Станимир

Правиш въпросното нещо, защото ти харесва. А другите, които правят същото можеш да използваш за пример и насока. А ако са много извисени души, можеш да ги приемеш дори като идеал.

Психиатрията, както беше споменато дава по-големи възможности, но тя по принцип се занимава с психично болни - нещо, с което ти споменаваш, че не искаш да се занимаваш. Ти разбира се можеш да учиш психиатрия и пак да работиш само като психолог - решението си е твое, аз само споменавам това леко несъответствие да учиш за нещо (психиатрия), което не желаеш да работиш докрай. Предлагам ти да влезеш в сайта на някое медицинско учебно заведение и да прочетеш програмата по години на специалностите свързани с психиатрията, какви дисциплини се изучават, като какъв специалист излизаш и т.н. Направи същото и с психологията. Ако има някакви конкретни хора, на които искаш да приличаш като професия, проучи и това какво те са завършили - каква част са с медицинско образование и каква само с психология. Проучи и в кои конкретни университети са завършили.

Това си е за нова тема. Същото май може да се каже и за това с последните и първите. В изказванията на Еленко Ангелов разбира се има много верни неща, но той често изпада в крайности. Тук нямам предвид цитираното интервю. Всеки може да мисли положително, но не всяка мисъл ще е еднакво силна и действена. Знаем от Библията, че царството Божие се взема със сила. Който има знание и сила ще получи (т.е. ще си го вземе). Който няма ще трябва да си ги развие. Положителното мислене не предполага раздаване на подаръци. Поне не и докато не дадеш преди това много от себе си.

И да предположим, че научиш Кой е създал Бог - тогава ще се запиташ Кой е създал Този, Който е създал Бог, и така до безкрай. Може ли да има нещо По-вечно от Вечното? Значи не можем да си представим някой да е създал Бог, но можем да си представим да е създал принципите обуславящи Битието. А за разлика от Бог, съществуването на последните е очевидно, те са точно определени и всеобхватни, и никой никога не е наблюдавал промяна в действието им, т.е. те са вечни и неизменни. Но ние продължаваме да настояваме, че те са сътворени... Странно. Хубаво е човек да бъде проводник на божественото творчество (т.е. това идващо от висшите духовни сфери). Но да се отрича способността на хората да творят според мен е глупаво. В крайна сметка, аз като проводник на нечия идея може така да я изопача докато я провеждам, че да се получи съвсем различен краен резултат от висшия промисъл. Е кой тогава е творецът, след като крайния резултат зависи от мен? Това, което ще се прояви в този случай е моето несъвършенство, а не божествения замисъл. Хората творят. Това означава, че те могат да създават нови комбинации от вече съществуващите елементи. Аз мога да взема десет кубчета за игра и да ги подредя в каквато си искам форма (това всъщност вече е творчество), и Бог няма да има нищо общо с това. Не е нужно да има. Това нито го омаловажава, нито нещо друго. Просто аз мога и сам да си подредя кубчетата. Е да, можем да търсим висша воля, но в един съвсем различен аспект - този отнасящ се до редуването на космическия ден и нощ (периодите на манвантара и пралайя), защото волята е която поддържа целостта на материята през космическите дни, а без това няма да ме има нито мен, нито кубчетата, които подреждам. Но самото творчество в случая изразено с подреждането на кубчетата си е чисто моя дейност, дори и ако съм възприел някоя идея как да подредя кубчетата по-добре от висшия свят.

Добре де, не се интересувай. Мен пък ме тревожат дълбоко-философски въпроси от типа : Кой е създал Бог? и т.н. Щото като чета мненията, за всичко си търсим създател, та аз и за Бог... Дано скоро ме удари някоя божествена светкавица, че да мога да насътворя нещо смислено като отговор на дълбоко-философския си въпрос. Надявам се също да не е като картинката от по-предното ми мнение, но ще се моля горещо Бог да е по-милостив в изкуството, което така благосклонно ми низпосланя.

Аз мога да се възползвам от принципите обуславящи битието за да постигна целите си, именно защото тези принципи са неизменни. За каква воля говорим тук, след като става въпрос за нещо неизменно? Всички разумни същества, на всички възможни степени на еволюцията доколкото ми е известно са в абсолютно същата позиция. Разбира се степента им на познание за тези принципи е различна. Има такива, чиито познание безкрайно превъзхождат моите, но и те не могат да изменят въпросните принципи дори и в нищожна степен. И това не е поради божията воля, защото въпросните принципи са несътворени и отвъд всякаква воля. Те са такива каквито са, просто защото такава е същността на всичко съществуващо. Но като оставим настрана отклонението, което направих, да, ние следва да опознаваме и да действаме в съответствие със споменатите принципи. Дали са от това, което наричаме Бог или над него, няма никакво значение.

Има ли значение защо съм избрал тази картина? Тя е творчество нали? А според теб е с божествен произход, т.е. Бог и единствено Бог е отговорен за съществуването й. Скулпторът е просто един проводник на божественото творчество.

Няма да публикувам съвсем отвратителни кадри на творчество, но и тези, мисля, ще свършат работа. Ако не свършат, мога да покажа и по-крайни случаи. Засега ще пусна една съвсем обикновена гротеска. Ясно се вижда божествения произход на творбата, на който скулптурът се явява нищо повече от един проводник. Всъщност от замисъла до крайния резултат всичко е сътворено идейно от Бог и е само материализирано от човека.

Цитираното е вярно, но къде е границата между физическото и духовното? В цитата се дава пример с храната. Но къде е границата между желанието да ядеш, защото това е необходимо за съществуването ти и желанието да ядеш, защото изпитваш нужда от по-голямо (но вече ненужно за съществуването ти) количество? Някой може да изяде тройна порция и пак да остане гладен. Желанието да се нахраниш е едно астрално желание, т.е. по категоризацията от приведения цитат е в групата на духовните желания. Потребността наистина е физическа, но само донякъде, защото реално почти всички хора имат желание да ядат над необходимото за съществуването им.

Тук описваш вселената като една машина в която всичко зависи единствено от Бог. И странното, и тъжното е, че именно това ти мнение получи най-голямо одобрение в темата. Човекът го няма, ненужен е, а разните там драсканици за обръщение, покаяние, спасение, възраждане, новораждане, посвещение и възкресение, бързо се забравиха. Забрави се и това от кого зависят половината стъпки. Ама не, Дънов е казал, че всичко зависело от Бога. Алелуя и ръкопляскания. В какво ли ще се превърне учението му след още 10 години?

Какво значение има какво е казал Авраам за Бог и вселената, щом това, което ти ми представяш е една машина, в която всичко зависи от нейния оператор-Бог. Също така, къде съм казал, че ми липсва нещо в изживяванията? Писах, че в тях не виждам нищо особено висше, ама ти нали трябва да си кажеш, че ми липсва випасана.

Нали целта на Бог е хората да постигнат освобождение? Поне така пише Ники. И какво точно чака Бог, щом всичко така или иначе зависи само от него. И всъщност от какво е това освобождение след като дори и мислите ни са предопределени от Бог, всичко в живота ни е от Бог? Излиза, че ние можем да се освободим единствено от Бог? Това е реалното заключение на написаното от Ники във втория пост на темата.

Как се нарича Бог, който в тема като тази говори сам със себе си, с несъзнателното посредничество на всички нас простосмъртните? Не знам, обаче честно казано някои мнения в темата ми изглеждат крайно фанатични. Но явно проблемът е в Бог, че не ме е дарил с просветление. То даже не могат да бъдат оборени с аргументи, защото самите твърдения превантивно изключват всякакви аргументи, обезсмисляйки мисълта. Никога не съм харесвал мистицизма, особено арабския/суфизма. Май това ще е за дълго. Даже ми се направи анализ какво не ми достига за освобождение. Никой не ме попита дали искам освобождение, но пък ме посъветваха да пусна ума. Тук съм за да опозная себе си и света. Аз не надценявам ума. Знам точно ограниченията му. Но тук явно се надценява Бог. Защо не оставите Бог да си бъде такъв, какъвто си е? Приписвате му всякакви уродливи неща, само защото си мислите, че така той ще изглежда по-съвършен. Добрият управник държи подчинените си свободни, а вие превърнахте Бог в абсолютния робовладелец. Светът не е машина, а вие го превърнахте в такава. Красиво, Божествено красиво! Да си мислиш, че си свободен, но всъщност да не си – перфектния затвор. Мнозина са изживявали различни състояния на съзнанието. И после търсят обяснения, и търсят, и търсят, и попълват празнотите с предположения. Ето това е едно от свойствата на ума, да се опитва да прави изводи, дори когато няма нито познанията, нито информацията, които са необходими. Не е лошо, че искаме да знаем, но някои неща няма как да узнаем още дълго. А ние в прибързаността си се задоволяваме с предположения. Това също не е лошо, стига да не използваме тези предположения и да градим теории върху тях, защото в един момент забравяме, че целия ни градеж се крепи върху предположения. Мистиците са особено податливи на споменатите различни състояния на съзнанието. Те се постигат изключително лесно след определен режим. Изпитвал съм състояния в които буквално имаш чувството, че сърцето ти ще се пръсне от екстаза и прилива на енергия. Изпитвал съм и състояния в които все едно мен ме няма, все едно знам, че съществувам, но не знам кой съм. Изпитвал съм и други неща. В това няма нищо особено висше. Това не е просветление. Това не е освобождение. За някои неща имам предположения, но общо взето са ми мъгла. Ние не знаем почти нищо за съзнанието, а правим изводи все едно всичките му тайни са ни разкрити.

Може би основното е, че силното желание пречи на реализирането. Освен това води до привързаност. Да освободиш съзнанието си от едно желание не е ли проява на волята? Ако аз си поръчам пица по телефона, то волята ми проявява ли се, след като работата по направата и доставката на пицата не я върша аз? Проявява се. И волята на доставчика също се проявява, но в случая тя е зависима спрямо моята. А, аз мога да направя пицата и сам. Но ще ми струва време и усилия, като също така изисква определени умения. Който има нужните умения може сам да си свърши работата съзнателно. Който ги няма - може да се моли и надява някой друг да му я свърши. Но волята присъства и в двата случая. Ако е въпрос на воля и свободен личен избор, защо не го направиш още днес, още сега въпросното пълно и безвъзвратно Освобождение? :-) А Бог защо не го направи? Излиза, че той е също толкова неспособен по отношение на моето освобождение, колкото съм и аз; неговата воля е също толкова несвободна, колкото и моята. Може ли 2+3 да бъде равно на нещо различно от 5? Не, защото такава е същността на нещата и ничия воля, божествена или не, не може да измени тази същност. Това липса на свобода ли е? Не, това е естествения порядък на нещата. Всяко нещо изисква съответните условия за проявата си. Свободната воля не означава човек да може да прави чудеса, нарушавайки принципите обуславящи съществуването. Такава воля няма.

Да, ако не нещо друго, разбрах, че с 5-ма (засега) човека едва ли някога ще достигнем до единомислие. Това за мен не е проблем, нито предполага някакво негативно отношение, а просто ще ми спести доста усилия за в бъдеще.

Може би основното е, че силното желание пречи на реализирането. Освен това води до привързаност. Да освободиш съзнанието си от едно желание не е ли проява на волята? Ако аз си поръчам пица по телефона, то волята ми проявява ли се, след като работата по направата и доставката на пицата не я върша аз? Проявява се. И волята на доставчика също се проявява, но в случая тя е зависима спрямо моята. А, аз мога да направя пицата и сам. Но ще ми струва време и усилия, като също така изисква определени умения. Който има нужните умения може сам да си свърши работата съзнателно. Който ги няма - може да се моли и надява някой друг да му я свърши. Но волята присъства и в двата случая.

Това, че нещо се случва според Божия Промисъл не изключва човешката свободна воля. Нещо повече, има вероятност тази Промисъл да не може да се изпълни без нея. Въпросът е дали Бог очертава само рамките, или всичко до най-малкия детайл. Ако аз посадя цвете, дали определям колко листа то ще има, колко ще е дълго стъблото му, с какви извивки и т.н.? Бог обаче може адски много да се дразни, ако нещата не са точно такива каквито ги иска и за него да не е достатъчно да посади семенцето. Бог ли предизвиква така, че в мен да се появят определени мисли, или волята му се състои в това, аз да мисля свободно и той да приеме резултата, какъвто и да е? Ето и в двата случая имаме Божия воля. Но пак не става ясно каква. А Бог може ли да направи така, че мислите ми да не предизвикат съответстващите им последствия? Някой някога наблюдавал ли е подобно нещо? Аз не знам да е. Някой може ли да засвидетелства подобно нещо? Ники не е обяснил абсолютно нищо. Аз мога да кажа: няма Бог. При това мога да се обоснова тезата си много добре. Но целта на темата не е да спорим за това дали има Бог или няма, а всъщност за това, което ние можем или не можем. Ти защо пишеш в темата: защото Бог иска така или за да изложиш позицията си по въпроса? Аз пиша твърдо заради второто и ако съм искрен докрай ще добавя, че въобще не съм се замислял дали Бог иска така или не. Ти замислил ли си се? Или изпълняваш волята му несъзнателно, но в същото време някак си знаеш, че я изпълняваш?

Всъщност обожавам и да спирам ума си. Правя го съзнателно всекидневно. Всичко следва определени цикли, редуващи активност и пасивност. Да, активността на ума не може да продължи дълго, без това да предизвика проблеми, но същото е и с пасивността. Нормално е редуването на едното с другото. Та, нямам проблем със спирането на ума, но определено имам проблем с оставянето му в спряло състояние за дълго. Бях написал някои неща, свързани със следващите твърдения, но ги изтрих. Явно Бог не е предопределил да бъдат четени тук в този форум.

От Лука 12 гл. Превод 1940 г. Цариградски превод King James Version Правят впечатление 3 разминавания: 1) Броят на врабчетата; 2) Дали човек е по-ценен от много или от пък от всички врабчета; 3) Дали ни едно врабче не може да падне без волята или без знанието на Бога. Мен разбира се ме интересува третият въпрос. Защото, ако допуснем, че всичко става по волята на Бог, то това обезсмисля всичко, което правим. Бог решава, кое как да се случи, дори и в детайлите. Ако всичко става със знанието на Бог, нещата са съвсем различни. Тук човешката воля се проявява свободно, но не и незабелязано и безнаказано. Бог я оставя да се прояви (може би до определена граница, но все пак човек има известна свобода). В една от беседите си П. Дънов се придържа към версията на Матей, но на мен тя ми изглежда нелогична, а и извън контекста на останалата част от съответните глави от Библията. Мнения?

Всъщност се опитах просто да покажа значението на мисълта. Дори и тук всяко наше движение се извършва чрез мисълта, предизвикваща нервен импулс и т.н. Ние влияем на обкръжението също чрез мисълта си, но пак не директно, а чрез нервната, мускулната и костната системи. Движим се, говорим, виждаме все чрез мисълта (и инстинктите, които са един вид мисъл превърнала се в автоматичен навик). Дори и чувствата осъзнаваме чрез мисълта. В надземното мисълта действа директно. За да се предвижим, ние трябва да си представим това движение. Няма я нервната и мускулна система, които сме свикнали да посредничат при взаимодействието ни със света. Там материята реагира мигновено на мисълта ни - добра или лоша. Дори самите ние приемаме форма съобразно мислите си. Ние и сега въздействаме по същия начин на материята от менталния план, но това не е видимо на физическия, защото тук материята е инертна и груба, а съзнанието ни е прикрепено към тази сфера.

Живеем в един грубоматериален свят, което всъщност ни предпазва... докато сме живи (въплътени). Ние тук трудно можем да видим директно последствията от мисълта си. Какъв ли ужас щеше да настане, ако всичките ни мисли се реализираха моментално тук на физически план? След смъртта обаче мисълта ще привлече човека към съответстващата й сфера, и е добре преобладаващата част от мислите ни да са чисти.

Писма на Махатмите до Синет.

Предполагам, че е известен фактът, че най-щастливи се чувстват жителите на някои страни от третия свят, които по стандарт на живот доста изостават от българския. Това се получава защото там отсъства този стремеж към лукса и удобствата, които високият стандарт осигурява. А много от тези удобства не само се привиква, но се достига и до зависимост. Така се получава, че едни изхабени батерии на дистанционното могат да ни направят крайно нещастни, като ни развалят удоволствието вечер от сърфиране между тв програмите. Чалгата и алкохолът са средства с които хората се опитват да си доставят щастие.

Мисля си, че затова е дискусията, за да може в нейния ход да бъдат разкрити различните гледни точки към определен въпрос. Според мен понятието "положително мислене" няма нужда от дефиниция за целите на настоящата тема. Това ограничава разговора само до рамките на дефиницията. Вместо това е по-добре всеки да изложи своето виждане и да се опита да вникне в гледната точка на останалите. Мисля, че от интервюто става достатъчно ясно какъв смисъл влага д-р П. Димитров в понятието. Всеки опит за вникване в разбиранията на другия, къде логически, къде интуитивно, е ценен.

В основата на положителното мислене стои принципът, че всички трудности, изпитания и нещастия пред които сме изправени са крайни. Тук водеща е формулата: И това ще отмине. Това от една страна пренася съзнанието ни към бъдещето, когато трудността ще е преминала или изпитанието взето, дава ни сила и надежда, насочва ни към крайния резултат; от друга страна ни дава устойчивост и готовност да изтърпим трудностите с които се срещаме в тяхната пълна сила. Т.е. ние да имаме готовност за най-лошото, а може и нищо да не се случи. Това може да не изглежда съвсем като положително мислене, но ако човек е готов да се справи с най-лошото възможно стечение на обстоятелствата, то изненади са невъзможни, а мобилизацията е пределна. Обратно: опитът за бягство от трудностите и изпитанията, под каквато и форма да се извършва, води до повторение на въпросните ситуации под една или друга аналогична форма. Това ни поставя в затворен кръг. Когато вземем едно изпитание в духа, то вече липсва необходимостта това изпитание да се проявява в живота ни. Но ако бягаме, ние се страхуваме, а задачата не е решена.