Станимир

Не трябва да се абсолютизират нещата - не живеем в съвършен свят. В случаят който Добромир цитира, казването на истината не само е престъпление, но е и изключително тежко, защото е съчетано с предателство. В крайна сметка пак опираме до мотивите. Лъжа означава да сгъстиш облака на заслепението и илюзията около другия, така че за него да стане по-трудно от преди да достигне до истината. Това може да стане чрез неверни думи, чрез мълчание, а може да стане и чрез казване на истината (ако просто очакваме този на който я казваме да я изтълкува в грешна посока). В крайна сметка сме отговорни както за лъжите си, така и за вредите причинени от казването на истината, а решението зависи от конкретния случай. Вивека (различаването) е качество което се постига трудно.

Щастието е във въздуха около нас - то присъства в праната наред със жизнеността. Достатъчно е само да осъзнаем този факт и съзнателно да се свържем с него, като му позволим да ни изпълни.

Не знам дали е разумно да изразяваш видимо любовта си към абсолютно всички хора - някои ще я изтълкуват през собственото си невежество и няма да я разберат. Важното е любовта да присъства в сърцето ти и да огрява света около тебе - тихо и невидимо.-И който е в състояние да я долови ще има истинска полза от нея. А иначе поздравления за решението ти. Обикновенно човек като вземе подобно решение за промяна, не минава много време и съдбата поставя това решение на изпитание. Но това показва, че е на правилния път. Успех!

Няколко думи за прошката. Човек като се чувства обиден излъчва енергии с ниски вибрации, които са вредни както за него, така и за околните. Да прости човек означава да спре това негативно излъчване и да го замени с позитивно. Няма значение на кого прощаваш - на себе си или на отсрещната страна, няма значение дори дали осъзнаваш, че си простил. След като вече срещайки човека, който те е обидил, ти не замърсяваш пространството с недоброкачествени енергии в резултат от чувството за обида, значи си простил. А иначе обидата си е най-обикновенна мисъл форма. Дали ще засегне някого или не зависи изцяло от сходството във вибрациите.

Отвътре

Тук, в този сайт, мисля че има интересни упражнения за развиване на интуицията от Петър Дънов. Прочети и темата за интуицията от този форум, ако още не си го направил. Паметта може да се тренира. Започни от дребни неща. Създай си увереност (чрез самовнушение), че можеш да помниш нещата добре. Когато имаш трудности с припомнянето на нещо, опитай да изчистиш съзнанието си от всички тревожещи го мисли и изчакай спомена сам да изплува на повърхността. Не търси логика (този метод май не е много лесен, но за него съм сигурен, че върши работа). Сигурен съм, че има много литература с техники и упражнения по въпроса. Може би е най-добре да потърсиш в някоя книжарница или библиотека. За музиката - слушайки музика се опитай примерно да изолираш отделните инструменти в една песен един от друг. Например първо чуй само баса, като се опиташ да се абстрахираш от останалите, после мини към клавирните (ако са повече от един, към който и да е от тях по-отделно). В по-късен етап можеш да се опитваш да изолираш звучението на няколко инструмента едновременно, като оставаш съзнателен за звученето на всеки един от тях поотделно. Ако в помещението където слушаш музика е тихо (няма странични шумове освен музиката която слушаш), можеш постепенно да намалявашш силата на звука, докато той стане едва доловим за тебе. Тези упражнения дават и други благоприятни резултати освен развиването на музикалността. А и още нещо - пей когато имаш възможност за това. Ако не можеш да пееш добре, усили музиката, така че никой да не те чува и пей с нея.

Ами това може да се получи, но всъщност става рядко. А агресията е преди всичко към себе си. Иначе според мене в повечето случаи пропусната възможност и агресия не са равносилни. Може би не използвах съвсем коректно твоя въпрос, който не беше изцяло свързан с предишното ми твърдение.

На никой не му се дава товар, който той да не е в състояние да носи. Донка е права, че лошите условия също могат да спомогнат за духовното израстване на човека. Причините може и да са и кармични и просто в този живот акцента да е поставен върху изчистване на кармата, а не към духовен напредък (тъй или иначе изчистването на кармата също е духовен напредък). От друга страна за хората по-назад в пътя, лошите условия на живот са мощно средство за пробуждането им.

Това което наистина е ценно в духовните практики е разширяването на съзнанието. То ти дава повече от всички сидхи взети заедно. С разширяването ставаш все по-разбиращ, вси по-можещ и все по-единен със света и хората. Тези неща може да ти бъдат от полза: Определи за себе си смисъла на понятията Бог, Любов, Добро, Единство, Състрадателност, Себеотрицание, Добродетел и каквото друго ти дойде на ум. Прецени до каква степен ги притежаваш и до каква степен желаеш да ги притежаваш. Опитвай се да гледаш на събитията от живота си от всички възможни гледни точки. Погледни себе си отстрани, действията си, мислите, чувствата, потърси причините за тях, прегледай стремежите си, амбициите, какви са мотивите ти, как гледат другите на тебе, постави се на тяхно место... Опитай се да определиш предразсъдъците си и да се освободиш от тях. Погледни света сякаш за първи път. Прави тези неща винаги, когато се сетиш за тях (без това да пречи на нормалния ти начин на живот и без да се преуморяваш). Недей очаквай резултати (промените стават бавно и едва ли ще си в състояние да ги забележиш). Това не са практики, а просто опити за поддържане на ежедневното ти съзнание в будно състояние и за развиване на ума ти. Иначе духовни практики има много и аз не бих могъл да кажа коя от тях ще се окаже най-подходяща за тебе. Но не бъди настоятелен към нито една от тях ако чувстваш отрицателна реакция от организма или психиката ти. Духовното развитие не търпи насилие.

Смирение означава да не предприемаш действия, когато това е нецелесъобразно или изгледите за успех са недостатъчни. Когато тези две условия отсъстват, но ние не предприемем определени действия за постигане на целите си, това вече не е смирение, а пропусната възможност. Под "действия" разбирам активност и на трите нисши плана - физически, емоционален и ментален.

Напоследък животът ми предлага доста провокации към някои от изброените емоционални състояния - по няколко всеки ден. Май почнах да им свиквам. Лесно успявам да вляза в позицията на страничен наблюдател над емоциите си и когато те утихнат мога да опитам да разбера и причините довели до дадената ситуация и до емоционалната ми реакция. Иначе понякога се опитвам да заменя обичайното си състояние с едно друго състояние на вътрешна удовлетвореност и любов, но проблема е в поддържането му за по-дълго време, тъй като е необходимо да поддържаш съзнанието си настроено на тази вълна непрекъснато и е много лесно отново да "паднеш на земята", ако нарушиш хармонията в себе си.

Много учители и духовни водачи ни съветват да станем като децата. Много ог тях препоръцват също, да гледаме на живота като на игра. Какъв смисъл откривате в тези твърдения? Как можем да ги постигнем?

Selsal, това за спокойствието и усмивката беше провокация. А не ти ли е хрумвала възможността сам да потърсиш аргументи за чуждото мнение? Или когато другия ти ги даде наготово е по-лесно?

Не съм сигурен, дали се стремя към сила и знание. Това което мога да кажа е че желая да разширя своето разбиране. Наясно съм, че разбирам едва нищожна част от Проявлението, а това не ме удовлетворява. Знанието идва след разбирането, и е безполезно без него. Мечтая и за мъдрост. За разлика от разбирането, което е пасивно, мъдростта е активна. За мене истинското знание на човека е това, което е в сферата на неговото разбиране.

Вярата лекува. Но какво трябва да направи лекаря ако пациентът не вярва? Да, трябва да му вдъхне оптимизъм. Но когато чувстваш болка, отпадналост и неразположение да вярваш не е много лесно - дори и за духовно ориентираните и вярващите. Лекарят трябва да се опита да се пребори с болестта независимо от това дали пациентът му вярва в излекуването си или не. А ако пациентът му съдейства с вярата си, това е добре дошло.

Термина "Провидение" може да се отнесе единствено до Твореца. Даже до Архитекта е по-точно. Звучи малко масонско, но не мога да намеря по-подходящи думи. Самата идея за Провидението води до асоцияция с Божествения план или замисъл, и ние хората сме в състояние единствено да се докоснем до една микроскопична част от него. Това са общите неизменни принципи които ръководят цялото творение към развитие, независимо (по отношение на резултата, а не по начина и времето на постигането му) от съставящите го единици. Божията Воля и Закони са пряко свързани с Провидението, но като цяло Божият Замисъл най-точно изразява тази идея. Това са и принципите стоящи зад кармата (на всички нива на нейното проявление). Провидението достига до крайния резултат (по отношение на текущия цикъл), докато ясновидството може да обхване само една нищожна част от бъдещето.

Аз се запознах с учението на Петър Дънов когато бях на 14-15 години. Тогава (около 1990) на пазара се беше появила всякаква окултна литература, та наред с няколко други окултни книжки в семейството ми попаднаха и две-три от Учителя. Това което беше написано в тях се оказа от изключително значение за създаването на една правилна основа върху която в последствие да оформя възгледите си и може би в голяма степен това ме предпази и от залитане по учения и практики които само претендират за духовност. Иначе по сериозно внимание към това учение обърнах по времето когато бях студент във Варна.

Ами тя Любовта зад всичките си форми на проявление е една и съща, но в самите форми освен Любов обикновено влизат и други съставки, които не се осъзнават като Любов. Но те се учат да обичат, после да бъдат проводници на Любовта, докато накрая не открият, че са едно с Нея.

Не можеш да изискваш това от хората. Те са такива, каквито са. Някои може да прояви раздразнителност, друг безразличие и пак да не приеме думите ти, а може и да ги приеме на "сляпо", трети може да не разполага с необходимите логически способности за да те разбере. Излиза, че за да се получи спор, опонента ти трябва да отговаря на точно определени изисквания. Пожелавам ти да си намериш подходящият човек/хора. Ако спокойствието и усмивката станат присъщност на хората, споровете ще изчезнат. Границата между това за което пишеш и нарушаването на свободата на другия е много тънка. Колко хора са в състояние да проявят такова разбиране в остротата си, че да не я пристъпят?. Има и такива хора. Най-доброто което можеш да направиш е първо да ги приемеш такива, каквито са. Аз не чувствам агресия, която да проявя. Не и по отношение на мненията ти. Затова, ако търсиш острота аз няма да съм човека, който да ти я предостави. А и за да започнеш да си задаваш въпроси не е нужно да си притиснат до стената.

свобода = възможност за избор. Това определя и границите на свободата.

В езотериката, и от определена гледна точка, воля, сила и единство са синоними (взаимозаменяеми). Това дава доста насоки за размисъл върху силата, придобиването и и правилното и използване. Просветления ум е подвластен не на личността, а на душата. В това отношение знанията са съпътстващ, но не определящ фактор.

А какво е наивността? Не е ли състояние при което способността за различаване е неразвита (или изкуствено притъпена). Дори и развитото съзнание си има слаби места. Има хора които знаят как да ги използват и не защото тяхното собствено съзнание е много развито, а защото просто са запознати със съответните методи на манипулация. Истината е, че черните братя са отговорни за много от негативните емоции които са обгърнали Земята. Страхът, омразата, несигурността и много други отрицателни качества се подсилват изкуствено от тях, създава се тежка емоционална атмосфера около планетата, която затруднява развиването на съзнанието от страна на хората. Срещу всичко това разбира се е налице съответното противодействие, но единствено от човечеството зависи отрицателното влияние да бъде неутрализирано.

tamin, това за безпристрастността е вярно. Малко изкриви думите ми. Аз казах, че целта (която разбира се може и да не бъде постигната) на споделянето е да се донесе някаква полза на другия (нямам предвид споделяне на някакви лични проблеми, емоционални състояния и т.н., защото темата не е за такъв вид споделяне, а за споделяне на знания). Личния подтик за изява, за това да бъдеш оценен от тези с които споделяш, наистина съществува, но той не трябва да бъде водещ. Иначе очаквания относно това дали другите ще приемат нашите думи не трябва да имаме, нито да изискваме от тях да са съгласни с нас - длъжни сме да приемем правото им на собствено мнение. Споделя се знанието, но разбирането и осъзнаването на това знание не може да се сподели - то винаги ще е в по-голяма или в по-малка степен различно за различните хора.

Манипулаторът не е задължително да е с по-високо ниво на съзнание от манипулирания. Създадените от човека техники (трикове) за манипулация целят "приспиването" на способността за различаване в съзнанието на манипулирания за по-кратък или по-продължителен (но достатъчен) период от време. Т.е. високото ниво на съзнание може да бъде неутрализирано. Вземете за пример един илюзионист. Същото е и при манипулацията - виждаме това което искат от нас да видим. При сегашното си ниво на развитие човек не може да бъде сигурен нито в сетивата си, нито в чувствата си, нито в мислите си.

Ами използвайте аналогия. Представете си всеки атом от тялото си като една слънчева система, а себе си като едно велико космическо същество. Или нещо по-лесно: представете си всяка клетка от тялото ви като един човек, животно, растение... а себе си като планетата Земя. До каква степен "интуицията" на клетката-човек е зависима от съзнанието на цялото? После се опитайте да се поставите на мястото на тази клетка. Тя "съзнателно" улавя една нищожна част от реалността, такава каквато я осъзнава човека... Времето е последователност от събития (или може би причини и следствия е по-точно). Ако едно събитие е резултат от друго, то винаги ще се случи след него - може да варира единствено дължината на периода между двете (причина-следствие), която от определена гледна точка е илюзия.