Станимир

В надземните светове хората са обикновено в среда, която съответства на водещите им мисли и стремежи. Т.е. докато енергията на тези мисли и стремежи не се изчерпи, те едва ли биха искали или способни на някаква промяна. За добро или за зло, те са там където най-много желаят, с всички положителни и негативни последствия от това. От нисшите слоеве на надземните светове не виждам как някой може да желае да се прероди. Също и от средните. Единствено най-чистите духове, могат да съкратят доброволно заслужения си престой в надземните висши сфери и да влязат във въплъщение по-рано и всичко това е една голяма жертва.

Мисля си, че повечето хора не желаят да се прераждат. Но законът за кармата ги заставя.

Избор имаш докато създаваш причините, но по отношение на следствията от тези причини въпросът с избора стои по различен начин: можеш да създадеш нови причини, които евентуално да коригират вече създадените следствия, но не и да избегнеш последните. Пример: мога да обера магазин, но не мога да предотвратя последствията от обира: това, че ще ме търсят и евентуално ще ме хванат и накажат; това, че ще причиня загуби на собственика; това, че случая ще се коментира и мн. др. следствия.

Текстът от д-р Нютън според мен е малко подвеждащ. Пише: „Между преражданията реших да поправя грешката от повърхностното си отношение. Съгласих се да преживея мъчителната загуба на обичано дете“. Мисля, че нещата не стоят съвсем така. Да, съгласие на духа в повечето случаи има, но тук става въпрос за това дали да изживее натрупаната карма в предстоящото въплъщение или в последващо. Изживяването на мъчителна загуба на обичано дете или на нещо с аналогична тежест е неизбежно. Ще не ще духът ще го изживее. Съгласието всъщност представлява по-скоро приемане на тази карма от страна на духа, но не и някакъв избор дали тя ще се осъществи или не. Тя ще се осъществи и избор на духа в това отношение не може да има (възможните редки изключения отново няма да коментирам).

Методите на хомеопатията се основават върху принципа на подобието Къде се среща? Ами навсякъде където имаме копиране, личен пример. Децата и при хората и при животните учейки се в голяма степен копират. Хомеопатията учи жизнената ни сила да действа по определен начин, използвайки чужд опит. И после жизнената ни сила се справя с болестта по алопатичен начин. Дори и чисто физически организмът отделя секреции за да се справи с болестта, които секреции отново действат алопатично. Подобието се отнася към симптомите или към цялостното състояние на болния, но самото справяне с болестта при всички случаи не се основава на подобието. Дали пациентът ще излезе от пасивната си роля зависи най-вече от самия пациент. Разбира се ролята на лечителя също е съществена и не искам да я омаловажавам, но поне в това отношение лечителят е зависим от пациента. Наистина при интервюто при хомеопат, пациентът участва активно при определяне на състоянието му, но дали ще вземе активно участие и в самото лечение си зависи от него. Това, което причинява болестта е обикновено някакъв емоционален проблем, по-рядко умствен или епидемологичен (последното може да се разглежда като следствие от груповата карма на хората). Т.е. самият проблем е на по-високо равнище от жизнената енергия. Затова писах, че единствено самият човек може да работи върху причините за проблема. Дори и да посещава психотерапевт, то отново върху проблема работи самият човек (психотерапевтът не може да направи нищо повече от това да насочи човека към подходящ метод да се справи сам с проблема си).

Жизнената сила нито е невидима, нито е чак толкова духовна. Друго, което искам да кажа в тази връзка е, че хомеопатията наистина действа в една по-голяма дълбочина от официалната медицина (не казвам алопатичната), но съвсем не въздейства върху причините за заболяването. Върху причините за заболяването не може да въздейства никой освен самия човек. Изключенията са нищожно малко и няма да ги коментирам. Моето мнение е, че всеки уважаващ се лекар или лечител не бива да се ограничава в даден метод на лечение и да отхвърля останалите. Хомеопатията не е по-добра от алопатията (тук ще включа лечение с билки, аромати и др. под), нито обратното. Елементът на психологическия контакт между лечителя и лекувания го има навсякъде, затова че това не е предимство на един или на друг метод.

Прошката си е прошка, любовта – любов. Можеш да простиш и да прекратиш всякакъв контакт с човека отсреща и всичко това без да престанеш да го обичаш. П.П. Не ми е ясно защо са тези намеци, да не кажа и осъдителни думи. Сякаш писалите ги са съвършени. Въобще целият този подфорум е един огромен провал (лично мнение). Не за пръв път се случва участник търсещ съвет да бъде разпъван на кръст.

Изчакайте няколко дни. Наблюдавайте реакцията му на случващото се. Така вероятно ще можете да прецените истинската му позиция. Изяснете за себе си какво точно очаквате от него като следствие от случилото се и му го кажете открито. Изяснете си какво очаквате от връзката ви, как си я представят, каква бихте желали да бъде. След като си изясните всичко за себе си, обсъдете всичко и с него. Случилото се е неприятно, но трябва да преминете през него по един или друг начин. Най-добре е да се опитате да решите въпроса съвместно. Ако има достатъчно хармония между вас, ще успеете. Ако няма... то е ясно.

Без съмнение е трудно. Затова има психотерапевти. Но пък е важно да попаднеш на добър. Пиши във форум Психотерапия онлайн. Там сигурно ще те насочат към подходящ човек. Да, позитивно няма как да мислиш, по време на атаки. То и няма да си съвсем искрена. Не, просто наблюдавай, без да оценяш. Чувстваш страх – отбелязваш това в съзнанието си. Няма нужда да се преструваш, че не се страхуваш, но погледни страха си отстрани. Само така можеш да видиш неговата неоснователност.

Може би ти е необходима повече вяра. Това че си опитала множество методи (хомеопатия, психотерапия и др.) дали всъщност не означава, че не си била достатъчно настоятелна с нито един от тях (просто предположение)? Какъв според теб е характерът ти? Опиши го. Също не ми стана съвсем ясно, дали чувстваш отпадналост и недостиг на енергия или обратното. Когато започна всичко била ли си бременна? Ако си била, случилото се е лесно обяснимо, а ти с ума си и страха си си го превърнала в проблем. Трябва да осъзнаеш, че ти самата с мислите си създаваш това състояние в което се намираш. Усещането ти в областта на слънчевия сплит говори за страх и притеснение. Говори за емоционална нестабилност. Дишането и разходките навън винаги помагат. Ментовият чай и аромат също може да са от полза. Но най-важното е да насочиш мисълта си към това да си спокойна. Когато се появят някакви симптоми основното е да си наложиш спокойствие. Дори и емоционално да се чувстваш неспокойна, запази спокойствието на ума си. Просто наблюдавай какво ти се случва, без да го оценяваш като желателно или нежелателно, като добро или лошо. Състоянието ти ще отмине и ако ти останеш само в ролята на наблюдател, то няма да окаже никакво влияние върху тебе. То няма да те засегне, освен ако ти не му позволиш. Нека да се случва. На първо време това е неизбежно, но ти го наблюдавай като нещо странично и отделено от теб (каквото е в действителност – следствие от емоциите и мисълта ти). Опитай се предварително да отиграеш своята реакция. Представи си, че ти се случва всичко това, което те притеснява, но ти оставаш спокойна в ума си. Просто се опитай предварително да се подготвиш в съзнанието си. Същото прави и след като си имала описаното от теб преживяване. Ако си допуснала страха да надделее, отново отиграй мислено това, което ти се е случило, но така сякаш си останала умствено спокойна. Учи се от грешките си, без да съжаляваш за тях. Така ще си създадеш навик, който в определен момент ще надделее над страха. Но трябва постоянство и упоритост, и разбира се вяра.

„И тъй, дръжте в ума си идеята, че вие сте даровити и можете да постигнете всичко, което желаете. Кога? – Още днес. Не отлагайте нещата за друг живот, за друго прераждане. Отлагането изопачава човешкия характер. Човек всеки ден се преражда. Вечер, като легне да спи, той заминава за другия свят. Сутрин, като стане, той се връща от другия свят. Следователно ако човек не може да свърши една работа днес, в сегашния си живот, ще я свърши утре. в бъдещия си живот. Ако човек всеки ден не се преражда, животът му на Земята няма смисъл. Като не разбират закона за прераждането, хората внасят в него криви тълкувания и се успокояват, че ако в сегашния си живот не могат да постигнат нещо, ще го постигнат в бъдещия. Така те отлагат нещата и не работят. Не, прераждането е закон за подобряване на живота. Прераждането подразбира прогресиране: всеки ден човек да подобрява условията на своя живот. Той трябва днес да свърши една работа, утре – друга работа. Това значи прераждане. Прераждането подразбира денят на човешкия живот, когато човек работи съзнателно, активно. Смъртта е нощта на човешкия живот, когато той почива. Следователно, когато се ражда, човек трябва да работи, да се повдига; като умира, той почива.“ „Съществени връзки“ – СС, 22 август 1937 г.

Правиш ли разлика между това да си весел, щастлив и усмихнат и това да се смееш? Както и между това да си тъжен, огорчен от нещо и това да плачеш? Смехът и плачът са автоматична реакция на емоционалната ни неуравновесеност. Когато човек е радостен и весел, но в емоционално равновесие, то това може да се долови в погледа му, в излъчването му, в усмивката му, но смехът вече говори за недостатъчен контрол над себе си. Плачът също. За един дух като Христос, който владее в пълнота телата си, емоционална и умствена неуравновесеност и несъзнателни реакции на тялото като смях и плач, не мисля, че може да има. За хумор и думичка не съм казал. Защо имаш навика винаги да ми приписваш неща, които не съм казал?

Възможно е. Например докато шофираш господарите на кармата да ти замъглят съзнанието и да се блъснеш в някое дърво. Възможно е и други същности да ти помогнат да умреш преди да ти е дошло времето, просто за да прекъснат временно развитието ти, т.е. да ти навредят. Въэможно е да умреш и поради собственото си невежество и глупост, както и поради невежеството и глупостта на някой друг (примерно пиян шофоьор). Възможно е да загинеш в природно бедствие, което е резултат от неравновесието на стихиите. Както виждаш възможности не липсват.

Христос сигурно е тъгувал, сигурно е бил весел и усмихнат, но не мисля, че е плакал или се е смял. Последното са автоматични реакции на тялото, които според мен не биха се срещнали при едно високо съзнание.

Човек има свободата да избира. В същото време и другите хора имат свободата да избират. Всеки избор поражда неизбежни последствия. Да се разбере в конкретен случай дали и доколко е последствие от минал наш или на нечий друг избор или е резултат от стечение на обстоятелствата (вкл. избори, които правим в момента) е трудно да се определи. Случаят с катастрофата може да е както случайност или резултат от небрежност, така и да е предопределен да се случи. Във вторият случай с баща ти е очевидно, че има намеса от невидимия свят. При момичето отиващо на дискотека, също може с голяма доза сигурност да се предположи подобна намеса. Това, което вече сме породили с нашите действия, мисли и чувства, ще ни се наложи да изживеем. Но истината е, че то няма особено значение. За нас е по-важно не какво вече сме създали, то е неизбежно, а това, което тепърва ще създадем. Това е реално над което имаме контрол. Вече създаденото, добро или лошо, ще изживеем и единствено от значение е, изживявайки го да го направим така, че да не породим нови отрицателни последствия, а положителни. По-важното е да приемем спокойно случващото ни се, без значение дали е предопределено или е случайност и да реагираме адекватно. В повечето случаи е невъзможно да се отличи кое от двете е, а понякога нещата са доста сложно преплетени.

Сигурността е илюзия. Освен сигурността в духа. Повечето полиция и повечето власт на полицията? А полицията кой ще контролира? Повече камери – това е донякъде приемливо. Чиповете за проследяване са лудост, а не мярка за сигурност. С чиповете някой ще получи власт на която няма право. Аз предпочитам свободата пред сигурността. Нямам нужда от свръхмерки за охрана на сигурността ми, които реално са за сметка на свободата.

Не е задължително, но тогава, ако цитиращия заблуди някого, то ще е защото самият той е заблуден, Тук нямаме лъжа. Но да се цитира нещо, във верността на което самият цитиращ не е убеден, е определено лъжа. А ако човека допуска че истината е много повече от това което познава той, че истината е поглеждане от малко повече ъгли? Ако човек живеещ в някакъв град и никога не е излизал от него, ...дали има право да допуска и да се информира какво евентуално има извън този град? Да, човек трябва да допуска, че истината е повече от това, което знае, но не и да се опитва да я научква напосоки. А тук всъщност говорим за цитиране – какво общо има то с търсенето на истината? Да се цитират текстове, които цитиращият не разбира изцяло, според мен е допустимо (и то невинаги), само ако това са текстове на авторитет в който цитиращият има пълно доверие. Всичко друго, което се цитира, според мен следва да е до една много висока степен проверено от самия цитиращ. Иначе за какви повече ъгли към истината може да става въпрос, ако ние като цитиращи не разбираме дали цитираното има някакво отношение към истината? Факт е, че твърде често се цитира безотговорно.

Тук бих искал да обърна внимание на нещо, което напоследък мисля, че се превръща в сериозен проблем в интернет пространството. Този форум също не е изключение. Става въпрос за цитирането на информация, в достоверността на която самите цитиращи се съмняват. Да се цитира текст само защото има нещо вярно в него според мен е недопустимо. То навсякъде има нещо вярно. Според мен да цитираш текст в чиято достоверност не си убеден, е лъжа. Ама, че четящите били достатъчно големи сами да преценят кое е вярно и кое не, според мен не извинява подобни постъпки. Човек трябва да казва истината и да разпространява истината, такава каквато я познава. Ако не знаеш за един текст дали е верен или не, но въпреки това го разпространяваш в интернет пространството, ти лъжеш. Цитирането е разпространяване на информация. Цитиращият носи отговорност за това, което цитира. Няма значение кой е авторът, но щом човек цитира материал текст, той вече споделя отговорността за неговата достоверност. Това малко се осъзнава.

Това, което се набива на очи е спецификата на някои изрази, която показва, че текстът е писан от българин, на български. Не е превод от руски или иврит. А защо текста може да се намери на български, а не на езика на който официално би следвало да е воден въпросния ционистки конгрес, не знам. Когато някой ми представи текста написан на иврит или на руски, ще го приема на сериозно (въпреки че от иврита нищо няма да разбера).

На първо място това същество от низшия астрал трябва да е привлечено по някакъв начин от човека за да се „приближи“ до него. Та ако това същество ще се плаши, то по принцип ще си стои далеч.

Може съвсем ясно да се определи за всеки човек със зависимост за какво му е била нужна тя и как всъщност го подтиква към промяна. Всичко може да бъде превърнато в полза, но това не означава, че някой е планирал то да се случи точно така, както се е случило. Да и убиецът може да извлече поука от поведението си и да поеме в правилната посока. Но може и да не го направи. Има и паднали души, при които лошите навици са ги погълнали тотално и измъкване може и да няма (поне не на тази планета). Или и това е запланувано? В миналото си мнение се обясних достатъчно ясно: един слаборазвит човек да греши е нещо очаквано, но това не означава, че някой планира грешките му. Еволюционната полза ще е ако успее да се научи да не ги допуска повече, но това състояние да греши, невежеството му не е запланувано от някого. Може да се запланува нещо, което има алтернатива, а невежата греши – тук няма алтернатива, която някой може да избере.

Напротив. Всяко куче ще си стане отделен човек. „Групова душа“ е доста условно понятие. Монадата, духовната искра при животните (и при царствата преди животинското) си е съвсем обособена. Липсва индивидуализация, т.е. самосъзнание, но монадата си съществува обособена за всяко същество. Влиянието което тя оказва върху развитието е силно отслабено (поради липсата на самосъзнание). Развитието се извършва, може да се каже, несъзнателно, направлявано от природата и от същества с по-високо развитие. И при хората го има това направляване отгоре, но самият човек вече носи основната част от отговорността за себе си.

Не, не е възможно човек в нито един живот да не е бил крадец, убиец, измамник и т.н., защото всички тръгваме от невежеството, което означава, че в една или друга степен ще грешим. В какво направление, как, доколко според мен е безсмислено да се питаме. Значи ако вземем за начало момента в който хората стават отговорни за действията си, то можем да кажем, че тогава е нормално да са допускали грешки. Те са ги допускали и още ги допускат. Това не означава, че някой е запланувал тези грешки. Това е просто закона за причината и следствието. Хората действат неразумно и получават последствията от действията си. И се учат. Какви причини ще създадат си определят хората, според нивото на развитието си, а следствията ги осигурява закона за кармата. Слаборазвитите хора грешат – това е в реда на нещата. С нарастване на осъзнатостта се очаква човек да прави по-малко грешки. Колкото до правилото, че всяка светла изява води до съответстващо и противодействие от тъмните, то е вярно, но това не означава, че развитието на някого в положителна посока води след себе си падение на някой друг.

Ако някой стане алкохолик или убиец, то това си е негово решение. Никой не го задължава, а още по-малко може да се говори за избор на подобни зависимости преди въплъщението. Това са предразположения, които човек постепенно изгражда. Те не са предразположения на висшия аз, а са по скоро свързани с астрала и нисшия ментал. От духа се очаква единствено да се освободи от тях. Зависимости като алкохолизъм или тютюнопушене, вземане на наркотици, чревоугодничество и др. в нито един момент не са били необходими за човешкия дух. Т.е. отсъствието на тези зависимости не би пречело на духовното развитие. Единствената причина поради която те стават част от човешкия живот е невежеството (мода, прекомерни желания), а не някаква еволюционна необходимост. Ако става въпрос за някаква зависимост между духовно-развитите и тяхната противоположност, то такава не може да се търси. Развитието на едни не може да бъде свързано с низходящото развитие на други. Нормалният ход на еволюцията е развитие на всички.

Критиката трябва да е според съзнанието на човека отсреща. Но това всъщност важи не само за критиката, но въобще за всичко, което казваме. Не че е лесно да се прецени точно какво и как да се каже – поне аз нерядко изпитвам затруднения. Критиката може да съдържа елемент на съвет в себе си, но не бива да се превръща в манипулация. Тук границата също е тънка и трудно-уловима.