Станимир

Не, не е. Зайците хищници ли са? Или костенурките? Или катеричките?

Ами не. Речникът ми е с около 60 000 думи, което е много, но съвсем не е пълен. Сигурно има издания и с 5-6 пъти по-голям обем.

Мисля, че в темата за вегетарианството въпросът е разгледан достатъчно обстойно. За едно животно е приемливо да яде месо, защото при него липсва осъзнаване на последствията и отговорност. Животните са в процес на развитие на астралното тяло. За тях не е проблем консумирането на елементи свързани с груби астрални вибрации (груби от гледна точка на човека, но не и по отношение на развитието на животните). При човека консумацията на месо и кръв обаче оказва изключително тежко въздействие върху астрала, свързва човека с не много напреднали астрални същности и по този начин влияе негативно на психиката и емоциите му. Няма как човек да е в добро емоционално състояние консумирайки месо. Наличието на кучешки зъби не е аргумент за употребата на месо. Това е последствие, а не причина. Когато хората престанат да ядат месо, то и кучешките им зъби ще изчезнат. Защо хората нямат нокти на хищници? Ами просто защото не ги използват за да ловуват с тях. Това са следствия. Ако природата изискваше от човека да се храни с месо, то не само зъбите му, но и ноктите щяха да са подходящи за тази цел. Но не, човекът с поведението си определя и характерните особености на тялото си. Зъбите на човека в настоящето са такива, че да могат да удовлетворят многообразните хранителни навици и изисквания на различните индивиди. Пак повтарям, че ако преобладаващо изчезнат хората консумиращи месо, то постепенно и съответните зъби ще се видоизменят. Доминацията на природата над духа е до човешкото царство. Оттам нататък духът започва да взема превес над телата и материята и да обуславя развитието им, а не обратно.

Ще се опитам да опростя максимално нещата (надявам се това да не доведе до обратния на желания резултат). Имаме един човек, който в миналото си е осъществил сериозно духовно развитие. Той се ражда и естествено трябва да повтори в умален вид развитието си от миналото. Да, като дете той има нужда първо от храна и вода, после се появява нуждата от сигурност, близки и приятели и т.н. С течение на времето той достига до четвъртото и петото стъпало. Но и това е също относително, защото човек без натрупвания от миналото, дори и да са удовлетворени първите стъпала, няма да премине на четвъртото и петото. Тук е първата слабост на модела на Маслоу. Това е особено валидно за петото, но също и за четвъртото, където може да съществува някаква самоувереност, но тя в повечето случаи е основана на илюзии. Но да оставим това настрана. Да предположим, че разглежданият от нас човек наистина достига до петото ниво. Какво става тогава? Ами веднъж достигнато петото ниво измества останалите и от този момент нататък нещата се обръщат. Човекът вече няма да постави третото ниво пред петото, нито пък второто или пък първото (пак повтарям, че изключвам разумния екзистенц минимум). Дори и някое от предходните стъпала да не бъде удовлетворено, това няма да доведе до предпочитането му пред петото стъпало. Т.е. ако посочената последователност на потребностите е била валидна до достигането на последното стъпало, то тази последователност може да се окаже вече невалидна след това. Разликата я споменах в едно предходно мнение, ще я повторя и сега. Първите четири стъпала са потребности на личността - на тялото, на емоциите и на ума. Петото стъпало представлява една потребност на човешкия дух и веднъж осъзната, веднъж осъществена връзката с духа, нещата вече няма как да стоят по същия начин.

Хората в упоритостта си понякога достигат до там, че да получат неща, които не могат да понесат. Резултатите са от леки до неизличими болести, от лека психическа неуравновесеност до лудост, от леки наранявания до смърт, от допускането на леки неточности в светогледа като верни до допускането на сериозни такива, от леко отклоняване от пътя на духовното им развитие до сериозно падение...

Няма нито една от двете думи.

Аз никъде не видях в пирамидата да има потребност от пари. Има си потребности започващи от физиологични, нужни за оцеляването, следвани от емоционални, интелектуални и накрая духовни. Когато достигнем някакво откровение и разберем, че други нужди преди това бледнеят пред него, не бива да забравяме, че точно те са били нужни за достигането на това откровение, просветление или както там го наричаме. Това е като еволюцията, не може бълха да мутира и да стане слон. И никъде в пирамидата няма количествени мерки - пари, килограми храна, брой души на които да се харесаме и прочие. Така че няма нищо пренебрегнато да се отчете. Дадох парите като пример демонстриращ определен принцип. Не съм казвал, че те присъстват директно в модела на Маслоу. Що се отнася до стълбицата от потребности, ти как мислиш: Маслоу вярвал ли е в прераждането и какъв период е отреждал на човешкото развитие? Ако разглеждаме еволюционното развитие на човека, то наистина се започва от екзистенциалните физически потребности (още в растителното царство), преминава се през емоционалните (началото е в късното животинско царство), умствените (при човека и то доста след началото на човешката еволюция) и се достигне до духовните. Но пирамидата на Маслоу разглежда отделния човешки живот. Самите хора по начало са с преобладаващи емоции, мисъл, рядко такива мислещи само за физическото си оцеляване и от четвъртия тип (умишлено използвам това нищо не казващо словосъчетание).

А защо да не е коректно? Ти пък явно искаш потребността от пари на всички хора да бъде еднаква. Защо да е еднаква? Ние всички сме различни и имаме различни потребности. Ами ако някои има сериозно заболяване и само лекарствата му струват 500лв/месец? Докато друг може да бъде и с 50лв/месец - тъкмо чета за Георги Изворски, живее човекът без ток, без вода, без мебели, почти без храна, дори не си получавал пенсията ... Защо да отчитам средното ниво, с каква цел? Странни изводи относно това какво искам и какво не. Писах, че моделът не отчита това кой какво смята за задоволяване на определена потребност и си е точно така. Между това човек да е преживял зависимостта си от дадена необходимост и удовлетворяването й все пак има разлика. Тогава човек започва да чувства удовлетворение от нещо друго, а не от въпросната необходимост.

Имам в къщи, но ще изчакаш да се прибера. Големичък е речникът, та предполагам, че може да я има думата.

Разбирам желанието ти да изкараш Маслоу някакъв езотерик, но не съм убеден, че той е имал предвид нива на съзнанието и ги е маскирал като човешки потребности. Болният човек също може да изразява духовността си по подходящ начин. На него не му е отказан достъп до духовното. Но ученичеството в смисъла на въпросния контекст изисква известна степен на пречистеност на организма и психиката.

Какво значи "трябва"?? Гладният бездомник е обзет от мисълта за храна и подслон. Ти разсъждаваш от позицията на наяден и осигурен. Гладният бездомник може да предпочете все пак да нахрани детето си, а сам да остане гладен, вместо да се нахрани. Може и да не го направи, но може и да го направи. И духовността присъства само в единия случай. В другия няма духовност, няма любов. Разбира се, когато говоря за стремеж към себеусъвършенстване, то следва да сме наясно, че този стремеж не идва от само себе си. Той не присъства еднакво при всички хора. Това е изначалния стремеж на човешкия дух да се прояви. А безкрайното може да се прояви в крайното само по един начин: чрез непрестанно усъвършенстване на крайното и преходното, за да може безкрайното да се проявява във все по-голяма степен чрез него. Този стремеж движи цялото мироздание. Петото ниво, стремежът към себеусъвършенстване зависи от развитието на съзнанието, защото това е стремеж на духа, а не на човека. Тогава и увереността е налице, защото човек знае, че всичко необходимо е в самия него, че зависимостта му от физическите условия е само що се отнася до физическото му тяло, но не и до него самия. Знае, че близките и приятелите се определят от духовното родство, което е много по-истинско от генетичното. Знае, че и физическата сигурност също е илюзия, като изброените преди малко, защото нищо не може да я гарантира.

Недохраненият ум не е способен на нищо по-горе. Не става въпрос за това да ядеш черен вместо бял хляб, а за това да гладуваш. Силно се съмнявам умиращите 9 милиона деца годишно да са го направили с усещането за сигурност, принадлежност и увереност (в кончината си вероятно). Освен това първото ниво се отнася и за въздух, вода и сън. Както споменах, първото ниво е неизбежно за физическото съществуване на човека. Но ако пренебрегването му не е крайно, човек може за кратко да пренебрегне дори и него (въздухът не разбира се, но храната). Последното ниво се разбира по друг начин. На всяко едно ниво човек учи, защото не може да спре да учи и да иска. Вероятно е подвеждащо това, че горе е написано "учение". В Уикипедия е написано хубаво: Това е нещо като разликата между това да си ученик и това да си учител. И в двата случая учиш, но мотивацията и подхода са коренно различни. Ами не съм съгласен и с написаното в Уикипедия. Задоволеността е твърде субективно понятие. Някой може да се чувства сигурен с 200 лева месечен доход и стая в която да живее. Друг може да не му стигат и 2000 лева с къща и вила. Самото духовно развитие предполага човек да е колкото се може по независим от условията си на живот. Разбира се изключвам разумния минимум осигуряващ физическото съществуване. Един може да е сигурен само когато има близък човек до себе си, но за друг това може да не е така. Да, на практика може да се каже, че когато човек не изпитва нужда от някое стъпало от пирамидата, то тази потребност е удовлетворена, но това не е съвсем коректно. Примерно ако на мен ми стигат 100 лева месечно, значи ли това, че потребността ми от пари е удовлетворена? Да, но при подобно тълкувание не се отчита това, че в действителност въпросната потребност при мен е силно намалена спрямо средното ниво.

Не, точно истинската духовност и истинската любов са достъпни на всяко стъпало. Или ако сме гладни и без дом трябва да не зачитаме другите хора, защото видиш ли, по-важните потребности не са задоволени? Каква духовност и любов ще е това? Ако ни липсва сигурност, майната и на любовта - така ли? Какъв път към любовта е това, да поставяме материалното и своите лични интереси преди всичко останало?

По-скоро бих го определил като необходимо, но не и като достатъчно условие като показател за това, че се движим в правилната посока.

Тази стълбица ми се струва доста... Не няма да го напиша. Първото стъпало разбира се е задължително и не може да бъде избегнато. С подредбата на другите съм тотално несъгласен. Този модел като че ли има за цел да внуши определена ценностна система, която бих казал, съвсем не е духовно-ориентирана. Четвъртото стъпало не зависи от постигането на предходните три, а от силата на човешката индивидуалност. Петото стъпало пък изобщо не зависи от нищо материално, а единствено от съзнанието. Няма такова нещо като липса на условия за себеусъвършенстване, за учене и за това да изразяваш по подходящ начин своята духовна същност.

Тук не съм съвсем съгласен. Да, има много случаи на геройство, когато хората не осъзнават величието на подвига, който извършват. Дори може би в повечето случаи е така. Но не е задължително. Какво излича: че един далновиден и мъдър човек осъзнаващ последствията от постъпките си, не е способен да извърши подвиг? Не, способен е, и мисля, че неосъзнатостта не е задължителна. Човек може да осъзнава, че извършва геройство и въпреки това да действа безкористно, без стремеж към слава и егоизъм. Най-яркият пример е Христос на кръста. Той е знаел значението на действието си и славата, която ще последва.

в математиката не се вадят ябълки. Там се борави с абстракцията на числата. А ти се опитваш абстракция да приложиш към реалния живот и затова се получава смешно. А примера на Учителя е от реалния живот. Ами нали говорим за реалния живот, а тука се правят някакви опити (не от мен) да се придаде някаква реалност на отрицателните стойности и на нулата. Твърдения като подчертаното е коректно да се обосновават с примери.

Добър или лош може да бъде човекът боравещ с познанието. При всички случаи малкото познание създава проблеми и крие рискове за човека. Когато познанието е достатъчно проблемите стават разрешими, а рисковете предвидими. Котката, която се излежава безгрижно на дивана няма да остане в това състояние вечно и ще и се наложи да опознае някои неща без значение дали иска това или не. Няма как да преминеш от едно ниво на друго, докато не развалиш равновесието си на по-ниското ниво и не го постигнеш на по-високото. Затова, ако познанието ни се струва зло, развалящо равновесието ни, то е за да можем да възстановим това равновесие, но вече на по-високо равнище.

Религиите нямат за цел да обединяват хората. Поне не директно. Тяхната цел е да свържат човека с Бог, с единната духовна реалност. Целта на религиите е хората да осъзнаят съществуването й. Когато осъзнаят единното си начало, същностното си единство, хората могат да се почувстват като част от едно семейство с общо бъдеще.

Какво значи "равни"? Всеки е такъв, какъвто се е изградил в миналото. Равният старт е много далеч назад в миналото, когато човек достига индивидуализация и става отговорен за действията си.

Има 1) изкуствена, заучена, престорена харизма, има и 2) естествена, има и 3) духовна (не намирам по-точна дума). Когато говорим за първата група, то естествено, че дадените в откриващия пост правила не важат съвсем. Но те се отнасят до голяма степен за втората и третата група. Разбира се понякога можем да имаме съчетание на първата и втората група, но никога на първата и третата. Тя е съчетание на силно енергийно излъчване с дълбоко разбиране и познание и ,разбира се, липса на егоистичност.

Те не са едно и две неща, а цял комплекс от качества и способности. Да, без помощ няма да се научим да пишем просто защото способностите ни ще останат латентни. Когато веднъж вече сме правили нещо, следващия път е по-лесно, без значение дали помним това или не. Може да сме го правили преди 10 000 години, но нещо остава завинаги у нас.

Хората не се учат съвсем наново да пишат и други неща. Чисто техническите физически движения се учат, защото тялото следва да бъде приучено на тях. Също и умът на личността следва да свикне с писането. Но някои хора са предразположени да се научат да пишат по-бързо от други. Тези предразположения не са случайни и всъщност са много по-важни от самата способност да пишеш, защото именно те (евентуални развити още повече) ще останат от способността ни да пишем след смъртта ни.

Човекът без спомени си е пак същия. Предразположенията, наклонностите, качествата си остават. Способностите - волеви и умствени си остават. Чувствата си остават. Човекът пак осъзнава себе си. Е да, остават някои неизвестни относно неговото минало, но те всъщност не правят човека човек. Целият опит на човек от миналото си е в него без значение дали пази спомените си или не.

Защо да търся цитати (не че няма да намеря още много) - ти си го дал: "Ако пък е лош и с лошевината си влезе в духовния свят, между лошите хора там той ще изглежда като светия". Подчертаното е от мен. А и това дето цитираш за божествения свят е точно описание на менталния свят. "...трябва да се свържете с всички същества от духовния и от Божествения свят,които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. ..." Това твърдение показва, че в духовния и божествения(астрания и менталния според мен) свят има възвишени същества, но с нищо не показва, че там липсват същества от противоположния порядък.