Станимир

Няма проблем да си говорим за практически изпитани неща, но задаваш някои въпроси, на които не може да бъде отговорено с такива. За другите две сетива може би ще си говорим в следващите две раси. Засега са пет и не съм сигурен дали шестото и седмото могат да бъдат развити с някакво усилие от наша страна преди да е дошло подходящото време за това. Те вероятно са свързани с развитието на шестия и седмия принцип при човека - атма и будхи, и представят тези два принципа по някакъв начин на физически план. Но и така насочеността на усилията ни следва да е към висшите духовни принципи, а не към физическото тяло.

Според мен ако виждаш някаква опасност за даден човек, е добре да му я посочиш. Как, с какви думи си зависи от теб. Примерно човек отива на разходка в планината и ти виждаш, че ще се случи нещо неприятно. Можеш да поговориш с човека за опасностите в планината, да го попиташ дали е достатъчно екипиран и запознат с тях, да го насочиш от какво е добре да се пази и т.н., каквото прецениш за удачно. Все пак това, което виждаш като възможност все още не се е случило, което ти позволява да се намесиш. А ако не нарушаваш свободата на избор на въпросния човек намесата ти е позволена. Но тя обикновено се ограничава до съвет или насока.

Това изказване, въпреки че не е лишено от основания, за съжаление отива в другата крайност и по този начин, според мен, не се явява обективно отражение на действителността. Позитивното мислене не е да гледаш на света с розови очила, въпреки че някои се опитват да го представят по този начин. То не отхвърля необходимостта от съпътстващи действия за постигане на желаните резултати. Мисълта сама по себе си би могла да се окаже достатъчна, но това би било по-скоро изключение за света в който живеем. В основата на положителното мислене е вярата, че желаното може да бъде постигнато. Това не гарантира постигането му, но го подпомага в изключително голяма степен. Разбира се, стига това, което вярваме, че е постижимо, да е наистина такова. Тук на помощ ще ни дойдат знанието, разбирането на принципите ръководещи битието и интуицията. Наистина мнозина превръщат положителното мислене в средство за бягство от действителността. Други в средство за лесно постигане на целите. А то наистина е средство чрез което можем твърдо и уверено да следваме предначертания път, дори и през най-големите бури... но забележете "през", а не "покрай" бурите.

„Чрез чувствата си човек е свързан с астралния свят“. Това не означава, че висшите чувства произхождат от него. Човек може да изпитва висши чувства и без астрално тяло. Нима си мислиш, че духа е зависим от астралното си тяло за да изпитва висши чувства? Желанията и зависимостите може да се поддържат от ума също толкова, колкото и от атсрала, но разликата е, че докато астралното тяло е прекомерно развито при хората, то за умственото съвсем не може да се каже същото. Затова и фокусирането върху астрала и усилване на сетивността му е вредно, докато усилията за развитие на мисленето не са.

Има тема във форума за синхроничността.

Седем във всяко едно от телата прави седем физически, седем астрални и т.н. сетива. Астралното тяло е свързано с желанията и зависимостите. То има нужда по-скоро от пречистване, отколкото от развитие. Прекаленото фокусиране върху него означава човек да насочи силите си в направление, което не съвпада с направлението нужно за развитието му. Има опасност и човек да попадне под влиянието на енергии в които не е състояние да се ориентира. В астралния свят съществуват сфери и същества, които определено са злонамерени и ще се опитат да навредят и заблудят човека. Разбира се ако притежаваме някаква сетивност ние не трябва да се плашим, а да се опитаме да я овладеем, но това не са неща, които са пряко свързани с духовното развитие на хората (особено астралните сетива).

Не. Поне при мен не се получава никакво изчерпване на енергия. Не виждам и причина това да се случва. Може би в описаните случаи влияние оказват и други фактори.

Ти как си представяш осъзнаването наяве? Опиши го теоретично. Какво светът ти се струва недостатъчно действителен ли? Да, ама той е. Разбира се има много, което не можем да видим, но това не прави света, който възприемаме нереален, а просто непълен.

Човек притежава седем сетива във всяко едно от телата си. Физическите сетива зависят до голяма степен от наследствеността. Тук за закърнялост не може да се говори. Астралните могат да бъдат усвоени, но това за повечето хора ще се окаже спънка в развитието им. Менталните и особенно по-висшите духовни сетива е доста трудно да бъдат усвоени. Там самите носители не са все още достатъчно развити. Те не са закърнели, а ние никога не сме разполагали с тях.

Нищо не означава. Разбира се това не означава, че трябва да отдадем всичките тези случаи на случайността. Те са около 1/20 част от всички възможни комбинации, а поне при мен се случват далеч по-често. Въпросът е, че няма какво да получим като информация от подобни съвпадения. Да, всеки човек притежава вътрешен часовник, не по-малко точен от механичния и при подходяща нагласа на съзнанието може да се случи така, че често нещо вътрешно да го подтиква да да поглежда към часовника на ръката си именно в такива случаи, но да се търси значение извън това да се убедим в това колко точно може да бъде усещането ни, едва ли е разумно. Още по-фрапираш и дискутиран е случаят с 11:11. Но и тук нещата принципно си мисля, че са същите. Практически това може да бъде използвано примерно когато искаш да се събудиш в определен час или нещо друго подобно. Доста често ми се е случвало да се събудя няколко секунди преди алармата на часовника да започне да звъни и това след като съм си дал съответната заповед преди заспиване. По същия начин с повтарящите се числа ние един вид си даваме (но в този случай несъзнателно) заповед да погледнем към часовника в съответния момент, просто защото сме си внушили, че това е важно.

Да, в хода на темата беше нормално да се достигне до Бог. Всичко е Брахман. Ние обаче смесваме източната представа за Бог със западната. А и двете са достатъчно изопачени. Там където съществува един абсолютен, вечен и неизменен космичен принцип, ние прибавяме и воля. Не, няма воля, която да обуславя този принцип, но всички воли са обусловени от него. Този принцип не може да направи абсолютно нищо за да промени своето действие. Къде е волята тук? Няма замисъл. Вселената просто е проявление на същността на нещата такива, каквито са. За да живеем разумно ние следва да познаваме условията в които живеем. Колкото повече разбираме и осъзнаваме същността на тези условия, толкова по-пълноценно живеем. Лесно можем да сравним познатите ни природни царства и да забележим разликата.

В тази вселена, която познаваме, духът започва като чиста несъзнателна сила, на най-високия план (най-малко материален). Постепенна с различните цикли които преминава потапяйки се в по-материалните планове той добива съзнателност, първо в по-грубите, а постепенно и в по-духовните сфери. Когато духът придобие нужното ниво на съзнателност на най-високия план на съществуване във вселената, той преминава воала на първичната материя и едва тогава се потапя в тайната на това, което е отвъд този покров. Смисълът (доколкото може да се търси смисъл в един несътворен процес) е развитие на съзнанието. Това се получава на практика. Какво представлява покровът на първичната материя? Защо той се явява граница? Това са въпроси на които всеки сам трябва да си отговори. Доколко материята и духа са различни и доколко са едно и също нещо?

А, не. Няма да се обезсмисли. Тя и праната от слънцето, въздуха и земята не е една и съща, затова че пак ще си спорим. Тези, които консумират и по-груба прана ще са като месоядците, а другите – като вегетарианците. Извод: винаги можеш да си намериш причина за да спориш.

Да се научим да правим добро... Самата формулировка никак не ми харесва. В будизма се говори за правилни действия (също и за правилни мисли, правилни стремежи и др., но тях засега ще ги оставим настрана). Доброто е резултат от правилните действия. Самите правилни действия могат да се нарекат добро. За мен гледната точка, че човек действа правилно е по-приемлива, и това е към което следва да се стремим. Как разбирам, че действията ми се правилни? Тук разбира се аз се водя от моите идеали, които се опитвам да приложа в действията си. Говори се: да бъдем проводници на божественото, а то всъщност е представено от най-високия наш идеал. Нашият най-висок идеал определя доколко можем да разберем и приложим божественото.

Това може да се отнесе и за всички други решения, които вземаме. Инстинкти, интуиция, ум, емоции, чувства - всичко може да подведе човека. Човек наистина следва да изучи природата на тези неща и да се научи да се ориентира правилно в тях. Ако яздим кон и той ни отведе не там където трябва или ни изхвърли от седлото, то първо трябва да се усъмним в способността си да яздим, а едва след това да търсим други причини. Умът е инструмент с който боравим. Кой какво ще измайстори с него си зависи от човека, а не от ума.

В случая умишлено споменах, че нямам проблем, защото така исках да кажа, че и всеки друг не е задължително да има някакви проблеми съвместявайки индивидуалната си воля с божията. Да, на практика в много случаи поради егоизъм, неразбиране, зависимост или др. нашата воля може не само да се различава, но и да върви в посока обратна на висшата воля. Сигурно на всеки се е случвало в определени моменти. Но първо следва да се разбере, че дори и когато си мислим, че не използваме волята си, ние пак я използваме (освен когато спим или сме под влиянието на много алкохол или наркотици). Е, зависимостите, егоизма и неразбирането са неща, които така или иначе следва да преодолеем. Ако си мислим обаче, че не трябва да използваме волята си, докато не се справим със споменатите три проблема - това няма да стане. Волята ни е дадена и ние я използваме постоянно без значение дали го осъзнаваме. Няма как да не я използваме. Когато се казва да се откажем от своята воля в полза на божията, това следва да се разбира да не поставяме себе си на първо място в своите желания, т.е. егоизма ни да отстъпи своето водещо място и да бъде заменен от любовта и загрижеността към другите (цялото). Това обаче реално не е отказ от индивидуалната воля, а отделянето на тази воля от егоизма.

Аз държа да се науча да вземам правилни решения самостоятелно. Това не означава, че когато не мога нещо, няма да поискам помощ. И съм я получавал многократно. Но ако разчитам само на помощта, никога няма да се науча да се справям сам. Вече споменах за съизмеримостта. Да използваш интуицията си за нещо, което можеш да използваш обикновена логика е злоупотреба (разбира се това е лично мое мнение). Има случаи когато умът не може да се справи, има и такива в които може. В моя живот поне преобладават вторите, а по отношение на важността - в момента не мога да преценя. Ние трябва да развиваме всички аспекти на нашия дух, а това включва и ума, и интуицията, и съзнателността.

Здравей, В описаната ситуация ми се струва, че от теб не зависи много. Баща ти сам трябва да вземе нужните решения, но не и да бъде накаран. Той сигурно е наясно за вредата от алкохола и за особеностите на епилепсията (нуждата от определен режим, особено при по-чести припадъци). Баща ти знае ли, че си го видял при последния припадък? Знае ли за страховете, които ти е причинило това? Ако не – кажи му го, или нека някой друг да му го каже. Без да го обвиняваш, но той следва да е наясно с това, което изпитват близките около него. Той следва да е наясно, че вие близките му страдате не по-малко от състоянието му, защото го обичате и не ви е безразлично какво се случва с него и с живота му. Това е, което според мен може да се направи, а дали ще е достатъчно никой не може да каже.

Нямам проблем нито с природните закони, нито с божията воля (въпреки че аз разбирам последната като волята на съвсем конкретни същества грижещи се за земната еволюция, които пък от своя страна имат своите наставници). Това, че по възможност вземам самостоятелни решения не противоречи на желанието ми да не се отклонявам от предначертаното отгоре. То и без това предначертанията са само насоки, а не готови решения. Наистина, когато човек иска нещо, той може да го привлече към себе си, без да е необходимо да е наясно с начина по който ще стане това. Даже е желателно да не се правят предположения за това откъде и как ще дойде въпросното нещо. Да оставим настрана, че въпросното желание не винаги е в съгласие с божията воля, а ние можем да го получим въпреки това. Т.е. инициативата и решението отново са наши. Ние сме поискали въпросното нещо - това вече е решение. Прави се една основна (според мен) грешка да се противопоставя човешката воля с божията (този на духовната йерархия или бялото братство). В крайна сметка обаче космическата йерархия е съставена от същества, които в миналото също са били хора като нас. Тяхната воля е нашата воля, естествено по-силна, и по-ясна, съчетана с по-пълно разбиране на нещата и насоченост към добро.

Това са явления върху които влияят множество фактори, които не разбираме добре. В повечето случаи се получава именно така - един път нещата се получават, друг път - не. Причините могат да са както в самия човек, така и извън него. Пречки могат да се окажат: - прекаленото желание да прочетем въпросната информация; - недостиг на психична енергия, което може да е в резултат на лош режим или пък попадането на човека в низходящата вълна на някой от природните цикли които му влияят; - неблагоприятни външни условия. Сигурно има и други, които в момента не ми идват наум или с които изобщо не съм запознат.

Станимир нищо не иска. Умът ми служи чудесно при вземането на решения и разбиране на последствията от тях. Вселената няма да търпи дълго да взема решения вместо някого. Това би било крайност. Помага се само там където човек не може да се справи със собствени усилия. Останалото е мечешка услуга.

Стената?По някога изглежда непреодолима и нищо че е само в ума ми,ме побиват тръпки.От правилната страна ли съм?Може ли толкова да сме различни?А критерия е толкова прост:Живей за себе си и позволи на другите да правят същото Да хората са много различни. Не се притеснявай за това дали си от правилната страна. Докато имаш в себе си някаква загриженост за останалите и не ти е безразлична съдбата им, ти си от правилната страна. А това, че стената е само в ума ни... Ами светът е ментален според един от принципите на Хермес. Това "само" всъщност е доста подвеждащо. Една стена в ума ни е много по-истинска от най-здравата каменна преграда.

Правилното решение е резултат от правилното мислене. Това може да включва и решението умът да остане пасивен за сметка на инстинктите или интуицията, но решение на ума винаги присъства. Не знам какво имаш предвид под "по-правилни решения", спрямо какво по правилни? но все пак системата може и да се окаже интересна.

Описваш противоречие, което при мен не съществува, отново с използване на евтини психологически манипулации. Никъде не съм казал, че само умът взема правилни решения. Напротив, ако трябва да съм искрен смятам, че 95 % от хората не могат да мислят правилно. Това обаче за мен означава, че въпросните хора трябва да се погрижат да се научат да мислят правилно, а не да пренебрегват мисълта си. Това, че някой не може нещо за мен не е проблем. Проблем е когато се отрича необходимостта от въпросното нещо поради неумението да го правим; когато се търсят удобни заобиколни пътища там, където такива няма.

Както вече споменах в две или три мнения, това са изключения. Ти не можеш да вземаш повечето си решения по подобен начин, просто защото въпросното усещане няма да е налице. Има нещо, което се нарича съизмеримост. Нещо, което може да бъде свършено с по-нисши средства няма нужда да бъде вършено с висши средства. Решение, което може да бъде взето от ума не е целесъобразно да бъде вземано по друг начин. Когато инстинктите са достатъчни, умът може и да не се намесва и т.н. Никой няма да ти даде знак ако трябва да решиш на футболен мач ли да отидеш в неделя или на кино.