Станимир

Никой не твърди че външният ни дълг не е нормален, а че той изисква разходи за да бъде обслужван, а тези разходи се покриват от ДДС, акцизи и корпоративни данъци - основно. Цялата абсурдност на проекта е, че той изисква всичките средства от ДДС и акцизи да отиват за осигуряването на ББД, а това няма как да стане. За осигуряването на средствата би могла евентуално да служи една част от постъпленията по ДДС и акцизи, но не и всичките постъпления, защото държавата с тези средства покрива други, не по-малко важни нужди. И престанете с тези спекулации по отношение на икономистите. Кои са тези икономисти? Ами то и аз съм с икономическо образование и Божидар е с икономическо образование май, и други от форума знам че са с икономическо образование, а въобще голяма част от българите са с икономическо образование. Нещата няма как да се получат отзад-напред. Немската икономика е много по-различна от българската. Немският манталитет също. Това, което за Германия е приложимо за България не е. При немския бюджет може и да е възможно да се осигурят по 2000 евро на всеки гражданин (въпреки че се съмнявам), но за нашия и по 300 лв не могат да се осигурят. Е как ще се получи това раздвижване на икономиката на която проектът толкова разчита при тези реалности? Германия освен това има производство. Нашето производство къде е? В колко случаи е конкурентоспособно? Германците имат заетост и манталитет на работохолици. Само с търговия нещата няма как да се оправят. Е да, търговците ще спечелят и то не всички. Спирам дотук засега.

Ти изобщо не ми четеш мненията май или само ги четеш повърхностно. Писах два пъти, че още в средновековието се е събирал десятък, което си е данък върху всичко произведено и в този смисъл е сроден с ДДС. Освен това никой не отговори на въпроса как ще се покрият разходите на държавата за образование, здравеопазване, инфраструктура и много други, които тя плаща в момента? В средните векове държавата не е извършвала подобни разходи или са били крайно ограничени. Какво голямо потребление се очаква??? Колко 2000 лв ли ще е ББД, че потреблението да скочи чак толкова драстично? Да оставим настрана, че тогава и цените ще скочат драстично, защото в повечето случаи те са доста под средно-европейските. Сивата икономика няма да излезе на светло, защото много фирми в сивата икономика или се занимават с незаконна дейност или пък при едно евентуално излизане на светло дейността им ще излезе доста нерентабилна и те ще я преустановят. Една трета част, която не е много голяма ще остане.

Не, този проект, така както е поставен тука не е реализируем. Може да стане с някои промени. то разбира се, че подобрение винаги може да се търси. Да, разбирам невъзможността на пишещите да се аргументират икономически обосновано, тъй като те не са икономисти, но и аз не мога да приема нещо, без нужната икономическа обосновка. Все пак проектът е икономически и аз търся икономическа обосновка за да го приема.

Аз нямам притеснения, че повечето малки фирми ще фалират, а съм сигурен, че ще фалират. Освен това не виждам с какво нерегистрираните по ДДС обират държавната хазна. Обирането става, когато търговските сделки не се документират (примерно не се издават фактури) и това няма нищо общо с регистрацията или нерегистрацията им по ЗДДС. Например аз като търговец на дребно отивам в склада на даден вносител и закупувам стоки за 1000 лева. Ако сделката мине без фактура, то търговецът на едро няма да внесе ДДС върху въпросната сума, просто защото по документи сделка няма. Аз от друга страна няма да мога да си призная тези 1000 лева като разход, но пък за мен това не е особен проблем. В случая държавата е ощетена, но не от мен. Аз като нерегистриран по ЗДДС така или иначе няма да внеса ДДС. Печели търговецът на едро, който е регистриран по ЗДДС. Аз си плащам патент, който е точно установен и не зависи от печалбата или загубата, която ще реализирам. Т.е. дори и да съм на загуба, аз плащам на държавата (по-точно на общината) и на нея и е все тая. Това, което евентуално си спестявам ако не регистрирам оборотите си са осигуровките. Но същественото е, че с ДДС могат да злоупотребят единствено регистрирани по ЗДДС. Аз като нерегистриран, няма как да злоупотребя. Т.е., ако някой обира хазната това имат възможност да са регистрираните, а не аз.

Как така един човек, посветил живота си на другите да не е герой? Какъв е този духовен път, който да е отделен от материалния? Един архитект, каквато и идея да има за една сграда, тя трябва да се реализира физически. Нима Христос не е прокарвал сам идеите си обикаляйки с учениците си? Какво са духовните идеи ако останат неприложени? А прилагането е възможно единствено в материята и от хората. Да се прокара път в пустошта, да се установи справедливост там където я няма и мн. други - това са все идеи, които без реализация са просто празни приказки. А когато мотивите са безкористни и човек действа заради другите - това е героизъм. Христос не умря ли на кръста и за себе си ли умря? За себе си ли живя? И не правеше ли всичко със собствените си ръце? Или може би пращаше други от негово име? Не каза ли Христос: "Не мир дойдох да донеса, а меч"? Но има ли смисъл да коментираме тези думи, след като дори отричаме героичността в действията му? Нещо повече след като смятаме героизма за нещо недуховно и недостойно за човека? Има ли смисъл да споменаваме за героизма на тези висши същества, които пазят съществуването на битието от вълните на хаоса? Ние дори не можем да си представим тези усилия, благодарение на които живеем тук и сега. По-лесно е да вярваш, че Бог създаде небето, земята и човека и всички заживели щастливи и доволни. Всяко действие си има противодействие и колкото по-велико е действието, толкова по-силно е противодействието. Казано е, че царството божие със сила се взема, защото противодействието което човек трябва да преодолее за да го постигне е огромно. И не само за това, но само това ще спомена.

Някои от споменатите налози са местни данъци и такси, т.е. общински, а не държавни. С тях се финансират общинските бюджети. Същността на данъчния кредит изобщо не е обяснена коректно. Най-елементарен пример: Аз купувам продукция за 60000 лева с вкл. ДДС от 10000. Аз продавам същата продукция за 90000 с вкл. ДДС 15000. ДДС, което аз следва да платя не е 15000, а 5000, защото за 60-те хиляди за които съм купил стоката ДДС е внесено от предните звена по веригата. Тези 10000, които вече са начислени от предходните звена са сумата на данъчния кредит. В общия случай от данъчен кредит не може да се спечели. Аз внасям ДДС само за разликата от покупната цена, до цената на която продавам стоките. И това ако съм регистриран по ДДС. Много от крайните звена в действителност не са регистрирани по ДДС и в този случай тяхната добавена стойност остава необложена. Измами са възможни, главно при внос, но това просто означава, че трябва да се подобрят законовата уредба и контролът. Спомена се вариантът всички да са регистрирани по ДДС. Какво ще се получи тогава: малките фирми, които до този момент не са плащали ДДС ще трябва да го начисляват. Това означава те или да приспаднат ДДС от печалбата си или да увеличат цените с въпросната сума. Във втория случай те разбира се няма да могат да конкурират големите фирми регистрирани по ДДС. Те и в момента трудно задържат позициите си, а ако се регистрират по ДДС с малките си обороти и средства нямат никакъв шанс. Ако намалят печалбите си много фирми също ще фалират. Все пак това са 20% върху продажната цена. Резултатът и в двата случая ще е края на много малки фирми. В последното си мнение по темата дадох линк към главата "Десятък" в уикипедия. Този данък се е плащал още от средновековието в размер на една десета от произведеното от всеки гражданин. Освен това нека да се има в предвид, че по това време не е имало здравеопазване, развита система от училища и многото други социални дейности и инфраструктура, които една държава осигурява на гражданите си. Или трябва да се върнем в социално положение до нивото от средновековието?

Станимир, тези твои думи ме навеждат на мисълта за още едно мое отрицателно качество. Последно време усещам, че съм започнал да завиждам. Това сякаш става несъзнателно. Например некой успее да направи нещо, което аз не съм успял. В първия момент ме хваща много яд и си казвам "Как той/тя може, пък аз не!". Или пък се радвам, че някой се е провалил. Както се казва "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле!". И след като мине този кратък момент на завист, се чувствам много глупаво и си казвам "Как можеш да мислиш такива неща, защо се сравняваш с другите и т.н.". И не знам кое е истинското ми Аз - човекът, който в първия момен завижда и злорадства, или човекът, който след това се упреква за лошите мисли. Първата реакция е повърхностна, плод на емоциите и амбициите ти, а втората е по-дълбока, плод на разумността и на духовните ти стремежи. Когато в теб се появи завист не се бори с нея, просто регистрирай присъствието й и изчакай докато стихне. Разумът, съзнанието е над емоцията, просто я наблюдавай отстрани и на я оставяй да те въвлече. Не е нужно да ти казвам, че завистта е излишна и с нищо няма да ти помогне по пътя към постигане на целите ти - ти това го знаеш. Ако известно време просто наблюдаваш завистта в себе си като останеш дистанциран от нея, тя ще отшуми. Всъщност когато искаш да бъдеш като някого, без да изпитваш негативни чувства към него - това е в реда на нещата. Когато по този начин ти се стимулираш да положиш усилия в дадена градивна посока и да постигнеш това, което някой друг е постигнал - това е ок. Да, при някои нещата се получават лесно, а при други - изключително трудно. Всичко това си има причини. Гледай да не се обвиняваш - нито за това, че си проявил завист, нито за това, че не успяваш да постигнеш нещо. По този начин енергията и усилията ти отиват в грешната посока. А енергията и усилията имат качеството да се натрупват. Всяко усилия в правилната посока е от значение, колкото и да е малко, защото следващите ти усилия ще бъдат прибавени към него, а то няма да се изгуби. Може да го неутрализира единствено усилие в противоположната посока. Опитай се да осмислиш последните три изречения и да приложиш принципа в тях.

Ако си положил усилия, няма защо да се отчайваш. Ситуациите идват и отминават. Това, което те прави такъв, какъвто си, са не самите ситуации, а начинът по който реагираш на тях. Това те прави силен, а не успехите или неуспехите. В това се състои и развитието ти. Това определя дали житейският урок е усвоен или не е усвоен. Няма от какво да се отчайваш. Има ситуации, които са лесни за решаване, има и такива, които каквито и усилия да полагаш, не можеш да разрешиш. Но отношението ти към случващото се винаги е в твои ръце. И нямаш ограничение във времето за което следва да го промениш. Просто не трябва да се отказваш да реагираш така, както искаш. Използвай самовнушение. Отиграй ситуацията в ума си няколко пъти така, както искаш да се случат нещата (що се отнася до твоята реакция и решения, а не тези на другите). Гледай на неуспехите като на временни. Всяко начало е трудно, а по отношение на това, което не умееш, ти си в началото. По отношение на това, което искаш да промениш - ти си в началото. Създал си в себе си една неувереност - ти си в началото на увереността. Първо стани уверен в мисълта си, научи се да се бориш с трудностите в мисълта си. После и в обективния живот. И пак повтарям, че успехите или неуспехите не са критерий. Ако ти вдигнеш една щанга от 20 килограма, а аз не успея да вдигна една щанга от 120 кг. то може ли да се определи кой е по-силен? Не, не може. А в живота изпитанията пред различните хора са различни и това, че един успява, а друг - не, все още нищо не означава. Важно ние какви усилия полагаме. Важно е тези усилия да са разумни, целесъобразни и според нашите възможности.

Различните ситуации в живота изискват различен подход. Ако "мъжкият" подход е да се заяви категорично позиция; да се даде заповед, която да се изпълни безпрекословно и без обсъждане, то "женският" е нещата да се обсъдят, да се споделят позиции и да се убеди другия в правотата на взетото решение, което той да изпълни поради това, че обсъждайки го, то вече е станало и негово. В живота обаче има ситуации, които изискват и двата варианта на вземане и прокарване на решения - съвместно и еднолично. Ако човек обсъжда с жена си в къде и как да празнуват Нова Година, съвместния подход е разбира се за предпочитане. В други случаи обаче по силата на йерархическата позиция, на властта, на компетентността, на носената отговорност е за предпочитане решението да се вземе еднолично, без обсъждане от всички засегнати. Получава се нещо по-скоро като заповед, която другите просто трябва да изпълнят. Един директор на фирма няма да тръгне да обсъжда бизнес решенията си с обикновените работници и така трябва. Той може да потърси консултация от тези, които счита компетентни, но решението отново ще е негово. Такива случаи са възможни навсякъде - и в дома, и на работното място. Има случаи, които могат да се обсъждат, но има и такива, които изискват твърдо заявяване на позиция и налагането и над останалите. Предполагам, че при теб именно такова налагане е трудно. Най-важна в случая е преценката дали то е действително необходимо. Ако е, няма какво да се колебаеш. Силата е сила, когато е на място. Когато не е на място, тя е слабост. Твърдостта и решителността могат лесно да се превърнат в закостенялост. Ако пък не действаш решително в ситуации, които изискват твоето решение, то това също ще доведе до негативни последствия. Ние наричаме единия и другия подход "мъжки" и "женски", но в действителност половете нямат нищо общо. Има много жени, които заемат управленски постове или пък по някакъв друг начин прилагат "мъжкия" подход при налагане на решенията си над останалите, както и много мъже, които предпочитат да обсъждат решенията си с другите и са притеснителни при поемането на отговорност и налагането на своя избор, като имат нужда някой да одобри предварително взетото от тях решение и така да ги подкрепи. Всичко е въпрос на познания, опит, решителност и самоувереност.

Вече жестоко съжалявам, че отворих тази тема тук. То е безсмислено да пиша и да се аргументирам. Много се пише за смирение, но аз не го виждам. Кой Левски ли се е обличал в бляскави дрехи???????? Или той не е герой? Ами да, не е - героите са надути, помпозни и търсят да изпъкнат пред другите. Абе важното е да си в матрицата, иначе си горд и надут... Хайде оставям ви на смирението. Повече не мисля че има какво да си кажем. Просто не виждам желание за разбиране. Егоизмът е повсеместен, а чуждата гледна точка не струва. Занапрад ще огранича сериозна участието си във форума и ще пиша само в избрани теми, главно с цитати. Няма смисъл да се хабя с друго.

Христос на кого се моли, щом са едно цяло? И защо се моли, ако знае, че чашата няма да го отмине? С какво влизането в Йерусалим на магаре отхвърля героизма? Хайде понеже темата стана "много интересна" ще задам един въпрос към всички: Каква е разликата между почитане на героите и идолопоклоничеството?

Не се съмнявам в Христос, а в способността му да предвижда всичко и в липсата на критични ситуации в живота му.

Пламен Горанов не е герой. Но много хора ще се опитат да го издигнат на пиедестал за да се възползват от постъпката му.

Когато един маратонец трябва да избяга дълго разстояние, той не изразходва силите си в началото, а ги разпределя според тактиката си. Защо? Защото не е необходимо и не е целесъобразно. Да хабиш усилия, които ситуацията не изисква е също толкова нецелесъобразно, колкото и да ги пестиш, когато трябва да ги положиш. Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам. Е, аз не съм Христос и за мен определено има непредвидими и критични ситуации, в които може да се окаже необходимо да се изстискам докрай. Добре е да си мечтаем, че животът винаги тече гладко и безпроблемно, и ние можем без прекомерни усилия да си го живеем, но действителността не е такава. Това, което пиша всъщност няма значение. Омръзна ми да се обяснявам. За мен е достатъчно, че П. Дънов и някой, който ценя повече от П. Дънов призовават учениците си да бъдат герои. А това вече са не един, а два съвсем различни източника. Всеки сам избира какво да приложи от едно учение и дали то му е достатъчно.

Река - тека. Значи имаме движение. Също от реч. Речта и реката и двете текат. При реката имаме воден поток, при речта - поток от думи. Имаме и поток от мисли. Всички те могат да бъдат плодотворни ако се използват правилно. Планина. От план. Нещо, което трябва да гледаме отдалече за да обхванем. Нещо голямо. Преносно - трудности и изпитания. Трябва да изкачиш планината за да ти се разкрие гледката от върха. Докато си в подножието можеш само да предполагаш какво ще видиш от горе. Колкото по-висока е планината, толкова по-обширна гледка ти се разкрива. Комар. Паразит. Смуче кръв, живот. В смисъл на хазарт - пак ти изсмуква парите. Дърво. Древно. Първо. Доколкото знам в еволюционен план дърветата са по-стари от другите растения. Но освен това много дървета са столетници и са били там където се намират много преди хората.

Героизмът не е нужен за обичайните ситуации. Там също са нужни съответните качества, но пълното използване на духовния потенциал на човека идва в необичайните и критични ситуации. Работата, която вършат мравките може да служи за пример, но в една критична ситуация, например наводнение на мравуняка, те ще се спасяват по единично и никоя няма дори да опита да помогне на останалите мравки. Христос се е родил при обикновени хора, но самият той не е обикновен. Героите не се създават в някакви специални условия. Те може да се създадат и в най-обикновеното семейство, и в семейството на богати, и навсякъде. Всичко зависи от човека, защото духът е над всичките земни условия.

Истината за загубите на ЕРП-тата които плащаме е много по жестока. Масово големи и печеливши хотели по черноморието не плащат и стотинка ток при сметки от по няколко хиляди. Същото предполагам, че правят и някои крупни заводи и фирми. Т.е. в този случай е неоправдано да обвиняваме съседите и циганите, които и да крадат, сумите са нищожни на фона на умишлените кражби, които правят големи предприятия. Сметките за тока през януари бяха надути абсолютно на всички лични абонати за да се покрият въпросните загуби от изминалата година и това няма нищо общо с високата цена на електричеството, просто защото хората не са потребявали толкова електроенергия колкото заплащат.

Десятък В качеството си на модератор ще направя една забележка: Темата не е за Н. Дамянов и ако тя продължава да се обвързва с него ще бъде затворена. Няма да бъде позволено и косвено участие на Н. Дамянов в темата чрез посредничеството на един или друг участник. Вече не помня причината поради която профила на Н. Дамянов тук е изтрит, но това е факт и моля да се съобразявате с това без да го коментирате.

Преди това нямаше нужда от ДДС защото предприятията бяха държавни и печалбата така или иначе отиваше в държавата. Когато предприятията се приватизираха, държавата започна да се нуждае от приходи, които съвсем естествено идват от данъци. П.П. Това е последното ми мнение в темата,

Малките величини.

ДДС + акцизи + корпоративен данък образуват почти целия приход в бюджета на България. Какво ще стане с бюджета ако основната част от средствата отиват за осигуряване на ББД? Ще останат само средствата от корпоративното облагане. Ама докъде ще ни стигнат след като у нас ги няма американските супер корпорации с милиарди долари годишна печалба? Никой в темата така и не предложи аргументиран план с цифри как точно ще се осъществи въпросната идея за България. Не за САЩ или някоя друга европейска държава, а за България.

Ами то май точно това трябва да стане според П. Дънов. Вчера прочетох някъде (не помня къде - вчера прегледах по диагонал над 100 беседи докато търсех нещо), че не трябва да се взема от богатите, а те сами трябва да започнат да дават, за да се оправят нещата.

А ще има ли изобщо изплащане на пенсии при положение, че на всички пълнолетни граждани е осигурен определен базов доход? Поддържането едновременно на два фонда - такъв осигуряващ средствата за базов доход и за пенсии си мисля, че би дошло много дори и на една развита икономически държава.

Дори и да е реализируем в една развита икономика с някои изменения, проектът все пак оставя един основен въпрос. Той не излиза извън необходимостта от свръхпроизводство и свръхпотребление характерни за наложения в световен мащаб икономически модел. Този модел на генериране и на задоволяване на желания у потребителите в същото време е пагубен за екологията, защото ресурсите необходими за свръхпроизводството не са неограничени. Нещо повече: раздаването на пари, които трябва да се изразходят в рамките на определен период за да не бъдат безвъзвратно изгубени за притежателя им ще увеличи още повече съществуващото свръхпроизводство. Аз съм привърженик по-скоро на квоти за потреблението на продукти, като цената, която се заплаща за потреблението на единица продукт от крайния потребител нараства с неговото количество, нещо коренно противоположно на съществуващото в момента положение.

Добре, но аз не виждам никакви цифри. Колко са приходите от ДДС и акцизи към момента? Ако трябва да се осигури ББД на 4 млн. души да кажем от 200 лева, то това са близо 10 млрд. годишно. Освен това средствата от ДДС в момента се използват по други направления свързани с бюджета. Пренасочването им към ББД ще остави празнина, която трябва да се запълни от някъде. Ако държавата обяви, че няма да връща външните си дългове може да забравим за всякакви европрограми, много чужди инвестиции, а ще последват и други рестрикции. Не че това би било проблем, но в изложеното по-горе пише, че членството ни в евросъюза не е в конфронтация с идеята за ББД. Ако се наложи задължителна регистрация по ДДС на всички фирми, това ще е края за малкия бизнес, а това ще се отрази негативно на икономиката и на нивото на безработица. Освен това имам опасения, че увеличеното потребление, което се предвижда покрай цялата идея ще предизвика инфлация. Самата идея за ББД ще намали желанието на много хора да си намерят работа, особено ако ББД е висок. Друго: много от получаващите ББД според идеята са в същото време и работещи граждани. Това означава, че държавата ще плаща част от заплатата, която иначе трябва да плащат фирмите. На практика ще се получи така, че тези пари се получават от собствениците на въпросните фирми, които ще плащат само разликата в работните заплати на персонала си, а в резултат ще им се увеличи печалбата. Пример: Иван работи като счетоводител за 600 лева месечно. Държавата плаща ББД от 200 лева. Работодателя вместо да плати всичките 600 лева, плаща само разликата от 400 лева, а 200 лева отиват като печалба. Така парите се получават не от работника, а от собственика. Или ще си правим илюзиите, че заплатата на счетоводителя ще скочи от 600 на 800 лева? Не, може да скочи с малко, но не и с всичките 200 лева, колкото е и ББД в предположения пример. Кого ще подпомогне една подобна идея тогава? Големите фирми с много персонал.