Станимир

За първокласника е трудно докато се научи да чете, но тези усилия дават своите благотворни резултати в бъдеще. Всяка промяна, която си налагаме е трудна, но трябва ли да не се променяме заради това? Сега знам, че мнозина няма да пожелаят да видят връзката между промяната, т.е. овладяването на нещо ново и контрола... Няма и да настоявам да я забележат – аз я виждам, което за мен е достатъчно. Ако някой не се харесва, това го терзае и се превръща в причина да търси промяна в себе си, това е отделен въпрос. Аз се харесвам и пак търся промяна в себе си. В никакъв случай не се чувствам като изтезаван от каквото и да е. И как можем да претендираме за правото да живеем в един по-добър свят, ако не можем да утвърдим една по-голяма висота на живота в самите себе си? Контролът не е прекомерна взискателност. Последната е едно астрално желание. Контролът не е желание. Желанието за контрол не е контрол. То може да доведе до установяването на контрол, но само по себе си не е контрол. Прекомерното желание за контрол няма как да бъде удовлетворено, т.е. то няма да доведе до постигане на желания контрол. Нужно е да се разбере какво представлява контролът и да се разграничи от нашите очаквания, желания и често нереални амбиции. Контролът е организация и ред. Предполагам, че всички са чували за високата организираност на живота във висшите светове. Не знам защо контролът над себе си често се възприема като нещо ненормално. Сега възприемаме много неща като даденост – ние можем да ходим, да говорим и много други неща. А за колко милиона години е постигната лекотата с която правим всичко това, някой знае ли? Лесно ли е било? Никой разумен човек обаче няма да отрече необходимостта от този етап на човешката еволюция. Това, което в момента правим несъзнателно и лесно, в миналото е изисквало от нас огромни усилия. Разумните усилия няма как да не дадат своите благотворни плодове в бъдеще. Човекът е като градина. Човечеството е като градина. Представете си в какво ще се превърне една градина, ако бъде оставена без надзор. Човешкият дух е като градинар в своята градина, грижещ се в нея да растат само красиви и ароматни цветя, а дърветата да дават богата реколта от плодове. По същият начин се полагат грижи и за човечеството в неговата съвкупност. Всичко това е контрол. Няма ли го този контрол, то градината ще се напълни с плевели, водата няма да достига, почвата няма да е достатъчно богата за да ги изхранва... То и сега нещата в градината на човечеството не са съвсем наред, но главно защото самите хора се отнасят по същия начин към себе си. Ако не е контролирано, човечеството отдавна да се е самоунищожило. Въобще природните сили оставени сами на себе си, без въздействие от страна на духа винаги водят до деградация и отклонения.

Несъзнателните процеси помагат на човека да фокусира цялото си внимание и своето съзнание в една или няколко по-малко на брой посоки. За много неща просто вече няма необходимост да мислим съзнателно и ако го правим това означава, че част от нашето внимание бива разпиляно без полза. Да оставим настрана, че подобна разнопосочност ще доведе до лудост. В несъзнателните процеси няма нищо лошо, стига те да се извършват правилно. Има вредни навици, има и полезни навици. Няма нужда да ангажираме съзнанието си с промяна на полезните навици, а само на вредните. Има и разбира се неща, които не бива да превръщаме в навик, пък бил той и полезен. Такива са мисълта, висшите чувства и добродетели, въобще всичко подлежащо на развитие. Навикът разбира се пречи на промяната и развитието, и ако искаме да променим или развиваме нещо, ние трябва да го извадим от областта на несъзнаваното в областта на будното ни съзнание.

Няма как да се очаква изчерпателност от две или три изречения. А отговорите на теста са горе-долу такива. „Попадението“ на теста що се отнася до мене беше, бих казал, по-скоро сполучливо. Като гледам написаното от останалите участници, смятам, че то в една немалка степен е сполучливо и за тях. Последното разбира се си е само мое мнение, базирано на моята бегла представа за участниците добита от участието им във форума.

Вече споменах, че до срив може да доведе не самият самоконтрол, а нашето отношение към процеса на контролиране. Например силното желание да осъществим желания от нас контрол със сигурност ще навреди. Ние не бива да позволяваме да попадаме под психическа зависимост от желанията си (в случая това за контрол). Ние се опитваме да наложим желания от нас контрол бавно и постепенно, според възможностите си. Тук не бива да има припряност и бързане, но също така не бива да има половинчатост и компромиси. Не може днес да съм състрадателен, утре да не съм състрадателен и на следващия ден отново да съм състрадателен. Това говори, че състрадателността ми е фалшива. За да съм състрадателен, трябва да съм такъв винаги, при всякакви обстоятелства. Ако не е така, значи следва още да работя върху това си качество. И пак ще повторя, че в един момент това, което си налагаме като поведение ще се превърне в навик и до голяма степен ще бъде извършвано подсъзнателно. Така че няма да е необходимо постоянно да отдаваме огромната част от вниманието си за поддържане на желаната линия на поведение. Щом веднъж тя се утвърди като навик, нещата стават по-леки, дори естествени и незабележими. Но самата промяна е трудна и докато се осъществява са нужни упоритост, търпение и внимание. Да се задържи достигнатото положение понякога може да се окаже дори по-трудно, отколкото самото му достигане. Но да, всичко се движи по спирала и има периоди когато усилията следва да се отдават не толкова за нови достижения (т.е. за изкачване), а за запазване на достигнатото равнище. Това важи особено когато сме в низходящата дъга на даден цикъл. Също така не бива да забравяме, че един вид почивка за съзнанието е сънят. Тук може да се отвори цяла една нова линия за разсъждения по темата, защото сънят отразява в голяма степен реалното състояние нашите водещи мисли, навици и др. Ако аз съм се освободил външноот един навик, например яденето на месо, в будно състояние и дори мислено не изпитвам желание при вида на месно ядене, но ако в сънувам, че ям месо, това означава, че този навик още не е напълно изкоренен в мене. В съня волята отсъства и това дава възможност на някои неща, които в будно състояние волята ни няма да позволи да се появят на повърхността на нашето съзнание, да изплуват в състоянието на сън. Но засега ще оставя темата за съня настрана. Ако си забраниш да мислиш за нещо, има опасност само то да започне да „чука“ на съзнанието ти и да чака да му обърнеш внимание. Поне при мен е така... Няма да си забраняваш, а просто ще наблюдаваш въпросните мисли, ще ги оцениш като несъответстващи на това, което искаш да утвърдиш като мислене. Въпросът не е да премахнеш нежеланите мисли, а да ги оцениш като ненужни и вредни за тебе. Щом веднъж си ги оценила по този начин, дори и да ги улавяш в съзнанието си, те са под твой контрол, защото няма да могат да окажат вредното си влияние.

За много неща знам с абсолютна сигурност, че трябва да променя в себе си. Когато се справя с тях, сигурно ще изникнат и други неща, които да имат нужда от промяна.

Пълният самоконтрол означава ние съзнателно да определяме посоката на всяка промяна, която ще се извърши в нас.

Сега за прекаления самоконтрол. Според мен контролът над себе си не може да бъде прекален. Ние можем да отделяме повече от необходимите енергия, внимание и усилия на самоконтрола, но самия контрол не може да бъде прекален, защото истинския самоконтрол е пълният самоконтрол. Половинчатото владеене на своите мисли, чувства и стремежи не струва нищо особено. Това от което могат да дойдат проблеми е нашето отношение към самоконтрола. Искаме нашите мисли да са чисти и високи. Ще наблюдаваме мислите си, няма да насочваме вниманието си към грубите и егоистичните от тях, а ще даваме поле за изява на чистите и духовните. В един момент след доста упражнения този начин на мислене ще се превърне за нас в навик и ние вече няма да хабим толкова усилия както в началото. Лошите и груби мисли просто няма да имат за какво да се захванат в нашето съзнание и няма да бъдат дразнител за нас. В много отношения човек си е изградил навици, като по този начин подсъзнанието поема част от дейността на съзнанието. Когато тези навици са добри, проблем няма. Но когато тези навици са отрицателни, то е необходимо съзнанието отново да поеме контрола над тях и да ги трансформира. После пак може да остави вече трансформираните навици в една или друга степен на подсъзнанието. Разбира се трябва да се има в предвид и това, че с развитието на човека се изменят и разбиранията му за това, кое е правилно и кое – не. Така навици, които в настоящето смятаме за положителни, в бъдеще можем да открием, че не са чак толкова положителни и отново да се появи необходимостта от тяхното трансформиране. Но това е нормално, а процесът на трансформиране – безкраен. Ние трябва да подхождаме с нагласата, че няма нищо окончателно и просто да се стремим към най-доброто от себе си в настоящия момент. А това, че от гледна точка на бъдещето то ще се окаже несъвършено, си е в реда на нещата. Във въпросното бъдеще ще имаме възможността да внесем нужната корекция.

Начин за себеконтрол – туй не го бях чел. Малко е сложно за изпълнение, но пък дава възможност реално да се премине от приказки към дела.

Самоконтрол основно е контрол върху своите мисли. Всичко останало е вторично. Въпросът дали имат място самонаблюдението и самоконтролът, мисля, че е излишен. Те са задължителни. Най-елементарен пример е с движенията. Нека си представим, че човек няма контрол над движенията които извършва и някой друг ги направлява вместо него. Кой би поставил под съмнение необходимостта от това човек да има контрол над движенията си? С всичко останало, което влиза в състава на човешкия микрокосмос нещата са аналогични. Какви средства използвам за да внеса някаква промяна в себе си? Тук основното е да задържа през колкото се може по-голяма част от времето будна идеята за това, което искам да наложа като качество, поведение или др. под. Важно е и постоянно и будно самонаблюдение, защото без него човек бързо забравя, че въобще се стреми към някаква промяна. Останалото е настойчивост и търпение. Един вреден навик, който сме подхранвали десетки години, няма как ей така изведнъж да изчезне (всъщност има, но е нужна много силна воля). Това, което може да унищожи навика е да спрем да го подхранваме със своите мисли. Също така да го осветлим, т.е. да променим отношението си към него, да разкрием фалшивата полза от неговото задоволяване, реално и силно да поискаме неговото изкореняване, а не само на думи, дълбоко в себе си да почувстваме неговата ненужност и вреда. Полезно е да се познава природата на подсъзнанието, на навиците и човешката психика изобщо.

Вървя мълчалив край прибоя и, може би, малко отнесен от грохота страшен – грохот красив, дълбоко отекваща песен, с която той ми разказва за битката своя жестока, но славна, що непрестанно кипи покрай нас – започнала някога, много отдавна, във време, далеч отвъд всякакви спомени живи – борба що се води безспир със стихиите диви. Пред взора ми бягат стотици вълни-зверове и вият зловещо, и мятат се като бесове, и безразсъдно отприщват яростта своя върху голата каменна гръд на прибоя. Настъпват стихиите в своя рушителен марш крещят гръмогласно, но всичко е шарж – борбата изглежда на живот и на смърт, но как смърт ще достигне нерушимата твърд? Туй спокойствие каменно кой ще смути, що откликва единствено когат зазвучи зовът на победните химни сред гранитно мълчание? Нима е възможно това беснувание безспирно редуващо щурм подир щурм прибоя да стресне със врява и шум? Вървя край прибоя, замислен, унесен, и сякаш частичка съм станал от таз чудна песен – отекват химните победни в моето сърце, аз вече съм част от прибоя, част от челните редове.

1967 г. 366. (26 юни). Ако прегледаме филма на своя земен живот ще видим, че от това, което е било, не остава нищо, освен спомена за миналото. Всичко, което е било, е отминало. Всичко, което е и ще бъде, също ще отмине. И само Наблюдаващият остава през вековете. Много е трудно съзнанието да се освободи от настоящето и да отхвърли неговата власт над себе си. Но Безмълвният Свидетел е над него, той е над всичко, което подобно на река, протича постоянно пред Него. Мисълта за прехода през Великите Граници, т.е. така наречената смърт, освобождава от тиранията на текущия час, ясно показвайки, че нищо от обкръжаващото ни не можем да задържим около себе си повече от определения срок, и можем да го владеем само временно. Но освобождението в духа е възможно, знаейки, че неговото царство не е от този свят. Родина на духа са висшите измерения – оттам той идва и там ще отиде. А филмите на живота на многото му въплъщения в плътна форма се дават за познаване и постигане на Тайната за себе си. Носител на тази Тайна е Безмълвния Свидетел, а не обвивките, в които той временно е облечен. Съзерцаването на миналото е полезно, ако то не се явява възпоминание поглъщащо съзнанието, а се явява именно преглед на филма на живота, който спомага за освобождението от властта на настоящето и за потушаване на яростното му звучене. Хората живеят в напрежението на момента, забравяйки, неговия безвъзвратен ход в Безпределността. Само опитът и знанието остават вечно достояние за духа. Разбирането за това трябва да се вкорени дълбоко във вас, за да може шумът на суетата да не ви оглушава и да не ви заставя да забравяте за най-необходимото. В тъмницата, на кръста, под тежките удари на живота Носителите на Светлината са Съхранявали спомена за великото назначение на духа, за целта към която са се Стремили, за Висшите Светове и са Побеждавали в борбата за неговото освобождаване от оковите на материалния свят и за утвърждаване на властта на духа над временните му обвивки. Те са Знаели пътя за разкриване на Тайната. Грани Агни Йоги, 1967 г.

1967 г. 276. (18 май). Едни събития, случващи се преди много години, не ни вълнуват никак и почти се забравят, докато други не само не се забравят, но продължават да ни вълнуват и ние ги преживяваме отново и отново, в нови въображаеми комбинации, съсредоточавайки вниманието си върху тях. Точно те, след прехода в Тънкия Свят ще се окажат основния мотив, въз основа на който нашето творческо въображение, вече не свързано с ограниченията на тялото и инертността на плътната материя, ще разиграва своите нескончаеми симфонии. Ако основните мелодии и мотиви са добри и от Светлината, те ще се окажат благо за техния носител, но ако са от мрака – трудно е даже да си представите всичките извивки, разклонения и възможности на разюзданото въображение, създаващо ярки, видими фантоми от пластичната и лесно-движима от мисълта астрална материя. Всичко, някога помислено от човека на Земята и излято в мисловни форми, има своето съществуване в астралния свят, наред с всичко, което се създава от творческото въображение на астралните обитатели. Може да разберете колко широк е диапазонът на това творчество и колко различни хора участват в него. Обединяването на продуктите от това творчество по съответствие и по сродство усилва съзвучните им сфери, като по този начин се създават слоеве в пространството различаващи се един от друг по своята светосянка – от високите сияещи сфери до страшните бездни на мрака, обитателите на който също творят със своето обърнато към тъмнината въображение, но ужасни и безобразни форми. Ужасите в нисшите слоеве превъзхождат земните. Ужасна е и заразителността на техния отравящ магнетизъм. По силата на тяхното магнитно притегляне, съзвучните с тези слоеве духове се засмукват от вихрите и фуниите на злото и пропадат безвъзвратно. Тези съзнания са обречени на разложение и смърт. Междинните схери, от които все още може духа да се освободи, задържат около себе си много борещи се и опитващи се да се откъснат от този ад от ужасни мислени образи. Но борбата там е трудна именно заради яркостта и живостта на картините, създавани от въображението, и да се освободиш от тях не е лесно. Най-добре е да се започне с пречистване на мислите на Земята и да не се дава храна на въображението, като се заменя всяка тъмна мисъл със светла. За пречистеното въображение прелъстителността и измамността на Тънкия Свят не са страшни, защото то ще е в съзвучие само с това, което е от Светлината, а не от мрака. Но да се завърши пречистването трябва още на Земята. Там вече е късно. Духът, който се е освободил на Земята от изкушенията, там ще бъде свободен. Но тежко на робите на своите нечисти мисли. 1967 г. 288. (25 май). Задачата пред човечеството на вашата планета е не само неговото издигане, но и преобразяването на Земята. На колкото по-високо ниво е културата, толкова повече са възможностите за изменение облика на Земята. Но занимавайки се със строителството и организирането на земната градина хората се сблъскват с много трудности и с инертността на плътната материя. Пластичността и подвижността на материята на Тънкия Свят, който също се строи и организира от човека, много улеснява неговото преобразяване и позволява бързо усъвършенстване на неговите форми. Главната действаща сила там е мисълта. Наистина в настоящето хората в по-голяма степен обезобразяват този свят и изпълват нисшите слоеве на пространството с образи на тъмнината и разрушението. Всяка чиста, светла и красива мисъл внася в Тънкия Свят елемент на Красотата и преобразява сферата в която действа; лошите мисли затъмняват и водят до разложение. Хората полагат големи усилия при създаването на красотите и безобразията на Тънкия свят, често без да подозират за това, без да мислят за това и даже отричайки съществуването на този велик Свят. Но творци са всички. Всяка мисъл е явление от Тънкия Свят, явно съществуваща в него. С тези мислеобрази е напълнен този Свят невидим за физическите очи. От неговите висши слоеве до Висшите му сияещи Сфери всичко е напълнено с продуктите от психическата деятелност на човека. И ако от съзнанието на един човек в течение на един земен живот се освобождават в пространството безчетно количество мисли, т.е. мисловни образи, то колко ще са освободените мислеобрази от цялото човечество за цялото време на неговото съществуване! Добре е, че много несъвършенни мисъл-форми, лишени от устойчивост, се разлагат с времето. Но въпреки това е трудно да си представите с какво е изпълнен Тънкия Свят от долу до горе. Всеки ще намери за себе си място или сфера към която магнитно ще бъде привлечен по силата на съответствието си. Този, който се движи красиво и твори красиво, ще се окаже в прекрасна сфера. Този, който твори образи от злоба, тъмнина и безобразие, ще се окаже в сфера съзвучна на неговото творчество. Но задача на човечеството е да преобрази Земята и Тънкия Свят в съответствие с принципите на Красотата и Светлината. Тази задача всеки може да започне да изпълнява индивидуално, като дава своя принос както материалното, така и в невидимото строителство – и единия свят и другия се нуждаят от преостройство и преобразяване. Новата Земя и Новото Небе не са само клериакални понятия, но необходимост за Еволюцията. Всичко, което й противодейства, което се бори срещу нея и не й е подчинено, в крайна сметка се отхвърля от вълните на постъпателното Й движение. Затова Ние Свидетелстваме за обречеността на стария свят и победата на Новия. Настъпва епоха на велико преобразяване и на двата Свята. Нека се преклоним пред Космическата Воля. Грани Агни Йоги, 1967 г.

Смесват се понятията. Егоизмът и алтруизмът са едно, а активността и пасивността – друго, отдаването и възприемането – трето. Егоистът поставя себе си на първо място. Той върши това и в отдаването, и във възприемането, и в активността си, и в пасивността си. Алтруистът възприема себе си като част от цялото и поставя себе си в служба на това цяло. Тук пак имаме както отдаване, така и възприемане. Деленето на егоизъм и алтруизъм не е тъждествено с деленето на ин и ян, нито с разграничаването между мъжкото и женското начало.

1967 г. 312. (5 юни). Винаги чуваме когато се обръщат за помощ към Нас. Но Помагаме в границите на позволеното от Закона, т.е. без да нарушаваме кармата на обръщащия се към нас. Това трябва да се разбере. Далеч не всяко желание може да бъде изпълнено. Освен това, ако [обръщащият се] е ученик, то течението на неговия живот се направлява от неговите Учители. Тогава въпросът с кармата е особено сложен. От една страна е нужно да бъде ръководен, а от друга, да бъде задържана кармата му или обратното – да бъде ускорена. Разбира се по силите ни е много да променим, от много да избавим и освободим, но кармичните дългове трябва да се платят задължително [от ученика]. Ние много искаме, освобождаването от кармичните дългове да се извърши възможно най-бързо, тъй като личната карма на ученика с неизплатени дългове пречи изключително на ръководството. Желателно е ученикът да се въздържа от задълбочаване на своята карма и да не създава нови, утежняващи я причини. Погасяването на старата карма се явява задължение на ученика, и когато му се налага да плаща стари сметки, следва да прави това без огорчение и с разбирането, че това е най-краткият път към освобождение. 1967 г. 314. (6 юни). За да се движите към бъдещето съзнателно и успешно, е необходимо да знаете целта; да знаете къде и защо отивате. Безцелното движение, т.е. блуждаене, прави живота нелеп. Далечните Светове в най-висока степен се дават като пример за човешката еволюция и достиженията на духа, които хората на вашата планета могат да вземат за образец. Учението ни ясно отбелязва етапите на развитие на човешкия организъм, разкритието на центровете и придобиването на висшите аспекти на ясновиждането, ясночуването и висшите аналогии на другите чувства. Мисълта за това следва да се постави на водещо място, а също и утвърждаването на необходимите за това качества на духа. По този начин пътят на еволюцията на човечеството се определя ясно и отчетливо. В Далечните Светове това е вече осъществено в една или друга степен. Свързването с тези Светове е затруднено от несъвършенството на човешкия апарат. Да се вижда и слуша може не само с помощта на механически средства, но и без тях. Телескопът, радиото, телевизията представляват единствено несъвършено копие на приборите на живите същества. При това животните, рибите, птиците и насекомите притежават такива чувствителни и изтънчени инструменти, които хората все още не са в състояние да копират. Сега развитието се движи по пътя на механическия и техническия прогрес, но целта на Еволюцията е да въоръжи човека без нито едно [външно] средство, защото в неговия микрокосмос в потенциален вид е заключена най-изумителната и съвършена апаратура, която Ние наричаме огнена. Може да се вижда и слуша на разстояние и да се предават мисли. И тези разстояния не са ограничени от нищо. Планът за развитие на човека е поставен от Нас съвсем точно и цялостно. В бъдеще всички механични апарати и прибори ще бъдат унищожени, но апаратът на духа е неунищожим. И Нашата задача е да насочим стремежите на човечеството към достигане на непреходните достижения. Тази задача е невероятно трудна, благодарение на неверието и отрицанието. Невежеството владее умовете дори и на тия, които могат да бъдат водени по пътеките на истинското Знание. Пътят очертан от нас е ясен и прав – това е пътя на Еволюцията, определен от Волята на Космическия Разум. Той е бил начертан още преди човекът да се появи на вашата планета. Грани Агни Йоги, 1967 г.

1967 г. 305. (2 юни). Освобождението от тялото няма да бъде освобождение, ако не сме утвърдили своята власт над останалите обвивки. И земната власт няма никакво отношение към властта над себе си. Да победиш себе си е, било е и ще бъде най-великата победа на духа. Всички обвивки са временни, но претендират за това, да господстват на съзнанието. Но властта следва да принадлежи не на тях, но на духа, който е извън времето. Извънвременността на духа се проявява в неговата Безсмъртна Триада, която е неговата несменяема одежда – превъплъщаващата се Индивидуалност. Но какво представлява духът? Това е искра, запалена от вечния пламък на живота. Ядрото на духа е вечно и неунищожимо. В процеса на вечната еволюция на формите, в които той последователно се облича, [около духа] се наслояват и кристализират отлагания от всичко, през което преминава поредната форма, докато не бъде достигната степента на човешкото съзнание. Резултатите от живота на последното дават възможност за постепенно формиране на Индивидуалността. Зърното на духа си остава неизменно, но растат наслоенията около него. Личността умира във всяко въплъщение и се ражда отново в следващото, но Индивидуалността събира в Чашата плодовете от опита от всяко въплъщение, за да може Безсмъртната Триада да се прояви вече съзнателно в съответстващите Й сфери. Това ще бъде и победата на духа над временните му обвивки, в които той се облича и които се сменят при всяко ново идване на Земята. Пренасянето на съзнанието от обвивките в областта на Безсмъртната Триада е велико достижение за духа. Смъртта е победена и духът намира свобода и власт на тези форми в които временно е бил заключен. Духът не е плътното тяло, не е астрала, но е менталното тяло. Духът е огън, огнено тяло, тяло от Светлина, оформящо се в процес на дългата еволюция на пламенната искра съставляваща неговата същност. Слънцето ще отмине и Луната ще отмине, и Земята ще отмине, но не и духът, защото е вечен и неунищожим. Само съсредоточавайки се върху него и утвърждавайки центъра на своето съзнание в него, човек достига това, което се нарича безсмъртие. 1967 г. 311. (4 юни). Всеки човек си има своите достойнства и недостатъци. Да предположим, че избирайки три свои най-лоши качества, вие ще успеете да ги преодолеете. След победата над тях ще се окаже, че има и други, които може отново да бъдат избрани и изкоренени. След тази втора победа ще откриете, че за по-нататъшно усъвършенстване, все още нещо ви пречи – някои по-рано незабелязани недостатъци или особености на характера – и за изкачването на духа е необходимо отново и отново да преодолявате в себе си вече такива качества, които по-рано в миналото сте считали за положителни. Казано по друг начин думите, че човек е това, което следва да бъде преодоляно, се оказват верни, а процесът на преодоляване и замяната на едни свойства с други, по-съвършени, е безкраен и върховете на това съвършенство, над които повече да не можем да се изкачим – не съществуват. Това означава невъзможност за завършване на еволюционния процес и неговото прекратяване в Безпределността. Може да завършите своя път на Земята, вземайки от нея всичко, което тя е в състояние да даде, или да направите това на някоя друга планета, но след нея винаги има по-висша планета към която се отправя духът, завършил своя път на по-нискостоящата планета. Но край няма. След края на Манвантарите настъпва Пралайя, след която следва нова Манвантара. В Космоса нищо не свършва, но всичко непреривно продължава в Безпределността. Еволюцията на човешкия дух няма край. Затова и Казваме, че всичко е достижимо. Грани Агни Йоги, 1967 г.

„Човек трябва да разсъждава върху нещата и право да мисли. Правата мисъл се нуждае от няколко условия: от свобода, която може да й даде простор, много земя; от сила, която я прави подвижна. Без сила мисълта е лишено от движение. Правата мисъл се нуждае от светлина, чрез която да обхваща, да завладява нещата. Предназначението на ума е да завладява. Предназначението на сърцето пък седи във възстановяване реда и порядъка на нещата.“ Четирите правила – СС, 13 август 1937 г.

Темата е „Стремеж към съвършенство“, но аз искам да обърна внимание на несъвършенството. Мнозина си задават въпроса: как може, ако Бог е съвършен, да създаде свят, който не е съвършен? А това означава, че и човекът следва да е съвършен. Съвършен ли е обаче светът в който живеем? Не, светът не е съвършен. Светът обаче се развива, а възможностите за развитие са неограничени. Възможностите обаче още не означават реализация. В ябълковото зрънце съществува възможността то да поникне, израстне, разцъфне и да даде плод, но осъществяването е съвсем различно нещо. И ако в човек съществуват в потенциал всички възможности то това далеч не означава, че той е съвършен. Едва когато се научи съзнателно да ги реализира на практика, можем да говорим за съвършенство. Ако търсим съвършенство (и то не абсолютно, а относително) трябва да го търсим в постигането на заплануваното за дадения еволюционен етап. Само когато заложените в семето възможности бъдат осъществени, можем да говорим за постигане на предназначението му. Ако дървото не даде плод, възможностите са пропуснати. Значи съвършенството е в даването на плод. Разбира се човешкият дух е вечен и неуспехът в един космически цикъл не е краят, защото духът получава нова възможност да прояви заложеното в него в следващите космически цикли, но въпросът е да се направи разграничение между безкрайния потенциал, който съществува абсолютно във всяко живо същество във вселената и съвършенството, което се изразява в способността съзнателно и по желание да реализираш този потенциал и на практика. И докато потенциалът е един и същ, то способността за реализирането му от страна на различните същества обитаващи вселената винаги е различна. Съществуването на вечното и неизменното в човека (от една страна), и необходимостта от развитие (от друга), не е толкова трудно да бъдат съвместени. Същото е и по отношение на единството на всичко съществуващо (от една страна) и неговото безкрайно разнообразие (от друга).

Сенки хвърлят телата, а те са временни. Човек не е тяло, а още по-малко сянката, която оставя тялото. Тъмнината е сянка, така както невежеството е сянка. Дали знае човек или не знае нещо, не оказва никакво значение за съществуването на това, което се знае или не се знае. Знанието и незнанието се отнасят до нашето съзнание, но истината е независима от това знаем ли я или не я знаем. Ако светлината на истината достига до съзнанието ни, т.е. ако ние можем да я възприемем такава, каквато е, то ние знаем. В противен случай се появява невежеството. „Светлината“ и „мракът“ са в способността или неспособността ни да възприемаме истината, която е действителната светлина. Реално съществува само истината, а заблудата е невъзможността ни да я възприемем. Заблудата не е нищо повече от една хвърлена сянка – нещо недействително.

Тук истинското значение в голяма степен е завоалирано, но все пак дори и ако се разбира буквално, препоръката е много по-добра, отколкото тази с ротата здрави войници. Дори и да си убеден, че негативната енергия няма да им повлияе, то е все едно да стреляш срещу бетонна стена – никога не знаеш накъде ще рикошира куршумът. Да оставим настрана дали е морално да се праща негативно въздействие към други хора дори и когато сме убедени, че ще се справят с него. Това и Учителите едва ли си позволяват, освен може би в изключителни случаи. Виж, ако говорим за практика, при която лечител поема негативната енергия и я трансформира в себе си – да такава съществува, въпреки че не е за всеки.

„Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила: Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си! Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Щом признае, че има светлина, той има ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Какъв човек е този, който няма душа, дух, ум и сърце? Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце. ... – Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази : свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече. ... Искате ли да се освободите от безверието, пазете четирите неща, които Бог ви е дал. Пазете свободата на душата си, пазете силата на духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си. От тия четири неща зависят постиженията на човека. Става ли въпрос за свобода, за сила, за светлина и за добро в човека, имайте само едно мнение. В свободата на душата, в силата на духа, в светлината на ума и в доброто на сърцето седи смисълът на живота. Това е Божественото, към което човек се стреми. Това е новото учение, което днес се проповядва. Всички хора искат да имат конкретна идея за Бога. Свободата, силата, светлината и доброто, които човек има, не са нищо друго, освен пътища за придобиване на Божественото. Какво по-конкретно разбиране можете да искате от това? Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Те са творчески принципи. Чрез тях светът е създаден. Човек има простор в движенията си, докато е свободен. Той може да извърши нещо, докато е силен. Той може да прониква в нещата, докато има светлина в ума си. Той може да задържа нещата в себе си, докато е добър. Сега, желая ви, като отидете по домовете си, да извадите ножчетата и да изрежете нишките на паяжините, с които сте били обвити досега. Само по този начин ще бъдете свободни. После, колкото нечисти съдове имате, да ги измиете с чиста, свежа вода. Това показва, че сте силни хора. След това запалете свещите в четирите си стаи и ги оставете да горят цял ден. Какво ще стане със свещите, не се безпокойте! Нека свещите ви горят! Най-после, като видите, че огънят и на четирите ви огнища не гори, турете дърва, въглища, драснете една клечка кибрит и ги оставете да горят, да отопляват стаите ви. От всички хора се искат тия четири неща. Скъсайте паяжината, в която сте обвити; измийте нечистите си съдове; запалете свещите си и накладете огъня на огнищата си. Това, което днес ви казах, е от Господа. Той казва: Деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои, пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!“ Четирите правила

Да но ти отрече изобщо необходимостта от появяването на светлината. Ще приведа отново един цитат, защото очевидно има нужда: „По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни.“ Из „За тяхното неверство“ – НБ, 6 февруари 1927 г. Всяко угасване, всяко изпразване е относително. Ние се изпразваме от старото за да дадем място на новото. Но самата празнота е нещо невъзможно, една фикция. Не можем да поставяме празнотата като цел. Дори и и относителната празнота. Черните дупки не излъчвали светлина. Защо трябва да ограничаваме светлината до собствените си възможности да я възприемем. Всичко живо излъчва светлина. Сега какво и животът ли ще отречем? Още нещо върху което обичащите нихилизма „ученици“ на П. Дънов могат да поразсъждават: „Кои са отличителните черти на злото и на доброто?“ – Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти отслабваш. Любиш ли, ти силен ставаш. Злото заробва човека, Доброто го освобождава. Доброто, Любовта са огън, който побеждава. „Двете състезания“ – СС, 08.08.1937 г. Може да се прегледат темите с мисли за светлината, за живота, за доброто, за любовта, също темата за опуленс (последната е в подфорум Богатство). Нека четящият се опита да види положителния подход към духовното и въобще към съществуващото; утвърждаването, а не отричането. Който разбрал – разбрал. Вероятно скоро няма да пиша в тази тема. Просто допирните точки с останалите участници се оказват прекалено малко, въпреки че специално в този форум, където се предполага една голяма част от участниците да са запознати с беседите на П. Дънов, не би трябвало да е така.

Ами изживей живота си според начина, който поддържаш. Ама наистина го изживей по този начин, а не само на думи. Опитай се да угасиш аурата си, така че да не излъчва светлина. А ако можеш да угасиш и слънцето, то по-голямо доказателство за верността на думите ти не мога да желая.

Празнота Пълнота

А може би има, но ти не можеш да го видиш. Лесно е да кажеш: там няма нищо. Но там винаги има нещо. Колкото и да режеш, колкото и да премахваш, винаги ще остава нещо и то ще си остава винаги все така цяло и непокътнато.

Ако трябва да си кажа мнението, ще ми отиде вечерта. Противоречията са изключително много, но едно прави особено впечатление. В основата на всеки ритуал е редът. Няма как с ритуал да се утвърждава хаосът. Освен това редът който бива утвърждаван чрез ритуали е един изкристализирал ред. В него няма гъвкавост, няма обновление, няма развитие. Това е просто един навик, едно наследство от миналото към което се приковаваме. Особено ако следваме само формената страна на ритуала, а не знаем неговия смисъл.