Станимир

Космополитизмът като идеология наистина може да отрича националните традиции и патриотизма. Може да се чувстваш гражданин на света и едва чак след това българин, а може да се чувстваш гражданин на света и без да се чувстваш българин. И двете могат да се определят като космополитизъм, според тълкуването на думата.

Наивно е да си мислим, че една промяна може да дойде без усилия. Често това е свързано с трудности и дискомфорт. И тук все още говоря за правилно насочените усилия от страна на човека. А наред с тях, човек често прави усилия, които са в погрешна посока – такива свързани с потискането на дадено желание, опит да ги избегне, притеснения, страхове и др. Да, последните често водят до нежелани психични проблеми и следва да се избягват. Но не бива наред с тях да избягваме и тези усилия, които са необходими (ако разбира се сме решили да осъществим промяната). Изключително важна е мисловната и емоционална нагласа. Важно е и да разграничим волята от желанията. Що се отнася до вегетариансвото, при мен отказа от месо не изискваше усилия, просто защото от месото ми се повдига, дори при близостта му. Това най-вероятно означава, че съм се справил с проблема в миналото. Спирането на алкохола също не ми беше проблем. Като по-млад пиех в компания и по дискотеки, но по-скоро заради модата. Иначе самото пиене никога не ми е доставяло някакво удоволствие. Цигарите ги спрях по-трудно, а провокации не липсваха още дълго след това (сънища в които пуша, приятели подканящи ме да запаля). Няма как един навик, чиито корени са дълбоко в човека, и идва от миналото ни, да бъде лесно изкоренен. Тези навици, които са от този живот или които поддържаме не толкова поради нещо друга, а защото така е модерно, се преодоляват сравнително лесно. Яденето на месо обаче обикновено не е от тях. Самата материя изграждаща организма при различните хора е твърде различна. Тя се различава не само между вегетарианците и месоядците, но дори и според това в кой човек какви мисли преобладават. Ясно е, че в много случаи, когато един човек консумирал месо реши да премине към вегетарианство, самият му организъм ще се разбунтува, наред с психическото напрежение, което ще предизвика промяната. Тук е възможно да се разреди напрежението като промяната се осъществи на етапи. Примерно първо се спре свинското, агнешко и телешко твърдо месо, а се консумира пилешко, риба, кайма, колбаси, после след година, две или три да се спре примерно пилешкото и т.н.

Няма за какво да се сърдя, разбира се че не оставям да греши даже в старанието си тя да получи правилна насока тя ме разбира че и заповядвам и тя е казвала че знае че мойто мнение е по правилното , разбира го това но пак настоява да бъде нейното това е нещото което не разбирам, а това което задържам в мен незнам дали гняв е точната дума , това ми звучи някак крайно и грубо... А защо не я оставяш да греши. Остави я, дори и да си сигурен, че не е права. И после след като сгреши не говори за това, остави я сама да види и осъзнае грешката си, без ти да я показваш. По-добре да греши, отколкото да й отнемаш самостоятелността. Остави я да се изрази. Това, че твоето мнение е по-правилното не означава, че трябва да се пренебрегва нейното. Ако не си готов на подобен компромис, значи наистина я задушаваш. Ако искаш да сте щастливи заедно, научи се да приемаш грешките й без да ги поправяш постоянно. И ако грешките й те дразнят, това означава, че имаш проблем над който трябва да работиш. Ти се опитваш да решиш този проблем като я накараш да не греши, но просто трябва да се научиш да не се дразниш от грешките й. Така в един момент може да се окаже, че и ти си по-спокоен, и тя прави по-малко грешки. Когато човек е изнервен и с ниско самочувствие, той лесно допуска грешки. Опитай се да повишиш самочувствието й, и съдествай за спокойствието й. Като я поправяш постоянно, това няма как да се случи.

Да, може да има хора, които ядат месо и в много отношения са израснали духовно повече от средния човек. Но това съвсем на означава, че месоядството не представлява ограничение за духовното развитие. Просто те не са достигнали до там, че това ограничение да е станало забележимо. Месоядството е слабост, нещо несъвместимо с бъдещето на човека. И ако към настоящия момент е възможно човек да е месоядец и да се развива духовно, то към определен момент това става невъзможно. Така всъщност е не само с месоядството, но и с всички човешки слабости и недостатъци – идва момент, когато следва да бъдат задължително отхвърлени. Ако този момент още е дошъл, това не означава, че няма да дойде, и е по-добре да знаем за него и да се подготвим отрано.

Вярата, това са крилете, които те пренасят през пропастта между теб и обичания. Обичта без вяра ще си остане несбъднат блян, доброто – само пожелание. Вярата е силата, която води до осъществяване. МОЯТА ВЯРА Моята вяра е Пътя към Теб! Моята вяра е всичко що имам, но имайки нея смело напред аз през живота си ще премина. И никакви бури, нито беди вярата в мене не ще угасят, нито заплахи или смърт дори пътя към Тебе ще пресекат. Бил си далече, недостижим – тъй говори се по света. Но аз имам вяра – имам крила, дори над безкрая ще прелетя. Аз имам вяра – имам очи, с тях виждам огнените Ти следи, искрящи с мека топлина лъчи, оставени, сякаш заради мене. Гласа Ти чувам в своето сърце, тихо упътващ ме по всяко време – глас тъй окрилящ, тъй зовящ, глас тъй нежен и тъй зорко бдящ. Към Тебе протегната във безкрая е моята вяра-ръка все напред, и знам, тя докосва Те, също тъй зная, че ако имам вяра, имам и Теб!

Нека да вземем за пример психометрията. Тя не е толкова изключителна способност. Мнозина я притежават, а доколкото знам е една от най-лесните, които човек може при желание съвсем съзнателно да усвои. Това на практика е един вид четене от акаша. Ние, докосвайки се до даден предмет, получаваме информация за всичко, което се е случвало около този предмет. Това е така, защото всяко действие излъчва енергия, която оставя своя отпечатък върху всичко наоколо. Строго погледнато акаша в източните учения е най-финото състояние на материята. Акаша е просто много фина материя. Всичко оставя своя отпечатък в пространството. Що се отнася до местоположението на акашовите записи, те са навсякъде. Те са една следа, която оставяме след себе си. Знаем от физиката и астрономията, че нито едно тяло не остава на едно и също място. Човек, дори и да стои неподвижен, то планетата ни се движи около оста си и около Слънцето, Слънцето около Галактическия Център, Галактиката около друг Център. Всичко съществуващо се движи по сложна спирала, дори и да ни изглежда относително неподвижно. Затова и местоположението на акашовите записи в пространството всъщност е по този път, който това за което записите се отнасят е изминало в пространството. Акашовите записи свързани със Земята например не са тук или там, а по цялата земна орбита, по целия път, който планетата е изминала от създаването си. Това са огромни разстояния в пространството, но всъщност във висшите светове физическите разстояния са без значение.

1968 г. 106. (Фев. 23). Според това, доколко надълбоко сме навлезли в Учението, мисълта ни расте и придобива по-голяма сила и способност да въздейства, както на своя създател, така и на другите. Контролът над мисълта се оказва необходим, тъй като отрицателните мисли, водят до тежки последствия. Ако човек не може да управлява нарастващите си мисли, той се превръща в роб и жертва на собствените си тъмни порождения. От светлите мисли не трябва да се боим, тъй като въздействието им е благо, но контрол е необходим както над нежеланите мисли, така и над светлите. Мисълформите са особено жизнени. Те кръжат и пулсират около своя създател и от време на време се вклиняват в неговото съзнание и се опитват да го овладеят. Всички достижения са добри, при наличието на власт над тях. Ето защо а една определена степен се развива и волята. Тези без воля постепено се превръщат в космически отпадък. 1968 г. 109. (Фев. 25).Безпорядъчното мислене носи вреда в пространствено отношение. Дисхармонията се пренася в обкръжаващата човека сфера. Може да отбележим, че около някои хора се създава светла, успокояваще атмосфера. Около тях се диша по-леко и даже радостно. С такива хора ни е приятно. Около други се усеща безпокойство, тревога, страх. Те затъмняват тези, с които влизат в контакт. Те внасят тези чувства в атмосферата на всяко помещение където влизат. Едни внасят светлина и успокоение, други – тъмнина и тревога. Така мисленето на човека се оказва, че не е само негова лична работа, засягаща само него самия, но и нещо засягащо всички и влияещо на много хора и на голямо разстояние. Човекът може да е заминал в друг град, но отровата, която той е разпространявал около себе си още дълго ще отравя атмосферата. С мислите се заразяват не само хората, но и животните, растенията и вещите в жилището, в което живее човекът с безпорядъчно и омрачаващо мислене. Така едни хора преминават през живота като благословение за всичко, което ги обкръжава, а други – като проклятие. Всичко зависи от характера и природата на техните мисли. Хората със светло мислене не само озаряват с топилина и светлина другите, но и трансмутират мисловната атмосфера, като я осветляват и очистват от пространствения боклук. Тях справедливо можем да наречем очистители на земната аура. В противоположност на пространствените отровители, те служат за проявата на Светлината. Всички хора внасят своя дял в пространството и всеки е длъжен да си даде пълен отчет за това какво внася и с какъв род мисли изпълва обкръжаващата го сфера. Особено плътна е атмосферата в жилищата където живеят хората. Чувствителното сърце веднага определя същността на енергиите с които е наситен нечий дом, помещение или квартира. В някои човек се дави, в други диша по-леко. Нерядко сте чували от хора думите: Колко е хубаво у вас! По принцип с насищане със светли мисли се създават и Ашрамите. Това изисква много време. Чувствителното сърце може да ни предпази от много. Човек трябва да знае и да разбира какво го обкръжава в света в който живее. Грани Агни Йоги – Б. Аврамов.

Мхм. Само нечистивите ... и Христос. ... А и някои светии. ... И монасите в манастирите. ... И тези, които не са успели да си намерят подходящ партньор ... И тези, които не искат да имат деца поради други съображения, а не заради духовното си развитие. Хайде да не създаваме осми смъртен грях. Ами ако някои решат да си осиновят дете/деца вместо да създават „свое/свои“, те какви ще са?

1968 г. 107. (Фев. 24). Може да избягате от диви зверове, може да се спасите от пожар, може да се спасите от корабокрушение, може да отблъснете своите врагове, може да се отбранявате от тъмните, но как може да избягате от собствените си мисли? Манията за преследване и всички други мании, натрапчивите мисли, домовете за душевно-болни ясно показват колко силно мислите могат да овладеят човека. Породителят и порождението представляват едно цяло в пространството. Защитата от своите собствени мисли е една – да ги овладеем и поставим под контрол. Няма друго средство за защита от нашите собствени мисли, ако те не са добри. От добрите и светли мисли не е нужно да се защитаваме. Въпросът с овладяването на мисълта е необичайно важен. Тънкият свят е сфера за изпитание на мислите и този, който не ги е овладял на Земята, ще бъде разкъсан от своите собствени порождения. Той е длъжен да ги победи, каквото ще и да става, ако ли не ще се потопи в тези слоеве на астралния свят, които съответстват на нечистите му мисли. Чистите и светли мисли ще го възнесат високо. Подобно на скулптор необузданата и прилепчива мисъл дълбае съзнанието, отново и отново нахлува в него използвайки всевъзможни ликове. И е необходимо под всеки неин лик, даже изглеждащия не лош, да забележим нейната скрита вредоносна същност, за да я отхвърлим без колебание. Всичко лошо което някога сме помислили и приели без забележка в съзнанието, отново ще се върне и ще изиска своето място. Затова е толкова важно да разглеждаме всяка съмнителна мисъл като съзнателно я утвърдим или отхвърлим. По този начин на мисълта, така да се каже, се поставя печата на окончателното решение на волята ни и ако това решение е наистина окончателно, твърдо и непоколебимо, то мисълта бива обезоръжена и рицидиви повече не ни заплашват. Така може да наблюдавате, как от време на време от дълбините на паметта се възвръщат потъналите някога в нея мисли и искат отново да се свържем с тях. Ако това стане и мисълта бъде приета, тя отново се потапя в паметта за да се върне отново за да бъде усилена или отхвърлена. Осъществява се постоянен изпит на нашето съзнание и изясняване на степента, която е достигната. При самоконтрола и постоянното наблюдение не е трудно да различим какви именно мисли ни заплашват най-много. Негодните наши мисли служат като канал за приближаване на тъмните. Те са буквално отворени прозорци за нечисти внушения. Най-страшното робство, което може да си представите, това е робството на собствените ни отрицателни мисли. 1968 г. 108. (М. А. Й.). Своите мисловни натрупвания, или поне тези от сегашното въплъщение, е необходимо да се разгледат отново, за да може да се отделят добрите семена от лошите. Именно семена за бъдещите ни изкачвания се явява всяка мисъл. В името на бъдещето е необходимо да се погрижим за мислите си. Породената мисъл пулсира в пространството, набира сила и расте. Този невидим ръст на мисълта може лесно да се наблюдава ако забележим как всеки път възвръщащата се в съзнанието мисъл е по-силна, упорита, настойчива и обогатена с нови елементи. На това може да се радваме, защото благите, съзидателни и разширяващите съзнанието мисли го обогатяват с нови елементи. Светилниците на знанието се разгарят по този начин. Така растат и великаните на злото. Мисълта се нуждае от много внимателно отношение. Кажете на тези, които искат да бъдат с Нас, да съблюдават за своите мисли – такъв е Завета на Учителя на Светлината. Грани Агни Йоги – Б. Абрамов

Често в различни теми е говорено за прераждания, за спомени от минали въплъщения, но даваме ли си сметка всъщност какво точно остава като спомен в човека, в неговия дух от тези въплъщения? Какво значение има с кого съм говорил някога си преди 5000 години и какво съм му казал и всякакви други подробности. Подробностите всеки може да си ги прочете в пространствените записи – и тези отнасящи се до неговите животи, и тези отнасящи се до живота на някой случаен непознат. Но какво всъщност остава в самите нас, в нашия дух? При всички случаи това е нещо над конкретиката и фактите – качества, умения. Сигурно има начини да видим себе си в предходните еволюции – животинската или растителната. Но дали някой наистина се нуждае от това? И сигурно в бъдеще ще гледаме на случващото се сега с нас по абсолютно същия начин. То няма да ни интересува. Опитът ще е в нас. Ние ще сме придобили нужните качества в следствие от човешката си еволюция, а спомените... Да, сега много държим на тях, но истинската ни същност не са те.

1968 г. 011. (Гуру). Паметта и съзнанието не са едно и също. Може напълно да забравите някой определен ден от миналата година или от далечното минало, да кажем преди двадесет години. Може да забравите седмица, месец, година и въпреки това да запазите пълнотата на съзнанието и чувството за живот. Може даже да забравите целия си изминал живот, но да останете в пълно съзнание. Всичко е в съзнанието. Една добра библиотека може да замени паметта. Фокусът на живота се пренася в съзнанието, без да го задръстваме с миналото. Огнената Йога изгаря всичко излишно, оставяйки само най-ценното. Не обременявайте съзнанието с натрупванията от миналото – това е толкова важно! Съзнанието трябва да е свободно за нови постъпления. 1968 г. 012. (Ян. 5). Съзнанието може да проникне в бъдещето, паметта – не. Съзнанието може да се докосне до най-далечните невидими ъгълчета на планетата; за паметта това е невъзможно. Съзнанието може да прави нови открития, паметта – не. Така различни са съзнанието и паметта. Може да забравите своето минало и въпреки това да живеете. Съзнанието представлява същността на натрупванията от миналото, но без тежестта на всичко това, което е било някога, може би много много отдавна. Не помните миналото си въплъщение и при това живеете, тъй като съзнанието представлява не фактите и подробностите от миналото, но плодовете, квинтесенцията, вековния кристал с неунищожими натрупвания. Героят може да не помни миналите си героични действия и въпреки това да извърши нова героична постъпка, изразявайки в нея своята Безсмъртна Същност. Огненото съзнание знае без да призовава своята памет на помощ. Чувствознанието действа по такъв начин. Грани Агни Йоги – Б. Абрамов

Да! Долу духовната сган! Добре че гениалността и простотията не се предават по наследство.

Какво значи да си поделят кармата? Всяка мисъл, чувство, желание, действие пораждат карма. Кой каквато и колкото енергия е вложил в съответното свое действие, мисъл, чувство, желание, това ще определи кармата му. Вложената енергия трябва да се изразходи върху нейния породител. Ако някой е създал мисъл-форми, свързани например с убиване на други хора, то докато тези мисъл форми са „изпълнени“ с енергия те ще въздействат на породителя си. Дори и въпросният човек вече да не иска да мисли за убийства, тези мисъл форми, които сам е създал ще се опитат да намерят отново място в съзнанието му. Тези мисъл-форми ще създават следствия и понеже ще се опитат да се свържат със съзнанията на други хора. Нещата са изключително сложни. Дори и човек да пожелае да се промени, то е необходимо енергията, която той е влагал в съответните мисли, които променя, да бъде изчерпана, да не подхранва съответните мисли за един определен период. Когато човек реши да осъществи някаква промяна в себе си, то задължително следва изпитание (и то не еднократно) на взетото решение. Осъществява се един вид битка между старото и новото – това което искаме да променим в себе си и това, което искаме да бъдем. Последствията от старите ни мисли, действия и желания са част от това изпитание. Ако действително желаната промяна се е осъществила, на човек му е все едно за последствията от старите действия и мисли. Ще ги изживее, това не е никакъв проблем. За него е важно какви последствия създава в момента. Щом му се случва нещо, значи вероятно има причина за това, но не всичко може да бъде разбрано „тук и сега“. Както посочих по-горе, изживяването на кармата, резултат от желания, от което вече сме се освободили, не би трябвало да е голям проблем. Тя може и да не ни застигне изобщо, но и да ни застигне все тая. Малко ли неща са се случвали на който и да е човек в течение на милионите години еволюция, че да обръща чак такова внимание на точно тези определени последствия? Но да, обикновено въпросните последствия са силно смекчени и то главно в резултат от готовността на човека да ги приеме като заслужени и да не бяга от тях.

Да, помага. Но не бива да прехвърляме на лечителите и на разните методи за лечение отговорността за духовното си развитие. Ние създаваме причините, лечителите могат да работят върху последствията и най-вече върху физическото и енергийното тяло, по-рядко върху емоционалното и умственото (тук нямам предвид психотерапията, която работи изключително върху последните две). Никой лечител не може да лекува причините, но може (разбира се, ако ги вижда) да насочи лекувания към тях и да го упъти как сам да се промени. Духовните Учители вероятно могат да се намесят в нечия карма, но едва ли го правят като отменят кармата, а си мисля, че най-вече я ускоряват и забавят във времето и ако поемат върху себе си кармата на някой ученик, то вероятно означава, че това са последствия от вече научен урок. Ако хората не се лекуват, дори и само физически, какво ще се получи? Духовното развитие си е духовно развитие, но физическото тяло има нужда от грижи за да може човек да живее в него, а последното е неотменна част от духовното развитие. То има нужда от храна, от вода, от въздух, от почивка, от определена температура и други условия. То има нужда да функционира правилно. Това е и основното предназначение на лекарите и лечителите. Ако могат да насочат лекувания към истинската причина за дадена болест – добре, но това е пожелание по-скоро за бъдещето. А съвсем отделно нещо е дали и доколко лекуваният ще пожелае да приеме насоките на лекуващия.

Едно разсъждение е обективно, когато извършвайки го ние се абстрахираме от личната си заинтересованост, желания, очаквания, заблуди, а понякога дори и опит (тъй като последният може да е едностранчив). Обективност в никакъв случай не означава да познаваш истината. Ще поясня. На въпроса „какво е Бог?“, един обективен отговор може да бъде: не знам. Т.е. в случая отговарящият по този начин не знае каква е истината, но съобщението му също е истинно. В случая с водата: да за някои, привикнали към студената вода, това че тя е студена, може да не е пречка примерно да се изкъпят в нея и обективността изисква да се признае наличието на такива хора. Все пак и едно твърдение, че водата е студена ще е в една голяма степен обективно, защото тя наистина е по-студена от нормалната за къпане и пиене температура на водата. Относителността в разсъжденията ни не е проблем, когато сме наясно с нея. Ако аз изкажа някакво мое лично мнение и съм наясно с това, че изказаното от мен е лично мнение, а не някаква общоприета истина, то аз дори и в субективното си изказване съм обективен. Субективността идва когато се опитваме да наложим своето разбиране за истината като истина. Да, разбиранията ни съдържат истината. В някои конкретни случаи могат да бъдат и напълно верни, но в същото време разбиранията ни по-други въпроси ще са незрели. Обективизмът е да отчиташ по даден въпрос доколко знаеш и доколко не знаеш. Истината в цялата и пълнота е недостижима. Еволюцията е безкрайна. Значи ли това, че ние никога не можем да бъдем обективни? – Не. Просто ние следва да се научим да разграничаваме нашето разбиране от действителността. Например, решава някой да отиде на театър за първи път. Отива един, два, три пъти, но не му харесва. В този момент е много лесно да си изградиш едно субективно мнение, че театърът не е интересен. Да, но е възможно пиесите наистина да не са били интересни или да са интерпретирани и изиграни лошо. Ето, имаме личен опит, но той най-вероятно ще ни тласне към погрешно заключение, ако се обосновем само на него. Обективността изисква да потърсим и други гледни точки, да разширим и разнообразим опита си, да отчетем очакванията си и др. След това човек отново може да не харесва театъра, но той няма да направи заключението, че театърът е скучен, а че на него не му харесва. Последното твърдение ще е обективно и истинно поне към дадения момент. Субективизъм е да налагаш своето нехаресване на театъра като общовалидна истина.

От личен опит знам, че изграждат такива качества! ... И по линията на любовта и мъдростта / също личен опит/ ... Мисля, че е грешка да правиш такива общи заключения на базата на личния си опит. Толкова богат и разнообразен опит ли имаш? Има хиляди глупаци, които вършат екстремни неща, без каквато и да е полза и не само, че няма да се жертват за теб, но и ако имат възможност най-безцеремонно ще те пребият и оберат.

Всеки миг е една духовна практика. А ползата, която се извлича е винаги индивидуална. Един може само да си представя изгрева и да е по-близо до него, отколкото друг, наблюдаващ най-красивия изгрев. Що се отнася до рисковите занимания, то няма гаранция, че те ще ти дадат нужните качества, да жертваш живота си когато действително това се налага. За някои те са зависимост, наркотик; за други – опит за себедоказване; за трети – просто забавление или разнообразяване на ежедневието; за четвърти – нещо друго. Като цяло рисковите занимания действат добре по линия на вярата и волята, но не и по линия на любовта и мъдростта. Но и вярата може да се изроди в прекалена самоувереност и гордост.

Сигурно се е случвало да съм бил лъган от родителите си. Но изглежда съм забравил конкретните ситуации, защото нищо не изниква в съзнанието ми. Радвам се, че е така. Виж, ако ги помнех, това определено си мисля, че нямаше да е добре.

Всеки път има две посоки. Ято птици лети над океана. Уместен ли е моментът за почивка? Само достигналите имат право да говорят правилен ли е техният път или не.

Да, но тези, за които Бог е всичко, също не го наричат Всичко, въпреки че понякога изтъкват това. В това отношение ми идват наум някои „допотопни“ религии, където хората наричат бога на вятъра Вятър, бога на огъня Огън, бога на слънцето Слънце и т.н. Просто и истинно. Без имена опитващи се да прикрият незнанието за какво всъщност става дума. Ами то ако се замислим, думата Бог е славянска и се е отнасяла за езическите богове от славянския пантеон. Год (God, Goth, Gott) също се е отнасяла за езическите богове на някои народи. Деус (Deus) се е отнасяла до римските богове, Theos до старогръцките. Ами то на всички езици думата е всъщност взаимствана от езичеството и в същото време се правят опити да се противопостави на езическите богове. В това отношение съм много по-склонен да приема обръщения като Всевишния, Отец, Господ, отколкото Бог. Те поне носят някакво послание, изразяват някакво отношение. Когато говорят за Бог повечето хора всъщност имат предвид едно голямо неизвестно Х, но наричайки го с име, се опитват да прикрият това си незнание.

Един тъп въпрос: Ако Бог е всичко, защо просто не го наричаме „Всичко“, а го наричаме „Бог“?

Честно казано, не помня, кога е било това време, когато да съм вярвал в дядо Мраз. Това обаче не ме е притеснявало особено да си играя ролята на вярващ. Сигурно заради подаръците... Да, ама не, защото получавах редовно желаните играчки и без да е Нова Година. Значи съм го правил просто заради забавлението. Събирахме се, стояхме до късно... Иначе кога ще ти се отдаде възможност да останеш буден след полунощ. А и по телевизията даваха по-интересни филми и предавания отколкото през останалите дни. Абе празник като празник. И да, изисква от празнуващите малко повече въображение да му се насладят. Сега какво, да започна да мисля и за тези с недостатъчно въображение ли?

От двете ти мнения оставам с впечатлението, че обичаш реда, да контролираш нещата. Избухванията ти са резултат от това, че се чувстваш безпомощна да осъществиш желания от теб контрол. Дори и желанието ти да не избухваш пак говори за опит да наложиш контрол над себе си. Това желание не е лошо, но е необходим правилен подход за осъществяването му. Най-важното според мен е да осъзнаеш, че в ситуацията в която се намираш подредеността която желаеш, в живота и случващото се около теб, е невъзможно за постигане. Добре е да се научиш да приемаш нещата такива, каквито са и да запазваш вътрешното си спокойствие сред външния хаос. В момента се случва обратното. Ти предаваш на външната неподреденост, на това, че нещата не се случват така, както желаеш, прекалено голямо значение. Това те изнервя и вече пречи на преценката ти. Някое от децата ти прави нещо, което не искаш да прави. Приеми го. Пак му направи забележка и му обясни, че това, което върши не е правилно, но просто приеми действието му като нещо естествено. Децата е нормално да правят бели и неразумни неща. Просто се опитай да изолираш този субективен елемент, който те кара да се чувстваш лично засегната. Не считай невъзможността да осигуриш контрол над случващото се около теб за личен твой неуспех. Неуспехът идва когато позволиш на всичко това да те разстрои. Реакцията ти на това, което става около теб е изцяло зависеща от теб. Това което се случва около теб далеч не зависи само от теб. Как ще реагират децата ти в една или друга ситуация зависи преди всичко от тях. Ти можеш да ги насочиш към правилното действие, да им обясниш нещата и нищо повече. Как ще възприемат казаното от теб, отново зависи от тях. Това не са неща, за които следва да се обвиняваш, ако не се случат така, както желаеш. Раздразнението ти в тези случаи е просто поради несбъднатите ти очаквания. Решението може да дойде първо с разбиране на причините, които го предизвикват; с осъзнаване на това кое е възможно и кое е невъзможно за теб, кое можеш да контролираш и кое – не. Избухванията ти идват от желанието да наложиш контрол над емоциите си. Когато в теб се появи намек за раздразнение ти се страхуваш от това, защото не желаеш това раздразнение. Ти го потискаш дълбоко в себе си, където то се трупа и в един момент задължително избива навън. Когато в теб се появи раздразнение не бягай от него. Щом го усещаш, то вече е факт. Не го потискай, а си задай въпроса: какво го поражда? Как? Защо? В някои случаи раздразнението може да се окаже основано на действително сериозна причина, но в повечето няма да е така. Трансформацията на едно отрицателно качество може да се осъществи само с налагането на неговата противоположност. Когато се чувстваш спокойна просто се научи да оценяваш това състояние. Бъди будна за него. Това е нормалното състояние на човека и именно поради това, когато сме спокойни рядко обръщаме достатъчно внимание на спокойствието си. Хората са склонни да обърнат повече внимание дори и на миг неспокойствие, отколкото на няколко часово спокойствие. Но раздразнението отминава бързо. Появи ли се раздразнение не го потискай, не бягай от него, а го изживей с цялото си съзнание. Насочи цялото си внимание към него. Разгледай го, усети реакцията, която то предизвиква в теб. Недей си казвай: аз съм раздразнена, а: аз чувствам раздразнение. Разликата е, че в единия случай се свързваш с раздразнението, а в другия го наблюдаваш все едно то е нещо, което идва и си отива, а ти просто го наблюдаваш. Когато насочиш вниманието си към раздразнението, то бързо ще отмине. Тогава си спомни спокойствието. Спокойствието е като светлината, а раздразнението – като тъмнината. Просто разгледай раздразнението, освети го със съзнанието си и на негово място ще се появи спокойствието. Това, че временно в теб се появява раздразнение, не е голям проблем и в това няма нищо страшно. Но ти трябва да се научиш бързо да се връщаш към състоянието си на спокойствие.

Тук може би значение има нивото на развитие което е достигнато преди да започне падението. Загубата при всички варианти е огромна, но и тези случаи са изключително малко. Не толкова рядко се случват безполезните за духа отделни въплъщения. Но наистина един живот не носещ опитност за духа е нищо сравнено с цял космически период. Във втория случай може да се направи аналогия със събуждането от сън – човек не съжалява за аз-а от съня си, но във случая със загубата на индивидуалността, какво остава с духа и какво точно бива загубено – въпросът си остава открит.

Духът в своята същност е вечен и неунищожим. Човек живее на земята за да може да натрупа духовен опит. Ако не натрупа никакъв духовен опит в съответното си въплъщение, то това въплъщение остава за духа като една празна страница. Това с кой си говорил, какво си правил, само по себе си няма никакво значение. То също не се губи и може да бъде „прочетено“ от скрижалите на пространството (акаша), но духът не го пази като спомен. Хора, които в течение на много животи са следвали пътя на тъмнината и в тях не е останало абсолютно нищо, което да ги свърже с духа им биват откъснати от него. Т.е. индивидуалността им бива унищожена. Това означава, че духът трябва да започне отначало развитието си за съответния космически период ( в случая става въпрос за милиони и дори милиарди изгубени години).