Станимир

Последното пояснение, което е изтървано в началото на цитата е много важно: между лошите хора в духовния свят лошият човек ще изглежда като светия. Другото важно пояснение е, че духовният свят всъщност е астралния свят, а божествения свят е света на ума. Това е така в повечето беседи и според мен тази не прави изключение. Духовен свят в случая следва да се разбира света на духовете, а не някакъв свят на възвишени същества. Да там и доброто и злото са стократно по-силни. Що се отнася до въпроса от заглавието то отговорът е: да.

И чувствата и мислите са част от човешкото съзнание. Последното е невъзможно без тях. Затова разделянето и сравняването им е неуместно. Те са различни и в същото време не съвсем. Те са просто аспекти на съзнанието. Хайде да сравним магнетизма и електричеството; или пък движението в кръг с движението по права линия. Животът е спирала - съвкупност и от двете. Нека не се заблуждаваме - хората не могат нито да мислят правилно, нито чувствата им са съвсем прави. И един от основните проблеми е наистина в доминацията на желанията.

Съзнанието за мисия идва когато имаш директен контакт с възложителите на мисията. Мисията е просто задача, която някой ти възлага да изпълниш. Ако сам си възложил на себе си определена задача, това не знам дали може да се нарече мисия. Разбира се тук имам предвид задачи, които считаме за значими и важни. Проблемът идва от там, че много често хората отъждествяват себе си с дейността, която извършват. В този смисъл за тях е важно да вършат нещо значимо (може и в кавички) просто за да почустват себе си значими. Това е донякъде неправилно, защото ние трябва да вършим нещата заради необходимостта от свършването на самите неща.

От три ябълки можеш да извадиш пет и да получиш минус две само в математиката, но не и в реалния живот.

Търсим логика когато искаме да си обясним нещата. Няма как това да стане без ума. Вярата и интуицията могат да ни посочат нещо, но за да го разберем имаме нужда от ума и от логиката. А логика винаги има. Друг е въпросът дали сме в състояние да я проследим и разберем.

Равновесието предполага движение. Всичко се движи. Дори и атомът е в непрекъснато движение, както и слънчевите системи. Преминаването в ново състояние става при насищане, при преминаването на определени граници. Ако температурата е нула градуса (говоря за абсолютната нула, не за тази по скалата на Целзий) не може да има никаква промяна в състоянието. Но такова се наблюдава при нула и сто градуса, които спрямо абсолютната нула са положителни стойности. Всъщност отрицателни стойности реално не съществуват, а само в относителен смисъл спрямо някаква обявена точка за нула. Промяната на състоянието винаги предполага някакво натрупване, нарастване, преместване, което в един момент се оказва достатъчно за да се окажем отвъд старите граници.

Мислите се реализират с действия, т.е. чрез волята.

Понякога ни се иска нещата да стоят по определен начин и тогава истината няма никакво значение. Това не е чувство, а желание. То е съпътствано с емоция. Последната дума показва едно вътрешно движение в астралното тяло на човека. Чувството може да засегне астрала, но може и да не го засегне. При едно възвишено, неегоистично чувство астралът остава спокоен, т.е. нямаме нарушаване на равновесието му както при емоциите. Емоциите говорят за неуравновесеност и наистина пречат.. Чувствата обаче не са емоции, въпреки че често ги предизвикват. Всъщност почти винаги на този етап на развитие на хората. Що се отнася до мисленето, нека да бъдем реалисти - хората мислят. Да, ние не създаваме идеите, а по-скоро ги възприемаме от пространството и боравим с тях, но това не променя факта, че ние избираме с коя идея по какъв начин да се свържем - дали и как да я приемем или отхвърлим, ние я оцветяваме с цвета на нашето съзнание и я комбинираме с други идеи сформирайки по този начин нашия мисловен процес. Ние осъзнаваме идеята, разбираме я, възприемаме я и я използваме - това прави човекът.

За пореден път ще се съглася с гледната точка на Божидар. Не знам... толкова ли е трудно да има човек реална оценка на себе си, на държавата си, на народа си.... Ето например Станимир пише неверни неща. Първият му абзац мога да го приложа като характеристика към поведението на масата англичани например. Но не... българите сме безпардонни и искаме да се съобразяват с нас. ... Станимир в първия абзац прави анализ на Бай Ганьо, а не на българите. Съвсем ясно е упоменато. Темата е за българите, а не за американците. Но да, там има такъв идеал за човека, въпреки че не го споделям в една голяма част.

Схемата с много мениджъри е предвидена за големи фирми с огромен брой персонал и тогава тя е напълно ефективна. В по-малките фирми един човек може да съчетава функциите на няколко мениджъра.

Това свръхпроизводство в САЩ, Япония и някои европейски страни се налага защото икономическата им и финансова система не може да съществува по друг начин. То е съчетано със съответното свръхпотребление, а също така една голяма част от продукцията остава нереализирана. При нас не се произвежда повече не защото не може да се произвежда повече, а защото липсва потребление на произведената продукция. Също така голяма част от икономиката ни е в сивия сектор. Но ако говорим за работливост, то никоя държава не може да се похвали с подобно нещо. Дори и Япония. Там просто икономическата и социална действителност карат човек буквално да се изцежда от работа за да може да си позволи обичайния стандарт на живот за страната.

Това че децата не искат да ходят на училище не е съвсем вярно. Друг въпрос е какво искат родителите. Но при една по-масова и разумно направена кампания съчетана с някои действия от страна на държавата интересът към училището може да се засили. На хората следва преди всичко да им се обяснят ползите от образованието и едва след това да се налагат наказания. Също държавата е необходимо да вземе реални мерки за засилване сигурността на децата в училище, защото знам за случаи в които деца са прекъсвали учението си след осми клас, защото в селото няма средно училище, а родителите се страхуват, че ако пратят детето си да учи в по-голям град, ще бъде отвлечено за да проституира. За съжаление тези страхове не са никак безпочвени особено в конкретния случай. Всяко дете ще предпочете да е сред повече деца, вместо да прекарва времето си в замиращо село от 15 семейства.

Добре, нека се върнем в темата и да видим кои са конкретно тези качества, които презираме в себе си като българи. Аз например не харесвам гордостта. Тук имам предвид тази гордост, която се стреми към показност. Може да е с или без покритие - това е отделен въпрос. Също не ми харесва прекомерната наивност. Все се говори, че сме упорити и твърдоглави, но в същото време сме и много наивни.

Пак зависи от гледната точка от която тълкуваме понятията. Търпението може да бъде използване във всичко. Може да бъде използвано с добри и с лоши намерения, но и в двата случая е по-добре човек да го притежава, отколкото да не го притежава.

Търпението е винаги необходимо. То е качество, което всеки човек следва да придобие в хода на своето развитие. Затова го наричам добродетел. Разсъжденията ти може да са верни от определена гледна точка, но само при едно твърде буквално тълкуване на думата добродетел - разбирана не като някакво необходимо и ценно качество, а като качество прилагано винаги с положителни последствия.

Бай Ганьо е олицетворение на простотията, която се мисли за по-умна от всички останали. Няма как да се срамува при положение, че той чувства превъзходство над всичко и всички, и е с нагласата, че вси(чки са длъжни да се съобразяват с него, че всичко му е позволено, стига да отговаря наводейки се от някакви негови си изопачени критерии за правота. При българите достойнствата не се презират, но често се отрича съществуването им в човека отсреща. Това е главно поради ниското самочуствие. Но у българина липсва и изграден идеал за това какъв трябва да бъде благородният, достоен човек. Ние си имаме разбира се своите национални герои, но липсва идеала на благородството от ежедневието.

Не мисля, че трябва да гледаме на по-бедните като на болни. Разбира се когато даваме, ние трябва да даваме разумно и там където помощта ни ще бъде от полза и използвана по предназначение. И именно такива са по-голямата част от плащаните от държавата помощи. Това, че има изключения е неизбежно при това развитие на обществото ни и индивидите в него. Освен това в България не мисля, че са много случаите на родители, които раждат заради помощите. В някои европейски държави това се случваше далеч по-често в миналите години, но мисля, че и там нещата се промениха. У нас проблемът е по-скоро в липсата на образование и безотговорност към евентуалните последици.

Може би по-късно, ако се появят и други желаещи. А и засега темата не се развива в тази посока.

Това ми звучи като "Доброто е винаги добро, а това, че някой може да го ползва за зло има общо с волята." Не бива да се отричат добродетелите в лошите хора. А дори и най-лошите притежават такива, особено свързани с интелекта и волята. Наемният убиец може да проучва дълго време жертвата си и да се подготвя за подходящия момент да я убие. Това е търпение и това е добродетел. Лош е изборът да използва търпението си за да убива. Проблемът не идва от там, че убиецът е търпелив, а от избора му как да използва това си качество.

Аз пък си мисля, че търпението е винаги добродетел. Това, че някой може да го използва с користни цели вече няма връзка с търпението, а с волята.

Тук има някои неща от Лулчев. За него има доста в спомените от други ученици в другите томове. Използвай търсачката на сайта.

Ясно - по-богатите могат да имат деца, а средната класа и бедните - не. И така демографските проблеми ще се решат? Ами то ако отпадне социалната политика се обезсмисля въобще плащането на данъци. А някой може ли да си представи каква пропаст ще се отвори между класите (не че и сега я няма, но е по-малка). Да, управляващите точно това искат, ама в същото време са умни и знаят, че някои неща са невъзможни дори и за тях (визирам отпадането на помощите за деца) и ще им струват управлението. П.П.Просто си разсъждавам без да съм чел още последните няколко мнения.

Ами вземи първо прочети книгите му. "С Христа" е трудно да се намери, но вярвам, че ще се справиш - това е най-доброто. Някои текстове могат да се намерят в един от томовете на сборника на В. Кръстев - Изгревът на Бялото Братсво пее и свири, учи и живее, въпреки че целта на автора не е съвсем чиста (но поне ще прочетеш мнения и в двете посоки). Точният том ще мога да ти го кажа късно вечерта (около полунощ).

Стресът май че ти е дошъл доста в повече.

Изискваш практическа обосновка, а в същото време не си предоставил никаква обосновка на собствените твърдения.