Станимир

Ти искаш от мен да доказвам нещо, което никога не съм твърдял и освен това въпросното доказване или недоказване няма отношение към това дали човек може или не може да твори.

Ако си го съставил сам (дори и не изцяло, но само в една част) то е творчество. Защото ти създаваш нещо ново, уникално за теб. Няма две еднакви съзнания и съответно няма два еднакви светогледа. Едни ще се отличават от други повече, от трети по-малко, но винаги ще има някакви разлики внесени от индивидуалното съзнание. Човек събира информация чрез сетивата си, но също я интерпретира по определен специфичен единствено за него начин и в крайна сметка общият светоглед, който си изгражда не е нещо, което получава наготово, а негово индивидуално творение (поне в една своя част, но това е достатъчно).

Защо трябва да го правя? За мен творчеството не се заключава единствено в създаването на нови идеи, а и в прилагането на вече съществуващите. Детето правещо само къща от кубчетата си за игра също твори. Не може да ограничаваме творчеството само до творение от нищото - това и Бог не го може. За да направиш стъкло ще използваш пясък. Пясъкът също е съставен от определени по-фини елементи. Така и идеите - ами и те си имат някаква основа непонятна за нас, която висшите същества създаващи идеята вземат наготово. Тази логика, която се опитвате да прокарате признава за творчество само това ex nihilo. Аз от своя страна мога да поискам поне един пример за такова творчество, и тъй като такъв няма да ми се даде, мога да направя заключението, че творчество в смисъла, който ти и Дао влагате изобщо е невъзможно.

Противоречиш си още споменавайки словосъчетанието "моето мнение". Изграждането на собствено мнение е един вид творчество. Ако се придържаме към смисъла на думата "творчество" в тълковните речници и към общоприетия и смисъл, то ще видим, че човекът е в състояние да проявява творчество. Да се дават нови дефиниции за "творчество", които просто оправдават светогледа на автора им е безсмислено. Ако реша да напиша едно стихотворение, аз нито ще създам буквите и думите, които го съставляват, нито ще измисля някаква нова стихотворна стъпка, нито самата идея за стихотворение ще е нещо ново. Творчеството може да се заключава в съставянето на нови комбинации от вече съществуващи елементи. Т.е. аз ще използвам стари идеи, думи и др. неща, но ще ги подредя по нов начин, така че да се получи нещо различно от всичко съществувало досега, но то все пак ще се основава на това, което е съществувало преди него.

Човекът не е ограничен в обучението си от заложени от някого методи. Колкото до знанието абсолютно не съм съгласен. Машината не може да определи дали информацията с която разполага е вярна или невярна, не може да сгреши и да приеме нещо погрешно за вярно, нито нещо вярно за погрешно. Верността на информацията тя получава директно отвън или определя проверявайки верността на информацията с някакъв алгоритъм отново заложен в нея отвън. Това не е знание, а просто информация. Воля при машината няма. Всичко е следствие от волята на програмиралите я хора. Човекът също действа механично при определени ситуации, но при всички случаи съществува възможността той да действа по различен и непредвидим от никого (подчертавам) начин.

Ами те са си негови убеждения, щом се асоциира с тях. Няма никакво значение дали сам ще достигнеш до определен извод или ще прочетеш за него примерно. Щом си достигнал до него и си го разбрал, то вече е твое знание. Няма значение кой създава идеите, а дали можем да ги възприемем и в това се състои същността на интелектуалното развитие - не в създаването, а във възприемането на идеите. Човечеството е залято както с правилни, така и с погрешни идеи и именно човекът е който избира с кои да се свърже и човекът е този, който следва да разбере една идея и да я приложи. Къде е програмирането тук? Ако в пространството присъстваха само определени идеи, които не оставяха човека да избира, можеше да говорим за програмиране. Но в действителност човек е залят от всякакви често противоречиви и абсурдни идеи. Е какво ще стане ако човек действително няма избора да отсее едни от тях за сметка на други?

Ясно - аз съм робот, който не е програмиран да осъзнае, че съм такъв, а ти си робот, който е програмиран да осъзнае, че е такъв. П.П. Докъде ли може да достигне човешкото въображение опитвайки се да запълни празнотите в познанието?

Думата "програмист" не е съществувала, защото са нямали необходимост от нея. Не са имали машини, които да програмират. Ако хората се програмираха, съответната дума със съответното значение щеше да е налична още от древността. Въпреки че и в обучението често има елементи на програмиране, то като цяло процесът на възприемане зависи от ученика, а учителя в най-добрия случай е в ролята на подпомагащ този процес, прилагайки съответните методики, които имат за цел да улеснят ученика в работата му, но не и да я заменят, както е при програмирането.

Иска ти се. Аз мога да нарисувам кръг на лист хартия и ти да го приемеш за слънцето или за топка, или пък за колело. Способността на съзнанието да разбира нещата не може да се развие отвън. То е едно вътрешно човешко качество. А всяка промяна изисква участие на човешкото съзнание. Знанието може да се наизусти, но за да има стойност за човека, то трябва да бъде разбрано. Това не става отвън. Може да ни обясняват, но пак дали ще разберем или не, зависи от нас. Ами то ако беше по друг начин щяхме да говорим за духовни програмисти, а не за духовни учители. Учителят не е програмист.

Нещата са нагласени дотолкова, доколкото се осъществява въпросната среща. Харесването или нехаресването е резултат от съществуващото сходство и не ни се налага отвън. Решението за това как ще се развият нещата след срещата е наше - и на двамата партньора. Може и нищо да не се получи. Човекът да не е машина, че да бъде програмиран или животно подлежащо на дресировка?

Нещата не се случват точно така, но тук отново става въпрос за последствия. Човек се качва в колата - не в точно предопределен миг, а просто когато се случи. В един момент губи съзнание, катастрофира и умира. Никой не влияе на волята му, променяйки я така, че той да предизвика катастрофа. Просто му се отнема временно съзнанието и контрола над събитията. Всичко това се прави в съответствие с натрупаната от същия този човек карма и то от същества, които можем да приемем за безпогрешни. А въпросната карма е следствие от приложената в миналото воля. Една катастрофа може да се случи поради невнимание и грешка, което всъщност е действие на волята в настоящия момент, а може да е резултат от кармата, когато съзнанието временно бива заглушено за да може кармата да се осъществи. Освен това, когато катастрофата е в следствие на човешка грешка (т.е. причините не са кармични), може да има и случайни жертви с нищо незаслужили това, което им се случва. Те в случая стават жертва на волята на сгрешилия шофьор.

Точните ми думи бяха: "И пак той ще е в състояние да види само една част от бъдещето ми - тази която вече съществува като зародиш." Една част от бъдещето не е цялото бъдеще. Свободната воля не означава да не отговаряме за последствията от тази воля - колко пъти ще го повтарям. Волята е избор в рамките на възможното. Аз мога да взема пистолет и да стрелям в главата си - това е възможно и това ще бъде мой избор. Но ако искам при това да остана жив, тук вече за избор не може да се говори, а за действие на космическите закони. Тук вече сме в областта на последствията от избора ми. Последствията съответстват на породилата ги причина, и аз не мога да искам нещата да бъдат по друг начин. Просто е невъзможно. Избор не мога да имам, защото искам нещо невъзможно. Ако в неразбирането си го смятам за възможно, това не означава, че то действително е такова. Някой път искаме неща, които са невъзможни само временно, при определените условия - ние не разбираме това и казваме, че не сме свободни. Не, просто светът е изграден възоснова на определени принципи и правила, които не могат да бъдат нарушавани.

Хиляда години са смешно малък период, но не за теб или за мен. Мога да си съставя план за всякакъв период. Продължителността на периода е без отношение към това мога ли или не мога. И ако има проблем със съставянето на план за толкова продължителен период, то не е защото нещо не зависи от мен, а просто защото не притежавам достатъчно развита далновидност. Затова и един духовен учител може да се окаже по-наясно от мен какво ще ми се случи в следващото въплъщение, знаейки кармата която съм си натрупал и други неща - не защото ще предопредели нещо, а защото притежава далновидност каквато аз нямам. И пак той ще е в състояние да види само една част от бъдещето ми - тази която вече съществува като зародиш.

Ех, какво ли си мислят астролозите (например) като четат това..... Кой определя кога и под каква звездна конфигурация ще се роди човек - слънцето и луната ли? По отношение на колективното съзнание само преди няколко дни засегнах темата с цитати в които явно беше показано какво разбира П. Дънов под "колективно съзнание". Ако цитираното тогава не е оставило никакъв отпечатък у четящите, не виждам защо трябва да го повтарям отново. Това обяснение, което се опитваш да дадеш по отношение на факта, че различни хора могат да имат спомен, че са били една и съща (най-често известна) личност е доста съмнително (меко казано). Най-малкото обикновеният човек няма как да се ориентира кой точно крал или кралица е бил и всъщност дали просто не е бил някой от близкото или далечно обкръжение на въпросния крал/кралица, извиквайки в съзнанието си спомени на които и двамата са присъствали, като по този начин егото му го кара да повярва, че той е бил известната личност, докато всъщност е бил просто присъстващ на събитието.

За всички е ясно, че ние не сме в състояние да разберем съвършенството на Отеца в цялата му пълнота, но въпреки това следва да се замислим, защо Христос дава този най-висок пример за подражание и стремеж от страна на хората. Това показва неограничените възможности на човека. Това показва единородството на човека с Бога. Нашите представи за съвършенството ще се развиват заедно с неговото постигане. Всеки разбира съвършенството според степента на съзнанието си. Няма някаква формула на съвършенството и Христос е наясно с това. Насоката е всеки да се стреми към най-високия си идеал така, както го разбира. Всеки дълбоко в себе си знае кое е съвършенството, което отговаря на Бог и кое - не и може да прецени мислите си и действията си спрямо това.

Важните за кого решения? Важните за нас в индивидуален план решения, никой не взема вместо нас. Това, от което зависи духовното ни развитие решаваме ние. Кармата си е карма - това са последствията от нашите индивидуални и групови действия, но тя не определя развитието ни, нито бъдещето след като бъде изчерпана. Кармата не създава нова карма - ние създаваме карма. Това, че не можем да определим кое е важно за духа е друг въпрос. По-точно можем, но е трудно да го приемем. Ние сме привикнали да ни е удобно в едно или друго отношение и запазването на това удобство ни се струва важно. Да, в личностен план е важно (тук под личност разбирам този илюзорен образ, който сме изградили за себе си в настоящото въплъщение и който ще престане да съществува след смъртта на физическото ни тяло). За духа това е просто задача, която трябва да разреши. Нашето разбиране за свобода какво е - искаме да определяме и условието на задачата, и решаването й. Е как така? Ако искаме да се научим да решаваме задачи, то някой друг следва да ни ги поставя иначе няма никаква полза от тях. Ние не можем да определяме с какви проблеми ще се сблъскаме в живота, но от нас зависи да се опитаме да разрешим тези проблеми по най-правилния възможен начин. Той и Христос е бил убит, но е изпълнил задачата си. Кое е било важното в случая - да остане жив или идеята, която е посял в света? За личността е първото, за духа - второто. Свободата къде е - в желанията на личността или в духа? Ние тук говорим за свобода, но смесваме личното с духовното, както и индивидуалното с колективното. Нашето индивидуално духовно развитие зависи преди всичко от самите нас. Да, помагат ни, но и приемането на тази помощ зависи пак от нас. А че някой не си пуснал фиша за тотото, който в последствие се е оказал печеливш, и всичко това само защото натрупаната карма не му позволява да разполага с много пари в този живот, с нищо не му отнема свободата. Напротив, премахва една тежест от него, каквато е натрупаната карма (ако разбира се с реакцията си, съжалението си и преувеличаването на важността на случилото се, човек не си натрупа нова - но и това е урок, който следва да се научи).

Слънцето и луната нищо не управляват. Това, че ние трябва да се съобразяваме с тях, не означава, че ни управляват. Те си следват своя ход без значение има ли ни нас или не - това не е управление. САЩ си управляват някои държави задкулисно и то съвсем целенасочено и съзнателно - налагането на своите решения посредством влиянието което имаш вече е управление и то съвсем съзнателно.

Може би смесваш управление с влияние. Влияние винаги ще има отстрани и то не само от страна на висшите сили. Обаче крайното решение е наше, дори и когато не сме наясно с всички фактори, които влияят върху това решение и всички последствия от това решение. Ние си имаме своя сфера на влияние в която решенията се вземат от нас - от висшето ни аз, или повлияни от илюзиите няма значение - както можем, така. Но това си е нашата сфера на влияние и никоя висша сила не би се намесила в нея (освен владетелите на кармата). Щом мога да избера какво да вечерям, то какво ми пречи да мога да избирам съзнателно и за други неща? Или може би и това, което вечерям се избира от някакви несъзнавани от мен висши сили? Да, тях си ги има, но тяхното действие не отменя моите индивидуални решения. Отново стигаме до съизмеримостта. Това, което мога да направя аз, ще направя аз. Висшите сили, ще направят това, което аз не мога. Не е нужно те да вземат тривиални индивидуални решения вместо мен. Това би било огромна загуба на време и възможности. Тяхното влияние е по-скоро в колективен план, те управляват по-скоро масите, а не толкова индивидите.

Както споменах в темата за свободната воля, волята върви ръка за ръка с ограниченията, а и двете зависят от развитието на съзнанието. Аз не мога да избера да отида да живея на луната, да си избера нова самоличност или да не съм зависим от земното притегляне и т.н., но мога редица други неща. Свободата не означава да можеш да избираш невъзможното, а да избираш между тези алтернативи, които са възможни. Да, аз съм част от човечеството, т.е. от определен брой същества преминаващи определен етап на развитие на тази планета, аз съм зависим от въздух, вода, храна, зависим съм от другите хора и нямам избор за всичко това. Аз не мога хей така да реша и да премина този етап на развитие. Мога да го премина, но по определения еволюционен ред. Имам ли свобода? Да, тя се състои в това съзнателно да се стремя да следвам този път, който ще ме изведе до следващото ниво на развитие. Нямам свобода по отношение на това дали ще трябва да премина съответния път или не, но имам свобода по отношение кога, как и дали ще го измина. Що се отнася до малките, ежедневни неща, свободата ни е още по-голяма. Ето, аз пиша тук и това е само мое решение и на никой друг. Аз не мога да избера кой как ще възприеме написаното, но решението да го напиша си е изцяло проява на волята ми. Ако можех да реша кой как ще възприеме написаното, това всъщност би отнело изцяло свободата на четящите, а тя се състои в това първо дали да прочетат, това, което съм написал и второ да го разберат в съответствие със съзнанието и светогледа си. Ако моята свобода не беше ограничена и аз можех да избирам как четящите ще разберат написаното, то тяхната свобода нямаше изобщо да я има. Ето как ограниченията в свободата всъщност я гарантират, защото аз не съм единствения на този свят, той не е създаден само заради мен и като част от една огромна система от същества на различен етап на развитие, аз не мога да не съм зависим от ръководещите тази система принципи и от действията на другите единици в тази система. Но както посочих, зависимостта не винаги ограничава свободата и в редица случаи е необходима. Има зависимости от които следва да се освободим, но има и такива, които ни помагат.

За мен думите "воля" и "свобода" са синоними. Т.е. волята винаги е свободна. Ако не е свободна, значи изобщо я няма, не може да се прояви. Отделно стои въпросът какво разбираме под "свобода"; доколко свободна очакваме да е свободната воля, за да я приемем за такава. Чисто теоретически, възможността за избор между две алтернативи вече е свобода. Това е минимумът - поне две алтернативи. Може от сто врати 98 да са заключени, но щом имаме оставен избор между две, вече сме свободни. Е да де, но за някои това не е достатъчно. За някои дори едно врата от стоте да е заключена, това вече е ограничение. И то наистина е ограничение, но въпросът е, дали това ни дава право да твърдим, че не сме свободни. В еволюционен план общо взето свободата е според съзнанието. Винаги я има, но при по-развитите същества е по-голяма - отключените врати са повече. Абсолютна свобода никъде няма (според мен). Има правила, които не могат да бъдат прекрачени, иначе би настанал пълен хаос, а това автоматично би ни отнело свободата и достигаме до противоречие.

Когато вярата е съчетана с прекомерни очаквания, това вече не е вяра. Тогава тя е съчетана с едно силно желание, което я заглушава. Та и в тази група, кое е преобладавало: вярата или желанието? Този с ПР би следвало да си спомни думите от Библията: неведоми са пътищата господни, и да не изключва нито една възможност. Искайки точно определен вид помощ, това вече не е вяра в излекуването, а поставяне на условия.

От Мястото на човека в Природата

Преди дни цитирах едни думи на П. Дънов. Сега ще ги цитирам отново: От Пътят на добрите постижения Забелязваш ли разликата между цитираното и написаното от теб. В текста по-горе индивидуалността по никакъв начин не се отхвърля. Човекът трябва да осъзнае, че божественото е в него, той да съдейства за развитието му; говори се за сила на човека; казва се, че човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествения живот... Сега аз приемам, че подходът, който следваш е по- различен, но той явно е в противоречие с учението на П. Дънов, а този форум се основава на това учение. Това те поставя в ситуацията да се опитваш да прокараш едно учение сред последователите на друго учение, когато явно подходът при двете учения е различен. П. Дънов никога не е отричал индивидуалността и необходимостта от индивидуални усилия за развитието на човека. Той разглежда човека като част от цялото, а не като илюзия, която трябва да бъде преодоляна. Това са сериозни разминавания, които обаче ти не вземаш под внимание. Все пак когато пишеш нещо, трябва да си наясно към кого е насочено и какво целиш и да се съобразяваш с това.

Ако желаеш да си глупак, мъдрец няма да станеш. Трябва да уважаваш мъдростта, да я почиташ, да я издигнеш на пиедестал, да се учиш от нея и така с времето ще я придобиеш. Когато човек забелязва мъдростта в другите хора; когато взима пример от тези, които я проявяват, това е вече стремеж - неосъзнат, но стремеж. Уважаваш ли едно качество в другите, това вече е стремеж да го придобиеш. Почитта към мъдростта е стремеж да я придобиеш. Който твърди, че не иска да е мъдър, той е срещу мъдростта изобщо и тя ще бяга от него. Според мен човек трябва твърдо да заяви желанията си. Ако обича мъдростта, той трябва да желае постигането й. Това е първата много важна стъпка. Следващата стъпка са правилните методи.

Никъде не съм изказал или подкрепил твърдението, че всяко духовно учение е агресивно.