Станимир

Още веднъж: Благодаря на всички!

Няма да коментирам подбора на въпроси в теста. Виждам доста слабости, но това си е моята гледна точка, която се разминава с тази на автора на въпросния тест. От резултатите става видно какво точно се разбира под актуализация. Тя се изчислява като осреднена стойност от няколко показателя. Пример: Самоактуализация 44% Ориентация во времени = 40% Ценности = 53% Взгляд на природу человека = 70% Потребность в познании = 20% Креативность = 40% Автономность = 40% Спонтанность = 40% Самопонимание = 40% Аутосимпатия = 33% Контактность = 60% Гибкость в общении = 40% 476% делено на 11 = 44% Та, както казах, няма да обърна внимание на подбора на въпросите, но ще обърна внимание на системата за изчисляване и на подбора на качествата, които се включват в понятието „самоактуализация“. Прави впечатление, че всяко качество е с еднаква тежест, а не мисля, че трябва да е така. После са включени някои качества, които не е задължително да са свързани с гъвкавостта на човека като спонтанност и контактност (особено първата). Мисля, че промяната в следствие на спонтанни импулси никога не е дълготрайна, а контактността би имала значение ако под актуализация се има в предвид приравняване към новостите в обществото, което според мен е една не толкова важна част от насоките в които човек следва да се развива. Тестът разбира се е разработен от гледна точка на интегрирането и кариерата на човека в обществото, а не на духовното му развитие. Резултатите тъй или иначе са полезни, защото още докато се отговаря на въпросите без дори да гледа крайните резултати, човек може да открие много насоки за работа над себе си.

Благодаря ви, приятели.

Добро е това, което подпомага духовното развитие (разгръщане) на човека. Кармата най-общо са просто последствията съответстващи на породилите ги причини. Сама по себе си кармата няма как да е добра или лоша. Ако човек я използва за своето духовно израстване, това ще доведе до нещо добро.

И двете биха били проява на свободната воля. Човек може да избере дали да се отдаде на инстинкта и другите видове наследство от миналото си или да утвърди нещо ново на тяхно място. Може да избере и начина по който да го направи. Свободата е именно в това, че можеш да вземеш и едното, и другото решение. От последствията разбира се няма как да избягаш, но винаги можеш да вземеш нови решения и да направиш корекции на нежеланото. А конкретните последствия – и добрите, и лошите, ще отминат и ще бъдат заменени от нови последствия, които ще бъдат определени от нашето умение да действаме разумно.

Ами де да знам. Изглежда да е най-вече любов. Иначе как мисъл без любов и воля без любов. Както заговорихме за правилността, то най-близо до смисъла на правилността на Буда е любовта. И пак тъй трудно разбираемо. Комплексно не означава „без любов“, а означава с любов, но и с мисъл и воля (в този случай под „воля“ разбирам способността на човека да реализира намеренията си). Май че някъде бях дал пример за любов без мисъл: стоиш си на терасата на блока на десетия етаж и виждаш че някъде долу дете пресича улицата без да вижда, че идва засилена кола. Та, как биха действали любовта и волята без мисъл. Ти ще извикаш на детето да се пази и в същото време ще скочиш от терасата за да му помогнеш колкото се може по-бързо. Е, разбира се няма да успееш да му помогнеш, но сама по себе си любовта не е в състояние да прецени това. Волята. Без нея пък въобще няма да предприемеш каквото и да е. Имаш любов и мисъл, но те ще се изразят само в мечти, без реално да положиш усилия да реализираш нито една.

Измъкваш се тънко ... Волята е тази, която създава да. Тоест изборите, които са резултат от предопределението - къде си се родил, къде си учил, с какви гени и т.н. А предопределението е резултат от Божията воля и Вселенски действащи закони. От където следва, че човешката воля е много ограничена, в рамките на предопределението. Разбра ли защо ти цитирах за Духа? Защото и Той се съобразява с Божията воля!/ако не си разбрал/. Границите се очертаха - Божията воля! Та къде остана безграничното на човешката такава или на действието на Светия Дух? Всичко проявено в света следва Божията воля и предопределение. Не може потока на цялото създание да върви в една посока, а ти да вървиш в обратната. Само си го представи - обреченост и унищожение, смърт. Всички Планети се движат по орбита. ПП Какво смяташ за човека/ако не е създаден/, че не стана ясно? Представите ни за Бог и Божия воля са много различни. За мене Бог не е някакво съвършено същество, което проявява волята си и се меси в живота във Вселената, а е същността на всяко едно съществуващо нещо в тази Вселена. Той не е съвършен, а е самото Съвършенство. Бог се проявява в една или друга степен чрез волите на всички същества във Вселената, защото той е основата на всички същества, но някакво уникално проявление на Съвършенството само по себе си според мен не съществува. За мене Божията воля е волята на тези същества, които са проявили божественото в себе си в далеч по-голяма степен, отколкото това са направили хората. Цялата еволюция на Вселената се ръководи от съвсем конкретни и също развиващи се същества, а Бог е същността на всички тях или с други думи: всички те са Бог. Божия воля за мене е всяка воля, която действа съгласно същността на всичко съществуващо. Дали ще кажем, че ние проявяваме божествената си същност или, че божествената ни същност се проявява чрез нас, няма никакво значение. Двете са едно. И двете твърдения са верни от определена гледна точка и в същото време са непълни. Божествените закони. Писал съм защо те не само, че не нарушават свободата на човека, но всъщност я гарантират. Ако аз искам да полетя във физическото си тяло,пренебрегвайки закона за гравитацията, това желание само по себе си ме прави зависим. Ако аз искам този закон да престане да действа за мен, но да продължи да действа за всичко останало, то това е едно егоистично желание. Ако пък искам този закон изобщо да спре да действа, това е пълна глупост, защото вселената би се разпаднала. Самото желание да летя не е лошо, но начина по който искам да го реализирам е неправилен. А свободата е в независимостта от самото желание. Ако желанието е толкова силно, че не мога да мисля за нищо друго, то как можем да говорим за свобода, дори и да съм в състояние да реализирам желанието си? Все едно да кажем, че пияницата, който си е набавил отнякъде бутилка алкохол и така е в състояние да удовлетвори желанието си е свободен. Можем да кажем, че свободната воля е волята, която проявява свободния човек. Свободата от своя страна е състояние на съзнанието. Тя е в нас – в нашите мисли, стремежи, чувства. Сега някой може да каже: хората не са свободни, следователно и волята им не е свободна. Това е така и в същото време не е така. Истинският човек, божествената същност в човека е винаги свободна. Тя няма как да бъде зависима. Зависимостта е илюзия, поради отъждествяването на човека с формите чрез които се проявява – физическо тяло, мисли, желания и др. под. Човекът е свободен, а това че не е свободен е илюзия породена от незнание, неосъзнаване на действителността. Всички ограничения се отнасят до живота на телата, но те не само не пречат, но спомагат на истинския човек да се прояви. Ако кажа: искам да няма страдания в света, това няма да е воля, а едно желание резултат от невежеството ми. Волята е изборът който човек прави по отношение на това как и дали ще прояви божествената си същност, т.е. истинското си аз. Ако аз предприема действие, което ме отдалечава от тази същност, това е резултат от същата тази моя воля и ограничения вероятно ще последват, но не за волята ми, не и за божествената ми същност. Ако един художник рисувайки допусне някаква нежелана линия в картината си, това няма да се отрази на самия художник, а единствено върху картината.

А как ще обясниш писаното в книгата на Друнвало, когато Духът му дава да знае бъдещето за една седмица. Всеки ден му се дава да знае какво ще стане и всичко се сбъдва, до най-малките подробности. Не вярваш ли на писаното в книгите на Друнвало? Не вярваш ли на пророчествата написани в Библията? Ако вярваш, тогава къде е мястото на свободната воля, особено имайки в предвид писаното в кингата на Друнвало. Интересно какъв ли отговор си е дал самият той на този въпрос. Излиза, че просто участваме в практическата страна на теоретичен експеримент. Но и всеки съдател си ограничава творенията, колкото и на тях да им се иска, да са безгранични и богове .... Ти лично ако правиш компютърна програма, разумна -няма ли да й поставиш ограничения? Не вярвам ако човек се застрахова при сътворяването на компютърни програми, Великият Създател на Вселената, да е пропуснал това. Просто е невъзможно. Но ние човеците в стремежът си към великото .... стигаме до подобни заключения, плод на човешкият ни ограничен ум, което е нормално. Е, аз не смятам, че човекът е създаден. Така че всички "доводи" от последния абзац за мене отпадат. Човек няма никакви ограничения извън себе си, наложени му отвън. Колкото до пророчествата, те разбира се имат своето обяснение и то е в закона за причините и следствията. Задействаната причина ще породи своето следствие, но волята е тази, която създава и въздейства върху причинно-следствената верига и внася своите корекции в нея.

Аз съм за представянето на идеи пред хората по един или друг начин, но разпространението им бих оставил на това, доколко и как хората ги възприемат. Разпространението ще си дойде естествено, ако хората са готови да възприемат идеите.

Това са предразположения. А и те с нищо не пречат на свободната воля. Отделно не ми е ясно това отношение към фактора време: каквото искам, го искам веднага. Ами това към което се стремя може да го осъществя и след един милион години. Никой не е казал, че утре трябва да го постигна. Въобще цялото отношение към свободата е малко неточно. Свободата е независимост от външните условия, а не това тези условия да са зависими от човека. Ако аз искам примерно в света да няма престъпност, но в света продължава да има престъпност, това нарушава ли свободната ми воля. Не, въобще не е задължително да я нарушава. Моето отношение към престъпността по никакъв начин няма да се промени. Свободата е независимост и от собствените ни желания. Не да нямаме желания, но да сме независими от тях, т.е. от това дали те ще бъдат реализирани или не. Самото допускане, че нашата воля задължително трябва да бъде реализирана, вече я ограничава. Всъщност волята винаги е независима, защото духът е независим, а волята произлиза от духа. Има ли зависимост, това вече е една заблуда и тя не се отнася до нашия дух, т.е. до нас самите, а ние я приемаме за своя, защото не можем да различим истинската й природа.

Човекът е абсолютно свободен. И който твърди обратното, следва да изброи поне едно нещо, от което човешкият дух действително е зависим (но така ще превърне духа в нещо крайно, несъвършено и противостоящо на Бог). Всички зависимости са илюзия, които реално не съществуват, а това включва и зависимата воля. Единствената зависимост на волята е може би от самата нея. Но пак това не влияе пряко върху духа, а върху неговото проявление.Ако приемем, че духът в своята същност е едно с Бог и също като него безкраен и съвършен, то следва той да е абсолютно свободен, а всяка зависимост да е илюзорна, като резултат на нашето невежество. В частност волята е атрибут на духа и за нея се отнася същото.

Бог във всичко - Свами Вивекананда

Да вземем един сериен убиец и едно животно (например кон). Конят не е нито по-развит духовно, нито еволюционно. Това, с което убиецът е злоупотребил, при коня въобще липсва. Ще дам друг пример, от друга гледна точка: Ако едно дете трябва да преплува петдесет метра в басейн и успее, то по-добро ли ще е от един трениран плувец, който е трябвало да преплува един километър в бурно море и не е успял. Падналият ангел е можел и да не падне, т.е. било е в рамките на възможностите му, но не и във възможностите на човек. Пред хората стоят други проблеми, които са в техните възможности и да се правят някакви сравнения е нелепо.

Пропагандата е един вид рекламиране на идейни системи. Целта винаги е набиране на съмишленици. Ако някъде, под някаква форма се излагат, дори и с цел убеждаване на другия, отделни възгледи и идеи, това още не е пропаганда. За да говором за пропаганда, то трябва да имаме представяне на някаква система от възгледи. Пропагандата винаги е с масова насоченост, т.е. тя няма за цел да убеди един или двама, а дадена група хора - най-често колкото е възможно по-голяма.

Духовното развитие е комплексно. То не е само любов и добродетели, нито само мисъл, нито само силна воля, но и трите взети заедно. Когато едното отсъства, другите две няма как да компенсират отсъствието.

"Движим се слепешката" - ако сме наясно какви искаме да бъдем и какъв искаме да бъде светът в близкото и далечно бъдеще, то няма как да се движим слепешката. Разбирането на света около нас е качество, което всеки сам следва да си развие. Информацията която научаваме е нещо, съвсем различно и не е първостепенна. Лесно е да се каже: този свят е илюзорен, но кой какво ще разбере под това е въпрос на индивидуални умствени способности, на способност да се вникне в гледната точка на изказващия твърдението, защото това, което е вярно от една гледна точка не е задължително вярна от друга.

Доста въпроси Към каквото се стреми човек, това и ще получи. Друг е въпросът дали няма да съжалява след като го получи и дали желанието му е било разумно. В какво се изразява духовното развитие? Какво се развива? - Духовните качества в човека: състрадание, честност, смирение, самоотверженост, постоянство, разбиране, различаване и мн. др. Всичко останало за което се говори като самадхи, сливането с Бог и т.н. са следствие от развиването на тези качества. Как се развиват тези качества? Чрез самонаблюдение и честна самопреценка на действията, мислите и стремежите си - доколоко отговарят на идеала за духовно развита индивидуалност, който сме си изградили, и ако не отговарят да действаме според идеала си, а не според астралните си желания.

Това е пример за сляпа любов, която съвсем не се припокрива с безусловната любов. Аз мога да обичам някого и да го убия, ако преценя, че с действията си ще навреди на трети лица. И тук няма никакво противоречие. Да обичаш престъпника не означава да го оставяш да си извършва престъпленията.Всъщност любовта изобщо не е задължително да се изрази в някакво действие. Когато обичаш някого просто го обичаш. Това е отношение и не е задължително да правиш каквото и да е свързано с него. Когато обичаш някого ти желаеш неговото добро, но ако не се съобразиш с неговите възможности и воля, това вече не любов, а налагане на собствените очаквания върху другия.

Истината просто си е. Тя няма как да дойде при човека, защото е навсякъде, но човека със съзнанието си следва да я разбере и обхване.

Книгите, ако са подходящи, не само че няма да попречат на творческото мислене, но ще го разширят и стимулират. Самите книги са израз на творческото мислене в една или друга степен и чрез тях се обменят творчески идеи. Всичко опира до това какви книги се четат. Всъщност, същото е и с картините, и с музиката. и с киното.

Аз съм сълза изплакана от Твоето Сърце, тъгуващо със хорските неволи и с Любовта Ти жадните ще напоя, ще ги даря с надежди нови. Аз съм искра от вечния ти Пламък, сияещ с необгаряща и жива Светлина, и ако в мрак сърцето е сковано като камък, ще го даря с частичка топлина. Аз тих полъх съм от Песента Ти, с чиито звуци птиците летят, и ако някоя обхване я безверие, с попътен повей ще я подкрепя. Аз съм усмивката на Радостта Ти, повдигаща дори най-тежкия товар, и ако трудностите някого отчайват, всепобеждаваща усмивка ще е моят дар.

Сърцето ми отплава надалече... Ах, колко близък стана ми светът, погледнат със очите на Безкрая! Видях как като дъжд сипят се звездите над земята във огнена феерия на Светлината, поящи цветовете на Духа. Видях и знамето на Любовта – окрилящия зов на Небесата. Видях безчет зрънца на Красотата посети в житните поля космически – тъй необятни! Видях времето рисуващо със своите багри одеждите на Вечността. Видях и неугасващия Пламък, туптящ във живите сърца. Сърцето ми отплава надалече и аз го следвам в своя път. Къде ме води то – не зная, разкривайки ми чудесата на света.

Моят съпруг не пропуска да ми го каже дори ако ме одраска котарака. Е, шегите разбира се, не се включват. Но когато думите са казани насериозно, то мисля, че съм прав. Ами това със страха го има още при животните. Не, не става въпрос толкова за ниско духовно ниво, колкото за доминиране на желанията над разума. Страхът действа на нивото на желанията и някак си за хората фокусирани в желанията си е по-вероятно именно той да спре реализирането на неразумните от тях.

Никой няма да каже „Бог го наказа“ за човек, който чувства близък и който обича.

Тук е много важно какво се разбира под „познание“. Затова и в последния си пост дадох една моя си дефиниция. Познанието съответства на истината, а не на лъжата. Да, истината също може да бъде използвана погрешно, но това е следствие от неразбирането и (което е незнание). Отношението към незнанието като нещо възвишено ми е крайно непонятно. Подобно отношение от определена гледна точка е обосновано що се отнася до непознатото, т.е. това, което е извън моментните ни способности за познаване. Но е казано: познай себе си. Това идва да ни подскаже, че целта на човека е да превърне непознатото в познато. Разбира се непознато винаги ще има, защото тайните на мирозданието се безчет, но от друга страна тайните за едни винаги са нещо обичайно за други. Всичко е въпрос на вместимост на съзнанието.