Станимир

А защо растенията, които не осъзнават себе си имат отделни тела? Не е ли защото те имат всяко - отделна монада, която не е плод на някаква заблуда на съзнанието, а нещо, което предшества въпросното съзнание? И ако например броя на еволюиращите монади във вселената е точно определен, въпреки неспособността на човека да обхване това число, то кой е определил тази бройка? Очевидно не са заблуждаващите се съзнания на хората. Какво определя броя на клетките в човешкия организъм? Нима това разделение не е продиктувано от необходимостта бройката да е такава, каквато е? Приччините за диференциацията съществуваща в проявения свят са много по-дълбоки от човешките заблуди. Без диференциация не може да има изобщо проявление. Единството, общото трябва да се търси, но в същото време трябва да се осъзнае индивидуалността и уникалността, неповторимостта на всяко живо същество.

Да, определено има връзка между духовността и грамотността. Сега, ако става въпрос, за някой живеещ в третия свят, в мизерия и нямащ възможности да ходи на училище за да се научи да пише грамотно - това е едно, но когато причината е несериозно отношение към грамотността, тогава си мисля, че за никаква духовност не може да става дума.

Знаех си, че ще бъде намесена и любовта. То няма как иначе. На тези, които обичаме, сме склонни да прощаваме в по-голяма степен. Докато щастието и благото на едни хора за нас е по-важно от щастието и благото на други хора, то справедливост трудно може да бъде постигната. Но това не означава еднаква любов. Любовта е връзка, която се осъществява и от двете страни. Когато двама души са в пълна хармония и по отношение на мисли, и по отношение на чувствата си, и по отношение на стремежите си, то имаме една силна любов между тях. Ти може да желаеш благото на някой друг също толкова силно, но същата връзка няма да се получи с всеки човек. Истинската любов е независима от събитията в живота, но ако тръгна да разсъждавам в тази посока, ще се отклоня от темата твърде много. Тя няма как да влезе в противоречие със справедливостта. Тя нито прощава, нито осъжда; тя не освобождава някого от отговорността за действията му, но всъщност не му и възлага тази отговорност.

Чувството за справедливост и прилагането й зависят не само от нивото на съзнанието, но и от безпристрастността. Темида не случайно е с завързани очи. Хората обаче са зависими в твърде голяма степен от това дали става въпрос за техни близки и познати или за случайни хора, когато преценяват дадени действия като справедливи или несправедливи. Също така често на преценката пречи и личния интерес. Такава епизодична или условна справедливос всъщност не е много справедлива. Като цало хората могат да бъдат справедливи, те знаят кои действия са добри и кои - не, но често си намират оправдания за да извинят отрицателните действия на близките и познатите си, или пък на тези хора, на които симпатизират (политици например). Да, има някаква връзка между справедливостта и стремежа към щастие. Но когато стремежът към щастие е твърде егоистичен, то и справедливостта се тълкува твърде изкривено от човека. Нужен е един силен и осъзнат стремеж към всеобщо щастие, а не към индивидуално такова.

Ако толкова много държиш да подпишеш договора при благоприятни астрологически условия, то най-добре е да потърсиш подходящи дата и час според някакви други благоприятни показатели, които да неутрализират поне донякъде вредното влияние на Меркурий. Иначе не смятам за разумно да се изчаква целия срок през който Меркурий е ретрогарден, защото може да изтървеш съвсем възможността, която имаш.

Мисля си, че прошката е нещо, което трябва да дойде естествено. Искайки прошка от някого, ние трябва да го направим преди всичко с поведението си. Искането на прошка не е сключване на сделка. Също така то не може да е основано на полуистини и манипулации. Само истината може да освобождава, а прошката е вид освобождаване. Пред истината всички трябва да са смирени. Прошката е смирение, приемане на истината такава, каквато е и от двете страни - и на прощаващия и на търсещия прошка. Ако прошката не доведе до това тези две страни да намерят вътрешния си мир, каква полза от нея? А вътрешният мир е невъзможно да бъде постигнат без смирение, истинско смирение - такова не изключващо индивидуалните стремежи и желанието за постигането им, но в същото време готово да приеме всички неуспехи и непостигнати желания и да ги оцени разумно; такова смирение което приема всяка загуба с достойнство, но в същото време не пропуска следващата възможност да се изправи на крака и да продължи по желания път. Прошката е и търпение, защото нарушеното равновесие не винаги може да бъде възстановено веднага. Подходящите условия не могат да бъдат насилствено създадени. Те трябва да бъдат разумно, смирено и търпеливо изчакани, а човвекът да използва това време за да се подготви за настъпването им.

Супер силно. Същото като при сексуален контакт. Край, осквернен си вече и няма връщане назад.

Да, намерих го тук. Авторът е Спас Мавров.

Ако го е казал Лазарев, което беше първото ми интуитивно предположение, няма какво да го обсъждаме. Сякаш предчувствах, че името му ще бъде намесено. Различните хора по една или друга причина разполагат с различно количество психична енергия. Също така те я възстановяват с различни темпове. То е ясно, че тази енергия се пилее при многобройните връзки, но как и доколко ще бъде изчерпана зависи от множество фактори.

Това за петимата мъже, кой го е казал?

Разбира се, както е казал един човек, ако сме жадни, не можем да утолим жаждата си гледайки как някой друг пие вода, а трябва сами да вкусим от нея. Но за да предадем поне в известна степен разбиранията си е нужно да разчитаме на теоритични постановки. По-лошото е, че различните учения често използват едни и същи термини с напълно различно, а понякога и противоположно значение. Мозъкът сам по себе си е център.

"Правете любов, а не война." Всъщност като се замисля, възможно е Бог да е искал хората повече да воюват помежду си, пък ако може това да е заради неговото име - още по-добре. Защото ако са отделяли прекалено много енергия за секс е нямало как да бъдат пълноценни в битка. Мда.

Неведоми са пътищата господни, чадо. А и Бог може просто да е бил в лошо настроение. Мхм, всъщност като се замисля, точно така е било.

За да се изпита волята на хората и преданността им към Бог + за да им е гадно. Това са причините, други няма.

Променливо и вечно са взаимно изключващи се. ... На пръв поглед е така, но в действителност вечното се проявява чрез променливото,безкрайното чрез крайното, и няма друг начинт това да се случи. Атман е вечното в човека, неговата неизменна същност, безкрайното. Но това не е аза. Азът е Атман, заедно с Будхи и Манас. Последното представлява натрупване около Атман съответстващо не знанието и опита и без което натрупване никакво осъзнаване от страна на Атман не е възможно. Съзнанието на човека е относително вечно. То следва определени цикли, като редува състояния на активност със състояния на покой, състояния на будност, със състояния на сън. През космическати периоди на пралайя, атма остава да съществува, но съзнанието не е будно. То се проявява наново с зората на новата манвантара. Всяко същество във вселената притежава атман, но не всяко е еднакво съзнателно. Това показва, че съзнанието не зависи от атма - от вечния свидетел на всичко случващо се. Без манас - това натрупване на знания, разбиране и опитност около атман, случващото се не може да бъде познато и разбрано, нито пък атман може да осъзнае самия себе си. Трябва да правим разлика между Атма-Будхи-Манас, който е индивидуалността на човека, преминаваща през всички прераждания - нишката на която се нанизват опитностите от всяко от тях и личното аз, което съществува само в отделното въплъщение. Първото е точката, Атман не може да бъде точка сам по себе си, а само в комбинация с Будхи и Манас. Точката е Лайя - границата между проявеното и непроявеното. Атман не е от този свят, той е отвъд точката.

Ако един хомосексуалист не може по свое собствено желание да се откаже от хомосексуалните си наклонности, то положението му с нищо не се отличава от това на наркомана и алкохолика примерно, които също дори и да искат не успяват да се справят с навика си. Да, вредата в тези два случая е по-очевидна, защото се изразява и на физическо ниво, докато при хомосексуализма имаме една психологическа вреда, която носи тежки последствия в бъдеще. Някои разглеждат хомосексуализма като болест, но аз съм по-склонен да го разглеждам като един вреден навик. Като всеки лош навик хомосексуализма няма място в бъдещето на човечеството и с времето ще бъде преодолян. Тук толерантността няма нищо общо, а е въпрос на съвместимост с духовното развитие. Такава липсва. Няма как да говорим и за свобода, ако сме роби на сексуалните си наклонности.

Прошката си е прошка, но ако някой с действията си причинява вреда на околните, той следва да бъде спрян, защото бездействието в този случай може да се окаже съучастие при положение, че сме имали възможността да спрем въпросното деяние, а не сме го направили.

Ами то многоженството си е законно на някои места. Е да де, ама къде е признат брак между петима мъже примерно? Защото като се каже "семейство" се има предвид минимум двама. Т.е. имаме дискриминация, тъй като на хората с партньор се дават права, които човек без партньор не може да има. Това звучи като "бъди или месояден, или веган". В психологията се говори за изкривяване в мисленето, което се нарича поляризация ("всичко или нищо", "черно и бяло"). Аз не казвам да им се разреши, не ! Разсъждавам си. А за хермафродитите и браковете, какво ви е мнението. Давам за пример усилването на едната крайност за да се разбере абсурдността й. Както споменах семейството е основано на точно определени духовни и биологични принципи, а нарушаването им винаги носи негативни последствия.

Не се дават права, но някои биха могли да кажат, че им се нарушава правото да сключат брак, да имат деца когато се посочва в закона, че бракът е съюз между мъж и жена. Не им се нарушава никое право. Нито им се забранява да имат деца. Ами то по тази логика трябва да разрешим и браковете между повече от двама души. Защо трябва да се ограничаваме само от един съпруг и една съпруга? Хайде да разсъждаваме свободно щом сме тръгнали така. Щом искаме да отпадне условието съпрузите да са от различен пол, защо да не отпадне и условието за бройката? А защо отделният човек да не може да бъде семейство и да се ползва с всички привилегии на семейството, въпреки че няма партньор. Ако една хомосексуална двойка може да бъде семейство и да има по-големи права от един несемеен човек при осиновяване, това няма ли да е нарушаване на правата на въпросния несемеен човек? Семейството е основано на строго определени биологични и духовни принципи и ако ще се откъсваме от тези принципи то поне да е изцяло.

Аз лично съм срещу хомосексуалните бракове. С всичко друго съм ОК. Нека си съжителстват, но не и под формата на брак. Не може да се приравнява една хомосексуална двойка с едно семейство. И така не се нарушават ничии индивидуални права, а просто на хомосексуалните двойки не се дават правата, които получава едно семейство (включително и преимуществото при осиновяване, което доколкото мога да предположа, семейните двойки имат пред несемейните осиновители).

Животът според мен се обезсмисля, ако липсва вечен и неунищожим аз, който да трупа опитности и да се развива.

За височината на хората в различните народности и епохи може да се намерат доказателства в историческите музеи. Примерно военни доспехи и др. под. Като цяло средната височина на хората в миналото (имам предвид последните две-три хиляди години) е била по-малка.

Аргументирал съм се по отношение на въпросното твърдение, но това също не е причина да бъде прието за вярно. Аз въобще не държа всички да го приемат за вярно. Но да се изопачават думите ми до неузнаваемост, смятам за недопустимо.

Емиграцията има едно положително последствие. Живеейки дълго на едно и също място и при еднакви условия, с едни и същи хора, заобиколен от едни и същи вещи, човек се привързва към своята среда, към дома си, към вещите. Тази привързаност често продължава и след края на земния му живот. Смяната на местоживеенето разкъсва тази привързаност, а при емиграцията съвсем естествено местожителството се сменя.