Станимир

Бавно и полека може да си напредваш един милиард години, а то всъщност това не е никакво напредване. Човек трябва да прецени силите си и да приложи максимума на това, на което е способен. Това разбира се е идеалният вариант. Но все пак са нужни усилия, борба да наложиш идеала си, това към което се стремиш над това, което е. Може да не успееш от първия път, но никой не е поставил ограничение за това колко пъти трябва да опитваме. Преди малко публикувах в една друга тема няколко цитата от беседата "Свободата". Добре е да се прочете цялата. Въобще хората си имат много неправилно разбиране за духовността. Те си нямат представа под какво напрежение ежесекундно са поставени високите духове. Да, те имат силите да го понесат, но хората си представят някакъв рай, където всичко е веселие и забавления. Да, радостта присъства, но това не е радостта от бездействието, а е радост от една непрестанна борба с вълните на хаоса - в космически план и със злото и черната ложа - що се отнася до Земята. Това е радостта от творчеството, от усилията по изграждане на един по-добър свят за всички, от преодоляването на силите, които противодействат това да се случи... Ние си мислим преодоляването на желанията за трудно, а ни чакат далеч по-големи трудности. Разбира се всичко с времето си, но въпросът е, че хората следва активно да се подготвят за да могат да посрещат препятствията в живота си, а те рядко го правят. Никого не насилвам - просто описвам как стоят нещата. Как можем да знаем дали сме готови да преодолеем някоя своя зависимост, ако не сме опитали? А от опита ние можем да открием грешките си и научаваме повече за природата на зависимостта, за това как тя ни противодейства, какви трикове използва за да ни заблуди и др. Изучавайки и разбирайки зависимостите си, ние можем и да ги победим.

"Казвам: Освен външната борба на човека с мечката, съществува и вътрешна борба. Често човек се бори със своите мисли, чувства и постъпки и, ако те го победят, той пада на земята. Какъв герой е оня, който не може да издържи в борбата със своите мисли, чувства и постъпки? Външната борба отчасти е завършена. Сега човек се бори вътрешно и, ако не успее в тази борба, не може да се нарече юнак. Геройството трябва да се пренесе вътре в човека. ... Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултните науки, да ги прилагате в живота си. Не може ли да ги прилагате, ще приличате на оня млад момък, на когото баба му казала: Синко, ела, баба да ти бае, като срещнеш мечка, да не те напада. Той казал: Бабо, по-добре ми бай, никак да не ме среща мечка. Това е по-добре за мене. Как мислите, кой от двамата е по-умен: бабата или внукът? Според мене, бабата е по-умна. Вие ще кажете, че оня, който писал тоя анекдот, дал криво тълкуване. Той искал да каже, че внукът не вярвал в баенето на баба си. Тя била умна жена, искала да каже на внука си, че трябва да учи, да знае езика на мечката, да се разговаря с нея. Който не знае езика на мечката, тя всякога ще го тъпче и плюе. Човек е господар на това, което разбира. Ако не разбира нещо, той му става роб. Значи, ще владееш, което разбираш; ще те владее, което не разбираш. Кое е по-силно: воденичното колело, или водата, която го върти? Привидно, колелото е по-силно, защото е твърдо, яко. Всъщност, водата е по-силна. ... Сега вие търсите начин, как по-лесно да излезете от затвора. – Няма лесен път. – Ще се самоубия. – Ще се натъкнеш на по-голямо зло. На страхливия човек работите не вървят добре. Той не може да намери правия път. Ако си герой, лесно ще го намериш. – Ще отстъпвам. – Ако си юнак, ще знаеш, как да отстъпиш. Ако си страхлив, и с отстъпване няма да имаш успех. И на другия свят да отидеш, пак ще те върнат на земята. Другият свят е за героите. Казано е в Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. Казваш: Така се говори, но ние не сме баби. – Според мене, всички сте баби, страхливци сте. Учете, мислете правилно, за да се подмладите. Вие се нуждаете от истинско знание. Бъдете герои, да се борите не само с един противник, но с много, и всички да победите. Казваш: Победих неприятеля си. – Още много неприятели имаш. Ще вземеш нож и револвер, ще минеш край неприятелите си и ще воюваш, докато ги победиш. След това ще отидеш пред вратата на Царството Божие, там ще сложиш ножа и револвера и ще станеш свободен човек. Ще дойде ден, когато ще победиш всичките си врагове. Като говоря за борба, аз взимам тази дума в широк смисъл. Всеки човек се бори, докато разреши известен въпрос. Щом го разреши, борбата свършва. Героите се борят. Страхливите не обичат борбата. – Кой е страхлив човек? – Който лъже, който не държи на обещанието си, който нищо не работи, не учи. Ще се бориш, ще учиш, ще работиш. Иначе, никаква култура няма да придобиеш. ... Като ученици, вие трябва да правите преводи на явленията в живота и в природата, и да се домогнете до техния вътрешен смисъл. Трябва да знаете произхода на всички неща, на противоречията, на всички мисли и чувства, които се явяват в ума и в сърцето ви. Ако не дойдете до вътрешната философия на живота, не може да разберете сегашния си живот. Много мъчнотии ще срещате, но трябва да ги разрешите. Ако не ги разрешите, ще ви осмеят. Не си правете илюзии да мислите, че ще вървите по гладък път. Христос, най-великият човек в света, беше подиграван и осмиван. Най-после Го разпнаха и Му казаха: „Като си Син Божи, слез от кръста!“ Няма човек на земята, който да не е бил осмиван и подигравай. Ако мислите, че вие ще минете по друг път, лъжете се. Че ще ви осмиват и подиграват, в това няма нищо лошо. Вашата задача е да търсите причината за това и да се поучавате. Това значи, да бъдещ герой. Герой е оня, който може да се справя с мъчнотиите си. Какво разбрахте от днешната лекция? – Че не сте герои. Ако досега сте мислили, че сте герои, днес разбрахте, че не сте такива, но може да станете – от вас зависи. ... Сега, да не оставя в ума ви мисълта, защо живеете. – Живеете, за да намерите разрешението на живота. Живеете, за да станете истински герои. Колкото пъти те бият, кажи: Ще стана герой! Страхливият се обезличава, но герой не става. За страхливия никой не си спомня, а за юнака – всички. Вие сте кандидати за герои, но още не сте истински герои. Никой от вас още не е бил професора си. Други хора може да сте били, но оня професор-герой, никой не се е докоснал до него. Ще кажете, че професорът не се бие. – Бие се, но трябва да знаеш, кога и как да биеш. Под „професор“ разбирам съдбата. Помни: Професорът, с когото трябва да се справиш, това е твоята съдба. Ще срещнеш професора си и ще застанеш пред него като ученик. Като разбере, че си страхлив, той казва: Този ученик да излезе вън! Не го искам при мене. Ако си умен, смел и даровит, той казва: От този ученик ще излезе нещо. Съдбата е безпощадна, строга, но справедлива. Някога тя постъпва с хората така, както е постъпил Тарас Булба със синовете си. Бащата, т. е. съдбата изпитва сина си, но и синът изпитва баща си. Синът казва: Как така ще оставя баща ми да ме бие? Запретва се синът, запретва се и бащата и се бият. Бащата казва: Бива го този синковец! Желая на всички, и вие да бъдете такива юнаци, да се биете със своята съдба. Не да се биете със слабия и да го победите, но да се биете със силния. Ако не си се борил със своята съдба, със своя професор, не си никакъв юнак." От Свободата

Временно? Нима щастливият край е гарантиран като в приказките? Дори и ангелите могат да паднат. Височината само прави падението още по-голямо. От "Правилно разрешаване": Борбата, която става в човека, е неизбежна. Не се смущавайте от тази борба. Както сте създали миналото, така трябва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи в това, да станете господари на миналото. Какво значи, да стане човек господар на своето минало? Това значи, да преодолее всички спънки, всички мъчнотии, които той сам е създал. Мъчнотиите, спънките и слабостите на човека са остатъци от неговия минал живот. От желанието и съзнанието на човека зависи справянето му с мъчнотиите на неговия живот. Един човек пил цели 20 години, през което време пропил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Най-после дошъл денят на пробуждането на съзнанието му. Той отишъл в една кръчма и заповядал да му донесат една чаша вино и една чаша вода. Турил и двете чаши пред себе си, погледнал първо към чашата с виното и казал: Досега ти ми беше господар. Докато ходех по твоя ум, всичко изпих. Той сложил настрана чашата с виното и казал: Отсега нататък аз ще ти бъда господар! След това дигнал чашата с водата и я изпил. На излизане от кръчмата, той заплатил виното на кръчмаря и вече не стъпил в никоя кръчма. Той се уверил, че може да бъде господар на своите слабости. Следователно, разрешението на задачите се състои в това, да стане човек господар на низшето съзнание в себе си.

А дали не е възможно именно някои вредни действия, носещи удоволствие, да спънат човек в развитието му и да му попречат да го осъществи в нужната степен? И за какво насилие става дума, след като човек сам би трябвало да бъде господар на собственото си съзнание? Напротив. Например насилие е влиянието на наркотиците върху психиката на човека, а не желанието му да ги спре. Стремежът към свобода не може да бъде насилие. Много удоволствия са свързани със зависимости.

Има удоволствия, които вредят не само на човека, но и на тези около него. Ако човек се откаже от такова удоволствие осъзнавайки вредата, която нанася на околните, дори и да се разболее - не е ли това правилно решение? Или трябва да сме егоисти мислещи само за себе си? Има удоволствия, които сами по себе си вредят на здравето. Тогава какво правим? Не е ли правилно да откажем определени удоволствия именно защото смятаме, че не ни прилягат; не прилягат на идеала, който имаме и на пътя който сме решили да следваме. Следвайки пътя на най-малкото съпротивление докъде ще стигнем? Да, понякога се получава подтискане на желанията, докато те акумулират сила вътре в нас и в един момент се проявяват с неустоима мощ. Не е лесно човек да се справи с един навик, който е култивирал множество години. Но пък с твърдо решение и с правилните методи това е постижимо. Всъщност какво означава човек да се откаже от дадено удоволствие? Човек може да се откаже от нещо, което му носи удоволствие. Но винаги може да се намерят други неща, които да носят дори още по-голямо удоволствие, и в същото време не само да не вредят, но и да носят полза за човека и за околните. Удоволствието само по себе си не е проблем. Както споменах, по-важен е въпросът: какво ни носи удоволствие? Ако ние успеем да открием удоволствието в дейност, която е полезна, то какво по-добро от това?

Правилният въпрос според мен е: какво ни носи удоволствие? Дали е правилно, позволено или не зависи от това. Ако вършим работа за общото благо с удоволствие - това е едно. Ако с удоволствие наблюдаваме страданията на другите - нещата са различни. Удоволствието не е от първостепенно значение. Ако ние осъзнаваме, че нещо е неправилно, а то ни носи удоволствие, за предпочитане е да не правим въпросното нещо. Но ако това, което правим е правилно, няма нищо лошо в това, то да ни носи и удоволствие. Даже е за предпочитане. Разбира се удоволствието може да се прояви в различна степен и по различен начин - от вътрешно удовлетворение до еуфория. При духовния човек удоволствието е фино. Не е това удоволствие, което замъглява съзнанието и разсъдъка. Не е това удоволствие, което води до зависимост.

Духът се проявява чрез личността. Тя е като цвят - развива се и увяхва, но все пак не е ненужна. Просто трябва да бъде оставена да изпълни предназначението си. Вечното се изявява чрез преходното, безформеното - чрез формата, безкрайното чрез крайното. Развива се формата, съзнанието, проявеното. Духът се разгръща в своето проявление. Развива се индивидуалността, като проявление на духа, създавайки личност след личност.

„Този сън се повтаря многкратно - толкова искам да остане, за да и помогна в съня си...“ – майка ти няма нужда от помощта ти. Добре е, че я обичаш, но трябва да намериш друг начин да изразиш любовта си. Сънят ти е плод на собствените ти страхове – че нещо се е объркало, че нещо не е наред. Не е така. Майка ти няма нужда от спасение. Просто се опитай да осъзнаеш, че страховете ти са неуместни. Начина по който се представят фините светове в книгите, филмите и религиите не винаги отговаря на истината. Те в повечето случаи търсят сензация провокиращи в читателите и зрителите страх ... , а всъщност това е страхът от неизвестното. Човешката фантазия е огромна сила – и в положителен, а за съжаление, и в отрицателен смисъл. Любовта не изисква нещо особено за да се докаже. Ти си знаеш, че я обичаш и това е достатъчно. Няма нужда от ритуали. Важен е споменът, който имаш за нея, а не сънищата ти. Споменът е истински, а сънищата в повечето случаи са илюзия. Наистина те казват много за този, който може да ги прочете, но въпреки това си остават илюзия.

Има деца, които си ядат месо и то не защото родителите им са ги карали като малки да го ядат. Но нищо, щом децата винаги са прави, така да е. Божидар е прав, а аз съм глупак. Средният път е една голяма илюзия. Буда е по-голям глупак дори и от мен. Не е вярно, че родителите могат да приложат правилни методи на възпитание - те винаги грешат. Децата са тези, които интуитивно винаги предусещат истината. Те са безпогрешни - Богове. Хайде спирам да пиша в темата, че ми се повръща от едностранчивост и нежелание да се вникне в смисъла на написаното от другия.

Ако обременяваш думата "грешат" с някакви негативни асоциации, проблемът си е твой. Въпросът беше, че децата не могат да вземат сами правилни решения. Говоря като правило. Изключения разбира се има. Това е основата на разговора ни с Божидар. Кое да изглежда крайно? Аз хиляда пъти повторих (защото съм глупак), че възрастните допускат грешки във възпитанието и често възпитават погрешни модели в децата си. Но това не означава децата да не бъдат възпитавани. Кой Бог ли ще слезе да ги възпитава вместо хората? Или трябва да ги оставим изцяло на безпогрешните им интуиция и инстинкти? Ами който иска да експериментира и да опише резултата.

В какъв смисъл абсолютизирам нещата? Дай пример, с какво съм го направил. Абсолютизиране е когато някой пише, че децата вземат интуитивно винаги правилни решения, а възрастните винаги грешат при възпитанието им. Аз писах, че допускам възможността на родителите да грешат при възпитанието, но че това не отменя необходимостта да възпитават децата си. Писах, че не отричам възможността едно дете да вземе дадено решение правилно, но че това съвсем не може да се отнесе до всички случаи - децата по-често грешат. Къде е абсолютизирането?

Това не разбирам в какъв контекст го цитираш. Да, майката следва да се вслуша във вкуса на детето. Забележи вкуса. Но това не означава да го остави да носи летни дрехи през зимата и обратно. Детето трябва да бъде оставено да избира свободно, но все пак в някакви рамки. Абсолютна свобода няма никъде. Тук дете се взема в преносен смисъл. Това поне би трябвало да можеш да съобразиш.

Да, заблуждаваш се. Не може съвсем без възпитание. Тук става въпрос по-скоро за правилно възпитание. Учителя не винаги е перфектен и безгрешен в изказа си. Тук трябва по-скоро да се опиташ да намериш правилното тълкуване, а не да приемаш написаното буквално. Никой няма нужда от свят пълен с Тарзан-овци. Човек отглеждайки и възпитавайки едно дете не трябва да пречи на индивидуалността му да се разгърне, да му налага своята индивидуалност за сметка на неговата. Това обаче не означава да не го предпазва от грешките, които едно неразвито съзнание като детското неизбежно допуска.

То да ти отговаря човек на въпросите е все едно да отговаря на грамофон, но ще го направя за последен път. Огромното количество деца биха изяждали по няколко сладоледа на ден и по няколко шоколада ако зависи от тях. Това не е правилно решение. Месо може да не проядат, но това не означава, че няма да си създадат други лоши навици. Това че родителите понякога възпитават децата си не по най-добрия начин не означава, че не трябва да възпитаваме децата си. Правилният извод, който ти очевидно не си в състояние сам да направиш е, че просто трябва да ги възпитаваме по-правилно, без да им налагаме погрешни модели на поведение. Нито ние сме съвършени, нито децата. Това, че възрастните не вземат винаги правилни решения, не означава, че децата го правят. Напротив, възрастните въпреки грешките които правят, все пак са по-способни да вземат правилно решение от децата.

Нито имам нужда от твоята прошка, нито от твоето разбиране. Обикновено ти си този дето се лепи за чуждите постове. А и когато пишеш откровено заблуждаващи мнения не очаквай мълчание. На мен конфронтациите не ми пречат.

Аз не се опитвам, аз ги виждам. И за разлика от теб интуицията и чувствата ми вършат перфектна работа. Просто не говоря за това и няма да кажа нищо повече. Мисля, че в предходното си мнение описах част именно от този механизъм. Обясних и защо смятам това за нормално и не влагам нищо отрицателно в подобно твърдение (че децата са егоисти). Отново се опитваш да ми вмениш свои предположения, а именно, че искам някой да се държи така, както на мен ми харесва. Тук всичко според мен опира до компромис и баланс и от двете страни. Ако компромисите прави само едната страна (в случая само аз или само детето), то не считам подобно поведение за нормално.

Постоянно пишеш за грешките на човешкия ум, а в същото време умът ти не спира да твори необосновани предположения и логически неиздържани заключения. Първо изясни за себе си собственото си отношение към ума, ама не само на думи, но в действителност, защото ти разчиташ само и единствено на ума си, като в същото време имаш негативно отношение към мисленето. Резултатът не е много добър. Пишеш за интуиция и чувства, но пак разчиташ само на ума си. Сега за моето отношение към желанията на децата. Като дете човек повтаря определени изминали периоди от своето еволюционно развитие. Човек не се въплъщава с пълния потенциал на своя дух, а това става постепенно. Децата са егоисти. Но за разлика от възрастните, тук не влагам нищо отрицателно в тази квалификация. При децата много от способностите на духа не са се проявили или не напълно - мислене, вкл. абстрактно, висши духовни чувства, способност за преценка и др. За детето е нормално да е егоист така, както егоизмът е нормална част от човешкото минало. Това, че детето се стреми да е преди всичко останало - да му обръщат внимание, да получава всичко, да е най- най, си е нормално. Ненормално е когато това прави един възрастен. В същото време възрастните са тези, които трябва да коригират този стремеж на децата за задоволяване на желания като им разрешат част от желаното, но ги спрат от останалите желания. Преценката тук е на възрастните и правилна или не, така трябва да бъде. Родителите си носят отговорността за погрешните решения, но също си носят отговорността и когато оставят детето си без възпитание, така че последното не е решение, а е и вредно за детето. Заключението е, че няма как да изпитвам някакво отрицателно отношение към желанията на детето, след като за мен те са напълно разбираеми, нормални и в реда на нещата. Аз бих спрял едно дете да осъществи някои свои желания, които смятам за неподходящи, но в същото време бих го поощрил и помогнал за много други. Затова смятам изводи подобни на тези, които направи, за изключително неуместни и погрешни.

Къде? Приведи цитат.

Как ги правиш тези изводи по отношение на моите мисли? Хайде стига с тези предположения които постоянно правиш по отношение на другите хора. Къде видя да изразя мнение срещу това дали детето трябва да играе или не? Просто казах, че това с вземането на правилни решения от децата инстинктивно или интуитивно е невярно. Оставено само на себе си детето е крайно неспособно да взема правилни решения.

Несъзнателно върши работа климатикът, или автомобилът. Това, за което пишеш не е несъзнателно. Ако нещо е несъзнателно нито може да говорим за цел, нито за забавление. Когато човек върши нещо, което му доставя удоволствие, без прекалена загриженост и обремененост с крайния резултат той се труди напълно съзнателно.

Интересни изводи. Децата инстинктивно се насочвали към правилните за тях решения. Къде го видя пък този инстинкт при децата? Всичко при детето е стремеж към задоволяване на желанията - да играе, да бъде обичано, да получава това, което иска и др., защото това му доставя удоволствие. Какво, интуитивно детето ще вземе решение да си оправи леглото сутрин или ще прочете някоя книга, или ще си напише домашните, или ще отиде да напазарува до близкия магазин? Интуитивно ще си легне в 11 часа вместо да играе до след полунощ на компютъра? Или това биха били неправилни решения, които с нищо няма да спомогнат нито за здравето, нито за културното и познавателно ниво на детето. Е да, ама възпитанието на възрастните пък, пишеш, е погрешно - втори странен извод. Как така обобщаваш? Ще ми е интересно да видя как ти не/няма да възпитаваш децата си. Остави ги на "интуицията" им и ще видиш какво ще се получи. То грешки във възпитанието все ще има, ама винаги е по-добре с него, отколкото без него.

Половин час в кухнята ми се струва напълно достатъчно. Това да готвиш нещо час, че и повече, не мога да го разбера. Имам предвид активното приготвяне на храната, а не да оставиш яденето на/в печката и то да се пече/вари там час и нещо. Ама аз и това не правя. Гледам да стане бързо - 15-30 мин. максимум приготвянето и топлинната обработка.

Чакай малко. Сънищата са си сънища, фините светове - нещо различно. Осъзнаването в съня е крачка към осъзнаването в истинските фини светове, като например астралния свят. А ако успееш да се справиш с един кошмар, това е в известен смисъл победа над себе си. Например някой се страхува да остане сам на тъмно. С известни усилия той успява да се справи с този си страх в будно състояние, но продължава да изпитва страха в сънищата си и сънува кошмари. Това показва, че въпреки усилията, страхът все още не е напълно преодолян, а продължава да се крие в подсъзнанието на човека. Но ако по някакъв начин с тренировка или не, човек успее да се справи и със страха от сънищата си, това вече говори, че страхът вече бива победен. Добра според мен идея е, ако човек се осъзнае в съня си, да направи нещо, което е невъзможно в будно състояние. Примерно да мине през стена, да полети, да отиде при точно определен човек или нещо подобно. Така ако не друго се разчупва мисленето му, нещо, което пречи много в будния живот. В съня ги няма тези ограничения на физическото тяло и написаните неща са напълно възможни, стига човек да ги пожелае и да неутрализира бариерите в ума си.

В дадения случай помнете, че всякога се гледа вашата работа. На учениците говоря. Но тях ги няма. Вие сте комисия. Ще имате предвид да не нападате учениците. В какво седи същността на работата? Сега каква е задачата на една комисия? Ти си създал една своя мисъл, тя е вече едно произведение. Всяка твоя мисъл е едно твое произведение. Тази мисъл, която се ражда в твоя мозък, тя ще се представи отвън. Тази твоя мисъл е потребна, тя не е само за теб. В тебе ще се роди едно чувство. Ти пред комисия ще го представиш. Направиш една постъпка, тя не е твоя. Картината не принадлежи само на художника, който я е рисувал. Навсякъде, трябва да знаете, е същото. Една майка роди едно дете. Тя не го ражда само за себе си. Роди едно момче. Утре туй момче ще дойде друга млада майка и ще го вземе. Вие ще поплачете заради него, но тя ще ви плати нещо за вашето дете. Ако е момче, ще ви го вземат, ако е момиче, пак ще ви го вземат. Вие ще поплачете и ще се примирите. Какво трябва да правите? Ще родите второ, но и него ще ви го вземат. Три, четири родите и все ви ги вземат. Благодарете на Бога, че вас не вземат. "Един се взема, един се оставя." Който се ражда, всякога го вземат, който не се ражда, него не го вземат. Роди се нещо, вземат го. Роди се една твоя мисъл, трябва да знаеш, че тази мисъл не е твоя. Дъщеря ти пише едно писмо: Много добре живея. Много добър другар имам. Деца имаме, това имаме, онова имаме. Тъй както ние разглеждаме външния живот, то е един живот на заблуждения. Ние гледаме, че един човек направил една къща. Тази къща не е за него. Бащата казва: Аз тази къща направих за себе си. Но тази къща не е твоя, ти ще я дадеш. – Имам нива. – Ти ще я дадеш. Каквото и да имаме в света, нищо не остава у нас, ние само мислим. Временно то ще мине през твоите ръце и после в други ръце ще отиде. Ще ви изясня закона. От всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяка ваша постъпка ще зависи, каква ще бъде съдбата ви в света. Отношението на учителя ви, отношението на външното общество към вас, ще зависи от вашите мисли, от вашите чувства, от вашите постъпки. Невидимият свят няма никакво пристрастие. Определя точно. Сега няма какво да се безпокоите. Всяка работа, която замисляте, трябва да се изработи. Всеки един трябва да се стреми да изработи нещо хубаво. Той не трябва да каже: Аз това не мога да го направя. Ученикът, каквато и задача да му дадат, той трябва да се опита да я разреши. Не пресушавай живота

От беседата "Извор на Любовта" „Много хора живеят в голямо изобилие, но не знаят, как да го използват. Имаш четири – пет деца, но не разполагаш със средства, да им дадеш нужното образование. Две деца са нужни на човека: едно момче и едно момиче. Децата са богатство. Стремете се към това богатство, без да бъдете алчни. Малко деца – малко желания. Важно е, човек да реализира желанията си, а не да ги трупа. Защо ще се обременяваш с богатство, от което не можеш да се ползваш?“