Станимир

Хората съставляващи обществото. На въпроса "как" ще трябва сам да си отговориш. Ти всъщност си абсолютно неспособен да си представиш общество при което няма йерархии, но подкрепяш идеята за липса на йерархии просто защото това, което виждаш в настоящето като йерархии не ти харесва. Лесно е да кажеш: няма да има йерархии, но как точно си го представяш. Можеш ли?

В написаното има много неточности и противоречия, но понеже съм убеден, че и да ги изложа, никой няма да обърне внимание, ще се въздържа. Мога да изкарам и десетина цитата, където П. Дънов говори за йерархия при висшите същества, но който има желания всъщност може сам да си ги намери. По-лесно разбира се е да се оставиш на "вътрешното си усещане", а да се позоваваш на "Учителя" само когато ти е удобно. То и аз не знам от първа ръка има ли йерархия в духовния свят или няма, но когато някой, който съм приел за Учител ми казва, че има, нямам никакво право да се съмнявам. Иначе с какво право го наричам Учител? И пак обръщаме повече внимание на изкривените представи, които следва да останат в миналото, отколкото на правилното положение на нещата, което следва да осъществим в бъдеще. Гледаме как се злоупотребява с йерархичността и сме готови да я отхвърлим просто защото си нямаме никаква представа как трябва да се прояви тя сред едно високо развито в духовно отношение общество. Да, но явно има как.

Не знам дали всички хора сме на едно йерархично стъпало. Мога само да предположа, че не сме. П. Дънов на десетки места говори за висшите същества като за йерархията на висшите същества, йерархията на ангелите и т.н. И ако спазваме принципа на подобието то трябва да говорим и за човешка йерархия. На какви принципи се основава подобно йерархично разделение не знам. Но ние няма как да избягаме от йерархичността, защото тя е космически закон. Да, в приложението му няма как да сме съвършени. Нашите човешки йерархии, които изграждаме в настоящето може да са само бледо отражение на тези при висшите същества, но това е етапът на който се намираме и възможностите ни за момента. Йерархичността е навсякъде. Имаме йерархия и при нематериални неща като ценности, чувства, стремежи и др. Това е просто средство за разграничаване, за различаване по едни показатели, но и на обединение по други (защото йерархията все пак съставлява едно цяло).

Тебе.

Бъдещето може да се знае доколкото всяко наше действие води до съответните последствия. Тези последствия дори и още да не са се проявили на физическо ниво, вече са се реализирали и съществуват като настояще в по-фините сфери. Да, бъдещето е написано, но от хората и по-висшите същества свързани с човешката еволюция. Но то е написано само в една част и продължава да се дописва. И да, висшите същества са поставили определени рамки, които ние не можем да променим напълно. Ние можем да забавим осъществяването на някои събития, да повлияем на начина по който се проявяват, но не и да ги осуетим напълно. Сега някой ще каже, че не сме свободни, но това не е така. Просто не можем да очакваме свобода надхвърляща рамките на съзнанието си. И когато едно явление е с космически характер то не можем да очакваме влиянието, което хората оказват върху това събитие да е голямо. Но има други събития, където същественото влияние идва именно от хората. Навсякъде следва да търсим съизмеримостта.

Как разбираш думите: Истината ще ви направи свободни!

Че къде няма йерархия? Защо да е само външната част. Голям специалист по духовността стана. Защо думите на П. Дънов са се приемали с по-голяма тежест от тези на някой обикновен ученик? Защото той е бил учителя. Хората са се събирали за да слушат него, не защото е бил равен с тях. Иначе може би щяха да се събират по десетина-петнадесет човека, но за Учителя са идвали неколкократно повече. Човек ако иска да почерпи познание ще го потърси от най-високия източник, а как ще различи този източник? Той не може да си позволи да чете и слуша всички хора наред и да ги сравнява за да може да отличи най-високо издигнатия духовно. Но в бъдеще, когато йерархичната позиция съответства на духовното развитие на човека, то и различаването ще е възможно бързо и безпогрешно.

Религия или учение без йерархия - интересно. И какво, учителя как ще се отличава от учениците си? Или всички ще са равни... включително и с Бога. И кой ще поема отговорността за случващото се с религията без йерархично отговорно лице? Дори и йерархията да се основава единствено на разлика в познанието, да е негласна, неофициална, тя е необходима за функционирането на всяка една структура. Всеки е необходимо да носи отговорност и да взема решения според познанията и компетентността си, а това означава йерархичност. Но в бъдещата религия йерархията ще си е съвсем официална. Просто ще е лишена от ненужните звена и разклонения, от показността.

Там е работата, че са много малко хората с НЕизкривена психика. И има огромно количество хора с изкривена психика, които с всяко бяло учение правят бел'и. Има го само заложеното у нас желание да вървим по духовна пътека. Но тази пътека е под изкривената психика. И самото желание усилва и умножава бел'ите. А бел'ите се умножават от заблудата, че имаме свободна воля. Защото всеки си мисли, че нещо зависи от него и се втурва да прави добрини, и съответно прави повече бел'и. Човекът не може да се научи да си седне на задника и да си трае, та поне по-малко бел'и да прави. Сетих се една притча. Отиват при един просветлен в планината и го заварват седнал на камък човека и така си седи. Питат го: - Какво трябва да направим, за да стигнем просветление? Той отговаря: - Нищо. - Ама как така нищо. Съвсем нищо ли? - Нищо. - Ама съвсем нищо?!? - Нищо не трябва да правите. Според мен хората са си тръгнали много недоволни. Та те са завладени от обсесията да правят нещо..... А това е такава заблуда (според мен), такава гордост човек да си мисли,, че може да прави нещото наречено добро. А пък мисълта "мога да помогна на някого" сигурно е донесла най-много вреди на света, В притчата се казва, че човек не трябва да прави нищо специално за да постигне просветление. Но не се казва, че изобщо нищо не трябва да прави. Все пак ние сме живи същества и то не камъни, и искаме или не искаме, ние правим нещо. А да бъдеш просветлен, това означава всяко, дори и най-малкото ти действие да съответства на състоянието ти на просветление. Затова в будизма се говори за правилни действия. Това не са някакви специални действия, които правим за да постигнем просветление, но абсолютно всяко наше действие. Как да се ориентираме кои действия са правилни и добри обясних в предходното си мнение. В крайна сметка на хората са дадени достатъчно насоки в това отношение по различни канали, така че всеки да може да почерпи от тях. Нито едно учение не препоръчва бездействие. Ето ти пишеш тук във форума, по своя воля и се опитваш да прокараш възгледите си, защото ги считаш за правилни. Ами ти си точно в позицията срещу която изразяваш мнение. Дали резултатът ще е полза или вреда (беля както го наричаш) не зависи от това дали си мислиш, че имаш свободна воля, а от това дали написаното от теб отговаря на истината, както и от това дали аудиторията е в състояние да приеме написаното, ако е истина. Това, дали си искал да направиш нещо полезно или не, няма отношение към резултата, който написаното ще окаже върху другите, но има значение за теб самия.

Ако вярваме в Бога, ние трябва да се стремим към доброто според Бога. Ако вярваме на едно или друго свещенно писание, ние трябва да се стремим към доброто, така, както е изложено във въпросното писание. Например в Християнството доброто и добродетелите са определени достатъчно ясно. Ако следваме даден учител, то към нашата представа за добро ли следва да се придържаме или към това разбиране, на което учителят иска да ни научи? Беседите на П. Дънов съдържат достатъчно материал от който да си изградим една ясна представа за това, кое е добро според него и кое - не.

В крайна сметка хората трябва да се научат да правят добро. Както се казва в будизма - правилни мисли, правилни действия, правилни мотиви, правилни намерения и т.н. Когато някой не постъпва правилно в повечето случаи не е удачно да го заблуждаваме, че е постъпил правилно. Но при всички случаи е добре да го накараме да повярва, че може да постъпва правилно, ако пожелае и положи усилия.

П. Дънов също спада към ню ейдж. Също и Щайнер. Той подкрепя доктрината за прераждането, за космическите епохи, за карма, за братството от възвишени същества ръководещи човечеството. Христос не е Бог, нито първороден син на Бога според Дънов, а част от Всемирното Бяло Братство. Дали ще наречем това Братство духовна йерархия, стълбата на Яков или по друг начин - няма значение. Според Дънов хората ще станат в бъдеще ангели, после архангели, нещо, което според църквата е недопустимо. Там човекът може да стане светия и нищо повече. В миналото сме преминали през минералното, растителното и животинското царство - също доктрина на ню ейдж. Няма вечен рай или ад след земния живот, а надземно съществуване според заслугите и ново завръщане на Земята за продължаване на развитието. Дънов говори за причинен, умствен, астрален и етерен план на съществуване и съответните тела на човека - също нещо, което отличава новите учевия на хората от тези отпреди 150 години. Затова и се нарича нова епоха - защото допреди тези доктрини не са се разпространявали публично. Те са началото на едно преобразяване на условията в които се развива човечеството и нещо, което е инициирано не от хората. Сега, че има много изопачавания, неточности, погрешни твърдения е вярно, но това няма да промени предречения ход на събитията съществено. Истинските учения издържат на теста на времето, а лъжливите постепенно ще отпаднат.

Според мен основната идея на ню ейдж няма как да излезе от мода, защото тя е свързана със смяната на епохите, на кали със сатия юга. Тази идея е по-стара от повечето познати ни религии и учения, а моментът за въпросната смяна наистина е близо (според космическите мерки). Проблемът е, че в опит да се каже истината умишлено или не се правят много погрешни заключения и твърдения.

Гледал съм го преди. Нямам намерение да го гледам отново. И коя точно от представите ми трябва да бъде разбита на пух и прах? Към ню ейдж се отнасят някакви твърдения, но кой всъщност е авторът им не се споменава, а в действителност повечето автори, които се отнасят към ню ейдж не само че не споделят подобни възгледи, но пишат съвсем противоположни неща. Прави се опит да се придаде някаква систематичност и яснота, там където нея я няма. В основата на ню ейдж са автори, които дари да са знаели са изложили много малка част от познанието си и то в една голяма част символично. Останалото са малко успешни или почти безуспешни опити да се развие и обясни казаното от тях.

Всъщност в английската статия в Уикипедия много неща свързани с ню ейдж са изложени много точно. Истинските ню ейдж автори са тези, които се предложили в ученията си нещо ново в сравнение с модерните за времето им духовни и религиозни течения.

Някои точки са доста тенденциозни. Например: "Луцифер е истинския син на Бог" (според ню ейдж). Ами не е. Сега може да има някой друг автор от многото, които претендират да са ню ейдж, който да твърди нещо такова, но по принцип Луцифер е трябвало да ръководи земната еволюция - нищо повече. Но той затъва прекалено много в обвързаността си с материята и следва неговото падение. Така вместо да подпомага развитието на човечеството, той се превръща в сериозна пречка за осъществяването му. В ню ейдж няма и преклонение пред творението, което да замества преклонението към Бог. Да, разбирането за Бог е различно от това на християнската религия, но той, а и духа като цяло се поставя винаги пред материалния свят. П.П. Желателно е текстове на чужди езици да се превеждат преди да се публикуват.

Ами да, разбира се! Тази тема е за мене - как не се сетих?! Написах едно елементарно твърдение, че е правилно пред нещастията, които хората си причиняват един на друг, да изпитваме тъга и болка, което всъщност е състраданието (но аз не използвах тази дума) и какво последва? Съвети да се доверявам на Бог, да не се опитвам да се боря с несъвършенствата... Сега ми задаваш въпрос по отношение на поведението ми сякаш верността на казаното от мен зависи от това. Ами на мен ми е все едно дали възприемаш поведението ми за грубо или не. Все ми е едно и дали ще приемеш това, което пиша за вярно или не. Не си мисли, че пиша заради тебе. Отговарям на някои мнения само защото са поставени в темата. Иначе още от първото си мнение тук в тази тема не съм се съмнявал, че ще се стигне до размяната на мнения до която се стигна. Защо ли?

След като дотук в темата стигнахме до извода, че състраданието означава да сме безразлични и дори да се радваме на чуждото нещастие, защото то е породено от Бог, който ни учи чрез него, сега излиза, че познанието ни пречи да видим истината. Хубаво е като се чете Кришнамурти да се отчете в какво време е писал, в коя държава и с каква цел. Да, четенето и изучаването на догмите във Ведите определено няма да доведе до намиране на истината. Човек трябва сам да развие сетивата си да различава истината и да я опознава, а не да разчита единствено (подчертавам единствено) на чуждото познание за нея. П.П. Не ми обръщайте внимание, просто си се заяждам.

Не можем да променим другите, но можем да се опитаме да създадем условия, които да спомогнат за това те да се променят. Иначе излиза че великите учители са най-големите глупаци опитвайки се да наставляват хората. Една майка може никога да не купи книжка на детето си и да не го пусне да ходи на училище и с това да му окаже съществено влияние, но може да се постарае то да расте в атмосфера на сигурност и любов. Или това няма значение щото освен себе си никой друг не можем да променим? Ние живеем в свят, в който всички хора в по-голяма или по-малка степен оказват влияние един на друг. И особено хората с по-ниско ниво на развитие са силно податливи на това влияние. Особено на вредното такова. Що се отнася до "страданието, което идва да поправи хората", то къде е когато един наркоман не вижда никакъв смисъл в живота, освен в поредната доза наркотик? Това необходимо страдание ли е или нечия прищявка да натрупа повече пари от продажбата на наркотици. Нека не възвеличаваме ненужното зло, което хората си причиняват един на друг, което в повечето случаи води не до пробуждане на човека, а до неговото още по-голямо затъване. Това, че в определени случаи висшите същества може да предизвикат в живота на някого страдания в опит да го пробудят не означава, че винаги е така. Ако се огледаме ще видим, че много хора страдат, а шанс да се пробудят скоро не се вижда.

Не ми трябва да знам абсолютната истина за да видя слънцето. Що за глупости са това? Можело да се окаже... Морето е съставено преобладаващо от вода и друго не може да се окаже. Няма какво да допускаме тук възможност за заблуда. Има неща, където можеш да се заблудиш и други, по отношение на които не можеш. Има неща, където възможността за грешка е голяма и други, където шансът е едно на милион и е неразумно въобще да го приемаш като съществен фактор. А ти се опитваш да кажеш, че шансът за заблуда винаги е съществен фактор, колкото и нищожен да е той, а дори и когато не съществува. Това е възможност, която се опитваш да превърнеш в правило. Егото може да тъгува в тези случаи, може да тъгува за маловажни и несъществени неща, но при едно просветлено съзнание тъгата може да е на място. Както споменах ние можем да оставим някого да сгреши за да не нарушим свободната ни воля, но това не означава, че грешката му няма да ни донесе тъга, ако виждаме пагубните последствия от нея. И точно тук е силата да приемеш нечие решение въпреки че то е неудобно за тебе. Тъгата не означава да отхвърляш, а да виждаш грешките, които другите правят и техните лоши последствия. Цитата ще го пропусна, защото няма отношение към засегнатия от мен въпрос. Аз пиша за тъга, която можем да изпитваме от несъвършенствата в света, а не за борба с тях.

Не егото определя нещо като несъвършено. Във вечността може да сме съвършени, обаче ... краят на вечността никога няма да настъпи. Иначе няма да е вечност. Да, ние имаме безграничен потенциал и можем да постигнем всичко във вечността, но докато не се научим да проявяваме този потенциал, не можем да говорим за тези възможни постижения като за реализирани. Несъвършенството е нещо реално и съществуващо извън егото. Болката, тежестта, неприятното усещане идват от разликите във вибрациите. За закоравелия престъпник, дори и най-тежкото престъпление може да не предизвика неприятно усещане. За едно възвишено същество тежкото усещане ще бъде факт. И тук сега какво се пропагандира? Да не изпитваме неприятни усещания? Ами тогава трябва да станем като закоравелия престъпник. Тогава и най-гнусните постъпки няма да ни тревожат и ще ни носят удоволствие. Нали това изпитваха висшите същества - радост? Да, ама радост от какво? От престъпленията на хората ли? Или от правилните им постъпки? Едното ще донесе радост, другото - тъга.

И това, не е ли тъжно? И въпреки това мнозина не са намерили Бога, а от тези, които са го намерили, всъщност са намерили само една своя фалшива представа за Него. Това не е ли тъжно? Да, но еволюцията се движи със своя ход. Сега сме хора, в следващите еони ще сме ангели, после архангели и т.н. И да, развитието за духа няма да спре, но ако не се движим със своята еволюционна вълна, това не е добре. Тогава ние сме в нарушение на Божествения план и порядък и вместо в следващите еоние ние да подпомагаме еволюцията на следващите еволюционни вълни, то ние отново ще трябва да преминем през човешката еволюция.

Тук все се пише за любов, но май само се пише. Ако си свидетел на потискане на духовността и не изпиташ тъга - къде ти е любовта? Ако си свидетел на престъпление срещу слабия и не изпиташ тъга - къде ти е любовта? Ако осъзнаваш масовата деградация на човечеството и не изпиташ тъга - къде ти е любовта? Ако осъзнаваш пропусканите от хората възможности, които ги приковават към съществуване в илюзия вместо към будност на съзнанието и не изпиташ тъга - къде ти е любовта? Или ще се залъгваме като деца, че всичко ще свърши добре? Не, няма да завърши добре за всички, а недостигналите може да се окажат много повече от предвиденото. И това ако не предизвиква в някого тъга - къде му е любовта? Да, всеки си върви по своя път, но когато виждаме, че нечии път води към пропастта е редно да изпитаме мъка от това. Странно ми е как се правят опити да се сведе човека до машина. Какво, нервната система и мозъка не са ли част от човека? Болката е следствие от въздействието на външни дразнители върху човешката нервна система и аналогичните системи в по-висшите тела. Как така без болка? Как ще разберем например, че горещината е станала прекалено висока и вредна за организма? Какво общо има егото, след като тялото е проявление на духа и служи за проявлението на духа? Егото често страда за глупости. Тъгува за несъществени и маловажни неща. В това се състои неговата илюзия - придава важност на неща, които не са от особено значение и не разбира важността на други. Егото изпитва болка, но проблемът не е в това, а в начина по който я възприема, в отношението му към нея, в неразбирането на нейното значение. Илюзията в случая е: няма болка и всички проблеми ще бъдат решени. Не, така просто проблемите ще останат скрити по-дълго време, докато в един момент не се окаже, че вече е твърде късно. Ако допира с несъвършенството не предизвика в човека тежест и болка, какво радост ли трябва да предизвиква? Или безразличие? Но нали следствието не може да бъде различно от породилата го причина. Нали познаването е по плодовете? Как може да очакваме сладки плодове когато породилите ги причини са различни? Не, когато човек е в досег със злото, той не може да изпита радост в резултат на това. Не, щом влизаш в досег с несъвършенството ще изпиташ това, което му съответства. А радостта на духа може пак да си я има, но тя е следствие от духа, а не от допира с несъвършенството.

Кармата е преди всичко закон на равновесието. Възмездие, разплата, компенсиране - това са все думи, които отнасяме към закона за кармата, но с тях го ограничаваме, а и внасяме един личностен елемент, какъвто в закона за кармата няма. Когато получаваме ответен удар в следствие на някакво извършено от нас дело, тук няма никой, който се стреми да ни отмъсти или възмезди за стореното. Не - всичко е въпрос просто на възвръщане на равновесието, което сме нарушили.

В сравнение със страданието, болката е по-обективна. Боксьорът не страда когато му нанасят серии от удари, но усеща болката. Да, привикнал е към нея и може да я понася, но я усеща съвсем истински. Чувствителността на висшите същества многократно надвишава човешката. Също яснотата и будността на съзнанието им. Това, което носи на хората болка, на тях им носи още по-голяма болка. Те обаче не страдат. Страданието е личното отношение към случващото се, нарушаване на вътрешната хармония и равновесие. Страданието е съпротивление към това, което ни се случва - в случая болката. Болката е усещане, а всички живи същества усещат. Не е приятно усещане, но то е част от живота. Страданието от своя страна е ненужно. Тук е добре да разграничим страданието от мъката и тъгата. Последните две са чувство, което изпитват и висшите същества, без това да им пречи да изпитват радост от живота. Това обаче е въпрос за отделна тема.