Станимир

Ти си този, който придава важност на едно или друго събитие в живота ти. Твоето отношение към това, което си извършил го квалифицира като малка грешка, голяма грешка, като правилно, като значително, като незначително. Грешките ти са големи, защото ти сам си ги оценил като големи. В оценката си може да си се повлиял от някой друг или да не си, но това няма значение. Това, което се изисква е да промениш отношението си към собствените грешки. Не да ги забравиш, защото това е невъзможно, но да промениш начина по който гледаш на тях и ги оценяваш. Грешките преди всичко имат нужда от разбиране, от това да прозреш тяхната погрешност. После твърдо да заемеш позиция да не ги повтаряш. Поправянето им става с времето. Не винаги е възможно и още повече удачно сам да търсиш възможност за поправянето им. Остави на Закона за Кармата да определи кога е подходящият момент. Тогава възможността сама ще дойде, без да е нужно ти да насилваш нещата. От теб се иска само готовност да действаш така, както смяташ за правилно, да не повтаряш грешките си и готовност да понесеш последствията от тях. Имаш ли тази готовност, това е достатъчно, а отплатата за грешките може да бъде намалена. Ако от друга страна се страхуваш от тази отплата, то тя ще те преследва докато не промениш отношението си към нея. Въобще отношението ни към това, което се случва с нас или около нас, е от първостепенно значение. Самото събитие не е толкова важно, защото реално много неща не зависят само от нас. Но отношението ни към случващото се винаги е в нашите и само в нашите ръце. Умението за „смяна на полюсите“ на отношението си към обектите и събитията в света около нас е умение да бъдем господари на съдбата си, а при определени условия и на външните събития.

Не, няма начин. Просто ги приеми като нещо вече отминало и гледай напред към бъдещето.

Не мисля, че някое природно бедствие може да се осъществи без участието на елементалите. Но това е само предположение.

Не, в смисъл, че въпреки безкрайното разнообразие в света, между отделните единици се наблюдава подобие. Не може едни същества да живеят въз основа на едни принципи, а други – въз основа на други принципи.

Всеки е свободен да вярва и да пише каквото счита за уместно. Аз бих заложил на принципа на подобието на Хермес и на това, че изключения от този принцип не съществуват.

Това са наименования от различни фолклорни традиции, т.е. това, което представят е силно изопачено. Но все пак зад тези същества стои нещо реално. Това може да са умрели хора в астралните си тела, самите астрални обвивки, елементали, а може да са и просто символ. Тези, които действат съзнателно на астралния план разбира се са отговорни за действията си. В останалите случаи не може да говорим за отговорност според мен. Природните бедствия се осъществяват с посредничеството на стихиите и техните елементали, като за отговорност от тяхна страна не може да се говори. Това са сили, които просто следват определени закони и не притежават собствен избор.

Земята ще се трансформира, а материята й и телата ни ще станат по-фини – точно така. Освобождението е от влиянието на нисшето его, от личността. Но освободеният дух също има нужда от тела за проявлението си.

Вероятно. Както след приключване на еволюцията в минералното царство монадата продължава в растителното, после в животинското и човешкото, и тази последователност не ми е известно да може да бъде променяна, в този смисъл след приключване на настоящия етап от развитието ни, следващия етап също би следвало да е определен. В какво се състои той едва ли сме в състояние да разберем и затова е безпредметно да се спекулира с темата. Когато говорим за освобождение от необходимостта от прераждане, следва да имаме в предвид, че духът за да се прояви се нуждае от форма. Няма друг начин. Формата може да не е познатото ни земно грубо-физическо тяло, може да е светлинна (което не я прави по-малко материална, а само по-фина и по-малко плътна) или друга, но съзнанието и еволюцията имат нужда от форми за да се осъществяват.

Означава непрекъснато да поддържаш това състояние на мислите и чувствата си, това равновесие и спокойствие, тази връзка с духовното, както когато медитираш. Т.е. това, което постигаш с „церемонията“ (както сам си се изразил) да се превърне в обичайно състояние на съзнанието ти, независимо от външните условия и без нуждата от специални грижи и приспособления.

С риск да ми бъде вменена омраза към кучетата, ще напиша няколко думи. Първо, не съм съгласен с това, че проблемът е в хората. Проблемът е в една малка част от хората, в болшинството си приемащи себе си за обичащи животните. Тук става въпрос за безотговорност и невежество. Много е лесно, когато се родят 5-6 кученца, да бъдат оставени до някой ресторант и с това въпросът да се „приключи“. Според мен домашните кучета задължително трябва да се регистрират и всеки месец задължително да минават на преглед при ветеринар. При бременност, ветеринарът следва да се задължи да проследи съдбата на малките и това те също да бъдат ваксинирани и регистрирани, и да не бъдат изоставени. Разбира се, собствениците на нерегистрирани кучета следва да бъдат глобявани и то не само символично, при невъзможност да платят глобите да полагат обществено полезен труд, а парите да отиват за финансиране на приютите за бездомни кучета или в други начинания свързани с тях. Собствениците трябва да отговарят пред закона за извършеното от своите любимци така, сякаш те самите са извършители. Също така някои породи кучета следва да бъдат забранени за отглеждане дори и в домашни условия, вкл. и с цел охрана. Въобще използването на кучета за охрана следва да се забрани и да се наказва сурово. Храненето на уличните кучета също следва да се забрани. Това на пръв поглед изглежда изключително нехуманно, но в действителност в повечето случаи това хранене става с неподходяща храна, вкл. и сурово месо, на неподходящи места, вкл. детски градини и училища, като хранещите кучетата съвсем преднамерено избират именно тези места, защото знаят, че след това ще бъде почистено. Говоря за реални случаи, а не правя предположения. Храненето на улицата на кучетата предполага и събирането им в големи групи, а това е недопустимо. Който иска да подпомогне уличните кучета следва да насочи усилията си към построяването на приюти, към осигуряването на храна за тези приюти или да си вземе едно или две кучета за гледане у дома (ако разполага с нужните условия).

1968 г. 539. (Ноем. 10). Човешкият дух иска много. Хората искаха да летят, и сега летят. Искаха да знаят и сега знаят много, наистина, далеч не всичко, но знаят. Хората искат безсмъртие, ще имат и него, но това няма да стане скоро. Духът е вечен, а във вечността всичко е достижимо. Това, което днес бъде поискано, утре или в бъдещето – далечно или близко, ще се осъществи. Ако всички хора поискат мир, войните ще се прекратят мигновено. Искат мир, но не всички. А трябва всички да поискат. Ние Хвърляме в света нужните идеи за еволюцията. Нужно е те да бъдат уловени от всички хора или поне преобладаващото мнозинство. Когато ги приемат, животът на Земята ще се преобрази. Така, много зависи от човека и човечеството като цяло. Новият Свят е отсъден, но и той трябва да бъде приет в съзнанието. Ако Тънкия Свят е според съзнанието, то и плътния се намира също в зависимост от него. Нужно е съзнанието на масите да дорастне до разбирането на Новия Свят. Най-трудната задача, това е разширението на съзнанието. Не само от пространствените условия, но и от съзнанието на цялото човечество зависи настъпването на Сатия Юга. 1972 г. 103. (Гуру). В изпълнението на предначертаното от Владиците участие вземат и двата свята – видимия и Невидимия. Затова хората не са в състояние да му противодействат с обичайните земни мерки. Наистина, тъмните могат, опирайки се на низшите слоеве на астрала, но само до време и в определени граници. Но и на това време настъпва краят. Лишено от поддръжка от Тънкия Свят, служителите на тъмнината ще се окажат вече в невъзможност да развиват обичайната си активност. Опората изпод краката им ще се окаже отстранена. Незавидна е участта на тъмните злодеятели, очакваща ги с настъпването на Сатия Юга. Новите лъчи на Земята носят разрушение на тъмните опори в Тънкия Свят, и Великото Пришествие ще реши съдбата им завинаги. 1972 г. 093. (Март 23). Насилственото преображение на съзнанието е невъзможно. Нужно е това да стане доброволно. Ние не се Месим в човешките карми и не Въздействаме на свободната воля. В това е цялата трудност на грижите за света. Когато хората разберат, че повече така не може да се продължава, че така те се унищожават един друг, а също и целия живот на планетата, тогава, може би, ще настъпи просветление и положението ще се измени. Новите Лъчи ще подпомогнат преобразяването на света, но решаващ фактор ще си остане свободната воля на хората. Изборът е свободен: да се обърнат към доброто или да се оставят във властта на злото. Новите Лъчи ще направят невъзможно съществуването на тъмната йерархия и на съзнателните служители на тъмнината на Земята. В това е значението на настъпването на Сатия Юга. Много признаци вече могат да се наблюдават на въздействието на века на Водолея върху съзнанието на масите. Последния сблъсък с отиващата си раса ще бъде ужасен. Пространственото напрежение вече нараства. И толкова съпътстващи неблагополучия. Но последната разплата по миналите сметки не може да бъде мека. 1971 г. 607. (Окт. 6). Съдба на човека е познаване на обкръжаващия го свят, т.е. Безпределността – познание нямащо край. Неговата орбита постоянно се разширява, а самият познавателен апарат се усъвършенства и изтънчва. Човечествата на другите, по-високи планети са ви изпреварили с много. Затова е Указано устремление към Далечните Светове. То ще доведе до фактическо съприкосновение с тях. Контактът с хората, достигнали по-висока степен на еволюция, ще даде много на хората на вашата планета и ще покаже в какво направление ще се развива земното човечество. Теоретическите данни за новите Раси и новите Кръгове ще получат фактическо потвърждение. Ще се лети с междупланетни кораби, но главен канал за общуване ще бъде апарата на човешкия организъм и неговите отворени центрове. Някога именно той ще замени всички механични прибори, защото в човека в потенциал е заключено всичко.Разбира се, за повечето хора това ще се случи не много скоро, но отделни хора, достигайки ще поведат, а и вече водят земляните в бъдещето. 1971 г. 574. (Септ. 16). На повърхността на живота са видими само външните течения на събитията. Вътрешните, основните, решаващите – не са видими. По външните признаци не може да се съди за главните събития. Затова повечето обичайни прогнози не отразяват действителността. Но Ние я Виждаме, и Знаем, и Казваме: решителните срокове настъпиха. Превратният момент скоро ще определи хода на събитията. Той е извън контрола на човешката воля. Следствията от посева от миналото завършват своя кръг. Новото, възможно благодарение на новите космопространствени условия, ще започне да се утвърждава въпреки намеренията и плановете на злобните разрушители. Тяхното време дойде. Кармичните удари със страшна сила ще се стоварят върху тях. Страшна вълна ще помете всичките им построения. Настъпва светло време на утвърждаване на Сатия Юга. 1971 г. 567. (М. А. Й.). Да, вярно е – краят на Кали Юга е ужасен. Но това е било предсказано отдавна, а също и това, че на смяна ще дойде Сатия Юга. Ако се е сбъднала една част от пророчеството, ще се сбъдне и другата. Но до успешното преодоляване на мрака на Кали Юга, в съзнанието следва твърдо да бъде удържана непоколебимата увереност в крайната победа на Светлината. Не е нужно да се затормозявате с мисли как ще се осъществи това, но трябва да вярвате безусловно, уповавайки се на непобедимата мощ на Йерархията на Доброто и крайната победа и тържество на Светлината. 1971 г. 427. (М. А. Й.). Ако пълчищата на ада действат основно от астралния план, то може да си представите какво е положението там. И наистина, развъплътеният човек отивайки в Тънкия Свят попада в твърде тежко обкръжение, ако и на Земята магнитно е бил привличан към полюса на мрака. Тъмнината прибира властно своето. За водените от тъмнината утешение няма. Сега те безумстват и творят зло на Земята, тъй като Кали Юга не е завършила, но положението им ще стане теданисто, когато настъпи Сатия Юга. 1971 г. 396. (Гуру). Пръчката има два края – винаги два. Така и всяко явление проявено в света има два полюса и към утвърждение може да извикате или единия, или другия. Също така, всяко явление в обществения или личния живот може да бъде обърнато към светлата или тъмната си страна. И най-доброто начинание може да бъде изопачено или отъмнено. Промяната се извършва от съзнанието. Затова от съзнанието на хората зависи всичко. Даже Сатия Юга няма да настъпи преди съзнанието да бъде готово. 1971 г. 002. Краят на Кали Юга ще бъде белязан с небивало нагнетяване на кармическите условия както в общопланетен мащаб, така и в личния живот на всеки човек.Предстои последното плащане на сметките по отминалите задължения. Човек обременен с дългове не може да влезе в бъдещето. В Сатия Юга няма утешение за длъжниците. Да останеш на прага на Новия Свят е най страшното, което може да очаква човек. Там ще останат съзнателните служители на тъмнината. Но всеки, в който има дори и една искричка Светлина ще премине. Времето за окончателна сметка ще предопредели съдбата на всеки човек. Идва страшно време в което ще се решават човешките съдби. 1970 г. 268. Преходното време от Кали към Сатия Юга е значително с това, че Вратите за приближаване към Йерархията на Светлината са широко отворени. Когато преходът се осъществи, е ще се затворят отново. Този, който е успял да се приближи и да установи близка връзка, ще съхрани тази Близост през цялата Юга. Тези, които не са успели, ще бъдат принудени да се приближават, да се изкачват и да завоюват всяка крачка към Твърдината, без да имат това преимущество. Сега е момент важен именно поради дадените и широко-открити възможности. Да бъдат изпуснати означава да се изпусне нещо доста значително и неповторимо. Напрегнатият период на Преход, толкова тежък и труден, е наситен в същото време с чудесни възможности за най-високите достижения. След това стихиите ще се върнат в бреговете, ще се успокои животът – щастлив, мирен и светъл, но Вратите към Сферите на Светлината, разтворени в момента широко, ще бъдат затворени за бърз възход. Този, който е бил с Нас в минутите на нужда и напрежение, когато земното Бреме е било неимоверно тежко, ще получи правото да раздели с Нас и Нашата радост, както сме разделяли трудностите от отиващата си Юга. За останалите, които ще останат на планетата входът ще бъде, разбира се, достъпен, и ще вземат участие в щастливия и светъл живот, когато мирът настъпи на изстрадалата Земя и в човешките сърца, но съкровената Близост с Йерархията на Светлината е нужно да бъде заработен и утвърден с човешки ръце и крака, т.е. със съзнателен труд, устрем и работа над себе си. От останалите никой няма да бъде отхвърлен, но ще му се наложи да се приближи стъпвайки на своите крака и прилагайки усилия в условията на мирно време. Просветленията и преображенията нямат край, но докато не бъдат затворени Вратите. Когато те се затворят, процесът на преобразяване на човешкото съзнание ще навлезе в обичайното си русло. Времето на Прехода е белязано с небивали трудности, но също и с небивали възможности за всеки огнено-устремен дух. Грани Агни Йоги

Необходимо е да притежаваме известна проницателност и далновидност. Необходимо е да можем да видим логичните следствия от вече отминалите събития или да можем да предвидим насоката, която ще поемат тези събития, които още не са отминали. Необходима е вяра в космическите принципи, там където разбирането ни е недостатъчно, а очевидността ярко противоречи на нашите стремежи. Например, трудно е да видиш светлото бъдеще в света в който живеем. Но тази повърхностна очевидност съществува само защото хората не могат да прогледнат на събитията в дълбочина. Очакванията... А надеждата?! Тя какво е? Разбира се има разлика между пасивното очакване нещо да се случи и активния стремеж подкрепен с практически действия по постигане на желаните резултати. Но и във втория случай имаме някакви очаквания, че това, което правим ще доведе до желаните резултати. И в този смисъл очакванията и надеждата се припокриват.

Няколко откъса за Сатия Юга на руски. Ще се опитам да ги преведа на български и ще ги пусна като ново мнение, но това може да не стане днес. 1968 г. 539. (Ноябрь 10). Дух человеческий многого хочет. Люди хотели летать, теперь летают. Люди хотели знать, теперь многое знают, правда, далеко не все, но знают. Люди хотят бессмертия, будут иметь и его, правда, еще не скоро. Дух вечен, а в вечности все достижимо. Что сегодня он захочет, то завтра или в будущем, далеком или близком, осуществится. Если бы люди захотели мира, войны прекратились бы тотчас же. Хотят мира, но не все. А надо, чтобы все захотели. Мы Бросаем в мир идеи эволюции. Надо, чтобы их приняли все люди или подавляющее большинство. Когда примут, преобразятся мир и жизнь на Земле. Так, многое зависит от человека и человечества в целом. Мир Новый сужден, но и его надо принять в сознание. Если Тонкий Мир – по сознанию, то и плотный находится тоже в зависимости от него. Надо, чтобы сознание масс доросло до понимания Нового Мира. Самая трудная задача – это расширение сознания. Не только от пространственных условий, но и от сознаний всего человечества зависит наступление Сатиа Юги. 1972 г. 103. (Гуру). В исполнении предначертанного Владыками принимают участие оба мира, и видимый и Невидимый. Потому обычными земными мерами противодействовать ему люди не в состоянии. Темные, правда, могут, опираясь на низшие слои астрала, но лишь до поры до времени, и в ограниченных пределах. Этому времени наступает конец. Лишенные поддержки из Тонкого Мира служители тьмы окажутся уже не в состоянии развивать свою обычную активность. Опора из-под ног окажется у них выбитой. Незавидна участь темных злоделателей, ожидающая их с наступлением Сатиа Юги. Новые Лучи над Землею несут разрушение темной опоры в Тонком Мире, и Великий Приход решит их судьбу навсегда. 1972 г. 093. (Март 23). Насильственное преображение сознания невозможно. Надо, чтобы процесс происходил добровольно. Мы не Вторгаемся в кармы человеческие и свободную волю не Подавляем. В этом вся трудность заботы о мире. Когда люди поймут, что дальше так продолжаться не может, что иначе они уничтожат друг друга и самую жизнь на планете, тогда, может быть, наступит просветление и изменится положение. Новые Лучи помогут преображению мира, но решающим фактором будет свободная воля людей. Выбор свободный: обратиться к добру или оставаться во власти зла. Новые Лучи сделают невозможным существование на Земле иерархии темных и сознательных служителей тьмы. В этом значение наступления Сатиа Юги. Много уже признаков воздействия века Водолея на сознание масс. Последнее столкновение с уходящей расой будет ужасным. И так уже пространственное нагнетение возрастает. И столько неблагополучия вокруг. Конечная уплата по прошлым счетам не может быть мягкой. 1971 г. 607. (Окт. 6). Удел человека – это познавание окружающего его мира, то есть Беспредельности, познавание, не имеющее конца. Орбита его все время расширяется, а сам познавательный аппарат совершенствуется и утончается. Человечества других, более высоких, планет опередили вас намного. Потому Указано устремление к Дальним Мирам. Это устремление приведет к фактическому соприкосновению с ними. Контакт с людьми, достигшими более высокой ступени эволюции, очень много даст людям вашей планеты и покажет, в каком именно направлении будет развиваться земное человечество. Теоретические данные о новых Расах и новых Кругах получат фактическое подтверждение. Межпланетные корабли летать будут, но главным каналом общения будет аппарат человеческого организма и его раскрытые центры. Когда-то именно он заменит все аппараты, ибо в человеке в потенциале заключено все. Конечно, для массы всего человечества это случится нескоро, но отдельные люди, достигшие, поведут и уже ведут землян в будущее. Самым трудным этапом на этом Пути является переход от Кали к Сатиа Юге, от века тьмы к Веку Света. Но время течет, его остановить невозможно, и переход этот все же завершится. Новое Небо и Новая Земля, очищенная от темных нагромождений, дадут новые возможности человеку двигаться в сужденное ему будущее. 1971 г. 574. (Сент. 16). На поверхности жизни видны лишь внешние течения событий, внутренние, основные, решающие – не видны. По внешним признакам о главных событиях судить невозможно. Потому все обычные прогнозы действительности не являют. Но Мы ее Видим, и Знаем, и Говорим: решительные сроки наступили. Поворотный момент дел земных скоро определит ход событий. Он вне контроля человеческой воли. Следствия посевов прошлого завершают свой круг. Новое, возможное благодаря космопространственным новым условиям, начнет утверждаться вопреки намерениям и планам разрушителей злобных. Их время прошло. Кармические удары страшной силы обрушатся на них. Вал грозный сметет все их построения. Светлое время идет утверждения Сатиа Юги. 1971 г. 567. (М. А. Й.). Да, это верно, конец Кали Юги ужасен. Но это предсказано было давно, а также и то, что на смену ей Сатиа Юга наступит. Если сбылась одна часть пророчества, сбудется и другая. Но для успешного преодоления тьмы Кали Юги сознание надо твердо держать на непоколебимой уверенности в конечной победе Света. Не следует затруднять себя мыслями о том, как это произойдет, но верить следует безусловно, полагаясь на непреоборимую мощь Иерархии Блага и конечную победу и торжество Света. 1971 г. 427. (М. А. Й.). Если полчища адовы действуют, главным образом, из астрального плана, то можно себе представить, каково же положение там. И, действительно, развоплощенец, переходя в Тонкий Мир, попадает в весьма тяжкое окружение, если и на Земле магнитно тяготел к полюсу тьмы. Тьма забирает властно свое. Слушателям и пособникам тьмы утешения нет. Сейчас они безумствуют и творят зло на Земле, ибо Кали Юга не кончилась, но «тускло будет темным», когда Сатиа Юга наступит. 1971 г. 396. (Гуру). Палка о двух концах, всегда о двух. Также и каждое явление проявленного мира имеет два полюса, к их утверждению можно вызывать или один, или другой. Также каждое явление общественной и личной жизни можно повернуть светлой или темной стороной и исказить, и отемнить самое лучшее начинание. Поворот совершается сознанием. Потому от сознания людей все и зависит. Даже Сатиа Юга наступит не прежде, чем сознание будет готово. 1971 г. 002. Конец Кали Юги будет отмечен небывалым нагнетением кармических условий как в общепланетном масштабе, так и в личной жизни каждого человека. Предстоит последняя уплата по счетам за прошлую задолженность. Не может войти в будущее человек, обремененный долгами. Сатиа Юга не имеет утешения для должников. Остаться за порогом Нового Мира – это самое страшное, что может ожидать человека. Там останутся сознательные служители тьмы. Но каждый войдет, в ком есть хоть искорка Света. Время конечных счетов определит судьбу каждого человека. Грозное время идет решения судеб человеческих. 1970 г. 584. (Сент. 15). Сколько споров среди церковников было о том, в каком виде произойдет воскресение мертвых и в каком теле. И представляли себе, что воскреснут умершие за все время люди в своих прежних физических телах. И много нелепостей еще представляли себе. Между тем как идея воскресения очень проста: произойдет воскресение духа, как среди воплощенных, так и среди развоплощенных людей. Мертвыми же считаются все, чей дух не пробудился, независимо от того, находятся ли они на Земле, в плотном теле, или же в Тонком Мире. Так что слова молитвы «чаю воскресения мертвых и жизни будущего века» надо понимать не в буквальном смысле, как оно толковалось обычно. Век же будущий есть время, или эпоха, наступающей Сатиа Юги. Идея верна, но понимание ее было ошибочно. 1970 г. 681. (Гуру). Близится время международных чудес, то есть явлений, утверждающих наступление Сатиа Юги. Будьте готовы судить о них непредвзято, но памятуя о том, что о сужденном приближении их знали давно. Ждущие – дождутся, хотящие видеть – увидят, знающие о будущем и верящие в него – войдут первыми. Как огромная океанская волна надвигаются события, которые послужат преображению мира. Радуйтесь, вы, принимающие Владыку Майтрейю. 1970 г. 378. (Гуру). Перед началом действия занавес опущен и сцена закрыта. Перед началом бури – затишье. Перед самым высоким гребнем волны – самая глубокая впадина. И темен мрак перед рассветом. Чередование противоположностей подчиняется законам диалектики. Это чередование времени превращается в спираль неизбежности. Так Кали Юга сменяется Сатиа Югой. Так Свет заступит место тьмы. Так стремительно идущее будущее сияет неслыханными возможностями. Так Новое Небо и Новая Земля заступят на место старого мира. 1970 г. 268. Переходное время от Кали к Сатиа Юге значительно тем, что широко открыты Врата для приближения к Иерархии Света. Когда Переход совершится, они закроются снова. Те, кто сумел подойти, приблизиться и установить ближайшую связь, сохранят эту Близость на целую Югу, но те, кто не подошел, вынуждены будут приближаться, и подниматься, и завоевывать каждый шаг подхода к Твердыне, не имея этого преимущества. Сейчас момент важен именно широко открытыми и даваемыми возможностями. Упустить их – значит упустить нечто весьма значительное и неповторяемое. Напряженнейший период Перехода, столь тяжелый и трудный, насыщен в то же самое время и чудеснейшими возможностями самых высоких достижений. Потом стихии войдут в берега, наладится жизнь, счастливая, мирная и светлая, но Врата в Сферы Света, распахнутые сейчас настежь, закроются для быстрого входа. Те, кто с Нами пребыл в минуты нужды и напряжения, когда Ноша земная была неимоверно тяжелой, право сохранят на то, чтобы разделять Нашу радость так, как разделяли тягости уходящей Юги. Остальным оставшимся на планете вход будет, конечно, доступным, и примут участие все в жизни счастливой и светлой, когда мир сойдет на исстрадавшуюся Землю и в сердца человеческие, но сокровенную Близость с Иерархией Света все же придется зарабатывать и утверждать рукой и ногой человеческой, то есть сознательным трудом, устремлением и работою над собою. Из оставшихся отринут не будет никто, но приближаться придется, ступая своими ногами и прилагая усилия в условиях мирного времени. Просветлений и преображений будет без конца, но пока не закроются Врата. Когда же они будут закрыты, процесс преображения человеческого сознания войдет в обычное русло. Небывалое время Перехода отмечено небывалыми трудностями, а также и небывалыми возможностями для каждого огненно устремленного духа. Грани Агни Йоги

Проектът е доста благороден и ще се радвам да видя конкретни действия по реализирането му. Все пак икономическата обосновка има някои слаби места. Зърнопроизводството и хлебопроизводството са две различни неща. Не всичко, което произвеждат зърнопроизводителите отива за производството на хляб. Така че е невъзможно да се пренасочат изцяло субсидиите от зърнопроизводството за да се осигури безплатен хляб на хората. Вторият проблем е, че без субсидиите себестойността на продукцията вече ще се увеличи и цените на хляба ще скочат. Това отново ще промени разчетите (не знам с колко, трябва някой от бранша да каже). Ако ще се финансира подобен проект, то това трябва да стане независимо от парите за субсидии и тези от еврофондовете. А и се съмнявам, че някой ще се съгласи пари от еврофондовете да бъдат отклонени именно за подобен проект. Финансирането от страна на държавния бюджет е възможно, но това в крайна сметка отново ще е за сметка на населението. И е логично при това положение нещата да се решат с референдум. Това също не е съвсем справедливо по отношение на тези, които не желаят да застанат зад проекта, защото техните индивидуални бюджети също ще бъдат натоварени, но все пак е по-добрия вариант, отколкото подобно решение да се вземе по друг начин. Друга възможност е средствата да се набавят във фондове на доброволни начала. Това всъщност се прави, но мащабите не могат да обхванат цялото население.

Проблемът го има в цял свят. Не е в резултат от някакви социални особености на държавата ни. Случаи на хора, които събират всевъзможни ненужни боклуци в къщите си има много в цял свят. Гледал съм такива дори и в Ю тюб. Иначе съм виждал един дядо, дето когато види някаква хартийка или нещо друго „интересно“ на улицата и си ги прибира в джоба. И после си ги носи в къщи, а жена му ги хвърля. Добре, че градът засега се поддържа сравнително чист, иначе човечецът ще се види в чудо да носи всичко със себе си. Не знам, това е някакъв вид нереална преценка на нещата и тяхната възможна полза. Или пък в някои случаи може да е някаква форма на мания за притежаване.

Лично моето мнение е, че най-близко до учението на П. Дънов е това на Конфуций. Това с уговорката, че „най-близко“ всъщност не означава задължително наличието на чак толкова голяма близост. Просто според мен е по-близко в сравнение с останалите две. Без да претендирам за изчерпателно познаване на въпросните учения, а и всъщност водейки се повече от личното ми чувство за същността им, отколкото от общоприетите схващания, мога да кажа няколко думи за всяко: При Конфуций в основата стоят добродетелите. Тук акцентът е върху индивидуалната дисциплина и култивирането на едни високо-благородни качества от страна на човека. При Буда основният момент е в средния път, т.е. отхвърлянето на крайностите. Прекомерните желания, прекомерната мъка, прекомерната радост – всичко това е нетрайно и илюзорно. Основен момент тук е осъзнаване на илюзорността на явленията от живота, съзиране на неизменната същност зад тях, непривързаността към преходното. При Лао Дзъ акцентът е върху някои основни принципи ръководещи битието. Говори се за безкрайността и непознаваемостта на Дао (което е нещо абсолютно безличностно и в никакъв случай не е Бог, защото е лишено от собствено съзнание и воля, въпреки че е източника на човешкото съзнание и воля). Изследва се връзката на Дао с проявения свят, влиянието му върху живота на хората... Въобще учението на Лао Дзъ е най-дълбокото и абстрактното от всички, като в същото време не му липсва и известна практичност, защото принципите, които са описани са приложими в ежедневието. Будизмът е насочен срещу заблудите и невежеството, към свободата от привързаности. Конфуцианството – към изграждането на една положителна индивидуалност, към морала и благородството, като се предполага, че когато хората и най-вече управляващите притежават определени качества, то и държавата ще бъде силна. Ако трябва да определим всяко учение с по няколко думи то конфуцианството е добродетелност, ред и дисциплина; будизмът – непривързаност, проницателност; даосизмът – естествен ред на нещата, отново проницателност, практичност. Що се отнася до живота, не знам дали някой от тримата го е определял като тъжен, гаден или прекрасен. И тримата имат ясно определена цел спрямо живота. Подходът при Конфуций е положителен, градивен; при Буда е подход на отхвърляне на преходното като илюзорно и несъществено; при Лао Дзъ по-скоро отношението е неутрално, приемане на нещата такива, каквито са, като стремежът е просто към опознаването им. П.П. Написаното е твърде кратко, повърхностно, а и вероятно неотговарящо на представите на мнозина за въпросните учения. Написаното изразява личното ми отношение и поглед върху нещата и не ангажирам никого с него.

Според мен не става въпрос за отсечка от Пътя. Борбата, преодоляването на старото за да бъде наложено новото, развитието и усъвършенстването никога не спират. Може да има някакъв период на почивка, след който обаче Пътят следва да бъде продължен. Самият живот е непрестанна борба. Проявеният свят е съставен от полюси, които непрекъснато са в сблъсък един с друг. Тук не става въпрос за някаква омраза, желание да унищожиш другите – и това го има, но то не е същността на битката. Всичко, които пречи на разгръщането на духа, всяко препятствие, всяко ограничение следва да бъде преодоляно, а това означава да бъде победено.

Мисля, че може. Не знам дали ми се е случвало. И няма как да знам, освен ако това не бъде изяснено по някакъв начин в последствие в разговор с въпросния автор.

Ами, спасяваш се. Можеш да отговориш уклончиво, да кажеш, че не си сигурен, че не си наясно как точно стоят нещата и др. под. А и в крайна сметка това, че другият може и да се разсърди, не е задължително да е твой проблем. Ти не си длъжен да изпълняваш глупавите прищевки на хората и да отговаряш на фалшивите им очаквания. Дори и да действаш по оптималния начин, пак няма гаранция, че другите ще останат доволни.

Истината ни прави свободни, но не изричането на истината, а познаването на истината. И ако изричайки истината, другия не е готов да я възприеме, нито той ще стане по-свободен, нито ние. Да излъжеш, мисля, че почти никога не може да бъде правилното решение. Но и истината трябва да се казва според разбиранията на човека отсреща и много неща да бъдат премълчани. Не може да се определи кое е по-лошо: да излъжеш или да прекалиш с истината. Зависи от конкретната ситуация.

Възможно е. Но кой може да ти отговори със сигурност? Може би ще се измени смисълът, който се влага в молитвата, формата й, но дали пак молитвите няма да имат някакво свое съответствие, само в бъдещето ще разберем.

Всъщност, ако хората са причината за това, което се случва с животните, не трябва ли да се молим преди всичко за просветлението на хората?

За отстояване можем да говорим, когато предварително имаме някакво съпротивление срещу себе си. Налагането на своята позиция и отстояването й са две коренно-различни неща. В единия случай имаме агресия, а в другия – защита.

Ами не отговарям. И не само на твоите, но и на някои други, като въпроса на Христо дали е уточнено какво да искаме в думите „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“. Съвсем умишлено не съм отговорил. Да, права си, че нищо не си споменала за ходенето да живеем в гората, но пък ако това да си отглеждаш градинка с цветя или зеленчуци според теб е толкова изкуствено, то какво да кажем за всичко останало в начина ни на живот в градовете. Затова че думите ми не бяха лишени от смисъл. Е моите възгледи за това кое е естествено и кое е изкуствено се различават. За мен проблем е, че това което хората правят, невинаги съответства на законите ръководещи битието, а не това, че нещо е изкуствено. То корена на думата е същия като при думата изкуство и всъщност строго погледнато всичко, което е следствие от човешката разумна дейност е изкуствено. Но това не е критерий за правилност или неправилност, за полезност или за вредност и т.н. А и за възпитанието... Колкото и да не ти харесва сегашното възпитание, то е далеч по-добре от липсата на възпитание. Всъщност и най-неправилното възпитание, пак е по-добро от липсата на възпитание.