Станимир

При следващо мнение не по темата ще я затворя.

По отношение на зърното не може да използваш квалификации като силно или слабо. По отношение на човека можеш. Житното зърно е тотално зависимо от условията и при него липсва воля и възможност да я приложи по отношение на това дали ще израсне или не. При човека развитието е свързано с проява на волята. Етапът в който някой го посажда и чака да израсне е отминал. Ако човек не положи индивидуални усилия за своето развитие до никъде няма да стигне, независимо от волята на Бог. Да, сега можеш да ме обвиниш в светотатство, но Бог не може да направи така, че един човек да постигне нужното му развитие, ако самият човек не пожелае и не съдейства за това.

Такаааа. Сега за синонимите. Смисълът на синонимите е, че това са думи с различно звучене, но са взаимозаменяеми като смисъл. Е това формата ли е или съдържанието. Формата е звученето, съдържанието е смисъла. Ти в случая приемаш, че думата "герой" е синоним на духовно извисен човек, а в същото време го отхвърляш. Ами това ако не е противоречие, то кое е?

Такааа. Сега слушай внимателно. Казах, че се съмнявам в способността на Христос да предвиди всичко. Обърни внимание на думата "всичко". Това е различно от твоето разбиране, че съм се съмнявам в Христос. Аз съм сигурен, че той ще направи всичко по възможностите си за хората и че той може да направи много. Обаче да можеш много не е като да можеш всичко. Това са две различни неща. По просто не мога да го обясня и ако не можеш да го разбереш не знам кое ще можеш. А би ли ми обяснил на какво основание направи заключението, че не искам да съм като Христос? Всъщност задай си въпроса на себе си - мен отговора ти не ме интересува. Казах, че той не може да предвиди всичко и ти изведнъж правиш заключението, че не искам да съм като него. Ами ако можеше да предвижда всичко нямаше да искам да съм като него, но той не може. Това е добре, защото животът му би бил най-голямото наказание, ако можеше, а и на всеки друг, който може.

Да, подкрепям думите си, че се съмнявам в способността на Христос да предвижда всичко. Не се съмнявам обаче в способността на Христос да предвиди много повече от мен, а и от останалите хора. Не се съмнявам и в останалите качества, които притежава. Но в същото време аз не абсолютизирам способностите му - това би ме направило фанатик и също така би ме отдалечило от истината.

Думите ти за героизма не са покрити с цитати, а точно обратното. Темата е за героизма, а не за Бог, но ти като фанатик няма как да разбереш това. Аз не го и изисквам от теб. За мен всичко е ок. Нали си наясно, че горното ти разсъждение е неточно, тъй като се основава на неточното ти предположение, че за мен любовта е дума без покритие. По-горе разгледах защо предположението ти е погрешно. Аха, героят е техен синоним. Ама ти досега отричаше и то доста яростно именно това твърдение. Не, слабите няма да достигнат, докато не станат силни, т.е. герои. С това не отричам възможността да достигнат, но първо трябва да станат силни и това е смисъла на развитието. "Сега всички се смущавате за бъдещето си. – Бъдещето ви е отлично. Един ден вие ще бъдете щастливи, като ангелите. Един габровски търговец дал една голяма сума на едно дружество да завърши работата си. В знак на благодарност, дружеството турило бюста на своя благодетел на почетно място. Колкото пъти минавал край своя бюст, търговецът се спирал пред него и си казвал: Колко боб изяде, докато дойдеш на това място! Един ден, като ви видя между ангелите, и аз ще кажа: Колко страдания минахте, докато дойдете на това място! Пътят на великите хора е път на страдания. Пътят на героите е път на страдания. Пътят на цялото човечество е път на страдания. Не, че ние искаме да страдаме и да страдате, но такъв е пътят на развитието. Затова, кажете си: Всичко, което се случва на онези, които имат в себе си закона на любовта, мъдростта и истината, ще се превърне на добро." /Него видя Исус/ Казано е и в Библията как се взема Царството Божие. Няма лесен път. Ето, ти отново лъжеш. Кога и къде съм изразил съмнение в Христос? Ами докога ще продължаваш със спекулациите и лъжите? Хайде спри се най-накрая. После, защо съм бил остър към теб. Ами къде е покритието на думите ти - само лъжи и изопачаване.

В теб любов няма. Твоето е тъпо лицемерие. Говориш за любов, но тя ти е толкова далечна, че повече няма накъде. Изопачаваш, манипулираш - все методи на черните. Ти дори и думите на този, когото наричаш Учителя изопачаваш за да се напаснат на религиозните ти фанатични убеждения, които могат да минат за християнски, но не и да се свържат с П. Дънов. Изкарах предостатъчно цитати, но ти така не ги прие. П. Дънов ясно използва думата герой без да я противопоставя на вярата в Бог и Христос, но ти не. Е кое е егоизъм, моето или твоето. Любовта това, любовта онова. Думи без покритие. Опитваш се да очерниш едно понятие, което този, който наричаш Учителя изрично казва: "Светът се нуждае от истински герои. Няма по-голямо нещастие за света, ако изчезнат героите." Но не, ти и някои други се опитвате всячески да принизите понятието и да измените темата в желаната от вас посока. Е, може и да успеете. На мен ми пука и затова съм по-остър към такива като теб. А ти си проявявай мъдростта и любовта (горко им на тези към които я насочваш).

"Плодът, изобщо, служи за подкрепа на човешкия живот. Резултатът е в богатата жетва, но ако тази жетва няма никакво отношение към нашия живот, какво ни ползва тя? Ако химикът или ученият имат отлични резултати, какво ще ни ползват резултатите от техните опити, ако те нямат нищо общо с нас? Всички резултати на науката трябва да допринасят нещо за благото на човешката душа. Всяка душа поотделно трябва да се развива, защото това развитие има отношение към съзнанието на цялото човечество. Човек се отличава от другите същества, именно, в придобиване на добродетели, които могат да се посяват на нивата. Каква добродетел е тази, която остава затворена в хамбара? Следователно, като човек, ще взимаш участие в общия живот. Ако вървиш по брега на морето и видиш, че се дави човек, трябва ли да отминеш, без да му се притечеш на помощ? Де е геройството на човека: в помощта, която може да даде на своя ближен, или в безучастието към него? Който може да помогне на една страдаща душа, която се дави някъде накрая на света, той може да се нарече герой. Може никой да не знае, че си придобил някаква добродетел, или че си спасил някого, но ти си герой. Трябва ли да търсиш геройството в това, хората да обезсмъртят твоето име? Човек трябва да бъде герой в себе си, да е доволен, че е помогнал на някой страдащ, колкото и да е малка помощта му. Трябва да се знае, че никой герой не може да мине без страдания. Забелязано е, че повечето хора искат да минат за герои без страдания. Това е лесно. И младата мома, пременена и накичена, отива на хорото, иска да мине живота си без страдания. И младият момък, с накривен калпак, отива на хорото, иска да мине за герой без страдания. Това не е геройство, това е резултат. Какъв герой е този момък, който живее на гърба на баща си? По цели дни той яде и пие с другари и нищо не работи. Каква героиня е тази мома, която мисли само за хорото и как по-добре да се облече и накичи? Тя живее на гърба на майка си, за сметка на нейната красота. Майката е красива, затова и дъщерята е красива. Светът се нуждае от истински герои. Няма по-голямо нещастие за света, ако изчезнат героите. Казва се, че великите и учените хора ще обърнат света с главата надолу. Следователно, няма нужда от тях. И религията поддържа същата мисъл. Според религиозните, няма нужда от учени, от велики хора и герои. — Защо? — Защото Бог е създал вече, каквото трябва, няма защо да очакваме на хората. Каквото Бог е направил, това е последната дума на творението. — Ето едно криво заключение. Бог постоянно работи. Христос казва: "Отец ми постоянно работи, и аз ще работя." Следователно, щом Бог работи, и ние трябва да работим. Бог не е престанал да мисли, значи, не може да престане да твори и работи. Ако Той престане да работи, светът е осъден на смърт." Да се благовествува Който има очи да гледа, останалите ...

Няма какво да защитавам. Тезата си съм я защитил за тези, които трябва. Такива като тебе дето си служат само със спекулации и изопачаване не ме интересуват. А доказателство за думите си мога да дам и от горното ти мнение.

Понятието "герой" може да не е точно дефинирано, както предполагам ти се иска, но това не означава, че зад проявите на героизъм не стоят множество духовни качества и многовековен духовен опит. В кой аспект от живота хората са в състояние да различат истината от илюзията, че да очакваме да могат винаги да оценят точно проявите на духа в случая с героизма? Да, за едно и също нещо едни ще кажат: това е героизъм, други: не, това не е героизъм. Хората правят това обаче и по отношение на всичко останало. А духовното развитие е един непрекъснат процес на преодоляване на собствените ограничения, на победа на духа над материята, на нейното организиране за целите на духа, вместо допускане духът да се подаде на нейната хаотичност и инертност. Духовното развитие не е процес, който се извършва лесно и от само себе си. Да, човек може да си живурка подобно на растение еон след еон, но това няма да доведе до неговото духовно израстване, а единствено до поддържане на съществуването му.

Мисля, че в последното си адресирано към теб мнение изразих ясна позиция и се надявам да я уважиш. Повече няма какво да си кажем, затова че не ми задавай въпроси. Отговори няма да получиш, независимо от въпросите ти.

Героят си е герой и когато няма свидетели на героизма му. В този случай естествено хората няма да могат да почерпят пряко вдъхновение от въпросния героизъм. В други случаи, даже в повечето, ще има свидетели. Някои ще го оценят по достойнство, други ще го принизят. Но дори и да няма свидетели, дори и никой от свидетелите да не оцени героизмът, то законът за причината и следствието ще го направи. Не всеки действа в живота си с пълния си потенциал. Освен това заложбите не са следствие от нечия външна намеса, а развитието им е един процес движен от самия човек. В критични ситуации е възможно духът да намери сили и да се окаже, че е имал възможности за които никой не е подозирал. Знаем, че е достатъчна вяра колкото синапено зърно. Героите идват да ни покажат, че много от това, което считаме за невъзможно, всъщност е възможно. Те са един импулс за вярата ни.

Отговорил е, но не е дал задоволителни отговори. Само с желание не става, а истината е, че Н. Дамянов не е компетентен по въпросите на които се опитва да отговаря.

Ще обърна внимание на това мнение, защото то е доказателство за това, че ти не четеш мненията ми, а просто спориш за да се намираш на приказки. Не споменах ли ясно разликата между идолопоклонничеството и почитането на героите, но не ти продължаваш със словесните си спекулации. Е, преведох няколко цитата от Дънов, но както и предните съм сигурен, че и тези ще си отминат незабелязано и след време ще се появи още някой с твърдения относно отношението на П. Дънов към героите подобни на твоите. Истината е, че 99% от хората приемат беседите само дотолкова доколкото им е изгодно и се имат за последователи на П. Дънов само дотолкова, доколкото им е изгодно, а всичко казано от него, което някак си не се вързва със светогледа им, отминават с лека ръка. Е, ти може да си от единия процент изключения, но се съмнявам. Както и да е, аз не мисля че има повече какво да си кажем.

Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже. Събиране и изваждане "Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно те влизат в строежа па красиви здания, на хубави статуи и паметници. На същото основание, казвам, че и лошите мисли и чувства стават причина за съграждане на красиви, величествени здания и постройки в човека. Оставете тия мисли и чувства в ръцете на любовта и не мислете повече за тях. Тя ще постави всяка лоша мисъл на съответното за нея място. Дайте на любовта най-малката лоша мисъл и вижте, къде ще я тури. Тя ще я постави за корниз на някой прозорец. Докато се туря този корниз, вие трябва да стоите далеч от него, да не падне върху главата ви. Щом се закрепи здраво за мястото си, вие можете да се спрете и да му се любувате." Вътрешна просвета

"Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта, на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден още той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението., направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното." Като себе си "Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и на неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини. Измениш ли тази посока и поемеш [ли] посоката на намаляващите величини, ти сам се излагаш на мъчнотии и страдания. Ден след ден организмът ти ще слабее, лицето ти ще се набръчква и ще търсиш лекари да ти помогнат. В какво се заключава помощта на лекаря? Да покаже на болния пътя към растящите величини." И отиде, та се пристави "Какво представя душата? – Райска градина, пълна със зрели, сладки плодове, с цветя и птички, с бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свят, който се отличава с голяма красота. – Ще отидем ли там? – Ако имате любов, ще отидете и всичко ще видите. Ако нямате любов, и да отидете на онзи свят, нищо няма да видите и да разберете. Любовта създава песента и музиката. Щом любовта отсъства, навсякъде цари мълчание. Любовта носи радост, мир, светлина в човешката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. Като знаете това, не питайте, защо човек се убива, или защо другите го убиват. Който изгуби своята светла мисъл, светло чувство и светла постъпка, той е изложен на опасност, лесно могат да го убият. И обратно: не могат да убият човека, който пази своите светли мисли, чувства и постъпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близките си. Един ден хората ще ви признаят за герой. Но, докато дойде този ден, ще минете през страдания, през хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете през Христовите страдания, не можете да станете герой, не можете да оправите света. Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот." Добри плодове "Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие." Събиране и изваждане "Герои са нужни на света, да проявят любовта си. Само любовта ще ви направи свободни, силни. Само силният може да търпи. Само силният може, като Христос, сам да се предаде. Тогава всички Негови неприятели се качиха на гърба Му и Го питаха: Познаваш ли ни? Всичко, което проповядваше, не е вярно и няма да се сбъдне. Христос се разтърси и те паднаха на земята - Той отгоре, те отдолу. Той ги запита: Сега познавате ли, кой съм аз? Както аз пострадах и вие ще пострадате. Светът трябва да пострада, за да покаже Христос пътя, по който човечеството ще върви. Това няма да се постигне лесно. Христовата кръв тече и вашата кръв ще тече. Може да се намери някой да ви носи кръста, но гледайте, вие да се качите на гърба на противниците си, те да останат отдолу, да не се засилят. Силен е онзи, в когото Бог живее." Под тебе и над тебе "Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно те влизат в строежа па красиви здания, на хубави статуи и паметници." Вътрешна просвета "Светът се нуждае от герои, от силни хора. – Кой човек е силен? – Силен е онзи, в когото Бог живее, и който живее в Бога. Ако Бог не живее в човека, и ако човек не живее в Бога, той не може да бъде силен. Този човек е роб на злото и прави това, което не иска. Той не е виновен за това, но трябва да признае в себе си, че е слаб. Щом съзнае слабостта си, той трябва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не съдим слабите, но им посочваме път към освобождаване. Как ще съдите болния, че е нечист? Той е слаб и, без да иска, цапа се. Трябва да дойде някой силен, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се към Онзи, Който може да ви очисти и излекува." Неоцененото богатство "Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избегнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие широк, красив свят, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича "дом неръкотворен". Това показва, че като напусне тленното си тяло, човек влиза в друго тяло, което не гние и не се разваля. Някой пита, със старото тяло ли ще възкръсне, или с друго някое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: "Които се сподобят с този век, нито умират, нито се раждат, нито се женят"." Учене и служене 2 "Нова мисъл е нужна на човечеството. Хората проповядват Словото по стар начин. Казват: Колко е страдал Христос! Те желаят да следват Неговия път, да бъдат като Него. Мнозина искат да бъдат като Христа, но без да ги разпъват на кръст, без да забиват ръцете и краката им с гвоздеи. Такива Христосовци не признавам. Геройство е онова, през което Христос мина. Аз проповядвам вече учението: Долу гвоздеите на Христа, които държаха ръцете и краката Му заковани! Да турим гвоздеите настрана и да разберем възкресението. Бог освободи Христа от гвоздеите и прояви своята Любов към Него. Някои плачат, че Христос бил закован. Да мине любовта през вашите сърца и да разтопи леда! Христос и днес е разпнат и закован. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеите трябва да се стопят! Ръцете и краката трябва да бъдат свободни! Човекът трябва да слезе от кръста и да служи на Бога! Не са нужни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растат. Да снемем знамето на любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора от тия, които живеят в любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-големи герои са хората на любовта. Най-страхливи са хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народ да стане знаменит, оня народ да стане знаменит. Сега ние желаем Господ да внесе мир между народите, и те да слушат, какво Той им говори." Безопасният път

Е и? Хората наистина може не винаги да са в състояние да оценят правилно нечии действия дали и доколко са героични, но законът за кармата винаги преценя правилно, а същото практически може да се каже и за по-висшите същества от хората. Но какво отношение има всичко това към проявите на героизъм? Трябва ли една постъпка да се определя като героична според това колко хора я приемат за такава?

Тук нямаме нито избор, нито усилия насочени от индивидуалния разум - знаеш това много добре. Дори и при животните нямаме достатъчно развито самосъзнание и респективно отговорност за последствията - положителни и отрицателни.

Ами цитирал съм, но кой да чете - нали по-важното е да се спори. Мога и още много да цитирам, само че нещата стават малко като бисерите и свинете и със сигурност това, което съм смятал да цитирам и да пиша по темата няма да го направя. П.П. Сега като прочетох цитатите направо нямам думи. Поне по отношение на цитатите можеше да се постараеш малко повече и да приведеш някои по-подходящи за защита на позицията ти по отношение на героите.

Ти колко такива човека познаваш? А това с моженето на всичко осъзнаваш ли колко е смешно? Ами да такива богочовеци нямат нужда от герои - та те ги надвишават хилядократно. И да - героите не помагат... предразсъдъци, предразсъдъци, предразсъдъци... Само вярващите в Бог помагат! Алелуя!

Защо спекулираш с думите? Сега пък фарисеите и властниците станаха герои. Хайде вземи се в ръце. Откъде накъде ги направи тези изводи за подкастрянето? Ами честно казано не знам дали изобщо трябва да отговарям на подобни ... Героят се определя от действията, а не от това какво някой мисли за него. Може да няма свидетели на героизма на човек - това прави ли го по-малко герой? Или пак ще търсим заобиколни думички като любов, мъдрост и т.н. и т.н.?

Думите "кумир" и "герой" не са синоними. Героят е герой без значение дали някой ще го забележи и дали някой ще го почита. Кумирът от своя страна трябва да бъде почитан за да бъде кумир. Кумирът освен това е недостижим. Между идолопоклонникът и идола има непреодолима пропаст. Смисълът на почитането на героите е в това да бъдем като тях, да достигнем или поне да опитаме тяхното ниво. Пропастта тук я няма. За духа всичко е възможно и постижимо, а човекът е дух. Да почиташ някого заради това, което е направил няма нищо лошо - даже напротив. Но да поставяш непреодолима граница между него и теб - ето това е лошото. Колкото и велик да е някой, той е започнал от там откъдето и всеки друг, той е бил и е като всеки друг и с правилни усилия е постигнал това за което ние му се възхищаваме. Проблемът е когато се отрича възможността на човек да постигне нещо, а именно това прави идолопоклоничеството - при него човек не се стреми да достигне идола си или поне до някъде да прилича на него и да го има за пример, а имаме единствено сляпо преклонение.

Това разбира се не е вярно. Хайде стига с тези спекулации. Каква е тази логика, че щом се прекланяш пред нечие героично действие ти ги поставяш над Бог и Христос.

Зададох въпрос. Още един: защо противопоставяш героизма на това някой да прояви божествената си същност? Ти всъщност си нямаш представа какво точно отричаш. Хванала си се за някакво си твое тълкуване за героизма и си караш с него без да допускаш, че другите може да не го споделят. Бенковски егоист ли е? Жана Д'Арк егоист ли е? Как така даваш пример с клетките в тялото като оприличаваш героизма на това някоя клетка да се отдели от цялото? Другото не било героизъм, било любов и мъдрост. Все едно да кажа, че ти не си човек, а жена. Това е твоята логика. Приемам твърдението ти, че ти нямаш нужда от герои. Ако тръгнеш да се давиш обаче се надявам хората около теб да не се ограничат с молитвите си към Бог, а някой все пак да скочи и да те изкара от водата. А ти си го наричай както си искаш. Аз не мога да разбера как така има хора, за които героите са тъждествени с Дон Кихот на Сервантес. Още повече не разбирам защо се опитват да насадят това си разбиране и в останалите лишавайки ги от пример за подражание и вдъхновение. Ами добре, ако за някой героите са излишни - така да е. Това е малко егоистично - да се очаква всички да са посредствени и никой да не изпъква с качествата си над другите, всичко да е обикновено и сиво, никой да не ни превъзхожда в нищо... Да, така ставаме и по-малко взискателни към себе си, защото щом няма герои, то отсъства и висшето с което да се сравняваме и към което да се стремим.

Това е единственото на което ще обърна внимание. Просто наистина няма смисъл да пиша при положение че противопоставяш героизма на любовта, мъдростта и т.н. Добре, дай пример за герой. Кажи един човек, който според теб е герой.