Станимир

Всяка религия, както и голяма част от ученията давани на Човечеството са имали своя принос в различна степен за духовното му развитие. Наистина доста скоро след основаването на религиите, първоначалният им смисъл е бил приспособяван към ограничените интереси на определен кръг от хора, но дори и в този си изопачен вид религиите предоставят немалко възможности за духовно изостаналото Човечество (защото в по-голямата си част то е точно такова). За повечето хора, които все още не са развили необходимите качества за самостоятелно движение по духовния път, чиято основна грижа в живота е оцеляването и чийто условия на живот не предоставят почти никакви възможности за учение и интелектуално и духовно израстване, религиите са неотменим водач и единствена алтернатива. Вярно е и това, че те са един от най-мощните инструменти за манипулация именно на тези групи хора, но причината за това не е в религиите, а в хората, които ги "изповядват". В крайна сметка религиите са дадени на Човечеството за да подпомогнат духовното му развитие и в голяма степен го правят, въпреки че Духовните Водачи на Човечеството са прекратили своето благославящо въздействие върху голяма част от дадените учения, именно поради човешкото изопачаване и в момента в тези учения отсъства вътрешната вдъхновяваща сила. Именно поради тази причина постоянно се дават нови учения съобразени със състоянието на хората към които са насочени и имащи за цел коригиране на изопачените духовни принципи. Факт е, че все по-голяма част от хората по земята вече са постигнали достатъчно висока степен на съзнание, предпазваща ги до голяма степен от натрапваните предразсъдъци и опитите за контрол върху духовността им и именно на тези хора се пада нелеката задача да отстояват духовните принципи присъствали винаги и навсякъде, без значение на външната им обвивка и форма. С нарастването на броя и осъзнаването на възможностите стоящи пред тези хора, с тяхното вътрешно обединяване и общата им насоченост за благото на Човечеството, истинската духовност ще бъде възстановена.

Предоставям на вниманието ви този цитат, защото мисля, че именно идеята изложена в него е пътя на истинското обединение на Човечеството - цел към която всички ние трябва да се стремим и отстояваме, като се грижим тази цел да не бъде изкривена от личностните стремежи и амбиции присъщи за някои хора. Влизането на България в ЕС е удачна възможност за нашата държава да участва в процеса на обединение, протичащ днес на нашата планета, процес който рано или късно ще доведе до осъществяването на Световното Единство.

Milena, благодаря ти за цитатите. Не съм чел този автор но подкрепям написаното от него в тези извадки на 100%.

Какво ще постигна с действията си (чувствата, мислите)?

Мона, други закони предполагат друг Бог. Но ти вече спомена, че вярваш в съществуването на много Богове в една друга тема. А по отношение на покоя - дори и в пралая покоят не е пълен (разбира се това е само мнение).

Не знам защо, но изведнъж ми дойде наум едно твърдение, че всяка форма на съзнание, която съществува е било човек, е човек или ще бъде човек в някой от безбройните цикли на проявление. Та ние безпорно сме преминали етапа в който целта стояща пред нас е била да станем хора. Гледам небето и си мисля за далечното бъдеще. Не може ли да се приложи същото правило и по отношение на звездите. Иска ми се да сме като тях. И към какво ли се стремят слънцата?

Е, понякога може да ни се иска да направим нещо добро, но резултатът да не е какъвто ни се иска. Предвиждането на последствията от нашите действия е нещо на което все още се учим. Но ние винаги трябва да сме добросъвестни. Това е нещо което всеки може да постигне, защото добросъвестността предполага всеки да приложи добротата в отношенията си така, както той самият я разбира. Преценката ни може да не е правилна, но с течение на времето ние ще придобием тези съпътстващи качества, които ще ни помогнат да прилагаме Доброто в живота си по-пълно и с повече разбиране.

Не ти ли се струва, че колкото по- яростно се брани човек, толкова по- енергично се пробват да му нахлуват? Ако можехме като Мъдреца... той "не употребява мандало, но да се отвори е невъзможно". Той явно няма нужда и да се брани, но никой не може да го нападне. Сигурно няма и лично пространство, но не е без пространство. Обаче докато станем Мъдри, ще трябва да си имаме лично пространство. Това си е съвсем вярно. Ако се добави и това, че когато се опитваме да се браним, придаваме по-голямо значение и на самите атаки, дори и да са безобидни ...

Според мене това би означавало да изгубим вътрешния си глас за доста дълго време.

Моята вяра е вяра в бъдещето. То е нашия път през Вечността. Път отреден ни от нашия Отец. Живея в бъдещето. Живея за бъдещето, защото настоящето е просто резултат от нашето минало - резултат, който не можем да променим. Вярвам в бъдещето, защото знам, че Божията Воля е отредило за всички нас път на Слава и Възход, път на нарастваща Светлина и Всеобщо Благополучие. От нас се иска само да вярваме в този път и да вървим по него. И няма по-голяма благодарност, която можем да изкажем на Отеца от това да се движим напред изпълнени с вяра в пътя който ни е отредил.

Чистите мотиви са в основата на човешкото развитие. Те не гарантират безпогрешност, но са показател за наличието на желание за духовно развитие. Те присъстват в мислите на нашите братя в много по-голяма степен отколкото предполагаме. Можем да се научим да ги различаваме. В чистото тяло Душата е в състояние да се прояви без блясъкът и да бъде замъглен от примесите на личностното съзнание. В чистото тяло егоизмът е невъзможен, защото никой не може да затвори Светлината на Душата и да я запази единствено за себе си. Чистото съзнание е единно в стремежите си със съзнанието на Цялото. Нуждите на Човечеството са и негови нужди, грижите на Човечеството - негови грижи, благоденствието на Човечеството - единствената му цел. Чистата Душа е храм за проявлението на Духа. Чистотата е пътят водещ ни през Безпределността. Чистотата е нашата Цел. Чистотата е Единство.

Като знаем какво правим, какво мислим и какво чувстваме. Тогава ние сме себе си, а не роби на средата в която живеем. Тогава имаме нужното самочувствие и акумулираме необходимите вътрешни сили за да изразим това самочувствие (мъдрост, любов ...) в отношенията си с околните. Тук имаме изразяване на качества, а не на личностни характеристики.

Не мисля, че Рудолф Щайнер би имал някакви претенции за изчерпателност в наблюденията си и съвършенство на методите му за въздействие върху астралната среда.

Благост, Валентин, благодаря ви за цитата/линка. Съкровенността на връзката Учител - ученик не се нарушава от посредничеството на по напреднал ученик. Просто не винаги е възможно, Учителя да отдели нужното внимание на ученика. Аз бих могъл да опиша връзката Учител - ученик и като сътрудничество. Целта на обучението е усъвършенстването на това сътрудничество. Ученикът е сътрудник и затова е важен за Учителя, а не защото е напреднал духовно. Това е мое лично мнение и ще се радвам да споделите и вашето отношение в тази връзка.

За да изследва примерно астралния свят и да обоснове от научна гледна точка законите които го управляват, човек трябва да създаде апаратура, която долавя протичащите там процеси, а това предполага самата апаратура да е направена от астрална материя. Т.е. за да започне науката да изследва по-висшите светове, самия човек трябва да е развил съответните сетива и способности за взаимодействие със средата в тези светове, да извърши самостоятелно първоначалните наблюдения, да създаде подходяща апаратура и след това да задълбочи изследванията си. В сегашното състояние на технологията използвана от Човечеството могат да се извършват наблюдения и то несъвършенни върху етерните равнища, които са все още физически. Развитието на съзнанието е това което ще даде тласък на науката. Развитието на науката не може да изпревари развитието на съзнанието.

Темата малко се измести, но аз вси пак ще задам няколко въпроса, които ще я изместят още повече. Какво мислите за себеотдаването в работата? По какво си прилича и различава от трудолюбието? Каква е връзката му с професионализма? Може ли да говорим за себеотдаване, ако човек не е намерил призванието си? Доколко себеотдаването е присъщо на българина в професията/работата му? Благодаря ви предварително за отговорите.

Не малко мозъци бяха промити благодарение на това, че в училищата се учи теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин. Ако започне да се учи и религия, резултатът няма да е по-различен. Аз съм привърженик на сравнителната религия, но на децата ще им дойде в повече, а и трудно ще се намерят достатъчно на брой подходящи учители. Моралните ценности присъстват във всички религии и не трябва да се свързват единствено с християнството, будизма или примерно мюсюлманството. За съжаление е почти сигурно, че ако се въведат в училищата някакви часове свързани с тази тематика, моралните ценности ще бъдат преподавани като християнски и акцентът ще се измести върху християнството, като се пропусне факта за наличието на тези ценности и в другите религии. По отношение преподаването на морални ценности в училищата все пак има надежда. Но трябва да бъде обхванат по-широк кръг от източници. В различните религии има доста притчи, повечето са символични, но има и много, които биха били лесни за разбиране от децата. Могат да се ползват различни легенди, народни поверия, приказки, пословици и разбира се подходящи произведения на литературата и изкуството. Важно е да се ползват примери от различни народности, времеви периоди, да се показват нещата от различни гледни точки за да се подскаже универсалността на преподаваните качества и широките възможности за тяхното приложение. Още веднъж обърнете внимание на израза "преподавани качества".

Приемам написаното в цитатите, които си дал за вярно. Но значението на думата Учител в тези цитати не е това, което имах предвид откривайки тази тема.

Аз също, но само в началото, докато не опозная по-добре човека отсреща.

В отношението Учител - ученик, много често като посредник взема участие по-напреднал ученик, който поема част от задълженията на Учителя.

Възприемам духовното развитие не като цел, а като средство. И преодоляването на тази форма на егоизъм, която предполагам, че имаш предвид, според мене не стои на преден план при сегашното състояние на Човечеството. Нека да оставим по-висшите постижения за бъдещето и се концентрираме върху неотложните си проблеми.

Ами първо се опитвам да усетя целта на тази характеристика, отношението на човека към мене (желание да ми помогне, да покаже лично превъзходство или др.). Това кой ме характеризира няма кой знае колко голямо значение, колкото отношението му към мене в настоящия момент. Не съм сигурен, че ще погледна достатъчно непредубедено (поне на първо време) върху характеристиката му ако е отрицателно настроен. Със сигурност няма да усетя личното си пространство нарушено, ако някой се опита да би въздейства само чрез характеристика отправена до самия мене. Ако я изнесе в публичното пространство без моето одобрение... вариантите са най-различни и в голяма част от тях личното ми пространство би било сериозно нарушено.

Това не трябва да служи за успокоение. Някои пътища са прекалено дълги и самотни - не е нужно да тръгваме по тях. Времето (сроковете) не е без значение. Изгубената енергия в следването на тези пътища би могла да се използва в далеч по-добри направления и да се постигнат по-добри резултати в духовното развитие. Не винаги са нужни. Според мене е редно да ги избягваме. С това нямам предвид да бягаме от тях, а да не ги предизвикваме.

Нямам нужда да обосновавам приоритетите си. Не се стремя да доказвам нищо. Обосновката всеки сам ще си я направи и ще сподели или отхвърли мнението ми. Може би виждаш в това овчедушие - това не е мой проблем. Може и да греша. Не ме е страх от грешки - имам опит в това отношение. Очевидно е, че се опитваш да предизвикаш спор с всеки от участниците - продължавай да опитваш. На мене лично този спор не ми се струва особено важен, но пък ми е интересно като чета мненията по темата. Може би има надежда да се зарибя по спора. Всъщност доста ми е чудно, дали това има някакво значение за теб.

Аз бих използвал изразът "даване на напътствия" вместо обучение. Ще задам още един въпрос: Длъжен ли е ученика да изпълнява тези напътствия? В какво се изразява ученичеството - в служба на Учителя или на Целта на която Учителят служи? (този въпрос е за тези, които възприемат ученичеството като служба, въпреки че съм сигурен, че знаят отговора).