Станимир

Това, което получаваме, често не съвпада с очакванията ни. Може би затова е трудно да го приемем. Може да ни се стори ненужно или незаслужено. Още по-трудно е да използваш полученото по предназначение. За баланс приемане-отдаване няма какво да се притесняваме. От значение е единствено как използваме това което имаме.

Човек трябва да се научи да различава източника на своите мисли. Дали произтичат от сетивата, емоциите или ума; от душата или егото; дали са от самите нас или са прихванати "отвън". Само тогава ще може да се "отсее плявата от зърното". Самата мисъл е многопластова. Под повърхността има течения, които не забелязваме, но именно те определят вълните по повърхността. Трябва да различаваме коя мисъл е само кратковременна вълничка и коя е дълбоко вкоренена в съзнанието ни. Най-дълбокото течение от всички изразява нашата божествена същност. То е винаги в съгласие с божията воля. По-горните течения може да бъдат както благотворни, така и егоистични и вредни със своето влияние и в същност от тях произтичат всички проблеми на хората (някои ги наричат подсъзнание, но съзнанието е едно и подобни деления са условни).

На последния ти въпрос: да. Много точно употреби думата "бягат". Знаещият не бяга от чувството си за вина, той просто разбира причините. Нека да разгледаме и противоположното на вината чувство, когато сме извършили нещо добро според нашата собствена оценка. Не е ли това чувството за самодоволство, чувство също толкова пагубно и възспиращо прогреса? Просто това са личностни отношения, а личността е потопена в илюзия. Именно затова състраданието следва да замени вината. Където е нужно състрадание, вината няма място. Правилното съчетание според мене е отговорност и състрадание (изразяващи съответно насоченост навътре и навън).

Ами май човекът е забравил чия отговорност е ниската производителност на труда и забавяните реформи в икономически, социалния и политически живот. Съществуващата политическа система предоставя чудесна възможност партиите да си прехвърлят отговорността една на друга и всяко управление да обвинява предходното. В действителност мнението ми може да е малко крайно, но лошите управници трябва да се съдят за държавна измяна и то не само за действията, но и за бездействията си. А иначе вече 18 години липсва реално общонационална визия за развитие, с която обществото да е запознато и да следи до каква степен се изпълнява и защо евентуално не се изпълнява. Това е изключително необходимо за да може енергията на нацията да бъде канализирана в една посока. Съществуването на такава визия не противоречи на множеството политически партии съществуващи в обществото и споделящи разнородни възгледи.

Човек може да е развил много истински качества, дори и ако външния му вид ни сочи обратното. от книгата "Върху криле от Светлина", Арахангел Михаил чрез Рона Хърман, стр. 72 Това го намирам за вярно, другото са условности, които могат да са верни за едни и неверни за други, според условията. Във висшите светове енергията въпреки изобилието и се използва максимално пестеливо и ефективно.

Ако се замени думата "вина" със "съчуствие" или "състрадание", може би ще е най-правилно. Действията мотивирани от вината не могат да имат същата стойност, като тези мотивирани от състраданието, дори и външно да са еднакви. Наистина е трудно чувството за вина да бъде преодоляно, но това не означава бездушие, защото любовта към ближния и състраданието си остават, но личностния елемент вече не е ръководен. Вината е личностно отношение, отговорността и състраданието са качества на индивидуалността (душата).

Човек понякога трябва да бъде притиснат до стената за да се пробуди. Сиромашията е именно такова притискане, ограничаване, стесняване на кръга на обичайните възможности за живот, което кара човек да промени мисленето си извън общоприетото. Може да не го промени точно в духовна посока, но ще го обнови. Ще бъде принуден да мисли. Това е само един от аспектите на сиромашията. Друго полезно следствие е, че човек се учи на икономия, да се задоволява с малкото и да използва разумно това с което разполага.

Когато си участвал в подобни конфликти или си тренирал бойни спортове е по-лесно. И в двата случая човек си е изградил някакъв автоматизъм. Знаеш какво да очакваш и си отработил реакцията си. При неопитния в това отношение освен невладеенето на бойна техника, съществува страх от непознатото, страх от провал и разбира се страх от болката. Иначе ако се запази спокойствие конфликта вероятно ще бъде избегнат по мирен път, особено ако съумееш да разчетеш психиката на другата страна.

Наглед нещастните случаи, наистина могат да са предизвикани от кармата. И пак не следва да се говори за вина на пострадалите, а за следствие от причини, които са проявили в миналото. Възможно е дори предизвикалия нещастния случай да бъде принуден от закона за кармата да го направи. Някои може да виждат в последното нарушение на свободната воля, но в действителност между последната и кармата съществува вечна борба и в случая кармата взима връх.

Отговорността предполага предварително вземане на всички възможни мерки грешки да не се допуснат. Отговорността започва преди действието. Например, ако Максим Ставийски беше отговорен, не би шофирал след употреба на алкохол. Пак повтарям, че когато липсва отговорност, вината наистина е необходима доколкото помага да се осъзнаят последствията.

Вината обхваща само отрицателните следствия от действията ни. Но никое действие няма само отрицателни следствия. Чувството на вина е свързано със страха. То е осъзнаване на грешките, защото се плашим от резултатите. Чувството за вина е нужно, но единствено докато човек развие достатъчна съзнателност и замени вината с отговорност, а страха със знание. Отговорността за действията включва както положителните, така и отрицателните следствия от постъпките ни. Вината не е нужна, когато съществува отговорност. Тогава при допускането на грешка, единствената мисъл е за довеждане до минимум на отрицателните следствия и последващото им коригиране. Отговорността не е свързана толкова със самото действие, а с тези които действието засяга.

Културният човек наистина е високо духовен и дълбоко нравствен. Но по-външната форма не трябва да се съди дали един човек е културен или не. Етикецията лесно се заучава, но когато липсва културно мислене, тя е просто лицемерие. Всъщност културата в световен мащаб е на отчайващо ниско равнище.

Когато се появи ново Учение, то наистина оказва своето влияние и тласък върху културното развитие на човечеството. Всъщност целта е именно тази. Културата изразява степента в която са реално усвоени и приложени всички духовни наставления дадени на човечеството от началото на съществуването му. Затова всяко ново учение е само импулс, тласък който се дава на човечеството за да развие своята култура. Религията се създава от хората и в много случаи е просто изопачено следствие на даденото по-рано Учение. Това е в резултат от склонноста на хората да принизяват всичко до собственото си ниво, както и от злоупотреби със смисъла на Учението. В такива случаи, ако не бъде изчистена, религията вече се превръща в пречка за развитието. Затова и системно се дават "нови" Учения.

Културата е много, много, много повече от религията. Културата се гради векове. Тя освен религията включва в себе си науката и образованието, изкуството, обществения ред, междуличностните отношения, отношението към природата.

Ами разликата между слугата и служителя е огромна. Според мене най-същественото предимство на служителя е познанието. Когато има познание, има и основа за развитие. Без него съпричастността, доверието не могат да се проявят. Дори и любовта се проявява в следствие на познанието, а в резултат на това се изгражда Културата. Културата е показател за развитието на всяко общество. Самата дума култура означава почит/любов към светлината (ур). Казвам тези неща защото са свързани със ситуацията в България, а нацията има нужда от служители, не от слуги. Но това не може да стане без да се върне любовта към познанието, а Културата да стане основен приоритет на всички.

Предполагам, че е индивидуално. Все пак повечето политици са започнали с лъжите си още от предизборните кампании, затова че чувството за вина и да се среща е далече под повърхността (т.е. самия политик може да не осъзнае, че съществува). Човекът е склонен да си измисля хиляди извинения за да оправдае грешките си. Ако чувството за вина е на повърхността, гледа да го потопи колкото се може по-надълбоко. На повърхността човекът си самоизгражда какви ли не представи. Например при политиците:"Ако те бяха на моето място, щяха да правят същите неща"; "Условията в момента не ми позволяват да направя нищо повече"; "Хората не знаят какви действително са интересите им и това което правя е в тяхна полза" и какво ли още не. Всъщност специално за политиците (а и за Черното Братство) най-мощен обединяващ фактор е страхът. Те са далеч по-сплотени отколкото можете да си представите. Дотолкова са сплотени, че дори и политическите групи с противоположни интереси, ако не пряко, то поне косвено се подкрепят. За да станеш политик в съвременните условия е нужно да направиш хиляди компромиси със съвестта си. Страхът е много по-силен от чувството за вина. Властта дава илюзията за сигурност. Това е един опит да се прикрие чувството на страх със заслепението от властта. Вината остава под тези два слоя. Нещо подобно се получава и при адвокатите. Един адвокат дали изпитва вина ако клиентът му получи присъда много по-ниска от заслужената. При полицаите злоупотребили с властта си също, както и при много други групи. Имаме нарушение, вина, страх, власт и множество самооправдания между тези слоеве.

Какво мислите за частните училища? Цялата образователна политика на правителството не е ли насочена именно към постигане на такова състояние при което качествено образование да получават само тези, които са в състояние да си платят за него?

Виждам, че много се заговори за Ошо и мисля, че падението му, въпреки нелошите книжки, които е написал по-рано е закономерно следствие от неправилното практикуване на кундалини йога и други методи на тантра. Практическите занимания прилагани от тантра (шактизма) се изключително рисковани и най-често водят до силна поляризация на енергията в долните три чакри, а на съзнанието в нисшите слоеве на астралния свят, а често и до обсебвания. Психичната енергия следва да се развива естествено. Големият запас от такава енергия при неразвито съзнание е показател за изключително ниско качество и почти никаква възможност за контрол над нея (въпреки илюзията, че такъв контрол съществува).

Ватан = Отечество, Родина (Урду). В преносен смисъл вероятно може да се употреби и за Духония Свят.

А има и "приятели", които в нужда ще ни се притекат на помощ, но когато сме радостни, няма да споделят радостта ни. Когато гледаме някой, че се радва заедно с нас, заради нас ли се радва или заради себе си? А когато помага? Приятелят е приятел и в радост и в тъга и не се знае, кое от двете е по-трудно.

Математиката спомага за по-доброто разбиране на връзките и зависимостите съществуващи в едно цяло, както и за отношението между елементите, като по този начин изучаващият добива чувство за съизмеримост и взаимозависимост. Това в комбинация с разбирането и способността за проследяване на причинно-следствените връзки, са необходима основа на отговорността. Под самообладание разбирам именно чувството за отговорност, съизмеримостта, чувството за взаимозависимост. Също целеустремеността, способността за преценка на собствените сили и съществуващите условия и потенциал на средата. Всъщност лично мое мнение е, че математиката развива предимно логическото и по-малко отвлеченото мислене, като последното не се покрива с моята представа за абстрактно (синтетично) мислене. За мене математиката е полезна преди всичко със своята точност и логичност. За абстрактното мислене са необходими и качества, които не са свързани с ума. Чистотата предполага култивирането на тези качества, които да насочат притежаващия самообладание да насочи менталния си потенциал в служба на останалите. В будизма се говори за любовта, като освободителка на ума. Докато мислите ни не са изпълнят с любов (пречистят), умът не може да придобие дълбочина и широта на действията си. По принцип зад "самообладание" се крият всички положителни качества на развитият ум, а зад "чистота", тези присъщи на сърцето. Сами по себе си първите могат да се окажат разрушителни, а вторите неефективни и безполезни.

Е. Рьорих 1.ІІІ.1929 г.

Под певец разбирам всеки, който насища пространството с красиви мисли, образи и идеи. Мислите и образите които създаваме, освен че са по-реални от всичко което виждаме, съществуват вечно. Не можем да унищожим изпратената мисъл - можем само да я трансформираме. Една лоша мисъл не само ще породи лоши следствия във физическия свят, но е нужно да бъдат положени огромни усилия да бъде пречистена. Всяка добра идея от своя страна е център на сила, привличащ към себе си други подобни идеи и създаващ всички подходящи условия за да може идеята да се реализира. Човек е творец в пълния смисъл на тази дума, във всеки един миг от живота си. Нужно е да утвърждаваме красивото непрекъснато. Мислите са като семената за бъдещите събития. Няма мисъл която да не е станала физически факт. Може това да се случи на хиляди километри от нас, може да се случи след години, но ще се случи. Може мисълта да не се материализира сама, а да се свърже с други мисли в пространствата и заедно да се проявят, но ще се проявят. Мислете красиво.

Иска ми се да направя една съпоставка между човека служещ с любов на еволюцията и музиканта, създаващ и изпълняващ с любов произведенията си; майсторът, обичащ занаята си; ученият, отдаден изцяло на познанието. Нима те се чувстват поробени от дейността си, която за други би се оказала мъчно и непосилно бреме? Напротив - дейността им се отличава с пълнота. Служителите са и музиканти, и майстори, и учени едновременно. Ритъмът и хармонията, която създават в живота си са мощен източник на радост за тях и за ближните им. Където има радост, винаги има и свобода, и обратно. Всъщност, не можеш да служиш на другия по задължение. Това много прилича на дете, карано от майка си да ходи на уроци по цигулка, а то няма влечение към изкуството. Наистина от него в последствие може да стане прочут музикант, но чак когато обикне музиката истински. Освен това начините за служене са много. Всеки трябва да намери подходящия за него начин. Хората са различни и са развили своите заложби в твърде разнородни посоки. Това не е лошо, ако успеят да се хармонизират по между си. Всеки човек може да използва качествата си в полза на другите. Когато няколко души обединят своите уникални характеристики за общото благо се получава красив акорд. Сам човек не може да зазвучи като акорд. Човек никога не е сам в служенето си. Нужно е да намерим тази сфера на служене на която вътрешно откликваме. Всъщност свободата е хармония. Човек е свързан с обкръжаващия го свят - това не може да се промени - но връзките на свободния човек са хармонични, като в музикалния акорд. А в същност служенето му се изразява в това да звучи като себе си, да изразява най-прекрасните си качества, на които другите да откликнат.