Станимир

Един от основните принципи във вселената е този на подобието. Друг принцип е безкрайността. Еволюционната стълбица, на всяко стъпало на която се намират същества според развитието на съзнанието си, е безкрайна. Имаме една безкрайна верига и ако търсим административна структура, която да отговаря на този принцип, тя също следва да е част от една безкрайна структура. Не знам дали го обясних ясно (май не), но идеята е, че административна структура, която да отговаря на принципите на битието, следва да е част от йерархията на светлината (или т.нар. в Библията "Стълб на Яков"). Във вселената реално няма стъпало над което да не се намира друго стъпало, докато в земните управленски и административни структури имаме човек на върха (или група от хора).

Помощта е налице. Но тя не може да бъде оползотворена от човечеството за една, пет, сто или хиляда години. Дейността им не може да бъде измервана със земни мерки.

Значи не искаш да бъдеш като древните магове, защото те са напуснали този свят, а да имаш само уменията им и да си останеш тук? Но не мислиш ли, че те са знаели по-добре кое е правилно и кое - не, и след като те притежавайки свръхзнание и умения са взели решение да напуснат този свят, то това е по-доброто решение? Ти защо искаш да останеш да използваш свръх-уменията си в този свят, след като те - безусловно знаещите са взели друго решение?

Значи щом ти желаеш да бъдеш като древните магове, това означава, че искаш подобно на тях на напуснеш нашия свят целенасочено и завинаги? Но от написаното от тебе по-рано разбирам, че ти се стремиш да бъдеш като тях, защото те са можели да контролират напълно този свят - да левитират, да манипулират времето и др. подобни. В крайна сметка в кой свят искаш да бъдеш - в нашия или в този, който въпросните магове са отишли завинаги?

Една лъжа не може да остане незабелязана дълго време. Древното знание се смята за ценно, защото е преминало изпитанието на времето - стотици или даже хиляди години. Мъдрите думи казани от някого се помнят векове заради тяхната истинност. Ако някоя известна личност каже нещо, то може да бъде запомнено от съвременниците й и още няколко десетилетия след това поради известността на този, който я е изрекъл. Но ако в нея липсва мъдрост, то тя ще бъде забравена. Но това, което остава като мъдрост за поколенията, което остава във фолклора, дори в легендите няма как да е основано на лъжа. Та в този смисъл древността е показател за истинност. Но ако например археолози открият древен ръкопис то няма гаранция за това колко дълбока мъдрост ще съдържа. Папирусите или каменните плочи не гарантират верността на написаното върху тях. Но паметта на хората, помнещи дадени думи в течение на столетия са една солидна гаранция за истинност.

Къде са сега тези древни магове? И защо не правят в настоящето това, което са правили в миналото?

За да се концентрира нужната психична енергия от волята, тази енергия първо следва да бъде акумулирана. А това става с продължителна умствена, сексуална и хранителна дисциплина. Това означава живот далеч от градовете, балансирана диета изключваща не само месо и алкохол, но и други неща. Това означава никакъв секс, нито мисъл за секс. Това означава пълно спокойствие и равновесие на съзнанието и то не само епизодично, но постоянно. Никакво раздразнение, страх или притеснение, нито прекомерно щастие, и др. разпиляващи енергията емоции. Ти кое от всички тези си успял да реализираш?

Животът на човек не е сън. Това е метафора, която е необходимо да бъде разбрана. За да се говори за сън в буквалния смисъл на думата, първо човек следва да е постигнал някакво по-висше състояние на съзнанието по отношение на което сегашното ни състояние да изглежда като сън. Но хората още не са постигнали подобно съзнание. Освен това всичко, което ни се случва тук, е обективно действително и носи своите действителни последствия. То не изчезва когато преминем в надземните светове, а това, което правим тук, оказва огромно влияние върху живота ни там. За разлика в сънищата ние не създаваме причини, които да доведат до последствия влияещи върху будния ни живот. Тъкмо обратното: самите сънища се явяват последствие и отразяват подсъзнателните натрупвания в хората (т. нар. лунно наследство). По въпроса дали и доколко може да се постигне с воля и ум, то в грубо-материалния свят в който се намираме, това е почти невъзможно. Материята от която е изграден този свят е силно инертно и неподатлива за въздействието на ума. За прякото въздействие. Затова имаме тяло чрез което можем чисто физически да въздействаме на материята. Разбира се при определени условия могат да се постигнат умения като левитиране, телекинеза и др., но тези условия се постигат трудно и с цената на дългогодишна умствена, сексуална и физическа дисциплина.

Ако източните учения бяха неразбираеми и неприложими от западните хора, то безусловно просветлени индивидуалности като Вивекананда и Йогананда например не биха си правили труда да пишат книги специално предназначени за западния човек. И не са само те, като в редица случаи учениците са изпълнявали поръчение от техните учители. Ако за някого дадено учение е неразбираемо или трудно приложимо, то не е защото това учение е източно и дадено в друга епоха, а просто защото липсва съответствие в методите на учението и характера на ученика.

Не виждам някакво противоречие. Средният път не е някакво безлично състояние в което човек няма желания. Това би било крайност. Желанията си ги има, но липсва психологическата зависимост на човека от неговите желания. Човек е господар на желанията си, а не те на него.

За критиката, както за всяко друго нещо, е необходимо умение и правилно прилагане. Да се правят заключения, че критиката е ненужна, само защото на този етап от развитието ни ние не можем да я отправяме разумно, а също и да я приемаме, когато е насочена към нас, не означава, че самата критика е нещо лошо. Ясно е, че сме несъвършени и в дейността, която осъществяваме, допускаме слабости или грешки. Разумната градивна критика има за цел да посочи тези слабости, които е възможно да бъдат подобрени и евентуално да посочи идея как да се осъществи това. Градивната критика никога не поставя акцента върху извършителя, а върху това, което бива извършвано. Хората обаче поради своя егоизъм и неразбиране е твърде вероятно да приемат дори и тактично отправената критика като обида. Затова да посочиш слабостите на някого без той да се почувства засегнат, а за да използва критиката за да подобри дейността си, е изкуство. Не всеки е готов да приеме истината, а критиката е вид казване на истината. Хората предпочитат заблудите към които са свикнали и често опитите да бъдат изведени от тези заблуди водят до сериозно съпротивление.

Духовното развитие предполага чистота на всички тела с които човек се проявява. Това означава чисти мисли, чисти чувства и чиста храна. Чрез вегетарианската храна човек си набавя по-фина материя за тялото в сравнение с месните продукти. Това е факт върху който е безсмислено да се спори. А чистотата на физическото тяло се отразява в една малка степен и на останалите тела. Обратната връзка е много по-силна разбира се. Много по-важна е умствената чистота и тази на чувствата, но и чистотата на физическото тяло оказва своето малко влияние. Но в действителност основният проблем при храненето е друг. Зависимост от храната може да има както при вегетарианеца, така и при невегетарианеца. А именно това е по-основния проблем. Човек може да преяжда и в двата случая и да изпитва непреодолимо влечение към храната. Често се среща зависимост от сладкото – шоколадчета, бисквитки и др. под. Е да, това не противоречи на вегетарианството, но къде е свободата от зависимост? Разбира се далеч съм от мисълта, че трябва да се правят заключения относно това кой колко е духовен в зависимост яде ли месо или не, но при всички случаи месото е вредно и несъвместимо с духовното развитие на човека. Това просто означава, че в един момент човек трябва да се откаже от (или по-скоро да преодолее) влечението си към месна храна.

Разширеното съзнание е съвкупност от множество качества. Те обхващат цялата верига от получаването на информация чрез сетивата, обработването й, и нейното практическо използване. Всъщност съзнанието съпътства абсолютно всяко действия в живота ни, а разширяването на съзнанието е развитие на умението ни да живеем пълноценно.

Ако става дума за въпрос изискваш разсъждение, а не въпрос изискващ конкретно знание – не. Например непросветения може да знае кой е получил нобеловата награда за мир през миналата година, а непросветения да не го знае, но това е просто запомняне на информация, нямаща нищо общо с просветлението. Но ако въпросът изисква някакви умствени качества като различаване, проницателност и др., то няма как непросветеният да е по-прав.

Сега не ми се отваря нова тема, където да разгледаме евентуалната разлика между правилно и добро, въпреки че може би има нужда. Но нека да разгледаме правилните. Не са ли тези последствия правилни, които носят положителни от гледна точка на човешкия дух резултати. И в ако това не е добро, то кое е добро? Нека да разглеждаме доброто от гледна точка на духа, а не от това дали сме удовлетворили някакво наше желание (най-често егоистично) или не сме го удовлетворили. Нека разглеждаме и вредата, която евентуално нанасяме с действията си по отношение на духа на човека отсреща, а не по отношение на това, който той възприема като вреда. Това че между доброто от гледна точка на духа и доброто така, както обикновено хората го разбират има сериозна разлика е ясно.

Прочетох го. Не знаех, че си очаквал да му обърна някакво специално внимание. Всъщност, написаното в цитата вече бях споменал, но с други думи снощи. Не знам дали в будизма се споменава за избор между добро и зло, но се говори за правилни действия, намерения, мисли и т.н., а това поне за мен си е избор на една по-добра алтернатива пред една по-лоша.

Ако "духовна нищета" се разбира в смисъла на библейските думи: "Блажени са нищите духом, защото тяхно е Царството небесно", то това е едно задължително условие за да може човек да се развива. Пред безкрайността и пред съвършенството всички сме бедни. Но нищетата е нещо повече от осъзнаването на тази бедност. Тя е стремеж за саморазвитие, за постигането на това, което ни липсва. Духовно нищия осъзнава своето несъвършенство и изпитва вътрешна необходимост за положителна промяна.

Имам чувството, че никой тук не знае какво е средният път за будизма, а свободно се правят всякакви проекции. В будизма средният път се описва като правилното отношение към заобикалящата ни действителност. В този смисъл от гледна точка на будизма, няма как средният път да не е добро, след като последователите на будизма е необходимо да го следват за да постигант просветление. Явно въпросният човек е много близо до просветление, а и ти също, щом можеш да направиш подобно заключение. Е, пред подобна желязна аргументация не ми остава нищо друго освен да замълча.

Не, акцентът е върху средния път. Щастието дадох просто като сравнително лесен за разбиране пример. Средният път не е пътя на средното човечество. Напротив, средният път е пътя водещ до просветление и освобождение и който малцина успяват да следват на практика. По-рано споменах, че средният път означава да си щастлив независимо от това на какви изпитания си подложен и в какви житейски ситуации си попаднал. Не знам за какво блаженство и кротост говориш. Средният път не е посредственост, нито пасивно бездействие. Средният път е будността на съзнанието, бистротата на ума, прозорливостта, равновесието и спокойствието, чистотата на чувствата, които присъстват в съзнанието при всяко наше действие. При на пръв поглед изглеждащи катоедно и също действие, извършено от двама различни души, в единия случай извършителя може да се придържа към средния път, а в другия случай – да не се придържа. Средният път не е във външните действия, а в съзнанието.

Ако приемем, че духовното щастие е това, което се отнася до духа, то може да си зададем въпроса: има ли отвъд духа нещо, което да е независимо от външните условия на живота? Доста абсурден въпрос бих казал. Средният път не е между пътя на ляво и пътя надясно, между правилното и неправилното, между доброто и злото. Ако толкова държиш на разделението на добро и зло, то самият среден път е доброто и правилно действие и отношение към нещата. Крайностите са еднакво нежелани. Тези крайности са в личността, в астрала, а не в духа. В духа няма прекаляване. Защо противопоставяш спокойствието и радостта? Спокойствието и по-точно равновесието е състоянието в което човек не губи излишно енергията си. При това състояние всички сили могат да се насочат в правилната посока. Самото неспокойствие и страх оковават човека и го правят роб на ситуациите в които е попаднал. Свободата и неспокойствието са несъвместими. Това не е решено, а е факт от живота. Хората обикновено се чувстват щастливи, когато осъществяват желанията си и нещастни, когато не успяват да ги удовлетворят. Най-малкото, когато желанието не е силно, хората изпитват съжаление, което също е форма на нещастие.

Да, но все пак „среден път“ е понятие в будистката философия и когато използваме този израз и се опитваме да го тълкуваме, следва да се съобразяваме с това.

В продължение от написаното по-рано, следва да се отбележи, че да следваш средния път не означава да не се стремиш към нищо, но да не си зависим от своите желания и стремежи. И ако изпалзваме отново примера с щастието, то отвъд материалното щастие има друго щастие, което е независимо от външните условия на живота. При него човек просто е щастлив, защото това е неговия избор, просто защото може да си позволи винаги да е щастлив. Тук няма някакво желание за постигане на щастието, а просто безусловното му изживяване. Средният път означава свобода да избираш и да останеш независим въпреки избора си. Независим не от чисто физическото изживяване на последствията, но психологически независим. Средният път не е и безразличие. Човек действа с точно определена цел, но при следването на средния път той е готов да приеме със спокойствие дори и най-неблагоприятното стечение на обстоятелствата. Той не желае това неблагоприятно стечение на обстоятелствата, но е подготвен за него. Човекът следващ средният път е в света, но не от света. Той живее и в двата свята едновременно. Той възприема света на преходното през призмата на вечното. Той е винаги в емоционално и психическо равновесие. Всъщност, това е смисълът на средния път. Не някакво отделяне от живота или живот над противоположностите, които в проявения свят са неизбежни.

Да, хубава притча. И вярна. Но точно това е една от целите на темата, как точно притчата да се приложи в практически в живота. Към какво можем да я отнесем и къде това би било не съвсем коректно? Ето например, да вземем щастието. Всеки се стреми към щастие. Но будизмът разглежда щастието основано на постигане на желанията като крайност. Прекаленото желание да удовлетворим това, което искаме, неизбежно води след себе си тъга. Ние можем да бъдем щастливи по този начин за кратко, но не можем да задържим такова щастие. То е нетрайно, защото се основава на преходни желания. Желаейки нещо материално, ние сме обречени да попаднем в редуване на щастие и нещастие. Това са крайностите, които средният път се опитва да избегне.

Тези думи всички сме ги чували. Знаем ли обаче какво означават и какво точно обхващат? Какво точно представлява средният път? Кога средният път престава да бъде такъв? Къде е границата?

Всичко може да бъде използвано за заблуда. Така че въпросните учения, дори и да не са създадени с цел заблуда, впоследствие могат и най-вероятно ще бъдат използвани с тази цел.