Станимир

Здравейте. В живота на всеки се случват както добри, така и нещастни събития. Това е неизбежно и често ние не можем да направим нищо повече от това да приемем този факт. Никой не може да избяга от трудностите и несполуките в живота, но те идват и отминават, биват заменяни временно от щастливи моменти, а на нас ни остават само поуките. Предполагам, че си наясно, че е безсмислено да се страхуваш от нещо, което е само възможно, но не е факт. Напълно достатъчно е да вземеш предпазни мерки според възможностите ти, но и те не бива да са прекомерни, нито пък могат да са абсолютна гаранция, че нежеланото няма да се случи. Но животът е такъв. Често нещастията и трудностите носят повече опитност и израстване на човека, а това е за което живеем. Това не означава, че трябва да търсим нещастията умишлено, а че е невъзможно да избягаме от тях. Това никой не го може. Приемайки ги ние ги понасяме по-лесно. Освен това няма вечно нещастие, нито такова, което да не е по силите ни да понесем. В живота има много щастливи мигове и живеейки заради тях животът ни се превръща в радостно преживяване. Живейте заради щастливите мигове в живота си, а на нещастията гледай като неизбежни, но и като временни. Сега не знам какъв е светогледът ви, дали вярвате в безсмъртието на човешкия дух. Ако вярвате, това би направило преодоляването на проблема ви по-лесно, но и в обратния случай страховете ви са неоправдани. Не търсете справедливост, логика и заслуга за случващите се нещастия. Не че такива не съществуват, но те са трудни за откриване и разбиране. Ако имате интерес в някое изкуство или някаква друга творческа дейност, заниманията с тях могат да насочат въображението ви в по-подходяща посока от подхранването на страховете ви.

Религията на 21 век според мен ще е религия на духа. Тя няма да е монотеистична, нито политеистична, нито атеистична. Тя ще е религия на същностното единство и взаимообвързаност на всичко съществуващо. Всички живи същества - растения, животни, хора, ангели, богове без изключения ще бъдат признати като част от една обща йерархична верига, като мястото, което всеки заема, зависи единствено от нивото на развитие на съзнанието. Верига в която няма възможност да се окажеш на някое стъпало без да си преминал предходните стъпала. Верига, която бележи пътя пред хората към тяхното бъдеще и все по-пълното разгръщане на духа. Верига в която хората са наставлявани и ръководени от реални същества, които са преминали по същия път преди това и така са заслужили правото си да заемат следващите стъпала. Това е верига на абсолютната справедливост, където не може да има нито едно изключение относно пътя, което едно същество е извървяло, и позицията в която се намира. Верига в която възможното за един е възможно за всички без изключения, разбира се след като положат нужните усилия за да достигнат съответното ниво на развитие.

Е то "работа" може да се вземе в по-широк смисъл. Важна е също настройката с която човек върши дори и рутинната работа, защото и там се изискват качества като търпение например. Също така част от работата според мен е взаимоотношението с останалия персонал, с клиентите, пък ако щете и това, което човек върши през почивките или докато отива на работа и се връща. А в най-широк смисъл човек следва да е разумен винаги, през цялото време - и на работа, и в къщи, е може би като изключим времето когато спи.

Не, всичко си го казах съвсем директно. Понякога, за да се реализира идеята, на героят може да му се наложи да жертва дори и живота си - буквално. Но не всеки път когато човек си жертва живота или в по-мекия вариант, когато си жертва усилията, това е геройство.

Да, така е, но първото изречение намирам вярно само донякъде. Второто според мен е напълно вярно. Това че някой пролива кръв или мастило, не го прави герой - пример аз в момента в темата. Но на героят понякога може да му се наложи да пролее кръв или мастило за да бъде героизмът му завършен. Модераторска бележка: няколко мнения са преместени в темата разговорки.

Да, Божидар, смирението ти започва да изпъква все по-ярко. Няма да те провокирам повече защото не държа да видя докъде ще стигнеш. А всеки прочел последните ти две мнения в хомеопатия може да си прецени дали се натрапваш или не.

Виж сега, има нещо, което се нарича морал, а аз нагледно мога да ти покажа, че ти нямаш такъв. Все ми е едно какви илюзии имаш за себе си. Смирението за което говориш при теб е само на думи. То за това и постоянно пишеш за него, защото не го притежаваш. Нещо повече - много ти е далечно. Нямам нищо против да си играеш игричките на духовен съветник, въпреки че да натрапваш услугите си е крайно некоректно, а ти снощи го направи в подфорум хомеопатия, пък и не ти е за пръв път. Но да ме обвиняваш в мненията си в гордост и някакви болни амбиции, само защото мненията ми не се вързват с възгледите ти - няма да стане. Някои хора ти правят много лоша услуга, въпреки добрите си намерения, но аз няма да кажа нищо повече за това.

В подобни мнения си проличава кой какъв е. Не аз превръщам темата в поле за лични нападки и изява. Форумът е за да пишем в него, това и правя. Мен никой не може да ме намери по информацията оставена във форума. За разлика от теб. Каквото и да напиша, аз в реалния живот няма да имам никаква полза. Не съм написал в профила си "консултант човешко развитие" и не съм оставил интернет адрес, който да ме рекламира. Помисли върху това.

Това колко пъти още ще го повториш? Е да, превръщаш констатацията във въпрос, но това не променя нищо. Бих се стремял да бъда като някой когото считам за герой. Това не означава, че искам да съм герой, а че искам да развия духовните качества, които правят от човека герой. Една от основните ползи от възвишените постъпки, които хората извършват е това, че те се превръщат в пример за подражание и вдъхновение на останалите хора. Това може да донесе даже повече полза отколкото преките последствия от самата постъпка. Героите са нужни най-вече като идеал, който хората да следват. Те са пример за останалите по пътя им на духовното развитие. А даденият личен пример е много по-ценен от разяснението на думи.

Очаквах поне логиката ти да е без грешки. Как реши, че възприемам вършенето на работа като принизяващо? Написах, че свеждането на героизма до вършене на работа е принизяващо за героизма. Защото героизмът изисква човек да си свърши работата, но и нещо повече от това. Обясних го доколкото мога. Това за теоретизирането, развихреното въображение и емоционалността ще ги приема като лична обида, защото очевидно влагаш отрицателен смисъл в тези думи.

Става дума за свършена работа, не за героизъм. Работа която са искали да свършат, можели са да я свършат и са дали всичко от себе си за да я свършат. Имало е много хора които са искали да я свършат, доста по-малко са можели, някои от тях са се опитали, а единици са я свършили. Това е положението, има степени на моженето и вършенето, иска се да се премине през тях за да се достигне до свършеното, което някой може да нарече геройско щом има нужда от герои, докато теоретизира върху героизма. Това обясних и в предишния си пост, но който разбрал - разбрал. Левски не само си е вършил работата, той е жертвал живота си заради другите. Странно е как може да се принизяват делата му до "вършене на работата". Аз нямам нужда от герои в смисъла, който ти влагаш в думите. Светът има нужда от герои. Освен това ако някой теоретизира, то това не съм аз. Аз влагам цялото си сърце в това, което пиша, ти какво влагаш - не знам. Вече споменах, че героят е като един художник или писател. Никой творец няма да сътвори добро произведение ако му липсва вдъхновение, ако разчита да създаде творбата си само с разсъждения. Да, и човекът просто ще си върши работата, но няма да стане герой, ако му липсва този вътрешен пламък, ако го няма това вдъхновение, което да го подтикне към велики дела. Разликата между човека в който духовните огньове са разпалени и този при когото не са е огромна, несравнима.

Кой може да каже предварително как ще се прояви духът? Да, за някои шансовете да направят нещо героично не са високи, но дори и за тях има надежда, че в някой момент ще могат да надскочат себе си (обичайното си ниво). Освен това, ние следва да поощряваме хората да развиват своите сили, каквито и да са те. Героизъм може да се прояви и в малките неща. Не е задължително да е нещо грандиозно. Важен е принципът човек да положи всички възможни усилия в полза на другите. А другите може и да е само един човек, може да са сто души, може да е и цялото човечество. Всичко е постижимо при наличието на необходимите за това условия. Ако някое условие за това някой при необходимост да прояви героизъм не е покрито, то този пропуск следва да бъде запълнен. Това е важното.

То и хиляда довода да приложа, и хиляди цитати от П. Дънов да публикувам и господ да докарам да свидетелства за героизма - все тая. Темата трябваше да послужи за вдъхновение, но желанията хората да бъдат убити в посредственост явно са прекалено силни. И не е проблемът в това, че някой е слаб и не може нещо, но това, че ще се явят тези, които ще му кажат: ти си слаб и не можеш; ти никога няма да бъдеш герой! Те гледат на себе си като на мислещи практично, те се имат за реалисти, но в действителност са убийци на духа. Защото духът може всичко и който не вярва в това, какво въобще прави тук? Не, никого не гоня - просто се чудя. Никого не съдя, от никого нищо не искам. Да, искам хората да са силни, но никого не насилвам. Идват обаче някои и казват: не хората не могат да бъдат всички силни. Еволюцията изисква всички да бъдат силни. Който не успее ще трябва да повтаря докато успее. Да, хората са различни, но това означава те да проявяват по различен, индивидуален начин силите си. Слаб човек в царството божие няма да стъпи. В Библията си е написано едно към едно. Аз искам всички да успеят и никого няма да заблуждавам, че има заобиколен път. На никого няма да кажа, че нещо е непостижимо, защото това би означавало да го излъжа. Днес може да е непостижимо, но духът не живее само днес или утре.

Под дух разбирам безсмъртната същност на човека, т.нар. божествена искра. Няма добри и лоши божествени искри. Духът е над всички човешки и земни фактори.

А има ли такива, които да не са способни? Или духът в някои е по-специален от духа в другите, че едните да могат, а другите да не могат? Не, стига да има вяра и желание всичко е постижимо за всеки.

Това достатъчно ли е - да бъдеш себе си? Вярно е - човек трябва да бъде себе си. Но това ли отличава героите? Човешкият дух е безграничен в своите възможности. Да бъдеш себе си означава да не копираш другите, но това не би трябвало да поставя някакви ограничения относно това дали нещо е постижимо или не. Някой може да бъде себе си и да не намери сили за дадена героична постъпка. Значи има и нещо друго. Човекът е процес. Не е нещо статично. Именно тук е ключът към неговия безкраен потенциал. Някой може да каже: аз не ставам за герой. Но това е едно статично виждане. Никой не е бил създаден подготвен и въоръжен с нужните качества за да бъде герой. Всичко е постигнато с цената на множество усилия в този или предишен живот. Разбирането на човека като процес е част от познаването на себе си. Духът е вечен, не може да го ограничиш в това, което си сега. Майка Тереза не е мислила за себе си. И добре, че е така, защото щяха да се появят едни колебания: мога ли, не мога ли; достатъчно силна ли съм; достойна ли съм и т.н. Ние обаче тук много мислим можем ли нещо, не можем ли, постижимо ли е, не е ли... Изкачили сме героите на пиедестал, издигнали сме им паметници в съзнанието си, даваме ги за пример пред останалите, ама не като пример за подражание, а като пример за нещо недостижимо, пред което можем само да се прекланяме, но не и да следваме. Превръщаме ги в идоли, а в идолите няма живот. Превръщаме героизма в идолопоклоничество, а между героите и себе си поставяме непреодолима пропаст. Това не е вяра. Когато Христос казва имайте вяра колкото синапово зрънце, за кого говори - за някакви избрани хора или за всички?поклоничество,

Мисля си, че един разумен метод на работа би бил съставен така, че да осигурява достигането на желания резултат без излишно пилеене на енергия. Това не означава човек да не полага нужните усилия, а тези усилия да бъдат оползотворявани в максимална степен, да няма разхищение. В същото време един разумен метод на работа би бил съобразен с действителните сили и възможности на участниците. Разумният метод според мен е този, при който човек действа с разбиране към това, което прави, знае защо го прави и го прави с желание и любов. Разумният метод предполага пълна отдаденост, а не просто рутинно действие. Разумният метод следва да е съобразен с принципите ръководещи битието и с природните процеси. Например могат да се използват законите на ритъма и познание за цикличността на социалните и природни процеси за де се осигури висок коефициент на оползотворяване на вложените усилия. Познаването на човешката психика може да се използва за усилване на собствената мотивация и на тази на останалите участници в дейността. Може да се въздейства на отношението (собствено и на останалите) към извършваната работа и така да се свалят множество психични бариери, които пречат на човек да се отдаде изцяло на извършваната дейност. ... Разумният метод предполага не само постигане на желаната цел, но и съобразяване с последствията от това постигане. Как ще се отрази то на нас и на останалите? Ще има ли странични последствия, какъв ще е техния характер? Какво следва след това? .... Ние следва да отчитаме всички възможности за да бъдем подготвени и за да се предпазим от изненади. Разумно е вършейки нещо да предвидим не само благоприятните възможности, но и най-неблагоприятните. Ако ние можем да свършим желаното при най-неблагоприятните условия, то ще можем да го свършим и при по-благоприятните.

В един идеално подреден и устроен свят героите може би ще са излишни. И пак се съмнявам. В света в който живеем, винаги ще има поле за изява за човешките добродетели и винаги ще има хора, който да ги изявят за да подобрят състоянието на света и на ближните си. Ботев и Левски нямаше да съществуват ако България не беше под турско робство. Несправедливите и тежки условия на живот ги направиха герои и понеже светът не е съвършен в своето устройство герои ще има и в бъдещето. От човека зависи да развива своите добродетели и духовни качества, а условията на средата са тези, които му позволяват да ги изяви до степен на героизъм. Който си мисли, че светът няма нужда от герои, той според мен отрича необходимостта от промяна и подобрение на обществения живот. Тук няма да навлизам в подробности.

И все пак докато злото е непроявено, все още има шанс то да не се прояви, или да се прояви под по-мека форма. Опасността от война може и да не се превърне във война, а избухналата война е факт. Един убиец, който убие 100 души в центъра на града пред всички по-неистински ли е от този, който убие същите 100 души тайно и незабелязано? Естествено е, че извършителите на зло най-често ще се стремят да прикрият деянията си и даже да ги представят за добро. Но да се извеждат зависимости кое зло е по-истинско и кое не ми се струва неуместно. Матей го е написал достатъчно ясно. П.П. Никой не е трил мнения от темата. Има си регистър с модераторските действия, който се прави автоматично от софтуеъра на форума и там няма регистрирано изтриване на мнения.

Сам засегна въпроса за крайностите. Ти или отхвърляш материалните стремежи, или ги поставяш на преден план. Това наистина са крайности. А според мен трябва да намериш баланса между духовните и материалните си стремежи. Едва ли имаш силите да се откажеш от всичките си материални стремежи, а и не е нужно. Остави един или два, които смяташ, че не ти пречат особено. Заедно с това си определи една или две цели, които считаш за духовни и смяташ, че е необходимо да постигнеш. Концентрирай се в две-три-четири направления, защото борбата на много фронтове в повечето случаи е обречена на неуспех. Важно е също така да откриеш радостта в това, което правиш, да откриеш смисъла, ползата, да знаеш защо го правиш.

Аз тези свободни съчинения от по предното мнение няма да коментирам. В тях има толкова неверни неща, че просто не си заслужава. Ще обърна внимание единствено на това за мен абсурдно предположение, че ние не трябва да творим добро, но в същото време се изисква да преобразуваме злото в добро. Не, ние можем именно да създаваме добри последствия чрез постъпките и мислите си, а преобразуването на злото в добро е дълъг еволюционен процес. И то се преобразува не самото зло, а човекът като причинител на въпросното зло. Човек с всяко свое действие и мисъл, иска или не иска, твори добро или зло. От това не може да се избяга. Въпросът е какво създаваме. Все говорим за баланс между доброто и злото, но това всъщност би означавало край на всякакво развитие. Развитието е именно преодоляването на препятствията и ограниченията пред доброто. Ако има баланс, то тези препятствия и ограничения няма да могат да бъдат преодолени.

Проблемът при злото, което не виждаме, е, че така ние нямаме защита от него. Когато го виждаме, ние можем да насочим вниманието си към него и да се защитим от неговото въздействие. И видимото зло, и невидимото зло са еднакво истински. Също и за доброто. И наистина с какво това дали ние можем да видим нещо или не влияе върху неговата истинност? Рано или късно идва моментът, когато то става видимо за всички без значение дали до този момент то е било невидимо или прикрито (като например лъжата примесена с истина и представяна за истина).

Това също е стремеж. Според мен въпросът е да си избереш да постигнеш правилните неща. Да си поставиш правилните цели. Сам трябва да си ги определиш по значимост. Дали ще е духовно развитие, хармонични взаимоотношения с околните, а и личните цели - в тях няма нищо лошо, ако изпълнението им не е за сметка на тези свързани с развитието на духа. Просто си подреди приоритетите.

Аха, добре.

Не знам. За всички. Нали затова са на изгонили от рая? Ако не можехме щяхме отново да сме си в Едем.