Станимир

Май се въртим в омагьосан кръг. И май това се прави нарочно. Факт е, че има хора, които се хранят без месо и са в перфектно здраве и жизненост. Факт е, че тези хора всъщност никак не са малко. Не ми е известно същото за хора, които се хранят само с месо. Ако разполагаш с някакви примери приведи ги в подкрепа на думите си от последния пост, че храненето само с месо е по-здравословно от храненето само с растения.

Темата е в разрез с правилата за участие, а оставянето и във форума ще се превърне в поле за религиозни спорове. Засега ще оставя темата за личен размисъл на всеки желаещ, но тя ще бъде заключена.

Аз не твърдя, че си чревоугодник, а просто, че употребяваш месо поради навик вместо друга храна. Пак поради навик то ти е вкусно.

Е, след подобен аргумент можем само да замълчим. Но вкусовете на различните хора се различават; телата им са с различна поносимост към различните продукти... Значи според твоята логика излиза, че това, което е полезно за теб, може да не е полезно за мен? Истината е, че единствената причина поради която ти лично консумираш месо е защото ти е вкусно. Каквото и да увърташ - това е. Всичко останало са ненужни оправдания. Просто става въпрос за един изграден навик, както е навик и употребата на повече солена храна или пък на 100 ракия вечер и много други. Консумирането на месо ти доставя удоволствие, от което не искаш да се откажеш. То и никой не те задължава, но пък колко по-добре е да изкараш навика си полезен и даже безусловно необходим...

Ами, не. Никой не може да извърви пътя на човека вместо него, но това не означава, че не трябва да ползваме опита на тези преди нас. Ами ти ако пътуваш от София за Варна, "през гората" ли ще я караш, или ще използваш някой от готовите пътища и средства? Не че нямаш шанс да достигнеш, но не е много рационално и разумно. Та и пътуването към себе си принципно не е по-различно. Ние можем да използваме една или друга система (като дадена система за медитация например), която ще ни отведе донякъде. Тя е като един път, който води нанякъде и ако посоката ни устройва, всичко е ок. Ако получаваме морска болест от вълните, няма да пътуваме по море. Това е част от себепознанието. Всъщност в един момент ще трябва да се изправим и с това наше ограничение. Себепознанието всъщност е преодоляването на нашите вътрешни ограничения. Пътят е полезен докато те води натам, накъдето искаш да отидеш. Същият път в един момент може да се превърне в ограничение, когато не може да те заведе там, където искаш да достигнеш. Тогава трябва да се намери друг по-подходящ път. Пътищата си съществуват. Няма мои, твои и т.н. пътища. Те са за всички, но не всеки път е удачен за всеки.

Редактирането на анкетата не е толкова просто. Няма как да се изтрие само един отговор. Това означава, че ще трябва да се направи цялата анкета наново. Може въпросният отговор да се промени например: занимания с йога и/или медитация, а да се добави десети отговор за спорт и бойни изкуства. Но той ще бъде след отговора "друго", което не е добре издържано. Освен това тази промяна ще бъде некоректна спрямо тези, които вече са избрали отговор № 5.

Когато нещо се прави погрешно, това е добре да бъде осъзнато. Да посочиш нечии грешки, или да откриеш собствените си грешки, не означава, че обвиняваш някого или себе си. Всъщност въпросът с вината е по-сложен, защото тя реално съществува. Ако аз направя нещо погрешно, аз съм виновен. Това, което не трябва да правя е да изпадам в състояние на отчаяние, на несигурност, на самобичуване, на себеподценяване, а просто да се променя и да не повтарям грешката си. Ако се отрече изцяло вината, то с нея се отрича и съвестта, и отговорността. Но тя не трябва да се превръща в бреме.

Въпросът разглеждан в темата е сложен. Трудно е да се разграничи едно влияние от друго. При всички случаи първият мъж оказва огромно въздействие върху жената - преди всичко психическо и енергийно, а за въздействие на генетично ниво - не зная, но е възможно. Лесно е да си представим, че това въздействие ще бъде пренесено от майката на детето й. Все пак си мисля, че бащата ще окаже много по-голямо влияние върху детето отколкото първият мъж. Първо защото генетичния материал е негов. Второто което е, че той участва в отглеждането му; детето израства в пряко съприкосновение с неговата аура. Тук може да се потърси причината защо осиновените деца (особено ако това стане в ранна възраст) приличат на осиновилите ги родители в много отношения. Трудно е да се определи какво точно е влиянието на първият мъж в живота на една жена в енергиен план. При животните е по-лесно, защото душите им са далеч по-слабо развити. Действащият принцип е като в астрологията. Енергийният отпечатък на звездите по време на раждане остава за цял живот. Това е като празен лист хартия върху който някой пише. После каквото и да бъде написано, то ще е върху стария текст, който може да бъде прикрит от новия, но винаги ще е възможно да бъде прочетен. Принципът е валиден навсякъде, включително и в паметта на пространството. Всяко събитие оставя отпечатък в акаша, който не може да бъде изтрит. Разбира се тук нещата с в различен мащаб, а и при нивото на съзнание на човека се очаква, че той може да определи доколко едно събитие от миналото може да му влияе и доколко да не му влияе. Затова и в зависимост от отношението на човека към първия сексуален контакт и от нивото на развитие на съзнанието му, този контакт може да има по-голямо или по-малко значение. Той винаги ще оказва някакво влияние, тъй като се е случил и това не може да бъде заличено, но развитото съзнание може до голяма степен да го неутрализира.

Какво ако някой греши във вярата си? Ами рано или късно грешката ще излезе на повърхността и ще може да бъде коригирана. Но обратният вариант е много по-лош: човек да се откаже от вярата си, въпреки съдържащата се в нея истина. Тогава последствията могат да бъдат далеч по-тежки. Човек не може да отрече само погрешните неща във вярата си, а да остави верните. Ако той може да направи въпросното разграничение той вече ще е знаещ, а не вярващ. Но човек не може да знае всичко със сигурност. За много неща може да има догадки, предположения, да възприема нечии чужди мисли... Какво ако се окаже, че няма Бог? Ами нищо. Повечето от постулатите на духовните учения и религии, които приемат съществуването на Бог ще си останат валидни. Само че мотивацията за спазването им няма да е защото "Бог иска така", а например защото "така е справедливо, морално правилно и човечно". Обясненията за това как е възникнал света, може да се променят, но това, което е наблюдавано като феномени в света си остава валидно. Съмнението е пагубно. Да допуснеш, че това, което знаеш може да съдържа пропуски, да допуснеш, че има много което не знаеш е едно. Но да се съмняваш в това, което знаеш и в това, в което вярваш е нещо съвсем друго. Да се отречеш от нещо, просто защото има вероятност в него да се съдържат определени грешки - ами не, това е отричане от истината. Все едно да изхвърлиш зърното заедно с плявата. Когато човек стане способен да различи едното от другото, той ще остави зърното и ще изхвърли плявата. Преди това ще си пази и двете.

Астрология, метафизика, алхимия, които разбира се включват в себе си астрономията, физиката и химията, но отиват отвъд техните граници като разглеждат нещата (поне се опитват) в по-фините планове на съществуване. Също някои науки, които са признати за такива като математиката. Тук може да се включи нумерологията, но не като отделна наука, а като част от математиката. Телеметрии, психометрии, телекинези и др. под. не са науки, а умения, които нормално би следвало да се разглеждат от метафизиката и психологията. Аз не бих разграничил парапсихологията от психологията. Двете като че ли най-бързо се доближават едно до друго в сравнение с останалите кореспондиращи си двойки (наука - окултен аналог на тази наука). Демонологията разглежда имената, чиновете и начините за призоваване на определени същества от астралния свят. Тук няма никаква наука, а предимно познаване на определени ритуали (разбира се доста чернички). Нещата с некромантията са подобни. Също и с медиумизма, но в по-малка степен. Хиромантията може да се каже, че е наука, както и френологията. Разните гадаения с кости, на боб, на кафе и др. са по-скоро помощни средства за вътрешния поглед на гадателя, отколкото реално показващи инструменти. Науки не може да се нарекат. В основата на други гадания, като например по полета на птиците, могат да се открият някои научни основания свързани с електро-магнитните и други полета около земята и тяхната промяна. Графологията си е официално-призната наука. Магнетизмът е излъчване, което всяко тяло притежава и може да се разглежда като част от метафизиката, а ако става въпрос за човек и от биологията и психологията. Също и биоенергетиката си е част от биологията и метафизиката. Хипнотизмът е част от психологията. Всички екстрасензорни умения не са науки, а именно умения. Могат да се включат в метафизиката, биологията и психологията. Такива са ясночуване, ясновидство, психометрия, гадаене с багети и махало, телепатия и др. Кабалата може да се нарече окултна наука, въпреки че там нещата са по-специфични. При нея имаме систематизиран един светоглед, който всъщност включва в себе си множество науки. Уфологията не бих казал, че е наука, защото НЛО според мен не са чак толкова неидентифицирани и извънземни.

Да, направи ми впечатление от някои мнения, както и от статиите, които прочетох срещу астрологията, че всъщност астрологията атакуват хора, които са тотално заблудени относно това, което тя може и това, което не може. Най-главният страх, който забелязвам, е страхът от предопределеността. Астрологията обаче нищо не предопределя. Всъщност не звездите предопределят наличието на дадени характеристики в раждащия се човек, а човекът се ражда при съответното разположение на звездите, така че те да подсилят определени негови качества и слабости и да тушират други. Как ще използва наличните му за даденото прераждане качества зависи от човека. Астрологичното влияние може да бъде дори и напълно преодоляно. Разбира се такива хора се броят на пръсти. Това е просто един начален капитал на човека, както всъщност и условията в които се ражда (в чисто социален план). Звездите "предопределят" с каква комбинация от сканди (качества, предразположения и др.) човек ще навлезе в новото въплъщение. Душата не може да се въплъти с пълния си потенциал, а само с една част. И ако съпоставим наличието на дадени наклонности и качества в човека в зависимост от звездите и в зависимост от гените на родителите, то ще видим, че първите влияят далеч по-осезаемо от последните. Гените могат да доведат до физическа прилика, до предразположение към едни и същи заболявания, но нищо повече. Науката е напълно неспособна да обясни защо децата на родители гении могат да са с посредствен умствен потенциал и обратно; как музикални инвалиди имат за деца блестящи музиканти и мн. др. Астрологията също не обяснява това, но го описва. А зад всяка планета и съзвездие стоят определен тип енергии, които почти не познаваме, но следствията им са осезаеми. Тези енергии ни влияят в далеч по-голяма степен отколкото си представяме и науката започва да разбира това.

Сега разбрах: емпиричните наблюдения не се броят за доводи. Можем да ги отричаме до безкрайност и това е научно. Това, че науката не може да им намери разумни обяснения също е научно. Астрологията обаче е суеверие. Ами нека науката се заеме да намери друго обяснение за наблюдаваните зависимости между разположението на планетите и определени аспекти от живота на хората. Тя обаче все още не го е направила, а единствено заклеймява всичко, което не е способна да обясни като суеверие. То и ти правиш същото де.

Както е казал един невежа: И все пак тя се върти. Няма да разгледам осемте точки, които си изброил, просто защото ме убеди, че участваш в темата само заради спора. Е, може това да е научно - не зная. Всеки може да види липсата на обосновка в тях. А ако не може - проблемът си е негов.

Не съм си и поставял за цел да доказвам, че астрологията е наука. Нито някъде в някое изречение съм го твърдял. Просто си позволих няколко разсъждения по темата. Логиката ти относно твърдението ми, че не сме дорасли да разберем астрологията, въобще липсва. Аз съм наясно с това какво знам и какво не знам и когато не знам нещо просто си го казвам. Както казах засега можем само да наблюдаваме влиянието на звездите върху определени аспекти от човека. И това не е единствената област в която възможностите ни са ограничени само в наблюдения и систематизиране на резултатите от наблюденията. Но ти отричаш изобщо и научността на това да правиш наблюдения върху въпросното влияние и да търсиш закономерности в събраната информация (това, което правят сериозните астролози) - странно. Кои факти отричат астрологията? Кажи конкретно.

Добре де, ще дам пример, въпреки че ти просто си предубеден и не виждам особен смисъл от обяснения. Да предположим, че даден човек има в наталната си карта Венера в Телец. Това за астролога служи като основа да направи известни заключения. Ако да кажем, че в практиката си астрологът е имал 30 случая на Венера в Телец и в 25 от тях заключенията му са били правилни, докато според теория на вероятностите шансът изводите му да са правилни е 40 процента, то може да се предположи, че разликата не е случайна. Забележи, че астрологията се основава на наблюдения, а не на нечии фантазии. Наистина астрологията няма за цел да обясни защо нещата са такива, каквито ги описва. Тя е още на етапа на описването, на събирането на информация, на наблюдението. Доказателствата засега са чисто емпирични. Може би това дава донякъде основание да кажем, че астрологията не е наука, но причината не е в астрологията, а в неспособността ни да я разберем. Просто хората не сме дорасли да подходим научно към астрологията - нито техниката ни е на необходимото равнище, нито разбирането ни за Космоса и океана от енергии в него.

Така и не конкретизира за какви способности става въпрос - интуитивни, свързани с ясновидството или друга форма на свръхчувствителност, или нещо друго. Опасности разбира се съществуват, затова е необходимо преди всичко да се научиш да оставаш в емоционално равновесие независимо от обстоятелствата. Изострената чувствителност на сетивата съчетана с увеличаване на психичната енергия са пагубни, ако нямаш контрол над емоциите си. А всички практики водят именно до увеличаване на психичната енергия и изостряне на сетивата било чрез системна концентрация на ума или по друг начин. Преди всичко е необходимо да пожелаеш истински това, което искаш да постигнеш, но без да поставяш условия как и кога ще дойдат резултатите. Нужна е вяра в себе си. Тренирането на интуицията е винаги полезно. Опитай се просто да вникнеш в същността на всичко случващо се около теб, да го опознаеш и разбереш. В един момент това ще доведе до способността ти да предвиждаш възможните последствия, дори и те да се струват неочаквани за повечето хора. Далновидността и проницателността обикновено не се считат за психични феномени, но в действителност са. Ако целта ти е ясновидство, можеш да опиташ някоя система за гадаене. Примерно с карти. Така ще развиеш необходимите качества струва ми се безопасно. Можеш да се опитваш да познаваш различни неща в ежедневието си, но е важно да не се разочароваш от неуспехите, които неминуемо ще са много в началото. Освен това е необходимо да се научиш да различаваш предположенията на ума си, от интуицията. Това става с практика и с течение на времето. Сравнително безобидна е психометрията. Т.е. докосвайки даден предмет (или като го държиш в ръката си) да можеш да видиш събитията които са се случили в близост до него. Просто опитай. Подръж даден предмет в ръката си, отклони вниманието си от всичко друго и виж дали в съзнанието ти няма да изплуват някакви образи. Левитации и манипулации от разстояние върху предмети и хора няма какво да ги коментираме. Ако имаш познат, който изявява желание може да се опитате да осъществите телепатична връзка. Просто съгласувайте предварително ден и час, кой ще приема и кой ще изпраща съобщението... останалото е въпрос на насочване на съзнанието и на хармонизиране между двама ви. С практика може би ще успеете да постигнете някакви резултати. Пречките все пак са много. Включително пречка може да се окаже и силното желание, ако то води до емоционална нестабилност. Също така и недостатъчно силната и ясна мисъл. Ако образите са неясно в нашето собствено съзнание, то как очакваме те да достигнат до човека отсреща и той да ги възприеме?

Официалната наука не се занимава с астрология, както и с много други неща. Това не означава, че не може да се приложи научния подход към астрологията, т.е. да се съберат факти, да се изследват и систематизират и на тази база да се направят определени изводи. Това всъщност се прави, но не официално. Ако се съпоставят наблюденията на астролозите с вероятността наблюдаваните явления да са плод на случайност, то това не е ли научен подход? Но да се отрича астрологията без подобна съпоставка е в действителност ненаучно и неаргументирано.

Магарето може да вземе нерационално решение и затова няма да умре от глад. То и без това не е в състояние да измери точнон количеството сено, качеството му и разстоянието за да прецени от кое да яде. По същият начин човек не избира оризчетата в ястието си, като започва от най-качествените. Това са подсъзнателни процеси където е глупаво да се търси съзнателно вземане на рационално решение. Друг човек може да не направи същите логически заключения като затворника и да не се изненада когато моментът за да го обесят настъпи. Изненадването не зависи от логическите заключения, а е емоционална реакция. Освен това логиката на затворника е погрешна, просто защото започва отзад-напред в разсъжденията си изключвайки последователно петък, четвъртък, сряда и т.н. Времето обаче тече в обратна посока и в понеделник той не може да изключи нито една възможност. Тук имаме просто един логически абсурд. Т.е. условието на задачата противоречи на самото себе си. Очевидно е, че такъв бръснар, отговарящ на условията от задачата, не може да съществува. Това е същото като предходното. Всъщност не съвсем. Просто имаме едно погрешно твърдение. Това означава, че не всички критяни са лъжци и нищо повече. Изводът, че щом всички критяни не са лъжци, то всички казват истината е разбира се алогичен. Твърденията на Протагор са нелогични. Ако Протагор загуби делото ще трябва да плати, защото в договора помежду им няма клауза той да не плаща в случай на изгубено дело, а само клауза да плати при спечелено. Спечелването на делото от страна на Протагор не може да отмени договора. Съществуването на двете едновременно е невъзможно, т.е. отново имаме абсурдно условие на задачата, което означава, че тя няма решение. Няма парадокс. Силата на светлинните лъчи отслабва с разстоянието поради наличието на частици в космоса (т.е. липсва идеален вакуум), което всъщност е причина и за т.нар червено отместване, което от своя страна е единственото средство с което науката разполага за измерване на разстоянието до звездните обекти.

Тук имаме погрешно първоначално допускане, че съществува някой всемогъщ. Съждението не е парадоксално, а просто опровергава първоначалното допускане за съществуването на всемогъщ човек (или нещо друго). Всъщност когато се говори за възможности, то следва да се изключат нелепите такива, т.е. противоречащите на принципите управляващи битието. Не можеш да хвърлиш шепа пясък във въздуха и да накараш вятъра да ти построи самолет от него. Задачата по-горе е също толкова абсурдна, но сега не ми се задълбава в закона за гравитацията и факта, че едно тяло с гравитация клоняща към безкрайност би погълнало цялата физическа вселена за части от секундата. Стрелата не се движи, а бива задвижена от стрелеца. Но това не е важно. Основната грешка е другаде. Състоянието на покой се определя от времето. Не можем да твърдим, че едно тяло е в покой вземайки даден определен момент (който не притежава продължителност). Покоят е липсата на движение за определен период от време какъвто моментът не е. Следователно подчертаното изречение е погрешно, а оттам и последващите изводи. Съждението показва просто, че е невъзможно да се изчислят с абсолютна точност изминалото време и изминатото разстояние в момента в който Ахил настига костенурката. Това не означава, че този момент няма да настъпи, защото това не зависи от нашата способност да го изчислим. Това, че аз не мога да напиша и на хиляда тетрадки 1/3 като десетично число, не прави това число безкрайно голямо. Логиката е същата. Една трета си е една трета, без значение дали ще го напиша или не.

Това всъщност не са парадокси. Не знам дали е точно философия, а по-скоро логически заключения и то разбира се - погрешни. Можем в темата да разгледаме някои действителни парадокси, които не се основават на погрешна логика. Ще потърся, а се надявам и други да се включат.

Доста си пристрастен. Ти като ядеш месо, само едно и също ли ядеш всеки ден? Ами опитай да ядеш само пилешки бутчета без нищо друго и резултатът няма да е по-различен от ежедневната ти консумация на хляб. Моят личен опит показва, че вегетарианството (аз употребявам и млечни изделия) е способно да осигури всички необходими за тялото ми вещества, без при това да ми се понижава тонусът и издържливостта. Натоварвал съм се умствено и физически достатъчно за да твърдя това.

Благодаря

Та е все едно да се замисля какво ще се случи с афганистанците отглеждащи опиум, а в България за хората отглеждащи тютюн, ако спрат да се произвеждат тези вредни суровини. Ами ще трябва да се търсят алтернативи за тях. Но при животновъдната промишленост има още едно вредно последствие - тя действа пагубно на еко-равновесието. В крайна сметка увеличаването на безработицата е по-малкото зло.

А как мислиш, дали не е възможно и връщане назад в потребностите? Т.е. уж да сме преминали към третата (група), а в един момент привличането на втората да се окаже по-силно и отново да ни върне назад? Според мен е възможно и всъщност е нещо често срещано. Според мен е възможно дори и падение от петата към четвъртата (което си е действително падение).

Ти се опитваш с неверни аргументи да ни накараш да повярваме, че природните закони действат в подкрепа на яденето на месо от страна на хората. А това не е така. Тук не става въпрос дали на мен ми харесва това, че ти ядеш месо - изобщо ми е все едно какво ядеш, но когато аргументите ти са погрешни, няма как да не обърна внимание на това.