Станимир

Да, не е ли прекрасно? Ето още едно пожелание: Огънят е най-добрия ни приятел. Е, първо трябва да приемем, че пожеланието ще бъде от полза. След това да се стремим да го направим реалност - ние, не някой друг. Огънят ще ни води. Ще ни даде сили да вървим по избрания път и ще ни покаже кога сме се отклонили. Огънят се разпалва в нас в миговете на крайна напрегнатост и в миговете на пълно спокойствие. Без този вътрешен огън е лудост да вървим по огнения път. Всяка проява на смелост разпалва малко пламъче в нас. Ако беше лесно нямаше да го разпали. Ако смелостта беше нещо обичайно, нямаше да е ценна. Обичайността е враг на огъня.

Смелост е да следваш неотклонно пътя си напред. Любовта ти посочва този път, а мъдростта го осветлява. Предпазливост е да разпознаеш и преодолееш препятствията по него.

Смирение е да приемеш светлината от тези пред теб и да я дадеш на тези зад теб. Задържиш ли я в себе си, тя угасва.

Като става въпрос за отказване от цигарите, хубаво е в първите дни да не сме в компания с пушачи или да се отдалечаваме от тях когато палят цигара. Това може да се изтълкува като неуважително поведение, но поне докато съзнанието привикне към новия ритъм, поне според мен е необходимо.

Явно във форума отказалите цигарите не сме малко. Ще се радвам ако споделите как приеха останалите това. И как да реагираме ако видим, че някой се опитва да откаже или отскоро е отказал цигарите за да не прекършим несъзнателно устрема му и да го върнем към старият модел на мислене, т.е. навик.

Геройството е откъсване от обичайността. Разбира се в положителна посока. Героят проправя пътищата за останалите. Срещу първия съпротивлението е най-голямо. Но хората предпочитат да виждат героя в поредния нашумял музикант или киноартист. Да, от общоприетата гледна точка те също живеят необичайно, но това е само привидно. Освен това им липсва геройската самоотверженост и възвишеност на целите. Героят винаги действа с вдъхновение. Той не е сам. Той е фокус на божественото, утвърждаващ божественото, служещ на всички. Героят строи храмът на бъдещето.

Най-хубавото при истинското знание е, че всаки отговор поражда нови въпроси.

Няма време - има причини и следствия, които се проявяват в определените срокове (условия). Но това е за друго тема.

Бог и Природата са двете страни на едни и също нещо. Имаме пространство (триизмерно), което е всичко други но не празно. Това което го изпълва може да се нарече дух, може да се нарече и материя, но всъщност е и двете. Духът е същото това цяло в единно състояние, а материята е свързана с неговата диференцираност. Движейки се към духа, се движим към синтеза и обратно. Това, което може да се приеме за четвъртото измерение представлява степента на изтънченост на пространството, като на двата полюса са духа и материята. В грубите слоева духът става все по-материален, а във фините - материята все по-одухотворена.

Творим с мислите си. Друг начин да проявим любовта не съществува. Можем да имаме пари, може и да нямаме, но всеки има силата да мисли положително. Това което е извършено на ментален план, ще се пренесе и на физически. Трябват ни пари за благотворителност. Първо трябва да осигурим парите във висшия свят - да обгърнем идеята с любов, да и дадем насоченост и форма с продължително и регулярно изпращане на добри мисли (за съжаление любовта често се замества с егоизъм, като целта и мислите са със същия характер). Средствата могат да дойдат отвсякъде. Идва непознат човек и дарява парите. Ние сме го извикали. Това което сме създали във висшия свят го е привлекло, не е дошъл случайно. Мисълта е мощен магнит и привлича всичко еднородно към себе си. Обратното - може да имаме пари за нечинанието си, но ако не сме създали подходящата основа и 100 млн. няма да ни свършат работа, ще се появят наглед случайни, непредвидени пречки и ще го провалят. Една добра мисъл е по-ценна от всички пари на земята. Мислите са вечни.

Божията воля е цел. Тази цел обхваща всичко съществуващо и е нещо към което цялото битие се движи.

Щом има закони, има и воля.

Човекът непрекъснато създава атмосфера около себе си наситена с характера и насоката на мислите му. По този начин ние сами изграждаме средата в която живеем. В същото време подобна аура се образува и около човечеството като цяло и всички хора освен, че участват в образуването и са до голяма степен зависими от нея в ранните етапи на развитието си. Тази зависимост постепенно намалява и не защото човека по някакъв начин се отделя от цялото, а защото осъзнава връзката си с него и я издига на по-високо равнище. Резултатите от тази зависимост са, че отделния човек е по-възприемчив и по-лесно откликва на мислите, които са присъщи на човечеството като цяло, и е много по-трудно да задържи в съзнанието си тези от по-висш порядък. За съжаление това, колкото и да е неприятно е действителност, но всичко си е изцяло в наши ръце. Разбира се живеем и под влиянието на други същности, което не можем да преодолеем, но можем да използваме в една или друга посока. Една част от тях са ни познати като астрологични. В този контекст за чистотата. Чистия човек не допуска груби и тежки мисли в аурата си. Когато застанем в близост до него всички егоистични мисли и желания ни напускат, а в нас остава трепет, който помним цял живот. Когато чист човек влезе в една стая, ако вътре двама се карат, те ще спрат; ако някой е мислил да извърши престъпление, ще се откаже; ако двама са се мразили, ще си простят; ако някой е изрекъл неприлична дума, ще се почуства засрамен, дори и постоянно да го е правил преди това. Разбира се всичко това може да се прояви в различна степен и да окаже влияние с различна продължителност, но частични резултати подобни на тези, които описах е в състояние да предизвика всеки. Най-важно е да не забравяме, че поддържайки чистота в себе си спомагаме и за пречистването на всичко около нас.

Доколкото ми е известно, душата не проявява целия си потенциал в отделните си въплъщавания като нова личност, а само една определена част от него върху която иска да работи. Кармата също се разпределя на части в няколко въплъщения. За всичко това си има причина. Да отключим пълния потенциал на душата можем единствено като издигнем съзнанието си на причинно ниво. А иначе регресивните техники са сравнително безопасни, още повече ако става въпрос за авторегресия. Тогава според мене възможността за отключване на "нежелани" (вредни за развитието ни) спомени е много малка.

Аз лично не мога да си преставя нулата като абсолютен принцип. В космоса нищо не се губи, само сменя формата и плана си на съществуване.

Да, знам, че има и други учения. Но аз съм приел това. Въпроса е труден. Разглеждайки единицата от друга гледна точка, тя съдържа противоположностите в себе си. Дух - материя, добро - зло, светлина - мрак. Това са посоки, отношения, а не различни неща.

Миналото е основата, а бъдещето дава насоченост на действията ни. Във всеки един момент човек твори. Ако не визуализираме бъдещия резултат в съзнанието си, какво ще се получи? Когато човек се концентрира в настоящето, той приема пасивна позиция, става възприемчив (ако е развил наблюдателност). Това е нещо като да спреш и да събереш сили преди да продължиш. Където има движение, там има и насоченост към бъдещето. Целта е в бъдещето. Предприемайки действия мислим за бъдещето. От настоящето вземаме съществуващите условия. Те са материала с който работим. Миналото е опита, знанията и уменията, които сме придобили.

Всяка причина поражда безкрайна верига от следствия, но това не означава, че причината е една единствена. Причините в съвкупността си определят бъдещите събития. Една причина може да окаже влияние на веригата от следствия породени от друга причина. Действията ни на физически план винаги са следствия. Изкупуване на кармата означава веригата от следствия, които сме породили в миналото, да влезе в хармония с божествения замисъл, т.е. да придобие положителна насоченост. Това може да стане единствено като мислим в същата посока. В противен случай ще създаваме отрицателни следствия, които другите (това не включва само хората) ще поправят, а ние разбира се ще заплатим цената. Приказката показва единствено, че си нямаме понятие какво е карма. Лошото е, че от тези, които прочетат приказката 90% ще започнат да намират в нея оправдание за постъпките си.

Диана, това за духовният учител би било супер, но тъй като има вероятност такъв да не се появи скоро и да започне да пише във форума ще направя малък опит да им отговоря. Умеем ли сами себе си да обичаме и да се харесваме? С всичките си кусури и интимни табута! Да. Егоистите се обичат от егоизъм и себелюбие, а другите, защото съзират истинската си същност. Разликата е, че едните освен себе си харесват и споменатите кусури и табута, а другите не. Умеем ли действително сами на себе си да прощаваме и да не се самоосъждаме? От нас се иска само това което сътворяваме да е в полза на цялото и да не нарушава установената посока на развитие - нашата и на тези около нас. Това което вече сме изградили, ще направим по-красиво в бъдещето. Какво ни кара да очакваме другите да ни харесват, ако сами ние не си го позволяваме? Всички не могат да ни харесват. И Христос не са го харесвали всички. Ние трябва да се стремим да живеем според най-възвишените си разбирания за красота, а който трябва ще ни хареса. Можем ли да не съдим другия, ако не сме постигнали победа над собствените си демони и мрак? Не трябва да съдим нито себе си, нито другия, а да посочим грешките по подходящ начин. Обвиненията са едно от нещата, които са включени в менюто на демоните. Що е съпричастие, истинско разбиране и състрадание към ближния? Прояви на любовта. Да помагане в зависимост от необходимостта и според възможностите ни. Кой от нас би се осмелил да каже - ето, аз имам лек за твоята болка? Душата ни, която е едно с душата на всичко останало. Откъде иде силата на себепревъзмогването и откриването на другия до нас, който е същият? От приемането. Най-вече на различията по между ни. Защо той ни изглежда друг и страшен? Защото се самоограничаваме, приемаме се за самодостатъчни. Страхуваме се другия да не ни ограби, да вземе нещо наше. Що е прошка? Ново начало. Страх ли ни е да призанаем насаме пред себе си, че ни е страх и че трудно е изкуството на живота? Животът е низ от препятствия. Страхът е едно от тях. Именно препятствията осигуряват напредъка, но хората по някакъв странен начин свързваме препятствията и трудностите с болката и страданията. А те не е предвидено да вървят ръка за ръка. Къде е територията на истинските отговори? Тайни винаги ще има, но и знанието не може да бъде отказано на достигналия. Как да живеем без да умираме? Формите от време на време трябва да бъдат пренареждани, да се организират нови, по-добри и по-подходящи комбинации. Смърт е ако това не се прави.

Истината е единицата. Тя е началото. Тя е всичко, разбирано като единно цяло. От нея се проявяват двойката (любовта/мъдростта) и тройката (съзнанието/познанието - думите малко подвеждат, може би разбиране или различаване е по-точно). От тройката излизат останалите четири принципа (два свързани с разума и два с любовта). Последните, заедно с тройката, правят общо пет. Тази схема може да се приложи по отношение на космоса или да се ограничи само в рамките на планетата ни. Тогава разбира се няма да можем да говорим за абсолютна истина, но ще можем да определим една по-осезаема цел пред себе си. Като единица може да се разглежда и отделния човек, и отделна нация, и човечеството - всичко. Това са различни истини, изразяващи различни отношения към абсолютната истина и по между си. Колкото по-голямо цяло обхваща една истина, толкова по-близо е тя до абсолютната (която в действителност е единствената).

Имената, които използваме в този живот, са имената на нашите личности. Нашите души също си имат имена, но обикновенно не ги знаем. По възможност избягвам да се обръщам към другите по име (както в устна, така и в писмена форма). Но същата връзка се създава и когато се обърнеш към човек с ника/псевдонима му. Човекът вече го е приел за свой псевдоним, идентифицира се с него (както се идентифицира и с името си) и така обръщайки се по псевдоним, може да се окаже, че сме подействали по-силно на съответния човек, ако той се идентифицира с псевдонима в по-голяма степен, отколкото с името си. Тъй или иначе и двете са свързани с личността, т.е. са илюзия.

Това за ци-гун е супер, но за танцуването... Ще го кажа накратко: Почти всички видове танци, които се срещат в момента водят до свръхстимулация на долните три чакри, а това определено си е енергиен дисбаланс. Още повече, че усилията на хората трябва да се насочат към изместването на фокуса от тези чакри към по-висшите им съответствия (слънчев сплит - сърце; полови органи - щитовидна жлеза; основа на гръбнака - хилядолистен лотос). На практика това означава, че низшите емоции трябва да се рафинират и да се наситят с любов; творческата енергия и мислите да бъдат насочени за реално творчество, а не за задоволяване на половия нагон; егоистичните цели и стремежи да бъдат заменени от загриженост за останалите. Колкото и опити да се правят да се постигне това с упражнения, ако не са съчетани с реални вътрешни усилия, ефектът дори и да е положителен, ще бъде само временен.

Приятел = човек, който ни е приятен Думата "другар" е много по-мощна. Другар = другото ни "Аз" Friend, freund предполагам, че идват от богинята Фрида (на любовта). Може да се търси връзка и с думата "свободен" (free, frei) Amigo - коренът също е свързан с любовта. Comrade - по скоро е колега, сътрудник, но изразява идеята за общи цели, за общност В крайна сметка самите думи употребявани в различните езици съдържат описанието на приятелството в себе си. Ще се радвам ако посочите примери и от други езици.

За мене никовете са по-скоро като слънчеви очила, не като маски. Може да ги използваме за да се предпазим от външно влияние, но много често ни служат единствено за украса. За играчите на карти са задължителни. При всички тези случаи все пак съществува един проблем - слънчевите очила променят погледа ни. Въпрос: "И при никовете ли е същото?"; "По-различни ли сме в изказванията си, когато употребяваме никове?"; "По различен начин ли гледаме на света около нас?". Според мене отговора и на трите въпроса е "да". А никовете, както и всичко останало са въпрос на целесъобразност.

Да, но носейки надземното в себе си.