Станимир

Това не е разбиране, а предчувствие. Ако човек не може да си обясни нещо, как може да твърди, че го е разбрал? Иначе по темата: има идеи, които можем да разберем напълно и такива, които не можем да разберем. Последните можем да разберем в една или друга степен, но те са с такава дълбочина, която не можем да обхванем напълно. Но не бива да отричаме наличието на по-прости идеи, които сме в състояние да разберем изцяло. Хората сме склонни да изопачаваме нещата, но не винаги (и това ясно е споменато в цитата). Самата тази фраза, която е обект на настоящата тема, съм бил свидетел тук във форума да се представя като неизменно правило. А това вече е изопачаване.

Говорим за разбиране. Това предполага не просто да знаем нещо, но и защо това нещо е такова, каквото е; защо нещата се случват така, както се случват... Как може човек да си обясни нещата без ума - зае мен е непонятно. Бих се радвал на пример, но съм убеден, че никой няма да ми даде такъв.

Преди дни написах нещо свързано с това дали сме само проводници на творчеството, но ти замълча. Сега пак се повтаряш, но първо ми отговори на въпроса, ако аз като проводник на божието творчество мога да го изопача до неузнаваемост, то кой е творецът - аз или Бог? Що се отнася до убития и убиеца. Добре, да предположим, че вместо човек убием животно или растение. В кой е вината тогава? Нима несъзнателното растение с кармата си е привлякло убиеца към себе си? Или животното? Ако е възможно да бъде убито животно без това да е по божията воля, защо да не е възможно да бъде убит и човек? Нима има някаква разлика във физическото тяло? В съзнанието - да, но ние говорим за убийство на тялото.

Камикадзето нарушава духовните закони. Не може един дух да се въплъти на земята с идеята в съответното въплъщение да стане престъпник. Това не само не спомага, но и изключително много затруднява развитието на духа. Да, някои решения се вземат отгоре, но те са за доброто на духа и на хората като цяло. Други се случват като следствие от действието на кармичните закони - тогава на човек временно може да му бъде замъглено съзнанието и да извърши неща, които не желае в действителност, но случаите с камикадзетата са планирани, а камикадзетата - дълго и старателно обучавани за мисиите им. Камикадзетата са фанатици с промити мозъци. Че кой дух би имал полза от подобно въплъщение? Не, такива въплъщения са провалени от гледна точка на духа - да те вземат от малък и да ти изкоренят всякаква възможност за самостоятелно и разумно мислене, за да изпълниш нечии цели...

Е как можем да съдим някого за нещо което е трябвало да се случи по божията воля? Убиецът всъщност при всички случаи е Бог, а хората-убийци нямат никакъв контрол върху случващото се. Защо ги осъждаме тогава? Та те са пионки или проводници на божията воля, според това доколко осъзнават и разбират случващото се.

Пише: "Често разбраните неща се изопачават", т.е. това не е някакво неизменно правило, но се случва. И наистина не можем да очакваме хората абсолютно винаги да не са наясно с това, какво са разбрали и какво - не. Това се отнася само до някои определени идеи. В случая може би става дума за идеята от предходния абзац (с тенджерата и капака).

Никой не се ражда самурай или камикадзе. И докато все пак ако човек се въплъти в подходящото семейство, първото е донякъде предсказуемо, то за камикадзетата не е така. Излиза, че трябва незабавно да освободим всички убийци от затвора. Ти би ли се ангажирала с подобна божествена кауза?

Защо да съм се отказал от логиката? Ако можем да убием себе си, без това да е в съгласие с божия промисъл, защо да не можем да убием някой друг, отново без това да е в съгласие с божия промисъл? Ако логиката не удовлетворява някои твои възгледи, то проблемът не е в нея.

Само миналото не може да бъде променяно. Предполагам, че в определени случаи, ако едно евентуално удължаване на престоя на даден човек на земята, би било от полза за неговото развитие или за развитието на група от духове, то и смъртта би могла да бъде отложена (в определени граници разбира се, защото все пак за всичко се необходими определени условия). Дори и хората могат да променят плановете си в зависимост от ситуацията, защо това да не могат висшите духове или Бог? Сега някой ще отговори: те са толкова възвишени, че предвиждат всичко до най-малката подробност и нужди от корекции в плановете им няма. Но при наличието на свободен избор от страна на хората (които са няколко десетки милиарда) и всъщност човечеството представя един от принципите на планетния живот, то по-разумно е да се приеме, че не всичко случващо се на земята е възможно да бъде предвидено.

Значи самоубийствата са оправдани, защото и те са по божия промисъл. Но ние знаем (поне на думи) какво е писал Дънов за самоубийствата.

Да се върнем към врабчетата. Според мене падането на врабче означава неговата кончина, която е предопределена от Бога Респ. и кончината на всеки човек. Това обаче не означава, че е предопределен и абсолютно целия ни живот, с всичките му детайли Предопределено е кога ще ни разпишат пътния лист към небесата и само толкова. Останалата част от целия ни съзнателен живот си градим ние, със свободната си воля Смъртта е предопределена в известен смисъл - колко дълго ще живее човек (приблизително), в някои случаи и конкретни събития водещи до смърт (кармични причини), но дали няма и непредвидена смърт? Например психопат убиващ случайно няколко души в МОЛ-а, просто защото така се е случило, че те са попаднали първи в полезрението му. Или пък земетресение с хиляди жертви. Дали смъртта във всеки един случай е предопределена? В крайна сметка всеки от нас се е раждал и умирал множество пъти. Това не е някакво изключително събитие нуждаещо се от абсолютно пълен контрол от страна на Бог. Законът за кармата ще компенсира човека за незаслужено преживените страдания, затова че в тези случаи на преждевременна смърт не може да се говори и за несправедливост.

Щом искаш да си чайник... Всъщност по-лошо - сам се навиваш с предположения до степен, че в един момент забравяш, че това са предположения и ги бъркаш с действителността.

Как така изведнъж започнахме да говорим за противоречия точно след мнение в което цитирах П. Дънов?! Ако написаното е неудобно, няма проблем - просто няма да го коментираме. Но подобно отклоняване на вниманието смятам за неуместно. Всякакви обсъждания във форума относно плюсовете и минусите на различни учения не са позволени освен в "Духовни мостове". Но и там не виждам смисъл от подобна дискусия. Както вече написах, във форума изразявам лично мнение. Не мога и няма да парадирам, че представям дадено учение. Всякакви коментари относно това, което съм писал из форума са добре дошли, но не и поставянето им в зависимост от принадлежността ми към едно или друго учение.

Мисля, че изложените цитати от по-предишното ми мнение не противоречат с учението на П. Дънов, но определено противоречат с много изказвания във форума. В това разбира се няма нищо лошо. Цитирайки ги, просто ги предлагам за размисъл на участниците във форума. Аз съм наясно с някои противоречия между моите убеждения и някои неща написани в беседите, но точно тях избягвам да коментирам, а още повече да налагам. Не излагам учение. Това, че си позволявам коментари по определени теми във форума, не означава, че излагам учение. Всичко, което пиша отразява единствено личното ми мнение, освен ако не е споменато друго.

Добавила си една думичка от себе си, която мисля, че дори и не е загатната в цитатите. Иначе цитатите публикувах като противовес на някои предходни мнения в темата, където авторите буквално агитират изобщо да не мислим, както и се омаловажаваше ролята на човека за сметка на Бог.

Има ли значение дали се говори за ума след смъртта или за ума на жив човек, след като ясно се споменава, че умът е необходим за да може висшето съзнание да се прояви. Или искаш да кажеш, че висше съзнание можем да имаме само на земята, защото другаде нямаме ум?

Из „Дали може“ – 10 юни 1917 г. Ето, виждаме, че висшето съзнание се нуждае от развити ум, сърце и душа за да се прояви. Без развит ум да говорим за висше съзнание е невъзможно. Отхвърляйки съществуването на ума след смъртта, отхвърляме и възможността за проява на съзнанието.

Из „Дали може“ – 10 юни 1917 г.

Да разбирам ли, че си спец и практик по осъзнатото сънуване? Разбирай, че ми се е случвало това, което пиша и то повече от веднъж.

Какво означава "човек да мисли логически" по време на осъзнат сън? Ами логически си мисли. Е, аз тук няма да се опитвам да летя със силата на мисълта си, докато в един осъзнат сън, не само, че ще опитам, но и ще успея. Но това е логично, защото знам, че е възможно. Нелогично е, когато се опитваш да правиш нещо, което е невъзможно. Колкото до паметта, ти не помниш толкова много неща от живота си. Запомнил си само тези, които са оставили най-ярък отпечатък в съзнанието ти. И какво сега, излича, че ти въобще не си мислил през всичките тези обичайни дни, които не помниш?! Между ума и паметта разликата е коренна.

Разбира се, ако човек силно вярва, че след смъртта си няма да може да мисли, то това със сигурност ще се окаже вярно. Който повярва, че може да мисли след смъртта си, ще пребивава в надземното заедно с това си умение. Те животните в надземното и форма нямат даже, защото и тя се определя от мисълта. Самоосъзнаването идва с мисълта и си отива с нея.

Аз не говоря за физическия мозък. Говоря за ума. След смъртта ум няма. Съзнанието не е еквивалентно с ума. Умът е инструмент на съзнанието. Съзнание имаме и тук, и там. Няма причина да смяташ, че там нямаме ум. Даже напротив. Мислите там са обективни и видими за всички, а умът е главното средство за взаимодействие със средата на живот.

Носят се във въздуха

Не съм тръгнал да променям никакви закони. Даже писах, че това е невъзможно и, че се радвам, че е невъзможно, защото така мога да използвам въпросните закони за постигане на целите си. Аз мога да опозная законите и да ги използвам. Ако те можеха да се променят от нечия воля, то аз нямаше как да ги опозная и нямаше как да ги използвам за постигане на целите си. Ето, дори и от гледна точка на егоизма ми, съществуването на неизменни закони е за предпочитане. Съществува истина, т.е. всичко, което отговаря на действителността. Познанието няма предел. Размерът на моето познание е без значение и няма нужда да бъде измерван. Не е необходимо и да изчислявам възможността част от познанието с което разполагам да е погрешно. Ако имаш съмнение за конкретни грешки - посочи ги.

Е, щом можеш да подредиш кубчетата по-добре от висшия свят..... Аз ти го казах преди две години: гордост .... колене..... Научи се да мислиш, за да можеш да възприемеш правилно написаното, дори и когато дава възможност за двусмислено тълкуване.