Станимир

Ако това е представата ти за егоизъм, то аз съм егоист и винаги ще си остана егоист. Още за егоизма на себеотричането: „По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни.“ Из „За тяхното неверство“ – НБ, 6 февруари 1927 г. Поне ми остава успокоението, че не съм единствения, който подкрепя подобен егоизъм. Хайде, приятно самоунищожаване. И не се отчайвай ако не стане от първия път. Опитвай отново и отново, и отново, и отново... пък може и да разбереш какво е самсара.

Да, напоследък стана модерно да се говори за духовно развитие. Но от друга страна трябва ли да го отхвърляме? Тези няколко хиляди беседи с каква цел са дадени? Фокусът в тази тема отново е върху отрицателната страна на нещата, върху заблудите. А най-сигурният начин да не достигнеш до истината е да започнеш да анализираш заблудите. Глупакът винаги ще се намери кой да го излъже. Може да звучи цинично и надменно, но за времената в които живеем, е вярно. И много по-добре е дори само да говорим за духовно развитие, отколкото да изгаряме този или онзи на кладата (а това време не е толкова далеч в миналото). Едни ще кажат: „Тези, дето говорят все за духовно развитие се мислят за нещо повече от другите. Искат да се развиват повече и повече. Какъв егоизъм!“ Другите ще отвърнат: „А вие защо искате да си останем повърхностни и посредствени? Не е ли вашето егоизъм?“ Въобще, когато започнем да оценяваме правилността на действията на този или онзи, трагедията е пълна. Живеем в свят изпълнен с невежество и егоизъм на всички нива на социалния ни строй. Можем да си структурираме всякакви дребни проблемчета до безкрай, но всички проблеми имат за основа невежеството и егоизма – без значение дали ще говорим за духовни или за житейски, или за някакъв друг вид проблеми. Какво е модата? Едно господстващо настроение в определена среда в която живеем. Модата погубва индивидуалността, но подхранва егоизма. При модата човек „се отличава“ от масата, покривайки някакви общоприети за модерни тенденции. И това ако не е парадокс. И това ако не е невежество. Модата има за цел да отличи човек от останалите. Но за разлика от силната индивидуалност, която няма проблем да бъде своето си уникално „аз“, модата разчита на средства отвън. При индивидуализма имаме естественост, а при модата – изкуствено разграничаване от останалите.

Темата всъщност е за истината и лъжата (заблудата). Проблемът с истината е, че ние следва да я разберем. А това никой не може да направи вместо нас. Хората искат да знаят истината. В същото време обикновено надценяват способността си да я разберат. Това, което е в моментните им възможности за разбиране се приема лесно, а останалото се отхвърля. Така истината се ограничава и изкривява, и се получават заблудите. В много учения се говори за това да се освободим от досегашните си схващания, от това, което знаем, от своите мисли. Тук моментът е много тънък, а е необходимо да бъде правилно разбран. Схващанията ни при всички случаи са непълни, възможно е в някои отношения дори да са погрешни. Това, което се изисква всъщност от нас е безпристрастност. Нищо не трябва да се приема или отхвърля сляпо, но в същото време е необходима гъвкавост от наша страна. Необходимо е да излезем от субективизма си, да отчетем, че нещата съществуват независимо от нас и да се опитаме да ги видим „не с нашите очи“. Заместителите се търсят защото са удобни за хората. Те разкриват една удобна „истина“. Една „истина“, която хората могат да разберат и да следват. Не е нужно човек да надскача себе си, ограниченията си, предразсъдъците си. Затова и заместителите са толкова привлекателни – всеки лесно може да си намери удобната „истина“, която му допада. Хората не обичат нещо да бъде скрито от тях, не искат да повярват, че не са достойни за определено знание, а също така не обичат и когато им е трудно. А тайните на мирозданието са безброй. Хората дълбоко в себе си усещат това. И търсят, но често прибързват, а търсенето произвежда предлагане. И понеже истината не се продава на пазара, то се предлагат заместители, а хората с определени психологически и маркетингови прийоми биват агитирани да купуват от предлагания продукт. Обещава се светло бъдеще, преход, по-добър свят, енергиен скок и какво ли още не. Да, надежда трябва да има, но хората трябва да са наясно и с цената която ще платят. По-добрия свят сами ще трябва да го построим. Сами следва да отхвърлим старото и да приложим новото. Да, новата епоха ще доведе (и вече е довела) до някои промени в мисленето, но работата която следва да се извърши от хората е огромна. Всяко нещо се заплаща – както в индивидуалното, така и в общочовешкото развитие. А цената обикновено е отказ от нещо старо, но което все още ценим прекалено много и което по този начин ни тегли назад. Когато се изкачват върхове, няма как да бъде следван пътя на най-малкото съпротивление. Последният винаги води надолу. Това са елементарни принципи, но хората не им обръщат достатъчно внимание.

Щастието е умение. Също и свободата.

Аз птица съм, а ти си моята сянка – защо избрала си таз глупава съдба: аз да летя, а ти да пъплиш по земята в преследване обречено във всички времена? Нима разчиташ с полета си – имитация да се откъснеш от повърхността? А може би високото те плаши, отнемайки ти от сигурността? В небето слънцето блести сияйно, но туй сияние тъй чуждо ти е, знам… Защо избрала си да бъда между теб и него, не се ли криеш всъщност ти зад мен от срам? Не е ли по-удобно да си сянка – да можеш „смело“ да надигнеш глас – за всичките беди що те сполетяват, да кажеш, че виновникът съм аз? Аз птица съм свободна в небесата – за мене твоите измислени окови не важат… Но ти, защо сама се приковаваш – нима не виждаш този тъй обширен свят?! Нима не можеш да откриеш своето място – защо е таз обсебеност от мен? Та аз не те държа – ти си свободна! Повярвай и поискай, и ще полетиш до мен!

Проверката чрез практическо приложение.

Казано е: Познай себе си! Трудният момент в темата обхваща въпроса: как може човек да съдържа нещо в себе си и в същото време да го научава? Да, развитието на човека всъщност е разгръщане на това, което вече е в него. Най-простата аналогия е със семето, което посято в земята всъщност дава проява на това, което е в него. Развитието на духа е неговото разгръщане, проявата на безкрайния му потенциал. И ако човек съдържа в себе си всичко, то би следвало да знае всичко – това е логично, но не е съвсем вярно. Човек не може да осъзнае непроявеното. И тази безкрайност, която е в човека, ще си остане непозната, докато не се прояви. Тя е в нас и в същото време е непозната за нас. Ние можем да си припомним само това, което в някакъв момент сме видели в проявено състояние. Т.е. това, което вече сме изживели някога като опит (в този или минал живот). Ако не сме изживели нещо, не можем да говорим за припомняне, защото, въпреки че това нещо е било в нас, ние не сме знаели за него.

Ами те тенденциите са ясни: от една страна теории на конспирациите, от друга – ченълинг и ню ейдж (всъщност по-скоро нещо като ню ню ейдж). Нямам голямо желание да ги коментирам.

С вяра се „преместват планини“, а не се правят предположения. Който не може и се съмнява, по-добре да не пише за това, което не познава. Вярата винаги се основава на познание. Някой се жертва в името на ближния или на родината си. Познавайки принципите ръководещи битието, той знае, че тази жертва ще донесе полза и на него, и на тези за които се жертва в бъдеще. Той не знае точно как ще се осъществи това, но познавайки принципите на битието той може да бъде твърде уверен, че полза от действието му ще има. Това е вяра. Да действаш в съгласие с вселенските закони и така да привлечеш силите на хиляди светли същества да действат с тебе – това е вяра. В сърцето на вярата е познанието, а не предположенията. Причините не могат да създадат несъответстващи им следствия. Да положиш като основа на всяка своя мисъл, чувство и действие доброто, защото знаеш, че добрите семена ще дадат добри плодове – това е вяра. „Вие казвате: Ние може да вярваме един на друг. Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието.“ („Миротворци“ – НБ, 21 декември 1924 г.)

Причината за егоизма в другите хора си е в другите хора. Ние можем евентуално да ги провокираме да го проявят и нищо повече. Освен това нека не смесваме егоизма със силната индивидуалност, а дори и със силната личност. Един безличен човек, със слаба воля, според мен ще провокира чуждия егоизъм в една доста голяма степен, просто защото така отваря широко вратите за чужда доминация над себе си. Но безличието не е липса на егоизъм. Безличният човек може да е също толкова егоист, колкото и човека със силно-изявена личност. Просто му липсва силата да го прояви открито.

Частиците и античастиците се различават само по разположението на ел. полюси. При сблъсък те се разграждат на по-малки частици. Антиматерията е също толкова материална, колкото и материята. Названието подвежда. Просто ако приемем, че при материята ядрото на атома е с положителен заряд, а обвивката с отрицателен, то при антиматерията е обратното. Тук плюсове и минуси в смисъл на съществуващо и антисъществуващо не може да има. В действителност в природата няма отрицателни величини. Ние можем да представим в математиката едно отрицателно число, например: - 5, но зад него не стои нищо реално. Ние можем да извадим от 9 ябълки 5 и да получим четири, при което ябълките просто ще сменят местоположението си или ще претърпят някаква промяна, но съставящата ги материя по никакъв начин няма да намалее. Ако се опитаме от една ябълка да извадим три, то това е абсолютно невъзможно. Математиката го допуска като действие, но то е все едно да нарисуваш един летящ слон и да вярваш, че щом можеш да го нарисуваш и в действителността можеш да го срещнеш. Действителността обхваща диапазона от безкрайно малкото (т.е. число клонящо към нула, но все пак различно от нула и положително) до безкрайно голямото. Да се говори за нулата е все едно да се говори за това, което надхвърля безкрая. Ако допуснем, че едно математическо действие като 1-3 е възможно в действителност, то трябва да допуснем, че двете единици трябва да дойдат именно от някъде извън тази действителност. Това от своя страна означава, че всъщност действителността ни е просто част от една по-голяма действителност. Но ако държим да разглеждаме действителността в абсолютен смисъл, като цялото съдържащо абсолютно всичко, то отрицателни величини са невъзможни, 1-3 е невъзможно. Не може да се вземе нещо, което го няма.

Teachings of the Temple (55. The Symbol of the Serpent.)

Това, което беше написал Еrendil, бе представено по абсолютно просташки начин. Ако на някого простащината му харесва, това не му дава право да изисква форума да се превърне в поле за подобни груби и цинични изказвания.

Индивидуално е. Освен това осъзнаването може да бъде по-слабо или по-дълбоко. Странен въпрос задаваш. Той не е много по-различено от въпроса: Кога и как човек се научава да обича? Рецепти има много. Някои даже могат да се окажат верни. Търси, избирай и опитвай.

В случая не е. Детето реагира на промяната на аурата на майката, но не може да се говори, че знае какво е любов и как трябва да реагира на нея. То естествено си реагира на енергията на майката.

Детето чувства енергията на любовта на майка си, а не знае. Още по-малко пък можем да говорим за знание на майката за това как да създава мляко за детето си.

http://www.pomagalo.com/zhenya/ Какво мислите ? Ако изходим от езотеричното мислене, подобно твърдение като по - горе цитираното е заблуда. Не мисля, че е заблуда. Познанието е свързано с възможността за разбиране, а тя се развива. Ние съдържаме в себе си всички възможности, но това не означава, че в дадения момент можем да проявим тези възможности. Ние можем да научим, да знаем и да разберем всяко едно нещо, но самото знание не е вродено в нас. Всичкото ни знание е придобито, т.е. способността ни за разбиране е придобита, защото това, което може да бъде разбрано просто си съществува, то не е нещо, което можем да придобием, а само да разберем. Повечето хора свързват знанието с паметта, но паметта служи единствено за съхранение на информация. Ние можем да разбираме тази информация или да не я разбираме, но и в двата случая за да запаметим нещо, ние трябва да сме го изживели. Т.е. пак имаме опит, придобиване. Има и вариант разбира се за директно черпене на информация от пространството, но това не може да се нарече припомняне. Припомняме си нещо, което сме преживели самите ние. Да четеш от хрониките на пространството (акаша) или други методи за директно научаване на информация не е припомняне. И пак повтарям в крайна сметка важно е разбирането – това е същественото качество, което притежава духа на човека.

Цитатите подкрепят някои неща, на които исках да обърна внимание. За мен това е достатъчно. Не държа те да подкрепят цялостно светогледа ми. Господ и Бог почти навсякъде в беседите се използват като синоними. Казвам „почти“, но по-скоро за да се застраховам от евентуални редки изключения. Все още обаче не съм попадал на такива.

„От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения.“ Из „Сега скръб имате“ – НБ, 1 март 1925 г. „Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли? – Ще кажете: Не знаем, навярно от живота. Някои питат: Къде е животът? – Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата й се изпарява, а част от водата й се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята.“ Из „Който иска славата“ – НБ, 25 януари 1925 г. „Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот. Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека. Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае.“ „Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех. Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.“ „Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление.“ Из „Замъждяло свещило“ – НБ, 18 януари 1925 г.

„Казват: Математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. В нея линиите не се прекъсват, те се проектират в цялата вечност; те са без начало и без край. И тогава някои казват, че времето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсъждавате колкото искате, но доколкото аз зная, нашите философи не са дали една определена дефиниция за времето и за пространството. Ако те разбират времето и пространството, трябва да го владеят. Туй, което човек разбира, трябва да го владее. Туй, което човек не разбира, не го владее.“ „Моето царство“ – НБ, 8 март 1925 г.

Тук ще приведа отново някои мисли, които вече ги има в темата „Мисли за Бога“, но ще ги повторя. Те са много подходящи и за темата „Има ли Бог или богове сме ние?“. Също може би ще обърна специално внимание на някои моменти в тези мисли. Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г. В текста е даден много точен намек за това, че човекът е съществувал под друга форма преди да бъде проявен в началото на настоящия космически период, а не е създаден от Бог. После става ясно, че „връщането при Бог“, т.е. завършека на развитието ни не е окончателно и завинаги, както на много хора им се иска, а следва нов период на развитие на друга планета или дори вселена. Духът, човешки или на което и да е друго същество е несъздаден и следователно няма как да бъде унищожен. Из „Блажен този раб!“ – НБ, 9 ноември 1924 г. „Господ е проявление на онази велика Любов, в която няма никаква промяна. ...“ Който има уши ще чуе. Господ очевидно не е вечния, неизменен абсолют, а само негово проявление. Тук е застъпена ведическата доктрина за Брахман и Парабрахман, като последният е безкраен, неизменен и вечен, но не притежава индивидуални атрибути като самосъзнание, воля и т.н. Брахман е относително безсмъртен, той се ражда в периодите на манвантарата и потъва в парабрахман през периодите на пралайя. Още нещо от друга тема: Из „Аз Те познах“ – НБ, 1 февруари 1925 г. Колкото и рядко да се споменава в беседите, че Бог не е Абсолюта, то все пак се споменава и то съвсем ясно. Това е оправдано понеже това са доктрини, които малко хора могат да разберат, а частичното разбиране е опасно, защото хората запълват празнините с често безпочвени предположения. Шанкара е казал доста повече по въпроса за Бог и Абсолюта, за Брахман и Парабрахман, но дори и той далеч не е казал всичко. Действителността при всички положения надхвърля представите ни и нека това, че истината ни изглежда непостижима за разбиране, да не ни плаши и да не прибързваме. Време има за всичко. Из „Който се учи“ – НБ, 30 ноември 1924 г. Защо пиша всичко това? – Не знам, може би защото малко се ядосах от едно мнение на Божидар в темата за нищото... или май не е заради това... – не се чувствам ядосан. Но пък той ме провокира да потърся отново тези мисли. Доколко добре познаваме Учението на П. Дънов в цялата му дълбочина? Често в подфорума с мисли от Учителя по теми, съвсем умишлено избирам доста нестандартни и провокиращи цитати. Разбира се тези цитати най-често биват бързо забравяни, но дори и тогава прочетеното ще остави своята следа в съзнанието.

В крайна сметка всеки си е такъв, какъвто е. Но аз не искам да се ограничавам по отношение на възможностите за това, какво мога да бъда и твърдо вярвам, че щом някой може нещо, мога го и аз. И колкото повече неща могат другите, толкова в по-голяма степен ми се разкриват моите собствени възможности. Как да не се радва човек на чуждите успехи – та те са гаранция за неговия собствен потенциал.

На някои може да им харесва лъжата и да я приемат за красива, но тези, които обичат Истината, виждат красотата в нея. А Истината няма нужда от маски за да бъде красива.

Е, аз не мога да летя, но това не ми е пречело да сънувам, че летя. Защо за бог смъртта да е несъществуващо нещо, нима не е бил никога свидетел на това какво става когато човек вече не може да бъде жив? Това, че не можеш да летиш и че човек умира не е чак толкова сигурно. Допусни, че човек продължава съществуването си след смъртта на физическото си тяло и опитвайки се да си представиш под каква форма става това, то летенето ще ти се стори твърде възможно.

„Може ли бог да унищожи себе си?“ Да оставим за момент настрана Бог – съществува ли, не съществува ли, какво може и какво не може. Какво означава някой да може всичко и включва ли това невъзможното? Ако говорим за невъзможното, то не само, че никой не го може, но то реално не съществува. Възможно ли е да разсъждаваме дали Бог може или не може нещо несъществуващо. Невъзможното не съществува нито като действителност, нито като вероятно възможност. Конкретно по темата, да бъде унищожено нещо неунищожимо не е съществуваща възможност, т.е. това не се включва в обхвата на понятието всичко. Всичкото обхваща това, което действително съществува и е възможно, а несъществуващото и невъзможното просто ги няма, те не са.