Станимир

Вашето положение е подобно на приказката за плъховете, дето се разправя за един мъжки и за един женски плъх, госпожа и господин Плъхови, които имали една красива дъщеря, плъхица, която искали да оженят за някой много силен момък. Тръгнали те да търсят някой силен зет. Отишли първо при Слънцето и му казали, че идат при него, като при много силно същество. Слънцето им казало: „Идете при облаците, аз не съм най-силен в света. Често облаците ме засенчват.“ Отишли при облаците, но облакът им казал: „И аз не съм най-силен. Често излизат такива ветрове, че нищо не остава от мене. Идете при вятъра.“ Те отишли при вятъра. Вятърът им казал: „И аз не съм най-силен. Като духам, аз срещам на пътя си такива силни стени, че не мога да ги съборя. Те ми се противопоставят. Идете при една от тези стени.“ Те отишли при стената, и тя им казала: „И аз не съм най-силна. От мене има по-силни – това са плъховете, които така подронват основите ми, че могат да ме съборят.“ Тогава господин и госпожа Плъхови отишли при своя род и там си потърсили зет за своята красива дъщеря. Аз разглеждам плъха като символ на малкото знание, с което хората разполагат. Като не знаят колко е това знание, хората често мислят, че знаят много. Добре е човек да мисли, че знае, но това знание той трябва да го използува в живота си. Дойде ли ви една болест, трябва да знаете, че тя представя едно любовно писмо, изпратено ви от невидимия свят. Някой изгубва богатството си – това е едно писмо от невидимия свят. Умрял някой – това е един тържествен прием в невидимия свят. Там ще ти направят хубава баница, ще те угостят добре. „Отде да зная дали ще ме приемат добре или не?“ Който не знае как ще го приемат, той представя една от малките микроби, които често влизат и излизат от Царството Божие, без да съзнават това нещо. В началото Бог създаде небето и земята

"Сега учените хора казват, че магнетизмът е разпръснат. Казват, че прави дифузия. Той дифузирал в цялата природа, разпръснал се навсякъде. Едно растение не може да го използува така, както хората го използуват. И в човека тази дифузирана енергия се събира, кондензира в едно и се изразява навън. Тя се изразява в тъй наречения възвишен човешки магнетизъм. Такъв човек има достойнство, една самоувереност в човека. Който има тази магнетическа сила в себе си, той никога не се колебае в своите постъпки, никога не съжалява за нищо. Всяко нещо в него е отмерено, той не прави никакви погрешки. Той е богат човек. Та, сега и големите нещастия на американците се дължат на това, че те бързат много. Тези нещастия, които сега стават, се дължат на изсичане на хилядогодишни гори. Те сега носят последствията на своите необмислени действия. Днес американците няма отде да черпят този магнетизъм. Днес всички проповедници в Америка говорят за магнетизма. В Америка сега започват да залесяват. Те искаха да имат много ниви, да изкарват жито, да търгуват, но сега видяха, че и гори трябват. Ние трябва да бъдем много внимателни спрямо растенията. Не можете да бъдете здрави, ако нямате правилни отношения към растенията и към дърветата. Аз съжалявам, че българите нямат правилни отношения към растителното царство. Наблюдавал съм някои българи как с брадва тук кълцат, там кълцат някое дърво, за да изсъхне и после лесно да го отсекат. Казвам: Добре е най-първо да се заемем със запазване на горите. После трябва да се учат да ги посаждат. Във всеки двор трябва да има плодни дървета, към които хората трябва да имат особено разположение, ако искат да бъдат здрави. Казвам: Като дойде новото, реалното в света, те трябва да се научат как да живеят. Ако не се научим да имаме добра обхода с растенията, хората сами между себе си ще се изпоядат. Благодарение на растенията, благодарение на житото, което е дошло да спаси света, животът е в добри условия. Ако нямаше жито в света, големи страдания щеше да има за човечеството. Ако нямаше плодни растения, ако нямаше гориво в света, хората щяха да бъдат подложени на големи страдания. Растителното царство е благо, което създаде Бог за човека. Казвам: Човек трябва да бъде внимателен. Растителното царство е в човешкия организъм. Горите са също в човешкия организъм. Ако ти пренебрегваш растителното царство отвън, ти го разрушаваш в себе си. Щом го разрушиш и в себе си, всички болести идват около тебе. Ако ти се отнасяш така с растителното царство, същото ще стане и с тебе. Каквото съществува в голямата природа, това съществува и в малката природа – микрокосмоса. Като осакатиш всички растения в себе си, ти започваш да боледуваш. И когато Христос дойде на Земята, Той даде много добър пример. Той каза: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец Ми е земеделецът.“ За Христа се казва, че Той е агнецът, агнето. А Христос даде друг образ за Себе си. Той казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките.“ По този начин Той показа какво трябва да бъде нашето отношение към растителното царство. Христос приема да бъде лоза, хората – пръчки, а Отец – земеделецът, Който обрязва тия пръчки. Казвате, че едно растение е бук, друго – дъб, а трето – габър. Не, вие можете да научите много работи от растенията, защото в тях има скрит Божествен запас. Растителното царство е запас на Божествения живот, който трябва да мине през човешкия организъм. Ако ние злоупотребим с този запас, неизбежно ще страдаме. И казвам, че за бъдещото възпитание всички деца трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията. Ако българите могат да възпитат децата си да се отнасят добре с растенията, 75 на сто от техните работи ще се наредят добре." В начало Бог създаде небето и земята

Да, емоциите не са мръсна дума. Нито пък мислите. Проблема е, че твърде много злоупотребяваме и с двете. А положителни и отрицателни има, и следствията на последните могат да бъдат ужасяващи. Жалко, че не го забелязваме (а може би е по-добре). Нашето раздразнение например може да създаде достатъчно мощна мисъл-форма (при това именно емоцията е тази, която и дава жизненост) и тя в последствие да се окаже решаваща и да предизвика човек който се колебае дали да посегне на някой друг, с който са се скарали, и да го подтикне към престъпление. За щастие положителните и неегоистични емоции имат също толкова действен ефект.

Трябва ли да изживяваме отрицателните си емоции? Това също е вид самозащита на личността. Тогава емоциите съществуват както в подсъзнанието ни, така и на преден план. Единственото решение е сублимацията. Само когато отдаваме енергията си на по-висшето съответствие на дадена емоция, нисшето ще изчезне както от повърхността на съзнанието ни, така и от нашето подсъзнание. Второто разбира се е много по-трудно. Емоцията е като навика. Един модел на поведение който сме изграждали с години. Личността ще си измисли всякакви оправдания за да продължаваме да изпитваме емоциите които са основани на егоизма и точно чрез тези емоции доминира над съзнанието ни. Всъщност емоциите които сме подтиснали, но продължават да живеят в подсъзнанието ни са много повече от тези, които забелязваме. Тъй или иначе ще ни се наложи да се преборим и с тях. В противен случай само ще се самозалъгваме, че душата е установила някакъв контрол над живота ни, но в действителност това ще са само временни импулси, след които егоизма отново ще вземе връх. Изхода е в самонаблюдението и положителното мислене и поддържане на съзнанието насочено към душата и висшите емоции произтичащи от нея.

Това е най-добрия вариант. Нужно е родителите от рано да забележат наклонностите на детето и да го стимулират в съответната посока. После и в училище, но там като че ли нещата са по трудно приложими. Още сме далеч от провеждането на образование според съзнанието и възможностите на ученика. Парите нямат нищо общо. Въпросът е до реализация на потенциала с който сме дошли от минали животи. Парите са по-скоро спомагателно средство. Иначе ако тръгнем да правиме пари, тогава най-вероятно няма да правим това, което обичаме. Разбира се има и изключения. Но много хора са щастливи именно от правенето на пари и си мислят, че точна това което правят им е предопределено. Но не знаем дали добрия банкер не е убил в себе си гениалния композитор. Винаги има професии, които са на мода и родителите бързат да насочат децата си към тях. Обикновено, когато децата вече порастнат, помнейки за влеченията от детството си просто повдигат рамене и казват, че вече е късно за промяна. За съжаление в много случаи това наистина е така. В това отношение отговорността на родителите е огромна. И накрая човек следвайки мечтите си нека не забравя, че това не трябва да става за сметка на някой друг.

В момента чета една книжка - "Огледалото на ученика" (Биргит Ломборг). Има я в спиралата. Та тя е точно по темата. Общо взето основното при справянето с една емоция е самонаблюдението. Първо трябва да се научим да я забелязваме преди да е обзела съзнанието ни изцяло. Какви ситуации я отключват?; Как се развива процесът в последствие?; До кой момент сме в състояние да я овладеем и кога е вече късно? Когато емоцията е отрицателна, трябва да наблегнем на положителния и еквивалент. Да го подсилим и да препрограмираме съзнанието си, така че положителното да замести отрицателното. Ако емоцията е твърде силна две-три минути уединение (в ментално и емоционално мълчание) могат да се окажат много полезни. Последното е по-скоро подтискане, но като начало върши работа. Тъй или иначе от основно значение е съмонаблюдението и когато сме разучили добре механизма на проява на емоцията, идва ред на менталната дисциплина и на волята. Всъщност именно ума е този който дава неимоверна сила на емоциите ни и най-вече измисля хиляди оправдания за да ни откаже от борбата с тях. Но когато умът действа в съгласие с душата и човекът съзнателно желае да следва последната, тези проблеми стават решими.

Не само че е възможно, но е и задължително. С трудностите трябва да се справиш както намериш за добре - според ситуацията. Кармата която ни застига много често ограничава свободата на избора ни, но винаги оставя някаква алтернатива за успешното и изкупуване. По принцип не навреждай на другите (имай предвид, че отрицателните мисли и чувства също са навреждане, дори и да не са насочени конкретно към някого). Значи тръгни с една положителна нагласа, че нещата ще се оправят и то не за сметка на някой друг, а това ще е резултат от собствените ти мисли и действия. Опитай се да погледнеш на ситуацията отстрани, погледни я от позицията на всички замесени в нея, погледни и към своето отношение, мисли и чувства, които изпитваш в тази ситуация. Определи кое съвпада с представата ти за добро и кое не. Ако държиш да не създаваш нова отрицателна карма, наблегни на доброто и го поддържай на преден план с цялото си внимание и усилия. За злото не мисли (поне опитай защото е извънредно трудно да се освободиш от него без да го подтиснеш в подсъзнанието си). И не си създавай илюзорни очаквания. Резултатите от това за което писах могат да се проявят и в някой от следващите ти животи, въпреки че ако действаш с положителна нагласа би трябвало разликата във вътрешното ти отношение да се прояви и в ежедневието ти почти незабавно. В крайна сметка има неща които са по силите ни и които не са. Направи си сметка какво точно можеш да постигнеш и не съжалявай за това, което не можеш.

В мъглата е трудно да различиш розата от отровния бурен.

Кармата я създаваме с отношението си. Затова че каква карма ще си навлечем, не бива да ни притеснява. Дали с помощта ни ще бъде злоупотребено - също, доколкото не всичко зависи от нас. Ние разбира се трябва да следим това да не се случи, но ако се случи, нищо фатално не е станало. В крайна сметка се учим. Ако мислим, че не грешим най-вероятно означава, че сме дълбоко потопени в илюзии. Положителното ни вътрешно отношение ще привлече помощта към тези хора, дори и ние лично да нямаме възможност да им дадем пари или съвет, или каквото и да е друго. Вярно е, че за много от просещите това е лесния път да преминат през живота. За тях добрият човек е едно изпитание, защото с добрите хора е лесно да злоупотребиш. Всъщност последното не важи само за просещите. За даващият пък това е един урок по разумност. Ще сгрешиш два-три пъти, след това ще бъдеш по-внимателен - ще дадеш някоя дреха, храна, съвет, само усмивка или добра мисъл и ще се помолиш за просещия. Хората обичат да обвиняват: "Как можа да злоупотреби с добрината ми?" и др. под. Ами злоупотребил е - трябва да го приемем. Добрината тъй или иначе не се губи. Кармата на просещия също не трябва да ни интересува. Важното е да му дадем един тласък в положителна посока. Един шанс - нищо повече. Не бива да очакваме, че като му дадем пари или съвет къде да си намери работа ще го спасим. Една усмивка отправена искрено към просещото дете, може да пробуди в него първите искри на истинската любов, въпреки че те може би ще станат видими едва след години или в друг живот. Ние не можем да знаем кое наше действие ще остави отпечатък в другия, който ще се запази с хилядолетия. И най-добре е този отпечатък да бъде положен с участието на сърдечната ни енергия и да бъде плод на нашата положителна вътрешна нагласа, а не на дребнавата пресметливост.

Според мене моралът изисква и проследяване на хода на следствията от действията ни. Също, ако е необходимо и възможно, коригирането им. Добрата начална мотивация е колкото необходима, толкова и недостатъчна за крайната реализация на стремежите ни. Моралът е не толкова външна изява, колкото непрекъснато самонаблюдение.

Знаем как се създава добра карма. В национален мащаб не е по-различно. Човек сам определя кое да го командва - душата или низшата му природа. Ако преодолее съблазните и илюзиите на последната, животът му ще стане по-организиран и изпълнен със смисъл. Според мене няма нищо по-лесно от това да се въплътят няколко посветени и да заемат ръководни постове в държавата, но ако това не отговаря на кармата, която като нация сме си породили и на съзнанието което притежаваме, такова въвеждане на правилни обществени отношения ще бъде насилствено. Най-голямата илюзия от всички е, че това което в момента имаме като условия на живот е неспрадведливо. Последното е валидно както в личностен, така и в национален и общочовешки мащаб.

Да, но за целта трябва да се осъзнае, че следването на Божията Воля не отнема възможността на човека да взема решения, а точно обратното - изисква го, като с увеличаване на свободата се увеличава и неговата отговорност. С други думи: това, че си запознат с целите, които предстои да се постигнат е преди всичко една отговорност да положиш усилия за постигането им. Тези, които не са запознати с тези цели може да си мислят, че са свободни, но в действителност са зависими от другите.

Проблема е, че отделяме твърде голямо внимание на трансцеденталния бог и пренебрегваме качествата чрез, които се проявява. А всъщност само чрез тях можем да го опознаем истински.

Всъщност тялото е едно. Има множество деления, като за всяко си има съответните основания и изразява определена гледна точка. В крайна сметка на всички е ясно, че когато се говори за ОИТ, става въпрос за тялото, което виждаме и усещаме.

А можеш ли да си отговориш на въпроса, какво те прави щастлива и какво - нещастна?

Доколкото помня тези думи се отнасят до храненето с немити ръце. Измиването е имало ритуален характер и се е приемало от фарисеите като символ на чистата съвест. Т.е. с думите си христос казва, че колкото и да си мием ръцете, ако сърцето ни не е чисто, външното ритуали няма да ни изчистят. Тези думи на практика нямат нищо общо с вегетарианството.

Самото чувство и мисъл, която ще предизвика подобна среща с клошар на улицата си е съвсем действена и реална помощ/вреда. Кармата се твори от мислите. Помощта започва от мислите. Или помагаме или вредим с отношението си - няма неутрално положение. Може да помогнем или не като нахраним бедния или му дадем пари (и дали ще се окаже реална помощ или вреда няма как да знаем), но вътрешното ни отношение ще предизвика следствия, които най-точно ще изразяват равнището на съзнанието ни.

Щом има сходство на стремежите и възгледите, вътрешното единство е факт, а външната форма се явява само ограничение. Човек трябва да се свърже със съмишлениците си преди всичко в сърцето си. Устремените сърдечни огньове са най-мощния магнит.

Ами останките от динозаврите са си факт. От друга страна в Библията фактите и символизма са силно преплетени. Конкретно животът на Адам и Ева в райската градина до вкусването на забранения плод се отнася към първите две и половина коренни раси на човечеството. От тогава по думите на Учителите са изминали 18 млн. години.

Проблемът на ума се изразява най-ясно при липсата на знание. Тогава умът е склонен към спекулации и изграждане на предполагаеми истини, които често се оказват само фантазии. От своя страна интуицията на практика означава всезнание, но за това е необходимо единството на съзнанието с душата да е пълно. За момента е възможно човек да има отделни проблясъци на интуиция, но нищо повече. Това, което често наричаме предчувствие не е точно интуиция, въпреки че може да ни посочи вярната посока. То е по-скоро свързано с астрала и с инстинктите. Да се разбере дали източникът на предусещанията ни е с астрален или будхичен характер не е никак лесно, особено след като самото съзнание извършващо оценката е потопено до голяма степен в емоционалния свят. В крайна сметка астрално фокусираната личност ще разчита предимно на предчувствията си (защото твърдя, че не разполага с достатъчно развита интуиция), а ментално фокусираната - на разума си. И нека не се забравя, че най-висшите аспекти на ума са също част от душата, въпреки че са на по-ниско ниво от интуицията (будхи) и духовната воля.

Да, но тогава най-често действат кармични причини, които не сме в състояние да проследим. Според мене даването винаги е резултат от съзнателно решение и мотивация. Интуицията засега е по-скоро извън границите на съзнание на човека. Въпросът е: осланяйки се на интуицията си човекът наистина ли дава или както казах, даването трябва да е осъзнато?

Ако човек е осъзнал грешката си, той няма нужда да я изповядва - всъщност вече го е направил. Това заради което такива хора търсят изповедта, според мене е чувството им за несигурност. Осъзнали са че са допуснали грешка, взели са решение да се променят, но се чувстват несигурни в решението си. Съмняват се, че отново могат да допуснат грешка. Искат някой да потвърди, че са на правия път. Разбира се това е само една възможност. Където има чувство за вина, изповедта играе ролята на отдушник, но всъщност е скрита форма на самооправдание от страна на личността. "Щом другия разбира изповедта ми, значи не съм направил нищо кой знае колко лошо." или "Не съм сгрешил чак толкова много, как може той да не ме разбира". Т.е. както и да приеме отсрещната страна изповедта, изповядващия ще го изтълкува в своя полза, като във втория случай ще стовари вината върху събеседника си. В някои случаи изповедта си е направо форма на енергиен вампиризъм, но това повече няма да коментирам.

Не можем да сме сигурни какво другия е заслужил и какво не е. Даваме това, което ние смятаме, че ще бъде от полза на другия. Дали ще го приеме и как ще го използва отговорността си е негова. Разбира се ако дадем пистолет на малко дете ние също ще носим съответната отговорност. Даването не означава правене на подаръци. Ако сме вътрешно убедени, че другия не заслужава нещо, защо му го даваме. Той най-вероятно само ще злоупотреби с него. Значи важна е ползата, която другия може да извлече. Подчертавам "може".

Според мене смелост е нужна за разобличаването на лъжата, а не за утвърждаването на истината. За последното наистина е необходима отговорност, но и разумност.