Станимир

Трудно е да бъдеш свободен. Без решителност, инициативност, въображение и целеустременост, как ще използваме свободата си? Мъдростта предполага знание на целите, които предстои да се постигнат. Служейки мъдрецът следва неотклонно общата цел, но сам избира пътят към нея. Всъщност в това се състои служенето му. Човек незнаещ в какво се изразява общото благо, не може да бъде свободен. Не може и да служи. Да служиш означава да познаваш целта. Иначе на какво служим? Свободата не означава липса на препятствия или опасности. Човек е свободен, когато е свободен да следва целите си. Разбира се когато целите са егоистични свободата е само илюзорна, а щастието от нея временно. От друга страна, очите на мъдреца са отворени за част от плана на създателя, затова и свободата му е съизмерима със знанията и стремежа за осъществяването му. Всъщност това е службата, която ни освобождава.

Защо е казано, че най доброто състояние, което изпитва човека е когато някой го обича, а не когато той обича брата си? Божествената любов е чиста и неегоистична. Според мене, когато някой е в състояние да прояви такава любов към нас, това показва, че той е преодолял егоизма си, започнал е да живее като душа. Ако ние самите сме преодолели собствения си егоизъм, успехът на другите ще бъде източник на най-голямо щастие за нас.

Тази възраст е индивидуална - зависи от развитието на въплъщаващата се душа, особеностите на телата на човека и сигурно много други фактори. Освен това координацията между душата и тялото става постепенно, като процеса завършва около 33 г., (според някои автори 45). Добре известни са периодите до третата, седмата, четиринадесетата (според някои дванадесетата), двадесет и първата (осемнадесетата) години. Това е свързано с овладяване на физическото, етерното, емоционалното и нисшето ментално тела.

Между другото, чакрите много рядко могат да бъдат "отворени" безопасно преди тридесетата година.

Какво даваме? - А какво притежаваме? Защото, това което реално притежаваме, никой не може да ни го отнеме. То е като огъня - колкото и огнища да запали, не намалява. Ако кажа, че човек отдава и получава преди всичко психична енергия, дали ще ме разберете? А психичната енергия не принадлежи на човека - тя е единна и неделима като живота. Човекът натрупва определен запас за временно ползване, отговарящ по качество на съзнанието му. Щом този запас започне да намалява, той се попълва от психичната енергия на пространството. Човек със слабо развито съзнание, не е в състояние да даде толкова, колкото човек с развито съзнание. Развитото съзнание предполага добродетелност, разбиране и милосърдие. Това което отдаваме, ще ни се върне. Източникът е неизчерпаем. За баланса не бива да се притесняваме. Въпросът е какво и колко можем да поберем в себе си, защото повече няма как да отдадем, нито да получим.

Да, защото нашата любов и добродетели трябва да бъдат изпитани при всякакви условия. Човек реши например, че един ден няма да се ядосва. Пред същия ден със сигурност ще му бъдат предложена не една, а няколко провокации. "Лошият" човек е просто една проверка как се справяме със себе си. Как един човек може да твърди, че не се страхува, ако не е попадал в страшна ситуация. Натрупването на опит предполага преминаването през всякакви условия. И още нещо: често добрия човек е по-голямо изпитание от лошия.

Психологически човек се ражда безполов. Представата му за пол се сформира по време на израстването му. Качествата, които носи със себе си от минали прераждания се проявяват по-късно. Те могат да бъдат свързани както с мъжкото, така и с женското начало. Човекът, който вече се е идентифицирал с определен пол, ще прояви тези качества в живота си според тази идентификация. Мъжът може да подтисне някои женски качества, които е донесъл от миналите си животи, защото вече се е идентифицирал като мъж и обратно. От значение е кои качества, до каква степен са развити в миналото; възпитанието и средата на живот в новото въплъщение, в които се формират светогледа, навиците и ограниченията; качествата, които душата е решила да развие в конкретното въплъщение, защото не всичко постигнато от човека в миналите животи се проявява в настоящия живот. Последното е може би най-важното, защото то очертава правилната посока на развитие. Развитието на съзнанието е преди всичко възпитаване на качества, а също така и премахване на ограниченията, които сме си наложили. В контекста на многото прераждания, които всеки човек е изминал, никак не е чудно, че мъжете могат да носят както женски добродетели, така и мъжки слабости. След определена възраст тези слабости и добродетели ще си пробият път в съзнанието на човека и съчетавайки се с досегащния му светоглед (сформиран от възпитанието и околната среда) ще започнат да оказват все по-силно влияние върху живота му.

Затова е важна мотивацията. Грешките следствие на незнание са неизбежни. Лошо е когато незнанието се замени от невежество. Тогава незнанието е съчетано с фалшво самочувствие и егоизъм.

Понякога нещата сами се подреждат. Пътят сам се разкрива когато му дойде времето. С това което казвам не бива да оправдаваме проявите си на нерешителност. Състоянието ни, при което вземаме решенията си е също много важно. Поговорката "утрото е по-мъдро от вечерта" се знае от всеки. В практически план: когато преди да заспим насочим ума си към даден проблем (без активно да размишляваме върху него, защото няма да можем да заспим), е твърде вероятно да се събудим с неговото решение в главата си. Важно е да не се изпусне момента и мисълта да бъде изгубена (т.е. дръжте си лист и химикал до леглото).

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА НОЩТА "Мила Урусвати, В Онази страна трябва да бъде построен Храм в чест на Питрите. С дружески поздрав!" Картината внезапно заговори вместо свещения санскритски ръкопис... "Учителю! Дойде! Тъй просто... И сили даде ми като от шепа зърно. И даде ми криле. Сега прозрачна птица ще мога аз да стана с размаха на крилете, покриваща небето. Ще мога да летя на изгрева с лъчите над Земята, когато всички още спят, но вече и не спят... И в този миг свещен на границата на съня ще мога в хорските сърца да роня зърна от Светлина, които с изгрева ще могат да покълнат в безброй души със огнените багри на духа." "Вдигни, Дакша, завесата на шатрата. Какво се вижда там?" "В кълбата от мъгла сърцето ми замира - и, аз виждам светлосиньо чудо. Какво е туй, вълшебнико добър?!" "Това е краят, събрал снега на цялата земя. Това е краят съкровен на много хиляди крилати хора. Там на Съдбата по зова при смяната на Циклите ще мине твоят Път. Безкрайно труден ще е той: през вражи станове, стрели отровни в мъглите сиви, лепкави като смола, когато цялата нечистота на видимия и невидим свят ще натежи на лекото крило. Но най-опасен и нелек ще бъде пътят през хорските съзнания, които са като планински проход толкоз тесни, че струва ти се невъзможно крилата свои да разпериш. Готова ли си ти за този полет? Не те ли е сковал страхът, Светлина на Утринната Звезда?" "Страх? Що значи туй, Наставнико мой мъдри? Що значи тази непозната дума, подобна на разсърдено врабче? Не си прави труда да обясняваш, не трябва. Аз бързам. Заминавам... За да се върна при свършека на Кали Юга като птица... Ще полетя не само през мъглите - но даже и през абсолютен мрак! Ще полетя на изгрева с лъчите над Земята! Когато всички още спят, но вече и не спят. И в този миг свещен на границата на съня ще роня над Земята зърна от Светлина, които с слънчевия изгрев ще покълнат в безброй души със огнените багри на духа!" "Основи на Будизма" - Наталия Рокотова, "Славена - 2000

Не, няма начин. Но с магия може да си докараш нова. Мисли положително. Знам, че и преди си го чувал, но друго решение няма.

Разбира се, че усилието е двупосочно. Все пак ние сме на земята, а усилието отгоре-надолу си е съществувало винаги, никога не е прекъсвало в очакване на отговор от личността. За мене от значение са стъпките които човека сам трябва да предприеме за своето спасение. Тези другите идващи отгоре ще бъдат изпълнени когато им дойде времето. Ще кажа и моето мнение за т.нар. Христов Принцип. В него виждам Космическия Принцип на Любовта, само че силно трансформиран и пригоден за използване от страна на Човечеството. Хората не са в състояние да приемат пряко Принципа на Любовта без посредник, който да снижи неговите вибрации. Това според мене е и основната роля на Христос разглеждан като Индивидуалност. Подобно посредничество е често срещано. Например праната (жизнения принцип), която приемаме с въздуха, храната и слънчевите лъчи също преминава през "преработка" от по-висши същества. Има и други примери. Всъщност влиянията, които астрологията разглежда са преди всичко трансформирани от съответната планета/съзвездие по-висши влияния. Та като говорим за Христовия Принцип, жертвата която се извършва за Човечеството е факт, въздействието от горе се осъществява във всеки един момент, но това което е от истинско значение е ние хората да откликнем на това въздействие и да го приложим в живота си. За изграждането на мост са нужни два бряга. Затова в източните учения се набляга на изграждането на връзката отдолу нагоре и на добродетелите, които човекът трябва да развие и приложи в живота си.

Всичко съществуващо.

В някои учения на изток се говори за изграждането на антахкарана, т.е. връзката между човека и неговата истинска същност (душата, а по-късно духа). Но антахкарана се гради отдолу нагоре чрез прилагане на мъдростта и разбирането в живота. Само по този начин може да стане истинското сливане между двете.

Доброто е повече от злото в проявената вселена - затова има и еволюция. Няма да отговоря на въпроса за равновесието между даването и получаването, но ще кажа, че получаваме толкова, колкото сме в състояние да вместим в себе си.

Ще кажа няколко думи, защото много хора свързват Духът с доброто, а материята със злото, но това според мене не е точно така. Духът и материята в същността си са едно и също нещо. Духът е най-финното състояние на материята. От тази гледна точка еволюцията е изтънчване на материята, нейното одухотворяване. Това е вечен процес, който е трудно да бъде осмислен, защото началната (абсолютната материя) и крайната (абсолютния Дух) точки се непостижими. Материята не е зло, но за да се разбере това е необходимо да се осъзнае смисъла на Хармонията и на хаоса. Източник на хармонията е т. нар "Слово". Неговата вибрация и ритъм поддържат битието в проявено състояние. Докато Словото звучи, така създадената хармонична структура отблъсква вълните на хаоса и поддържа целостта на проявената вселена. Съзнателното участие в този Хармония е свързано с това, което наричаме изпълнение на Божията Воля, и е в основата на понятието "Добро". Злото е всяко действие, нарушаващо Хармонията, което води до разделение и съдейства на вълните на хаоса. Би трябвало да се разбере, че Доброто и злото са несъвместими. Те не са "двете страни на една и съща монета", за разлика от Духа и материята. Борбата между проявеното и хаоса е вечна. Еволюцията може да се разглежда и като нарастващо участие на отделната единица съзнание в поддържането на Хармонията в проявения свят, т.е. осъществяване на все по-здрава връзка с Бог и Природата. Колкото човек е в по-хармонична връзка с Бог и Природата, толкова по-слабо се влияе от вълните на хаоса, въпреки че последните го връхлитат с все по-голяма сила. Не знам дали ще бъда разбран правилно ако кажа, че Бог разглеждан в абсолютен смисъл, винаги е проявен. В заключение ще кажа, че еволюцията е безкраен творчески процес, при който Животът се организира в нови, все по-красиви, по-финни и хармонични съчетания, и е несериозно да обвиняваме материала който използваме (материята) за нехармоничните си произведения (злото).

"Важното е призива да е изпълнен с радост, защото радостта е естественото състояние на Духа. Болката и страданието са само сянка на радостта - подчертаваща нейното величие." Повтарям тези свои думи, защото искам да поясня отношението си към болката и страданията, и връзката им с радосттта. Да вземем проявите на мазохизъм - там се търсят болката и страданията заради самите тях. Състрадателния човек от своя страна може да се подложи на страдания, но целта му винаги е радостта (на другаря му, която всъщност е и негова). Говоря за радостта на духа, не егоистичната. Радостта на духа е свързана с движението (любовта) му към Бог. В тази връзка на страданията може да се гледа като на препятствия, които веднъж преодолени се превръщат в стъпала за възхода. Използвам символи, защото не мога да се изразя по друг начин. Хората са равни, но се намират на различни стъпала на стълбата на възхода. Ако видим, че другарят ни зад нас не може да преодолее дадено стъпало, можем да се върнем и да му помогнем, защото ако загуби равновесие, не само че няма да го изкачи, но може да падне още по-надолу. За нас това връщане не е падение или инволюция. Всъщност възможностите са много. Животът винаги предоставя възможности за избор. Връщайки се можем например да попречим на другаря си да падне по-надолу, но да го оставим сам да преодолее затруднилото го стъпало. Можем да му дадем съвет или насока, как да се справи сам (за което всъщност не е нужно да се връщаме назад), а може и да го побутнем леко ако видим, че полага истинки усилия, а не чака чужда помощ. В заключение пак ще кажа: радостта винаги побеждава страданията. От страданията можем да се поучим, да натрупаме опит и знания, но те не могат да ни дадат това състояние на духа (любовта и радостта), което да ни устреми към Бог. В основата си според мене състраданието е именно това - споделянето на нашия стремеж към радостта и любовта с ближния.

Борислав каза някои неща за болката, но болка може да има, може и да няма - това не е определящото. Определящото според мене е другия да се измъкне от блатото в което е затънал и да продължи напред. Ние можем единствено да дадем тласък на другия да продължи напред. Колкото и състрадателни да сме към него, ако той не положи лични усилия, това няма как да стане. Кармата може да бъде олекотена, но това също става с осъзнаването на този, който я е предизвикал. А мислите ли, че в състраданието присъства елемент на снизхождение?

Сърцето е като компас - винаги сочи правилната посока. Но за целта стрелката трябва да съдържа в себе си достатъчно магнетизъм. Разчитайки на сърцето си, ние просто биваме привлечени от този поток на събитията, който е най-добър за нас. Все пак нека не забравяме, че кораба не може да се управлява само с компас. Последния няма да ни помогне да избегнем скалите пред себе си, но винаги можем да коригираме курса си по него.

Според мене, прарилно е да помагаме на хората да си решат проблемите сами, а не да им ги решаваме. Това разбирам и под проява на състрадателност. Все пак нека не забравяме, че в огромната си част проблемите са резултат от кармата. Всъщност може би състрадателния "страда" по-скоро заради грешките, които другия е направил в миналото, заради злоупотребата със свободната си воля и пропуснатите възможности за развитие. Както казах по-рано, болката ще отмине, но ако не се премахнат причините за нея, тя ще се прояви отново. Разбира се малцина могат да съзрат истинските причини за чуждото нещастие и да насочат помощта си по най-добрия начин. Остава ни още доста да учим.

Всъщност, ако говорим за приемане на чуждата болка - това също е възможно - както по отношение на физическата, така и на психическата. Волевата заповед съчетана с любов са в състояние да го направят и твърдя, че това не е толкова трудно. Въпреки, че такова въздействие не премахва причините, то може да даде на човека към когото е отпратено "глътка въздух" за да намери сили да се пребори със страданията си, но може - както каза Донка - да го лиши от урока, който е трябвало да научи и страданието ще се прояви отново с по-голяма сила.

Доброто не се връща, а се увеличава стократно в пространството. Кой ще го приеме и ще прибави частичка от своята добрина към него е отделен въпрос. Споменах, че трябва да се търси полза, и тя наистина трябва да се търси, но не съм казал, че тя трябва да е за нас самите. И защо да подкрепяме другаря си в унинието, ако можем да го развеселим?

Да бъдеш състрадателен към някого, означава да го дариш с частичка от своята радост. Ако нямаш радост в себе си, можеш да страдаш заедно с другия, но не и да бъдеш състрадателен. Винаги има начин да призовеш нечие сърце към радост. Можеш да изпратиш добра мисъл или да му въздействаш със своето положително излъчване, дума или действие. Правилния избор е съчетание от натрупания опит и конкретната ситуация. Важното е призива да е изпълнен с радост, защото радостта е естественото състояние на Духа. Болката и страданието са само сянка на радостта - подчертаваща нейното величие. Сега, като говоря всичко това не означава, че изпратените от нас добри мисли, казаната добра дума или евентуално извършеното действие ще бъдат усетени или приети. Ние сме длъжни да изпратим помощта си, в такава форма, каквато сме преценили, че ще бъде от полза, но ако отсрещната страна я отхвърли, не бива да настояваме. Но що се отнася до нашите мисли и положителни излъчвания, винаги е благотворно да ги изпращаме в пространството, защото те рано или късно ще дадат плодове, дори и да не помогнат в конкретния случай.

Това за биологията разбира се беше само шега. Дървото на науката е единно и неразделно. Природата е безкрайна в своето разнообразие и нищо не може да обхване нейната пълнота (изключвам Бог).