Станимир

И от какви критерии се водиш в избора си? И въобще опитваш ли се да разбереш тези от втората група? Не разбирам какво искаш да кажеш с това за Петър Дънов, затова ще го оставя без коментар. Може би ме смяташ за негов последовател. Ще кажа само, че съм запознат с учението му в известна степен и не виждам съществена разлика с две други учения, които съм приел за водещи в моя живот. Радвам се, когато срещам цитати от негови беседи и трудове из различните теми, защото трудно бих могъл да ги издиря сам.

Мона, ако Екзюпери те вдъхновява повече от Учителят Дънов - няма лошо. За мене досада е да не можеш да намериш общ език с другите.

Какво представлява въображението? Според мене, без него не сме в състояние да творим. Изкуството без въображение е немислимо. От друга страна мисля, че когато е неправилно насочено, то е в основата на страха (ако е съчетано с незнание), на много от нашите пороци и зависимости. То определя до голяма степен и сексуалните ни желания. Въобще то присъства неизменно в нашия живот. В каква посока следва да развиваме въображението си? Как да направим това? Как виждате връзката между нашето въображение и нашите мечти? В българския език съществува глаголът "въобразявам си". Според мене той до голяма степен изкривява значението на въображението (съчетава го с чувство за илюзия и заблуда). Какво е вашето мнение по въпроса?

didi_ts, благодаря ти за откровеността. Май имаше друга тема за това, което смятам да напиша, но все пак ще го споделя тука. Да обичаш нещо, това означава да създадеш връзка с него. Да обичаш всичко, означава да се свържеш с всичко. Това е непосилна за нас задача. Но ние можем друго: Както слънцето излъчва светлина в пространството, без да я насочва към тебе, към мене или към някой друг, така и човек трябва да излъчва любовта. Ние всички сме слънца. Можем да даряваме любов без мисъл за това кой ще я получи. Просто да даряваме, да не задържаме в себе си. И кой може да предвиди, чии сърца ще позволят да бъдат стоплени от нашите лъчи, до кого ще се докосне любовта ни. Ние всички сме слънца светещи в мрака - всяко според възможностите си.

Аз лично го разбирам като хора, дотолкова откъснати от духовната си природа, че са неспособни да осъществят какъвто и да е напредък в този си живот. От гледна точка на душата тяхното съществуване е безмислено и с нищо не допринася за нейното развитие. Но може би Силвия е имала нещо друго предвид. Не си се поувлякла. Разбира се за да бъде приета смъртта по този начин (като освобождение), човешкото разбиране за този процес трябва да се развие още малко. Колкото и да звучи странно, според мене това ще стане в резултат от напредъка на науката, а не под въздействието на религиозните и духовните учения.

Аз също мисля, че не са малко хората, които започват да предусещат т. нар. каузален план, но това далеч не означава, че са го овладели до степен, която би им позволила да действат съзнателно на него. Това не мога да го отрека. Имах предвид нещо друго, но не мога да го изразя по-точно без да използвам определена терминология и схема на човешките тела. А това ще доведе до допълнително объркване.

Синева, благодаря ти за интересната история. От нея определено може да се научи много. Книгата Смъртта - Великото приключение може да хвърли доста светлина по темата за смъртта. Ето няколко извадки за страхът от смъртта: И пак за страхът от смъртта, но от малко по-различен ъгъл: И нека не забравяме, че коренът на страха е в незнанието.

Благодаря ви за чудесните становища! Мисля, че всички вие сте прави от определена гледна точка. Аз ще се опитам да разгледам темата от позицията на човека във всекидневният му живот и възможностите, които му се предоставят. Буда е казал: Онова, което сме, е резултатът на нашите мисли. Съществува един закон според който, енергията следва мисълта. Тоест ако сме ограничени, то е резултат от мислите ни в миналото. Ние решаваме какви да бъдат те. Дали съзнанието ще е доминирано от троичната личност (физическа, емоционална и ментална) или Висшето Аз - изборът е наш. Умът е проявление на Волята на по-ниско равнище. Т.е. на еволюционното стъпало на което се намира човечеството, умът замества волята, а съзнаниета е концентрирано предимно на ментален план. При също голяма част от човечеството, фокусът е на астрално равнище и мислите са доминирани от емоциите. С развитието на човека, Висшето Аз започва във все по-голяма степен да "осенява" съзнанието и да определя решенията, които вземаме, докато накрая контролът стане пълен. Този етап някъде се споменава като битката между Пазачът на Прага и Ангелът на Присъствието. В действителност същинския аспект на Волята (това което на изток наричат Атма) е на много по-високо равнище и доколкото ми е известно, осъществяването на постоянна връзка с него е все още цел за много от Учителите. При постигатего и пред Посветения се разкрива голяма част от Божествения план за еволюцията и посредством своята Воля той става проводник на Божествената.

Ако говорим за физически план (изключвам етерните равнища) - да. Съдейки от последния ти пост, нашите мнения се различават съществено така, че няма да споря за това кой е прав.

Това, което каза Добромир за интуицията е вярно. Когато казах да се разчита повече на разума отколкото на интуицията имах предвид, че последната е в много ранна фаза на развитие и лесно можем да се заблудим.

За Братството на Светлината бяха казани много неща, но мисля, че един аспект остана незасегнат. Тове е, че в Братството влизаш за да служиш, а не да се учиш. Последното е следствие от първото. Една от функциите на Братството е посредничеството между Бога и Човечеството. Това означава довеждане на Божествения план до физическите равнища, чрез изпращането на Вестители на "нови" учения съобразени с достигнатото равнище на съзнание; вдъхновяването с идеи на учени, политици и др., които ще дадат тласък за развитието на цивилизацията; преобразуване на идващите към човечеството лъчи от духовните равнища по начин, че те да могат да бъдат възприети от хората; прочистване на менталната и астрална атмосфера около планетата; разпределяне на общочовешката карма така, че тя да може да бъде понесена по-лесно от нас. Разбира се съществуват и други функции на Бялото Братство, за които не знаем. Едно според мене погрешно мнение е, че Братството ръководи съдбата на човечеството. В действителност е по-скоро обратното. Братството е тук за да ни помага и създаването на Цивилизация според Божествения Идеал е една от водещите цели в дейността му. Нека да благодарим за жертвите, която всички членове на Братството правят за Човечеството!

Мислиш ли, че това отрежда на Земята някакво специално място в Слънчевата система? Аз не мисля така, но ако твоето мнение се различава, моля те обясни ми.

Мисля, че вече си отговори сама на въпроса. Всъщност, необходимо е просто да бъдем внимателни и ако видим, че резултатите от някоя практика не са тези, към които се стремим, да не бъдем прекалено настоятелни в практикуването и. В случая разумът е по-добър съветник от интуицията.

Когато погледнеш от върха пътят който си изминал, гледката ще бъде красива. Когато погледнеш към звездите, гледката ще бъде още по-красива.

Разглеждайки някои теми срещнах постове, където бяха изказани мнения относно свободната воля. Направи ми впечатление, че те бяха доста различни. Според мене темата е важна, доколкото считам, че чрез изборите който правим във всеки един момент, ние градиме бъдещето си. Затова за мене ще бъде интересно да разбера вашето становище по въпроса. Ето някои насоки: В какво според вас се изразява свободната воля? Притежава ли я човека? А Бог? Как правим избора си? От какво е огранчен той? Виждате ли разлика между воля и способността да избираме? А между воля и желание? Ако вярвате в Закона за Кармата, как се съгласува свободната воля с него? А с астрологията?

Не помня миналите си прераждания. Това за миналите ми животи беше само предположение. Употребих "разпъване на кръст", в смисъл на отричане от всички личностни амбиции в името на духа. Честно казано, доста трудна задача. Но не мисля, че е невъзможна. Важното е да знаеш какво искаш. Никой, никога не е сам

Да, духовното наистина е съкровено и в повечето случаи е изстрадано. Лично аз не помня в тоя или в някой от предишните си животи да съм бил разпъван на кръст, затова, че мога единствено да "словоблудствам". Ако за тебе Вера Кочовска е пример за духовност, защо просто не разкажеш нещо за нея и за духовното, което виждаш в нея?

Опасности възникват когато се опитваме да предприемем крачки, за които не сме готови. Опасно е когато се стремим към резултати, които приемаме като признак за духовност, но на етапа на който се намираме, в повечето случаи се оказват сериозна преграда за развитието ни (такива са и т.нар. свръхестествени способности). Опасно е когато се опитваме да генерираме в себе си сили, които не можем да контролираме. Опасно е и когато се опитваме да осъществим връзка с природните и други сили, без да сме запознати със законите обуславящи проявите им. Медитацията върху чакрите, някои дихателни упражнения, опитът да се събуди Кундалини, формулите за призоваване и някои други техники без ръководството на опитен наставник са изключително рисковани.

Възможно е да си добър и да не си духовен, но за да бъдеш духовен, задължително трябва да си и добър. Интелектът не е духовност - с него лесно може да се злоупотреби. Изтънчеността на сетивата в трите нисши свята също не е духовност - това само засилва илюзията. Не е духовност и творчеството водено от лична амбиция. Проникването отвъд думите ти дава възможност да злоупотребяваш с тях. Това го могат и черните магьосници, но при тях вътрешния глас е отдавна заглушен.

Ние преценяваме хората - съзнателно или не, но важното е да ги приемем такива каквито са и да не се опитваме на всяка цена да поправяме недостатъците, които виждаме в тях. Критиката винаги следва да се избягва. Човекът насреща може би влага сериозни усилия да развие слабите си страни - нужно ли е да го обезкуражаваме? Ако можем ще му дадем съвет, идея, ще го поощрим - просто ще предложим помощта си. Другото зависи от него. Разбира се ние също не сме съвършени и не трябва да го забравяме.

Зависи какво разбираш под Бог. Ако разбираш Бог като Абсолют, това е една абстракция, т.е. идеал към който вечно ще се стремим и приближаваме, но никога няма да постигнем (всъщност не бихме могли дори и да си го представим в цялата му пълнота). В някои индийски школи, като адвайта веданта използват термина Парабрахман. Това което аз имам предвид говорейки за Бог е съществото което обуславя живота що се отнася единствено до нашата планета (планетарна верига) - това, което в някои западни школи наричат Планетарен Логос. Човекът е част от последния, както атомите в нашите тела (не физическите, а духовната им същност) са части от човека. Еволюцията няма край. Достигайки равнището на съзнание на Планетарния Логос, самите ние ще се превърнем в такива, но тогава това велико същество в което живеем също ще е направило своята крачка напред в еволюцията си и винаги отношенията ни с него ще бъдат като част към цяло. Всъщност темата е изключително сложна и не съм сигурен дали успях да изразя мнението си по подходящия начин. Не очаквам да приемеш това което изложих като истина, а по-скоро като идея, която да се опиташ да съгласуваш със своята собствена гледна точка. С риск да те разочаровам ще кажа, че по-голямата част от знанието свързано с темата никога не е било съобщавано на хората, затова за да добие по-пълна представа за нещата човек първо трябва да получи посвещение. Аз самият не съм посветен и това което пиша по темата е базирано основно на трудовете на Блаватска, Хайндл . и най-вече на Джуал Кхул. Надявам се поне част от това, което написах да ти бъде от полза.

Духовно според мене е това, което принадлежи на Духа. Това е което остава с нас завинаги и което не може да ни бъде отнето. Любов (Красота, Хармония), Мъдрост (Светлина, Разбиране, Различаване), Сила (Добра воля, Братство, Единство, Устрем) - в тези думи аз виждам ключа към духовността (сигурно има и други).

А как виждаш бъдещето на хората и в частност твоето собствено?

И как според тебе е станало това? И какво мислиш за тяхното бъдеще?

Някой може ли да ми каже, какво представлява въображението? Не седи ли то в основата на нашата творческа активност? И не е ли сексуалната енергия проява на същатата тази активност на физически план? Нашите сексуални желания не са ли предизвикани от въображението ни, попаднало под контрола на нашите емоционални (астрални) тела, техните навици и инстинкти? Те не са ли резултат от неправилно насочена творческа енергия? За каква сексуална ориентация може да се говори при Учителите (а и всички посветени), които са осъществили пълен контрол над трите си нисши проводника?