Станимир

Това са най-обикновени инстинкти. Човек действа по определения начин в следствие на изживяния в миналото опит. В някои прости ситуации инстинктивните решения могат да се окажат правилни, но това далеч не винаги е така. Някой те изнервя, ти държиш бутилка в ръката, удряш го по главата и го убиваш. Това е също подсъзнателно решение при което емоциите вземат връх над ума. Правилно ли е това решение? Това ли се очаква от разумните хора? Разбира се, че не. Когато се правят определени изводи, то е добре да се вземат под внимание всички възможности, а не да се изграждат теории на базата само на удобните възможности. Освен това в някои от случаите, които описваш реално няма решение, а реакция. Ако имаше решение то пак би било същото, но просто би дошло по-бавно. Ако умът трябваше да реши дали да хване чашата, той би решил същото, а не нещо различно. Как в действителност е създаден инстинктът да посегнем и да хванем чашата. Не е ли от ума? В миналото в аналогични ситуации сме изтървавали със сигурност множество пъти чашата (или нещо друго) и сме наясно с последствията и с това, че тези последствия са нежелани за нас. Така, когато се случи съответната ситуация, ние вече имаме готово решение в себе си, следствие на изминалия опит. То е създадено от ума в следствие на многократното повторение на аналогичната ситуация в миналото ни. Тука умът няма какво да взема решение. Той вече многократно го е вземал. Този автоматичен рефлекс да протегнем ръка към чашата не идва от някакви висши нива на духа и т.н. и както споменах в много случаи може да доведе до изключително нежелани последици. Сега можем да си говорим и за интуицията, която хората само си мислят, че притежават. Тя е още в зародиш. Освен това интуицията никога не противоречи на правилното мислене. Тя може да противоречи само на погрешното мислене у човека. Тук възниква въпросът, дали една развита и безпогрешна интуиция (каквато хората така или иначе не притежават) би могла да замени мисленето в човека. Е, аз ще оставя този въпрос отворен, въпреки че се съмнявам в положителния му отговор. Но тъй като не притежавам въпросната интуиция, не мога да се произнеса със сигурност. Това, което искам да подчертая е, че при сегашното ниво на развитие на хората решенията следва да се вземат съзнателно с нужната проницателност за възможните последствия, с отговорност и с разбиране за това, което правим.

Ама ти нищо не отговаряш. Само отклоняваш разговора в различни посоки. Откъде идва нашето съзнание? Съзнанието да не е предмет? То е качество на човека, на истинския човек, на духа. Имаме монада, която в процеса на еволюцията развива своята съзнателност. Без монада няма съзнание. Съзнанието е способността на монадата да взаимодейства със света - да го разбира, да действа в него... Тази дисекция на съзнанието, която предполага отговорът на въпросите ти, обаче въобще не ми е нужна. Пишеш за несъзнателно вземане на решения, а в същото време изискваш отговорът на безсмислени въпроси (и то съчетано с проявата на повече творчество), защото не ти било първа грижа да ми отговаряш на въпросите. Ти не отговаряш на въпросите, а увърташ използвайки евтини психологически подходи.

Това е вече друга тема. Какво разбираш под съзнателно вземане на решения? Къде и как се вземат те? Откъде идва осъзнаването? Как така изведнъж стана друга тема? Ти вчера (или преди това) в същата тази тема написа: Странно как така очакваш да имаш яснота за резултатите, след като решенията, чиито следствия се явяват тези резултати са взети несъзнателно? Ами то при това положение ще е истинско чудо да имаш някаква яснота. Осъзнаването идва от нашетоо съзнание. Съзнателно вземане на решение е такова при което решението е взето с помощта на човешката воля в будно и адекватно състояние на съзнанието.

О не, написаното си е много по темата даже. Засяга се въпроса за съзнателността при вземането на решения, а нали всички резултати са следствие именно на това?

Тоест, ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция? Щом казваш. Аз няма да се повтарям. Какво казвам? От, което си написал, можем да разберем едно от двете: Или ти НЕ знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция. Което означава, че има такива, за които не знаеш, т.е. те са несъзнателни. Или ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция. Което означава, че няма какво да правиш на земята, завършил си жизнения си път, спрял си да се развиваш и ...... Законите винаги са несъзнателни, без значение дали аз знам за тях или не. Въпросът е, че аз в действията си няма как да бъда несъзнателен. И тук няма никакво значение дали познавам всички закони или не. Нали все пак говорим за вземане на съзнателни или на несъзнателни решения от страна на човека. Законите нямат нищо общо с този процес. Те идват след това като коректор на последствията от взетото от нас решение. На човек може да бъде помогнато при определени условия, но това правят разумни същества и го правят съзнателно. Съзнанието винаги е водещо. Но ние не можем да разчитаме висшите същества да вършат всичко вместо нас. Те няма и да го направят де и в един момент ще бъдем оставени сами на себе си, докато не се научим сами да се справяме.

Защо смесваш съзнателността с користта? От думите ти излиза, че всички правещи добро са глупаци, които са искали да направят нещо друго, а доброто просто се е получило ей така. Всичко постигнато съзнателно е много, много по-ценно от случайните несъзнателни постижения. Добрите резултати постигнати съзнателно единствено са от полза в дългосрочен период. Користта е нещо съвсем различно. Тя просто говори за нежеланието човек да получи лична облага като следствие от направеното от него добро. Но да се говори за несъзнателност, това означава да се отрече нуждата от разумност в човека.

Станимир, аз съм на мнение, че такива знаци идват не толкова рядко, а напротив. Но ние като мислещи човеци, решаваме, че не е подходящо и не го правим, решаваме че дошлата ни мисъл е абсурдна и я отхвърляме.Защото мислим с мозъците си, които са недоразвити, а не мислим със сърцето си. Аз например от собствен опит съм се убеждавала нееднократно, че когато ми дойде една мисъл, а мозъкът ми я отхвърли като неподходяща в момента,..и правя нещо друго, което решава мозъкът ми....в последствие се оказва, че съм сгрешила, че е трябвало да направя това, което ми е дошло изначално и първоначално, а аз съм го отхвърлила. Е колко да е често на фона на всички решения, които вземаме през денонощието? Но да приемем, че е често. Пак остава проблемът, който споменах, че по този начин ние не получаваме нищо като разбиране и като способност за самостоятелно вземане на решения. Освен това ние можем да забележим и евентуално да се съобразим със знаците, които ни се предоставят, но не можем да ги предизвикваме по желание. Т.е. дават ни се понякога (да предположим често), но далеч не винаги можем да разчитаме на тях (а е и твърде вредно според мен да разчитаме само на тях). Имал съм фрапиращи случаи, но те са ми били дадени при необходимост, без аз да имам какъвто и да е контрол над това. Това ми е вършило работа в конкретните случаи, но в останалите случаи, които при мен са болшинство, аз трябва да разчитам на собствената си преценка, разум, интуиция, опит, разбирания и др. Това е и над което мога да работя съзнателно. Знаците са добре дошли, но аз съм с нагласата да се справя без тях. Всъщност прекаленото очакване на знаци, най-вероятно ще блокира възможността за тяхната поява и различаване.

Тоест, ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция? Щом казваш. Аз няма да се повтарям.

Не е необходимо да познавам конкретното проявление на законите действащи в други сфери на битието, поне докато не започна съзнателно да действам в тези сфери. Засега е достатъчно да се огранича до физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове и то във връзка единствено на човешката еволюция. Това са сферите в които самия аз се развивам в момента и следва да овладея в хода на еволюцията си. Всичко останало - с времето си. Но то и не ме касае пряко в настоящия момент.

Това е възможно, но не може да се превръща в правило. Ние вземаме решенията си съзнателно, използвайки ума си, защото това е единствения начин по който можем да ги вземаме. А ако ни бъде даден някакъв знак, някакво усещане, което да ни подтикне към дадено решение въпреки логиката ни - добре. Но това не може да бъде правило. Такива знаци идват рядко, само в изключителни случаи, а не ей така касаещи се за всичко случващо се в живота ни. Ние трябва да можем да се справим без тях, с уменията, които можем да използваме съзнателно, а ако в някой случай ни бъде показано друго решение - добре, но пак повтарям, това не става чак толкова често.

<blockquote class="ipsBlockquote" data-author="Божидар Цендов-БожидарЗим" data-cid="181391"><p>Станимир, хубаво, по-добър, но мислиш ли, че ставаш по-добър с епитетите, които употребяваш? Това е интересен въпрос с интересен отговор.&nbsp;</p></blockquote>Не се опитвай да изместиш темата. Както вече написах, поемам отговорността за по-острия си тон. А и ако имаш предвид думата „нещастник“, то аз я употребих в съвсем буквален смисъл като за човек на който не завиждам за положението в което е изпаднал. Но ако ти оценяваш положението си по друг начин, не виждам какво те тревожи.

Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора). Говорете за себе си. Кажете: аз нямам достъп до еди какво си; моят аз е несъзнателен и т.н. И така ще създадете много мощна отрицателна вълна, но поне ще е някак си ограничена само до вас. Кои по дяволите сте вие, че да се произнасяте за всички останали? Несъзнателно решение не може да се вземе. То би било нещо друго, но не и решение. Бих, ама много бих желал, Божидар, да опишеш как точно вземаш несъзнателни решения и какви резултати имаш в живота си като следствие от това. Ами Станимир и ти говори само за себе си. Трябваше в този случай да кажеш: "Мен (демек само за тебе си говориш) Ме заля мощна отрицателна вълна". Защо говориш и за другите?! Тъй като оценявам, че не бих искал да съм причина да си създаваш неприятни емоции, моето усещане е засега да не споделям отговорите на твоите въпроси. Ако са толкова важни за теб, все ще се появи случай пак да говорим по това Може би утре Можеш да създадеш в мен неприятни, но не и негативни емоции. Повярвай ми, добре съм обмислил всяка дума и това, че думите ми изразяват определени емоции е защото така съм пожелал. Но ти така и така не схвана основния смисъл на мнението ми. Докато едно твърдение от типа: мен ме заля мощна отрицателна вълна, освен че е погрешно, но е и безвредно, то твърдението, че ние нямаме усещане за принципите движещи битието с обикновеното си дневно съзнание, може да доведе до много тежко отрицателно програмиране на човека което директно противоречи на еволюционните му задачи.

Пишеш из разните теми за това, как правилните решения се вземат несъзнателно, докато в същото време публикуваш цитати с точно противоположното значение. Ами защо по-добре не изясниш първо нещата за себе си? С налучкване нищо няма да се получи.

Нещастнико, нима Христос и много други преди него и след него с примера си искат да подтикнат човека към нещо друго, а не към това да бъде по-добър??? Вече като чета форума и буквално ми се повръща от глупостите, които се появяват в някои случаи. Да, знам, че съм прекалено директен, но поемам цялата отговорност за това. В крайна сметка, ако се откажем от стремежа към доброто, то по-добре е въобще да не живеем. Това ли е заветът на Дънов: Не се стремете към доброто??? Гордост може да има навсякъде. Да, и стремящите се към доброто могат и проявяват гордост. Но нима това означава, че стремежът към добро винаги говори за гордост?! Навремето предупреждавах, колко пагубни са всякакви твърдения, че човек може да бъде отвъд доброто и злото. Е, не че съм очаквал да впечатля някого, но сега виждам как доброто бива принизявано и приравнявано със злото. Жалко е и доста тежко, а в същото време се прави всичко възможно да се обезцени единственото ценно притежание на човека – свободата да решава съдбата си, съпътствана разбира се от съответната отговорност. Да, разбира се! колко удобно е правилните решения да идват наготово! И то директно от Бог или пък от нашата божествена същност! За какво са му на Бог подобни безмозъчни хора, неспособни да се ориентират сами в живота? Това ли е великата цел на еволюцията?!

Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора). Говорете за себе си. Кажете: аз нямам достъп до еди какво си; моят аз е несъзнателен и т.н. И така ще създадете много мощна отрицателна вълна, но поне ще е някак си ограничена само до вас. Кои по дяволите сте вие, че да се произнасяте за всички останали? Несъзнателно решение не може да се вземе. То би било нещо друго, но не и решение. Бих, ама много бих желал, Божидар, да опишеш как точно вземаш несъзнателни решения и какви резултати имаш в живота си като следствие от това.

В една друга тема пишеш: Е да де, ама хората притежават самосъзнание вече от милиони години. Т.е. вече би трябвало да сме минали този период като при децата, когато възрастните ходят постоянно след тях и ги пазят да не направят някоя глупост. Аз пък си мисля, че можем доста да пообъркаме нещата, до степен, че никой да не може да ни помогне да завършим еволюцията си така, както е запланувана - както в индивидуален, така и в общочовешки план. Разбира се това може да стане само със съзнателно и дълго поддържани егоизъм и желание за нанасяне на вреда на останалите, и не го казвам за да плаша някого, а за да бъде осъзната отговорността, която всеки носи. Хубаво е да се правят сравнения, но хората вече не сме животни, които е невъзможно да разберат последствията от своите действия. А силата на човешката воля е такава, че дори и страданията резултат от тежката карма, която сме натрупали, понякога не могат да променят някои наши желания и стремежи.

Мога да говоря само за себе си и мога да кажа, че това, което получавам в резултат от усилията ми, ме удовлетворява.

Гаранции? Още малко ще поискаш и договор да сключиш, където да е описано точно това, което следва да получиш срещу усилията си. Не е ли достатъчна вярата, че всеки получава това, което заслужава в резултат на усилията си?

Абсолютна сигурност по отношение на това какво сме разбрали, доколко сме го разбрали и какво не сме разбрали, не може да имаме. Все пак обаче ние можем да правим предположения и с времето тези предположения евентуално ще стават по-точни. Трябва да е ясно, че никой не може да взема решения вместо нас. Дори и когато се придържаме към дадено учение, то е защото ние сме избрали да се придържаме към това учение и отговорността в по-голяма степен е наша, а не на учителя дал учението. Никой не може да избяга от личната отговорност и от необходимостта за вземане на решения. Това е урок, който всеки следва да научи. Преценката винаги е наша и на никой друг, а който си мисли, че не е така се заблуждава. Дори и когато изпълняваме нещо идващо "отгоре", то пак ние носим отговорността за избора си да го изпълним. И всъщност докато не осъзнае човек тази отговорност, и не я приеме, нищо съществено няма да му бъде възложено. Да, понякога е трудно да се ориентираш сред всичките заблуди в света. Всъщност това винаги е трудно. Но действителността е такава, а на човека е предопределено да се научи да различава истината от лъжата, правилното от неправилното, полезното от вредното и т.н. Човек е роден със свободна воля – това е изначално притежание на всеки. Но свободната воля далеч не означава свобода. Само волята насочена към добро дава свобода, а да се различава действително доброто от привидно доброто далеч не е лесно. Но това е задача непосредствено стояща пред хората и в този смисъл е по-добре да се заемем с решаването й, отколкото да бягаме от нея.

Честито Рождество! И много слънчеви и красиви мигове!

А ние как опознаваме себе си? Какво създаваме?

За духа не знам. А дали и кога трябва да сменим една цел с друга разбираме като използваме всички възможни средства (анализ, интуиция, изживяване на последствията, съвет от някого и т.н.). Това е живота - използваме всички налични възможности. Защо да се ограничаваме до една или две? Човек определя целите си според своята преценка. Какво има тук да се коментира? Ако види, че резултатите не отговарят на очакванията или пък ако целите са постигнати и изчерпани, човек следва да ги промени в една или друга степен.

Всеки сам трябва да открие в какво се състои тази основа. Лесно можем да кажем, че в основата трябва да е Бог или любовта, но практическото намиране на тази основа е нещо индивидуално.

Животът е нещо несътворено и като такова не притежава собствен смисъл. Смисъл можем да търсим в действията си и тези на околните, в целите и стремежите си. Ние сами определяме смисълът чрез това, което вършим. Ако трябва да търсим някакъв абсолютен общовалиден смисъл за всички, то може би ключовата фраза ще бъде: разгръщане на духовния потенциал на всички живи същества във вселената. Но и тук трудно ще се намерят двама души, които да разберат тази фраза по един и същ начин. Всъщност, това се явява по-скоро едно определение за самия живот, отколкото за неговия смисъл.

От тук Сега предполагам, че всеки ще каже: ама аз мога да различа постоянството от застоя. Може и така да е. По принцип обаче съвместяването на вечното и преходното не е толкова лесно. Живеем в постоянно изменящ се свят, като в същото време този свят се ръководи от вечни и непреходни принципи. Ние самите се променяме, но ако в себе си нямаме една стабилна непоклатима основа то за духовно израстване трудно може да се говори. Истината променя ли се? Никога. Може да се промени степента в която можем да я разберем, но не и самата истина. И ако някой е построил живота си върху определени непреходни истини, то това застой ли ще е? Не, няма да е застой. Разбира се, ако един осмокласник решава още задачи за пети клас, въпреки че възможностите му позволяват да решава по-сложни задачи – това не е в реда на нещата. Може да решава задачите за пети клас правилно, но възможностите му са по-големи. Тогава ще имаме застой. Сега няма да навлизам в излишни абстрактни коментари, че застоят всъщност винаги се превръща в упадък и води до разложение и смърт. Във феноменалния свят всичко се променя следвайки определени правила и ритми. Въпросът е да се научим да различаваме и съвместяваме вечното и преходното. Целите, които си поставяме могат да ни доведат много надалече, ако са правилно подбрани, но само ако проявяваме постоянство в следването им. Със сигурност обаче прескачането от една цел към друга няма да ни доведе до никъде. Това е хаотично стремление и резултатите могат да бъдат само случайни. А дали целите, които си поставяме са правилни, може да разберем от начина по който следването им се отразява на живота ни.