Станимир

Докато си мечтаем за нещо, това, което изживяваме в мечтите си реално ли е? Това не е действителността. Действителността е една единствена за всички без значение дали можем да я възприемем, как я възприемаме и т.н. Реалността е различна за различните хора; тя е индивидуалното им осъзнаване на действителността или част от нея. Светът от съня съществува единствено в нашето съзнание – той е игра на съзнанието ни, резултат от натрупаните в подсъзнанието опитности. Не може да има сън, ако няма буден живот, защото сънят е отзвук от будния живот. Ние сънуваме това, което е оставило някакъв дълбок отпечатък в нас по време на будността. Това е основата на съня. По подобен начин стоят нещата и в част от живота след смъртта.

Питам за това, че казваш, че има случайности и човек може да получи нещо, което НЕ заслужава според характера на съзнанието си. Тоест на човек случайно да му се случи събитие, което за него е лошо. Това е личен опит или цитираш някое учение? И двете. Всъщност това, което се случва на хората е без значение за духа. Основното е това как ще реагираме на случващото се с нас, а не това, което ни се случва. Е понякога, при някои произшествия, няма как да реагираме, но те се случват и не е задължително причините да са кармични, въпреки че е много вероятно. Светът в който живеем не е съвършен. Той се развива, движи се към съвършенство, но не е съвършен. Това е още по-валидно за грубо-материалните сфери в които сме въплътени.

За кое точно питаш?

Последствията няма как да не отговарят на причините. Ако нещо ни се струва незаслужено, то това е защото действат фактори, които не сме забелязали. Ако например аз съм добронамерен към някого, то това ще има своите положителни последствия. Има обаче едно голямо „но“. Например, човекът към който изпитвам добронамереност може да реагира по начин, който да ми създаде множество трудности и препятствия. Моята добронамереност не го задължава да отвърне със същото. И тук мнозина си казват: аз съм добронамерен, но не получавам същото насреща. Е да де, ама има и свобода на волята, т.е. равновесието между това, което даваме и това, което получаваме не се получава толкова лесно и е трудно да се правят обобщения. Но това равновесие винаги е налице в дългосрочен план. Т.е. законът си действа, но наистина не е лесно това да бъде забелязано. Освен това хората сме преобладаващо непостоянни в характера на причините, които създаваме. Веднъж действаме с чисти помисли, но в следващия момент в следствие на някакъв емоционален дразнител можем да допуснем в съзнанието си не толкова чисти мисли. Разбира се следствията породени от случайни и епизодични мисли не са толкова силни, но тези мисли все пак не могат да останат без последствие. Но това, което действително е от значение са постоянните, всекидневно повтарящи се мисли, чувства и емоции. С тях определяме бъдещето си. Това не означава, че ако имам само светли мисли не може като изляза на улицата да ме блъсне кола, просто защото този свят не е така високо организиран както надземните светове. Може да ми се случи всичко, защото това е свят на причините. Има си светове на следствията където няма случайности и всеки получава точно това, което заслужава според характера на съзнанието си. Но тук всички хора, всеки със своето съзнание сме поставени в една обща сфера и са възможни всякакви случайности. Те обаче не отменят закона за кармата, но могат временно да възпрепятстват постигането на баланс. Само в краткосрочен план.

Е, дали пък може наистина да сме наясно как ще се развие живота на някого?! Де да можехме Не е необходимо да знам как ще се развие живота на някого за да знам какви последствия ще предизвикат неговите възгледи. Нито ми е необходимо да знам кога възгледите му ще дадат своите плодове, нито ми е необходимо да знам как ще стане това, но мога да знам, че това ще стане.

Това би означавало, че Бог не е добър родител. Ако един родител остави в къщата си предмет, който не е подходящ за децата му, но последните имат достъп до този предмет, какво говори това за родителя. Най-малкото говори за невнимателност. Но случаят в Библията не е такъв. Ако пък от друга страна Адам и Ева преди да вкусят от плода на дървото за познаване на доброто и злото, не са можели да различат дали е правилно да вкусят от този плод или не, то за какво ги е осъдил Бог? Не, всичко е било в реда на нещата, вкл. и изгонването на Адам и Ева от Едем. Тук грях няма и не може да има. Грешките идват в последствие с прилагането на дара на различаването. Но пък и това е част от пътя на истинското му усвояване. Хората са несъвършени и естествено допускат грешки. Проблемът е когато тези грешки се допускат съзнателно с цел да се нарани някого или когато се повтарят продължително време без човек да се коригира. Тогава те се превръщат в лоши навици, а знаем израза за навика, че е като втора природа на човека.

Какво значи да се справим сами с разделенията? Едни искат едно, други - друго. Аз не мога да изисквам от другите да следват моите ценности и начин на живот. Но не мога и да се правя, че не съществува разлика във възгледите ни. За мен тази разлика не е проблем, но в същото време съм наясно какви последствия ще предизвикат нечии възгледи върху притежателите им. Аз нито ги съдя, нито определям съдбата им. Но различие има, а различното съзнание води до различие в пътищата и до разделение. Това е предвидено още в Библията. Всъщност 2000 години не са кой знае колко голям период, но все пак не са и малък. Мога да цитирам една сентенция - Ubi pus - ibi aevacuo (където има гной, тя трябва да бъде отстранена), след което разбира се ще бъда обявен в липса на любов и духовност, но пък ако любовта е да убиеш болния, когато може да бъде излекуван - защо не. И пак повтарям, аз никого не осъждам да отпадне от земната еволюция, а само споменавам, че ще има такива и поради какви причини. Това, което пиша не е никак радостно. Някои са се приготвили за скок в ново измерение, докато въпросът е дали ще се съвземем от тежката кома в която сме изпаднали, а въпросното разделение е може би единственото, което осигурява на тази планета шанс за оцеляване.

Хората винаги са реагирали различно на различните енергии и условия на живот. Едни в заслепението и егоизма си са готови да поругаят всичко свято и да въздигнат на пиедестал всичко, което им носи лична изгода. Представата им за красота се приравнява с ползата, която лично могат да получат. Тези хора няма как да бъдат привлечени от новите енергии и съвсем естествено ще им се противопоставят. Разделението между хората го има и ще става все по-ясно изразено. И всеки разбира се може да определи единствено своята позиция по отношение на промените, които трябва да се случат в близките десетилетия. Не е възможно да обясниш на заслепения, че светлината, която го радва, е фалшива. Знаем какво става с мушичките привлечени от огъня. Хората разбира се би трябвало да могат да различат привидната привлекателност от истината... Би трябвало. Разделението на хората не е илюзорно. За всеки влак си има пътници. Е, Земята е като влак и една част от хората ще им се наложи да слязат, просто защото посоката в която са решили да поемат е различна. Ако искат да си останат в миналото, това няма как да стане на Земята. Мисля, че за много хора е видно това, че съществуващото положение в света не може да остане още дълго същото. Потокът на еволюцията няма как да бъде спрян.

В много други държави, където липсваше комунизъм селата също се обезлюдиха, а населението се концентрира в големите градове. Причините са развитието на технологиите, появата на крупни компании, които правят малките неконкурентоспособни, глобализацията и в частност падането на границите и свободния внос и износ и др. Не ми се прави подробен анализ. Разликата между нас и някои други държави е, че там замята се използва от определени частни крупни компании, докато тук се одържави (в последствие една част беше върната на бившите собственици и те отново я продадоха). Някои държави също така поддържат селското си стопанство с цената на огромни държавни субсидии, но това нашата държава не може да си позволи. Остават като възможност единствено средствата по различни евро програми. Каквото и да си говорим обаче бъдещето не е в малките стопанства. Те просто са нерентабилни. Крупните стопанства от своя страна са с по-висока производителност и осигуряват по-ниска заетост на населението, което е принудено да си търси работа другаде. Това е действителността в много държави и причината не е в комунизма, а както споменах в развитието на технологиите и глобализацията. Глобализацията от своя страна е следствие от смяната на епохите. Въпросът е да се осигурят на хората нормални условия на живот и труд, като също така да се съблюдава опазването на природата. А дали това ще е в градове или в села и дали последните ще изчезнат няма никакво значение.

Не, нямам никакви проблеми (физически или други) свързани с въпроса от темата. Да, неприятно и тежко ми е при досега с определени условия, но това всъщност считам за нормално, а и знам как да не се поддавам на подобни влияния и всъщност беше една от целите на дискусията.

Виждам, че употребата на думата „зло“ масово не се приема. Това разбира се е право на всеки. Аз лично никога не я прилагам като квалификация за хора, но определено разделям постъпките на хората на добри постъпки и на лоши постъпки. Хората сами по себе си няма как да са зли, но те могат да бъдат проводници на злото - съзнателно или несъзнателно. Под „зло“ най-общо разбирам всички действия на хората, които възпрепятстват тяхното духовно развитие. Тези действия могат да са умишлени, плод на осъзната целенасоченост или пък следствие на липса на разбиране. Те както носят след себе си вреда за извършителя, така могат да донесат вреда и за потърпевшите (и в повечето случаи го правят). Какво провокира в мен желанието да отворя темата? Това е основно съществуващото убеждение, че духовното развитие е съпътствано от някакво леко приемане на несъвършенствата и несправедливостите в света. Тъкмо напротив (разбира се това е лично мнение, но в същото време е и подкрепено със свидетелствата на хора, които лично според мен са доста напред в развитието си). Чувствителността от всякакъв тип с развитие на духовността нараства. Разбирането за възможните последствия също. Завършването на заплануваната за определен космически цикъл еволюция не е нещо гарантирано. Може да си пишем за Божията воля, но истината е, че ще има хора, които няма да преминат определената граница. Поне не в този космически период. И това е може би най-голямата тежест за водачите на човешката еволюция. Зад злото всъщност стоят инволюционните сили в Космоса, т.е. силите на хаоса. Това са тези сили, които се стремят да разрушат съществуващия порядък, да върнат духа в състоянието на несъзнателност и неразумност, а формите в състоянието на безформеност и неподвижност. Не знам как да го обясня по-добре. Ние често говорим за Божествен порядък, но този порядък се поддържа с цената на огромни усилия. Е, за нас хората още е рано да осъзнаем напълно това, но отбелязването му не е излишно. Пиша това за да се осъзнае връзката между злото и хаоса и евентуално за по-доброто му разбиране. Човек не трябва да се страхува от нищо. Той трябва да е готов да посрещне всякакви препятствия в живота си, но в същото време ако му липсва непримиримост, то тези препятствия ще се превърнат в ограда, която го ограничава. Ако обикне злото, човек ще се обгради с него, вместо да го остави зад себе си в миналото.

Имах предвид, че въпреки неприятното усещане от присъствието на месо в близост до мен, бих могъл да си наложа да остана известно време в близост до месото. Не виждам начин как мога да привикна да ям нещо подобно. Ял съм някои колбаси като кренвирши, луканки, луканкови салами и под., но непреработено (мн. ситно смляно и сушено) месо просто нямаше как да ме приучат да ям.

Разбира се, че моите чувства ще се появят следствие на моите убеждения че нещо е погрешно. Или трябва да разсъждаваме от някаква недостижима за човека гледна точка, която предполага познаване на абсолютната истина?! Изводите ти са тенденциозни и смешни. Ако нямаш желание да разбереш написаното, защо изобщо си правиш труда да го четеш? Какво искаш да покажеш? Колко си надраснал дуалността и света в който живееш? Ама на мен изобщо не ми пука. Значи, когато изнасилят и убият някого ей така за удоволствие и аз се възмутя от постъпката на извършителите това е ненормално, щото видите ли духовните хора не се възмущават при такива ситуации. Е, да де, ама Христос е изгонил търговците от храма. Духовните хора страдат заради всички злини, които се извършват в света и това са страдания, които не можеш да си представиш. И да, няма никакви отрицателни емоции, но това не прави страданията им по-малки, това не прави допира им със злото в света приятен. Ако има нещо приятно, то е знанието, че и това ще отмине. В разгара на кали юга да се правим, че светът е съвършен и справедлив... Ами не е. Не и сферите в който хората осъществяваме еволюцията си.

Въпросът не предполага борба. Но много от четящите го правят. Божидар, ти често пишеш как трябва да се вслушваме в чувствата си дори пренебрегвайки ума. Ами ето, тази тема е точно за това. Някъде около мен се случва нещо, което считам за несправедливо и в мен се поражда отвращение, става ми неприятно от случилото се. Решението за борба или за не борба идва в последствие, евентуално. Целта на темата е именно това първоначално чувство. При някои хора то може да е съпътствано с отрицателни емоции като омраза към извършителите на несправедливостта, гняв, отчаяние, че това се случва в една уж напреднала цивилизация и др. Но може да е съпътствано и с разбиране, прошка, вяра в по-доброто бъдеще, желание за положителна промяна, надежда... Не че това разбиране ще направи злото да изглежда по-малко зло и на нас ще ни стане приятно съществуването му, но то ще ни даде една сила да го приемем и надежда за бъдещето. Надявам се, че съществуването на злото не е приятно за никого. Пак повтарям, темата не е насочена към борбата със злото, а към усещанията които то предизвиква във всеки от нас.

Не. Зърното от плявата има кой да отсее и кога. Това, което искам да вметна е, че нетърпимостта и непримиримостта към злото аз не разглеждам като някакъв вид омраза към него, като някакво отрицателно емоционално отношение, като някакъв негативизъм към извършителите му. Зло ще съществува винаги някъде из вселената дори и когато хората станат далеч по-духовни отколкото са сега. Духовният човек според мен трябва да приема съществуването на злото, но това не означава, че това зло следва да му бъде приятно. Напротив, когато е възможно човек следва да се стреми да ограничи злото доколкото му позволяват силите. Ще дам една аналогия. Аз от малък при вида на месо ми се повдига. Изпитвам отвращение когато в близост до мен има месо. Това е просто несъответствие на вибрациите, което мога да преодолея с усилия не волята, но тъй или иначе усещането в мен ще си остане неприятно. Но това не означава, че мразя месото, че се боря с него, че искам то да не съществува... По същият начин усещам и си представям отвращението от злото. Няма как да изпитам нещо друго освен отвращение към злото, въпреки че разбирам необходимостта от съществуването му. Ако видя нещо отрицателно в някого то ще предизвика в мен чувство на несъвместимост. Вътрешно това определено ще е едно доста неприятно за мен чувство, а външната ми реакция ще зависи от конкретния случай и до това доколко умея да владея себе си. И това неприятно чувство съществува дори и когато аз лично не съм замесен в извършваното зло, а съм само далечен страничен наблюдател. Е, предполагам не винаги, но май доста често.

Добре. Извинявай, че се усъмних.

Честно казано се съмнявам. Всеки има отношение към това, което се случва в света около него и да не виждам причина да не се коментира това отношение. Ако човек върви по улицата и до него ударят и оберат някого то едва ли някой ще остане без отношение по въпроса. Някои ще се възмутят от постъпката на крадеца, други може да си кажат "така е било писано" и да отминат спокойно, трети може да изкарат жертвата виновна за случилото се и т.н. и т.н. Тази реакция до голяма степен изразява човека и затова мисля, че е удачно тя да бъде обсъдена.

Не, това няма нищо общо с въпроса. Темата не е насочена към класифициране на хората като добри или лоши, а е насочена към разглеждане на отношението им към злото.

Обмислях пускането на тази тема от известно време, но се колебаех. Днес като че ли въпросът беше застъпен в една друга тема, затова реших, че може да се окаже подходящо разискването му. Какво мислите за нетърпимостта към злото? Как я разбирате? Какви са вашите усещания? До къде следва да се разпростира подобна търпимост/нетърпимост?

Колко често ти се случва? Какви са причините според теб: преумора; прекомерна сложност на материята, която учиш; липса на концентрация; липса на интерес към това, което четеш; неправилен режим, т.е. такъв с който организмът ти не е привикнал като четене късно вечерта или през нощта; недостатъчен сън; употреба на потискащи концентрацията вещества (може да са и лекарства, не е задължително да са алкохол или др. под.); проблем в живота ти, който оказва влияние върху психиката ти; някакви твои вътрешни страхове или комплекси; или нещо друго? Причините могат да са много и разнообразни, като от значение могат да се окажат както характерът ти, така и някои условия от живота ти. Най-лесно е да започнеш от дневния режим. Осигури си 8-9 часа сън в денонощието и то редовно, по едно и също време. Това ще повлияе както на способността ти за концентрация и разбиране, така и на емоционалното ти равновесие. Може би, ако отговориш на въпроса от по-горе ще мога да напише нещо повече.

Човек до голяма степен е инертен – действа според навиците си и други изградени в миналото модели на поведение. Честото им повтаряне прави тази линия на поведение лесна. Там съпротивлението е най-малко. Но това далеч не винаги е най-доброто за развитието на човека. Ние можем да си повтаряме вредните навици и мисли до безкрайност и да чакаме един ден да станем готови за някаква промяна. Е, да де, ама можем да чакаме много дълго, а и примери за хора при които вредните им навици са ги завлекли много надолу не липсват. Ако при някои едни неща се получават естествено, докато при други са нужни усилия, това е заради опита от миналото. Ако такъв липсва, то ще е необходимо да натрупаме такъв, а това не става с чакане. Волята е необходима за да преодолеем инерцията в нас, да преодолеем всички вредни наслагвания от миналото, вместо да им се поддаваме. Това разбира се не може да стане изведнъж, но самата воля за щастие подлежи на каляване и укрепване. Волята не е насилие над себе си, а утвърждаване на себе си. Аз не съм навиците си и ако някой навик ме е обзел до такава степен, че да съм зависим от него, следването му не е свобода, а робство. С волята, може би несъзнателно и в течение на много години аз съм изградил този навик в себе си и пак с волята, но този път съзнателно и с нужното разбиране, аз следва да се освободя от него (или по-скоро да заместя старата линия на поведение с нова – по-добра). Мога да пиша още много, но конкретно по темата: 1. Когато волята ни е слаба, то следва да проявим упоритост и постоянство. Така волевите ни способности се усилват, а и енергията, която насочваме с волята си за постигане на желания резултат се акумулира и нараства. С нужния ритъм волята може да се увеличи в изключително голяма степен. Затова и пет минути медитация, но всеки ден е по-добре отколкото два часа, но нередовно и с прекъсвания. 2. В основата на всичко е мисълта. Контролът над себе си е контрол над мисълта. Енергията следва мисълта. Това, което пречи на волята също е мисълта. Това, което я прави силна е мисълта. Трябва да се изучи природата на мисълта и да се види как една мъничка мисъл е в състояние да пречупи и най-твърдото ни решение, ако я оставим да израсне в съзнанието ни. Тя ще привлече други сходни мисли и в един момент ще се окаже, че ние нямаме как да и се противопоставим. Добре е да се научим да откриваме такива мисли в зародиш и да ги отхвърлим чрез волята си още докато са слаби. След това, вече ще е късно. Алкохоликът и наркоманът чудесно осъзнават колко вредни са пороците им. И не, волята им може да е доста по-силна от този на много други хора, но просто е изтърван подходящия момент, когато тя е трябвало да бъде упражнена. Трябва да се научим да забелязваме мислите, които отключват вредните ни навици още в самото начало и да не ги подценяваме. Същото важи и по отношение на мислите, които ни карат да се съмняваме, че дадено наше начинание ще е успешно; мислите, които ни карат да се страхуваме и т.н. 3. Неуспехите не бива да ни отчайват. Също винаги е добре да помним случаите в които с волята си сме постигнали нещо положително. Те ще ни дадат нужната увереност, че нещата са възможни. Погрешно е да се стремим към дадени резултати „на всяка цена“. Волята не действа така. Ако се страхуваме от неуспехи, ако не сме готови за тях, то това е една пречка за волята ни. Не, ние следва да сме готови да понесем и най-лошото стечение на обстоятелствата и тогава е повече от сигурно, че то няма да ни сполети. Ние следва да сме независими от резултата, какъвто и да е той. Това е трудно да се разбере, но идеята е, че по този начин ние упражняваме волята си за да постигнем това, което искаме, а не за да избегнем нещо, от което се страхуваме.

Ние не живеем в един велик Божествен свят. Тук за разлика от надземните светове няма разделение на слоеве според съзнанието. Тук всички са заедно: светии и грешници, престъпници и праведници, добронамерените хора и озлобените – всички. Като умрем според характера на мислите ни ще попаднем в съответната сфера. Ако мислите ни са добри, наистина ще сме обградени само от светли души. По закона на хармонията и тук с добрите си мисли привличаме добри хора около себе си, но по закона за противоположностите със същите добри мисли привличаме лоши хора. И то колкото по-добри са ни мислите, толкова по-лоши хора привличаме. Писал съм много за причините и за ползата от това. Христос само от добри хора ли е бил заобиколен? Не, имал е врагове, предатели и какви ли не. Както е казано: величието на един човек се познава по силата на враговете му. В случая с Христос това е самия Сатана. Тъмните всячески се стремят да потушат светлината където я виждат и колкото по-светли мисли има един човек, толкова по-яростно съпротивление и опити за изкушение следва да очаква. Тука е така; в надземните светове е както е описано в цитата. Това е така, но пак повтарям, че противоположностите също се привличат. Едната води до проява на другата, като целта е едната или другата окончателно да надделее в съзнанието ни. Докато едната противоположност е прикрита (непроявена) това е невъзможно. Тук става въпрос за узряла карма – щом имаме реално събитие то тя няма каква друга да е. Ако предположим, че един човек изведнъж измени светогледа си в положителна посока, то натрупаната карма отново ще го застигне, поне една голяма част от нея. Той наистина с новия си светоглед ще я изживее по-леко, но все пак узрелите плодове от миналото следва да бъдат събрани, без значение на промяната. Вероятно може да се избегне незрялата карма или по-скоро се говори за изпреварване.

Случва се според мен и то не рядко. Не живеем в часовник. Но дори и някой да срещне някакво нещастие или трудности в живота си по кармични причини, то пак отговорността на причинителите на това нещастие е различна от отговорността на потърпевшия. Единият изплаща стара карма, докато другият създава нова. Е, как можем да приравняваме нещата? Кой създава ситуацията? Потърпевшия с кармата си привлича нещастието към себе си, но той не го създава. Отговорността му е за действията с които е натрупал съответната карма, т.е. тя е в миналото. Самата карма може да чака подходящия момент за да бъде изплатена пет, сто или хиляда години – всичко е въпрос на постигане на подходящите условия. Тук човекът натрупал кармата няма никакво участие. Има си същества, които се грижат за това в съответствие със законите на битието.

Въпросът не е само до харесване, но и до разбиране, и до възможност за прилагане. Защото когато не разбираш нещо, а се опитваш да се отнасяш с него така сякаш го разбираш, тогава следват много сериозни изопачавания. Основен проблем на последователите на едно или друго учение е, че се опитват да завършат в съзнанието си тези учения правейки множество предположения. Но в действителност много неща е добре да останат висящи. Те са като отворени врати, които в момента не сме в състояние да преминем. Например, казва някой учител, че времето не съществува такова, каквото го познаваме тук на земята и се появяват разни „ученици“ с теории, че за духа миналото, настоящето и бъдещето са едно. Да, ама не. Стига се до там, че дори някои смятат, че духът изживява всичките си въплъщения наведнъж. А този пример е само един от многото. Споменато е нещо, чиято цел не е разбиране на същността на времето, а просто да се покаже, че сегашното ни разбиране е илюзорно, а ние бързаме и правим погрешни заключения за нещо, което е извън възможностите ни за разбиране. Хубавото при някои учители е, че казват директно когато нещо от това, което казват не е във възможностите на слушащите/четящите да разберат. Проста казват: това е така, но вие сега е почти невъзможно да го разберете. Приемете го като възможност, а в бъдеще ще сте в състояние да потвърдите или отхвърлите тази възможност. Друго, което може да се каже, е, че когато следваме изцяло безпрекословно дадено учение, то ние рискуваме да бъдем сериозно подведени, ако това учение се окаже погрешно. Ние следва да вярваме в учителя и учението, но също така и да ги разбираме. Да прилагаме нещо без разбиране не е разумно, а ако все пак трябва нещо да се направи, то учителят е длъжен да предупреди, че това, което изисква, може и да е неразбираемо за учениците към момента, но е важно да бъде изпълнено точно така, както казва. Когато някоя мисъл в едно учение е подплатена от нашия личен опит, то разбира се е съвсем лесно тази мисъл да бъде приета. Да оставим настрана проекциите. Всички ги правим, но те са само една възможност от многото. Между съзнанията и мислите може да наблюдаваме резонанс, може да имаме и дисонанс. Радостта или отегчението идват от там. Ето и тук във форума: харесва ни нечие мнение и поставяме плюсче, даже може да прибавим и мнение в което посочваме колко вярно е написаното. Това не е някакъв сериозен проблем. Всеки трябва да има някакво отношение към това, което чете. Добре е то да е безпристрастно, но да се постигне е трудно. Могат да се изведат примери за пристрастност тук от форума за всеки. Но това, че даден текст от дадено учение ни харесва не означава задължително, че ние сме пристрастни. Може да сме, но може и да не сме. Вече казах, това е само една възможност. Можем да правим проекции, но може и да не правим. Какво, тези, които не правят проекции не могат ли да са изпълнени с радост четейки даден текст който отговаря на вибрациите на собствените им мисли? Могат разбира се.

Учителя и това казва, че всеки слага свой индивидуален отпечатък на Божията Любов, която минава през него. Не може нищо от нея да даде, но я оцветява. Точно така, оцветява я. Никой няма нужда от бяло празно платно, върху което няма нарисувано нищо (всъщност ползата е именно в това, че върху него може да бъде нарисувано нещо). Какво ще се получи е отделен въпрос. Възможността да нарисуваш нещо красиво и възможността да нарисуваш нещо отвратително вървят ръка за ръка. Но това не е да си само проводник. Проводник е човек, който повтаря нечии думи или мисли без да добавя нищо от себе си. Например когато цитирам някоя беседа, аз съм проводник, но в момента в който се опитам да коментирам написаното, тогава вече не съм проводник. Та, когато обичам, аз проводник ли съм? Да, енергията не я създавам аз, но и художникът не създава цветовете с които рисува, както и скулпторът не създава камъка с който работи, нито музикантът – тоновете, но всички те добавят нещо от себе си, организират тоновете, цветовете и материята според своя индивидуален усет за красивото. Дори и тогава те могат да черпят определени идеи от надземните светове, но и в този случай те не са само проводници, защото добавят нещо от себе си. Да, вярно е, че няма нищо по-фалшиво от понятието „собственост“. Всеки човек обаче си има индивидуалност, която проявява когато мисли, когато чувства, когато обича и т. н. и тя не може да бъде пренебрегната. Лесно е да кажеш: Не аз обичам, а Бог в мен. Но реално всички ли сме толкова съвършени в проявлението си, че да можем да твърдим това? А и нужно ли е, щом тъй или иначе ние оцветяваме любовта със собственото си съзнание и това вече не е бялото платно, което сме имали в началото? За мен основния стремеж следва да е този към красивото, т.е. да мислим, чувстваме и живеем красиво. Дадено ни е платно и бои с които да рисуваме и това е Божията любов, а какво ще нарисуваме – зависи от нас. Разумно е човек да се научи сам да рисува, вместо да копира нечии чужди картини. Разбира се, той трябва да е готов да възприеме всички светли идеи от тези, които вече са усвоили това изкуство по-добре от него, но да ги прилага по свой уникален начин, а не само да повтаря. Същото е и с любовта. Тя е изкуство, което е нужно да усвоим. Ние следва да я прилагаме творчески и съзнателно, а не механично да копираме.