Станимир

Здравей. Мисля, че статията е Звучащата Кабала. .... На мен на пръв поглед ми направиха впечатление някои моменти от статията Хармонията на Питагор. Символика на числата и днес ще гледам да я прочета по-внимателно.

Може би има някаква връзка с това. Иначе за числото 19: то може да се представи като пет квадрата 1х1, 2х2, 3х3, 2х2 и 1х1, които подредени в този ред образуват октоедър със страна три. Той съдържа осем триъгълника със страна 3, т.е. числото на всеки е 6. 6х8 е 48 плюс централната точка - 49. 19 е и 3+4+5+4+3, което образува правилен шестоъгълник който може да се раздели на шест триъгълника от три точки плюс една централна точка. Ако подредим 3, 6 и 1 в този ред ще получим 361, което е 19х19. 19 може да се представи като 3х4+3+4 или 12+7. Също, ако използваме цифрите от които се състои: 1х9+1+9. За тези числа може да се каже много. Числото на триъгълник със страна 19 (виж тук) е 190. А реципрочната сума от числата на триъгълниците със страна от 1 до 19 е 1.9. Т.е. 1/1 + 1/3 + 1/6 +1/10 + 1/15 +1/21 +1/28 +1/36 +1/45 +1/55 +1/66 +1/78 +1/91 +1/105 +1/120 +1/136 + 1/153 +1/171 +1/190 = 1.9. И накрая, картата таро отговаряща на 19 е Слънцето:

При тях това е утвърден стереотип на действие, който не мисля, че можеш да промениш. Това, което описваш, те вероятно правят по навик, без да се замислят особено за твоите емоции. Те винаги ще си знаят своето, а за теб остава само да проявиш разбиране и да не очакваш невъзможното. И не влизай в ролята на жертва. Това определяне на себе си като жертва, а тях като тирани, поражда отрицателно отношение, което не помага. Помага разбирането на ситуацията и на психиката на възрастните хора. Та, преразгледай внимателно своите желания и очаквания свързани с комуникацията ти с въпросните баби, защото това поражда недоволството в теб. Няма припокриване между очаквания и реалност.

Не. Различията за мен не могат да са същностни, колкото и големи да са. Така или иначе същността на всяко същество е Бог - но това е май за друга тема.

В различните учения, има съвсем леки разминавания по отношение на седемте сфери/локи/свята, като ментален, астрален и т.н. Общо взето навсякъде е едно и също. Както споменах деленията са условни. Всеки си ги прави в контекста на собственото си учение и така трябва да бъде. Ако се прави съпоставка между дадените класификации на световете в различните учения трябва много да се внимава, защото въпреки еднаквите имена, обхватът може да е различен и обратно - да се използват различни термини за едно и също. А що се отнася до световете, то теософската класификация е директно взета от пураните в Индия. Телата съответсващи на различните светове/локи - също. В будизма световете са си същите: кама дату - астралния свят, рупа дату - менталния и арупа дату - този на висшия ум. Като цяло мисля, че е добре да не се навлиза в прекалени подробности в тези класификации - всеки може да ги изучи, но така или иначе без съответната опитност в тези светове, истинско разбиране за тях няма как да има. Даденото в теософията (и не само) е най-общо. Ние познаваме твърде малка част от света в който живеем, а възможностите ни за разбиране не предполагат нещо кой знае колко повече. Тази илюзия, че сме венеца на еволюцията, докато всъщност сме на първото стъпало на разумния живот, е доста подвеждаща.

Намерих го. На английски. На български така или иначе тези текстове ги няма. "The word SOLIDARITY is derived from the Latin word solidus, signifying solid. A solid is a body that has its parts firmly and strongly knit together. A perfect solid would be a body whose parts are so close and dense that no outside force or body could penetrate and separate them. Mathematically and physically, a solid is a body which has the THREE DIMENSIONS of length, breadth, and thickness. Metaphysically and spiritually, a perfect solid is a body that has SEVEN DIMENSIONS. Humanity knows of the three dimensions with but a slight glimmering or sensing of the Fourth Dimension. Therefore, the Fifth, Sixth and Seventh Dimensions are as yet unthinkable and unimaginable to all save the very few. So much 26 for the root meaning of the word Solidarity." /Teachings of the Temple - vol.2/ "A junction is a point where two or more lines meet, and the term seems peculiarly apt in referring to an intermediate plane. The idea of a 4th dimension of space is commonly accepted, but that there may be a 5th, a 6th, and a 7th dimension of space is not so well understood, nor is the fact that these dimensions are in fact junctions between definite states or planes of substance wherein is accomplished the evolution of the human soul. The 4th dimension of space — the “withinness” of matter as it is sometimes termed — and the first intermediate plane beyond the physical are identical. The instability of matter is a well-recognized fact; that there is a definite point or place wherein the impulse to change form — to pass from one state of vibration into another — is given and the change accomplished is not of common knowledge. The changes that appear on the physical plane take place in the cells of the objective form, and eventually appear in some modification of that form. The changes that take place in the substance of the Astral and Mental bodies first occur in the molecule and atom, but it must be remembered [484] that the changes are instigated and produced on the intermediate planes between the full planes upon which substance is stabilized to a much greater degree." /Teachings of the Temple - vol.1/

Деление може да се направи на две, три, седем, дванадесет, двадесет и едно, четиридесет и девет и други - зависи за какво точно се отнасят и колко навътре си в нещата. Но в случая имах предвид конкретно думите на Хермес. Иначе деление на седем е максималното, което си позволявам. Другите изискват познания, които нямам. Знам други текстове където се твърди, че измеренията са седем. Ще потърся, но не знам дали ще намеря нещо, защото май форматът в който ги имам не позволяваше търсене.

Думата "слабост" ми направи впечатление още преди дни. Да, реалната стойност предполага да се приемаме и обичаме такива, каквито сме - дори и да виждаме определени свои слабости. Същото може да се отнесе и в отношенията ни с другите. При мъжете това е по-трудно, защото стремежът да сме силни, да сме победители ни е вроден. Мъжът в общия случай не иска да бъде обичан защото е слаб. При жените желанието да бъдат оценявани, вкл. да им се правят комплименти обикновено също е много силен, но базата в този случай е друга - качествата, които правят жената "ценна" за пред себе си и за пред мъжа са други. Споменатата слабост, може да мине като нещо положително що се отнася до жената, но за мъжете проявата на слабост и признаването й е проблем.

Една от причините според мен се крие в самата склонност на човека да се придържа към познатото, към това с което е свикнал. Също така да не е инициатор на промяната, да получи решение отвън... Друго, което ми идва наум и в случая това мисля, че е по-съществено, е приемането на статуквото за нормално. Хората приемат за нормално управляващите да крадат; това някой да се облагодетелстсва от позицията си; да се търси някаква незаслужена полза... В повечето случаи за хората проблем не е системата, а това, че не са от другата страна. Това не е само в България. Корупция има навсякъде и България изобщо не е в челните места. Не е и на последните, за съжаление. В икономиката (и не само) е добре известна пирамидата на Маслоу за потребностите на населението. Тя освен, че обяснява доста неща, се явява едно мощно средство за контрол над масите. Това само споменавам, като възможна посока за разсъждение. Различаването е съвкупност от множество условия. Чисто практически за да различим истината по-добре, трябва да сме информирани. Трябва да потърсим информация от различни източници, също така доколкото можем да проверяваме тези източници. Примерно някой бил професор и казал нещо, ама че има още десет професора, които казват друго, не се взема под внимание. Или пък използването на общи думи, обобщения и безсмислени фрази. Медиите примерно напоследък използват израза "психологическа граница", който е напълно безсмислен. И си поставят психологически граници през два-три дни. Подсъзнателното впечатление, което оставят определени изрази, главно поради силното първично впечатление, което пораждат и аналогиите, които предизвикват е широко използван механизъм в рекламата и политиката. Освен това информацията може да е вярна, но да е поднесена по начин, който да провокира един или друг извод. Може акцентът да е така поставен, че да се изтъкват като съществени не чак толкова съществени моменти и да се пренебрегват други, които са действително важни. Този прийом също се използва повсеместно. Ние трябва да се научим да забелязваме когато това се прави и така в известна степен да различим скритите мотиви на представящите информацията. Когато примерно непрекъснато се подчертава даден успех, преувеличава се неговата значимост, изтъква се собствения принос за постигането му, е добре да се научим да се абстрахираме от тези опити за въздействие и да видим, дали всъщност информацията, която ни се поднася не цели на първо място нечие самоизтъкване. Или пък в случая с корона-вируса - всяване на страх. Друг момент, който ще засегна е използването на объркващи и неразбираеми изрази. Ненужната сложност трябва доколкото можем да опростим; да се опитаме да редуцираме казаното до едни по-основни, по-прости положения, които обаче ще ни ориентират в това какво точно се казва. Когато се разбира ядрото на един проблем, то разбирането може впоследствие да се задълбочи и усложни. п.п. Пропуснах интуицията. Тя може да се изрази първоначално в едно усещане, че нещо не е наред, без точно да ти подсказва какво. Но на един последващ етап и съчетана с други качества, може точно да те насочи и към обяснението, и към причините.

Както и ти си написала, всеки притежава стойност като човек, която не зависи от това кой е, какво може, какво прави, правилно ли го прави и т.н. Това мога да оприлича на стойността на зърното. Що се отнася до добавената стойност, не ми стана съвсем ясно дали имаш предвид илюзорна такава - породена от погрешна (само)оценка, някакви пристрастия, незнание и всичко друго в този дух. Или пък става въпрос за действително изявени качества и способности, за реализиран потенциал - т.е. вече израстналото растение. А може би и двете? За илюзиите мисля, че е ясно - те следва да бъдат разпознати, разбрани и по този начин да изчезнат. Ясно е, че това, което е свързано с реалната стойност е неспособно на това - нужни са наистина развити, а не само потенциално заложени качества. Балансът виждам единствено в приемането и на реалната, и на добавената стойност. Но с втората трябва да се работи. Всъщност за мен може да се каже, че в това се състои животът. Дали съм съзнателен в отношението към себе си - опитвам се, постоянно. Разбира се, по-лесно е да откриеш проблемите в другите, отколкото в себе си. Още повече пък да ги разрешиш. Етикетирането, категоризирането - не знам дали изобщо може без тях. Лошото е когато при това има пристрастност - да, хващал съм се да го правя. Не засегнах въпроса за щастието, за удовлетвореността от себе си, а може би когато говорим за самооценка трябва да засегнем и чувството за идентичност.

Да, и фракталите. Математиката в природата винаги ме е привличала, въпреки неголемите ми математически способности. Този принцип за съответствието, за мен поне е най-лесния за разбиране от седемте. Първият, че светът е метален само изглежда лесен. Двата принципа за полюсите и за пола също. Сега като си прочетох написаното за тях отпреди 13 години, определено не съм доволен. Когато имам на разположение компютър, може да опитам отново.

В основата на амбицията според мен стои желанието, а поставянето на ясна граница между двете аз поне намирам за невъзможно. Най-общо желанието има две характеристики: посока и интензивност. Амбицията май обикновено свързваме с интензивността, със силата. Да не забравяме, че със силата е свързана и волята. Т.е. амбицията показва колко силно желаем нещо, но и доколко сме готови да се борим за него, да положим реални усилия. В определен смисъл амбицията е стремеж, устрем.

Всъщност поне на английски думите са above и below (означаващи по-скоро "над" и "под" в случая над или под нашия свят - земята). Делението на три свята е характерно за много учения - земята, подземния свят и небето. Т.е. имат се предвид всички сфери. Принципът може да се отнесе също малкото и към голямото или пък към различните степени на развитие. Също към познатото и непознатото и по този начин правилното му прилагане може да е от полза при изследването на последното. Ограничения в приложението на този принцип (а и на другите) всъщност не би могло да има, защото по дефиниция принципите са общовалидни и неизменни. Самият принцип изразява единството в разнообразието, което ни заобикаля; съществуването на общи модели на основата на които е изграден светът в който живеем. ....

Здравей, Ще се опитам да споделя какво мисля по някои от въпросите, които видях, че са засегнати в темата. Първо ще обърна внимание на някои неща: - Сатана означава противник, а не брат; - Луцифер е паднал ангел - думата "паднал" също е доста изразителна; - нито един учител дори и да твърди, че опитност от срещата с черната ложа може да се извлече (но всъщност опит може да се натрупа от абсолютно всичко и случаят не е някакво изключение), не е съветвал и няма да посъветва учениците си да се свърже с тази ложа. Защо я има? Разбира се всичко съществуващо си има своите причини. Преди всичко останало разумът и свободата предполагат избор. Предполагат разбиране за света в който живеем и за направляващите го принципи. Един от тези принципи е единството и взаимозависимостта на всичко съществуващо. Сам по себе си отделният човек е нищо - той просто не би могъл да съществува. Това е друга тема, но осъзнаването на това единство и изместването на фокуса на човека от себе си към цялото е една от стъпките които хората следва да извървят. В момента хората са привързани по множество начини. Едва ли има човек, който да не е подвластен на една или друга зависимост - пари, власт или нещо друго, - и на всеки е ясно, че освобождаването от тези зависимости не е лесно. Именно това се получава при черните - те са създали един фокус на привличане към който са дотолкова силно привързани, че е невъзможно да се освободят. Другият полюс е т.нар. Бялот Братство. Всъщност единственият център, защото черно братство в космически мащаб няма. Последното както споменах е изкуствено създадено не от Бог, а от нечия себичност и привързаност. Както е споменато по-рано в темата, всеки избор води до съответните последствия, а те в случая с черното братство са тотална зависимост. Всеки сам се заробва или освобождава, избирайки посока, която да следва. Но когато се е оплел прекалено много, човек може да се окаже безсилен да се измъкне. Е, и за такива хора сигурно ще има нов шанс в бъдеще, но цената, която ще платят е сурова. По-рано днес сякаш "по поръчка" попаднах на един текст, където се споменаваше принципа за съответствието и беше обървнато внимание на аналогията между Бог и родителите. И тук може би всеки трябва да се замисли дали би посъветвал децата си да извършват престъпления, да вземат наркотици или нещо подобно, с презумпцията, че това за тях ще е ценна опитност. То би могло да се случи, но никак не е препоръчително. Казваме, че Бог е допуснал съществуването на черното братство. Какво означава "допуснал"? Възможността е налична, но изборът е наш. Ако един градинар не може да се грижи за градината си, в нея ще поникнат плевели. Бог ли ще му е виновен тогава?

Да, така е. Освен това може би трябва да правим разлика между изпратени ни трудности и такива, които е допуснато да ни се случат. Ако някой иска да ни навреди, това си е негово недобро намерение. Но ако това съответства на кармата ни или може да подпомогне растежа на Духа, съществата направляващи кармата ще допуснат трудностите и проблемите да ни се случат.

Мирът не е нещо, което можем да получим отвън. Всеки трябва да намери мира вътре в себе си, за да бъде този мир истински и нерушим. Мечът може би показва разрушаване на илюзорните ни представи, че нещо външно може да ни повлияе в духовен план. Външни трудности може да се допуснат за изпитание и усилване на Духа - даже друг начин няма. Раят не е безделие и безцелно съществуване. Мечът може би показва борбата нужна за надживяване на старото ни аз, за да можем да утвърдим новото. Граница в развитието няма. Винаги, на всеки етап от развитието ни има нещо старо в нас, което следва да надградим и да обновим.

Началото предполага завършек. Думата излизане от своя страна предполага завръщане или пък може би осъзнаване, че раздяла изобщо не е имало. Мисля си, че това излизане на душите продължава и ще продължава.

Ако си от Левски ще обичаш и всички левскари като братя, т.е. ще ги обичаш три пъти. Това в кръга на шегата. И трите са временни граници, които си поставяме - по-тесни или по-широки. Поставянето на граници не е нещо лошо, защото съзнанието и умът имат нужда от тях, но ние трябва и да можем да отличаваме временото и ограниченото от непреходното. Поне доколкото ни позволява моментното ниво на развитие.

Реално не се различава. Имаме воля, която се проявява като действие (умствено, емоционално или физическо) и последствия като резултат от това действие. Волята е свободна, доколкото е свободен човекът, който я изявява - доколкото е наясно с това, което прави, с резултатите от действията си. Когато се появяват резултати, които първоначално не са били желани от извършителя, то очевидно за свобода не може да се говори. Законът довежда нашите дейтсвия до справедлив завършек без значение дали го разбираме или не. Но тук ще се появи проблем ако ограничим справедливостта и свободата до желанията на отделната личност. Когато говорим за универсални закони, следва да се има предвид, че те са най-малкото надличностни. Индивидуалността е неотделна част от цялото и не може да съществува независимо от цялото. За каквато и свобода да говорим, тя не може да ни направи независими от цялото. А това предполага, че следва да живеем в определена хармония с това цяло и да съгласуваме волята си с така очертаната действителност.

Няма как да не се интересуваш от мнението на другите, особено от мнението на тези, чиято преценка уважаваш. Оценката на другите за нас може да бъде както неправилна, така и правилна, но при всички случаи човекът, който я прави, си има своите причини (също основателни или неоснователни).

Науката също се развива. Ако тя все още не е успяла да изведе дадена съществуваща закономерност, не означава, че един ден няма да я изведе. А светът в който живеем е изграден върху строго определени закономерности. Друг е въпросът доколко ги разбираме. Всъщност духовното развитие не е нищо друго освен тяхното познаване и живот в съгласие с тях. В раздела "Библиотека" към сайта има достатъчно книги с които да започнеш.

Накарай човек да мисли постоянно за нещо, и той вероятно ще започне да го сънува. Ако имаш предвид да го накараш, без да говориш с него, предполагам, че няма да успееш.

Предполагам, че го надживява. Нещо повече - то в някаква степен определя следсмъртното ни състояние. А съответните мисли остават като наклонности и предразположения за следващото ни въплъщение, т.е. те няма как да изчезнат от само себе си.

Retreat Ретрийт буквално означава оттегляне. Хората така разбират практиката на която те самите са инициатори и не виждам причина да им налагаме нашите възгледи. В крайна сметка, това че организират подобно събитие, е достатъчен знак за тяхното уважение към Учението на Петър Дънов. Не може да изискваме повече от това.

Егрегорите по-скоро могат да навредят. Но това си е мое лично мнение. А дори и да не помогне точно светията към който се обръщаме, има кой да помогне, затова че не трябва да се тревожиш с въпроси къде е въпросният светия в момента - въплътен или не.