Станимир

Когато нещо се случи, то вече става минало. Настоящето е моментът в който нещата се случват. Когато този момент настъпи, нещата вече не могат да бъдат променяни. Можем да променим единствено начина по който нещата ще се случат в бъдеще. Това все още не е настоящето. Настоящето е мигът в който те ще се случат и ще станат минало. Единствено бъдещето е пластично и се поддава на моделиране от човека в една или друга степен. А бъдещето ще се случи точно така както си мисля дотолкова, доколкото съзнанието ми позволява да прогнозирам това бъдеще. Една част ще мога лично да моделирам с възможностите, които имам (пак според степента на съзнанието си). Т.е. моето влияние и възможности за преценка са пряко-пропорционални на развитието на съзнанието ми. Тук всякакви разсъждения от типа, голямо ли е това влияние или малко са излишни, защото това е относително. Нивата на развитие на съзнание са безброй и ако спрямо цветето отвън в градината възможностите ми се колосални, то спрямо надчовешките йерархии те са нищожни. Но важното е да не се отрича това с което разполагаме, колкото и малко и несъвършено да ни се струва. Някой ще каже, че това, че планираме какво ще вечеряме, кога ще си легнем и др. подобни е без значение, но всъщност щом имаме една възможност в малкото, тя може да се развие до възможност в голямото. И ако хората трудно могат да планират дори и собствения си земен живот, то има същества, които ръководят според плана си земната еволюция от невъобразимо дълго време, а също така имат поглед върху и всъщност водят към осъществяване събития от бъдещето, които ще се случат след хилядолетия.

Когато мечтите са израз на възможностите, те са също толкова реални, както и последните. Да се гледа на бъдещето като на нещо нереално е грешка. Няма нищо по-сигурно от това, че бъдещето ще настъпи, както няма нищо по-сигурно от това, че настоящето ще отмине. Кое тогава е реалното и кое нереалното? Когато имаме възможност да постигнем нещо, когато искаме да го постигнем и когато положим усилия за да го постигнем, то се осъществява. Мечтите са част от този процес без която той ще е непълен. Тогава дори и да постигнем резултати, те няма да ни удовлетворяват, защото няма да са желаните от нас резултати.

А това написаното как се изпълнява практически? Ето ти публикуваш текста и това е вече израз на един твой стремеж. Всички наши действия са израз на един стремеж. Човек не може нищо да не прави - тогава той не би бил жив. Дори и това да си само наблюдател на събитията, на това как се случват, без да се намесваш е един стремеж. Т.е. дори и в безволието има частичка воля. Но съдбата на човека не е да бъде просто наблюдател на Живота, а да бъде част от Него. Говоря за Живота, не за илюзиите. Илюзиите можем да стоим и да наблюдаваме безучастно, без да се стремим и привързваме към тях, но Животът е за да се живее.

Точните думи са: Не противи се на злото. Има и такава беседа: http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1174 Добре е да се прочете. Особено последните редове. Много важно е какъв иска да бъде човек и съответно делата и мислите му да съответстват на това желание. Ние трябва да се замислим, съответстват ли действията и мислите ни, на това, което искаме да бъдем, на начина по който бихме желали да се проявим. Човек може в същността си да не е лош или добър, но той във всеки един миг проявява зло или добро. А това е нещо, което не бива да се пренебрегва. Човек трябва да се стреми действията му да имат благотворни, а не негативни последствия за него и за останалите, т.е. да прави добро, доколкото може и разбира доброто.

Вариантите са два: развитие и деградация. И при двата може да се говори за промяна в ценностите и трансформация, но разликата е съществена. Загрижеността към членовете на семейството, близките и приятелите може да прерасне в загриженост към цялото човечество, без значение на пол, възраст, раса, материално състояние, религиозни или политически възгледи, умствени качества, ниво на образованост, култура и др. При едно ниво на духовна осъзнатост, човек ще постави Духовната Йерархия и Учителя преди родителите, преди семейството и дори преди себе си, и това е в реда на нещата. Но това е развитие на семейните ценности, а не тяхното пренебрегване. Обратното на всичко това е безразличието към родителите, роднините и приятелите, което всъщност е безразличие към човека изобщо - приемане само на определени хора, което е продиктувано от личен интерес и удобство. В този случай семейните ценности наистина угасват, вместо да прераснат в нещо по-възвишено.

Там, където се полагат правилни усилия, успехите рано или късно, но неминуемо ще последват. Това, което отличава истинските герои е полагането на огромни усилия в една или друга посока. Това може да е някаква обща кауза, от която полза ще получат всички... Героите са тези, които превъзмогват обичайното в себе си, издигат се над него, давайки по този начин пример на останалите за преходността на границите, които често сами си поставяме. Пред духа няма граници. Често за герои се приемат например спортисти и донякъде заслужено, защото те дават пример как с постоянство и тренировки могат да се достигнат желаните резултати, каквито иначе са недостижими. Но същото важи и за артистите, танцьорите, учените провеждащи с години експериментите си и др.

Значи ти казваш, че сме тук да изкупим някакви грехове... и след това какво? Вечен щастлив живот на друго по-добро място? Аз ти казвам: ако искаш по-добър живот, създай си го тук. На друга по-добра планета няма да отидеш. Кой е младият идеалист без досег с живота? Ти се надяваш да отидеш на някоя друга по-добра планета, аз се опитвам да построя бъдещето си върху нещо, което е реално, около мен, тук и сега. Ти не разполагаш с нищо друго освен с една празна надежда.

Ако себепознанието означава човек да разбере, че е тъпак, то тогава кой не е? Но така, отнасяйки думата към всички хора, ние я обезсмисляме. Все пак тя съществува за да отличи едни хора от други по определен признак. А и Христос е казал: обичайте ближния както себе си, а не: обичайте тъпаците. То вярно, че може да се случи ближния да не е много умен, но това е временно, т.е. с времето ще се научи така, както и ние можем да научим това, което не знаем и което не можем. И това последното е съществена част от себепознанието. Ние не можем да се мразим ако се познавахме, защото тогава щяхме да знаем, че това заради което се мразим можем да променим.

Човек може да се научи да обича другите, може да развие отрицателни навици, може всичко. Може да развие непоколебимост или страх от едно или друго нещо. Може да натрупа познание или да се обкръжи от илюзии. Но това не е човека, а това са прояви на човека. Те са безброй, те са различни, те са променящи се. Ние с волята си можем да ги променяме; в други случаи те зависят от обкръжението ни и от условията в които живеем. Ние развиваме едни или други качества и умения като ги прилагаме и те закърняват с времето, ако не ги прилагаме. Така ние можем да регулираме начина по който се проявяваме в света на промените, като проявяваме едни свои качества и аспекти и не проявяваме други. Но ние сме този, които се проявява, а не проявленията. Ние сме отвъд света на формите и промените. Животът е движение, промяна. Проявявайки се по един или друг начин, ние живеем. Но в същото време ние оставаме неизменни.

Предполагам, че можеш да направиш сравнение в начина по който живеят хората и животните. Хората могат да си създадат удобства дори и в най-неблагоприятните условия и да ги превърнат в благоприятни. Е, предположи, че необходимото време за пребиваването ти на земята е дотогава, докато не преобразиш тази така неприятна за теб планета в такава в каквато би желал да живееш. Това разбира се не можеш да осъществиш сам, а трябва да бъде направено от всички хора, т.е. изисква се и ти и останалите хора да претърпите известно развитие. Всъщност няма значение дали скучаеш или ти е интересно. Важното е как вършиш работата по преобразяването на себе си и планетата. Защото на едни хора може да им е интересно по цял ден да са пияни и това е истинска илюзия, а други да им е интересно докато се трудят в някакво направление. А когато завършиш работата по преобразяването на планетата и ако все още желаеш да напуснеш земята и да оставиш построеното в течение на хиляди години от теб на някой друг, това би било висша форма на саможертва.

Именно осъзнаването на себе си извън реката е себепознанието. Ние сме наблюдаващият реката, който не се променя с промените в света около нас. Светът на промените е външното. Но същността ни и същността на всичко съществуващо не е от света на промените. Аз не бих намразил себе си при никакви обстоятелства, вкл. и тези от заглавието. Ние виждаме отражението си в реката, а то е доста погрешно, когато реката е мътна и неспокойна... Защо да мразя едно неточно отражение?

Не мисля, че това, което искаш, ще ти е от полза. Ти всъщност изобщо не си сигурен какво искаш. Това не е проблем - просто трябва да си изясниш нещата. Нека да ти кажа каква представа си изградих за теб на базата на написаното. Като цяло си пасивен, не обичаш да поемаш отговорност и инициатива. Оставяш тази функция на силните, с които желаеш да бъдеш, но без самия ти да си един от тях. Казваш, че приятелят ти бил използван, но всъщност рискуваш същото, поставяйки се сам в зависимост от другите. Да не те използват означава да те приемат за равнопоставен, а това предполага ти самия да гледаш на себе си като на равен с другите и най-вече със силните. Ако ти не го направиш, те няма да го направят и дори и подсъзнателно винаги ще те поставят в позицията на използвания. А ти ще си съгласен да си в тази позиция, защото според собствените ти думи, имаш нужда да си сред силните. Опитай се да бъдеш по-самостоятелен. Опитай по-често да поемаш отговорност, да вземаш решения и да ги изпълняваш. Няма значение дали става въпрос за дребни неща или не, нито дали някой ще одобри действията ти или няма да ги одобри. Това си ти, това са твоите решения, твоите грешки, твоите успехи... Нали не искаш да живееш нечий друг живот? Как си се представяш в мечтите си? Опиши себе си според своя идеал. Това е към което трябва да се стремиш и нищо по-малко. Не, че ще станеш съвършен, но постепенно ще видиш, че много от мечтаните качества ще станат реалност.

Мисля си, че ефектът ще е доста кратковременен при повечето хора. При една част може би ще има сериозен ефект, но също толкова според мен ще са и хората, които ще изпитат още по-негативно отношение към човека в чието съзнание (мисли) са влезли.

Тази тема според мен напълно се покрива по смисъл с темата "Ако бях Бог". Ползата от подобни теми е в това, човек да си представи себе си в позиция, в която има определена власт и да се опита да вземе адекватни решения според светогледа и възможностите си. Конкретно по отношение на изкореняването на егоизма, на последния трябва да се гледа като на етап от развитието на човека и човешкото съзнание. Не можеш да достигнеш до осъзнатата любов към всички прояви на живота, ако не преминеш през егоизма. Това е етап, който може да бъде преминат по-бързо, но не може да бъде прескочен. В бъдеще хората няма да са егоисти и това ще е в следствие от собственото им убеждение, че така трябва, а няма да бъде нещо наложено. Земята и цялото битие се управляват в съответствие с определени правила, които не разбираме напълно, но в дългосрочен план дават най-добрите възможности за духовно развитие. От друга страна е човекът, който следва да пожелае, да се научи как и да се възползва от тези възможности. Ние на можем да променяме реда във вселената - той е абсолютно съвършен. Желания от типа: ще направя всички хора щастливи; ще направя така, че никой да не прави зло и др. под. не само че нарушават човешката свобода, не само са невъзможни за изпълнение, но и ще се окажат спънка за развитие на хората. Това, което можем да решим имайки определена власт е справянето с конкретни проблеми, които се появяват неминуемо в живота ни.

Астралното тяло реагира по навик. Едни хора реагират емоционално на едни ситуации, други - в други ситуации. Умът обикновено бива повлияван от астрала и само усилва емоцията. Още дълго ще е така. Ако разгледаме човека обаче не в неговото настояще, а от гледна точка на еволюцията, то тогава ще видим, че подобни своеволия на астрала нямат място в нашия живот. Въобще в бъдеще всички автоматични реакции, които осъзнаваме ще бъдат заменени от съзнателни и волеви такива. Автоматичните реакции и процеси си имат своето място, но под прага на съзнанието (биенето на сърцето примерно, което не е необходимо да контролираме волево).

Последните мисли на човек преди смъртта определят до голяма степен сферата в която ще попадне в надземния свят. Това не е точно нулиране на кармата. Но тези мисли всъщност са следствие от предходните мисли на човека - те отразяват посоката на мислите му през целия живот. И ако човек не се е стремил тази посока да бъде чиста, докато е бил на земята, то промяна в последния момент е почти невъзможна. Просто нещата стават доста автоматично. Дори и човек да е в будно съзнание, той няма да има волята и силата да промени обичайния ход на мислите си. Ако човек опита да промени мисленето си, сега - в този момент, ще се убеди каква тежка задача е и каква психическа подготовка е необходима. Възможно е, но е необходимо преди всичко постоянство и търпение, което изисква време. Другия вариант е изведнъж на човек да му просветне спонтанно, че нещо не е правил (мислил) както трябва, но подобно осъзнаване също е следствие от предишни натрупвания.

На кое мнение съм отговорил по обиден начин? Изказах собственото си мнение за термините използвани от Блаватска, мнение което съм изградил след години четене и обсъждане на нейните книги с хора подробно запознати с материята. Защо споделянето на резултата от моя труд да е обидно, само защото се е получило така че този резултат е негативен? Негативния резултат не е по-малко ценен от позитивния, пък който не му вярва да го игнорира. Отделих време за да разбера какво иска да каже Блаватска защото книгите й са интересни и се надявах да има важна информация скрита в тях. Само че резултатите на моето търсене се оказаха различни. Тя се вживяла в ролята си на знаещ и не си е давала сметка колко всъщност е разбрала. Това е особено видно по отношение на будизма, преди 130 години когато подробна информация за него е липствала в Европа, Блаватска е предала вижданията си за будизма от епизодичните си срещи с някои лами и четене на отделни аръкописи. Тогава това се е считало за много. Обществото по будизъм възникнало като секция на Теософското общество. След ВСВ когато много автентична информация по будизъм е достъпна, обаче стана ясно че се е заблуждавала. Сега в новите издания на уводните книги по будизъм на Крисмъс Хъмфри премахват цитатите на Блаватска, това е обяснено в новите предговори, Когато ги четох за пръв път и аз се мислих че прекаляват, но с времето разбрах че имат право. "Платон ми с скъп, но истината ми е по-скъпа", това се налага да признаем след години, пък на който му върши работа тази информация да я използва. В правилата на форума ясно е посочено да не се правят подобни на твоите квалификация по отношение на които и да е учения и автори на учения, без значение дали са верни или не. Това, че ти в момента си решил да се правиш на интересен много малко ме интересува. Оправданията ти в случая са абсолютно безсмислени (ти може и да не ги приемаш за оправдания, но това няма значение).

Не разбирам основанията ви за подобно фамилиарничене. Не се познаваме, така че си направете труда да се обръщате към другите участници според правилата на форума. Според правилата на форума подобни на твоето мнения по отношение на други учения са абсолютно забранени. .Мнението, на което отговори по твърде обиден начин, с нищо не бе провокирала подобен на твоя отговор. Затова че ако имаш някакви претенции, първо потърси причината в себе си, като провокатор на настоящия диалог.

Хайде по-сериозно. Поне за теб имах някакви очаквания, че разсъждаваш логично. Как така на базата на преводача във въпросния сайт правиш заключения за Блаватска? Освен това с нищо не си показал, че разбираш написаното за да правиш каквито и да е заключения. То всеки може да прави тенденциозни заключения за да подкрепи личните си предубеждения, но ... това е лъжа и манипулация, които мисля, че нямат място тук.

Едва ли ще намериш някой, който да е наясно за какво се отнася терминът ring pass not. Най-много пак да те пратят да се надяваш на фракталните линии (абе и аз поназнайвам нещо за фракталите, ама подобно словосъчетание не бях чувал). Ето нещо, което може да те насочи на англ. Но аз си мисля, че всъщност става дума за нещо малко по-различно. Ето и още нещо (също на англ.): Ring-Pass-Not A profoundly mystical and suggestive term signifying the circle or bounds or frontiers within which is contained the consciousness of those who are still under the sway of the delusion of separateness — and this applies whether the ring be large or small. It does not signify any one especial occasion or condition, but is a general term applicable to any state in which an entity, having reached a certain stage of evolutionary growth of the unfolding of consciousness, finds itself unable to pass into a still higher state because of some delusion under which the consciousness is laboring, be that delusion mental or spiritual. There is consciously a ring-pass-not for every globe of the planetary chain, a ring-pass-not for the planetary chain itself, a ring-pass-not for the solar system, and so forth. It is the entities who labor under the delusion who therefore actually create their own rings-pass-not, for these are not actual entitative material frontiers, but boundaries of consciousness. A ring-pass-not furthermore may perhaps be said with great truth to be somewhat of the nature of a spiritual laya-center or point of transmission between plane and plane of consciousness. The rings-pass-not as above said, however, have to do with phases or states of consciousness only. For instance, the ring-pass-not for the beasts is self-consciousness, i.e., the beasts have not yet been enabled to develop forth their consciousness to the point of self-consciousness or reflective consciousness except in minor degree. A dog, for example, located in a room which it desires to leave, will run to a door out of which it is accustomed to go and will sit there whining for the door to be opened. Its consciousness recognizes the point of egress, but it has not developed the self-conscious mental activity to open the door. A general ring-pass-not for humanity is their inability to self-consciously participate in spiritual self-consciousness. От Theosociety.org

Мислех си за обстоятелствата. Едно и също ли е, ако трябва да прекараш един ден в пустинята с 200 мл вода или с три литра? Очевидно е, че не е едно и също. Обстоятелствата определят действията ни и решенията ни. В единия случай разполагаме с достатъчно вода да пием без да се ограничаваме, докато в другия ще трябва да разпределим притежаваното количество много внимателно. При едни обстоятелства са удачни едни решения, докато при други обстоятелства удачни са различни решения. Това как се справяме с конкретните обстоятелства предопределя нашето бъдеще, нашата карма, нашето развитие. Да, от друга страна, каквото и да се случва на човек, той винаги може да намери правилното решение. Каквито и да са обстоятелствата, духът е в състояние да извлече максимална полза от тях, но фактът е, че конкретното решение зависи от конкретните обстоятелства, т.е. ние няма как да не се съобразим с тях. От нас се изисква просто да приемем действителността и да потърсим решение, според обстоятелствата.

Още по-добре ще е вместо да казваш, че ясновидците са лъжци, да замълчиш. Сега, ако имаш основания да кажеш, че някой определен ясновидец е шарлатанин и подкрепиш твърдението си с личен опит или опит на някой твой близък, това е едно. Но да разпространяваш лъжи е съвсем друго. По принцип тези, които имат реални дарби, не ги използват срещу заплащане. Това е основния ключ. А дори и да е истински ясновидец, когато превърне дарбата си в средство за изкарване на пари, то това е злоупотреба. Мисля си, че дори и без да се вземат пари, честото използване на ясновидските умения е злоупотреба. Да, трудно е да се определи кога има реална необходимост и кога - не, но...

И ти се имаш за Християнин?! Не е ли казано: не лъжи. Значи да очерниш някого, който казва истината е справедливо. Не лъжесвидетелствай против ближния си! Мотивите нямат значение. Та ти пропагандираш директно за нарушаване на божиите заповеди. Било по-добре... Кой ти каза, че е по-добре?

Е и? Важен е фактът, че тя може да е вярна. Че съществува възможност да узнаеш нещо без логическо обяснение, без да го извеждаш въз основа на определени факти, а ей така - "от нищото". Възможността съществува и тя не е плод на случайност. Колко е голяма няма значение, важното е, че съществува и не може да бъде пренебрегната. Защото дори и един на един милиард да може да предвиди бъдещето, то вече не можеш да кажеш, че ясновидството е невъзможно (както правиш).

А какво ще кажеш за интуицията. Тя не е ли вид ясновидство. Ето, днес отивам на автобусната спирка, както обикновено, и там чакат два автобуса. Десет без пет минути е, а автобусите тръгват в 10 по различни маршрути. Всеки ден единият автобус тръгва винаги преди другия - без изключения... до днес. И защо точно днес когато пристигнах на спирката си помислих, че моя автобус, както никога досега, ще тръгне първи? Случайност? Може да се търсят логически обяснения. Например, шофьорът ми се стори непознат. Може да е нов. Но аз когато пристигнах на спирката не знаех това. Видях го едва, когато се качих в автобуса. Подобни случаи с лопата да ги ринеш. Всички ли са случайни? Една част може би; други - не.