Веднага ще направя една аналогия с пътищата и автомобилите. Принципите управляващи битието са като пътища, т.е. ако ги спазваме, те ни дават възможност да достигнем по-лесно до целите си. В природата има построени пътища до много точки. Ние просто трябва да знаем пътя и да го следваме. Но при това ние сами решаваме къде ще отидем. Разбира се има ограничения, но те са от друг характер, т.е. такива свързани с нас самите, с нашите възможности. А освен всичко друго пътища се строят. Да, това е по-трудно, изискващо повече усилия, но в някои случаи необходимо. Всъщност всеки лош навик, който сме си създали е именно един такъв, построен от нас път. Само че в случая посоката му е погрешна. С многократното повтаряне на някакво действие, ние сме създали един канал, по който да осъществяваме въпросното действие без усилие. Запалили сме една цигара, два, пет, петнадесет и сме придобили един лош навик. В случая е необходимо да построим нов канал по който да се движим, а това първоначално ще бъде трудно, но не и невъзможно. Същият принцип действа и при паметта, и другаде. Повтаряйки едно стихотворение многократно, ние можем да го научим наизуст, а правейки това с много стихотворения, всеки следващ път ни е все по-лесно и по-лесно. Високото самочувствие е друг пример, както и ниското. Това са канали, които сме прокарали самите ние и които следваме. Могат да се посочат много примери на действието на този принцип от реалния живот.
Има прокарани пътища, като потока на еволюцията, които не могат да бъдат нарушени. Човек не може да се върне в животинското царство, каквото и да прави, но пък може да прекрати еволюцията си за настоящия космически цикъл, ако е твърде упорит в нечовешките си изяви. Принципите управляващи битието са единствените канали, които не можем да променим и с които е добре (но не е задължително) да се съобразяваме. Но пък за човека, който разбира тези принципи, спазването им е от първостепенно значение. Тези принципи са несътворени и вечни. Те предоставят на човека, едно широко поле от възможности за действие. Всъщност възможностите винаги са повече отколкото можем да си представим. Вътре в това поле от възможности човек си създава собствени пътища и ограничения, които го водят към една или друга цел или му пречат да я достигне. Микрокосмосът повтаря макрокосмосът - няма как да е по друг начин. Но сътворените пътища, било от човека или от други по-висши същества, могат да бъдат променяни, ако е необходимо (а в доста случаи и без да е необходимо).