Станимир

Мисля, че започвам да разбирам какво имаш предвид. А какво мислиш за мисълта? Нужна ли е за да бъде човек духовен или и тя като емоциите е пречка за духовността?

А има ли духовен морал? Вендор, какво разбираш под безразличие? Може би непривързаност?

Венциславе, не мисля, че това е причина да се откажеш от активното си участие във форума. Аз лично съм съгласен с повечето от написаното от другите участници, но много рядко давам да се разбере, че това е така. Ако трябва да го правя всеки път когато нещо ми хареса, постовете ми щяха да бъдат доста повече, но нямаше да са от особена полза за останалите. То да излъчваш не е лошо, ако това което излъчваш е добро, но аз съм сигурен, че не са малко и тези, които приемат. Може да е само малка част от това, което искаш да кажеш, една идея, но тя ще порасне. Не забравяй, че всеки сам трябва да си я отгледа. И дори само един да успее, това означава, че усилията ти са си заслужавали.

Това разбира се е вярно In order to become the knower of Allself, thou hast first of self to be the knower. Гласът на безмълвието. Няма да го преведа, защото се губи истинския смисъл. За да бъдеш проводник на Божествената воля трябва да я познаваш, да знаеш целите на Бог (дори и частично). Това е много висше достижение, но за хората този момент ще дойде едва в далечното бъдеще. Засега ще трябва да се примирим с незнанието си и да се водим от нищожната си разбирания за това какво е добро и зло, какъв е Божествения замисъл и как да живеем в съгласие с нашите представи за него.

Мона, не мослиш ли, че би могла да спестиш последния си постинг? Наистина от него аз научих нещо за тебе, но от това темата за магиите не ми стана по-ясна.

Просто да обича.

Любовта е свързващ фактор. Чрез нея можем да отхвърлим дадено въздействие, като се свържем с неговата противоположност. Тя е мощен щит срещу нежеланото, ако е правилно насочена. Нужна е непривързаност. Нагласа "ако стане". Да не се страхуваме от евентуални негативни последствия и да сме готови да ги приемем. Ние търсим "положителното", не бягаме от "отрицателното". Като постигнем "положителното", за "отрицателното" други ще се тревожат. Дори и да не успеем, всичко ще премине по-леко и ще сме по-подготвени за в бъдеще.

Стругар, благодаря ти, че раздвижи темата със становището си. Орлин даде подходящ пример, за което му благодаря. И за хубавите разсъждения също, тъй като представи един аспект на волята, който не беше достатъчно застъпен в темата до този момент.

Буболече, мисли положително и вярвай - силата на молитвата е в това. Приеми, че не всичко зависи от тебе. Важното е да направиш каквото можеш. Разбира се, ако не си се обърнала към ветеринарен лекар е добре да го направиш. И не бъди тъжна - много е трудно, но е и много важно. Аз съм с теб.

Случвали ми са се доста от тези неща за които говориш. Без да ги сънувам. Просто нещата са се нареждали "сами" и то по абсолютно непредвидим за мене начин. Но резултатът от това винаги е бил този към който съм се стремял или съм очаквал да се получи (поне що се отнася до по-важните моменти в моя живот). В някои случаи съм имал усещането, че са ми помогнали - не за да взема решение, а за да го реализирам. Част от бъдещето съществува - латентно. Въпросът за сроковете за неговото проявление е много по-сложен. Начина на неговото осъществяване е непредвидим за нас. Но определени събития ще се случат. Те вече са "създадени" (не на физически план). Аз твърдя, че ние сме ги създали - те са резултат от взаимодействие на свободните воли в миналото на "замесените лица". И когато изживяваме тези събития, пак сме свободни - не по отношение на това дали ще ги изживеем, а как ще го направим. Съществуват граници за проявлението на човешката свободна воля - тя не е абсолютна. Част от тези граници сме ги поставили ние, част от тях са поставили други хора, част от тях е поставил Бог. Но в тези си граници волята все пак е свободна. И едно малко по-абстрактно разсъждение: Абсолютна предопределеност означава мъртъв свят. Животът предполага свобода - дори и минимална. Без свобода бихме били роботи = мъртви. В мъртвият свят Бог не би могъл да съществува, защото светът е част от Бога, което би довело до заключението, че част от Бога е мъртва. Остава Бог да е извън света. Но как тогава би могъл да си взаимодейства с него. Как би могъл да го създаде и да предопредели събитията в него. Нужен е посредник - среда в която да се осъществява взаимодействието. Но това нарушава "абсолютността" на Бог. Остава единствената възможност - животът е навсякъде, всичко е свободно в някаква дори и нищожна степен.

Модераторска бележка: Моля давайте повече информация за източника на цитатите, автор, година на издаване и т.н.!

Към сочещите луната: Тя ви очаква. Нашият път е към Слънцето.

В името на Любовта или зад прикритието на думата "любов"? Satya nasti paro Dharman - мотото на теософите. Знаеш какво означава.

По отношение на човешките тела ще възникнат много противоречия, понеже схемите предлагани от различните школи на пръв поглед са доста различни. Предлагам една тук. Към Сев: Душата в тази схема е малкото жълто триъгълниче. Духът и монадата според тази школа са тъждествени. Ще ми бъде интересно ако бъдат представени и други схеми отнасящи се до състава на човека.

Ако виждаш върха на планината, можеш да се опиташ да го изкачиш и без чужда помощ. Наистина сам или с водач ти трябва да извървиш пътя. По-разумно е да следваш утвърдените пътеки.

Смъртта е противоположност на раждането, не на живота.

Не е, но е най-високото равнище на което можем да се осъзнаем (засега).

Въпросът за противоположностите и за това какво означава да си отвъд тях е много сложен и извън възможностите на ума. Все пак ще добавя още нещо за любовта и омразата. Едното обединява, другото разделя. Аз ще кажа, че в основата си всичко е единно. Разделение може да съществува само в проявения свят. Там то е необходимо, за да бъде разбрано и отхвърлено. Разделението е средство чрез което човекът познава своята цел - единението и я постига. Едното води нагоре, другото надолу. Какво означава да си отвъд тези две понятия? Да си отвъд всичко проявено? Да си Бог?

"Случайност" е неразбиране на причините довели до определено следствие.

Любовта е закон. Любовта (привързаността) при хората е отражение на този закон. Омраза съществува когато той се нарушава. Човешката любов и омраза лесно могат да преминат една в друга, защото са доминирани от личността и най вече от емоциите. Те са противоположности между които неразвитото съзнание често се лута. Истинската любов е над тях. Тя е закона за привличането властващ във вселената (нямам пред вид само гравитацията). Истинска омраза не съществува. Тя няма място във висшите светова.

По време на медитация духът не се отделя от тялото. Целта на медитацията (поне в началото) е да се осъществи съзнателно съединяване с висшия аз (причинното тяло). Това предполага "изравняване" на вибрациите на последното с трите по-нисши тела (физическо, астрално и ментално) така, че висшето аз да може да се прояви през менталното и астралното тяло и достигне до физическия мозък; висшето аз осъществява контрол над формата и съзнанието. Т.е. съществува интегриране, а не разделяне.

Благодаря ви за хубавите цитати!