Станимир

Мисленето само по себе си не може да реши проблемите ни (социални или психологически), но може да ни посочи пътя към разрешаването им. Мисленето ни е ограничено – да. Но тези ограничения могат да бъдат преодолени, т.е. мисленето ни да се развие и стане свободно. Ще направя една аналогия с формите. Камъкът не може да лети – формата му не е подходяща за това. Но ето, птицата лети. По същия начин и мисълта: ако нечия мисъл не е способна да обхване висшите понятия, това не означава, че някой друг не може да ги обхване с мисълта си. Самонаблюдението е важна част от духовното израстване на човека. То е необходимо да обхване действията, мислите, чувствата, емоциите, подбудите, навиците и реакциите ни спрямо обкръжението, и др. неща. Ние можем да променим в себе си само това, което сме осъзнали, че има нужда от промяна. Ние трябва да видим съществуването на проблема в нас самите, да го признаем, за да можем да работим над него. Тук именно идват множеството оправдания, които си намираме за да не направим това. Но ако говорим за мисленето, за правилното мислене, свободно от страхове и предубеждения, то винаги е от полза. Хитруването не е правилно мислене. То има за цел да представи нещата такива, каквито те не са.

И отговорът ти, и мнението на което се отговаряше не бяха по темата, и съответно бяха преместени. Обикновено когато в някоя тема се появят две-три мнения оф-топик може и да бъдат оставени, но когато тези мнения станат десетина, това няма как да се случи.

1971 г. 213. (Апр. 15). Идеите не умират. Те живеят в пространството, въпреки че е възможно да бъдат забравени от хората. Но ето, настъпва нужното време и те отново започват да занимават човешките умове, и нараснали по сила в пространството се осъществяват в живота. Икар се е опитвал да лети с восъчни крила. Изминаха две и повече хилядолетия и хората все пак започнаха да летят. Така великата идея, жива в пространството в течение на две хилядолетия, все пак се е осъществи и хората, забравили за нея в миналото, отново си я припомниха, този път за да я приложат в живота. Идеите не умират. Идеите живеят в пространството и като вълни се връщат в човешките съзнания. За живота на идеята времето е без значение. Тя може да бъде реализирана след хилядолетия. „В Дома на Отца ми има много обиталища“ – идеята за Далечните Светове и сега е жива и ето вече настъпва времето, когато осъществяването на връзката с далечните звезди е близо. „Идеите не само живеят, но и управляват световете“. (Грани Агни Йоги) Причината да публикувам този цитат всъщност е последното изречение: „Идеите не само живеят, но и управляват световете“. Въпреки че дълбочината на тези думи вероятно надхвърля възможностите ни за разбиране (поне моите) ще се радвам да прочета мнения по въпроса. Междувременно ще се опитам да намеря един текст, който мисля, че е свързан с тези думи и с темата.

Истината може да бъде позната или непозната, явна или скрита, разбираема или неразбираема. Истината и лъжата са като светлината и тъмнината. Всичко, което не е истина, е лъжа (заблуда) и всичко, което не е лъжа, е истина. Но лъжата няма самостоятелно съществуване. Тя винаги е свързана със субекта, който бива заблуден. Ако го няма последния, не може да имаме и заблуда. Истината отразява същността на нещата. Тук субективните мнения нямат никакво значение. Нещата са такива, каквито са, без значение кой какво мисли за тях.

Да, имал съм. Що да е гадно и страшно? Дължи се на събуждане на една част от човека, преди цялостното самосъзнание на личността и паметта й да са се „завърнали“. Случаят в известна степен е сходен със сънната парализа, само че тук става въпрос за самосъзнанието и даже по точно за спомените (защото пак има самосъзнание), а не за физическото тяло.

Здравей, За съжаление не мога да отговоря на въпроса ти. Освен двете ти мнения в тази тема, не намирам нищо друго твое, което да е било трито, местено, скривано и т.н. Да, и една блог публикация свързана с конете, която обаче си стои там, където й е мястото – при другите блогове. Ако имаше тенденциозност, тази блог публикация сигурно нямаше да я има. П.П. Май вече трябва да свиквам да ме обиждат на „езотерик“ и на „търсещ духовното“. Напоследък тази тенденция да се приравнява езотериката и духовното с фалша набира огромна скорост. Да, така е – разкрити сме. Палете кладите.

Много се чудех дали да пусна следващия клип, но ще го направя. Все пак той изразява определена гледна точка. (Някои от кадрите не са подходящи за хора със слаби нерви). http://www.youtube.com/watch?v=nAzb3KzaigY

Аз мога да напиша тук във форума, че съм Христос (разбирайте буквално). Това означава ли, че действително съм Христос? Разбира се, че не означава. На думи мога да си припиша всякакви качества. Това означава ли, че действително проявявам тези качества? Не, не означава. Много ми е тъжно, че тук отново разглеждаме нещата в тяхната отрицателна светлина, т.е. в изопачения им вид, вместо такива, каквито би трябвало да бъдат в действителност. Това е все едно някой маниак да отиде да убие петдесет човека и после да извика на всеослушание: „Аз съм праведен!“ и ние изведнъж решаваме, че праведността означава да отидеш и да убиеш петдесет човека. Това е абсурд. Нека най-после се научим да разграничаваме субективните възгледи за понятията от действителната им същност. Праведен ли е убиецът на петдесет човека? Не е праведен. Той може да се счита за праведен, но това не го прави такъв. Той може да се стреми към праведност, според собствените си разбирания, но какво общо има това с истинската праведност? Ами то по същата логика това, което говорим за праведността, можем да кажем и за истината. И нея можем да я изкараме черна, ненужна, та дори и вредна.

Опитваш се да примириш своите възгледи с тези на Кришнамурти, които явно са ти далечни (да си призная и на мен не са ми особено близки). Не е нужно. Остави Кришнамурти на тези, които чувстват възгледите му като близки до своя светоглед. Не бива да се абсолютизират посланията му. Да не се стремим към праведност може да означава да не ставаме зависими от фикс-идеята да бъдем праведни на всяка цена, като често си нямаме представа какво всъщност включва праведността. Ние трябва да сме свободни от подобна привързаност. Праведността следва за нас да е нещо естествено. И да, първоначално от нас ще се изискват усилия за да я проявяваме, но това трябва да са правилно насочени усилия. Кришнамурти може би има предвид неправилно насочените усилия – тези, които пилеят енергията ни и всъщност нищо не постигаме с тях. Някой може да иска да е праведен, защото така пише в Библията и поради страх от божието наказание. При него липсва разбиране за праведността и истинско осъзнаване на необходимостта от нея. Това ще бъде едно насилствено налагане на праведността. И то, въпреки че до известна степен е добро, не е истинската праведност. Праведният човек наистина не си мисли при всяко свое действие: аз съм праведен. В него липсва желание да бъде праведен – това е просто една ненужна самооценка. Той просто прави това, което счита за необходимо, отчитайки последствията от действията си. Това, което прави, прави заради последствията, а не защото правенето на нещо добро го прави праведен.

Е, той отговорът не беше насочен към теб, но засяга същия въпрос. В темата „Или праведен, или ученик“.

Достатъчно е да познаваме съвременните правописни правила. А подборът на думи и правилното писане са важни така, както е важно в една картина да са подбрани правилните цветове, правилната композиция и линии, както в една музикална творба са от значение чистотата на тоновете и правилното им съчетаване... Да, дори и да напиша даден текст изпълнен с правописни грешки, аз пак ще бъда разбран. Но къде остава красотата на словото? Това е все едно да нарисувам една посредствена рисунка с просташки подбрани цветове и да се надявам тя да има положително въздействие върху хората. Е, това няма как да стане.

Азът за който говори Кришнамурти не е истинската духовна същност на човека, а илюзията за отделност, личността, която е в основата на всички заблуди. Това е едно фалшиво и ограничено „аз“, а не истинската човешка индивидуалност, която е едно със своя Отец и с всичко останало. „Блажени са нищите духом...“ Нищите духом са търсещите, и те ще намерят. На хлопащите ще се отвори; на питащите ще се отговори, разбира се в нужното време и според съзнанието. На човек не е нужно да има нищо друго освен себе си. В човека се съдържа всичко, цялото богатство и богат е само човекът, който е намерил богатството в себе си. Всяко външно притежание привързва човека към тази сфера на която принадлежи въпросното притежание. Това е тежест с която не може да се влезе в царството небесно. Всичко земно следва да бъде оставено на земята, вкл. и мисълта за земното и желанието да го притежаваш.

Още вчера ти отговорих на този въпрос. Праведността и добродетелността не бива да се превръща в култ на който да служим. Праведността не бива да е нещо външно към което да се стремим, а ние трябва да гледаме на праведността като на нещо съществуващо в нас самите и което следва да изявяваме. Не може едновременно да бъдем праведни и да се стремим към праведност. Не, праведността е в нас. Липсата й или по-скоро илюзията, че праведността е някъде отвън, поражда нещастие, а осъзнаването й не като нещо външно, което да постигнем, а като нещо, което винаги е било и ще бъде част от нас води до истинско щастие.

Допускаш сериозна логическа грешка. Защо поставяш моите думи (Ако светлината ти е силна, бездната също ще се взре в теб) в зависимост от цитираните (Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб)? Моите думи са си верни само по себе си и за верността им няма никакво значение дали си се взрял в бездната или не.

„Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.“ Ако светлината ти е силна, бездната също ще се взре в теб. Да, във втория случай разбира се ще имаш какво да й противопоставиш. За това дали черните магьосници имат страх от космическите закони, трябва да бъдат питани въпросните черни магьосници. Те при всички случаи обаче се опитват да избегнат или поне да забавят максимално последствията от тях.

Праведността и добротата не са идеология, която човек следва и защитава. Ако някой ги е превърнал в идеология, това не го прави праведен, а просто последовател на една идеология за праведност. Да, но това не е праведност. Това е идеологизиране на праведността; също идолизирането й, превръщане на праведността в култ. Може ли ученикът да не е праведен? Какъв ученик ще е той тогава? Разбира се това не означава, че ученикът трябва да е съвършен, защото тогава той не би имало какво да учи, но в него следва да има един развит стремеж към истината, справедливостта и доброто. Да от ученикът винаги се изисква да бъде нещо повече. Самото развитие означава, че човек, който и да е човек, трябва да стане нещо повече. Но това не означава, че между ученичеството и праведността има някаква несъвместимост и противоречие. Напротив, те в известен смисъл и до определена степен се припокриват. Това не разбирам защо си го подчертал. Нима праведността е написаното в етичните системи на една или друга религия, учение или философия. Не, етичните системи отразяват определени ограничени възгледи на определени хора по отношение на въпросите на етиката. Това са определени субективни гледни точки към истината, и нищо повече от това. Да действаш правилно съобразно определени религиозни или социални норми е едно, а съвсем друго нещо е праведността съобразно духовната действителност и истината. И тука пак стигаме до идеологизирането на праведността, което е нещо твърде различно от праведността...

Не, защо да се задълбочават конфликтите? По-скоро се задълбочава разминаването в разбиранията. Но това разминаване едва ли може да се увеличава до безкрайност. Разминаването идва от разликите в съзнанията и от средата, а те съществуват дори и между хора от едно и също поколение. Условията при които хората израстват са твърде различни не само в резултат от разликата в поколенията, но и поради много други фактори. Нека сравним един човек израснал в крайна бедност в Сомалия и един Българин. Или пък да вземем един арабин възпитан в добри условия, но на който са били наложени религиозните възгледи на Исляма. Пак ще имаме сериозни разминавания в светогледа и то без да излизаме от рамките на дадено поколение. Какво се случва обаче в действителност? Разликите реално не само, че не се увеличават, но в много случаи те намаляват и дори изчезват. Да вземем за пример мюсюлманите в България. В Исляма употребата на свинско месо е абсолютно забранена и старото поколение спазват това правило. В сегашното поколение обаче изключително много хора не го спазват. Ето, имаме едно сериозно различие в поколенията, но в същото време то представлява намаляване на различията между мюсюлманите и немюсюлманите. Различията в един план всъщност се оказват точно обратното в друг план.

Светът се променя. Няма как възгледите и разбиранията на представителите на различните поколения да са еднакви, след като условията при които тези поколения растат и биват възпитавани са толкова различни. Иначе самите прераждащи се души са едни и същи. А това противопоставяне на старите срещу младите и обратно идва от навиците. Всеки е сформирал своите възгледи при определени условия и не може да допусне правилността на други възгледи, сформирани при други условия. Всеки си носи своите истини и заблуди.

Човек трябва да умее да филтрира информацията, която получава от околния свят. Живеем във време когато хората са обхванати от множество заблуди, които се опитват да представят за истина, просто защото в повечето случаи самите те вярват, че са истина. Реално проблем са не заблудите, които четем или чуваме от другите, а тези заблуди, които вече са се загнездили в нас. Това е така, защото заблудите в нас означават, че ние ще трупаме знание върху една погрешна основа, която разбира се в един момент ще рухне, но дори и тогава повечето хора ще си намерят оправдание с което да извинят заблужденията си.

Това мляко явно ще се окаже много голям проблем. Ако е толкова важно (например жената вече е започнала да готви и не може без него) има магазини – някой отива и купува. А ако жената не може да оцени това, което е направил мъжа й от първия път, какво има да й се обяснява. Ама се съмнявам, че някоя нормална жена няма да се зарадва, че бюджетът на семейството се е увеличил с 10 хил.

Още в тези начални думи прозира една гледна точка приравняваща човека до неговата личност, която умира заедно с физическото му тяло. Истинският човек е отвъд личността и нейните характеристики. Ще разгледам един аспект на опознаването на себе си. Да опознаеш себе си, означава да се абстрахираш от моментното си положение, от моментните условия и да откриеш себе си независимо от тях. Ако показваш едни качества при определени условия, но не ги показваш при други условия, това не си ти. Тези качества очевидно са следствие на условията. От тази гледна точка всичко, което сме постигнали или не сме успели да постигнем в живота си, можем да разглеждаме като резултат от съвкупното влияние на нашите собствени качества и на условията в които живеем (тук включвам и кармата). Това е външната страна на нещата, външните постижения. Опознавайки себе си, ние трябва да сме наясно каква част от това, което сме постигнали външно е резултат от нас самите и каква поради добри условия.

Не, не е невъзможно. Но това не се постига отведнъж. Първо трябва да се научиш да забелязваш появата на нежеланите мисли и да ги прекъсваш още в зародиш. Просто съзнателно трябва да промениш отношението си към тях. Те се появяват автоматично, защото в течение на времето си изградил навик те да си появяват при определени ситуации. Но съзнателно приемайки тези мисли като нещо ненужно и неподхранвайки ги със своето внимание, те с течение на времето ще престанат да се появяват дори и като автоматична реакция, нито ще се появяват като част от сънищата ти.

Да, възможно е ако се задържи необходимата будност на съзнанието през целия ден. Дори и първоначалният импулс, който те кара да осъдиш някого в мислите си, да е автоматичен, то при наличие на будност и внимание от твоя страна, няма да се поддадеш на този импулс и няма да продължиш да подхранваш съответните мисли. Разбира се изисква се известна гъвкавост в мисленето, т.е. способност да избягаш вместо да бъдеш въвлечен в даден поток от мисли.

Истинското щастие е „тук и сега“ само ако има осъзнаване, че това „тук и сега“ е само една кратка част от вечността, като стремежът е в тази вечност да бъде постигнато едно по-светло бъдеще за всички.

ДДС отива изцяло в държавата, но той може да е по-малко от 20% върху крайната продажна цена на продукта, ако последният търговец във веригата не е регистриран по ДДС. А на последното звено надценките обикновено са най-големи. Но тъй или иначе в сметките има някои некоректни неща. Например в цената на хляба влизат разходи за транспорт. В тези разходи за транспорт има включено ДДС. Това ДДС вече идва от друг отрасъл, а не от хлебопроизводството. Реалният източник на това ДДС е транспорта. То влиза в цената на хляба, но в действителност хлебопроизводителя заплаща ДДС само върху добавената от него стойност. Да, държавата взема ДДС върху крайната пазарна цена на хляба (освен споменатото изключение и сивата икономика), но не цялото това ДДС идва от един отрасъл. Когато говорим за ефективността на даден проект е добре да се вземат предвид печалбите, които са следствие само от въпросния проект. Да оставим настрана въпроса, че не е коректно ДДС от проекта да се разглежда като печалба в резултат от този проект за държавата. Разпределението на печалбата на едно предприятие и разпределението на приходите от данъци от страна на държавата стават по доста различен начин.