Станимир

Наистина до голяма степен обстоятелствата са следствие от нашите действия, мисли и решения в миналото. Това, което се има предвид като се казва, че обстоятелствата нямат значение, е, че не те създават бъдещето на човека, а самият човек с отношението си към тях, с начина по който ги възприема и с начина по който се опитва да ги разреши. Ненаучените уроци задължително ще се повторят в същата или в подобна форма. Обстоятелствата разбира се имат своето значение, защото те са полето в което духа се проявява, израства и се учи. Всяко решение, което човек взема реално е съобразено с дадени конкретни ситуации с които се е сблъскал в живота си. От друга страна няма обстоятелства, които духът да не може да преодолее, в които да не може да намери решение водещо до неговото израстване. Каквито и да са обстоятелствата, винаги може да се намери правилното решение за духа.

Хармонията не може да бъде преходно състояние. Иначе трябва да си зададем въпроса: преходно състояние към какво? Да се каже, че хармонията е цел, също не е точно. Целта е хармонията да се превърне в наше обичайно състояние. Целта е всички нехармонични състояния в човека да се случват все по-рядко и да продължават все по-кратко, докато с времето и практиката един ден окончателно престанат да се проявяват. Това включва и страданията. Страданията, за човек който е в хармония, престават да бъдат страдания. Това не означава, че такъв човек не изпитва трудности, болка, че няма проблеми, но той ги възприема по различен начин, а не като причина за страдания. Човек изпитва трудностите, болката и нещастията като страдания тогава, когато не желае да ги приеме, да ги изживее като следствие от собствените си решения, да разреши правилно проблемите довели до възникването им, когато не разбира причините довели до възникването им, когато не успява да долови необходимостта от съществуването им, а вместо това се опитва да избяга от тях, да ги прекрати и им се съпротивлява по един неразумен начин изразяващ се главно чрез отрицателни емоции.

Да, хармонията ни освобождава от много от страданията и то главно ненужните. Хармонията също така спомага да бъдат понесени по-леко тези страдания, които са неизбежни. При всички случаи е по-добре да сме в хармония - умствена, емоционално и др., отколкото в нас да цари хаос и несигурност.

Ние трябва да се научим да откриваме причините за случващото се около нас. Причините за събитията можем да проследим до действията или бездействията на даден човек, можем да анализираме мотивите му и факторите, които са довели до неговите действия или бездействия. Вината е свързана с отговорността. Да търсиш виновни по отношение на дадени негативни последствия означава да натовариш някого с отговорността за случилото се и с задължението той да изкупи по някакъв начин стореното. Разбира се самият факт, че търсим виновни означава, че ние не сме се освободили от въпросното събитие в ума си. Понякога и това е необходимо при определени професии, но в общия случай вярата в неизменното действие на закона за кармата е достатъчна.

Истината е, че хората не са и в скоро време няма да са в състояние да подготвят която и да е планета за да могат да живеят на нея. От друга страна е реално възможно, а и необходимо, да се положат усилия за възстановяване на равновесието на нашата планета, която е отредена за нашето развитие. Такива идеи, че сто души ще се преселят с космически кораби на друга планета и ще създадат цивилизация са в сферата на научно-фантастичните романи. Тя и съществуващата в момента цивилизация не е създадена от хората, нито водещите идеи, които осигуряват прогреса идват от хората. Иначе да, пътуване в космоса е възможно, но само при определени условия и не във физическо тяло. Няма как едно физическо и дори астрално тяло да преодолее огромните разстояния между звездите. Това обаче е възможно за индивидуалността в нейните три тела - атма, будхи и манас. Но това трябва да е пътуване с опознавателна цел, с цел да се почерпи от цялото безгранично разнообразие съществуващо във Вселената, с цел да бъдат свалени много от човешките ограничения (главно в психиката и въображението), ..., а не с цел да се избяга от планетата и от отговорността, която хората носят за нея.

Ако искаш да навредиш на някого по една или друга причина едва ли победата над него в игра на шах ще замени "удоволствието" от това да му избиеш няколко зъба. Същото важи и ако го победиш на тенис, на билярд, във футболен мач, в спринт или който и да е друг спорт - дори и бокс или друг боен спорт. А измежду всичките възможни спортове шахматът е един от тези където омразата между противниците ми се струва най-малко възможна, а битката най-малко може да замени истинските кръвопролития. Странно как темата се измести като акцентът вече се поставя на сексистка основа. Странно как шахматът се свърза с политиката, където рядко се играе по правилата, където липсва равнопоставеност в много отношения между играчите, липсва равен шанс, а качествата необходими за успех са доста по-различни. Не знам защо играчите на шах се представят едва ли не като деца, които са готови да се разреват при загуба. Губил съм достатъчно на брой партии за да знам, че победата не е на преден план, а това да играеш разумно и красиво, разнообразно и адекватно. И да, ако развиеш играта си по-добре от съперника, ще победиш. Но удоволствието идва според това доколко си успял да развиеш играта си при едно сериозно съпротивление, от това доколко си успял да предвидиш действията на отсрещния играч, доколко си успял да не допуснеш грешки, а не просто от всяка една победа.

Шахматът не цели нарушаване на равновесието. Напротив - за да може да реагира адекватно на променящата се ситуация в играта, колкото и да е трудна тя, човек трябва да се научи да бъде постоянно в състояние на вътрешно психическо равновесие - независимо какво се случва в играта. Същото е и в реалния живот, като разбира се осъществяването е по-трудно, но играта на шах е едно добро упражнение. Победата в шаха символизира просто постигане на желаните цели от страна на човека, а противникът е в ролята на препятствията и трудностите, с които се сблъскваме при постигането им. Учейки се да отреагираме адекватно на ходовете на противника, ние символично се учим да правим същото и с препятствията в реалния живот. Тук няма никакво нарушаване на равновесието, никакъв стремеж реално да се унищожи нещо. Имаме действие и противодействие - закон в света: всяко действие поражда съответното противодействие. Това е шахматът - нашето действие и противодействието, което то предизвиква; законът за причина и следствие, разбира се не в тази пълнота и съвършенство в която се проявява законът за кармата. Хармонията не се нарушава от победата. Силите, които противодействат на еволюцията например, ако не бъдат преодолени, ще доведат до застой. Е къде е хармонията в статичното или в динамичното равновесие? Едното е свързано с равновесие между силите водещи до деградация и тези водещи до развитие, а при другото силите свързани с развитие надделяват. При това силите свързани с деградацията не биват унищожавани, а просто биват преодолени. Така и в играта на шах целта не е унищожение на противника. Пак повтарям - той е просто символ на противодействащите на стремежите ни сили, които ни следва да преодолеем. Ако тези сили отсъстват то развитие е невъзможно.

Не съм съгласен с написаното, но няма проблем - всеки е свободен да поддържа позицията си. Описаните резултати едва ли са налице при всички занимаващи се професионално с шахмат. А изкривявания, както споменах, може да има навсякъде. Това не прави играта сатанинска, вредна и т.н. Ако нечия психика е обременена с позиции, ходове и т.н. то проблемът си е в човека. Разбира се, когато се играят заучени ходове умът има по-малко участие, но на мен поне ми стигаха да знам няколко варианта за начало на играта достатъчни да си построя добре защитата, а за останалото никога не съм разчитал на заучени решения. За шахматните задачи: не виждам нищо лошо в тях. Решавах си ги още като малък и не съм срещал такива, които да ме затруднят особено. То тях няма какво да ги помниш, тъй като в игра едва ли ще се повторят абсолютно същите позиции. Просто задачи на които трябва да намериш решението. Аргументът за състезателния характер на шаха е неприемлив за мен. Състезателният характер идва след като играта се е превърнала в спорт и са започнали да се провеждат състезания. Това става едва в миналия век, а шахът съществува от древността. Всяка игра, която е превърната в състезание може да доведе до негативни последствия за практикуващите я и причината за това не е играта.

Аз сега на същото основание мога да напиша, че тенисът е творение на черната ложа или пък, че художествената гимнастика е творение на черната ложа. Мога да напиша същото и за много други неща. Ами то ако разгледаме фанатиците, то ще излезе, че и християнството е резултат от черната ложа, а и не само там има крайни фанатици, чиито усилия да бъдат добри християни, тенисисти, шахматисти и т.н. преминават границите на разумното. Шахматът не е виновен за това, че някой от практикуващите го може да се окаже с прекомерни амбиции в изучаването му. Маниаци има във всички области на живота и не можем така с лека ръка да обявяваме едно или друго нещо за творения на черната ложа. Последователите на последната могат да се възползват от всичко и да го изопачат, но не е редно да се хвърля зърното заедно с плявата. Разумно е едното да бъде отделено от другото.

Добре де, но аз не мога да приема подобни изказвания като сериозни така както са представени - без обяснения, без обосновка. Защо мислите така? Какво се е променило във вас като следствие от тренировките по шах-мат? Доколко интензивни са били? Как сте възприемали играта? Аз лично съм ходил на тренировки като дете и съм участвал на няколко състезания. Нищо сериозно, но съм се занимавал и не виждам абсолютно никакви отрицателни последствия. То всъщност се получи така, че тръгнах за кръжок по руски, а се записах за шах-мат. И не съжалявам. Реално в повечето време разигравахме партии от едни книжки на някои от най-известните гросмайстори. То като се учиш, само с игра не става - трябва да видиш как играят най-добрите. Е аз получих от шах-мата много, но нямам намерение да пиша какво, защото ще бъде разтълкувано погрешно. А ако при някой последствията са били отрицателни нека да потърси по-сериозно истинската причина.

Доброто е градивно, съзидателно, докато злото винаги води до унищожение и разлагане. Дори и когато изглежда така, сякаш създава нещо, злото води до деградация. Доброто е стремежът да се разгърне духовния потенциал навсякъде и у всеки според възможностите, докато злото е насочено или към потискане на духовните прояви или към злоупотреба с тях. Злото поставя на първо място егоизма на отделния човек, неговото доминиране над останалите и използването им за задоволяване на собствените егоистични желания. Доброто е основано на равнопоставеността на духа при всички хора, на равенството във възможностите дори и хората да не са проявили в еднаква степен духовния си потенциал към определения момент. Доброто служи на духовните интереси на абсолютно всички хора, а отделната личност е поставена в служба на тези интереси. При това тя не бива пренебрегвана, а се поставя не това място, което й осигурява най-добра възможност за изява и развитие.

Разбира се, като при всяка една игра, където единият играч постига победа над другия играч, и при играта на шах са възможни някои нежелани последствия. Но в играта ли е проблемът? Ако единият играч желае победата толкова силно, че неспособността му да спечели да предизвиква в него вълна от отрицателни емоции; ако преживява грешките си все едно ги е допуснал в реалния си живот, а не само в играта, то в кого е вината? Не, в играта се проявяват качествата на играчите - положителни и отрицателни, които се проявяват и в аналогични ситуации от реалния живот. Нетърпеливият ще бъде нетърпелив не само в играта на шах, но и в много други ситуации. Желаещият винаги да е победител ще желае да побеждава при всяка възможност. Играта на шах е само една от многото. Да, с много въображение можем да изтълкуваме играта на шах като съставяне на план за убийство (на царя) включващо хитри и прикрити ходове. Това разбира се е доста тенденциозно тълкуване. Да, играта на шах се печели от уменията на играча да съставя стратегии, да планира, да предвижда ходовете на опонента, да мисли комбинативно, да бъде проницателен, търпелив, пресметлив, да поема оправдан риск и др. Но това всъщност са положителни качества, които всеки е добре да притежава. А това, че с тях, както и с всичко друго, може да се злоупотреби е в реда на нещата. В играта на шах има строго определени правила. И за разлика от реалния живот, където хората често се опитват да не се съобразяват с установените правила, в играта няма възможност правилата да бъдат нарушени. Няма как с правилата да се злоупотреби. Играчите знаят, че игра на шах извън правилата е невъзможна. Победа се постига с прилагане на определен набор от качества, а не с хитруване. В крайна сметка играта на шах отразява живота. В него има неизбежни сблъсъци и конфликти на всички нива. А те не се разрешават от само себе си, а с нужните качества и умения, тактичност, прозорливост при предвиждане на последствията, търпение и мн. др.

Нека да уточним, че става въпрос за активните към момента теми. Да, така е. Но останалите теми са си отворени и всеки има възможността да пише в тях, стига да има желание. Всеки от потребителите на форума решава къде и кога да бъде активен. Модераторският екип едниствено съблюдава за това публикуваните мнения да отговарят на правилата на портала, и не може да има никакви претенции относно това, кои теми ще са активни и кои - не. За вуду и йоруба не знам - не ме интересува. А и темата всъщност е за таро и в нея няма нищо, което би представлявало интерес за любителите на някои по-тъмни практики.

`Интересно заглавие на темата - визирам думата "произход". Какъв е произходът на цветовете? Какво са цветовете сами по себе си - не отраженията, а това, което ги предизвиква, непроявеното? Ще оставя въпросите без отговор (а и не че мога да им отговоря). Бялото и черното са двете крайности. Едното, бялото, обхваща всичко, а другото, черното, представлява пълната липса на светлина. Няма нищо по-светло от бялото, нито по-тъмно от черното. Другите цветове могат да се приближават към едното или другото, но те винаги ще са помежду тях. Всеки от седемте цвята, които обединени съставляват бялото, си има своята символика и отразява определени принципи. Отнесени към човешката аура, те могат да се свържат с качества, които човекът притежава, с неговото умствено, емоционално и духовно развитие. Всеки цвят може да бъде по-ясно изразен и чист или блед и замърсен. Но истинската проява на духовността се изявява с белия цвят - обединяващ всички останали. Тогава имаме развитие не само на определена група качества, а пълна и балансирана проява на всичкия духовен потенциал в човека. Бялото е цветът на съвършенството, на духовното осъществяване. То е началото и краят на всеки цикъл. Идеята-потенциал и реализирането й.

Харизматичните личности са такива заради особената психична енергия, която излъчват. Тя пък от своя страна е резултат от отношението им към света и околните, от техния опит, от правилните взаимоотношения с околните. Това са все неща, които се учат в хода на човешката еволюция - наистина бавно и незабележимо, но се учат. Например един човек, който е свикнал да гледа накриво всички около себе си, в един момент може да осъзнае, че така всъщност той ги отблъсква и ако получи добро отношение в замяна, то заслугата не е негова. Наистина силната психична енергия е фактор, но сам по себе си недостатъчен за да наречем една личност харизматична. Има хора с много силна енергетика, които в същото време я насочват отблъскващо за околните. Това те правят чрез своя собствен светоглед и отношение към околните, чрез отрицателните си емоции и стремежи и др.

То никой не е тръгнал да се храни само с един единствен вид растителна храна. Не виждам никакъв проблем в това, че един домат примерно няма да съдържа всички необходими за човека аминокиселини. При комбинирането му с други зеленчуци липсващите аминокиселини ще бъдат набавени. В крайна сметка животните също не са синтезирали въпросните аминокиселини сами, а са ги набавили с храната си (а в основата на хранителната верига са растенията). Освен това нека напомня, че "незаменими" аминокиселини означава просто, че те не могат да бъдат синтезирани от човека и нищо повече от това.

За един човек казваме, че има силна воля, когато той е в състояние да постигне своите цели въпреки трудностите и усилията,които са нужни за това, въпреки препятствията. Когато говорим за свобода на волята, ние разбираме способността на човека да поставя сам целите пред себе си, да избира посоката в която да се движи, своите действия и реакцията на действията на околните, своите мисли и желания, които да следва. Волята, това е израз на човешката индивидуалност, на човешкия дух. Силният егоизъм естествено ще насочи волята към задоволяване на егоистичните човешки желания, жертвоготовността и любовта към ближния - към живот за другите. Волята на човек, който не се е освободил от своите зависимости ще е насочена към задоволяване на тези зависимости, т.е. тя няма да е напълно свободна така, както човекът, който я проявява не е напълно свободен. От друга страна, човек може да избере да следва нечия чужда воля без при това да губи свободата на своята собствена. Две и повече воли могат да действат в една посока, без при това те да губят своята индивидуалност. Естествено, тъй като духът е добро, то само волята насочена къ,м добро е отражение на същността на духа. Само тази воля е свободна. Желанието да навредиш или да задоволиш едно свое егоистично желание също са проява на воля, но това не е свободна и силна воля, защото тя не отразява същността на човешкия дух.

Истината... Мисля си, че се пропуска нещо важно. Истината е отражение на действителността - вярно отражение на действителността, което може да бъде с различна степен на пълнота. Но истината не е действителността. Тя може да е познание за действителността, описание на действителността. Да кажеш, че знаеш истината е същото като да кажеш че познаваш действителността - нещата такива, каквито са. Да кажеш истината е способността да опишеш тази действителност. Тук пак напомням, че можем да имаме различна степен на пълнота.

А ти защо си мислиш, че мненията на някой от писалите последните няколко мнения са насочени към теб? Хората (и аз включително) си говорим по принцип без изобщо да засягаме твоя случай.

Не мисля, че има някакви вреди свързани с практикуването на йога. Разбира се както и всичко останало, то трябва да се извършва разумно. С хатха йога, която е свързана предимно с физически упражнения можеш да си навредиш също толкова, колкото и ако спортуваш или ходиш на фитнес неразумно. Истинските резултатите идват с постоянство, а не с прекомерно интензивно трениране. Другите аспекти на йога, като медитация и релаксация не могат да доведат до психическо разстройство. С техниките за дишане е добре да се внимава и да се практикуват под наблюдение на опитен специалист или поне да не се практикуват техники, които са неестествени за организма и водят до изменения в състоянието на съзнанието. Същото важи и с опитите да се контролира движението на енергийните потоци в организма и чакрите. Т.е. всякакви медитации и упражнения свързани със стимулиране на чакрите и издигане на кундалини са доста опасни, а и няма особен смисъл от тях. Нещата си стават естествено с духовното развитие на човек. Но пък да медитираш в търсене на решение на някакъв актуален проблем или по някакъв неразрешен въпрос не е никак опасно, или просто да изключиш временно мисълта и емоциите си и да постигнеш пълно вътрешно равновесие и спокойствие, както и други аспекти на йога - това са все неща, които можеш да правиш без притеснения.

Вие организаторите на проекта си имайте икономическата обосновка, пък на обикновените хора не е нужно да я излагате в нейната пълнота. Защото как така можете да сте сигурни в реализируемостта на проекта без икономическа обосновка. Тя е нужна по-скоро на вас. Как така правите и подкрепяте проект, който не е обоснован икономически или ако е обоснован, вие не разбирате тази обосновка? Добре, сега сте на етап в който търсите разгласяване на идеята. Колко време ще продължи този етап? Как ще разберете, че той е приключил? Какво трябва да стане за да преминете на следващия етап - този свързан с реализацията? Чие съдействие търсите - това на обикновените хора ли? Те ли ще ви помогнат да реализирате проекта? Търсите специалисти, политици, журналисти? Какви? Как ще ги привлечете? Ако сериозно сте решили проекта да не остане само във виртуалното пространство, е необходимо да намерите отговори на тези въпроси.

Според мен се различава. Най-малкото това означава, че поне единият родител е с изкривена енергетика и мисъл. Казвам "изкривена" в смисъл, че не отговаря на физическия пол на въпросния родител. Как това би могло да се отрази на детето няма да коментирам. Аз по принцип не бих желал да имам родители от един пол, а това означава, че не бих участвал в подобно семейство и от позицията на родител, дори и да го желаех. В последният смисъл просто щях да пренебрегна желанието си и това е смисъла на истинската любов: да не причиняваш това, което не искаш да ти бъде причинено и на теб. Другото са желания.

Самата идея ми харесва, но аз виждам доста сериозни проблеми с реализацията. Тези проблеми не съм сигурен, че мога да реша. Най-вече заради съществуващата система на производство и потребление, и особено при съществуващата банкова система. Т.е. промяната, която е нужна е много по-дълбока. На всички е ясно, че банките управляват света и че бедността, нестабилността и несигурността се създават изкуствено. ББД няма да реши тези проблеми, защото при сегашните икономически реалности той ще се обезцени изключително бързо. Това, от което банките имат нужда е потребление надвишаващо доходите на хората, както и разходи на фирмите и правителствата надвишаващи техните приходи, а механизмите за да го постигнат е в техни ръце. От друга страна хората не са на това ниво на което да могат да потребяват толкова, колкото им е потребно и да не се поддават на желанията си за лукс и презадоволеност. От страна на производителите пък огромна част от производството остава нереализирана и се изхвърля, залежава или се преработва доколкото е възможно. Това естествено изисква ресурси, които не биват оползотворявани докрай.

Предполагам, че си наясно, че с подобни отговори и цели "да се отворят очите" на хората проектът няма как да бъде реализиран. Да, може да си го обсъждаме тук, но не и реално да бъде реализиран. Или май чакате някой да дойде, да ви го дообработи така, че да може да бъде реализиран и да ви го реализира, защото вие не можете? Вие само ще се пишете духовни бащи на идеята. Ами няма лошо, ама май имате проблем с намирането на подходящите хора. А и те, подходящите хора, не виждам каква нужда имат от вас за да реализират проекта. Аз ако бих се ангажирал с реализирането на подобен проект, нямаше да си направя труда да осъществя някаква връзка с Н. Дамянов, просто защото не считам, че ми е необходим за реализирането на проекта. Нищо лично към него, просто за проекта биха ми били нужни хора с други качества и познания.

Добре, затварям темата. Няма да отговарям на въпроса, защото не ми се спори. Пък и не знам с какво мнението ми, че Христос не е можел да предвижда всичко означава, че се съмнявам в него, което всъщност обвинение беше отправено към мен.