Станимир

Хората избират какво да гледат измежду това, което им се предлага. В избора на това какво да предлагат, телевизиите са ограничени от финансите си. Първо бяха бразилските сериали, после турските и индийските. (Китайски не знам дали има, ама може и да се появят.) Американците вече не правят май многосезонни филми. Самото производство е скъпо в сравнение с правенето на един филм в Индия примерно и в последствие стават трудно-продаваеми. По същата причина държавите с висок стандарт изнасят производствата си в страни с по-нисък стандарт. Качеството пада, но в условията на конкуренция то не е водещо. При всички случаи турските сериали не блестят нито с актьорска игра, нито със сюжет. Ценности като цяло много малко филми възпитават. В общия случай това не е цел нито на сериалите, нито на скъпите кино продукции. Киното все повече и повече търси зрелищност и насищане на сетивата. В сериалите се търси повече емоционално ангажиране на зрителите, но без при това да се натоварват прекомерно, а достатъчно колкото зрителят просто да се съгласи да загуби времето си пред телевизора.

На първия въпрос - може би да, в много много редки случаи. Но ние няма как да ги различим. Душата на човек нищо не може да реши. Тя не е нещо отделно от нас самите. Времето за живот е определено предварително и дори и човек да умре преждевременно, поради самоубийство или нещастен случай, човек ще остане съответното време привързан към земята, т.е. няма да може да продължи развитието си. Ако душата или някакви други същества се намесваха и прекратяваха човешкия живот за да не продължава човек да трупа отрицателна карма, то нямаше да има такива крайни прояви на зло, каквито наблюдаваме около нас.

Може би по същата причина поради която често в сънищата се случва да имаме затруднения в другите видове движения - голяма част от мускулите по време на сън са парализирани с цел предотвратяване на наранявания. Разбира се тези мускули, отнасящи се до дишането не са от тях, но свързаните с говоренето - не знам. Възможно е да има и някакъв психологичен фактор - може да е страх от задушаване, може да е страх да не останеш неразбран или нещо друго. Но може и просто да се плашиш от нещо съвсем естествено, което обаче не разбираш. Ако тези състояния от съня ти не се отразяват на будното ти състояние, то не виждам някакъв проблем. Ако се отразяват, пък било то и под формата на страхове, които изпитваш в будно състояние, може би е добре да се обърнеш към психолог.

За да е по-интересно. Ама ти само си мислиш, че са крайности. Нещата могат да бъдат много по-крайни от всичките ти представи. Иначе, ако трябва да ти отговоря сериозно: така се каляваме.

Прекалено много задълбаваш в детайлите. Не е нужно да предвиждаш бъдещето, а по-скоро да направиш оценка на действията и мотивацията си. Да вземем примера със строежа на къща. Някой отделя 20 години от живота си в които основната мотивация, която обуславя действията му е да построи къща в която да живее. Каква може да бъде в допълнение мотивацията му? Примерно, да не дава пари за наем. Или пък да има къде да живеят децата му. Или нещо друго. Различната мотивация ще донесе различни последствия. Ясно е, че след като построи къщата, той ще може да се ползва от нея само до края на живота си във физическо тяло. Това е границата на материалното му желание. И ако стремежът му е мотивиран единствено от това да живее във въпросната къща, е добре да се замисли дали си заслужават усилията, които влага за да го удовлетвори. Но както често се случва, стремежите не са само материални, нито само духовни, но често са смесени. Човекът може да иска да построи къщата за децата си. Тя вече ще продължи да бъде ползвана и след смъртта му. А и мотивацията вече включва и ползи за другите, а не само за себе си. Значи с действията си в този случай човек развива и някакви качества, които не са материални. Тези качества ще останат с човек завинаги и ще послужат като основа за изграждане на личността му през следващото му въплъщение. Всъщност има много качества, като търпение, настоятелност, проницателност и т.н., които могат да се развиват до определена степен и преследвайки материални стремежи. Мотивацията обаче ще се отрази на кармата, а и резултатите при правилна (от следна точка на духовното развитие) мотивация ще са далеч по-добри за духа. Добро упражнение за оценка на резултатите от дадено наше действие е да си представим, че вече те са се реализирали. Но това не е прогноза, а просто оценка от гледна точка на бъдещето.

Оценката на стремежите си можеш да направиш сравнително лесно с един честен (само)анализ. Просто си отговори на въпроса "какво ще ми донесе този стремеж в бъдеще - близко (до 1 г.), далечно (до 10-15 г.) и още по-далечно (разбирай след смъртта). Материалните стремежи могат да ти донесат някаква радост докато си тук на земята. Те могат да дадат някакъв временен смисъл на живота ти, някаква цел, която да следваш докато си жив, но ползите свършват до тук. Никой не казва да живеем като аскети, но не бива даден наш стремеж да поглъща времето и усилията ни до такава степен, че да забравяме за духовното си израстване. Необходимо е да се намери оптималния баланс. Тук преценката е индивидуална. Някои хора може да са по-склонни да жертват материалните си стремежи за сметка на духовните, а други също да обръщат внимание на духовното си развитие, но само между другото и да обръщат сериозно внимание и на удобството си. Всъщност когато има осъзнаване на същността на човешките стремежи, много от тях престават да съществуват.

Не, мисълта и желанията не действат така. Ти привличаш точно това, което желаеш. Детайлите нямат голямо значение. Ако нещо не се получи както трябва, то проблемът не е, че визуализирайки желанието си примерно, ти си пропуснал някакъв детайл. Но желаейки нещо не трябва да се забравя, че наред с твоето желание може да са налице и други влияещи фактори и възможности, които ти не отчиташ. Плюс това не е задължително да са налице необходимите условия за да се проявят точно желанията ти без изменение. Всяко проявление изисква наличието на съответните условия и ако някое условие липсва, ще се промени и резултатът. Изменения могат да настъпят и в резултат от кармата ти.

Да, това го видях. Написаното са традиционни схващания за доста учения. Терминът "служебни духове" се отнася до част от ангелите и е взаимстван от Библията. Тях Учителя поставя между ангелите и хората. "Космични духове" е някакво понятие, което ми се струва доста общо и не ми е ясно какво представлява. Аз лично съм склонен да поставя Учителя в някоя от степените на ангелите. Т.е. само на едно стъпало (което "само" никак не е малко, ако бъде осъзнато точно какво означава това) над човешката еволюция. Всякакви други опити да се изкара Учителя по-възвишен от Христос и от Бог, според мен са необосновани изхвърляния.

Не, няма как да разбереш нищо повече от това, което вече е написано в темата. Всъщност, добре ще е да изясниш терминологията която ползваш - служебни, планетни и космични духове, най-общо какво представляват или поне да споменеш автор на който се позоваваш. Така може би ще успеем да определим към коя от категориите е възможно да принадлежи.

Няма, но посредниците между Учителите и хората, ако има такива, винаги са жени. И това не е случайно. Няма как Учителят да се яви като жена, тъй като жената олицетворява пасивното начало, а Учителят винаги е в позицията на активното начало. В ролята на пасивното начало е самото човечество.

Има множество качества свързани с духовното развитие, които могат да се отнесат към мъжкото начало. Но е вярно, че в момента в света мъжкото начало е по-силно проявено, което води до дисбаланс.

Не виждам някаква необходимост да са въплътени и предполагам, че в повечето случаи не са.

Ами за си осъществил голям духовен напредък и да се наслаждаваш на живота във висшите сфери, без да се занимаваш с проблемите в материалния свят. Всеки си има своята заслужена почивка и без да е осъществил голям (или какъвто и да е) духовен напредък. Бях останал със спомен, че Петър Дънов одобрява желанието да станем по - добри хора. Човек може да се отъждестви с въплътената си личност или с божественото в себе си, с истинската си същност. Ако гледаме на себе си като недобри, то със сигурност се отъждествяваме с въплътената си личност. Но божественото няма нужда от развитие и подобрение - от нас се иска единствено да му дадем път да се прояви. Ние сме добри и трябва да се научим да проявяваме тази доброта.

- има живот след смъртта, но човекът не е способен да ви се яви в съня ви и да ви съобщи информацията, за която сте се разбрали години преди той да почине плюс вероятно - вие самите не сте способен да контактувате със съответната душа Но за първото съм убеден.

Предполагам, че не.

Човек сам кове съдбата си. Сега трябва да направя разграничение между битие (не съм сигурен дали това е точната дума) и съдба. Има и свобода на волята. Ако утре някой реши да ме застреля, това може и да не съм си го изковал точно аз, а да си е чисто и просто решение на онзи другия. За незаслуженото страдание (ако има такова, аз ще бъда компенсиран в последствие. Съдбата е закон за равновесието. Точно ракът не мисля, че може да дойде случайно или от независещи от човека причини, но много други страдания могат.

По времето когато си писал мнението си повечето от сега активните участници още не са били регистрирани във форума. Тази постановка, която поставяш е интересна, но въпросът е доколко отговаря на истината. Ако приемем една материалистична гледна точка, че умът и съзнанието са следствие от материята, която изгражда телата ни и по-конкретно мозъка, то копирайки на 100% комбинацията от атоми съставящи едно тяло, ние трябва да получим и абсолютно идентично съзнание, ум и памет. Но перфектното копие не означава, че става въпрос за едно и също съзнание. Ще се получат две съзнания в началната и крайната точка на пътуването, които ще са абсолютно еднакви, но няма да са едно съзнание. Дезинтегрирането на идно от телата, означава убийство. Това че някъде съществува копие на убитото съзнание не отменя факта на убийството. Това все пак са само теоретични разсъждения върху поставения казус. Ако разгледаме нещата от гледна точка на съществуването на душата независимо от тялото, то тогава при копиране на тялото, душата няма да се въплъти в новото тяло. Ще се получи в най-добрия случай някакво външно подобие на човек без никакъв умствен капацитет.

Всичко се движи от една точка към друга. Движим се индивидуално, движим се колективно, цялата планета се движи и слънчевата система се движи, и галактиката. Накъде - не знаем. Но не можем да спрем това движение. И да спрем индивидуално, не можем да спрем планетата, нито слънчевата система, нито галактиката. Винаги ще се движим. Въпросът е до каква степен това ще е съзнателно и според нашата воля. И да постигнем нещо, то ще се отнася само за рамките на нашата планета. Слънчевата система ще продължи да си ни носи в своята си посока, без да и пука доколко сме напреднали духовно. Обикновено и на нас няма да ни пука за нейното движение, просто защото си нямаме дори и бегла представа какво точно представлява. Но постигайки съвършенство в една сфера - земната, ние ще навлезем в друга, за която дотогава сме били почти несъзнателни.

Настоящето като пресечна и разделяща линия на миналото и бъдещето няма как да съществува едновременно с тях. Самата му дефиниция го обособява като нещо различно от тях. Миналото и бъдещето от своя страна се отличават по нещо съществено едно от друго - своята пластичност. Бъдещето е пластично, т.е. променимо, планируемо, докато миналото е абсолютно неподатливо на промяна. Миналото съществува като следа, отпечатък от събитията. Съществуването на бъдещето обаче е по-скоро на идеен план. Това е едно абстрактно съществуване без конкретна форма на проявление (последната би го направила действителност и настояще). Закономерни - да, повтаряеми - зависи, кодирани - не мисля, че това е точната дума. Това са последствия от наши или чужди минали действия. Всяко действие има своите последствия. Ти виждаш, че някой ще умре в болницата, но това не е бъдеще, а настояще. Причините вече са породени, а последствията необратими. Разбира се човекът още не е мъртъв на физически план, но смъртта му вече се е осъществила в духовния свят. Нашето настояще не е истинското настояще и нашата действителност не е точно истинската действителност. Физическият свят е следствие на причинния свят, където е истинската действителност и настояще. Тук някои екстрасенси и гадатели могат да предсказват бъдещето, но това всъщност си е част от настоящето на причинния свят, бъдеще е само за нас във физическия свят, защото не можем да осъзнаем настоящето на висшите светове преди да се прояви в конкретна физическа форма на земята.

Родителите са отговорни за отглеждането и възпитанието на децата си и това е единствената, но напълно достатъчна основа за съществуването на семейството. Естествено от кармичната отговорност никой не може да избяга, но хората тук на земята сме си създали законова система която да отразява доколкото е възможно законите на висшите светове. Отговорността за "следващото поколение" е част от тези закони. Мащабът е различен, но принципът си е абсолютно същия. Друг аспект е този, че хората си имат родствени групи според сходството в своите вибрации. Да, всички сме едно цяло, но с някои имаме сходство, което ни прави по-близки отколкото с други. А вероятно има и други неща свързани с духовното родство, които не знаем. Монадите най-вероятно встъпват в еволюцията на групи, но това са неща за които не се говори, а и да се говори едва ли е нещо повече от догадки. Бракът е една церемония. Той отразява по церемониален начин завършека на един етап и започването на друг. Тържествеността на церемонията е начин да се осъзнае това, което предстои и да се приеме нужната отговорност. Минаването през церемонията е приемане и обет за изпълнението в действителност. Церемониите са се правели, правят се и ще се правят винаги когато се преминава от един етап в друг, което си е един вид посвещение.

Бихте ли могли да определите сами за себе си, къде се намирате на този така наречен път? Да, в общи линии. Най-малкото знам, че съм човек и знам горе долу какво трябва да постигна в духовно отношение като човек. Накъде сте се запътили? Имате ли крайна цел? Имам цели, нито една крайна. Всичко се отнася само до настоящия етап от пътя, до тази част която виждам пред себе си, до моя кръгозор. Не мога да си имам никаква представа за етапите след това. Как я разбирате духовната цел? Защо се стремите към нея и с какво е свързана тя? За мен развитието е в основата на естествения ход на нещата. Цялата вселена се развива, всичко се движи следвайки своята посока от етап към етап. Какво ви радва в пътешествието към себе си? Кое ви натъжава по Пътя? Радва ме пътешествието. Това, което ме натъжава неизменно отминава.

Трудно е да се каже, кое точно е правилно насочване. Мисловната енергия, която отделяме не трябва да е нито прекалено силна, нито прекалено слаба. Прекалено силната енергия всъщност се обръща срещу желанието, а слабата не достига. Не трябва да сме зависими от резултата, но в същото време не бива и да сме безразлични по отношение на постигането му. Трябва да сме наясно доколко постигането на желанието ни е позволено, доколко имаме правото да получим желаното от нас. Не може да искаме да получим без преди това да сме дали нещо. Какво ще дадем и дали е достатъчно, отново сами трябва да си преценим. Но ако не е, силната ни мисъл вероятно няма да даде в пълна степен желаните резултати.

​Поне окончателно ще се убедиш, че наистина вече не го желаеш. Силното желание може да блокира възможностите за реализирането му. Проблемът е, че желаейки нещо хората насочват по-голямата част от енергията си хаотично. Например когато присъства страх дали желанието ще се реализира, това е хаотична енергия, която пречи. Ако енергията е насочена правилно тя ще спомогне за реализиране на желанието. За да не си зависим от желанието си, трябва да си подготвен както за възможността то да се изпълни, така и за възможността то да не се изпълни. Трябва да си готов да понесеш последствията и в двата случая. Ако не си готов дори само за единия вариант, вече си зависим от желанието си. Тук зависимостта може да има различни степени. Когато говорим за робство, вероятно трябва да разбираме много силна зависимост, която очевидно пречи на целесъобразното вземане на решения. Защото някаква степен на зависимост винаги ще има, поне на този етап от развитието ни, но добре е тя да не е прекалено силна.

За вярата колкото синапово зърно и планината не трябва да се разбира буквално. Всичко е възможно, когато е в съгласие със законите на битието и нищо не е възможно извън тях. Но за всяко нещо да се реализира са нужни и съответните условия. Нищо не може да бъде реализирано без да са налице нужните условия за това. Силната вяра може да доведе до натрупване на необходимите условия, но това може да отнеме време. Т.е. планината може да се премести примерно след 1000 години. Силните ни стремежи задължително ще се реализират, но това може да стане в следващ живот, когато ще са налице нужните условия. Колкото до мечтите, те са ограничени от нашия кръгозор и нашите стремежи, интереси и наклонности. В този смисъл мечтите ни са си изцяло наше творение. Ако идва нещо от висшите светове, то това са идеи, които ние въплъщаваме в мисли, мечти, желания и др. подобни.

На англ. е Bruce MacLelland. Не съм от прекалено съчувстващите, но пък написаното е наистина крайно. Не всяко страдание е следствие от човешкото минало, т.е. карма, а още по-малка част хората избират. Не на всички страдащи им е приятно да играят ролята на жертва, търсейки съчувствие и внимание. И нека да не бъркаме състраданието с помощта. Човек винаги трябва да е състрадателен, но се помага разумно.