Станимир

Да, добри примери.

Разбира се, че може. Упоритото преследване на победата може да спомогне за развитието на редица положителни качества, но ако победата се търси „на всяка цена“, то наред с положителните могат да се развият и доста нежелани качества.

Всяко право задължително върви със задължение. Ако всеки има право на мнение по даден въпрос, то у мен автоматично се явява задължението да зачета това право у събеседника си. В противен случай самото право би било само фиктивно. Ако говорим за естествени права (не знам какво точно се включва тук), то неизменно има и естествени задължения, свързани с реалното зачитане на тези права. Всъщност това не са точно задължения, а по-скоро изисквания. Аз не съм длъжен да зачета правото на другия да има свое мнение по даден въпрос. Без спазването на тези изисквания обаче, правото не съществува. Харта на задълженията... Тук има един основен проблем. Правата винаги вървят ръка за ръка с определени изисквания/задължения свързани с осигуряването им. Задълженията обаче не са свързани с получаването на някакви права. Ако аз поема задължението да зачета правото на собственост у някого, то какво ми гарантира, че и той ще зачете това право спрямо мен? Поетото от мен задължение не гарантира собственото ми право. Та по отношение на въпросната Харта на задълженията, мога да кажа, че при поставяне на нещата от подобен ъгъл се губи целта, целесъобразността, резултата. Поемат се задължения без да е ясно защо, с каква цел. Правата сами по себе си са цел, но не и задълженията. Последните винаги се приемат заради нещо друго.

Кои енергии се наричат свободни? Има ли свободни енергии в Природата? Отговор: Според съвременното естествознание свободни енергии не съществуват. В такъв случай какво представлява свободната воля? Какво подразбираме, когато някой човек каже, че има свободна воля? Отговор: Човек е свободен само в избора си. Отде произлиза коренът на думата воля? Отговор: От латинския глагол „волло“, който значи „искам“. Волята подразбира искане. В българския език думите вир, извирам имат същия корен, какъвто и думата воля. Коренът на думата воля означава подтик на съзнателния живот, т.е. свободен подтик на живота. Само в разумния живот има свободен подтик. В този живот човек може да се проявява свободно, т.е. по всички правилни начини на разумните действия. Свободата не подразбира отрицателни, произволни действия. Това не е свобода, това е ограничение. Свободни движения Не се страхувайте от състоянията, в които изпадате. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам?“ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н. Понякога казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Запитайте се защо не можете да направите тия неща? Обезсърчите се нещо. Разгледайте обезсърчението научно, като друг елемент с неговите свойства: как се е породило, причините за произхода му, колко време ще трае, и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тях, но дойде ли едно от тия състояния у вас, като не можете да си отговорите, казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не, Волята Божия е ти да растеш, да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, да вършиш това, което е добро, истинно и красиво – в това седи Любовта. Казвам: като работите така върху себе си, вие ще можете по този начин да си помагате взаимно един на друг. Мисли ли всеки от вас правилно, ще може да си помагате взаимно. От вашата мисъл зависи дали вие ще си помагате взаимно, или ще си противодействате. Това е с всички ученици от един и същи клас. Насочвате ли мисълта си правилно, пътят, по който вървите, ще се оправя и пътуването ви ще се улесни. Най-важното

Това пък откъде ти хрумна? Какво й е недоброто на кармата? Аз много се радвам, че има карма. Щото не можеш да излезеш от кръга на преражданията, поне така прочетох в "Древната мъдрост" на Ани Безънт (така е изписана фамилията в изданието, иначе преди съм я срещал с "а", а и сега виждам, че в нета навсякъде е с "а"). Кармата е просто последствие. Но и освобождението също е резултат и в този смисъл също е карма. Само че тя не изисква въплъщаването ни на земята за да я изживеем. Кармата привлича човека към въплъщение във физическо тяло и кармата го привлича към висшите светове. Няма как да се унищожи кармата, а тя може единствено да се трансформира. Законът за кармата е закон за причината и следствието. Как може нещо въобще да съществува извън този закон? Огромно неразбирателство идва оттам, че много хора разглеждат кармата само като тези последствия от човешката дейност, които ни привързват към земята. Да, това, което ни привързва към земята е следствие от нашата собствена дейност, но следствие от дейността ни е и това, което ни освобождава от земното. Значи кармата е и едното, и другото. Където има свободен избор (свободна воля), там има и карма (като един вид санкция или поощрение, въпреки че може би не е коректно да използвам тези думи).

В окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили. Най-първо той трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля. Защо му е такава воля? – Няма ли такава воля, той не ще може правилно да прояви силите, с които действа; има ли тази воля, всяка сила, която ще прояви той, ще представлява един чук, употребен разумно на своето място и време. А вие знаете, че всеки чук може да произведе своя ефект само в една разумна и силна ръка. Иначе някой може да вземе този чук от ръката ти и с него да ти разбие главата. Чукът или каква да е сила в ръката на слабия човек е в негов ущърб. Ние виждаме това нещо и в съвременната култура. Мнозина хора, на които умовете не са приготвени, като добият малко знания, не могат да ги използват и това знание вече е в техен ущърб. Ето защо вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си – да бъде силна, устойчива и разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. Всички имате погрешки, лични и наследствени, които трябва да изправите. Някои от тия погрешки се виждат, някои не се виждат; някои се знаят, някои не се знаят. Вие трябва постоянно да работите върху себе си с волята си, както един скулптор постоянно работи върху своята статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот. За да прекарате един разумен живот на Земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля. Силна воля пък е разумната воля. ... Ще ме питате: „Как можем да уякчим волята си?“ Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората, да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх. Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес два-три часа и сте се уморили, ще иждивите двадесет минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате. Четвърти опит. Да кажем, че ви е страх от змия. Как ще премахнете този страх? – Ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да уловите някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност. Въпрос: Ами ако ни ухапе? Вие ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще Ă кажете: „Аз съм малко страхлива, искам да се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но същото ще каже и ученикът – и той ще признае, че е страхлив. Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва да бъде много внимателен, за да не пострада. Змиите са много пъргави, затова и човек трябва да бъде много сръчен, за да се запази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото вие си мислите. Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта. Някои от вас се плашите от паяк, други – от мишка, трети – от жаба, и т.н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения. ... Казвам: вие трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е. вашето Аз. В естеството на човека има много неорганизирана материя, т.е. много сили, управлението на които не зависи от вас. Има някои прояви, които са волеви и зависят от вас; има обаче някои действия във вашия организъм, които не са волеви и не зависят от вас. Как се наричат тия действия? Отговор: Автономни. Например биенето на сърцето не е волеви акт. Та когато кажем, че можем да направим някои неща, подразбираме, че те са волеви действия, а когато кажем за някои неща, че не можем да ги направим, подразбираме действия, които не са волеви. Например, ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго или да прехвръкнете от Земята на Месечината, тия неща са невъзможни за вас. Но в даден случай има неща, възможни за вас. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества. Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. Един ангел не може да направи една коза например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена. Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг. В окултната наука съществуват ред разумни методи за проява на волевата сила у човека. Направление на енергиите, МОК, 4 януари 1925 г.

Не знам какво точно имаш предвид, но ако е това, което си мисля, как се обяснява адекватното действие и спасителни мерки на някои хора при самолетни катастрофи? Преживявали са подобни ситуации, вероятно не веднъж или два пъти. „Подобни“ не означава непременно самолетни катастрофи, а такива, които изискват проява от страна на човека на едни и същи качества за да се справи с тях.

Това пък откъде ти хрумна? Какво й е недоброто на кармата? Аз много се радвам, че има карма.

Не съм съгласна. Никак даже. Това е съвременното научно гледище - тренажор и т.н. Не съм съгласна и за това, дето било нужно многократно да си преживявал сходни ситуации. Не сте ли виждали хора, дето многократно са преживявали нещо не само сходно, ами едно и също дори и всеки път реагират неадекватно и истерично? Както и хора, които, попаднали за първи път в сложна ситуация, се държат спокойно и подходящо, дори помагат на останалите. Никъде не съм писал, че изживяването на критични ситуации задължително ще доведе до натрупване на умение да запазваш равновесие в тях. То е задължително, но не и достатъчно условие. Контролът изисква сбор от множество качества. Затова споменах и умението да се ориентираш в трудните ситуации, което предполага нещо повече от простото им изживяване. Да, в много случаи хора, които са изживели многократно даден тип критични ситуации, продължават да действат неадекватно в тях. Това е съвсем нормално и само подкрепя думите ми. В тези случаи общото е че съзнанието бива изместено от подсъзнателни реакции, които диктуват човешкото поведение. Контрол без будното участие на съзнанието е невъзможен. Хората, които за първи път попадат в сложна ситуация и се държат спокойно и подходящо, всъщност просто не попадат в такава ситуация за първи път.

С натрупване на опит. Ако човек не е попадал в непредвидими критични ситуации, няма как да развие самоконтрол в тях. Разбира се, всеки до голяма степен може да се подготви като използва въображението си и да отиграе в ума си мислено всякакви ситуации, като по този начин създаде в себе си навик за отреагиране и така ще е малко по-подготвен в реалните ситуации, но за пълен контрол над ситуацията е необходимо да си преживявал многократно сходни ситуации и да си се научил да се ориентираш в тях.

Според мен е точно така. Това означава, че ние трябва да изместим стремежите си към по-благоприятни външни условия малко по-назад в приоритетите си, но не и напълно да ги изоставим. Желанието да живееш в уют примерно, само по себе си не е проблем, ако не е поставено преди всичко останало. Но ако предположим, че то е толкова силно, че за да го задоволим прибягваме до лъжа и други неморални действия, то тогава то не си е на мястото.

Защо трябва да унищожава злото? Един художник ако иска да нарисува хубава картина, просто дава всичко от себе си, а не унищожава никакво зло.

Леко с квалификациите в такъв случай Едно нещо е "невеж глупак", съвсем друго "безразлично им е". Да, безусловната любов може да се каже, че й е безразлично (макар че е доста неточно/неподходящо), защото действа точно като Слънцето - грее на всички и на всичко, а те какво правят и какво им се случва е съвсем друг въпрос; един дъждовен червей, пряко изложен на слънчевите лъчи за няколо часа ще умре, нали? Ако на безусловната любов не й е безразлично (пак подчертавам, че това е твърде неуместно, но това разискваме в момента) - то тя би била ограничена, в смисъл би била пристрастна, би била зависима от резултата и т.н. П.П. Точно Буда е апелирал към непривързаност, включително към резултатите. Непревързаност към резултатите е нещо съвсем различно от липсата на стремеж към постигане на резултати (т.е. липсата на цел). Иначе цялото творчество, във всичките му форми се обезсмисля. Например, искам да постигна нещо, полагам нужните усилия в посока на постигането му, но ако не успея, аз по никакъв начин не се чувствам засегнат заради това. Ако е възможно започвам отново, докато успея и когато успея просто продължавам нататък, без да приемам резултата за нещо окончателно. Колкото до Слънцето... ами то се намира на точно определено разстояние от Земята и това е със съвсем определена цел: лъчите му да носят полза вместо вреда на хората.

Не знам защо се опитваш да вкараш безразличие тука?! Влече те нещо Ще дам пример. Купил съм си акции. Очаквам да се вдигнат, ако икономиката върви добре. За да овладея риска, съм хеджирал със злато. Ако падне едното, ще се вдигне другото. Пак ще съм на печалба. Все едно ми е кое ще падне и кое ще се вдигне, но не съм безразличен към печалбата. Именно, както казваш, ти имаш цел - печалбата. Безразлично ти е дали ще се вдигнат акциите или не, в определени случаи може дори да ти е безразлично дали ще спечелиш, но при всички случаи цялата ти дейност е основана на някаква цел. Засягам безразличието, защото цялата дискусия от снощи се разви около мнението ми, че безусловната любов си има съвсем конкретна цел - доброто на всички, а то предполага липса на безразличие.

Каквото и да се случи заради решенията ни Христос и Буда ще ни обичат, но това не означава, че им е безразлично какво ще ни се случи.

Ами, защо е била цялата дейност на Христос и Буда, ако им е било все едно какво ще се случи с хората?

В такъв случай излиза, че Буда, Христос и много други са невежи глупаци.

Колкото по-духовен става човек, толкова повече осъзнава колко необикновени са той, хората и въобще светът и животът. Духовният човек наистина няма да се счете за нещо повече от останалите хора именно защото вижда зародиша на тяхната необикновенност и в същото време осъзнава, че има степени на духовността, спрямо които самият той все още е дете.

Добре де, но на безусловната любов все едно ли и е, какво ще се случи с въпросните обекти? Защото точно това означава "нищо да не иска".

Хм. Не приравняваш ли по този начин безусловната любов към безразличието?

Тук са възможни всякакви варианти. Как може да бъде отговорено еднозначно? Това е точно така, стига човек да не е зависим от стремежите си. Разглеждам състоянието им като временно. Истинската любов иска и то нещо съвсем определено: винаги най-доброто за всички. Независимо какъв е конкретният случай, винаги има път за все по пълно разгръщане на духовността в човека и именно това е стремежът на Любовта. Любовта е безусловна тогава, когато този стремеж присъства по отношение на всеки, без значение кой, къде, кога и защо. Ако аз желая проявата на божествената същност в приятелите ми, но не желая нейната проява във враговете си, това означава измяна спрямо божественото по принцип. Не мога да поставям ограничения (условия) кой, как, кога и доколко ще прояви Бог в себе си, а ако го правя, за истинска любов и дума не може да става. Това е смисълът на твърдението, че условната любов, не е истинска. Ако аз обичам Бог, Божествената същност, то следва да го обичам у всеки и да желая проявата му чрез всеки. Да, престъпникът, вършейки престъпление, е твърде далеч от проявата на божественото в себе си. Но то съществува в него, винаги готово да се изяви и ако аз не желая то да се изяви, с какво съм по-добър от самия престъпник?

Да обичаш ябълките не е любов, но разсъжденията отново са ти неточни. Ако харесвам някоя картина на Ван Гог, тогава какво? Аз нямам никакво желание да я притежавам, нито пък по някакъв начин съм зависим да я гледам отново и отново. Виждам красиво цвете и после го забравям. Къде е личния интерес? Не, това е просто отношение към заобикалящия те свят. Аз мога да съм щастлив дори и на някоя строителна площадка, където има само прах и строителни материали и никакви цветя. Т.е. красивото цвете изобщо не ми е нужно за да се чувствам щастлив или за каквото и да е друго, но въпреки това, като го видя, оценявам красотата му.

Омразата винаги е насочена в деструктивна посока. Как в такъв случай тя може да служи за основа на съществуването на хората? Та смисълът на омразата е (желаниа за) потискане и разрушаване на съществуващото. Самото ти твърдение е в ярко противоречие само със себе си. Ако светът беше оставен да се движи само от интересите на хората, отдавна нямаше да съществува. Отделните хора в повечето случаи действително се водят от интересите си, но при това задължително срещат ограничения, които ги възпират да стигнат до крайност и до самоунищожение.

И в двете ти твърдения отсъства всякаква логика. Това, че ти не можеш нещо, не означава, че никой не го може. Например Майка Тереза. Дала ли е през живота си някакъв намек, че не обича някого? За да отхвърлиш твърдението, че е обичала всички, трябва да посочиш поне един човек, с действията си към който е показала, че не го е обичала. А щом един човек може да обича всички, то това е постижимо и за останалите. Колкото до това, че щом не обичаме някого го мразим, просто не виждам смисъл даже да го коментирам.

Очаквам всякакви мнения по тези въпроси. Единство и разлики. И основно ставаше въпрос кой, кой съдържа в себе си като кръгове например ако ги разглеждаме или като множества или кой е по-голям - Отец, Син или Святи Дух? Отец - Дух - Мъжко начало - Парабрахман, Брахман, Пуруша Свети Дух - Материя - Женско начало - Мулапракрити, Пракрити, Шакти Син - Съзнание - Аз-а в човека. (единствено възможно при взаимодействието на Духа и Материята, на Мъжкото и Женското начало). В макромащаб бих го отъждествил с Ишвара. Когато говорим за безкрайни величини, то не може да става въпрос за сравнение. Тук ще се опитам да поразсъждавам върху въпроса на Орлин: Всъщност Светия Дух може би отразява женския принцип, но не изцяло. Според мен той отразява единствено Шакти, т.е. проявеният женски принцип, но не и пракрити, т.е. същинската материя, лишена сама по себе си от форма. Наясно съм, че станаха доста източните термини, но не виждам с какво мога да ги заместя. Обяснения на самите термини не е трудно да се намерят. И Любовта, и Волята са проявления. Едното не може да съдържа другото. Относно свързването на Волята с Отеца и на Любовта с Майката виж тук.