Станимир

Честно казано, не бих желал някой да ме обича с Божията любов, т.е. да бъде само проводник а не инициатор на потока на любовта. Може да ме обича несъвършено, егоистично, с хиляди слабости, ... но да бъде той. А Божията любов ако присъства ще я открия. Но ако в любовта го няма човека отсреща – защо ми е? Ми то аз мога да си гледам звездите или морето и пак да почувствам Божията любов. Когато обаче гледам някого в очите, искам да видя него с неговия индивидуален уникален начин на проявление. А същността навсякъде може и да е една, но ценността и разнообразието в живота идва именно от индивидуалния и уникален начин по който всеки я проявява...

Та, каква ще е ползата, като изучим тези пластове? Евентуално ще се убедим, че сме колкото лоши, толкова и добри? Това ли е идеалния/желания резултат от познанието? Или? В цитата всичко е казано в прав ред: Пластовете зло, които са дълбоко в нас, това са остатъци от миналото. Това е необработен материал, който следва да отработим съзнателно. Това са нашите стари мисли, стремежи и модели на поведение, които отговарят на едно по-ниско ниво на съзнанието, каквото сме имали в миналото. Но новото ниво на съзнанието – това, което се опитваме да изградим за в бъдеще е несъвместимо с тях. Ние няма как да избягаме от миналото си, но можем да прекъснем влиянието му върху нас. То е в миналото – там е неговото място, ролята му е изпълнена и вече е ненужно за развитието ни. На кого е нужно да се връща към състоянието си в зората на човешката еволюция или пък към съзнанието си в животинското царство? Тогава сме вършили огромни злини, но е нямало осъзнаване за същността на извършваното. Всъщност старите стремежи неотговарящи на новото равнище на развитие на съзнанието – това е злото. Едното е от миналото, а другото от бъдещето. Не можем да вървим към едното държейки се здраво за другото.

Ами и тук има право на избор. Човек може да отиде да живее и да роди в някоя цивилизована държава. Всъщност досега в темата никой не е предоставил информация за въпросните цивилизовани държави и точните законови нормативи по дискутирания въпрос. Също не е представено нищо отнасящо се до финансовата страна на въпроса – колко струва едно такова раждане, кой поема плащането и с какви средства. Освен това не е предоставена информация колко често се извършват домашни раждания във въпросните държави. Спомена се и за близки до домашните условия, но какво точно означава това? Тези условия в специализирано заведение ли се предоставят? Не може да се приравняват нещата просто хей така. Условията на живот в различните държави са различни, манталитета на хората е различен, затова и законите са различни. Аз съм срещу правото на семейството да решава дали детето ще се роди в специализирано заведение или у дома. Оттам нататък са налице достатъчно много алтернативни решения и съм за това тези алтернативни възможности у нас да станат още повече и още по-привлекателни. Поле за развитие не липсва.

Никой не е съвършен. „Лошото“ в случая според мен е несъвършенството, което всеки носи в себе си.

Смъртността при ражданията също е била няколко пъти по-голяма. Те и зъбите едно време са ги вадили в същите условия, ама сега ходим на зъболекар. Дано намекът ми е станал ясен. А лошите условия в болниците, добронамереността и професионализма на персонала са неща, които подлежат на подобряване и именно това са насоките в които следва да се търси развитие, а не в предоставянето на избор какъвто 95% от населението още не е дорасло да осъществи.

Има прекалено много методи за внушение и не дали има полза от обобщеното им разглеждане. Със сигурност има и такива, които действат. Спекулациите свързани с възможностите на внушението и начините за извършването му обаче също не са малко. Опиши по-подробно това, което имаш предвид или дай линк.

Аз съм духа, и това следва да се разбира съвсем буквално. Да се каже, че всичко е от духа, не ни помага особено много. Да, всичко е от нечий дух, но това не означава, че всичко е непременно добро. Едно решение взето от духа потопен в илюзията на майя няма да е като решението взето от духа освободен от нея. Духът в човека е един и същ, и сега, и след смъртта, и през цялата вечност - това сме ние. Но той не е еднакво свободен, а и чрез решенията, действията и мислите, които имаме, ние се ограничаваме или обратното - се освобождаваме, т.е. ограничаваме или освобождаваме себе си/духа си. Добро е това, което дава възможност на духа да се разгърне. Това не е разгръщане на нещо извън нас, а на нашата същност, на истинското ни аз. Всичко е от духа - нашия или нечий друг, но това още нищо не означава. Където има илюзия, там има и зло; където няма илюзия пак има несъвършенство... Абсолютното съвършенство е една абстракция, една посока, но не и крайна точка. Бог е посока. Духът е нещо реално, проявено в определена степен и съвършено само като потенциал. Реално обаче никой дух не е постигнал абсолютно съвършенство в проявлението си. Всички сме пътници. Е какво от това, че всичко е от духа - то няма откъде другаде да дойде, след като духа е активното начало. Но съвършенството следва да се търси другаде.

Учителя къде попада според тези определения? Насоките му дори и да засягат бегло някое от трите изброени по-скоро са в категорията на "всяко друго".

Разбира се, силното желание да се мисли положително пречи на положителното мислене, когато съзнанието е заето с въпроса: „аз наистина ли мисля положително?“ вместо със самото мислене. Желанието за положително мислене не трябва да е нещо, което засенчва самото мислене, което пречи на свободния поток на мисълта. Но преди всичко това желание е нужно да има една здрава основа. Човек трябва да знае защо иска да мисли положително. Трябва да знае и какво може да му донесе това. При всички случаи това няма да е лек и безпроблемен живот. Всеки се ражда за да разгърне в някаква степен своя духовен потенциал. Това е положителното в живота. Другото са илюзии и напразни блянове не носещи нищо съществено за духа. Мисълта при всички случаи дава своите съответстващи последствия. Как ще я наречем и дали се заблуждаваме при определянето й като положителна или отрицателна няма значение – последствията ще съответстват на мисълта и емоционалния заряд, който тя носи. В този смисъл наблюдението над мисълта е важно. Съзирайки как в съзнанието ни са надига вълна, която считаме, че не съответства на духа, то ние следва да отхвърлим съответната мисъл по възможност още в зародиш. Най-лесно това става като запълним съзнанието си с нейната противоположност. Тук разбира се е важно да имаме една непоклатима духовна основа, една твърда увереност в нерушимостта на духа, в неговата вечност, една вяра в доброто като същност на битието и в движението на това битие към усъвършенстване. Без това положителното ни мислене ще бъде слабо и в тежки моменти няма да имаме с какво да го обосновем. Само твърдата увереност, че всички проблеми и препятствия с които човек се сблъсква си заслужават и може да бъде извлечена полза от тях, ще превърне положителното мислене в реална сила спомагаща за духовното развитие. За да бъде положителното мислене наистина положително, то следва да се основава на същите правила, на които се основава и космосът, а не на някакви си наши представи и очаквания. Всяка промяна предизвиква противодействие и това е нормално. Когато решим да променим мисленето си, то старите ни мисловни форми и конструкции ще предявят правото си на съществуване. Но това не е причина да не потърсим желаната промяна. Когато решим да бъдем позитивни и направим реални усилия в тази посока, всичко скрито ще бъде проявено – всички наши негативни мисли, които сме допускали често дори без да съзнаваме, всичките ни желания свързани с тях. Това е необходимо, защото само така ние можем да ги забележим и да се освободим от тях. Докато те са скрити, докато ги проявяваме подсъзнателно, ние няма как да ги отхвърлим. Това е една неизбежна последна битка, която съпътства всяка промяна и ако се страхуваме от тази битка, то това означава, че не сме готови за промяната и всъщност няма да можем да я осъществим докрай. Преди разсъмване нощта е най-тъмна... Това е закон. Позитивното мислене е огромна сила, но това, което утвърждаваме следва определени закони при своето проявление. Нещата не винаги се получават лесно и безпроблемно – не винаги са налични подходящите условия за това, а всъщност там, където нещата се получават лесно, най-често предполага, че в миналото вече са били положени достатъчно усилия за да се получат.

Аз съм по-скоро в подкрепа на това жените да раждат само в родилни домове (освен при спешни инциденти, които не са обект на дискусията). Ако се търси развитие, то следва да е в условията в родилните домове. Причините за това ми мнение са няколко. На първо място значителната възможност за възникване на усложнения, чието разрешаване изисква условия, които в един дом не са налични. Това, че израждащият е лекар не променя нещата. Второ: Санитарните условия в много жилища не са на нужното ниво, нито жилищата са с достатъчна площ. Разрешаването на раждане в домашни условия означава, че ще трябва да се въведе някаква система за предварителна оценка на дома и ред други неща, които са ненужно усложнение. Другият вариант е да се разреши раждането във всякакви домашни условия, което мисля е глупаво. Трето: Повишена възможност за злоупотреби. Не, че злоупотреби (като трафик на бебета и органи, и др.) не стават и в болниците, но ако се разрешат домашните раждания възможностите стават още по-големи.

Пробвай в Гугъл. Пишеш в полето за търсене "на бик" site:beinsadouno.com и ти изкарва доста резултати.

А не са ли ти интересни другата част от вегетарианците, които не са израснали с месна храна? Те като какво ти звучат? Четейки те, то аз би трябвало досега 1000 пъти да съм умрял и да боледувам от хиляди неща. Да, ама не.

В същото време е възможно да преживеем някаква ситуация ние самите в действителност и да не изпитаме никакви чувства. Това показва, че определящо за реакцията ни е нашето отношение към ситуацията. Това дали ситуацията се случва на нас или на някой друг (като например описаната в книга); това дали ситуацията е действителна или измислена – тези неща нямат значение. Ние я пресъздаваме в съзнанието си и изграждаме определено отношение към нея, оценяваме я или я подлагаме на някакъв друг вид интерпретация. Ако сме преживявали подобна ситуация веднага споменът изниква в съзнанието ни или правим предположения, как бихме се чувствали във въпросната ситуация, ако не сме. Разбира се някои хора по-лесно могат да поставят себе си на мястото на някой друг, да погледнат през неговите очи, пък дори и когато става въпрос за измислен филмов герой. Да си представиш себе си в една ситуация, която реално трудно би могла да се случи в живота и да отиграеш тази ситуация в мислите си по най-добрия начин винаги е полезно. Вреда би имало, ако позволиш обратното. Например героят в един филм изпитва отрицателни емоции като гняв или ревност и човек потънал в сюжета да си позволи също да ги изпита. Както казах няма значение, че сюжетът е измислен. Нашето отношение е реално и то има основно значение. То определя нашето емоционално състояние. Добрата новина е, че промяната на отношението ни винаги е в нашите ръце. Така ние можем да преценим кога и доколко да се потопим в сюжета на филма или на книгата, дали да действаме като актьорите или по различен начин. Затова и различните хора възприемат различно едни и същи произведения.

Идеалното общество. 1. Членовете му следва да имат високо развито чувство за принадлежност към цялото. Личните интереси следва да са на втори план. 2. Следва да имаме налице висок морал и чувство за справедливост. 3. Интелектуалните качества на членовете на това общество не може да изостават, както и равнището на познанието. Така че изкуството, културата, науката и образованието следва да са приоритет. 4. Индивидуалното духовно развитие следва да е първостепенна грижа както на обществото, така и на всеки негов член. Трябва да бъдат създадени условия за разгръщането на всеки индивид, тъй като силата на едно общество се определя от силата на съставящите го индивидуалности. 5. Разумно отношение и използване на природата, съчетано с дейности по нейното възстановяване. ...

Твърде много ограничаваш оптимизма. Оптимистът след като е получил тройка на контролното може на следващото да получи и двойка, но може да получи и шестица. Това всъщност не е важно за определянето на някого като оптимист. Въпросът е, че той има определени положителни очаквания. Тези очаквания може да имат покритие, може и да нямат покритие – и в двата случая имаме оптимизъм, но във втория той е съчетан с глупост. Няма такава дефиниция, че очакванията на оптимиста са без покритие. Това ти си го измисляш в момента. Реализмът не е междинно състояние между оптимизма и песимизма. И оптимистът и песимистът могат да бъдат реалисти, както могат и да не бъдат. Реализмът си е реализъм и няма нужда да бъде замесван между оптимизма и песимизма.

Оптимизмът не означава да се надценяваш, а да вярваш, че нещата ще завършат благоприятно, с някакви ползи за тебе. Оптимистът след като получи тройка на контролното просто я приема и се подготвя за следващото контролно на което вярва, че ще изкара повече. За разлика от него песимистът започва да си мисли как успехът му пада, как в следващото контролно се справя също толкова, ако не и по-зле, дори е възможно и да не премине в следващия клас. Няма междинно положение между оптимизма и песимизма. Човек или вярва, че ще постигне целите си или не вярва. Условности от типа: ако съм добре подготвен ще получа висока оценка, тук нямат място. Те са верни, но... как да го обясня... те не са гаранция. Ние учим за да увеличим шансовете си за по-висока оценка и оптимистът вярва в благоприятното стечение на обстоятелствата, докато песимистът вярва в обратното. Какво е реализмът? – Аз съм учил и затова ще изкарам висока оценка. Това всъщност е оптимизъм, защото реално може да си учил и да изкараш ниска оценка. Може просто да се стресираш и да блокираш на изпита. Може просто да не разбереш същността на въпроса. Може да се объркат много неща. Виж, ако не си учил и очакваш висока оценка, то това е глупост, а не оптимизъм. Въпреки че и това е съвсем възможно. Но тук вече се разчита на късмет.

Добре де, отваряш тема, хвърляш няколко гръмки твърдения... Ами подкрепи ги с повече информация, източници, обяснения. На мен най-малкото не ми е ясно за какви подтела на енергетиката говориш.

Положителното мислене е нещо повече от обикновен оптимизъм. Положителното мислене е знание. То е и вяра. Не може човек, който няма една неизменна и непоклатима основа в живота си, да мисли позитивно. Не може човек, който не познава и не вярва в тази основа, да мисли позитивно. Друга страна на проблема е умението изобщо да се мисли и познаването на мисълта. Хората за щастие не могат да мислят отчетливо. Иначе при този морал, който имат, светът щеше да е дори и по-зле отколкото е в момента. Положителното мислене не се заключава в това да визуализираш себе си щастлив сред полянка с най-ароматни цветя и пъстри пеперудки. Това само по себе си не дава на човек нищо. То не се заключава и в това да отстраниш препятствията от пътя си. Не, то е средство да преодолееш тези препятствия без да се лишаваш от силата и опитността, които те ти дават. Темата всъщност е за вярата. Христос е казал, че ако имаме вяра колкото синапено зърно, то ще можем с нея да поместим и планини. Но тук говорим за вяра, която много малко хора разбират. Казано е: помогни си сам за да ти помогне и Господ. Това всъщност изисква едно състояние в което човек едновременно да е готов да свърши всичко единствено със собствени усилия, но в същото време да е в очакване, че ще получи помощ в начинанието си. ...

Не съм постигнал нито нирвана, нито сатори, затова че не мога да твърдя дали себепознанието е или не е тях. Мога да прекъсна мисловния си процес в медитация до една доста висока степен и това води до тотално успокоение и ..., но не съм останал с чувството че ме води до себепознание. Не познавам Бога в мен. Ако Той е нещо различно от мен, то в крайна сметка чрез себепознанието не трябва ли да позная себе си, а не Него? А ако аз и Той сме едно, защо е необходимо изобщо това разграничение? Поставяне на себе си в пасивна позиция спрямо себе си...? Прехвърляне на отговорността за решенията в живота ми, на нещо, което някак си съм аз и не съм аз? П.П. Знаеш ли колко хора има на които Бог им говори? И знаеш ли какви ужасяващи неща са извършили? С какво това за което пишеш е по-различно? Кой може да ти гарантира, че "вътрешното ти желание" е от Бог, освен ако вече не притежаваш в една висока степен познания за света и за себе си; ако не притежаваш развита способност за различаване, логика и познаване на причинно-следствените връзки? Но ти отричаш именно тези неща... Е, всеки с избора си.

Не виждам да е заиграл някого. Това, че темата все още съществува не е повод да се правят подобни изводи. Той вече дори и не влиза да чете темата. Може повече и да не пише нищо. А темата е много поучителна най-вече заради реакциите в нея. И не, тези реакции не са провокирани от автора на темата. Ако някой е реагирал по-емоционално то причината си е в него самия. Искам да кажа, че има едно желание за изобличаване, което е напълно ненужно. Всички имат очи. Няма нужда от сочене с пръст, квалификации като „вампир“ и т.н., дори ако целта е да се предпазят останалите участници в темата. Тогава няма да има и съпътстващи отрицателни емоции и загуба на енергия. Моята между другото си е съвсем на високо ниво и достатъчно, затова че явно нагласата ми в случая е правилна.

Понеже бе засегнат въпроса за интелигентността и нейния коефициент, то ми се иска да напиша няколко думи. Първото е, че не съм съгласен с омаловажаването на този показател или по точно на резултатите от iq тестовете. Самото точкуване е малко изкуствено, но един анализ на въпросите и отговорите може да ни каже много за човека решаващ теста. Тъй като всеки въпрос засяга определен тип мислене то може да се открие точно къде са нашите слабости и в каква посока е нужно да работим за да се усъвършенстваме. Тук не става въпрос за това дали ще имаме 115, 130 или 150 точки. Тези със 150 също имат много неща над които да работят. Този резултат просто ще покаже, че постигналият подобен резултат е постигнал едно ниво, което излиза извън възможностите на теста за оценяване. При всички случаи един висок резултат от iq тест е предимство. Най-малкото той показва, че сме успели да се справим с определен тип задачи по-добре от тези с по-нисък резултат. Разбира се тези тестове не могат да обхванат всички аспекти от живота на човека, а и нямат тази цел. Те ни показват способността да намираме скрити закономерности в явленията от живота, да откриваме връзките между явленията, отношенията между различните елементи, мястото им в цялото и ред други неща. В един свят, който е във висша степен организиран, това е важно.

В темата като че ли се направиха опити да се разграничи познанието от себепознанието и методите за постигане на едното от тези за постигане на другото. В действителност обаче познанието е в основата на себепознанието. Познанието предопределя себепознанието. Ако аз например съм човек със силно изразен материалистичен светоглед, не вярвам в живота след смъртта на физическото тяло, то до какво себепознание може да достигна? То ще е ограничено от представите ми за света. Ако съм християнин вярващ в Библията, то представите ми за мен самия ще са различни. Ако съм вярващ в превъплъщението – трети. Какво е себепознанието? Какво сме ние? Спомена се подсъзнанието, но това всъщност е нашето минало. То ни влияе, това са нашите навици, привички, страхове, предразположения, модели на поведение и мислене, и други неща, които сме изградили в своето минало и които в някои отношения ни ограничават, а в други ни помагат в настоящето. Но това не сме ние. В бъдеще ние ще изменим тези неща, ще прескочим ограниченията в себе си, ще се преборим със страховете си, ще променим навиците си, така че те да съответстват на степента ни на развитие. Ще променим мисленето и поведението си (въпреки че първото се осъществява изключително бавно). Какво означава да познаем себе си? Преди всичко ние трябва да можем да разграничим себе си от не себе си. Да разграничим нашите мисли от чуждите мисли; нашите желания от чуждите желания; нашите цели от чуждите цели. Под чужди разбирам тези идващи от обкръжението, от обществените нагласи и от невидимия свят. В по-дълбок смисъл да познаем себе си означава да проявим себе си, да проявим нашата духовна същност. Да проявим тези качества, които считаме, че й съответстват. И наистина мога ли да кажа за себе си, че съм смел, ако в дадена ситуация аз не проявя тази си смелост? Не. Това ще бъде едно мое желание, утвърждение, но действителното притежание на качеството може да бъде проверено само в живота и едва когато успея да го проявя, аз ще мога да кажа, че се познавам достатъчно за да твърдя, че наистина съм смел. Не че желанието да си смел е лошо, но при него още няма действително познаване на себе си. Човекът има потенциал за всичко. Човек може да постигне всичко, дори повече отколкото в настоящия момент е в състояние да мечтае. Единственото ограничение са принципите, които обуславят битието. Още веднъж: познаването на света е основата за познаването на себе си. И нека не забравяме, че човекът е процес. Познаването на правилата ръководещи един процес ни дава възможност да го изменяме и моделираме. Човекът не е нещо статично. Той е неизменен дотолкова, доколкото споменатите правила (принципи) са неизменни, но всяко едно проявление е уникално и с безброй възможности. Познаването на себе си включва познание и за двете страни на процеса наречен човек – и неизменната и проявената.

Да де, от това има нужда. Казваш, че сме с много ниски възможности и себеусещане, за да раздаваме такива шамари? Казвам, че не сме в позиция да го направим. Като не му хареса какво се пише във форума спира да чете и толкова. Можеш ли да му изключиш нета примерно като му поставиш някакво условие за да го използва? Ами не.

А не, подобни квалификации не са много на място. Освен това, ако получаваше каквото търси тук в този форум, човекът щеше да влиза по-често да чете и да пише. Явно нещо не се получава. Не знам какво е писал из другите форуми и не ме интересува, но тук темата не предразполага към някаква загуба на нерви и енергия от страна на пишещите. Човекът си търси оправдание за състоянието в което се намира и го търси извън себе си. Ето, сега наричайки го вампир, му се дава подобно оправдание и възможност ние да сме лошите и неразбралите го. Енергия? Не, в темата се търси самооправдание и самоуспокоение. При всички случаи авторът на темата ще получи илюзорни такива, без значение дали се пише в темата и какво се пише. А шамара от който има нужда за съжаление тук няма как да получи.

Нали не очакваш някой друг да дойде и да ти оправи "занемарената" стая. Ами цял ден в стаята пред компютъра - не знам какво очакваш. Работа така няма да си намериш. Но виж пристрастеността ти към нета вече е налице. Фактът, че последният ти пост е написан в 3 през нощта говори много. Ами то при такъв режим... Вече даже не съм убеден дали на теб ти е дошло до гуша от родителите ти или на тях им е дошло до гуша от теб. Осигурили са ти някакъв живот, стая, компютър дори, ама останалото ще трябва сам да си го вземеш, като първо спри да си въобразяваш, че хората са тъпи и т.н. Виж се ти в какво положение си. Страховете ти са си твои страхове - не се опитвай да изкараш другите виновни за тях. Няма нужда от виновни. Просто решаваш какво искаш и предприемаш конкретни действия по постигането му. Дали ще си търсиш работа или ще потърсиш психотерапевт (имаш сериозна нужда и от двете) си е твое решение. Иначе можем да си пишем едно и също до безкрайност, но така само ще се задълбочат зависимостите ти, а и темата във форума няма да остане за дълго отворена, ако продължи въртенето в кръг.