Станимир

Ами да и аз това имах в предвид. Все пак това също би изисквало равенство между целомъдрените и разпуснатите жени. Ако една жена в този живот е целомъдрена, а в другия разпусната, то друга жена ще е на етап при който в този живот е разпусната, а в следващия да е целомъдрена. Т.е. съвкупно следва да има равенство (поне приблизително) между броя на целомъдрените и на разпуснатите жени. Но това тъй или иначе не е важно. Подобно редуване на целомъдреност с разпуснатост не съществува. Къде е развитието в подобно редуване? Разпуснатостта във всичките и форми е качество на човека, което той следва да трансформира в сдържаност (пак с много форми на проявление, а не само сексуална). През различните прераждания могат да се редуват условията в които е поставен човек, но не и вътрешните му качества. Последните си зависят изцяло от него и отразяват нивото му на развитие.

Висшите духовни същества, които направляват човечеството са искрени, което предполага и човек да е искрен ако иска да се приближи към тях. Те са състрадателни, което предполага и човек да е състрадателен, ако иска да се приближи към тях. Те обичат безрезервно живота във всичките му прояви, което предполага и човек да прави същото, ако иска да се приближи към тях. Те са търпеливи, което предполага, че и човек следва да е търпелив, ако иска да се приближи към тях. Те са разумни, което предполага, че и човек следва да е разумен, ако иска да се приближи към тях. Те са силни, което предполага и човек следва да е силен, ако иска да се приближи към тях. Пак питам, с какво умението да вземаш решения е по-различно. Ако допуснем, че Бог може да взема правилни самостоятелни решения, а ние не можем, как ще се приближим до него тогава? Напротив, ние ще се отдалечим.

Ти сам ако не можеш да видиш абсурдността на това, което пишеш, аз няма какво повече да обсъждам с тебе. Мога да обсъждам мнения, които поне в известна степен са логични. Все пак обаче трябва да има нещо вярно за което да се захвана, а в написаното от теб то липсва. Ама няма значение, важното е да се пише.

Има си тема за целомъдрието. Нито аз, нито Христо в мненията си сме давали оценка хубаво ли е целомъдрието или не е хубаво и не ми е ясно каква е връзката на последните две мнения с моето и това на Христо.

Хората могат да си пишат каквото си искат. Само че реалността е друга. Целомъдрените жени не са чак толкова много, колкото нецеломъдрените, което показва, че за никакво уравновесяване не може да става въпрос. То по тази логика най-сигурният начин да станеш светия в бъдещия си живот е да се отдадеш на всички пороци в този. Да, ама не.

Ама все пак гледай усилията ти да не са в съвсем безнадеждна посока . Не, че няма да имаш полза, но по-добре е целта да е достижима. Това със зъба не е достижима цел. Болести могат да се лекуват с мисълта, но зъб няма как да ти порасне (поне в близките няколко хилядолетия).

В Библията пише, че човек не бива да служи на двама господари. Не може да служиш на мрака и на светлината едновременно. Първите Божии заповеди се отнасят до това – да служиш на любовта, на красотата, на мъдростта и на доброто. Сега, в чие лице ще намериш въплъщение на тези сили – изборът си е твой. Може това да е Бог, може да е Учителят, може да е някой друг или нещо друго, може да не е никой. Не е важен образът, а това, което той представя. Именно на същността следва да отдадем почитта си. Когато се казва: да нямаш друг Бог освен мене (цитирам по памет), не се има в предвид някаква определена индивидуалност, а същността на това, на което се отдаваме – дали е светла или тъмна. Изключение може би са случаите на приетите ученици, т.е. тези които са в съзнателна връзка с Учителя си. Тогава те трябва буквално да изпълнят тази заповед и да поставят Учителя преди всичко останало.

За необходимостта от цели: „В разумния свят има един велик закон, който определя отношенията на всички разумни същества. Този велик закон в науката наричат развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първият подтик на живота в известна посока. Втората стъпка, това е самият живот, който показва, че животът използува това разумно движение. И глупавият се движи, и разумният се движи, само че разумният има цел. Тъй щото, когато умът е насочен в известна разумна насока, това показва, че той има за цел постигане на някакво свое разумно желание. Често и в съвременната окултна наука употребяват думата „желание“ в двояко значение. Ние говорим за желанието в принципиален смисъл. Ние не говорим за илюзиите. Илюзиите, това са проекции, сенки на нещата. За сенките няма да говорим. В сенките няма реалности.“ (И обхождаше Исус всичка Галилея) „Моята цел не е нито да ви уча, нито да ви морализирам. Учи се невежият, защото у него има стремеж към знание. Тогава ние задаваме въпроса: онзи, който знае, какво трябва да прави? Който не разбира смисъла на живота, той ще се възгордее, ще мисли, че знае много. Знанието е, върху което добрите работят, невежият не може да работи. Трябва да работи онзи, който знае; следователно невежеството е стремеж към знанието, знанието е стремеж към работата, а работата е стремеж към постижението на великата цел на живота. Казват някои: Каква е целта? Целта стои в човешкия ум. Всеки, който има ум, има цел. Всеки, който има сърце, има условия. Всеки, който има воля, има постижение. Това са неща вложени в човешката душа.“ (Пред всичкия народ) „.Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога. Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището! Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”.“ (Великата задача на човека) „В съвременния живот изобщо се говори за смислен и целен живот. Говори се за съдържание на живота и форма на живота. Така, можем да говорим за четири състояния на човешкото съзнание. Например, когато човек се храни, това е формата. Най-първо го интересува външната страна на яденето: как е сготвено, каква е покривката, как е сложено. Това е външната страна на живота. Второто е съдържанието на живота: каква приятност ще произведе това ядене, какво чувстване – приятно или неприятно. Трето: каква сила ще произведе яденето в нас; и най-после, в какво може да се оплодвотвори то, какво можем да изработим. То е последното влияние. Всички ваши мисли и желания минават през тези четири процеса. Човек трябва да има цел в живота. Както онзи, който иска да дигне някой товар, има опорна точка или отгоре, или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате една опорна точка? – За да дигнете вашия товар.“ (Двата метода на природата) „Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека.“ (Вечно благовестие) „Когато ви дойде едно мъчение в света, вие ще трябва да го превърнете в здраве, защото само здравият човек издържа мъчение. Мъчението се издържа чрез здравето, а трудът – чрез щастието. Онзи, който копае с мотиката, е щастлив, защото има цел – да прехранва жена си и децата си. Извадете из ума му тази цел, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трябва никакъв труд!" Това е психологичен анализ.“ (Мъчението) „Казвам: Вложи цел и смисъл в живота си и ще оздравееш. Вложи цел в живота на младия и го остави свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под „стар" не разбирам стар на години. Според мене, стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар, в прав смисъл на думата, разбирам мъдър човек. Когато старите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, аз съм с тях. Когато младите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, аз съм с тях. Ако младият върши глупости в живота си, не съм с него. Следователно, търсете ме между млади и стари, които имат цел и смисъл в живота си. Аз съм всякога на тяхна страна.“ (Станете да отидем) Сега, по въпроса как да съгласуваме целите си с висшата (или ако някой предпочита Божията) воля. Ние няма как да знаем със сигурност каква е тази воля. Ние можем единствено според развитието си да предположим в какво се изразява тя. Значи оценката доколко едно действие, което можем евентуално да предприемем е в съгласие с висшата воля или не, правим ние самите. Ние сами решаваме дали да действаме по един или друг начин, дали да си поставим едни или други цели. Както можем да си поставим една цел и тя да се окаже не съвсем на място, така можем и да приемем нещо за Божията воля и то да се окаже не дотам божествено. И в двата случая решаваме ние с нашата воля, и в двата случая е възможна грешка. Ако липсваше възможност за грешки, ние щяхме да сме съвършени. Ние можем да си поставяме цели, които смятаме, че са в съгласие с някаква висша воля, управляваща света, но това може да е така, може и да не е така. Никой не ни поставя цели директно отгоре (поне в общия случай) – ние сами си поставяме цели, които смятаме, че са в съгласие с духовното.

Вече съм написал това, което смятам за необходимо. А и без друго си позволих да бъда прекалено откровен в предходните си мнения.

Чакай, че ме обърка. Освен да впрегнеш мозъкът си в тълкувания на написаното, всъщност какви доказателства имаш да твърдиш, че Библията е фалшива, а нейните последователи излизат наивни бунаци!? Няма какво да ти доказвам. Хората са наивни да. Другата част от определението е излишна.

Аз определено съм и двете . Може би трябва да задаваш въпросите си на някой православен форум.

Да, при определени условия. Особено ако е направено ритуално и ние знаем за това, а сме със слаба психика.

Т.е. е казано: хайде овчици на полянката, да си пасете тревичката, а после пак в кошарата. Мисленето не е за вас овцете, нито правенето на планове. Ами хайде по-същата логика да не учим децата да рисуват, защото явно не могат, да не ги учим да решават задачи по математика, защото като малки не могат да смятат, да не ги учим да четата, защото също не го могат. С какво планирането е различно като умение от всички изброени??? Или просто има хора, които не искат да мислим и ние като овце се подвеждаме по манипулациите им. Бог се бил смял над човешките планове. И когато умират милиони от войни, глад и липса на елементарни хигиенни условия пак ли се смее Господ??? Значи човешкото невежество му е смешно??? Това ли е точно Бога, който почиташ и кому е нужно да се налагат подобни представи за Бог с твърдения като цитираното.

Точно така. На теория също не можем да я проследим до върха, просто защото такъв не съществува. Много от фракталите дават ясна идея за нещата. Мда, добре, а как са се появили тези същества, изграждащи космическата йерархия? Ами аз по същата логика мога да те попитам: как се е появил Богът в който ти вярваш? А и съм отговарял толкова много пъти. Материята и Духът са вечни, т.е. несъздадени и невъзникнали. Няма такова нещо като начало. Начало и край имат формите чрез които Духът се проявява използвайки Материята за целта.

Не сме наказани и никой не е избирал какви да бъдем. Заповедите си имат своя смисъл. Може би по-късно ще ги разгледам – най-вече първите, отнасящи се до почитането на Бог. Е хем искаш да не те третират като овца, хем да те завиват. Човек трябва да прави сам това, което е по силите му и само за останалото да търси помощ отгоре, която евентуално ще получи, ако това, което иска е добро.

Мисля си: да. Не би трябвало развитието на едно качество да е в ущърб на друго. Това показва, че нещо някъде не е както трябва. Тук вече трябва да се разглеждат конкретни случаи за да може евентуално да се разбере точно къде е проблемът.

Не, става въпрос за това човек да се движи в желаната посока, независимо от условията, т.е. трудните условия да не ни служат за оправдание. Условията се променят: след лесните ще последват трудни и след трудните – лесни. Леките условия са доста коварни и по този начин също си имат своята специфична тежест, защото в тях е много трудно да намериш мотивация да се развиваш.

Точно така. На теория също не можем да я проследим до върха, просто защото такъв не съществува. Много от фракталите дават ясна идея за нещата.

Има космическа йерархия от същества и тя представлява разумното управление във вселената (т.е. планира, решава, носи отговорност и т.н.).

Представи си една перка, която се движи неравномерно: в един момент тя спира, а в следващия започва да се върти с пълна сила, после забавя хода си за известно време и отново забързва... Как може да бъде уравновесена тази перка? Тя може да спре или може да продължи да се движи с някакво по-бавно, но вече равномерно темпо. Тя може да се движи по-бързо и по-бавно, но вече в някаква ритмична смяна на интервалите. Тя може да се движи равномерно и с пълна скорост, ставайки почти невидима за наблюдаващия. Това са все възможни варианти, изразяващи различни стихии или комбинации от стихии. Овладяването означава ние да може да извикаме към проявление определена стихия, когато сметнем за необходимо или да я „изгасим“, когато сметнем, че не ни е нужна. Може би не е точно да се каже, че овладяваме някоя отделна стихия, а по-скоро овладяваме стихиите като цяло, всичките заедно. Овладяване означава да „изпратиш“ стихията там, където е нужна, както например градинарят изпраща водата с различни приспособления към растенията. Абсолютно всяко действие на човека се изпълнява чрез стихиите, всяка мисъл, всяко чувство и желание. Овладяването на водата и въздуха може например да означава да можеш да проявиш гъвкавост когато е необходимо, да можеш да се приспособяваш към промените в обкръжението. Същото в неовладян вариант означава непостоянство. п.п. Май ще се окаже, че разминаването между стихиите и темпераментите е доста по-голямо отколкото ми се струваше малко по-рано.

Според мен може да се направи съпоставка между темпераментите и стихиите, но като че ли нещата не се припокриват съвсем. Всеки човек в състава си съдържа елементи от четирите стихии, но тези елементи могат да бъдат в различно съотношение. По принцип може да се приеме, че човек с преобладаващи огнени елементи в състава си е холерик, с преобладаващ въздух – сангвиник, вода – меланхолик и земя – флегматик. Но тук могат да възникнат някои разминавания. Например, холерикът по принцип се смята за избухлив, неспокоен, прибързан. Това е поради неовладения елемент на огъня в човека. И в известна степен психолозите са прави, защото в масовия случай те наблюдават именно това. Хората с преобладаващ огън в състава си, които са успели да го овладеят са малко. Значи, с други думи, ако един човек е успял да овладее огъня в себе си, той вече няма да е холерик по класификацията на психолозите, въпреки че в него ще продължава да преобладава елемента огън, т.е. ще се получи едно разминаване между темперамента и стихията. Тук интересно ще бъде, ако елементите бъдат разгледани като комбинация от качества. Това, което пиша е нещо старо и добре известно, но не го видях в темата. Можем да прибавим и телата на човека. Огън – сухо и горещо – Дух Въздух – влажно и горещо – умствено тяло Вода – влажно и студено – емоционално тяло Земя – сухо и студено – физическо тяло Горещината и студа дават тази екстровертност и интровертност, която се приписва на четирите темперамента. Съответно интровертност за флегматичния и меланхоличния и екстровертност за холеричния и сангвиничния темперамент. Горещината дава активност, сила, енергичност, динамика, а студът – пасивност. Сега за сухотата и влагата. Тук нещата може да се окажат малко по-трудни за разбиране. Сухотата дава твърдост, а влагата – мекота. Влагата дава пластичност, изменчивост, а сухотата – постоянство и неизменност. Сега сигурно мнозина ще се учудят как може да говорим за твърдост, постоянство и неизменност при огъня. Да, наистина има разлика в изкристализиралата твърдост на земята и динамичната твърдост на огъня. Но вся пак огънят не е само сухота, той включва и топлина, а земята – студенина. Духът, който е огън, е неизменен, вечен и нерушим. Но това не е неизменността на кристализиралите форми. Даже, всъщност, неизменността на формите зависи от огъня, който макар и малко, те неизменно съдържат в себе си. Огънят със своята топлина осигурява взаимодействието на частиците материя в едно тяло. Студът не може да го осигури. Студът в комбинация със сухотата може да втвърди едно тяло, но без огъня тялото изобщо не може да съществува. В огъня също има твърдост, но тя не е материална, а по-абстрактна (не намирам друга дума), свързана с волята и силата на човека. Това беше за стихиите. Но стихиите от своя страна може да са овладяни или неовладяни. И тук най-яркото несъответствие, което неслучайно вече споменах, е с холеричния темперамент. Хората със холеричен темперамент съдържат много огън в себе си, но не е задължително хората с много огън да са задължително холеричен темперамент. За целта разбира се трябва да са овладели този огън в себе си, а това в повечето случаи е пожелание за малко по-далечното бъдеще. В крайна сметка огънят е Духа и това трябва да говори достатъчно.

http://www.youtube.com/watch?v=6Lg8lh0FNJ8

Защо е необходимо да ти го кажа? Написах две прости изречения: „Нещата са такива, каквито са. Няма Господ, който да може да измени естествения порядък в света (Дао, Дхарма), а единствено да го познава и да живее в съгласие с него.“ Това ти какви изводи си си направил, като например, че някой е създал този порядък, не е мой проблем. Нито съм писал, че някой го е създал, нито съм уточнил дали става въпрос за един или много богове (което предполага да допуснеш и двата варианта, а не само единия).

Да. Такива, на каквито учи учениците си. Зависи какво точно искаш да научиш или постигнеш. Използвай това, което имаш – ума и сърцето си. Не е лесно, защото и двете могат да те заблудят. Умът, защото хората допускат доста грешки в мисленето си, а сърцето, защото хората често бъркат желанията си с интуиция. Класификации на качества има правени в други теми свързани с духовните учители тук във форума, но те могат да ти дадат само някои насоки и в никакъв случай нямаш гаранция, че ще те ориентират съвсем безпогрешно. Себеотрицание. Не е само това, но ненапразно го споменавам. Ученикът се обучава за да служи на човечеството. Търсенето на знания ще му даде много, но не е достатъчно за да го направи духовен ученик. На доверие. Също, и двамата следва да отдават всичко в общата си дейност. От ученика се очаква признателност към учителя, защото учителят е връзката на ученика с духовната йерархия, а товарът, който поема учителя с приемането на ученика е невъобразим.

Тук ми се иска да обърна внимание на един момент, касаеш наличието или липсата на благоприятни условия. Ние не винаги можем да разпознаем дали условията са благоприятни или не. Например, има голяма разлика между това да си вътрешно спокоен ако живееш в осигурена среда в къщичка с градинка в някой богат квартал, с разбиращо се семейство и осигурена работа и това да си спокоен в гетото, при постоянни караници наоколо и т.н. Но кое спокойствие ще е по-ценно. Разбира се, второто. Астрологията може да покаже в кои насоки ще имаме по-малко съпротивление, но малкото съпротивление невинаги е най-доброто и невинаги дава най-добри резултати. Разбира се ние следва разумно да преценим силите си, защото от друга страна прекалено силното съпротивление може да ни „смаже“.