Станимир

Религиозните (и не само) войни се подклаждат от държавите производители и търговци на оръжие. В последните обаче хората все повече започват да са срещу подобна политика, а и поради икономическата криза средствата за оръжейно производство си мисля че са по-ограничени. Като цяло в последните години войните и военните конфликти като че ли намаляха, а силните в икономическо и военно отношение държави се въздържат от подклаждане на конфликти и от намесата във вече съществуващите такива. Мисля си, че тази тенденция ще остане и за в близкото бъдеще. Всъщност една религиозна общност може да се запази най-дълго в чист вид чрез изолация, а не чрез военни конфликти с останалите общности. Същото важи и за някои политически режими.

Според мен в религията в близко бъдеще ще присъства все повече знанието, по-малко вярата и още по-малко суеверието. Много догми и ритуали ще отпаднат, но в същото време ще останат и ритуали, които ще продължават да се изпълняват. Това обаче ще става с повече разбиране за смисъла и символизма им. Целите на религията ще станат далеч по-практични, свързани с нравствена и духовна просвета и обучение, а не абстрактни, предлагащи вечно спасение, опрощаване на грехове и др. под. Религията в действителност ще посочва на хората как да съчетаят земното с духовното, да се справят с ежедневните си проблеми, но без да пренебрегват мисълта за бъдещето и за развитието си. Различните религиозни храмове ще продължат да съществуват осигурявайки на хората по-специални условия за молитва, медитация и връзка с надземното, както и като място където по-големи или по-малки групи от хора могат да обединят духовните си стремежи, да осъществят определени ритуали, да се изнасят беседи по различни теми и др.

А защо смяташ така? Все пак на теб може да ти допада салафизмът, но с какво според теб ще се утвърди в световен мащаб? Кои са тези негови черти, които ще привлекат масово хората? Защо това не се е случило досега, след като основата върху която е изграден салафизмът е дадена отдавна? Тук всъщност, в тази тема, има една уловка. Говорим за религия на 21 век, а в същото време примесваме темата с нашите представи за идеалната религия. Да, но религията на 21 век едва ли ще е чак толкова съвършена, колкото изискват желанията ни. Хората не се променят чак толкова бързо, още повече ако говорим за дълбока вътрешна промяна съчетана с разбиране. Дори и да им бъде представена идеалната религия, хората няма да са в състояние да я разберат, следват и приложат в цялата и пълнота. Затова и се дават нови учения на хората през определени периоди, така че да отговарят на времето и условията.

Или май е обратното. Дарил Анка получава информация от някакво същество от бъдещето Башар. Сега предлагам да се придържаме към темата.

Мога да коментирам само представените в темата два клипа. Не съм запознат с Башар и дейността му. Клиповете отговарят на темата и не нарушават правилата на форума. В случая нищо не се толерира. Темата все пак е ясно определена и не смятам за удачно да се превръща в тема "За и против Башар".

Връзката между учител и ученик е двустранна. Учителят не може да те накара да достигнеш до разбиране на учението. Това зависи от теб, а той може само да ти го представи в някаква удачна за теб форма. Но самото разбиране и усвояване идва от теб. Ето, ти пишеш и правиш някакви изводи, като се позоваваш на учението на П. Дънов. Но в крайна сметка ти не представяш нищо повече от собственото си разбиране по въпроса. Ти ли учиш или тебе те учат, след като ти представяш своето разбиране за учението на П. Дънов, а не неговото?

Велико и мощно нещо е човешката мисъл! Колкото по-възвишена е мисълта на човека, толкова по-големи възможности крие в себе си. Мисълта е Божественият елемент в човека. В Божествения свят нещата стават моментално. Това означават думите: за Божественото всичко е възможно. Следователно, прилагайте мисълта си, за да постигнете своите желания. Като ученици, вие трябва всеки момент да използвате динамическата сила на вашата мисъл, чрез нея да влезете във връзка със силите на природата. Тя е готова да дава на разумните изобилно, за да могат да работят. — Дали и Бог е съгласен с това? — Що се отнася до успеха, до доброто, до напредъка на човека, Бог всякога дава съгласието си. Не само днес, но от началото още Бог е пожелал доброто и напредъка на човека и във всички случаи му съдейства. Бог не съизволява в страданията и нещастията на хората. Страдат ли, нещастни ли са, те сами са създали това положение. "Динамическа сила на мисълта"

Умът е инструмент на аза. Нещо повече, без ум не може да говорим за самоосъзнаване, за индивидуализация на аза, а оттам и за индивидуална воля и вземане на решения. Това е странно предположение. Ще се радвам ако го подкрепиш с някакви аргументи или цитати.

Необходимостта от административна структура е различна при различните организации. В една малка група тя не е толкова съществена, но при управлението на големи и сложни структури, където трябва да се съгласуват множество и разнообразни дейности, част от които изискват специална компетентност, тя е неизбежна. Аз лично съм привърженик на йерархичността и една от причините е, че тя позволява най-добри условия за развитие. При условие разбира се, че позицията в йерархията отразява уменията и качествата на членовете й. Синархията е подходяща за малки колективи, но за да е успешна в по-големи мащаби, тя трябва да е съчетана с йерархия. Всъщност един от основоположниците на идеята за синархия, Александър Сейнт-Ив Д'Алвейдър я разглежда именно в този смисъл.

Да, и аз така помислих. А за Библията трябва да се прочете цялата глава и пак смисъла не е много ясен, но основното е: Доста различно от изводите, които Божидар направи в темата. Затова и обърнах внимание на това.

Кого имаш предвид - Божидар или откъса от Библията? Смисълът на казаното в Библията е, че ако вярва в Бог, човек няма нужда от закони, защото той и без друго ще постъпва правилно. А ако не вярва в Бог, законите може и да не го спрат да прави престъпления и той ще ги нарушава.

Как така подкрепяш тезата, че всяко учение ще умре с цитат от учение? И използвайки цитат от учение, което от своя страна е причината да има престъпления, не означава ли, че така подкрепящ престъпността? Да, точно така. По цял ден стоя и чакам пред компютъра да изръсиш някоя глупост. "Престъплението е его-инструмент." - това няма да го коментирам, защото изобщо не ми е ясно за какво говориш.

Най-общо казано, законът е система от норми на поведение. Религията е система от вярвания. Учението е система от знания. Без закон наистина няма престъпления, защото законът определя едно действие като престъпно или не. Що се отнася до вярванията и знанията на хората, не може да се направи връзка между тяхното равнище и престъпленията. Има престъпления от невежество, има и такива извършвани с пълна умисъл и осъзнаване на стореното и последствията. Така че поне липсата на учения може да доведе до невежество, но не и до липса на престъпления.

Аз се съмнявам. Колко от ясновидците в настоящето се отличават с разбиране за това, което виждат и с висока духовност. Какво ще видят повечето хора, ако притежават ясновидски способности освен долните и средни слоеве на астрала? И какви изводи ще си направят за надземните светове възоснова на това? Мисля си, че още дълго време ще ни трябват наставници и посредници между нас хората и духовните реалности.

Точно обратното за еврейските общности. Ще потърся един материал (всъщност знам го къде е, но трябва да го преведа). Там инцеста е не само забранен според законите им, но е научно доказано и евреите много добре знаят това, че връзки на близки родственици (под три колена) водят до физически нездраво поколение. Виж в гръцката митология и в Библията има описани случаи, но там може да се допусне, че нещата са казани символично (особено за гръцката митология). В САЩ също не виждам вероятност да се узакони инцеста дори и само в някои щати. Също и за еднополовите бракове не виждам особена надежда. Другото което е, че следва да се прави разлика между инцест между пълнолетни и такъв с участието на деца. Последния в скоро време няма как да бъде узаконен където и да е по-света, т.е. и да се практикува ще си остане противозаконно. Ето, точно в Норвегия тези дни имаше осъдени на мисля 17 години затвор за инцест.

Да, Учителю Александър. Явно ти дължа извинение, че не пиша от личен опит. Обаче твоята непогрешима проницателност успя да разкрие това. Прости мене гордия, защото не притежавам твоето смирение и скромност, както и твоя дългогодишен опит. Аз чета книжки и единственото, което правя е да повтарям тук прочетеното от тях. Но стига думи, о, Всемъдрий - ти и без друго знаеш това, което ти пиша.

Е, аз мога да приведа още 50 подобни цитата. Но това ли е съзнанието, което еволюира с разгръщането на духа или е нещо друго?

Много ми е тъпо когато се пише без да се прави опит да се вникне в целта и идеята на мнението на което се отговаря. То така просто се обезсмисля всякакъв разговор. Обединението на няколко съзнания не може да създаде ново съзнание. Няма и не можа да има такова нещо като колективен ум и колективно съзнание. Няколко умове могат да действат в синхрон и съгласувано, но те никога няма да създадат един общ обединяващ ги ум. Защото умът, телата, съзнанието и каквото още се сетите служат за проявление на дадена монада и не могат да съществуват без монада (духовна или божествена искра). Тялото може, но то ще е едно мъртво, а не живо тяло щом се отдели от майката.

Жалко е, че не се опита да схванеш идеята на написаното. А може би е по-добре така... Станимир знае, че инициатор за съществуване на тялото му е неговия дух, а не съставящите тялото клетки. Тази идея за колективните ум и съзнание е напълно противоположна на действителността. Така ще излезе, че съзнанието на Бог е следствие от обединението на по-малките съзнания, вместо инициатор за съществуването на последните.

Когато разглеждаме прошката, ние следва да обърнем внимание и на другата страна - разкаянието. Аз разбира се съм против прекаленото драматизиране и смятам, че едно просто осъзнаване на грешките и последиците от тях, както и желание да не ги повтаряме за в бъдеще е достатъчно. Ненапразно в християнството, въпреки че Бог е всеопрощаващ, от последователите се изисква покаяние и молитва за това грешките им да бъдат опростени. Тук на пръв поглед имаме противоречие, но само на пръв поглед. Това всъщност показва, че прошката е важна за прощаващия, а покаянието за този, който е допуснал грешка. Прошката на прощаващия сама по себе си няма да предпази сгрешилия от това да повтори грешката си. Тя показва просто едно разбиране на ситуацията от страна на прощаващия, едно нежелание да се натовари грешащия с допълнителни обвинения и тежест. Покаянието на грешащия от своя страна говори за това, че той е осъзнал грешките си и не желае да ги повтаря. То е важно за сгрешилия. Бог няма нужда от покаяние, нито прощаващия би трябвало да има нужда от такова за да прости. Но когато то е налице, прошката може да прерасне в нещо по-голямо. Какво означава да си простиш сам? Разбира се най-добре е това да означава, човек който е сгрешил да не страда от това повече отколкото е размера на грешката му. Но за съжаление хората самопрощавайки си най-често желаят да избягат и от тези последствия от техните грешки, които са напълно заслужени. Те един вид прощавайки си желаят да заровят проблема и да го забравят. Докато един ден не повторят същата грешка отново. Границата между самопрощаването и бягството от отговорност е много тънка.

Всичко в природата е изградено върху строго определени и неизменни закони и в същото време разнообразието в природата няма граници. Въпреки единните принципи, няма повторения, няма еднаквост, а единствено подобие. Всичко създадено от природата е рационално, съобразено с необходимостта на живота да се прояви при съответните условия. И да, природата винаги намира решение какви форми да предостави на живота за неговите нужди.

П. Дънов е казал единствено, че не ние създаваме мислите, а по-висши същества. И не, това не са егрегори. Егрегорите са изкуствени образувания, без свое съзнание и воля. Какво означава мислите ни да са наши? Важното е, че ние сами определяме мисловния си поток. Ако отида на някоя поляна с цветя и си набера букет, аз ще си избера примерно няколко сини, няколко виолетови, няколко жълти и т.н. цветя, които ще комбинирам в букат така, както ми хареса. Аз ли създавам цветята? Не. Но аз сам си избирам цветята за букета. С мислите е същото. Може да не ги създаваме, а само да извикваме от пространството една или друга мисъл с която да изграждаме своя мисловен процес и отговорността за последния си е изцяло наша, както и заслугата за това дали нашите мисли са красиви или не.

Всяко съзнание и всеки ум е свързан с една монада. Аз не съм сбор от съзнанията на клетките си, а напротив аз (монадата ми) съм организирал клетките така, че да съставят телата ми. Тялото ми се е образувало като резултат от моето съзнание, а не съзнанието като резултат от тялото. Имаме монада на по-високо ниво на развитие, която използва клетките (зад които също стоят монади но на по-ниско ниво на развитие) за да се прояви. Т.е. не монадите на клетките организират съставянето на тялото и ума, и съзнанието ми, но обратното. Направи си аналогия и за колективния ум.

Да, но паневритмията не се е измислила сама. Също така танцуващите са били организирани по някакъв начин да се съберат да танцуват. Някой е поел инициативата около организацията, поел е отговорност и т.н. и т.н.

Ако се беше позовал на "вътрешното си усещане", може би щеше да съобразиш, че мнението ми не беше съвсем персонално насочено към теб. Можеше да се досетиш, че когато така убедено пиша, че не можеш да си представиш общество без йерархии, всъщност имам предвид, че никой не може да си представи общество без йерархии под някаква форма. Колкото до въпроса: всъщност няма въпрос. Както споменах съм убеден, че нито ти, нито който и да е не може да си представи общество без йерархии, т.е. отговорът е ясен. Добре е да си изясниш смисъла на думата "проявление". Само членовете на една йерархия могат да я проявят, защото тя би била непроявена без тяхното наличие. На останалото ще обърна внимание (може би) по-късно когато го прочета по-внимателно.