Станимир

Тези същества не съществуват нито са съществували някога в материалния свят. Откъде са дошли в представите на хората? Една част от виденията на хора имащи досег с по-фините светове. Друга част от тези създания са измислени от хората с цел да представят в символичен вид дадена идея.

Желанието ми не е изпълнено и не знам защо пишеш тези глупости, след като съм 100% убеден, че си наясно с това, че законът реално не се прилага. Когато, да не кажа всички, но около четири пети от продуктите с ГМО имат съответното обозначение на етикета си, тогава желанието ми ще бъде изпълнено. Това не е аргумент. ГМО продуктите имат същото съдържание на вредни вещества както и обикновените продукти, ако не и по-голямо. Аха, и географската ширина ли ще променип? Ще променим въздушните и океански течения... Е да ама промените в една зона ще засегнат и други зони, където климатичните условия може и да са благоприятни. И тогава какво ще се получи? Това, което си писал нататък не изисква ГМО за реализирането си. А и самото реализиране е малко по-сложно и бавно отколкото го описваш.

Точно така, в пустините има живот в оазисите, т.е. където има вода. А как ще бъде компенсирана недостатъчността на водата извън оазисите с генни модификации? Могат единствено да се създадат видове по-устойчиви на сушата, но това винаги ще е за сметка на други неща. Едното със сигурност ще е възможността на растенията да дават хранителни плодове. Пустините са мъртви зони. Залесяване е възможно, което да ги съживи, но това е изключително дълъг и труден процес и не зависи от генното модифициране. Има много по-съществени неща свързани с осъществяването му. Не, въпросът е кой плаща цената? Аз искам когато отида в магазина да зная какво купувам. Искам да знам това, което купувам, какво влияние ще ми окаже. Това са елементарни мои права и когато някой реши, че нямам нужда да ми бъдат осигурени, то естествено, че имам много против. Екологичните въпроси няма да ги засягам. ГМО уж се стремят да ги решат, но има много по-важни неща, които трябва да бъдат направени. Създаваме организми, които да оцелеят в средата, която ние сме замърсили, вместо да се опитаме да изчистим тази среда и да не я замърсяваме. Това ли е науката? Ами, май е това. Поне в настоящето.

Не виждам компаниите, които произвеждат ГМО да са тръгнали да хранят гладните в Африка и Азия, и да търсят начини за облагородяване на пустините им. Ама ти вярваш ли си? Никакво ГМО няма да направи така, че в пустините да растат растения, които да дадат хранителни плодове. Тези хранителни вещества нали трябва да дойдат от някъде. Е, от пясъка няма как да стане.

Ами виж сега, то и да пиша - все тая. В темата досега имаше достатъчно материали, но ти по един или друг начин ги изкара съмнителни. Критерия само ти си го знаеш. Ето, наскоро излезе изследване на група мисля, че френски учени, които доказаха, че употребата на някои широко използвани ГМО повишава значително вероятността за заболяване от рак. Ами защо тогава се прикрива съдържанието на ГМО в храните, като по този начин драстично се нарушават правата на потребителите? Ако беше безвредно щяха просто да го докажат, но не могат. То едно изследване може да се фалшифицира, но в определени граници. А когато резултатите са неблагоприятни, то по-добре е въобще да се мълчи.

Да, появата на мамут в някой зоопарк определено ще е зрелище, което ще донесе много печалби. Но дали това е необходимо за еволюцията??? То е все едно някой да вземе твоята душа и да я постави в тяло с мозък на неандерталец. Е, със сигурност ще представляваш огромно зрелище и ще донесеш много печалба. А как се чувстваш, каква полза ще имаш от всичко това - няма значение. Науката преди всичко. Пишеш за наука, но това не е наука, а бизнес. Аз нямам нищо против експериментите с гени на растенията и животните, но мащабите в които се правят тези експерименти не са научни. Това си е бизнес от който определени компании печелят много. Внедряват се недостатъчно добре изследвани открития, а голяма част от истината свързана с тях се прикрива умишлено. Това вече не е експеримент с гени, а експеримент с хората, които употребяват ГМО.

Когато искаме да се справим с даден емоционален или душевен проблем, то смяната на обкръжението може да се окаже от съществена полза. Ние живеем в определена среда, в определена атмосфера. Всичко около нас е пропито от нашата аура. По този начин самият проблем е запечатан във всичко, което ни заобикаля. Обкръжението ни диктува мислите ни, емоциите ни и в този смисъл смяната му, може да промени много. Минаваме покрай гардероба и той предизвиква в нас определени емоции или мисли. В някои случаи това може да са много силни усещания, в други - не чак толкова. В един апартамент, в който родителите ни са се карали, докато сме били деца, няма как да се чувстваме добре, дори и след много време. Самото място е спусък за съответните ни отрицателни емоции. В този, а и в редица други случаи, първата стъпка е промяна на местоживеенето. Излизане от тази среда в която е възникнал проблемът, за да ни е по-лесно да го решим. Това само по себе си не гарантира справяне с проблема, но ни отдалечава в известна степен от него, т.е. можем да го погледнем отстрани.

Няма как едновременно да вярвам, че има Бог и в същото време да вярвам, че Бог не съществува. Значи едното ще е истина, а другото заблуда. Аз няма как едновременно и да зная истината, и да се заблуждавам по отношение на отделен конкретен въпрос. Това е краен пример, целящ просто да изясни една определена идея. Ако аз знам дадена истина, примерно, че Христо Ботев е бил българин, то няма как да бъда излъган от някого, който твърди, че той е украинец. Същото е със светлината и тъмнината. Когато слънцето изгрее тъмнината отстъпва. Не можем да съвместим тъмнината със слънчевите лъчи - едното отстъпва на другото. Умишлено пиша истина с малко „и“. Това по никакъв начин не означава, че имам предвид нещо друго. Как да намалим лъжата? Ами именно проявявайки истината. Да, това ще срещне съпротивление, ще предизвика може би лъжи в другите като ответна реакция, но не във всички. Едни ще откликнат на истината с истина, други ще откликнат на истината с лъжа. Всеки ще прояви това, което е в него. Всеки полюс ще привлече това, което му принадлежи към себе си.

Да се застъпваме за истината същото ли е като да се борим за нея? Ние винаги можем да съдействаме за утвърждаването на истината по един или друг начин. Ако познаваме истината, ще знаем, как да стане това. И да, утвърждаването на истината може да се възприеме като борба. Истината и лъжата няма как да съществуват едновременно. Те са непримирими. Изявата на едното винаги е за сметка на другото. Това е един парадокс, на който тук няма да се спирам.

„Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувствува изоставен от Бога, от природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него – няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на природата. И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и, няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава природата ще каже: Ето едно от моите възкръснали деца! ...“ Високият идеал Аз не мога да изисквам другият да е по-добър, нито да гледам на себе си като достатъчно добър. Второто означава да нямам идеал било поради примирение, че нямам сили да го достигна, било поради заблуда, че нямам какво повече да желая в живота. От хората не мога да изисквам да са по-добри не защото смятам, че са достатъчно добри, а просто защото това е индивидуален избор на всеки, а е и въпрос на възможности. Дали трябва да се застъпваме за истината? В повечето случаи - да. Въпреки че аз съм против прекалената настоятелност. Истината просто трябва да бъде изложена, а това кой ще я приеме и кой не - не ме интересува. Доказателства, цитати, аргументи - всичко това са глупости, от които хората в действителност не се интересуват. В общия случай (около 99%) те просто подбират това, което им е удобно. Е какво има да се застъпваме за истината при това положение? Можем да я посочим така, както я разбираме и просто да чакаме да видим, кой ще успее да я възприеме и доколко. Ами то друг начин няма. Виждаме, че всички духовни учители не правят нищо повече от това да посочват истината и в повечето случаи остават неразбрани. Ако имаше друг, по-удачен начин, дали нямаше да го използват?

Колко страници си изписал из форумите през последните дни - можеш ли да ги пресметнеш? То тази енергия дето си изхабил да се жалваш из нета, ако я беше впрегнал в нещо ползотворно... После ми разправяй, че си слаб. Ами слаб си, защото си хабиш силите за глупости. Фокусът на усилията ти е тотално сбъркан. Зает си със самооплакване вместо с реално търсене на решение. Ами разбери най-после, че никой нищо не може да направи за теб, ако ти самият продължаваш със самообвиненията, оплакванията и т.н. А последният пост не цели нищо друго освен да предизвика съжаление в четящите. Ти съжаление ли търсиш или някаква промяна? Пишеш, че си слабак, неудачник, че се чувстваш нищожен пред света. Ами перфектно - ако търсиш съжаление трябва да си точно такъв. Сега остава само да се намерят хора, които да те съжалят. А ако искаш промяна, то трябва да бъдеш силен; трябва да си повярваш, че можеш. Вече писаха хора, които реално ти предложиха помощ за такава промяна, но ти май не я желаеш достатъчно. Е, ти сам си решаваш какво търсиш, но засега везните са силно наклонени към съжалението. Можеш да пишеш всичко, но думите в момента по-скоро ти служат като канал чрез който си пилееш силите и те отклоняват от реалните действия. А без реални действия нищо няма да постигнеш - това е повече от сигурно.

Честно казано въпросната дипломна работа не представлява абсолютно никакъв интерес за мен. Допускам, че същото е отношението и на много други потребители. Тя може да има някаква историко-документална стойност, но не и духовна. Колкото до историите... Ами естествено е П. Дънов да е имал много врагове. Но той е прекарвал огромна част от времето си сред хората. За това какъв е бил като личност има много сведения от най-различни източници, затова че като се прочетат не е толкова трудно да се отсеят фалшивите от истинските. Просто едните не противоречат на общата маса от сведения, докато другите нямат потвърждение от алтернативен източник.

Застоят е винаги нещо лошо. Редуването на почивка с активност е нещо нормално, но застоят винаги бележи за оставане в едно състояние далеч повече от необходимото.

Въобще не ме кефиш. А за това, че говорим едно и също... просто нямам дум - при такива същностни разминавания. Ама и аз какво ли пиша в тема с "ха ха" в заглавието. Отчитам грешката като моя.

Тръгваш за Варна и изведнъж по средата на пътя решаваш, че трябва да отидеш в София. После след един-два часа решаваш: за Лондон, обаче някъде около Виена решаваш, че трябва да отидеш в Истанбул... Няма застой – всичко е перфектно. Та и с принципите, целите и убежденията ни така... Застой разбира се може да има и в трите, но ако ни липсва устойчивост в тези неща какво се получава? Застоят е в навика, в полуавтоматичното извършване на едни и същи действия... Тогава в обичайността се губи уникалността на мига, нас ни няма – там е само навикът. Застоят е в ненужното повторение, застоят е в носенето на старите дрехи, застоят е невъзможността ни да прекараме достатъчно дълга линия напред в живота си...

Не мога да твърдя, че някой или нещо е абсолютно съвършен/о, защото това означава, че и аз следва да съм напълно съвършен за да мога да го оценя и да твърдя това. Не, аз мога да кажа за някого: този човек е по-съвършен от мен, и нищо повече. Аз знам, че животът безкрайно превишава представите ми за него и в тази част в която го познавам, животът е изключително красив. Има и много, което не знам дори и косвено. Има много, което дори и не мога да предположа за момента... Съвършенството е една нищо не значеща измислена дума опитваща се да очертае някаква граница там, където я няма, свивайки по този начин безкрайността така, че ограничените ни съзнания да я "обхванат". Според мен можем да говорим само и единствено за относително съвършенство, бележещо максимума, който може да бъде достигнат в даден етап и при определени условия.

От „Мисли от Учителя за Доброто“ „Какво представляват злото и Доброто в Живота? Злото е най-малкото проявено Добро; Доброто е най-голямото проявено Добро. С други думи казано, злото е началото на Доброто, а Доброто е краят на Доброто. Ще докажа това твърдение със следния пример: взимате една овца, заколите я, опечете я и я изядете. За вас това е начало на едно добро, но за овцата е зло. След време, когато се запознаете с великите закони на Живота, вие срещате същата овца в гората, вземате я на ръце и я оставяте в своята ливада свободно да пасе прясната зелена тревица и казвате: "Ти можеш да останеш при мене, аз ще се грижа за твоя живот, ще те пазя, няма да посягам върху тебе. Аз благодаря за услугата, която ми направи в миналото. Тогава бях некултурен човек, но днес имам по-голяма светлина, разбирам законите, искам да ти се отплатя." Това е краят на Доброто, което е същинското Добро. Злото се явява и при случаи, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното развитие на човечеството те носят зло в себе си. Например, когато една риба изяжда друга, това е в реда на нещата – за рибите това не е зло. Но ако днес един човек по атавизъм изяде друг, това е голямо зло и за двамата. Ако една риба изяде друга, първата продължава да живее, но ако един човек изяде друг, и двамата умират. Значи желанието на човека да глътне друг някой човек е зло – то е желание, което е отживяло времето си, то е остатък от далечното минало, на което човек периодически се натъква. Следователно в съвременния живот злото не е нищо друго, освен идеи на миналото, които са отживели времето си. И тъй, що е злото? Злото представлява отживели идеи, неспо­лучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи в миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто представлява нови, Божествени идеи, които дават нови насоки за реализиране на човешките желания. Чрез Доброто човек отправя своите сили към Божествения свят. Когато ви запитат защо човек не трябва да бъде лош, ще кажете: "Човек не трябва да бъде лош, за да не повтаря своето минало." Защо трябва да бъде добър? За да постигне целта на своя живот, да влезе във великия свят на Битието. Значи злото е изминатият път, по който човек не трябва да се връща; Доброто е пътят, по който човек върви вече, за да реализира своите желания по нов, по Божествен начин и да разбере смисъла на Живота. Ще обясня идеята си със следния пример: представете си, че сте живели известно време на северния полюс. След това, с движението на Земята се движите и вие и дохождате до екватора. Времето, което сте употребили, докато стигнете до екватора, се равнява на двадесет и пет хиляди години. Какво ще стане с вас, ако се върнете отново на северния полюс? Вие непременно ще умрете. Значи връщането в миналото не е нищо друго, освен връщане към северния полюс. В този смисъл злото представлява ледена епоха, леден период, който носи смърт за човечеството. Едно време там е имало условия за живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой попадне при тези условия днес, непременно го очаква смърт. Това е връщане назад. Да се връщаш назад, това е смърт; да вървиш напред, това е Живот. Ето защо днес никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който някога е вървял. Защо? Защото там условията за Живот са вече изменени.“ Самоопределение „Кои са отличителните черти на злото и на доброто?“ – Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти отслабваш. Любиш ли, ти силен ставаш. Злото заробва човека, Доброто го освобождава. Доброто, Любовта са огън, който побеждава. „Двете състезания“ – СС, 08.08.1937 г. Това би трябвало да сложи край на спекулациите по темата, въпреки че съм изпълнен с песимизъм относно тази възможност. Нещата са представени ясно и не дават голяма възможност за извеждането на съмнителни изводи..., но пък и това не е гаранция. Повече в тази тема няма да пиша. Който иска нека да поразсъждава и осмисли горните два откъса от беседи. Там е написано предостатъчно за това какво представляват доброто и злото и за отношението между тях. Те дават основата, която позволява да се разберат правилно останалите цитати, които са дадени преди това в темата. Без тази основа това няма как да стане и разбирането ще е погрешно, както и изводите, които всеки прави.

Същото, което казваш за астралното тяло, може да се каже и за етерното, и за физическото тяло. Човек не развива тези тела в настоящия етап от еволюцията си. Но всичко това не означава, че тези тела са еднакви при различните хора. Хората които се хранят здравословно имат физически и етерни тела съставени от по-чиста материя. Хората, които са емоционално уравновесени и имат светли и неегоистични желания привличат в астралните си тела по-одухотворени и светли елементи. Всичко е индивидуално и твърдения, че хората са развили астралните си тела до седмо подниво не казват нищо. Егоистът е толкова далеч от нужната чистота на астралното му тяло. Освен това тази чистота се определя до изключително голяма степен от мислите. Е как може тогава да се разделя едното от другото и да се твърди, че астралното тяло на човека му предоставя някакви изключителни възможности? Не, откакто човек е започнал да мисли вече е невъзможно да се говори за чистота и възвишеност на астралното тяло без това да важи и за менталното. Двете са част от едно съзнание.

Не, истинската любов е да обикнеш враговете си, а не злото, което правят. Истинската любов винаги желае трансформацията на злото в добро и вярва, че тази трансформация е възможна. Но тя не търпи злото, или по-скоро търпи го, но само заради едно бъдеще в което то - злото вече няма да има място в този, който обичаме. Злото е нещо временно и няма как любовта да се занимава с него, освен като етап към изявата на доброто в човека, на истинската му духовна същност. Любовта просто разбира неговата преходност и в същото време непреходността на самия човек, който временно го изявява. Ако разгледаме цитата от беседа, ще видим, че в случая става въпрос за едно твърде несъвършено добро, т.е. такова, което подобно на злото, също допуска грешки. В случая и доброто и злото са следствие от невежеството. Но хората се движат от невежество към мъдрост - това е хода на еволюцията. А в мъдростта няма място за злото, но има място за доброто. Т.е. хората ще продължат да правят добро и след като престанат да правят зло. Едното състояние е преходно, а другото - непреходно; едното е възможно и в невежество и мъдрост (въпреки че в първия случай е съпътствано от грешки), а другото - само в невежество.

Тук май не схващаш основната идея на непротивенето срещу злото. Та това е именно за да може злото да стигне до самоунищожение. Т.е. целта отново е злото да бъде унищожено. То е краткотрайно само по себе си и нестабилно. Когато му се даде открито поле за изява, резултатът е ясен. Всъщност тук не става за никакво преклонение пред злото, а за познаването му и за използване на неговите слабости срещу него.

Каква част от материята на един човек принадлежи на доброто и каква на злото зависи от развитието на съзнанието на въпросния човек. Злото няма нищо общо с материята, а ако доброто и злото се уравновесяваха взаимно, то тежко ни и горко. За щастие злото е възможно само при определено равнище на съзнанието. Злото винаги е крайно, защото противоречи на някои основни принципи на мирозданието, т.е. не може да имаме трайно съществуване и стабилност в злото.

Казах, че средният път продължава да не се разбира - ако искаш разбирай го като "никой" - проблемът си е твой. Непримиримост към злото... Не, аз просто го поставям на мястото му, без да го възвеличавам и да го приравнявам с доброто. Съдбата на злото е да отстъпи пред доброто. Всичко останало е сатанизъм от най-чист вид. Зло като цяло винаги ще има някъде, но въпросът е, че що се отнася до отделния човек, в един момент от развитието му, то следва да бъде преодоляно. След хората творци на злото ще станат животните в следващия етап от еволюцията си, но за хората правенето на зло трябва да остане назад в миналото. Ние все пак сме хора и нека да разсъждаваме като хора.

Злото идва не от доброто, а от невежеството. Това, че имаме добри намерения, още не означава, че ние ще ги претворим в добро. Ние трябва да разполагаме с необходимото познание и опит за да успеем да го направим. Но все пак кармичните последствия от невежеството са силно омекотени, защото кармата отчита намерението. Все пак целта е да се учим, а това не става със стоене и чакане. Примирение пред злото не може да има. Първо злото е дело на хората и е временно. Може да се приеме временното му съществуване. Невежеството е нещо нормално, но то съществува само за да даде път на мъдростта. То винаги ще съществува, защото винаги ще има същества на по-нисък етап в развитието си, но то няма място извън тези начални стадии на еволюцията. Да се приравняват мъдростта и невежеството, доброто и злото, светлината и тъмнината е нелепо. В космически план съществуват сили на хаоса и който тръгне да се занимава с тях ще съжалява жестоко. Падналият ангел не е художествена измислица, а всички знаем високото му състояние преди падението. Хаосът съществува тук и сега; той е антитеза на битието, на творческите градивни сили и йерархии, ако щете на Бог. Но това не е разрушението за да бъде създадено нещо ново след това, подобно на Шива, защото зад подобно разрушение стои съзнанието, каквото в Хаоса отсъства. Хаосът е необходим, но той е необходим именно с това, че трябва да бъде непрекъснато преодоляван. Всичко друго води до самоунищожение. По същия начин и злото: то е необходимо ако бъде преодоляно, ако човек престане да прави зло, къде поради невежество, къде умишлено. Светът е двуполюсен. Средният път продължава да не се разбира. Крайностите са вредни, но тъмнината и светлината не са крайности. Доброто и злото не са крайности. Миналото и бъдещето не са крайности. Ако аз присъствам на рок концерт и унесен в музиката и атмосферата загубя представа за реалността и изпадна в еуфория - това е крайност. Това не е духовното щастие. Ако аз разполагам с много пари и показно ги даря по някакво предназначение - това е крайност. То е добро, но е продиктувано от егоистични цели. Ако направя същото без егоистични подбуди, това няма да е крайност. Средният път не е отказване от правенето на добро, а от егоизма в тези ни действия, от удоволствието което мисълта: „аз направих добро - колко съм духовен“ може да ни донесе. То пак ще има едно вътрешно удовлетворение от добрата постъпка, но няма да го има това егоистично самовъзвеличаване. Примери могат да се дадат много, но и тези, мисля, са достатъчни за да се улови идеята.

Тъмнината няма как да изчезне завинаги, но това не означава, че трябва да стоим на тъмно. Злото няма да изчезне, но въпросът е дали ние ще послужим за проявяването му. Правейки добро с това предизвикваме проява и на срещуположния полюс - това е необходимо и не знам защо се привежда като аргумент. Всъщност злото е най-силно когато е прикрито, когато действа индиректно. Тогава и бялото се превръща в сиво. Можем да си основем сиво братство - така няма да ни се налага да избираме между светлината и тъмнината.

Е да де, не може да ги има, ама това някак не се оказва проблем за хранещите се без месо (и аз вкл.). Млякото не е месо, както и медът. Какво значение има какъв е процентът на вегетарианците? Достатъчно много са за да може да се твърди, че човек може да си набави всички необходими вещества с вегетарианска храна. Ама аз вече сериозно се съмнявам във възможността ти за безпристрастна преценка. Прекалено си обвързан с позицията си и разговорът ни се оказва безсмислен. Толкова много хора са писали в темата от позицията на личния опит, но ти продължаваш да си повтаряш едно и също. Няма как да обориш това, което е изпитано в живота от някого със съмнителни проучвания (знаем, че в много случаи научните изследвания показват това, което е изгодно за поръчителите им).