Станимир

Много от написаното намирам за невярно. Преразгледай убежденията си и целите. Азът не е илюзия. Ако азът е илюзия то индивидуалното духовно развитие е напълно безсмислено, а то друго няма. Илюзия е ограничаването на аза до сегашното въплъщение. Животът на Земята също не е илюзия. Просто не е цялата действителност, а част от нея. Илюзия е неразбирането на това. Животът на Земята трябва да бъде използван за развитието на духа, а не да бъде отричан. Чувството, че трябва да достигнеш дъното по-добре да го забравиш.

Всичко, което се прави, в един момент носи своите плодове. Ако нещо ни изглежда скрито и невидимо, то е защото не умеем да го различим. А различаването е възможно и преди узряването на въпросните плодове (по-трудно разбира се) и след това.

Аха, че и още два метода. Човешките работи създават нещастията в света. Водата на вашия живот е нечиста, мътна. Тя трябва да се пречисти по един от познатите на вас начини: чрез утаяване, чрез прецеждане или чрез дестилация. Водата може да се пречисти още и като се пусне през нея силна струя чиста вода. Това течение ще отнесе мътилката, нечистотиите и ще остане само бистра, чиста вода. Следователно, за да изчистите живота си, пуснете през него силна струя вода, да го избистри. Тази силна вода, това силно течение е Божията Любов. Пуснете тази Любов да тече през вас, да ви окъпе, да ви изчисти и приготви за новия живот. Любовта е силна струя, силно течение, което трябва да пуснете през вас да тече, да отнесе всички мътилки и нечистотии на миналото. Достоен

Виж тази тема: Сънна парализа. Обездвижването е нормално по време на сън, като целта е да се предпази човек от наранявания. Просто си се осъзнала малко по-рано, т.е. съзнанието ти вече е било будно, докато тялото и по-точно нервната ти система все още е спяла. Това е повърхностно обяснение, а в нета съм сигурен, че ще намериш повече.

Филтрирането според мен се състои в това да следим мислите си и ако забележим някакви нежелани мисли да ги извадим от мисълта си. Под дестилация разбирам подхода при който ние мислим в някаква положителна посока, изпълваме се със светли мисли, като така в съзнанието ни не остава място за отрицателните. Например когато един музикант мисли върху произведението, което желае да сътвори, то той не може да мисли в същото време за филма, който ще дават вечерта по телевизията. Не и ако мисълта му е интензивна и целенасочена.

Човечеството страда именно от липсата на герои. Именно от твърдения, че героизмът е отживелица и от възвеличаване на посредствеността. Ако в тези трудни и преходни моменти за човечеството то няма нужда от герои, то кога? Ние иначе много се гордеем, че сме българи и с нашето минало. Ако идеалите ни са в миналото, то какво бъдеще очакваме? Радваме се, че сме имали герои и не правим нищо за да имаме такива за в бъдеще. Даже отричаме необходимостта от съществуването им. Не знам дали нещо писано преди 60-70 години е отживелица. Не знам дали нещо написано преди 40 години е отживелица. Знам, че герои е имало от както хората се помнят. Знам, че героичните дела на някои хора се помнят хилядолетия и дори преминават в легендите. Само това, което има духовна основа в себе си може да издържи под напора на времето. Духът е независим от времето. За героизмът се говори от хилядолетия и ще се говори още много хилядолетия, във времена когато ще бъдат забравени много религии и учения, много държави и нации.

Героите не действат ли практично? В крайна сметка резултатите го показват. Е да, от практично до практично има разлика. Един поет без вдъхновение какво може да направи, или един художник? А дори и великите учени са го изпитвали, и много други хора вършещи с любов работата си, а не само по практични съображения. Сегашното време всъщност е края на Кали Юга. Бъдещето няма да е такова. В човека трябва да има един вътрешен духовен импулс, който да го свързва с живота на духа, защото цялото физическо съществуване е заради духа. Човек никога не трябва да забравя защо е на Земята.

Начинът да станем герои е като развием съответните добродетели в себе си. Пак ще повторя цитата от вчера: "Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за слава Божия!" По този път Когато развием тези качества в определена степен, при необходимост ние ще можем да ги проявим в полза на хората. Не може да имаме героизъм без покритие. Може да са проявени две-три от споменатите качества, а не всичките, но случаен героизъм няма, поне не и истински героизъм. От нас зависи да развием нужните добродетели, а кога ще дойде моментът в който ние следва да ги проявим обикновено не можем да знаем. От нас е само готовността, а моментът ще дойде. При нирвана е подобно – ние можем да се подготвяме с медитация или друг метод, но моментът на просветлението няма как да узнаем. Но да се достигне нирвана без покритие е също така невъзможно. Има една част, която човек първо трябва да свърши и после да чака резултати.

Както вече беше написано, малкото не е непременно малко. Но въпросът е зададен така, че изисква положителен отговор. Малкото би могло да се окаже всъщност голямо. Идеята е, че нашата субективна индивидуална преценка на нещо като добро, като зло или като малко би могла да ни подведе. От една страна ние може да не разполагаме с всички факти, а от друга можем да сгрешим при интерпретирането им.

Защо да е безсмислено? Героите трябва да ни служат за пример. Те притежават качества, които ние следва да се стремим да развием в себе си. Ние може да не направим същите героични дела, но притежавайки съответните качества и добродетели, ние евентуално при необходимост си увеличаваме шансовете да постъпваме като тях. Затова и П. Дънов често казва: бъдете герои. Тук се имат предвид не само героичните постъпки, защото не всеки попада в нужните ситуации, но по-скоро притежаване на тези качества на духа, които правят от човека герой.

Непоисканото добро невинаги преминава в зло. Всъщност доброто си е добро без значение дали е поискано или непоискано. Когато говорим за непоискано добро ние всъщност нямаме предвид действително добро, а добро, което ние си мислим, че правим с действията си. Ние може да предполагаме, че правим добро, но това не означава, че действително правим добро. Да, ние може да предполагаме, че правим геройство, а в същност нищо подобно да не се случва, но вече беше споменато в темата, че човек постъпва така, както смята за правилно. Героите не извършват делата си защото вършат нещо героично, а защото така считат за правилно. При доброто е същото. Човек прави това, което смята за правилно, а дали е добро се разбира по последствията. Според мен не може да има непоискано добро и непоискано геройство, защото дали нещо е добро и дали нещо е геройство се определя по последствията, т.е. по резултата.

Абе ти все търсиш някакви отвлечени обяснения. "Какво значи да даваш?", "какво значи да имаш?". То си пише в цитата да се стремим да придобием доброта, знание, свобода, любов, сила, правда и т.н. и да ги поставим на Божествения олтар. Ето за даването от П. Дънов: Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте!“ Първата буква Може да е писал и нещо друго, но това тук си е съвсем в реда на нещата и приложимо.

"Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за слава Божия!" По този път За да дадеш, трябва да имаш какво. Не можеш да дадеш нещо от себе си, ако преди това не си го придобил. Какво чуждата доброта ли ще предлагаме или чуждото знание, или истина? Да не искаш нищо за себе си не е скромност, а егоизъм, ако в същото време не искаш нищо и за другите. В Библията пише: На този, който има ще му се даде, а на този, който няма, и това, което има ще му бъде отнето. Тази истина е многопластова и може да се тълкува по различни начини, но това на което искам да наблегна е, че само имащия може да даде. А в природата празнота не може да съществува: даващият ще получи в зависимост от това какво е дал и какво притежава. И само имащият може да получи и да приложи полученото. Ако дадем на един абориген знание как да построи самолет, ще може ли той да се ползва от това знание? Не, то ще бъде непонятно за него. Ние не можем да дадем това знание, не защото не искаме, а защото законът е неотменим. Той трябва да притежава съответните способности за да може да разбере даденото, т.е. да го получи. Пиша всичко това, защото за някого цялата тема може да изглежда нескромно, но истината е, че скромността не означава човек да бъде нищожество. Човек може да бъде герой и пак да бъде скромен. Нещо повече човек може да осъзнава цялото свое величие и пак да бъде скромен, да не се смята за нещо повече от другите и да постави себе си в служба на другите. Нима Христос не е съзирал разликата между себе си и обикновените хора? Съзирал я е и това не е било причина да възвеличава себе си, а напротив - било е причина да даде повече от себе си в полза на другите, до степента в която те са можели да го приемат. Наистина човек не трябва да си мисли: аз сега като направя еди какво си ще стана герой. В същото време човек следва да е наясно с ползите и вредите, които той носи с действията си и да се стреми да увеличи първите и избегне последните.

Как си представяш в мечтите си връзката си с преподавателката по БЕЛ? Имала ли си някога хомосексуална връзка? На втория въпрос може и да не отговаряш, а и на първия. Просто идеята е, че ако си нямала, то желанията ти в тази посока се градят върху предположения, а не върху реален опит. Опитът може да потвърди тези предположения, но може и да не ги потвърди. Тя може да ти донесе очакваното удовлетворение, но може и да не го направи. На колко години е преподавателката по БЕЛ? Какви са отношенията ви към момента: единствено като учител-ученик; приятелки; добри приятелки? От това зависят и вариантите за това как да постъпиш. Също и от възрастта ти. Имаш ли навършени 18 години?

От човека не се изисква да може да определи къде е максимума. Достатъчно е да определи дали може да даде още малко повече от себе си или не.

Герой според мен е човек, който дава максимума или близо до максимума от своите възможности за постигането на нещо, което е от полза не само за него, но и за определен брой други хора - повече или по-малко като численост, познати или непознати. Тук разбира се имам в предвид действителните възможности на човека, както и действителна полза от гледна точка на човешкия дух, а не предполагаеми такива.

Фактът е, че в цитираните откъси на няколко пъти се казва: бъдете герои. Заветът е от ясен по-ясен. Защо П. Дънов е казал: вие не сте герои? Защото човек никога не трябва да приема постигнатото като нещо крайно, завършено. Винаги има път по който човек да продължи развитието си. А сред учениците със сигурност е имало и такива, които заслужават да се нарекат герои. Но въпросът е човек да не лежи върху старите лаври, а да гледа напред.

Темата не е за мен. Ако нещо от написаното не ти допада... ами не знам. Човек трябва да има висок идеал, а не да се стреми към посредственост. И това не е някакво неуважение към обикновения човек, а стремеж към разгръщане на безграничния потенциал на духа, който всеки носи.

Време е вече хората да разберат живота в неговата същина. За тази цел те трябва да се отделят от своя личен живот, който ги свързва с дребнавостите. Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере истината. Дребнавостите развалят настроението на човека. Той се намира в положението на човек, облечен с бели дрехи, но оцапан със сажди, с черни петна. Като погледне дрехите си, ужасява се. Такова нещо са дребнавостите. Човек неусетно попада в тях и след това му е нужно време, докато се изчисти от последствията. Често и птичките, както хвъркат във въздуха, цапат белите дрехи и шапки на хората. Те не подозират, че цапат белите дрехи на хората и с това им създават работа да ги чистят. Когато птичките цапат дрехите на хората, прощава им се, те нямат съзнание за това, което правят. Обаче, какво ще кажете за човека, който със своите нечисти мисли, желания и постъпки цапа понякога чистото в себе си. Като ученици на Великия живот, вие трябва да излезете от обикновените условия на живота. Те са необходими, но временно само. Ако детето в първи клас работи с буквите, колкото и да са обикновени, те са необходими за него. Влезе ли в горните класове, в прогимназията и гимназията, ученикът има отношение към буквите дотолкова, доколкото чрез тях съставя отделни думи и изречения, но самите букви не го занимават вече. Като научи добре майчиния си език, ученикът започва да пише поезия, поет става. Следователно, поет е онзи, който знае да поставя думите на мястото им. Както думите имат определени места в речта, така и мислите и чувствата имат точно определени места в умственото и сърдечно полета, в които човек живее. И тогава казваме, че мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства. Начало и край

Ще се върна пак към големите писатели. Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа. Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа. То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка. Той все търси пушка и не може да намери. От Пътя на енергията

"Съвременните хора мислят, че условията създават човека. Не, човек създава условията. Когато влезе в параход, човек сам се ограничава. Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца. В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора. Само те могат да раждат добри и здрави деца. Болните хора раждат болни, хилави деца. Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да живеят най-малко 60 – 70 години. Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл. Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането. Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е. от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество. Едно се иска от съвременните хора: смелост. Ще кажете, че хората се нуждаят от знание. Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили. Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо? – Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек. Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека. Божественото разширява човека и го отваря за всички души." От От сърцето

"Когато възвишените същества са създавали света, те са започнали от низшите същества и постепенно са отивали към висшите. Те са използвали материята на всички живи същества, за да създадат от нея висшите. За пример, те използвали една част от материята на рибите за създаване на птиците. Тези риби, именно, се превърнали в птици. После използвали част от материята на птиците за създаване на млекопитаещи. Част от тяхната материя пък използвали за създаване на човека. Работата на възвишените същества продължава и след човека. Те използват част от материята на хората за създаване на по-висок живот от човешкия. Който разбира този закон, той знае, че не е дошъл на земята за удоволствие, но за работа, да преработи своята материя, която един ден ще даде в услуга на висшите същества. Съзнателният, работливият човек само може да мине в по-висока фаза на развитие. Така е било с всички животни по-долностоящи от човека. Само ония риби напуснали водата, които били готови да работят за благото на всички живи същества. Същото може да се каже и за птиците, и за млекопитаещите." От Разумни отношения. (Това си е за нова тема, ама и в тази пак става.) "Ако минава вода през глинести пластове, каква ще бъде тя? – Нечиста. През какви пластове трябва да минава водата, за да бъде най-чиста, най-хубава? – През песъчливи пластове. Тогава, по аналогия на това, ще ви запитам: За да бъде животът ви най-чист, най-хубав, през какви пластове трябва да премине? – През грапави пластове, защото те отговарят на песъчливите пластове в природата. Де се намират тия грапави пластове у вас? – В ума. Глинестите, тинестите пластове се намират в сърцето. Затова, именно, аз ви говорих за чистата, за правата мисъл. Тази мисъл ви е потребна, за да придобиете възвишения живот, който ще внесе подобрение у вас. Чистият живот се ползва от благата и придобивките на живота, но не и от удоволствията в живота. Какво се разбира под думата „удоволствие“? Ще ви приведа няколко примери, да видите кое съвременният свят нарича удоволствие. Срещате един млад ученик, турил цигара в уста, разхожда се самодоволно, пуши. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика. Виждам друг ученик, той пък надигнал чашка ракия или винце, пие. Казва: „Аз пия ракия, защото тя ще стимулира стомаха ми, а от това и умът ми ще заработи по-усилено“. Има ред учени хора, лекари, които препоръчват пиене на вино в малко количество. Природата обаче е предвидила само едно питие – водата. Тя казва: „Ако искаш умът ти да бъде бистър, ясен и да работиш добре, трябва да пиеш само вода. Намери най-хубавата, най-чистата вода и от нея пий!“ Ако искаш да пушиш, тя казва: „Ти трябва да мислиш!“ За пушене, за кадене се говори и в Писанието. В Новия Завет се казва, че молитвите на праведните възлизали нагоре като дим, носени били като в кадилница. Значи горение трябва да има навсякъде. В този случай мисълта облагородява ученика. Мисълта на всеки ученик трябва да гори! Ученикът може да прави разни физически упражнения, може да рисува, да свири, да учи, да се занимава с какво и да е изкуство, стига всички тия неща да развиват неговия ум. Той трябва да се пази от всички безполезни удоволствия, които спират развитието на неговия ум. Да допуснем, че вие сте даровит, способен ученик, имате голяма обич към знанието, но същевременно нямате баща, майка, нито приятели, които да ви помогнат, нито средства за учене. Питам ви: По кой начин ще си доставите средства? (– „Ще упражняваме занятието, което имаме, и от него ще се ползваме.“) Да кажем, че вие можете да свирите, да рисувате, или да шиете, да правите обуща. Кое от всички тия занятия и изкуства в дадения случай ще бъде най-подходящо? Кое трябва да използвате? (– „Правене обуща и шиене дрехи.“) Значи вие бихте предпочели обущарството и шева пред изкуствата. Питам ви: Как мислите, според вас позволено ли е на ученика да взима пари назаем от другарите си? Да си помагате взаимно, то е друг въпрос, но аз говоря за правене заеми, с обещание, че след няколко дни ще ги върнете, а при това минават месеци, и вие не можете да се издължите. Освен това колко пари трябва да искате назаем? (– „Колкото можем да върнем и колкото да си купим хляб.“) Да, така е, колкото ви трябват за хляб. Ами колко хляб може да изяде един ученик на ден? Половин килограм хляб достатъчно ли е? Сега ние зачекваме един от съществените въпроси – въпросът за доволството. Човек още от младини трябва да учи закона на доволството. Ученикът всякога трябва да има най-хубав хляб, но каквото количество и да има, всякога трябва да е доволен. Той няма право да изказва недоволство от количеството на храната си, защото всеки ден носи своето благо. Днес може да има скромна храна и в малко количество, утре ще бъде по-богата и повече. Но каквото има днес, ученикът трябва да бъде напълно доволен, не трябва да иска повече. Колкото и малко хляб да има, той трябва да го погледне, да му се усмихне, да го помилва и да каже: „Благодаря и за това, двама заедно ще учим“. Тогава и хлябът ще му се усмихне и ще каже: „С тебе заедно лесно ще научим урока“. (– „Ние още не сме говорили на хляба.“) Ще дойде ден, когато ще говорите на хляба. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Значи ще дойде ден, когато ще говорите с този жив хляб. Каква промяна ще стане с вас, ако вие имате живия хляб?" От Обич към знанието

Опитах се в първите си мнения в темата да бъда по-умерен. Въпреки това изказванията ми като че ли отново се приеха за крайни, изискващи. Няма значение. Надявам се поне написаното от П. Дънов да остави някакъв отпечатък. Е там тонът не е умерен като в мненията ми, а нещата са поставени ясно. Дори и да изглеждат крайни проблемът не е мой. Всеки си решава себе си ли да следва или този, който уж е поставил като духовен авторитет.

"И днес хотелът гори. В горящия хотел не се позволява никакъв гуляй. Излезте навън, докато пожарът престане. Щом се изгаси, влезте пак вътре. Тогава отново ще започнете работата, която предстои да свършите. Когато хотелът гори, нямате право да гуляете. Щом престане да гори, гуляйте, колкото искате. Следователно, когато Бог ви дава някаква работа, откажете се от всички удоволствия. Щом свършите работата си, имате право да си почивате, имате право да се удоволствате." От Служене на Бога "Когато всички ние осъзнаем, че сме дошли на земята да изпълним волята на Онзи, който ни е дал живот. Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казват: Ние нямаме ли право да се удоволстваме в живота си, както искаме? Не, нямате право да се удоволствате: тъй е писано в Божията книга. Ти може да гладуваш и да жадуваш, но за какво? – За правдата. ... Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: Е, блазе на богатите! На кои богати? Които се удоволстват? Глоба на тях! Знаете ли каква глоба им се пада? Голяма глоба ще се наложи на богатите. За тях ще има чл. 4. Този член е отменен вече от законите на земята, но на небето не е отменен, той там съществува. За жадните и за гладните Бог казва: „На тия хора да се помогне, от където и да е, да се задоволят техните нужди, да се наситят и да благодарят“. Насищането не седи в онова преизобилие, което може да им се даде, но то седи в онази чиста храна, която може да приемат." От Които гладуват "Следователно, ако вие в бъдеще искате да успеете в окултната наука, да преминете този цикъл и да влезете в следващия, трябва да напуснете сегашния си ум, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашните си разбирания, ако искате да се удоволствате, ще останете всички като жабите в това блато вътре и за десет хиляди години най-малко ще крякате в блатото. Вие ще кажете: „О, благият Христос“, но знаете ли какво нещо е благост?" От Необятната Любов "Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли." От Сънищата на Йосифа "Като влезе Христос в храма – подразбираме онова разумното, когато влезе в нас – той взема камшика. Аз разбирам онова разумното в човека – когато се събуди от неразумния живот, тогава всичките тези стари идеи и преживелици изпъжда навън и казва: „Туй място, дето сте, е свято. Това е дом на молитва, няма да го правиш разбойнически дом. Разбираш ли това?“ И тогава показва камшика. Ако не го слушаш, ще питаш: „Кой ти даде тази власт?“ Той казва: „Аз съм властта. Понеже аз ти дадох властта, не престъпвай закона, ще пострадаш.“ Всички вие живеете в един дом, който не е ваш. Този дом е едно светилище. Вие се намирате в един храм в себе си и трябва да го употребите свещено. Този храм не е даден за ядене и пиене, не е и за удоволствие, но да го употребите за известен идеал. Целият ви живот, всички ваши мисли и желания ви са дадени не да се удоволствате и да правите каквото искате. Да обичаш хората, разбирам." От Чуваш ли

Ако едно действие ни носи удоволствие, то може да е поради навика. Ние сме го повтаряли безброй пъти и сме привикнали към него. То ни носи удоволствие, но това удоволствие е илюзорно, фалшиво. Алкохолът носи такова удоволствие. Сексуалната извратеност носи такова удоволствие, Садизмът носи такова удоволствие. Трябва ли да продължавам с изброяването. Човек може да знае, че това, което прави е погрешно. Може да чувства, че е погрешно. Но въпреки това да не може да преодолее навика. Липсва му сила на волята. И точно тук е проблемът, че хората в подобна позиция не полагат усилия за усилване на волята си, а тя е липсващият елемент за решаване на проблема. Умът и чувствата са в съгласие, но силите на човека не достигат. Когато се опиташ да пребориш един човек, ти може да не успееш, но то е като тренировка за тебе. Добиваш сили и научаваш различни техники. Първият път ще те победят лесно, но в следващите вече ще е по-трудно. Ако си упорит на десетия път ти ще победиш. И с навиците е същото. Чакането не решава проблемите. Всичко с времето си, но ние трябва да се подготвяме, да се развиваме. Ако нещо не ни носи удоволствие, то е главно поради трудността му. Тук също не е задължително да има конфликт между чувства и мисли. Просто съпротивлението вършейки въпросното нещо е голямо. Когато свършим въпросното нещо обаче удовлетворението е налице и то е много по-силно от неудобството, което сме изпитвали докато го направим. Това "не ми е приятно" е едно усещане. Чувството е любовта, която може да ни накара да направим нещо, което не ни е приятно заради другите. Майката може да умре за детето си. Удоволствие ли и носи това да умре? Но чувството е налице. Хайде да не смесваме чувствата с усещанията. Тя знае, че постъпва правилно, въпреки че това може да е свързано с болка и страдания. Пак повтарям удоволствието е следствие от осъществяването. То е награда за положените усилия. Чувствата и ума определят дали трябва да направим нещо или не, а не усещането за удоволствие. Ако правим нещо заради удоволствието, а не защото считаме че така е правилно, това е зависимост.