Станимир

Ако се каже, че един робот притежава душа, това би означавало тялото, което този робот представлява за душата да отговаря на кармата натрупана от нея. В противен случай душата не би се въплътила в тяло което не и предоставя възможност за развитие. Когато става въпрос за клониране, нещата са малко по-различни, но при роботите се нарушава и принципа на подобието.

Има едно окултно правило, което мислех да пусна в темата "Правете това което обичате - парите сами ще ви последват", но вместо това ще го изложа тука. Силата на устрема на човека, който желае да въплъти в живота своите мечти, е равна на силата на съпротивление на средата. Също трябва да се знае, че съпротивата на средата отделя причината от следствията. Това правило обяснява трудностите на които са подложени великите личности, които не са следствие от отрицателна карма, а точно обратното - въднъж преодолени водят след себе си изключително благотворни следствия.

Моите първи крачки в духовния път може би започнаха в първите ученически години, когато посещавах всякакви най-разнообразни кръжоци към тогавашния пионерски дом. Или може би с любовта ми към животните. Или може би по-рано когато започнах да се уча да свиря на пиано. Или може би още преди това, когато още от най-ранна възраст с брат ми споделяхме всичките си играчки и думи като "това е мое" и "това е твое" не съществуваха. А може да е било и преди това...

Чрез напрежението породено от устрема ни към висшето. Само мисълта за висшето може да привлече висшите енергии. Когато мислим за прана, привличаме прана от пространството. Ако не мислим за нея, няма да можем да я усвоим. Живеейки живот отдаден в служба на цялото ние натрупваме запас от висша психическа енергия, чрез която можем да допринесем в по-голяма степен за развитието на това цяло. Тази енергия не е наша, но ние можем да я използваме за целите си. А когато запасът бъде изчерпан е нужно време за да се възстанови. Затова ако сгрешим в преценката си при използването на тази енергия, може да се окажем неспособни да помогнем там, където действително има нужда. В още по-висок смисъл тази енергия (освен прана и психичната енергия) е Фохат - жизнения принцип във вселената и затова може да се нарече и Дух и Любов.

Кармата не е само негативна.

Не искам да разочаровам тези, които им се умира, но има една поговорка: "Кармата е палач, който пази своите жертви". Затова, че докато има карма, ще има и прераждане.

Душата помни. Физическия мозък няма как да си спомня - той не е съществувал преди да се родим. А съзнанието ни е обвързано с последния. За момента можем единствено да извикаме спомена за няколко прераждания от подсъзнанието си, но това е само миг от вечността. Ще дойде време и ще си спомним всичко - както земните, така и надземните си животи. Ще видим потока на живота в цялото му великолепие. Но първо трябва да станем Бодхисатви...

"Учението е добро, когато е в достойни ръце" - това съм го споменавал и в други теми, но май тука му е най-точното място.

Ако причината е в миналото, а следствието - в бъдещето, в какво се изразява настоящето? Всеки път се извървява заради бъдещето. Без мисъл за бъдещето творчеството е невъзможно, както и всякаква целесъобразност и далновидност в действията ни.

http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html Може и да се отиде по-далеч от това да не ограничаваме свободата на другия, като винаги му даваме възможност за изява. Не само да не му пречим, но и да се опитаме да му създадем условия да прояви качествата си. Това е нещо като учителката да зададе въпрос в училище и ти да не вдигнеш ръка, не защото не знаеш, а за да оставиш другите да покажат знанията си. И чак ако никой друг не може да отговори, да го направиш ти.

Именно за това е разделянето на по-голямата цел на по-малки, реално постижими. За това е и търпението, за да не бързаме да се справим с далечната цел, пренебрегвайки настоящето. Една голяма цел е примерно да се справим с лошите си навици. Повечето от тях дори не забелязваме, а камо ли да се справим с тях. Първо ще си изберем един или два, които мислим, че най-лесно ще преодолеем. Вниманието ни е концентрирано върху тях, а общата цел пак си е имаме, но тя стои на по-заден план. Ако целта е съвсем неизпълнима (в настоящото прераждане) - примерно да станем велики композитори, ще трябва да тръгнем с нагласата, че това може да стане след няколко прераждания, но ние трябва да поставим началото сега. Да започнем да развиваме своята музикалност, чувство за такт, хармония, въображение и т.н. Това ще се окаже от полза за настоящия ни живот, но няма да е определящо. Ние разбира се ще продължим да си живеем живота и да се справяме с проблемите в него, без да бягаме в някакъв въображаем свят, в който сме велики композитори. В следващо прераждане ще имаме възможност от малки да попаднем в подходящата среда и да развием техниката и таланта си, но първо трябва да създадем условията за това.

Не ми се навлизаше в повече подробности, но в случая, който споменах се губи всичко натрупано през сегашната манвантара (освен кармата), но с новата манвантара духа продължава еволюцията си и в един по-късен етап отново ще мине през човешката еволюция, която не е преминал успешно.

Всичко зависи с каква нагласа подхождаш към нещата. От моя гледна точка, това което написах беше по-скоро за разтоварване и въобще не взимам нещата толкова насериозно. Научи се да различаваш същественото от несъщественото, както и да приемаш нещата такива каквито са. Съдбата учи глупаците ... с удари по главата. След всеки миг на нещастие идва щастието. Докато си нещастна мисли за щастието, което ще последва, а докато си щастлива не забравяй, че то е заслужена награда за усилията ти. И аз искам същото, но не очаквам да го получа (с малки изключения). И какво от това. Тъжно ми е, че другите не са такива каквито искам, но това си е техния живот. Важното е аз да съм такъв какъвто искам да бъда. А това носи съвсем реално щастие. "Правиме ти забележки", "анализираме те" - забрави какво правим ние. Бъди щастлива просто заради себе си.

Хора без души. Ако говориш за окончателно прекъсване на връзката между човека и духовната му същност, това не мисля, че е често срещано. В този случай вече е невъзможно да се изгради нова личност в настоящата манвантара. А и според малкото, което е казано (например в писмата до Синет), и в следващата манвантара такива същности не преминават през човешка еволюция.

Само постигналия съвършенството няма нужда да учи. Но за мене абсолютното съвършенство не може да бъде постигнато, така че...

Аз не мисля, че душата има право на избор дали да се преражда или не. Може да забави това, но привличането от страна на материята и кармата в определен момент ще стане толкова силно, че няма да може да му устои и в крайна сметка ще се въплъти доброволно.

Разделяй и владей - това говори ли ви нещо? Голямата цел може да бъде разделена на множество под цели, всяка съответстваща на определен етап от постигането и. Така си поставяме реални достижими цели, които последователно ще ни отведат към голямата цел. Ако концентрираме цялото си внимание върху една далечна цел, енергията се губи. Нужно е да държиме тази цел в съзнанието си, но да я разделим на множество подцели., като се концентрираме главно върху най-близката. Търпението също е много въжно, защото истински големите цели се постигат бавно и освен действията е нужно непрекъснато визуализиране на успешния резултат в съзнанието ни.

Ами в резултат на различните рецепти се получават различния ястия. Кое е по-хубаво е въпрос на вкус. Тъй или иначе рецептите си ги приспособяваме към нашите си разбирания, затова че колкото и да са точни ние ще променим нещичко. Така се създава разнообразието. Какво по-хубаво от разнообразието. Животът е движение. Хармонично или нехармонично - изборът е наш.

Животът е за да се научим да сеем. Адам и Ева хубаво са изяли плода, но като не са посели семената от него както трябва... А самият плод е всичко това, което ни различава от животните.

Ревността е също резултат и от желанието ни за самоизява. Защитен механизъм да се предпазим от чувство за нереализираност и малоценност.

Все пак е казано "бъдете като децата", а не "бъдете деца". Разликата е най-вече в поемането на отговорност (за себе си).

Не виждам нищо лошо в поставянето на големи цели. Но не трябва да считаме за разочарование или провал, когато сме възпрепятствани в постигането им. Нужна е просто нагласа на съзнанието "ако стане". Това ни предпазва от създаването на вътрешни бариери и комплекси. За мене щастието е в самото следване на целта. Когато я постигнем винаги забелязваме, че тя не ни удовлетворява напълно. Просто в момента когато сме я поставили сме мислили по съвсем различен начин и сега е нужно да си поставим нова цел, изразяваща настоящите ни стремежи. Така ако целите са правилно поставени, самите ние се променяме.

И аз мисля, че трябва да гледаме на отрицателните си качества като преходно състояние, което трябва да трансформираме. Дали са били нужни или не в живота ни е друг въпрос, но всяко качество, навик, желание, мисъл си имат по-висше съответствие (или противоположност), което може да ги замени и именно чрез това израстваме. В тази връзка самоубеждаването (себепрограмирането) може да изиграе съшествена роля. Силната воля е тази, която ще ни позволи да подържаме желанието си насочено към качествата (желанията, навиците), които искаме да развием. Връзката с душата (любовта) ще ни покаже дали посоката е вярна или това което искаме е подвластно на егоизма. Затова, че докато извършваме нашата вътрешна трансформация, съзнанието ни трябва да е във връзка с душата (искрения устрем и една кратка мисъл за това са достатъчни. Останалото е въпрос на вяра или съмнение). Също мисля, че е добре при работа над себе си да се подържа чувството на тържественост и необичайност, но това си е само мое мнение.

Малките дела са тези, чрез които изграждаме характера си. Големите ще дойдат, за а ознаменуват победата ни над себе си. Когато мечтаем за героични постъпки, това е един вид утвърждаване на доброто в света. Но ние няма да можем да се справим, когато моментът настъпи, ако не сме изградили правилно отношение към малките дела. Мечтата да бъде герой е един идеал, който човекът поставя пред себе си. Но идеала трябва да се следва. Подготовката за всяко велико дело започва хилядолетия преди това. Осъществяването му е просто резултат от многогодишния труд. Същото е и с озарението - настъпва просто за един миг, но колко усилия са положение предварително. За да стане един човек герой, той трябва да утвърждава това в мислите си непрекъснато. Да мечтае за великото във всеки един момент. Това не са празни илюзии. Илюзия е, че не можем да бъдем герои. Твърде удобно оправдание за хора, които просто са се вкопчили в обичайността. Това което са ги устройва. Илюзия. Още от малки децата трябва да се учат на почит към героите и да се подържат живи стремежите им към подражание и мечтите им за велики дела. Няма нищо по ценно от продражаването на тези, които следват един висок идеал. Но това изисква цялото ни внимание, усилие и устрем.

За мене религията е ценна само дотолкова, доколкото ни помага да развием в себе си определени качества и добродетели. Именно развиването на тези добродетели и принципи по които да се водим в живота си обединяват хората, а не самите религии. В това отношение не само религиите, но и науката, изкуството, а ако щете и някои политически идеали, основани на развиване на духът, културата и правилните междуличностни отношения в човечеството са еднакво полезни. Отделната религия е едно средство, един пример, който ни се дава да следваме. Голяма част от тези примери ние сме снижили до собственото си човешко равнище, но основата може да се забележи и да се прилага въпреки всичко. Човек сам твори себе си и света в който живее.