След като думите на П. Дънов не се приемат, то е безсмислено да пиша каквото и да е по тематза критиката. Но нека да оставим въпроса за критиката на страна и да си представим една ситуация: Един човек, който е разкъсван от своите желания, и живее само за удовлетворяването им, отправя критика към някой друг човек, който води порядъчен живот, за това, че не споделя неговия начин на живот. Е, въпросът ми е, ще се освободи ли въпросният човек от своите желания по този начин или няма да се освободи? Очевидно - не. Ако приемем критиката (с доста компромиси) за обвинение, ако аз отправя критика към някой мой близък, че пуши прекалено много цигари (примерно по две кутии на ден), как точно това ще ме направи пушач? Да, аз също имам навици от които следва да се освободя, но това не е получаване на това, което критикувам, а просто изява на факта, че хората са по-склонни да забелязват грешките на другите, отколкото своите.
"Като се говори за новото, не е въпрос хората да се критикуват, да отхвърлят една или друга философска и религиозна системи. Нека всичко старо остане, но нека се приеме и новото, което сега идва в света. Ако е въпрос за критики, хората и до днес страдат от тях. Добре е човек да критикува, но на сто грешки той трябва да вижда само една. На сто грешки трябва да се чуват хиляда добри думи."
(Иди повикай мъжа си!)[Подчертаното е от мен]