Станимир

А дали той не гледа на тебе по същия начин? Той е срамежлив, не се решава на първата крачка, но очевидно ти също. Била си с мъже, които първи са поемали инициативата по изграждането на връзка помежду ви. Сега явно ще трябва самата ти да се постараеш малко повече.

Странно как задаваш този въпрос, непосредствено след мнение на Христо, което насочва към търсения отговор. Апостол Павел е имал нужните натрупвания отпреди да се роди като Апостол Павел. Дори и средата в която е живял да е спомогнала той малко да измени своята посока на развитие, то натрупванията от миналото в един момент са излезли наяве (може би провокирани от нещо или от някого) и са взели превес в живота му. Това е като един диамант, който по някаква причина бива замърсен и покрит с кал, но той си остава диамант и след като бъде почистен от наносите, същността му става видима за всички.

„Да бъдат разпънати на кръст от нашите мисли“... Не е ли по-добре вместо да съдим престъпника и да си представяме неговото наказание, да си представим неговата промяна към добро; вместо чрез мислите си да се превръщаме в съучастници на тъмнината, да пожелаем неговата промяна? „Светла проява трудно може да се прояви от лоша личност“... Това пък съвсем не е вярно. Хората се променят и ние трябва да гледаме на човека от настоящето като етап по пътя му към съвършенството. Светлите прояви са еднакво трудни както за обикновения човек, така и за този, когото наричаш „лош“. Лошите прояви в хората са нежелани, но не сме ние, които имаме право да съдим. Това, което ние можем да направим е да ги ограничим физически и ако е възможно да насочим човека в правилната посока. Но да изпитваме отрицателни вместо положителни мисли към някой човек, дори и той да е престъпник, според мен е неправилно.

То по тази логика трябва да таим неприязън към целия свят. Почти всеки има някакъв порок, само дето ние може и да не предполагаме за него. Да си против употребата на наркотици е добре, но в неприязънта към наркотиците няма нищо морално. Неприязънта въобще е много далеч от морала. А да мразиш светлите прояви на някоя личност, дори и на наркоман, е още по-далеч от духовността и морала. Ами нали именно чрез тези светли прояви той евентуално ще постигне някаква положителна проява в себе си. Или не искаш това, а желаеш вечно да си остане наркоман? Не, светлите прояви на наркомана, под каквато и да е форма трябва не да се ненавиждат, а да се приветстват.

Поне научих нещо ново: Шибендо Лахири е давал интервюта на Селена. И то като погледнах на сайта й, не едно и две. Интересно.

По принцип самата музика е създадена да действа като наркотик (особено при този стил). И все пак сама по себе си музиката рядко е достатъчна да докара хората до транс, затова се съчетава с алкохол, наркотици и упойващи вещества. И това не е от днес. Самата музика от филма ми хареса, но аз не я възприемам по този начин по който я възприемат хората от видеото. По принцип танците при хората са примитивни и израз на примитивност. Тук нямам предвид сценичното изкуство, а това, което масово се танцува на събирания и дискотеки. Разбира се нямам нищо против хората да си ги танцуват, но за мен те са остатъци от миналото и мястото им е в миналото. Не знам как можем да пропуснем употребата на психоактивни вещества, след като в много от партитата повечето хора са дрогирани или пияни, а партитата са съпътствани от тотална сексуална разпуснатост и оргии (не на самите партита де, но в районите около тях). В България се организират достатъчно много техно, рейв/гоа партита и за желаещите могат да се уверят сами.

Мисля, че участниците във форума са достатъчно големи за да си носят отговорността за верността на това, което пишат и да преценяват верността на това, което четат.

Не е точно същото. Включва това, което казва Божидар, но добавя и други неща. Но добре, няма значение. Има много цитати за любовта във форума. Ето някои, може би позабравени: И накрая нещо, което е пряко свързано с темата:

Това за победителите не съм сигурен, че го разбирам. Не става дума за това някой да прави нещо си с единствената цел да навреди. Това за победителите означава много неща. Едно от тях е, че и най-големият грешник може да осъществи духовно развитие, ако намери правилната посока и това, което ще се запомни е достигането на крайната цел, а не греховете, които е извършил.

Хайде прочети това и може би ще откриеш и другата половина от истината. „Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят. Обичта събужда обич, омразата – омраза. Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество. Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска. Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. Величието на човека се заключава в това, да бъде подобен на своя Създател. Каквото Бог върши, и човек може да го върши, макар и в малък размер.“ Реално и идеално

Щом пишеш това, значи си пропуснал нещо в предходното ми мнение. Прочети го отново и може би ще го откриеш. Много работи за лазанята могат да се разберат преди да си вкусил лазаня. Всъщност именно тези неща са които ще те накарат да я опиташ. Затова че не е безполезно да се говори за просветлението, ама никак не е безполезно. Освен това подобието предполага и разлики. Просветлението не е нещо, което можеш да си купиш, както лазанята, а се постига. Ако нямаме някаква начална представа за просветлението, защо ще искаме да го постигнем?

„Победителите не ги съдят“. От втория вариант е по-лесно да се достигне до победата, но той все още не е победа. Тук разбира се говорим за хора, които вършат зло поради заблуда, от егоизъм и невежество, а не съзнателно с единствената цел да навредят.

Талантът/умението/дарбата сам по себе си е нищо. Имаме музикален талант или пък на другия полюс – умение да лъжеш и да крадеш и т.н., но задължително следва да има някаква сфера към която се отнася таланта. По отношение на злото може би е по-точно да говорим не за талант, а за предразположение към злото. Защото същите качества, които човек използва за да твори зло, при промяна на предразположението му, ще бъдат използвани и в новата посока.

Защо трябва всеки път да съм сигурен? Аз си преценям според обстоятелствата и възможностите си.

Страх или отговорност за действията ни? – помисли добре. Защото ако дам пари на някой наркоман и той с парите си купи свръхдоза и умре, не прецаквам с нищо себе си, но прецаквам човека отсреща (поне косвено). Примери могат да се дадат много.

Не ми стана ясно каква истина очакваш да видиш, но това всъщност не е важно. В примерите, които даваш има нещо съществено за любовта и това е отказът от своите лични удобства и желания. За любовта важен е другия, а не ти. Това, което не е застъпено в примерите е въпросът: доколко другия ще има реална полза от това, което правим за него. Истинската любов следва да отчете какво ще донесат действията ни. Истинската любов е съчетана с мъдрост. Ние можем да жертваме нашите желания за да удовлетворим нечий чужд егоизъм, но това не е любов. Така че за любовта някои неща имат значение. Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.

Прекрасно В България ли? Положението ни в момента е такова, че ние сами трудно можем да инициираме някаква промяна. Единственото което правим е да копираме другите държави, така че за да има промяна, тя първо трябва да се осъществи някъде другаде, а ние евентуално след време да я изкопираме. На мнозина това може да не им харесва, но ако се огледат ще намерят достатъчно потвърждения на думите ми. В световен мащаб промяната според мен е въпрос на време. Или по-точно началото на някаква по-осезаема промяна. Следващите едно или две десетилетия ще са решаващи. Всеки е наясно накъде отива цивилизацията в настоящото си движение,така че необходимостта от промяна е поставена доста категорично, а приемлива алтернатива няма.

Тъй или иначе, ако разглеждаме живота само в някакъв ограничен отрязък между раждане и смърт (без значение в каква посока протича), той е безсмислен.

Помощта се заплаща. А когато не сме съгласни да заплатим цената, не търсим и помощта.

Какво е да си просветен? Разбира се самото изживяване няма как да се предаде с думи, но може поне символично да бъде обяснено какво представлява просветлението. Източните термини за просветление са бодхи и сатори. Те се превеждат като просветление, но така се изразява само частично смисълът им. Друга дума с която може да бъде изразен този смисъл е думата пробуждане. От какво се пробуждаме? – От илюзиите си. За какво се пробуждаме? – За Истината. Ние живеем в хиляди илюзии, които са сковали съзнанието ни и освобождаването от тях, т.е. осъзнаването на тяхната илюзорност е пробуждане. По същия начин, когато се събудим сутрин, ние осъзнаваме относителната илюзорност на съня и ставаме будни за реалността на земния ни живот. Когато една илюзия бива отхвърлена, ние проникваме в Истината. По отношение на това, кое е илюзия и кое Истина, между различните учения се явяват някои разминавания. Екзотеричният Будизъм разглежда аз-а като илюзия и затова по необходимост аз-ът трябва да изчезне когато постигнем просветление. От друга страна Веданта и Йога например разглеждат аз-а като тъждествен с Брахман и единствената истинска реалност. Т.е. според Йога при просветлението човек не само, че не губи аз-а си, но го намира. Човек престава да се отъждествява със своята временна личност, а се осъзнава като индивидуалност.

Душата ми е имала такъв стремеж, а аз само съм го изявявал – добре. Духът пък кой го знае... Това малко на шизофрения ми прилича. Докога ще продължаваме да говорим за човек, Духа и душата все едно говорим за три различни същности? Човек има всички възможности заложени в него.

Много полезно упражнение. Всъщност същото се случва и след смъртта на човек и това не е случайно. По начина по който човек реагира на ретроспекцията в края на живота си, до голяма степен се определя неговото бъдеще. Само че тогава това става автоматично и несъзнателно. Ретроспекцията в края на деня позволява да преразгледаме действията си съзнателно и да ги отиграем мисловно по друг начин. Това няма да ни освободи от кармата, но може да се отрази на действията ни за в бъдеще.

Аха, разбрах те. Не, не мисля. Според мен има само една действителност, т.е. една времева линия. Ако допуснем, че съществуват светове, където нещата си приличат с нашето в повечето неща, то следва да допуснем, че между нашия свят и тези светове съществува някаква връзка. Иначе няма как да се появи това подобие. Наличието на връзка означава, че ние можем да влияем върху тези светове и те върху нашия, което означава, че те не са отделен свят. Освен това възниква въпросът: каква е причината за различията? Ако погледнем реално на нещата ще видим, че тези теории за различни времеви линии са произлезли от теориите за пътуване във времето (и то най-вече назад към миналото). Ако аз се върна назад във времето и предприема някакво действие, то това автоматично изисква образуването на втора времева линия, която да е малко по-различна от първоначалната, за да може моето действие в миналото да произведе своите последствия. Тези последствия не могат да се случат в оригиналната времева линия, защото там вече миналото се е случило по друг начин.

Изкривени спрямо какво? Много се говори за изкривяване на пространството например. Но ако си зададем споменатият въпрос, ще видим колко безсмислено е подобно словосъчетание. Изкривяването предполага отклоняване от нещо неизкривено и за да се разбере в какво се състои изкривяването не е достатъчно само да кажеш, че такова съществува, но да опишеш това, спрямо което се явява изкривяването. Антисвят. Антиматерия съществува на теория, а и на практика, но в съвсем малки мащаби и за нищожни части от секундата. Антисвят в смисъл на свят (или някаква сфера където протича животът) изграден от антиматерия така, както нашият е изграден от материя, съм по-склонен да приема, че не съществува.

Видя ли колко предположения си направил Всъщност, нито едно. Не съм взимал подобно решение. Учението е средство. Ако съм се стремял към нещо, то е знание и духовно себеусъвършенстване и ако познавам учението на П. Дънов, то е в резултат именно на този ми стремеж, който съм си поставил съвсем самостоятелно.