Станимир

Бялото Братство е Мост. Членовете на Братството са жива връзка между Бога и Човечеството.

THERE are ten principal Sufi thoughts, which comprise all the important subjects with which the inner life of man is concerned. There is One God, the Eternal, the Only Being; none exists save He. There is One Master, the Guiding Spirit of all Souls, Who constantly leads His followers towards the light. There is One Holy Book, the sacred manuscript of nature, the only scripture which can enlighten the reader. There is One Religion, the unswerving progress in the right direction towards the ideal, which fulfills the life’s purpose of every soul. There is One Law, the law of reciprocity, which can be observed by a selfless conscience, together with a sense of awakened justice. There is One Brotherhood, the human brotherhood which unites the children of earth indiscriminately in the Fatherhood of God. There is One Moral, the love which springs forth from self-denial and blooms in deeds of beneficence. There is One Object of Praise, the beauty which uplifts the heart of its worshippers through all aspects from the seen to the unseen. There is One Truth, the true knowledge of our being, within and without, which is the essence of all wisdom. There is One Path, the annihilation of the false ego in the real, which raises the mortal to immortality, in which resides all perfection. ( "The Way of Illumination" by Hazrat Inayat Khan )

И да постави себе си в служба на Човечеството, както това е направил и неговия Учител. Себеотрицанието е едно от качествата без които ученикът никога няма да познае Учителя.

КНИГА ЗА МОЛИТВАТА Войнико, с меч и копие нима решил си в Храма свят да влезеш? Мой друже, за подвиг аз на път поех - как без доспехи да остана? Войнико, на стълбите пред входната врата ще съхраня Аз твоите доспехи. Мой друже, аз достоянието си дойдох да посветя и как ли вън да го оставя? Отче, изпепели ръката ми, щом за неправо дело се издигне. Отче, изпепели мозъка ми, лъжливи мисли в него щом гнездят. Ти всяко нещо, Отче, в мен унищожи, което се към зло насочва. Сине Мой, ръката ти не ще превърна в пепел. Сине Мой, Аз мозъка ти ще пожаля, за подвиг щом пламтиш. Но сред достиженията свои миг имай за мълчанието на духа. Тогава същността ти ще Докосна. Прашинката Мълчание Велико към знание за Служенето води. От днес ще съкратя аз мойте песнопения, От дълъг славослов ще се откажа, Отче. Ще бъде моята молитва в подвига И с мълчание ще я започна. Агни Йога т.І - Зов (14.10.1922)

Къде е молитвата? Къде е мантрата, къде - заклинанието и обръщението? Ще кажа моята молитва, като пред слънчев лик ще я изкажа. Очи си ще притворя, ако непоносима е за тях светлината на света. И изпълнен с искрите на отблясъците, ще кажа всичко: Ето, зная своя път и с цялото си съзнание се обърнах към него. И отблъснал враговете, и погребал вещите вървя към Теб. Моето слово към Теб е моята молитва. Говоря и през деня, и по време на работа, и при нощната стража, когато очите ми вече не виждат границата между земята и небето. Толкова приготовления, толкова мисли и бдения, за да Ти кажа едничкото мое слово: Обичам Те, Господи. Това е цялата моя молитва. Толкова дълго се готвих за нея, тъй очаквах моята мантра, но тя също е кратка: Не отвръщай Лика Си, Господи! И нищичко да добавя не мога. А сега заклинанието: Господи, не ще си отидеш от мен, ще Те намеря, защото зная всеки Твой дом, Ти си във всичко! Прости ми, Господи, простичка е моята молитва, Кратка е мантрата ми и натрапчиво - заклинанието мое. Но ако аз не мога да си тръгна от Теб, то и Ти не ще се скриеш от очите ми. И ухото ми улавя Твойте стъпки. И в устата ми е Божественият Твой вкус, Защото Ти си моята храна. Ще успея ли да те закълна Господи? Не мисля, че молитвата ми е угодна и че мантрата ще Те достигне. Но ще удържа в ръцете си Твоята дреха. Ах, Господи, тъй дързък ще бъда, Че с дързостта си ще грабна океана щастие, защото искам. Агни Йога т.І - Зов (05.08.1922)

Някои мечтаят да паднат в краката на Учителите, но не желаят да тръгнат с Тях на бой. Какво е вашето мнение по въпроса?

Човек чрез действията си (мислите) променя преди всичко себе си. Това не може да бъде направено с едно, две, десет, сто решения. Това е резултат от неговия живот - във всяка една секунда. Има периоди които са от по-голямо значение за развитието на човека и други с по-малко, когато възможностите за промяна са ограничени, но все пак съществуват. И в двата случая промяната няма да дойде от единично решение, а с прилагане и утвърждаване на новия ритъм, който човек иска да наложи. Когато говорим за промяна на външната среда, волята на човека се сблъсква с тази на всички останали. Стремежите ни могат да получат противодействие с което не можем да се преборим. Но целта на еволюцията е вътрешното развитие на индивида и на групата, а това е почти изцяло в нашите ръце по отношение на първото, и в ръцете на групата по отношение на второто.

Според мене това е възможно само като частен случай при определено стечение на обстоятелствата.

Всъщност човек може да взема решения във всеки един момент. Кармата не му пречи. Тя не му "заповядва" да направи нещо или да не го направи. Законът за кармата може да възпрепятства действията на човека в дадена насока, но нима тя е единствената? Не знам защо, но имам чувството, че за повечето хора идеята за свободата и кармата си противоречат една с друга. В действителност те са двете страни на една и съща монета. Където има причина, има и следствие. Човекът е свободен да създава определени причини. Когато прави това с мъдрост и разбиране, до голяма степен има контрол и над следствията. Посредсдтвом Законът за кармата човек се учи. Законът за кармата е най-големият учител.

В хаосът няма зависимости. За щастие това е само една абстракция.

Личността трябва да бъде поставена под контрола на душата , но не чрез подтискане, а чрез "рафиниране" и пренасочване на действащите в трите нисши тела енергии и сили в съгласие с целите на последната. Това предполага съзнанието на човека да се установи в причинното тяло. Не знам какво точно имаш предвид под "разтваряне", но на един (доста) по-късен етап това наистина се случва и човек повече не се нуждае от трите си нисши проводника за еволюцията си. Не можем да се освободим от Закона за кармата. Ние винаги ще си останем част от Бог и винаги ще сме зависими в някаква степен от него.

В тези цитати човеколюбието се отнася до формения аспект на човека, т.е. в основата му стои егоизмът на личността. Сами по себе си човешките тела без присъствието на висшите принципи са празни черупки. Мъдрецът зад всяка форма разпознава вътрешната и същност и зад последната разпознава Бог. Състраданието е нещо различно. То е дълбоко свързано със стремежа да се помогне на ближния и саможертвата. Мъдрецът винаги прави това в съгласие с Божествените закони и цели.

Откъдето сме тръгнали, там и ще се завърнем. Ние и сега сме единни с Бог, но не го осъзнаваме. Т.е. завръщането при Отеца представлява състояние което трябва да постигнем. И тук бихме могли да си зададем въпроса "А след това какво?". Дали ще започнем ново пътешествие (подобно на душата, която прераждайки се, преминава от живот към живот), което означава да продължим да се развиваме във все още неподозирани от нас направления; или пък връщайки се "у дома", вече ще сме постигнали всичко и ще прекараме остатъка от вечността в осъзнато единение със Създателя.

Всичко е подвластно на кармата. Тя е проявление на божията воля. Индивидуалността е вечна, личността е само роля която първата изпълнява през определен период от време. Именно Законът за кармата принуждава душата да приеме ново въплъщение, т.е. да се прероди. Личността (физическо, емоционално и нисше умствено тяло) престава да съществува след края на човешкия живот, но натрупаната карма принуждава душата да създаде нова личност, която да я отработи. Докато това не стане, истинско освобождение не може да има. Така Законът за кармата осигурява еволюцията на всички нива на божественото проявление, като тласка еволюиращите единици към усъвършенстване.

Приеми го като опит за аналогия, а не като съответствие.

Свободата е причината, съдбата е следствието. Ако причината е в миналото, вече не сме свободни по отношение на следствието което ще настъпи. Все пак сме свободни да предизвикаме (да създадем причина за) друго следствие, което до известна степен би могло да промени ефекта от първата причина-следстие. Струва ми се уместно да отбележа, че следствието само по себе си не е причина за ново следствие, каквото според мен е мнението на Стругар.

Аз бих разделил желанията на такива произтичащи от астралното тяло и такива произтичащи от душата (ако могат да бъдат наречени желания). "Убиването на желанията" означава заглушаване на първите от страна на последните, т.е. насочване на вниманието към каузалния проводник. На един по-късен етап астралното тяло наистина бива елиминирано, тъй като то не носи повече никакви опитности на човешкия дух. Тогава функциите му се "иземват" от будичния проводник, а в по-късен етап от атмичния. Но на сегашния етап на развитие на човечеството астралнното тяло все още е необходимо. Акцентът от всички нас следва да се постави върху неутрализиране на влиянието на астралните желания (смея да твърдя, че всички желания произтичащи от астралния план забавят развитието на човека и следва да бъдат преодолени) и заместването им с тези на душата.

Едно събитие може да бъде вече предопределено, това предполага да бъдат предопределени и събитията, които ще доведат до неговото осъществяване. Но това далеч не означава, че събитията които ще последват след това също са предопределени. Имаме много по-голяма власт да променяме бъдещето отколкото се предполага. Ние го правим всяка секунда и Законът за Кармата е достатъмно гъвкав за да отреагира незабавно на промяната, която осъществяваме. Последната обикновено касае нас самите, но е възможно да повлияем и на някой друг (дори и с фатални за него последствия от физическа гледна точка). Законът за Кармата разбира се ще възстанови равновесието. Ще изкажа едно мое предположение до което съм достигнал лично за себе си, но може би и вие ще намерите смисъл в него. То е, че Законът за Кармата е пряко следствие на Волята на Бог. Кармата е инструмента чрез който цялото осъществява Волята си по отношение на неговите части (това далеч не включва само хората). Това означава също, че отделната част може да забави или ускори осъществяването на намерението на цялото, но не и да го промени.

Това "ако исках да го правя" предполага избор. Ти нямаш такъв - поне според твоите думи. Не можеш да знаеш защо ти е предопределено да си във форума (освен ако не си го сънувал), не можеш да знаеш и дали ни е предопределено да знаем или не (или може би си сънувал и това). Щом пишеш очевидно това ти е предопределено. Животът е хубав филм! Приятно гледане!

Стругар, очевидно ти е предопределено да знаеш истината. Но ако на нас не ни е предопределено да я знаем, въобще има ли смисъл да ни убеждаваш?

Благодаря ти, още веднъж! Колкото до възхищението - възхищавам се от Дънов, колкото и от всеки друг Учител - много. Но това идва от знанието (може би разбиране е по-точната дума), не от емоциите.

Мона, благодаря ти, че го сподели! Искам да те попитам, почувства ли го по-близък? Въобще, ако не е твърде лично, какво почувства?

Стругар, целта на молитвата не е да напомним нещо на Бога. Тя е да осъществим връзка и да фокусираме в себе си необходимите ни духовни енергии, да покачим вибрационната честота (и чистота) на цялостния си организъм и да насочим всичко това към постигане на определената цел за която се молим.