Станимир

Неведнъж съм споменавал за съразмерността, за сферите на влияние и т.н. Някой засажда растение, но идва един червей и решава да прегризе стъблото. Растението е възможно и да не оцелее. Но ако имаме много растения, или пък дърво, или гора от дървета, то колко червея ще са необходими за да ги унищожат и дали въобще ще успеят? Ако в една и съща ситуация аз мога да реагирам винаги по един и същ начин, то какъв разум е това? Миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно, но бъдещето е пластично. Времето (продължителността) и пространството (разстоянията) са илюзия, но последователността от причини и следствия си е напълно действителна.

Законите действат неизменно. Това означава, че за умния човек действието им е напълно предвидимо. Това означава, че човек може да използва тези закони за постигане на целите си, стига да знае как. Той няма да избяга от въздействието им, но може в съответстваща на развитието на съзнанието си степен да предизвика желаното последствие като предприеме действията, които ще го предизвикат. Кой кого управлява – слепите закони съзнанието или обратно. Ами и двата варианта са възможни, но движението на еволюцията е към все по-голяма доминация на съзнанието. Доказателства не са нужни – просто човек е нужно да се огледа. Ммм, значи разсъжденията са точни според мен, но при неточна постановка, а именно законите не са слепи! Учителят непрекъсното повтаря - разумните закони, живите закони, разумната природа, живата природа ... вкл. и в беседата, цитирана от Божидар. Та тогава вече става съвсем друго - съзнанието, което притежава някаква степен на разумност съпоставено на разумните закони. Кой кого управлява? Май вече не са възможни и двата отговора. Могат ли принципите ръководещи битието да бъдат променени или не? Ако не могат, то как точно проявяват разумността си? Ако могат, как тогава тези закони могат да бъдат проявление на една вечна и неизменна истина? Да, космическата йерархия е изградена въз основа на споменатите принципи от разумни същества, но това не прави самите принципи разумни. Не мисля, че има смисъл да разискваме тази тема, защото тя предполага някакво разбиране за стихиите и за хаоса, а не мисля, че то е достатъчно нито при мен, нито при някой друг от пишещите и четящите. Не, не значи.Бъдещето е пластично за разлика от миналото. Но тук пак стигаме до свободната воля. А бъдещето се определя от взаимодействието на безброй много воли. Разбира се що се отнася до мен самия, то водеща е моята собствена воля, но и тук са необходими някои уточнения свързани с илюзията. Това, което не мога да променя с волята си е почти винаги илюзорно. Напомням, че говорим за неща, които касаят моето собствено развитие. Например ако желая да имам имение на някой остров на Карибите, това е илюзия. Реално е моето отношение към въпросния имот без значение дали го притежавам или пък въобще нямам никакво собствено жилище. Аз мога да притежавам имота и да не съм зависим от него, както и да не го притежавам, но да съм психически зависим. Отношението ми не зависи от никой друг освен от мен, а бъдещето ми се определя точно от въпросното отношение. Много неща в бъдещето могат да бъдат предвидени. Но самите събития така или иначе са само сенки на действителността. Ако времето е нещо относително и характерно не за цялата Вселена, не за всички светове в нея, ако е вярно това, което често и от много източници чуваме, че няма минало, настояще, бъдеще, че всичко е едно и т.н., то защо бъдещето да се различава по нещо от настоящето или от миналото? Ако някой е в състояние да предвиди/предскаже точно бъдещето, то какво да мислим за него - пластично ли е то или детерминирано? Интересно е, че винаги е имало прорицатели/предсказатели и никога те не са били слушани; хората все са си правели каквото "искат"/каквото са си "наумили", но това явно е само привидно - в действителност хората просто са правели това, което е "трябвало", т.е което е било заложено по план. Ако някой е в състояние да предвиди бъдещето е все едно да засадиш семки от домат и да можеш да предскажеш, че след еди-колко месеца на същото място ще поникне домат. Ами най-вероятно точно това ще стане. Разбира се има някакъв минимален шанс нещата да не се получат. Е да, ясновидецът не засажда сам семката, но евентуално вижда, че това се е случило, а следствието не може да бъде много различно.

Не, не значи.Бъдещето е пластично за разлика от миналото. Но тук пак стигаме до свободната воля. А бъдещето се определя от взаимодействието на безброй много воли. Разбира се що се отнася до мен самия, то водеща е моята собствена воля, но и тук са необходими някои уточнения свързани с илюзията. Това, което не мога да променя с волята си е почти винаги илюзорно. Напомням, че говорим за неща, които касаят моето собствено развитие. Например ако желая да имам имение на някой остров на Карибите, това е илюзия. Реално е моето отношение към въпросния имот без значение дали го притежавам или пък въобще нямам никакво собствено жилище. Аз мога да притежавам имота и да не съм зависим от него, както и да не го притежавам, но да съм психически зависим. Отношението ми не зависи от никой друг освен от мен, а бъдещето ми се определя точно от въпросното отношение. Много неща в бъдещето могат да бъдат предвидени. Но самите събития така или иначе са само сенки на действителността.

Използвам думата закони, защото ти я използва. Иначе точната дума е принципи. Принципите не зависят от човешката гледна точка. Но във властта на човека е да ги познава и използва.

Ама то и "тук" ,и "сега" зависят от себето. Значи този "жив момент" щом е несъвместим със себето, трябва да е винаги някъде "там" и никога не " сега". Много обнадеждаващо. Но покрай това търсене на просветлението през последните седмици, поне егото ми умря... (тук ще оставя изречението недовършено за да не бъда разбран погрешно и някой да не се обиди).

Законите действат неизменно. Това означава, че за умния човек действието им е напълно предвидимо. Това означава, че човек може да използва тези закони за постигане на целите си, стига да знае как. Той няма да избяга от въздействието им, но може в съответстваща на развитието на съзнанието си степен да предизвика желаното последствие като предприеме действията, които ще го предизвикат. Кой кого управлява – слепите закони съзнанието или обратно. Ами и двата варианта са възможни, но движението на еволюцията е към все по-голяма доминация на съзнанието. Доказателства не са нужни – просто човек е нужно да се огледа.

Можеш да помолиш Бог да те осветли по въпроса. Ако се получи, значи си прав и волята е ненужна. Можеш да пробваш и с интуиция. Когато успееш пак пиши. И хайде сега да категоризираме молитвите и интуицията като ненужни, само защото не можеш да узнаеш датата на смъртта си чрез тях. Аз с леко усилие на волята мога да науча достатъчно много неща, които ме интересуват. Това, че някои неща е невъзможно да се постигнат към дадения момент е ясно.

Добре де, решенията се вземат както е посочено в беседата. Но има един малък проблем. Този метод дава възможност за вземане на решения само от типа "да или не", "да го направя или да не го направя", "правилно ли постъпвам или не"... Ама в живота повечето избори изискват нещо повече от подобни решения. В живота решенията не са с да или с не. И интуицията няма да помогне ако ние не можем да обхванем възможните отговори с ума си. Ние искаме да вземем правилно решение и да, интуицията ни помага да изберем вярната възможност, но дали въобще ще се досетим за тази възможност за да можем да я включим в набора от решения между които избираме? Тук вече е необходимо нещо повече.

Поне на мен връзката между интуицията и далака ми се струва доста необоснована. Също така е добре да се изясни коя чакра е втора. Откъде ги броиш: отгоре-надолу или обратно? Друго, което не мога да приема е свързването на слънчевия сплит с чувствата. С емоциите и астралното тяло - да, но не мога да се съглася за чувствата. Чувствата могат да се свържат със сърцето. Не знам как така може да се свежда интуицията до едно физическо усещане. Наистина ние имаме определени усещания в слънчевия сплит при по-силни емоционални състояния, особено тревога и притеснение, но интуицията е по-скоро една вътрешна увереност, която не е съпътствана от емоционални или физически усещания. Другото са вид предчувствия изявяващи се в автоматична и несъзнателна реакция на организма и могат да се свържат по-скоро с нисшия психизъм. Същият принцип е валиден и когато например някои хора усещат кога ще вали по болките си в ставите или други признаци. Тук няма никаква интуиция.

А те са ни повече, ни по-малко между човешките и Божествените мисли да има пълно съгласие. Тогава за какво свое решение говори Станимир?! Също човек да бъде в съгласие с Божественото и т.н. Какво всъщност е това разграничение между Божествени и човешки мисли? Това е напълно условно. Просто всички мисли, които подпомагат развитието на човека са наречени Божествени, а останалите – човешки. В действителност няма подобно разделение. Мисълта си е мисъл, води си до съответните последствия, но такива определения като Божествени и човешки мисли реално нищо не означават. Какво означава моите мисли да са в съгласие с Божествените? Хайде сега някой да ми даде пример за една Божествена мисъл и друг пример за една чисто човешка мисъл, за да можем да видим разликата. Къде в думите от беседата по-горе се отрича волята? Просто се споменава, че ако мислите ни не съответстват на духовното, Божествено начало то и резултатите ще са отрицателни. Ами то е ясно, че лошите мисли ще породят отрицателни последствия. Ще се реализира ли волята ни? – Ще се реализира, но разбира се със съответните кармични санкции. Има ли свободна воля тук? – Има, защото последствията са различни в зависимост от взетото от човека решение. Нямаме свободна воля, когато без значение какво решение ще вземем, последствията са едни и същи. Това обаче никога не се случва. Който се съмнява, може да даде конкретен пример, който да обсъдим.

Всъщност, дири и да звучи малко парадоксално, е така. Поне първоначално е необходимо усилие. охо, нарочно не четеш другото, за да не би да ти повлияе по някакъв начин ха ха ха А може би просто в момента съм на работа и не нямам възможност да отговоря бързо и изчерпателно на всичко.

Волята е способността да реализираш едно свое решение, или поне да положиш усилия за да го реализираш. Налагане може да има, може и да няма - зависи от случая. Пример: в компания съм и домакинът ми предлага алкохол за пиене. Аз отказвам, тъй като не пия алкохол. Това е налагане на моята воля над тази на домакина. Неизбежно е, но не винаги е лошо да наложиш волята си, дори и директно върху нечия друга воля. В някои случаи е правилно да уважиш чуждата воля, в някои - не.

Всъщност, дори и да звучи малко парадоксално, е така. Поне първоначално е необходимо усилие.

Божието Царство май се вземаше със сила. Поне в Библията така пише. Това сме го коментирали вече и цитати от Учителя съм давал. Смисълът на вземането на Божието Царство със Сила е, че се взема със Светия Дух. Ако се смириш достатъчно, за да пуснеш Светия Дух през себе си. Не е човешката сила това. Идеята да превземеш Царството Божие със сила - ей това е черна магия Дори и да приемем, че това смисълът е единствено в смирението (а аз не мисля така), то пак ролята на волята е решаваща, защото не можеш да се смириш без воля. А също така не съм съвсем уверен, че смирението предшества разбирането. По-скоро е обратното. Не може да се смириш истински, ако не разбираш пред какво се смиряваш.

А може би се страхуваш да не изгубиш увереността си?!

Божието Царство май се вземаше със сила. Поне в Библията така пише.

Доказателство за какво? Че си просветлена ли? Все ми е едно. Пиши си - не ми пречиш. По-скоро малко ме озадачава увереността с която говориш за всичко свързано с просветлението сякаш си го постигнала.

Вече ги посочих съвсем конкретно.

Няма критерий и не очаквам никакво специално поведение от когото и да било. Просветленият човек няма нужда да се прави на такъв. Пък и аз не търся просветлени хора, нито съм си поставил подобна цел за себе си в обозримото от мен бъдеще. Просто посочвам някои несъответствия, които виждам в това, което пишеш.

Казвайки "няма нищо за разбиране" ти всъщност апелираш да разбера, че няма нищо за разбиране. Иначе думите ти се обезсмислят, ако те не целят да бъдат разбрани. Не упражнявам никакво насилие над себе си. То по тази логика и когато ходя по улицата или пък слизам и се качвам по стълбите в къщи, пак упражнявам насилие над себе си - първо физически, второ волево и трето мисловно, защото нито едно движение не става без усилие на мускулите, ума и волята. Да оставям нещата да се случват. Христос затова ли изгони търговците от храма - защото оставяше нещата да се случват? Или той не е бил просветлен? Ами ти например защо пишеш в тази тема. Да не би по този начин да оставяш нещата да се случват? Не, но даваш съвети, които сама не прилагаш.

Станимир, темата е такава, че навява подобни асоциации и е нормално хората да пишат за тях даже и абстрактно да изглежда. Аз се постарах да дам и съвсем практически неща особено в мнение номер 32. И мога да ти кажа как съвсем практически ти, самият ти да провериш факта, че може да има осъзнаване и без наличието на логическия ум. Че даже и без наличието на воля. Но тъй като не искам нищо да напрапвам, то ще го споделя, само ако изявиш желание. Виж сега, аз когато искам да разбера нещо, просто го разбирам. Може да не е напълно, но в някаква по-голяма степен отколкото преди да пожелая да го разбера. И ми е все едно дали правя това с ума си, с волята си, с чувствата си и т.н. Волята винаги присъства, защото аз не мога да насоча вниманието си към това, което искам да разбера без усилие на волята. Значи самата воля не води до разбиране, но без нея аз не мога да обхвана в съзнанието си това, което искам да разбера, не мога да се настроя на необходимата честота и да възприема съответните идеи свързани с проблема, който разглеждам. Умът от своя страна дава конкретен образ на въпросните идеи. Чувствата дават силата на връзката. Виждаш, че нищо не е излишно.

Не знам какво съм разбрал интелектуално, след като нищо не се оптвам да разбера. Просто изпробвам проницателността на някои хора във форума, а нея хич я няма. Но иначе пък си говоримза просветление... Интересно.

Колко сладка е истината! Чак не можеш да се въздържиш когато някой друг я споделя! П.П. Чета написаното в темата и... определено не искам да съм просветлен.

Колко е сладко да си отвъд илюзиите на ума! Наистина, колко е сладко!!! Ум, стой надалеко от мен - твоя победител, убиецът на Майя! Ах, колко е сладко!

Има нещо, което се нарича съизмеримост. Самата дума на български е достатъчно изразителна. Земната гравитация действа напълно реално на Земята, по-слабо на Венера и незабележимо в някоя друга галактика. Всеки човек си има своята сфера на влияние, своята сила на влияние, която е съвсем реална и значима в сферата в която човек живее. Върху нашия живот влияние оказват много фактори, които не забелязваме, а още по-малко разбираме, фактори, които оказват своето въздейсвие върху цели звездни системи. Но когато говорим за нашия собствен живот, то индивидуалната ни воля оказва не само значимо, но и решаващо влияние. Ние не можем да се водим само по предначертанията на висшата воля, просто защото висшата воля ни предоставя пълна свобода на действие, стига това да е в ф.хармония с космическите закони. Все едно да ти кажат: трябва да отидеш до Париж, но всичко останало - кога, как, си свободен да избираш сам. Та и човек следва да осъществи определено духовно развитие запланувано "отгоре" за съответния космически период, но как ще го направи си зависи от него, а всъщност и това дали ще го направи.