Станимир

Поне, както аз разбирам нещата, съзнанието се поражда от взаимодействието между духът и материята. С развитието на телата, духът се проявява във все по-голяма степен чрез тях. Така нараства и степента на осъзнание на индивида.

С тази тема много лесно може да се спекулира, но истината според мене е, че единствено Човечеството е способно да унищожи планетата и себе си. Ако това стане еволюцията ни ще се забави изключително много. Ще бъдат нужни милиарди години преди планетата да бъде изградена на ново за да можем да продължим развитието си. По-малкото зло би било да се унищожи само цивилизацията ни, за да може да се започне "на чисто", както е станало с Атлантида - тогава забавянето би било далеч по-кратко. Само хората чрез действията си (тук включвам мислите и желанията), могат да създадат карма, която да доведе до тяхното унищожение. Доколкото съм чел някои мнения по темата, засега кармата на човечеството се отлага (с големи усилия от страна на надчовешките царства) по такъв начин във времето, че да бъде избегнат "взрив" на акумулираните отрицателни енергии, което би довело до унищожението ни. Това което е от значение е, че съдбата на цивилизацията е в наши ръце - на всеки един от нас.

За това, какво е човекът, моето мнение е следното: Животът е един и същ и в атома, и в камъка, и в растението и в животните, и в човека, и в надчовешките царства, планетите, слънцето, и звездните системи. Той е единен и всеобхващащ. Животът се проявява чрез всички тези форми, като всяка форма е пригодена към съответния етап от еволюцията на обуславящата я индивидуалност. Духът в материята поражда съзнанието. Така, че от тази гледна точка човекът е просто един етап. Той бележи определена степен на развитие на съзнанието, т.е на проявява на духа в материята; на разгръщане на единния живот, индивидуализиран в определена форма. Били сме животни, станали сме хора - преминали сме през едно велико посвещение. След време ще преминем етапа на човешката еволюция и ще започнем друг на по-високо равнище. Спиралата е добър символ.

Съзнанието на повечето хора е фокусирано в емоционалното тяло. Друга голяма част от хората живеят предимно чрез менталния си проводник. Малцина са развили абстрактния ум за да действат съзнателно на това равнище. Човешкият дух е част от Бог, индивидуализиран, но несъзнателен. При инволюцията човек гради телата си. При еволюцията ги усъвършенства - до степен да работи съзнателно чрез тях. Така човек покорява план след план, докато духът не осъзнае себе си на своето собствено равнище - като дете на Бог и едно с него. Всичко еволюира. Процесите са взаимосвързани. Развивайки телата си, човек спомага за еволюцията на съставящите ги животи, защото човек сам по себе си е космос. Бог също се развива и това е от особено значение за нашата собствена еволюция. Животът не търпи застой. Съвършенството предполага безкраен потенциал и безкрайно разгръщане - както в малкото, така и в голямото;от най-малката частица до пространството като цяло.

Всъщност, не мисля, че можем да облекчим или натоварим кармата на някой друг. Но съществува групова карма, както и национална, и такава на човечеството, и планетарна и т.н. С развитието на груповото осъзнаване при хората, тяхното влияние ще се чувства все по-силно.

За да обичаш е нужно да се отречеш от себе си. Ако очакваш нещо в замяна - това не е любов, а желание.

Хората и без друго живеем в илюзии. На "правилна преценка" са способни малцина. Да сгъстяваме мъглата около себе си и около другите чрез лъжи е недопустимо. "По-добре спри, преди да напълниш, отколкото да препълниш" - Дао Дъ Дзин Така, че с истината също трябва да се внимава, но не и да се лъже.

Ако смисълът на въпроса е на какво се основава преценката, която другите правят за нас, то отговорът в повечето случаи е - на нашите действия, думи и излъчване + това на наблюдаващия. Действията ни и резултатите от тях са видни за всички. Същото важи и за думите. При излъчването нещата не стоят точно така, но то може би оказва най-силно въздействие от трите. Говорейки за излъчване имам предвид човешката аура - физическа, емоционална и ментална. Когато възприемаме даден човек, ние го правим през призмата на собствената ни аура. Т.е. не възприемаме думите и действията му "в чист вид", а оцветени с нашите собствени разбирания (мисли и емоции, формирани от морални ценности, възпитение, общественото мнение, религиозни норми, мода, навици и др.). На кратко, за да бъдем оценени "добре" от някого, нашите думи, постъпки и излъчване не трябва да влизат в конфликт с вибрационната честота на човека отсреща (т.е. двете аури трябва да бъдат хармонични). В действителност товя което се оценява не е човека, а неговата аура (действията и думите почти винаги съвпадат по-качество с последната). Разбира се самият човек е безценен.

Не всичко е по темата, но трябва да знаем за избора, който ни предстои - да останем или да отпътуваме към Обетованата земя

Животът не е нещо което принадлежи на човека. Той притежава воля, съзнание индивидуалност, но не и живота. Последния е единен, неделим, всеобхватен. С живота не можем да се разпореждаме, дори и със "своя собствен". В действителност самоубийството е крачка назад и то доста сериозна. По отношение на последствията, според някои автори самоубилият се прекарва времето, което е било предвидено до края на живота му в нисшите слоеве на астралния план, а това меко казано не е приятно. Що се отнася до кармата, към неизживяните ситуации от които си се опитал да избяга самоубиеца, се прибавят и резултатите от злоупотребата с дара на Живота.

Дълбоко в морето лежат безценни съкровища, но ако търсиш сигурност, остани на брега. (Саади, Розова градина) Дори и сто възела да завържеш, въжето си остава едно. (Руми) В желанието си да разберат какво е водата, рибите отишли при мъдрата риба. Тя им казала, че всичко около тях е вода, но те все си мислели, че са жадни. (Насафи)

Планината може да се изкачи и от север, и от юг, но самото изкачване не може да се отмени. Всеки знае за децата, които са напуснали дома си, за да търсят щастие. И приказките от всички времена даряват тези деца с щастие. Бъдещето се създава от мълниите на съзнанието, а тяхната сила зависи от силата на противодействието. Затова успехът не е плаване с домашно корито в застояло блато. По врага ще познаем значението на една личност, както сянката зависи от височината на предмета. Знаците на Агни Йога

Това е точно така. Изглежда не си ме разбрала правилно. Чувството за вина не е необходимо, нещо повече - то е пречка. И да сме сгрешили, трябва да го приемем и да си направим необходимите изводи, не да се самосъжалаваме и отчайваме. А грешки ще правим. Децата (а и ние възрастните) не винаги могат да осмислят следствията от постъпките си. Това е наша задача - не да ги накараме да се чувстват виновни, а да им помогнем да добият представа, какво означава да действат правилно. В началото критерий за правилност ще бъдат нашите лични разбирания за добро и зло, които в по-късен етап ще образуват основата за изграждането на собствен стветоглед от страна на децата.

Таня, благодаря ти за хубавите цитати ! Едва ли ще успея да добавя нещо ново към вече написаното по темата, но искам още веднъж да обърна внимание на търпението като Разбиране. Нужни са Мъдрост и опит. Вътрешното напрежение не е малко, в очакване на подходящия момент. Нужна е твърдост. Чувството, че нищо не можеш да направиш (или по-точно, че действията ти в момента няма да дадат необходимия резултат) е трудно за преодоляване. Нужна е мисъл за бъдещето и готовност. Подходящия момент не бива да бъде пропуснат или търпението се обезсмисля. Нужна е решителност.

Здравейте и благодаря за споделеното в тази тема! Наскоро, в една книга попаднах на следната формула: "Аз съм с вас винаги" (Ето, Аз съм с вас винаги, през всичките дни, до свършека на света). Всъщност и преди това бях запознат с подобна техника, но без словесната формулировка (а тя помага, както за фокусиране на съзнанието, така и за канализиране на определени пространствени токове). Целта е да извикаме в съзнанието си лика на Христос, Буда, Кришна, Учител или друг образ, който ни служи за пример и с изричането на думите (може и мислено) да си представим, че Той е тук до нас и наблюдава мислите, желанията и действията ни. Това до голяма степен ще ни даде сили когато постъпваме според примера на този, който сме призовали и ще ни предпази от недостойно поведение. На по-напреднал етап стремежът е това да се превърне в непрекъснато състояние на съзнанието.

Винаги има вина. Без нея не може да се развиваш. Ако действията ти предизвикват само положителни следствия, значи си постигнала предела. Но само в рамките на настоящият еволюционен цикъл. Винаги съществува гледна точка от която действията ти не са с(ъ)вършени. Има и космическа карма, която едва ли можем да си представим. Божествения замисъл е безграничен. Еволюцията също.

Хората насищат със своите вибрации (чрез своята аура) всичко до което се докоснат (в пряк и преносен смисъл). Затова ако често си бил в контакт с даден предмет, той става носител на твоите вибрации. Амулетите и др. са предмети върху които е било оказано целенасочено психическо въздействие с желанието да се постигне определена цел. В този смисъл думите също могат да бъдат носители на енергията на изпращача. Нещо повече, носители могат да бъдат и създадените и изпратени в пространството мисъл-форми. Но за да може целта на въздействието да бъде постигната, обекта на въздействие трябва да е със сходни на изпратените вибрации. Ето защо от изключителна важност е да не се допуска мислите и желанията ни да бъдат с ниско качество. Това заедно с образа на Учителя в сърцето или третото око е най-добрия щит. Изпратените стрели ще се върнат, без значение дали са улучили целта или не. ЧЕРНИТЕ СТРЕЛИ СА ЗА ГЛУПАЦИТЕ, НИЕ ЩЕ ИЗПРАЩАМЕ ОГНЕНИ !

Майкъл, ако ти съдиш за хората според действията им, Бог съди според техните мотиви. Искрени и решителни дейци има навсякъде - в политиката, управлението, религиите, частния бизнес и сред обикновенните хора - всеки според възможностите си. Колкото до тези за които говориш - можеш ли да бъдеш сигурен в мотивите им? Това което са направили може и да е добро - то ще им се зачете, но ако мислите им не са били добри - ще трябва да ги поправят. Сред тези които "само говорят" също има искрени и решителни (аз ги наричам Будители) - нима е лека задачата да осветяваш пътя пред затъналото в ежедневните си проблеми Човечество. Много го правят без да искат нищо в замяна. Нека поне им благодарим!

Ами те нещата са си зле. Те са тук за да ни помагат, без значение дали ще ги разпознаем или не. Затова по-зле само ние можем да си ги направим - Те няма да ни подведат. Заедно ще успеем!

Просветлен е човек, който се е свързал с духовното си Аз. Разбира се съществуват различни степени - от единични кратковременни проблясъци, до непрекъснато поддържане на съзнанието във светлината на духа. При това бива осъществена връзка и с тези, които вече са преминали по този път и отдават всичко от себе си за да могат и хората да направят същото.

и от мене А колкото до безкрайната цел, аз по-скоро я възприемам като посока.

Да познаваш невежеството това е сила. Да пренебрегваш знанието това е болест. --- Справяй се с всичко, преди да се случи. Нареждай нещата, преди да се объркат. --- Мъдрецът няма собствен ум. Той осъзнава нуждите на другите. --- Истински добрият не осъзнава добротата си, и за това е добър. Глупакът се опитва да бъде добър, и за това не е. Истински доброят не прави нищо, и все пак не оставя нища несвършено. Глупакът все нещо прави, и винаги оставя много за вършене. --- Да познаваш другите е мъдрост. Да познаваш себе си е просветление. Да управляваш другите изисква сила. Да управляваш себе си - нужна е мощ. Онзи, който знае, че има достатъчно, е богат. --- Големият шивач реже малко --- Силните ветрове не духат цяла сутрин. Проливният дъжд не вали цял ден. --- По-добре спри, преди да напълниш, отколкото да препълниш. Направиш ли острието твърде остро, то скоро ще стане тъпо. Струпай куп злато и нефрит, и никой не ще го опази. --- Под небето всеки вижда красотата като красота, само защото има грозота. --- Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин.

Онова, което сме, е резултатът на нашите мисли. Буда --- Победата над себе си е за предпочитане пред победата над всички останали. Дхамапада --- Мисли за казаното, а не за това кой го е казал. Арабска поговорка --- Заради цветята поливаме и тръните. Египетска поговорка --- Ние не виждаме нещата такива, каквито са, виждаме ги такива, каквито сме ние. Талмуда --- Открих парадокса, че ако обичам до болка, вече няма болка, а само повече любов. Майка Тереза --- За да поддържаме пламъка на лампата, трябва постоянно да наливаме масло в нея. Майка Тереза --- Ако залостите вратата си за всички грешки, ще затворите вратата и за истината. Рабиндранат Тагор --- Ще успеете да извадите трънчето, само ако знаете къде се намира. Рабиндранат Тагор --- Ще имаме всичко, което ни се полага, стига да сме способни да го приемем. Рабиндранат Тагор --- Бъди благодарен и за най-дребното и ще бъдеш достоен да палучиш нещо по-голямо. Тома Кемпийски --- Ароматът винаги остава в ръката, подарила роза. Х. Биджър --- Добрият ум е господар на царство. Сенека --- Благоразумието в думите ни е по-ценно от красноречието. Фр. Бейкън --- Бъди толкова правдив със себе си, че да не бъдеш фалшив с другите. Фр. Бейкън --- Учението или е продължаващ процес, или е нищо. Франк Тайгър --- Говорете каквото трябва или мъдро мълчете. Дж. Хърбърт --- Най доброто, което мога да направя за приятеля си, е просто да му бъда приятел. Хенри Дейвид Торо --- По-добре запали една свещ вместо да проклинаш тъмнината. ---

Това за страховете според мен е точно обратното - ние ги създаваме, а не те нас. Да се прикриваш зад Господ, мисля че е проява на слабост и невежество. Бог е висш идеал, който трябва да следваме и постигаме, а не преграда зад която да се крием.