Станимир

Ще станем телепати и тогава наистина ще ни се наложи да пазим пространството си. Иначе за фамилиарничеството си права.

Личното пространство може да бъде споделено, но импулса идва от споделящия, защото в противен случай става дума за нарушаване правото на индивидуална свобода. Трябва да се учим да не допускаме външна намеса в пространството си, когато не желаем това. Ако повече хора бяха телепати, щеше да стане много интересно.

Аз нося нефрит. Иначе вътрешно чувствам, че трябва да нося изумруд, ама ще видим.

Обичам морската шир, оцветена в златисто от утринното слънце и съм благодарен, че това е първото нещо, което виждам сутрин. Обичам и звездното небе и с въздишка си спомням за детството си, когато звездите все още можеха да се видят нощем над града. Обичам и аромата на боровите гори, изпълващ тялото и съзнанието ми с жизненост и енергия. Обичам и планинските възвишения, даряващи ме с чувство за съизмеримост и единство с цялото.

Овладяването на мисловната енергия си е реален проблем. Ако Човечеството беше с по-развити мисловни способности и знания за мисловната сила, проблемите му щяха да са по-лесно решими.

Доброто пожелание е първа стъпка към утвърждаването. Можем да посадим най-прекрасните цветя и да ги отгледаме в душите си.

Май в тези два поста се получи доста добро описание на това, което наричаме "откровение". Това е един преломен момент, бележещ края на един процес, при който грижливо събираните части от пъзела биват поставени на мястото им и картината става видима в нейната цялост. Разбира се всяко откровение е предпоследно.

От значение е в кой знак е Слънцето. Както е посочено в цитата, който си дала, същественото е това, че по време на пълнолунието, Луната възпрепятства в най-малка степен енергиите свързващи Слънцето със Земята. Затова, колкото и парадоксално да звучи, пълнолунието е празник на Слънцето, а не на Луната.

Мечтая бъдещето аз да зърна, частичка малка да си отнеса. Мечтая с нея да се върна и на света да я даря.

Уесак е на 2 май. Пълнолунието е в 13.10 българско време.

Строители на илюзии - дал Бог. Строят си илюзорните кули върху илюзорни основи и винаги намират кой да им помага. Иначе е хубаво да се строи, само дето ако проекта не е добре направен или материала некачествен строежът ще им се срути на главата, че и "помощниците" ще пострадат. Да строиш е изкуство, но не стройте илюзии.

Базисното противопоставяне не е между Светлината и Тъмнината , а между Реда и Хаоса.

Аз здраво съм се вкопчил в Живота. И не искам да го напускам. И май, не мога. Не чакам смъртта - чакам раждането си. И се раждам непрекъснато, защото Животът е низ от раждания. В кой свят ще се родя за мене е без значение. Аз и Животът сме неразделни. Където съм аз, там е и Той.

Сам мога да направя много, Заедно можем да направим всичко. Заедно и с Бог можем дори невъзможното.

В прегръдката на Природата разцъфтява лотосът на Духа. Природата не е затвор, а кораб. Кой напуска кораба в открито море?

Моята мантра е проста - тя е моята усмивка. Може да има думи, а може и да няма, но усмивката винаги присъства. Усмихвам се на приятелите си, усмихвам се и на враговете си. Усмихвам се на Бог и знам, че и Той ми се усмихва. Защото това е Неговата Мантра.

Обичам да летя над водите на живота. Обичам и да се къпя в тях. Обичам и пясъците на пустинята, и морската шир, защото ми напомнят за Безкрайността. Обичам всяка една песъчинка и всяка една капка вода, защото зная, че това е един Живот. Обичам когато съм насаме с целия останал свят - когато мога да го погледна искрено в очите и смирено да му кажа, че го обичам.

Духовния човек живее живота си така, че той да бъде пример за другите.

Лятото е време за игри. Цяло лято дриадите (духовете на дърветата) прекарват в игри с Майката Природа.

Има най-различни излъчвания. Магнетизмът и аурата не са едно и също нещо. Всяка мисъл и чувство които преминават през съзнанието на човека се отразяват върху неговата аура. Там измама не може да съществува.

Еманациите излъчвани от човека са това, което всеки възприема при досега си до него. До колко стойностен е един човек се определя от това с което той насища атмосферата около себе си. И кой може да прикрие качеството на своята аура?

Поне за мене по това време на годината, Слънцето е най-приятно. Когато почуствам топлината, с която ме обливат слънчевите лъчи, усещам себе си някак по-близък с целия свят. Изпитвам чувството, че съм получил всичко и няма повече какво да желая. Искам да мога да отвърна на тази Любов; искам поне една частичка от мене да се слее със Слънцето и да засияе в Неговото Сияние; искам да бъда светлина, защото и То е Светлина и нито една частица от тази Светлина не стаява за себе си. И няма думи на благодарност, които да са достойни за Любовта с която ни дарява. Обичам те, Слънчице! Най-красиво е мястото, където изгрява Слънцето. Най-щастливи са хората озарени от Неговата Светлина. Защото всички сме деца на Светлината. Чуйте Нейния зов - Тя ни вика при себе си. Тя ни очаква. Да посрещнем Изгрева и да изгреем. Защото всички сме Слънца!

Май още дълго време ще разчитаме на наркотизацията, просто защото не сме достатъчно напреднали да се абстрахираме от физическото тяло и болката. Но дотогава (и особено при хирургическите операции) ще избираме по-малкото зло.

Към отшелничество са предразположени преди всичко т. нар. мистици, а според мене самото отшелничество като метод за развитие на духовността, принадлежи на миналото и в бъдеще няма да се прилага. Методите през Новата Епоха ще бъдат по-различни. Разбира се отеглянето от света понякога е необходимост, но това трябва да става само за кратки периоди от време без да се прекалява. Духовността в епохата на Водолея предполага групово развитие. Отдадеността на една религия, учение, учител, кауза и др. ще се замени от отдаденост към Човечеството. Духовността ще се изразява в работата, която се извършва в това направление и това ще е основния признак по-който ще се различават духовно устремените.