Станимир

Хубаво нещо е времето - срещу него нямаме никакъв шанс и рано или късно ще ни принуди да се променим. А който иска да си остане същия, нека не се опитваме да му отнемаме илюзиите. Някой ден сам ще го направи. Важното е, че вегетарианците стават все повече и броят им ще продължава да нараства, защото хората вътрешно започват да изпитват необходимост от по-чиста храна в резултат от проясняването на съзнанията си. Разбира се нужно е време и известни усилия. Тези които вече са преодоляли влечението към месото са най-мощното средство срещу употребата му чрез личния си пример. Около хората отказали се съзнателно от нещо изживяло времето си и по-точно казано, около хората утвърждаващи нещо от по-висок порядък, се сформира център на сила, който оказва мощно влияние върху съвкупното съзнание на цялото човечество. Такъв център привлича все по-голяма част от хората, като последните изпитват все по-малко съпротивление при опита си да се откажат от вредните си навици и да подобрят живота си. Веднъж задействан процеса трудно може да бъде спрян. Разбира се има сили, които концентрират усилията си върху противоположния център, но те са лишени от енергията на висшите светове и поради това са обречени на неуспех. Хармонията между човешкото и животинското царство ще бъде възстановена и това ще направят хората, защото те са тези притежаващи самосъзнание и носещи чуство за отговорност. Човечеството е мост между висшите светове и трите по-ниски царства на природата, или поне би трябвало да бъде - от нас зависи.

Здравето е равновесие. Но понякога равновесието трябва да бъде нарушено за да се постигне отново на по-високо ниво. В такива случаи често правим грешката да определяме състоянието си като болестно, но грубата материя/енергия винаги оказва съпротивление на по-финната преди да и отстъпи мястото си.

Честно казано прегледах темата до тук "по диагонал", но май се пропускат основните качества, които трябва да притежаваме за да може (само-)оценката ни да се покрива в определена степен с истината. Това са наблюдателността, различаването и съизмеримостта. И трите са трудни за постигане, но както и всичко друго, и тук си има степени. Може би ще бъде добре да напомня, че човек гледа през аурата си - както себе си така и другите. Т.е. оцветяваме това което виждаме (в нашите представи) със собствения си цвят. По отношение на себе си това често се изразява с незабелязване на съответния цвят (под цвят разбирам формата, която получава дадена енергия при преминаването и през материята на съответния план в резултат на съпротивлението на последната).

Има ли Господ чувство за хумор? Да, но не точно чувство за хумор, а нещо което му съответства на духовен план. Какво е радостта на душата и тялото от живота? Самия живот протичащ през тях. Прави ли ни прекалената сериозност по-духовни? Сериозността може да се разбира като проява на чувство за отговорност или като липса на радост. Във втория случай отговорът ми е "не". Умеем ли да се надсмиваме над себе си и ситуацията? Има какво още да се желае. Нужно е да гледаме по-отвисоко (от гледна точка на оста дух-материя), но не високомерно. При това не бива да губим чуството за отговорност и съизмеримост. Една и съща ли е Силата, която в едни моменти ни възвисява, а в други ни кара да се заливаме от смях? Всъщност когато се извисяваме винаги вътрешно се заливаме от смях. Обратното също е вярно в известна степен, стига да не е за сметка на някой друг. Чувството за хумор е изключително мощно средство за извисяване и всички Учители с чиито учения съм запознат го утвърждават. То води до развиване на способността за различаване, за разграничаването на илюзорното от истинското, а от гледна точка на тялото повишава жизнеността на организма.

Духовното е положителния полюс, материалното е отрицателния. Човешкото съзнание е някъде по средата*. Т.е. то е положително по отношение на физическата материя и е отрицателно по отношение на духа. Когато се стремим да извисим съзнанието си към духовното, ние не можем да направим това активно - нужна е пасивност, да позволим на духовното да се прояви чрез нас. По отношение на телата си ние сме активни - пречистваме ги, стремим се да ги извисим, за да можем да проявим себе си чрез тях в по пълна степен. В отношението ни с другите хора това се появява по сходен начин. Ние сме пасивни по отношение на тези, за които смятаме че са по духовни от нас (т.е. проявяват духовното в по-голяма степен) и сме активни към останалите (нужно е да се спомене, че при това не трябва да нарушаваме свободата им). * всеки може да опита да прецени къде точно се намира съзнанието му според класификацията за човешките тела която е възприел. Т.е. каква е позицията на съзнанието по отношение на желанията, конкретните мисли, абстрактните мисли, душата, интуицията, волята и по отношение на кои е активно или пасивно то. Това може да помогне в значителна степен да разберем себе си, мислите, чувствата, действията си и начина по който да ги развиваме.

Да, нормално е. Всъщност по отношение на сънищата всичко е нормално. Ненормален е начина по който понякога се отнасяме към тях.

Храмът (съдът) първо трябва да бъде съграден. Едва тогава в него ще може да се влеят Божията Любов и Мъдрост в пълния си блясък. Изхвърля се само непотребното. Да изхвърлиш необходимото е разхищение. Нима Бог е толкова различен от човека, че последния не е натрупал поне късче злато в съкровишницата си. Храмът още не е готов. Нима ще изгоним строителите? Един ден строежът ще бъде завършено. Но трябва ли наред с търговците да изгоним и чистите по душа?

Аз ползвам DVD Ripper на Xilisoft. Подържа посочените от тебе функции. Не съм сигурен за лиценза, т.е. дали е freeware, shareware или съм я изпиратствал.

Важното е да не спираме да опитваме. Старите ритми се преодоляват трудно. Вината е миналото, отговорността е бъдещето, ние сме в настоящето - на кръстопът. Миналото не може да се промени. Избирайки миналото (чувствайки вина), само ще повтаряме грешките си. Направените грешки са като рани в тялото на пространството - нужно е време за да зарастнат и осигуряване на подходящи условия. Това е свързано с кармата, а също и с прошката, но последната не е достатъчна за оздравяването. Поемането на отговорност е като обет пред себе си, пред останалите и пред надземните светове. Отговорността е израз на волята и е продиктувана от любовта и състраданието. В по-висш смисъл отговорността е саможертва. Грешките се поправят с приемането им и с отговорни действия (физически, умствени и емоционални), като разумното изчакване ако е възможно нещата да се наредят "сами" също е действие. Тъй или иначе грешките са неизбежни и може би най-подходящия начин за редуцирането им стои в стремежа да не причиняваме вина на ближните си - пряка или косвена; чрез мислите, емоциите, думите или действията си.

Въпросът за това, защо и как космическите влияния определят живота на човека е много сложен и отговорът му изисква знания за състава на макрокосмоса, функциите на отделните му елементи, свободната воля на различните и нива на проявление, мястото ни по отношение на различните времеви цикли в които живеем, кармата (лична, човешка, планетарна) и много други. Ще спомена една гледна точка, която далеч не дава изчерпателен отговор. Преди раждането си човек изгражда тяло, с определен състав и физиология, които точно съответстват на целите на душата за предстоящото въплъщение. Тялото е резултат от волята на душата, от натрупаната до този момент карма и от условията на околната среда. Материята изграждаща това тяло (физическо, емоционално и ментално) е с определено качество и вибрира на съответната честота. Именно сходството на тази честота на вибрационна активност определя и с кои типове космични влияния и по какъв начин ще се свърже човека. От своя страна последния може да оказва влияние върху състава на телата си и чрез това да променя енергиите с които влиза в хармония или конфликт. Пак повтарям, че това е много повърхностно обяснение и голяма част от влияещите фактори не са споменати в него (като влиянието на момента на раждане, но това би усложнило темата изключително много, а моята цел е да посоча начина по който човек може да осъществи контрол над живота си и да преодолее в известна степен евентуално неблагоприятно влияние от страна на макрокосмоса, като в същото време остане в хармония с него).

Да, чувството за вина трябва да бъде заменено от чувство за отговорност. Тогава и необходимия импулс за недопускане на повече грешки би бил налице.

Каква мислите е връзката между сянката за която става въпрос в тази тема и човешката аура? Доколкото последната е израз на човешкото съзнание, сянката би трябвало да е част от нея - поне според мен. А аурата част ли е от човека или не?

Мисля, че е по точно да се каже, че се страхуваме не от себе си, а от представите си за себе си и очакванията ни. Чрез въображението си създаваме (съзнателно или не) тела за страховете си и ги подържаме живи фокусирайки върху тях мислите и емоциите си. При животните например няма страх, а инстинкт за самосъхранение. Много често когато човек реално изживее някоя ситуация от която се е страхувал и открие, че действителността е различна от фалшивите представи които си е изградил, страхът изчезва. Затова е казано, че страхът се лекува само със светлината на познанието.

Любовта е като молитвата. Чрез нея ние се извисяваме - себе си и тези около нас. Чрез любовта повишаваме своите вибрации, така че да бъдем в състояние да се свържем с красивото и духовното в останалите. В противовес на това е желанието да принизим останалите, така че да ги подчиним на егоистичните си желания и стремежи, и да ги притежаваме. Значи резултатът от истинската любов винаги е извисяване. Дори и ако не е уместно да предприем някакви конкретни физически действия, любовта ще намери начин да ни свърже с тези към които е отправена и да се прояви.

Днес (пре)прочетох нещо и мисля, че в него са изразени някои аспекти на кармата на които рядко се обръща внимание и това би могло да представлява богата храна за размисъл. Аз само ще приведа прочетеното, без да го коментирам и ще оставя всеки сам да си направи съответните изводи. 230. ... Ето например какво разказва един опитен наблюдател за срещата си с виден деятел: "По време на разговора събеседника ми се намираше в някакво сякаш сънно състояние. Около него можеше да се различи неголям смътен облак, който се полюшваше и променяше мястото си - финото тяло почти беше излязло от физическото, но човекът невъзмутимо излагаше плана за предстоящото си изказване. На сбогуване той неочаквано свали пръстена си и ме помоли да го взема за спомен, а три часа по-късно стана жертва на предумишлено убийство. Ако финото тяло е видяло подготовката за убийството и духът подари пръстена за спомен, защо съзнанието на предупреди за заговора? Очевидно сме изправени пред много сложен въпрос на Висшата Мъдрост." Това са записки на френски, направени от наблюдателя ... Агни Йога - Аум

Единицата представя цялото. Човекът е едно цяло, слънчевата система е едно цяло, космосът е едно цяло. Въобще всичко може да се представи като единица. Нещо повече - като единица съществуваща в друга единица и съдържащо в себе си множество по-малки единици. Под двойка може да се разбират две единици, които са части от дадено по-голямо цяло. По отношение на това по-голямо цяло, двете единици са по-малки. От тази гледна точка две е по-малко от едно, но това разбира се е спекулация защото смисълът влаган в числата две и едно е различен (изразяват се единици от различен порядък). Ако допуснем тази спекулация, то тогава отговора би бил: всяко едно нещо, защото само по себе си то е единица, но съдържа в себе си множество (свои подобия и от тази гледна точка безкрайността), а от своя страна се съдържа наред с други подобни единици в някаква по-голяма единица (което се съдържа в по-голяма и т.н. и пак стигаме до безкрайността). Но за холографската вселена мисля, че имаше отделна тема. А ако разглеждаме единици от един и същ порядък, то отговора на въпроса би бил, че няма такова нещо.

По-важни са намеренията, поне според мене. Но проблема е, че намеренията на някои, които се свързват с науката много рядко са добри. А за следствията - те не са много по-различни и в другите области на човешката дейност. Важното е да има воля за развитие. Промените се забелязват трудно - необходими са наблюдения върху по-дълги периоди - 200, 300, 500 или повече години. Човечеството се развива, науката също, а това, че все още сме далеч от съвършенството и резултатите не са съвсем желаните, не трябва да ни отчайва. Просто трябва да се учим от грешките си, а не да търсим оправдания и да хвърляме вината върху другите за допускането им.

Това за замяната на думата "любов" с "мъдрост и разбиране" беше насочено към въпросите на Донка. Просто си мисля, че по този начин би се добавила още малко светлина върху тях. Ще се опитам да подбера внимателно думите си за да бъда правилно разбран. Проявяваме любовта чрез действията си (постъпки, думи, чувства, мисли), ръководейки се от ума и/или емоционалната си природа. Последните могат да бъдат заменени от мъдростта и разбирането, когато ги развием в достатъчна степен. В зависимост дали се ръководим от емоциите, ума или мъдростта, любовта може да бъде проявена в по-голяма или по-малка степен и по начин, по който да бъде повече или по-малко правилно разбрана от околните.Това е връзката между любовта и мъдростта/разбирането в един от начините по които я разбирам.

И аз напоследък все стари книги препрочитам. И май наистина си заслужава.

Даряващия любов е като планински извор, причистен от водите на любовта-живот протичащи през него. За него няма умора и никога не знае, кога и чия жажда ще утоли. Проявата на любов не трябва да се ръководи от причинно-следствени връзки. Нужни са мъдрост и разбиране при избора на точната форма на проявление, но самата любов трябва да остане свободна от зависимости и ограничения. А ако заменим думата "любов" с "мъдрост и разбиране"...

Да, любовта не може да се прояви от само себе си. Чакаме века на любовта, а сме се вкопчили здраво в миналото си. Старите форми трябва да бъдат разрушени за да се изградят новите (не говоря за физически форми). Една молитва на ден, един малък опит да се утвърди бъдещето, да се утвърди любовта - но колко полагат това нищожно усилие. Предпочитаме да се молим за други неща, а любовта я чакаме и я изискваме от другите. А големите неща стават само със съвместни усилия. Винаги е било така - без изключения. Дори и Христос когато е дошъл за да пробуди принципа на любовта в човешките отношения е дошъл, защото хората са били готови за това, защото една достатъчно голяма част, предварително са били извършили нужната работа. И сега е същото. Но явно броя на пробудените не е достатъчен и самите пробудени не полагат необходимите усилия за бъдещето. Колко много може да направи една кратка мисъл всеки ден, утвърждаваща бъдещето. И наистина ли желаещите по-добър свят са толкова малко? Никак не са малко. Нужна ни е само малко повече вяра - в нас и в нашите сили. Една малка мисъл утвърждаваща любовта е добро начало, стига да се насочва ежедневно и с обидинени усилия. Защото нищо не може да се прояви на земята, без преди това да е било изградено в умствения свят. Утвърждаването на века на любовта няма да закъснее, но първо трябва да започнем да го живеем в условията на настоящия век - в началото на умствен, а после и на физически план, защото века на любовта може да се прояви единствено чрез всички нас.

И аз днес влязох във форума като гост, а и преди това съм го правил. Но причината е просто, че ползвам чужди компютри и ме мързи да се логвам. На моя компютър винаги съм регистриран. Иначе по темата мисля, че никът е само една от десетките маски, които сме си сложили (името също е една от тях) и участието във форума с истинското ни име (моето тъй или иначе си е Станимир), едва ли ще донесе допълнителна яснота по отношение на това кои сме ние всъщност. Във форума основното средство за комуникация е това, което пишем и имено чрез него разкриваме себе си. Не отричам и възможността някои да се стремят да играят някаква чужда роля, но те не биха желали да разкрият себе си и в диалог "очи в очи" и едва ли точно името им ще ги разкрие. В крайна сметка всеки си има своите причини да избере даден ник или истинското си име при своята регистрация, а ние можем само да предполагаме какви са те (без да спекулираме с предположенията си) и да уважим правото на избор на всеки от участниците.

От определена гледна точка, човекът може да се разглежда като двойствен в своята природа. Имаме личност, представляваща съвкупност от тяло, емоции и конкретен ум, и душа обитаваща в каузалното тяло, което може да се разглежда и като част от абстрактния ум. В по-следващ етап тази двойственост се пренася между душата (атма, будхи, манас) и Монадата ожетворяваща душата от плана Анупадака (над който е Ади или Божествения свят). Та по темата: под самолюбие може да се разбира любовта към личността, а може да се разбира и любов към душата (поне в степента в която я разбираме и и даваме възможност да се прояви). Т.е. любовта към личността или към душата ни свързва съответно с нисшата или висшата ни природа. Прекомерното развиване на конкретния ум води до илюзия за сила и власт по отношение на плановете на личността. При това най-голямата опасност е разрастването на егоизма. Това е самолюбие при което човек се идентифицира с нисшата си природа, приема я за достатъчна и се ограничава в нея. Така чрез егоизма си човек изгражда стена между съзнанието си фокусирано на нисшите (конкретни) ментални равнища и душата (съответно монадата и Бог). Балансираното развитие предполага наред с развитието на ума (което в настоящето все още е твърде недостатъчно за по-голямата част от хората, въпреки че при една малка част се е стигнало до другата крайност) да се развиват съзнателно и съответните морални качества и най-важното - да се осъзнае взаимозависимостта съществуваща между хората, представляващи във висшите светове единно цяло. При това материята от нисшите (конкретни) равнища, съставляваща менталното тяло се замество от такава с по-високо качество и човек започва да развива способността да мисли абстрактно, което е развиване на мисълта във вертикална посока. Така менталното тяло може да се превърне в чист проводник за светлината излъчвана от душата. По аналогичен начин и емоционалното тяло може да се доведе до състояние, оприличавано на изток с повърхността на кристално чисто езеро в безветрен ден, което да отразява точно и без изкривявания любовта и висшите чувства идващи от будхи. В стремежа към това развиване и пречистване/извисяване на мислите и чувствата се състои и любовта на човека към душата (от там към Монадата и към Бог), което е и истинското самолюбие и при което "губим себе си, за да намерим Себе си". В крайна сметка осъзнавайки единството на всичко проявено, границата между самолюбието и любовта се губи.

Реалността предполага цялостност. Духът и материята в същността си са единни. По отделно нито едно от двете не може да бъде реалност. Обособеността поражда илюзиите. Няма нищо нереално - има само илюзии. Илюзията е изкривена оценка на действителността - в по-голяма или по-малка степен. Това е нашата субективна реалност. Тя е валидна само в границите в които се самоидентифицираме. Разширяването на тези граници е и разширяване на съзнанието ни до границите на новата, по-голяма обособеност. При това индивидуалността не се губи, а само добавя своя уникален тон, към мелодията на по-голямото цяло, и добива представа за всичко с което това цяло се идентифицира.

Ами според мене всичко което описваш е напълно възможно и може би често срещано. Не говоря от собствен опит, но астралния свят често се сравнява с океан от пресичащи и преплитащи се енергии, в които човек без необходимата подготовка е почти невъзможно да се ориентира (т.е. да остане невъзприемчив за енергиите с които не желае да влиза в контакт и да изолира само тези които желае). Ненапразно развитието на ясновидството (възприемано като астрално виждане, което не е задължително да е свързано с предсказание) и ясночуването (астрално чуване) се смятат по-скоро като тежест за духовно устремения човек.